№ 177
гр. ****, 08.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ****, II-РИ СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и девети септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Елена Ив. Стоилова
при участието на секретаря Н.Т.С.
като разгледа докладваното от Елена Ив. Стоилова Гражданско дело №
20213130100168 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 422 и чл. 415 вр. глава „Тринадесета” от ГПК.
Производството образуването по искова молба от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“
С.А. с адрес на управление Париж, бул.“Осман“ №1 чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс“
клон България с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ********* срещу Н.
С. Н. с ЕГН **********, с адрес с.******, общ.****.
В исковата молба се твърди, че на 13.01.2020г. между страните по делото е сключен
договор за потребителски паричен кредит № CARU-17614506 за заемна сума в общ размер
на 2 167.04 лева за срок от 18 месеца, със срок на погасяване до 15.07.2021г.. Договорено
било паричният кредит да бъде изплатен на 18 броя равни месечни вноски, всяка в размер
на 141.38 лева.
Твърди се, че кредитополучателят заплаща и такса ангажимент, срещу което
кредиторът сключва договора при фиксиран лихвен процент по смисъла на § 1, т. 5 от ЗПК,
при съдържащите се в договора условия, размери и срокове. Таксата се заплаща от
кредитополучателя при усвояване на кредита, като кредиторът удържа сумата посочена в
поле „Такса ангажимент“ от общия размер на кредита.“ Лихвеният процент по кредита е
фиксиран за срока на договора, като началната дата за изчисляване на ГПР е датата на
подписване на договора при допускането, че годината има 365 дни, независимо дали е
високосна и договорът е валиден за целия срок като страните изпълняват точно
задълженията си по него.
1
Твърди се, че сумата, предмет на договора е преведена по личната банкова сметка на
ответника, декларирана от същия и посочена в договора за кредит.
В чл. 5 от договора било предвидено, че при забава на една или повече месечни
погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на
действащата законна лихва за периода на забавата.
Обезщетението за забава било равно на ОЛП, обявен от Българската народна банка, в
сила от 1 януари, съответно от 1 юли на текущата година плюс 10%. Лихвените проценти в
сила от 1 януари на текущата година са приложими за първото полугодие на съответната
година, а лихвените проценти в сила от 1 юли са приложими за второто полугодие.
Обезщетението за забава се изчислява на дневна база като дневният й размер за просрочени
задължения е равен на 1/360 част от годишния размер, определен в предходното изречение.
Твърди се, че длъжникът е преустановил плащането на вноските по кредит № CARU-
17614506 на 15.02.2020 г., като към тази дата са погасени 0 месечни вноски.
На основание чл. 5 от договора, вземането на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ става
изискуемо в пълен размер, ако кредитополучателят просрочи две или повече месечни
вноски, считано от падежната дата на втората пропусната месечна вноска, която в
настоящия случай била 15.03.2020 г., от която дата вземането е станало ликвидно и
изискуемо в целия му размер, за което от страна на кредитора е изпратено изрично
уведомление до длъжника.
Ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК в Районен съд- **** за следните дължими суми по договор за потребителски
паричен кредит № CARU-17614506 както следва:
- 2 167.04 лева - главница,
- 377.80 лева - възнаградителна лихва за периода от 15.02.2020 г. до 15.07.2021 година;
- 98.51 лева - мораторна лихва за периода от 15.03.2020 г. до 12.10.2020 г.
- законната лихва за забава от датата на завеждане на заявлението за издаване на
заповед за парично задължение по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на вземането.
По подаденото заявление била издадена заповед, която е връчена на длъжника при
условията на чл.47, ал.5 от ГПК, което обосновавало правния интерес на ищеца от
предявяване на настоящия иск.
Иска се съдът да приеме за установено между страните съществуването на вземането
по договор CARU-17614506, обективирано в заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 1022/2020 г. по описа на Районен съд - ****, а
2
именно: 2 167.04 лева - главница по договора за кредит, 377.80 лева възнаградителна лихва,
за периода от дата на 15.02.2020 г. до 15.07.2021 г., 98.51 лева - мораторна лихва, начислена
върху главницата за периода от 15.03.2020 г. до 12.10.2020 г., ведно със законната лихва,
считано от постъпване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на вземането. Претендират се
разноски по исковото и заповедното производство.
