Р Е Ш Е Н И Е
Номер242/26.11.2019г.Град
Варна
Варненският окръжен съд Наказателно отделение
На двадесет и шести септември Две хиляди и деветнадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕЯН ДЕНЕВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИН АТАНАСОВ
НИКОЛАЙ ПЕТКОВ
Секретар Д.Вълчева
Прокурор Диана Недкова -Кипрова
като разгледа докладваното от съдия Деян Денев
ВНОХД № 894 по описа на съда за 2019г.,
за да се произнесе взе предвид:
Предмет на въззивното производство е
присъда № 120 по НОХД
№1240/2019г. по описа на ВРС – 44-ти
наказателен състав, постановена на 15.05.2019г., с която подсъдимият М.В.Я.
е признат за виновен за извършено престъпление по чл.195 ал.1 т.7 вр. чл.194
ал.1 от НК, за това, че на
10.01.2019 г. в гр. Варна, в магазин „LC WAIKIKI“, находящ се в търговски
център „Гранд Мол Варна“, при условията на повторност, отнел чужди движими вещи
– един брой мъжко яке с цип, по етикет – цвят
бордо, размер „Л“ на стойност 64,99 лева
и един
брой мъжки пуловер с цип, със сини райета, различни нюанси, размер „М“ на
стойност 22,99 лева, всичко на обща стойност 87,98 лева (осемдесет и седем лева
и деветдесет и осем стотинки), от владението на З. К. К. в качеството му на МОЛ
– управител на магазин „LC WAIKIKI“, без негово съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои. На осн.чл.
58а, ал. 4 във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК ВРС му е наложил наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от ТРИ МЕСЕЦА, което на основание чл. 57,
ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален ОБЩ РЕЖИМ.
На основание чл.
189, ал. 3 от НПК, същият е бил осъден
да заплати и направените разноски по
делото в размер на 46,92 лева (четиридесет и
шест лева деветдесет и две стотинки) в полза на ОД на МВР гр. Варна.
Срещу така
постановената присъда и в законоустановения
срок е подаденa въззивна жалба от адв.Н. Д.
,като защитник на подс.М.Я. .В жалбата се навеждат доводи ,че присъдата е
постановен при съществено нарушение на съдопроизводствените правила,както и
нарушение на материалния закон.
Моли се, обжалваната Присъда да бъде отменена на осн.чл.335,ал.2 от НПК и делото да бъде
върнато за ново разглеждане от друг състав на ВРС.Алтернативно същата да бъде
изменена ,като бъде приложен закон за по-леко наказуемо престъпление,а именно
чл.197,т.2 вр.чл.194 ,ал.3 от НК., като бъде определено наказание пробация ,включително
и подходящи пробационни мерки за срок от една година.
В съдебно заседание пред настоящата въззивна инстанция
прокурор от Варненска окръжна прокуратура ,моли жалбата на подс.Я. да не бъде
уважена. Счита,
че първоинстанционната Присъда е правилна и законосъобразна и като такава следва да бъде потвърдена.
Адв.Г., като защитник на подсъдимия пледира за неправилност на присъдата,касаещи неправилно
приложение на материалния закон. Моли,постановената присъда да бъде изменена
,като бъде наложено по-леко наказание в съответствие с нормата на чл.197,т.2
,вр.чл.194,ал.3 от НК
В последната си дума подс.М.Я. ,заявява ,че желае
последен шанс да се поправи и да се излекува.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства и въз основа императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на постановеният акт по отношение законосъобразността, обосноваността
и справедливостта му, съобразно изискванията на чл.313 и чл.314, ал.1 от НПК
намира за установено следното:
Въззивната
жалба е процесуално допустима, подадена в срока за обжалване и от надлежни
страна, като разгледана по същество настоящият въззивен съд я намира за
неоснователна.
Производството
пред ВРС се е развило в условията на съкратено съдебно следствие, след като
подсъдимия е признал всички факти описани в обвинителния акт, като е направил изявление съгласно изискването на чл.371,т.2
от НПК.
От фактическа страна, първостепенният съд
в съответствие с всички релевантни доказателства е приел за установено по
безспорен начин следното:
На 10.01.2019 г около 13:00 часа. подс. М.
Я. влязъл в магазин „LC Waikiki”, находящ се в търговски център „Гранд Мол“, на ул. „Андрей Сахаров“ № 2
в гр. Варна, ниво „0“ с намерение противозаконно да присвои някакви вещи,
предлагани за продажба.Същият бил облечен с дънково яке със сиви на цвят ръкави
и тъмна шапка с козирка.
Управител
на търговския обект бил св. З.К. К., бил и материално отговорно лице за
стоките, предлагани за продажба. Св. К. забелязал, че подс.М. Я. взел два броя якета и три броя мъжки
пуловера, като се насочил към пробните в магазина. Поведението на подс. Я. се
сторило подозрително на св. К., последният се свързал по телефона със св. Й. Ж.
Й. – ст. полицай в сектор „Охранителна полиция“ към Трето РУ към ОД на МВР –
гр. Варна и го помолил да отиде в търговския обект.
Св. Й.,
заедно със своя колега св. К. Д. Д.
– също полицейски служител в Трето РУ към ОД на МВР – гр. Варна застанали в
близост до изхода на магазин LC Waikiki”
Междувременно
подс. Я. се намирал в пробната на магазина.Успял да облече едно мъжко яке с
цип, цвят по етикет – тъмно бордо, което облякъл под своето дънково яке, с
което бил . Под слиповете си поставил увит на кръста мъжки пуловер с цип, със
сини райета, различни нюанси.Подс.Я. излязъл
от пробната, насочил се към касовата зона, като не заплатил цената на
гореописаните вещи и излязъл от
търговския обект.