В условията на евентуалност, в случай че установителният иск, бъде отхвърлен поради
ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на вземането по кредита преди депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение се предявява осъдителен иск за сумите по
издадената заповед по чл.410 ГПК.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран отговор от назначения на ответника особен
представител.
В него се твърди, че предявените искове са допустими, но неоснователни. Твърди се,
че процесният договор за потребителски кредит е недействителен.
Оспорва да е възникнало валидно облигационно правоотношение между „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ ЕАД и кредитополучателят - ответник.
Заявява, че съгласно чл.10, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва в
писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички
елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък
от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора. В процесния случай не се
установявало договорът да е сключен в два екземпляра - по един за всяка от страните, а
представеното по делото копие е със шрифт по- малък от 12, което е самостоятелно
основание за недействителността на договора по чл.22 ЗПК.
Твърди се, че в процесния договор е посочен годишен процент на разходите, но не
било ясно нито какво включва, нито как е формиран - изрично е уговорен само годишен
лихвен процент 36,90%. Това било несъобразяване с изискванията на чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК и
представлявало самостоятелно основание по чл.22 ЗПК за недействителност. В процесния
договор били посочени броя, размера и падежа на погасителните вноски, но липсвало
разпределение на отделните суми във вноските т.е. липсвала яснота каква част от дължимата
главница, лихви и такси се съдържа във всяка от погасителните вноски. Поради това
договорът не отговарял на изискването на чл.11, ал.1, т.12 ЗПК, според който планът трябва
да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата,
лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните
разходи, което също било основание по чл.22 ЗПК за недействителност.
Поради това се твърди, че на основание чл.22 ЗПК сключеният между страните
договор за потребителски кредит от 13.01.2020 г. е недействителен и като такъв не може да
3
ги обвърже, нито да създаде задължения за ответникът.
Съгласно разпоредбата на чл.23 ЗПК когато договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен, потребителят връща чистата стойност на кредита, без да дължи
лихва или други разходи по кредита. Иска се отхвърляне на предявения установителен иск.
В открито съдебно заседание ищецът не изпраща представител. В писмено становище
поддържа предявените искове и моли те да бъдат уважени. Ответникът чрез процесуалния
си представител моли предявените искове да бъдат отхвърлени, поради непредставяне на
информация от ищеца за платени от ответника вноски по кредита.
Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в
съвкупност, прие за установено от фактическа страна, следното:
От договор за потребителски кредит № CARU-17614506 в оригинал; приложение към
договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване
и ползване на кредитна карта от договор CARU-17614506; договор за застрахователно
посредничество; кратък медицински въпросник за приемане за застраховане; сертификат №
CARD-17614506; общи условия за ползване на допълнителна медицинска услуга “второ
медицинско мнение“ предоставена от MEDIGUIDE INTERNATIONAL към застрахователна
програма “Защита на плащанията“ на кредитополучателите по потребителски кредити,
предоставени от „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. клон България“; декларация за
предоставяне на лично данни и информация за тяхната обработка във връзка с искане за
отпускане на кредит или 3 сключване и изпълнение на договор за потребителски кредит
CARU-17614506; декларация за покупка на автомобил; извлечение за банкова сметка на Н.
С. Н.; стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация да потребителски
кредити се установява, че на 13.01.2020г. между страните по делото е сключен договор за
потребителски паричен кредит № CARU-17614506 за заемна сума в общ размер на 2 167.04
лева, от които 2000 лева – кредит за потребителски цели и 167.04 лева – кредит за покупка
на застраховка „Защита на плащанията“ за срок от 18 месеца, със срок на погасяване до
15.07.2021г.. Договорено е паричният кредит да бъде изплатен на 18 броя равни месечни
вноски, всяка в размер на 141.38 лева. В договора за кредит е посочен погасителния план с
падежните дати и общия размер на вноската, която длъжника трябва да погасява – 141.38
лева.
Уговорено е заплащането от страна на длъжника на такса ангажимент при усвояване на
кредита, като кредиторът удържа сумата от общия размер на кредита. Лихвеният процент по
кредита е 20.83 %, ГПР е 26.80 %, сумата, която следва да върне длъжника е в общ размер
на 2544.84 лева.
Съобразно условията по договора е посочено, че плащанията, които ще прави
длъжника ще покриват задълженията му в последователност – разноски, лихва, главница. В
чл.7 е посочено правото на кредитополучателя да получи по всяко време извлечение по
4
договора си под формата на погасителен план.
В чл.2 от условията на договора е посочено, че таксата ангажимент се удържа от
кредитора от общия размер на кредита и се дължи за сключване на договора при фиксиран
лихвен процент по смисъла на § 1, т. 5 от ЗПК, при съдържащите се в договора условия,
размери и срокове.
Лихвеният процент по кредита е фиксиран за срока на договора, като началната дата за
изчисляване на ГПР е датата на подписване на договора при допускането, че годината има
365 дни, независимо дали е високосна и договорът е валиден за целия срок като страните
изпълняват точно задълженията си по него.
В чл. 5 от договора е предвидено, че при забава на една или повече месечни
погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на
действащата законна лихва за периода на забавата. Обезщетението за забава е равно на ОЛП,
обявен от Българската народна банка, в сила от 1 януари, съответно от 1 юли на текущата
година плюс 10%. Лихвените проценти в сила от 1 януари на текущата година са приложими
за първото полугодие на съответната година, а лихвените проценти в сила от 1 юли са
приложими за второто полугодие. Обезщетението за забава се изчислява на дневна база като
дневният й размер за просрочени задължения е равен на 1/360 част от годишния размер,
определен в предходното изречение.
В чл. 5 от договора е предвидено, че вземането по него става изискуемо в пълен
размер, ако кредитополучателят просрочи две или повече месечни вноски, считано от
падежната дата на втората пропусната месечна вноска.
В края на договорът е посочено, че с полагането на подписа си под договора
кредитора удостоверява, че е получил екземпляр от него.
Длъжникът на 13.01.2020г. е попълнил декларация за покупка на автомобил със
заемната сума по процесния договор а кредит в размер на 2000 лева.
Предоставена му е банковата сметка, по която ще се обслужва кредита, както и
стандартен европейски формуляр за процесния кредит, в който подробно са посочени
заемната сумата по кредита, дължимите лихви по него и такси, срока за погасяването му
От извлечение по кредит CARU-17614506; последна покана до Н. С. Н. се установява,
че ответникът не е правил никакви плащания по кредита и че на 21.05.2020г. му е изпратена
покана за заплащане на кредита, с която кредита е обявен за предсрочно изискуем, поради
неплащане на две или повече погасителни вноски и длъжникът е поканен да го заплати в
пълен размер в 7-дневен срок от получаване на поканата. По делото няма доказателства за
получаване на поканата от ответника.
От ЧГД № 1022/2020 г. по описа на РС **** се установява, че ищецът е подал
5
заявление по чл.410 ГПК за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника в РС ****.
По подаденото заявление е образувано ч.г.д.1022/2020г. по описа на РС ****, по което е
издадена Заповед № 562/28.10.2020г. срещу ответника за следните суми дължими суми по
договор за потребителски паричен кредит № CARU-17614506:
- 2 167.04 лева - главница,
- 377.80 лева - възнаградителна лихва за периода от 15.02.2020 г. до 15.07.2021 година;
- 98.51 лева - мораторна лихва за периода от 15.03.2020 г. до 12.10.2020 г.
- законната лихва за забава от 28.10.2020г. до окончателното изплащане на вземането.
Разноски в размер на 52,87 лева – държавна такса и 50 лева юрисконсултско
възнаграждение.
Издадена заповед е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК.
От изготвената по делото ССчЕ, която съдът кредитира като обективна и компетентно
изготвена се установява, че сумата по процесния кредит е постъпила в банкова сметка на Н.
С. Н. с IBAN BG02UNCR70001523862953 при ТБ Уникредит Булбанк“ на 14.01.2020г.,
която банкова сметка е посочена и в договор за потребителски паричен кредит №СARU-
17614506/13.01.2020г..
По информация от ищеца длъжникът е преустановил плащането на вноските по
кредита на 15.02.2020г. и към 16.09.2021 г., ответникът е погасил нула месечни вноски по
процесния договор.