В
близост до изхода на магазин LC Waikiki”, св. Й. и св. Д. спрели за проверка
подс. Я.,отвели го в отделно помещение
за проверка и установили, че под дрехите
си подсъдимият е скрил яке с цвят тъмно бордо и мъжки пуловер с цип, със сини
райета, които е взел, без да заплати цената им от магазин „.LC Waikiki”
Съгласно заключението на изготвената по делото СОЕ,
стойността на вещите били на обща стойност 87,98 лева(осемдесет и седем лева и
деветдесет и осем стотинки).
Тази фактическа обстановка е правилно установена от
първоинстанционния съд, като същата се доказва от показанията на
разпитаните в хода на воденото досъдебно производство свидетели, от обясненията на подсъдимия, писмените
доказателства по делото и
заключението по изготвената от вещото
лице експертиза.
Въз основа на така установените факти ВРС, след анализ
на събраните доказателства, е достигнал до верен правен извод, че подсъдимият М.В.Я. е осъществил състав на
престъплението кражба, която с оглед начина на извършването й, стойността на
предмета й личността на извършителя следва да се приеме за повторни извършена в
немаловажен случай и квалифицира по по чл.195 ал.1 т.7 вр. чл.194 ал.1 от НК.
По отношение на възраженията изложени във въззивната
жалба
Спор относно фактологията пред настоящата инстанция не
е и повдиган, с оглед особените правила по гл. 27 от НПК, при които е протекло
производството, а що се отнася до възражението срещу неправилната квалификация
на деянието, то е неоснователно. То е свързано с развитата и пред първоинстанционния
съд теза, че деянието представлява маловажен случай, поради което пък
разпоредбата на чл. 195 ал. 1 т. 7 от НК не намира приложение.
„Маловажен случай“, според законовата дефиниция „е този, при който извършеното престъпление с
оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на
други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид“
Респективно, когато случаят не може да бъде приет за
такъв, той е „немаловажен“.
В казуалния, налице е елементарна кражба на вещи на
ниска стойност, които са върнати на владелеца. Стойността на кражбата, сама по
себе си е такава, че деянието би могло да се приеме и за непрестъпно, по
аргумент от 218б от НК. Но, личността на дееца и обществената опасност, което
представлява, правят деянието не само общественоопасно
до степен престъпно, по смисъла на чл. 9 ал.1 от НК а и съставомерно по
възведеното обвинение.
Не почива на аргументи твърдение, че не са
нарушени обществени нарушения и накърнени обществени интереси. Нарушени са и то, до квалифициращо престъпна
степен, тези отношения, гарантиращи безпрепятствено упражняване правото на
собственост, а в частност, касаещи владеенето на отнетите вещи. Не стойността на вещите, а опасността на
случая определя съставомерността на деянието.
Подсъдимият в кратък период от време е извършил
множество престъпления срещу собствеността. По отношение на него са били
снизходително определяни и условно отлагани наказания. Повече от очевидно е, че
тези наказания не са оказали своята превенционна роля и че не са попречили за формирането
на упорита престъпна воля у дееца. Условието да не върши престъпление
подсъдимият не изпълнил, поради което то не бива да му се поставя повече.
Не е излишно да се отбележи, че подсъдимият е признал
изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти, между които и че
е многократно осъждан и обществено опасен, поради което и възражението срещу
квалификацията на деянието, обусловена от тези факти, въззивният състав намира
за несъстоятелно.
И след като деецът е лице с висока степен на обществена опасност, то не може да се приеме, че деянието му е с по - ниска от тази при обикновените случаи на кражба.
Справката за
съдимостта на подсъдимия го обуславя и
като „повторно извършено“. То би могло и да се нарече „петорно“
извършено, защото, преди изтичането на преклузивния срок по чл. 30 от НК ,
освен настоящата са осъществени още четири кражби.
Проявата на либерализъм към такива подсъдими е
незаконосъобразна, тъй като противоречи на целите на лична и генерална
превенция. Ето защо, дори и деянието да е било признато за маловажно, а то не е,
то определеното на дееца наказание пак би следвало да бъде „лишаване от свобода“.
Конкретно отмереното от първоинстанционният съд е
съобразено с всички налични по делото смекчаващи обстоятелства, приети за
многобройни, а липсата на протест срещу поредната му прекомерна снизходителност,
изразена в определянето му в минималния възможен за наказанието „лишаване от
свобода“ размер, пречи на въззивната
инстанция да приложи своя критерий за справедливост.
Първоинстанционният състав е проявил снизхождение и в
друго. Приемайки, че деянието е повторно извършено, той не е групирал
предходните присъди на дееца и не е отсъдил, следва ли той да търпи и
отложеното наказание.
Този пропуск, според въззивният състав е неотстраним.
На първо място, решаващият състав не е посочил, следва ли да бъде условно
отложено общоопределеното наказание или се налага привеждането му в изпълнение, че
да се провери правилността на преценката му. Отделно, липсата на протест в тази
насока би довело до недопустимо служебно утежняване положението на
жалбоподателя.
В заключение, въззивният състав прави изводи, че не са
налице основания за изменение или отмяна на атакуваната присъда, поради което и
на основание чл. 338 от НПК
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
присъда № 120 по НОХД №1240/2019г. по описа на ВРС – 44-ти наказателен състав, постановена на 15.05.2019г.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационна проверка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.