Според погасителния план, приложен към делото и неразделна част от договор за
потребителски паричен кредит №CARU-17614506, вноските са 18 на брой, всяка с размер от
141.38 лв. с падеж 15-то число на месеца с начална дата 15.02.2020 г. и крайна дата
15.07.2021 г.. Всяка от тях съставлява главница и възнаградителна лихва в размер на 20,83%
годишно или 0,05786% на ден.
Въз основа на така установените факти, Провадийският районен съд, като
съобрази приложимия закон, приема от правна страна следното:
Предявеният иск е с правно основание с правно основание чл.422, ал.1, вр. с чл.415,
ал.1 ГПК да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи
на ищеца сумите описани в издадената Заповед № 562/28.10.2020г. по чл.410 ГПК за
изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.1022/2020 на ПРС, а именно: сумата 2 167.04
лева – главница по договор за потребителски кредит ведно със законната лихва от
28.10.2020г., 377.80 лева - възнаградителна лихва за периода от 15.02.2020 г. до 15.07.2021
година; 98.51 лева - мораторна лихва за периода от 15.03.2020 г. до 12.10.2020 г..
В евнтуалност осъдителни искове по чл.79 и 86 ЗЗД за осъждане на ответника да
6
заплати на ищеца следните суми дължими по процесния договор за кредит: сумата 2 167.04
лева - главница, ведно със законната лихва от 28.10.2020г., 377.80 лева - възнаградителна
лихва за периода от 15.02.2020 г. до 15.07.2021 година; 98.51 лева - мораторна лихва за
периода от 15.03.2020 г. до 12.10.2020 г..
Възражения по чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. с чл.22 вр. с чл.11, ал.1, т.10 и т.12 от ЗПК за
нищожност на процесния договор за кредит.
В тежест на ищеца е да докаже, че между него и ответникът е бил сключен процесният
договор за кредит, с описания предмет, цена и срок, че е изпълнил задълженията си по него.
В тежест на ответника е да докаже, нищожността на процесния договор на посочените
в отговора на исковата молба основания.
Искът е допустим, доколкото е предявен по реда на чл. 415 от ГПК от заявителя срещу
длъжника в преклузивния едномесечен срок от уведомяването му за подаденото възражение.
Между страните по делото не се спори, че са сключили договор за потребителски
паричен кредит № CARU-17614506 за заемна сума в общ размер на 2 167.04 лева, от които
2000 лева – кредит за потребителски цели и 167.04 лева – кредит за покупка на застраховка
„Защита на плащанията“ за срок от 18 месеца, със срок на погасяване до 15.07.2021г..
Договорено е паричният кредит да бъде изплатен на 18 броя равни месечни вноски, всяка в
размер на 141.38 лева. Договорът е сключен след представяне на ответника на стандартен
европейски формуляр, след запознаването му с условията по него, като на ответника е
връчен екземпляр от договора. От изготвената по делото ССчЕ се доказа, че ищцовото
дружество е превело на ответника по сметката обслужваща кредита на 14.01.2020г. сумата
по кредита в размер на 1950 лева, тъй като от общата сума от 2000 лева е удържана такса
ангажимент в размер на 50 лева. От ССчЕ се установи, че ответника не е погасил нито една
от дължимите вноски по кредита. Особеният представител на ответника не доказа той да е
заплащал суми по кредита, което беше в негова доказателствена тежест.
Предвид неизпълнението на задълженията на ответника по кредита ищецът се е
възползвал от правото си по чл.5 от договора и е обявил кредита за предсрочно изискуем, за
което е изпратил покана до ответника от 21.05.2020г., но която не доказа да е връчена на
длъжника ответник. Поради това съдът счита, че предсрочна изискуемост на вземането по
кредита не е настъпила. В т. 18 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. №
4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, са дадени разяснения, че предсрочната изискуемост представлява
изменение на договора, което за разлика от общия принцип в чл. 20а, ал. 2 ЗЗД настъпва с
волеизявление само на едната от страните и при наличието на две предпоставки:
обективния факт на неплащането, упражненото от кредитора право да обяви кредита за
предсрочно изискуем. Обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл. 60, ал. 2
ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък
от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които
7
към момента на изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие
от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този
момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й.
Поради това предсрочна изискуемост на претендираното вземане не е настъпила преди
подаване на заявлението по чл.410 ГПК, а едва с получаване от назначения на ответника
особен представител на съобщението с приложено определение по чл.131 ГПК, искова
молба ведно с приложенията към нея на 30.06.2021г.. Въпреки това предвид разпоредбата на
чл.235, ал.3 от ГПК и Тълкувателно Решение № 8/2017г. от 02.04.2019г. на ОСГТК на ВКС
следва да се признае за съществуващо цялото вземане, за което е издадена заповедта, тъй
като към момента на приключване на устните състезания по делото – 29.09.2021г. падежът
на целия кредит е настъпил – 15.07.2021г..
Възражението на ответника за нищожност на процесния договор за кредит на
основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. с чл.22 вр. с чл.11, ал.1, т.10 и т.12 от ЗПК съдът намира
за неоснователни, тъй като договорът отговаря на изискванията на чл.10, ал.1 от ЗПК –
сключен е в писмена форма, на хартиен носител, по ясен и разбираем начин, договорът е
написан с еднакъв шрифт, който е повече от 12, договорът е подписан в 2 екземпляра.
Договорът отговаря и на условията на чл.11, т.7-12 и 20 и ал.2 на чл.20 от ЗПК – в договора
е посочен общия размер на кредита и условията за усвояването му; лихвения процент по
кредита, условията за прилагането му; годишния процент на разходите по кредита и общата
сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите по определения в приложение № 1 начин, които са посочени в чл.3 –
чл.5 от условията по договора; условията за издължаване на кредита от потребителя,
включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и
датите на плащане на погасителните вноски. Обстоятелството, че в погасителния план по
договора не е посочено с погасителните вноски каква част от главница, лихва и разноски се
погасява не прави договора нищожен, тъй като кредитополучателя има право по всяко време
да поиска информация по отношение на погасените суми по договора – главница, лихва и
разноски. Освен това в условията по договора е посочено, че с внесените от длъжника суми
се погасяват първо разноски, след това лихви и накрая главница.
Предвид гореизложеното предявените искове са основателни и следва да бъдат
уважени.
Ищецът е направил искане за присъждане на разноски в заповедното и исковото
производство, като такива на основание чл.78, ал.1 от ГПК му се дължат. Съобразно
доказателствата за сторените по делото разноски те са следните: 52,87 лева – държавна такса
и 50 лева юрисконсултско възнаграждение по заповедното производство и 53.86 лева –
държавна такса в исковото производство, 220 лева – възнаграждение за вещо лице за
изготвяне на ССчЕ, 414.98 лева – възнаграждение на особен представител, претендира се и
8
юрисконсултско възнаграждение. Съдът определя юристконсултското възнаграждение на
основание чл.78, ал.8 ГПК вр. с чл.37 ЗПП вр. с чл.25, ал.1 от Наредба за заплащането на
правната помощ в размер на 100 лева.
Мотивиран от изложеното, Провадийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 вр. с чл.415 ГПК в
отношенията между страните „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. с адрес на
управление Париж, бул.“Осман“ №1 чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс“ клон България с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ********* и Н. С. Н. с ЕГН
**********, с адрес с.******, общ.****, че в полза на ищцовото дружество съществува
следните вземания, за които е издадена Заповед № 562/28.10.2020г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.1022/2020 на ПРС, а именно: сумата 2 167.04
лева - главница по Договор за потребителски паричен кредит № CARU-17614506 от
13.01.2020г., ведно със законната лихва от 28.10.2020г. до изплащане на вземането, 377.80
лева - възнаградителна лихва за периода от 15.02.2020г. до 15.07.2021 година; 98.51 лева -
мораторна лихва за периода от 15.03.2020г. до 12.10.2020 г..
ОСЪЖДА Н. С. Н. с ЕГН **********, с адрес с.******, общ.**** да заплати на
„БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. с адрес на управление Париж, бул.“Осман“ №1
чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс“ клон България с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление ********* сума в размер на 102.87 лева, представляваща сторените
разноски по ч.гр.д.1022/2020г. на РС **** и сумата в размер на 788.84 лева, представляваща
сторените в настоящото производство разноски от ищеца, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчване на препис с
въззивна жалба пред Окръжен съд – гр. Варна.
Съдия при Районен съд – ****: _______________________
9