Присъда по дело №1351/2011 на Районен съд - Бургас

МОТИВИ към ПРИСЪДА № 2496/08.11.2011 г.,

постановена по НОХД № 1351/2011 г. по описа на БРС

 

Съдебното производство по делото е образувано по повод постъпилия в съда обвинителен акт на прокурор при БРП, с който против подсъдимия В.Р.В. с ЕГН ********** са повдигнати следните обвинения:

І. В периода от 13.05.2009 г. до 17.11.2009 г. в гр. Бургас и в гр. Камено, при условията на продължавано престъпление:

- противозаконно е присвоил чужди движими вещи – сумата от 33 000 лв., собственост на Д. И. С. с ЕГН **********, със законен представител - А.М.Х. с ЕГН **********, която сума владеел и пазел, като обсебването е в големи размери;

- противозаконно е присвоил чужди движими вещи – сумата от 33 000 лв., собственост на И. И. с. с ЕГН **********, със законен представител - А.М.Х. с ЕГН **********, която сума владеел и пазел, като обсебването е в големи размери,

като общата стойност на предмета на обсебването е 66 000 лв. и обсебването е в големи размери - престъпление по чл. 206, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК и

ІІ. В периода от 16.07.2009 г. до 30.09.2009 г., в гр. Бургас и в гр. Айтос, при условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си имотна облага, е възбудил и поддържал заблуждение у Х.М.А. с ЕГН **********, че ще предприеме действия за отпадане на отговорността на последния като съдлъжник на Г.Х.А. с ЕГН ********** по договор за банков кредит № 620051/2007 г., сключен с «Райфайзенбанк (България)» ЕАД, гр. София, чрез подаване на иск и провеждане на съответно съдопроизводство срещу Г.Х.А., както и че са нужни парични средства, които да послужат за започване и провеждане на съдопроизводството и за внасяне на суми като обезпечение, и с това е причинил на Х.М.А. имотна вреда общо в размер на 42 500 лева, както следва:

- в периода от 16.07.2009 г. до 17.07.2009 г. включително, в гр. Бургас, с цел да набави за себе си имотна облага, е възбудил и поддържал заблуждение у Х.М.А., че ще предприеме действия за отпадане на отговорността на последния като съдлъжник с Г.Х.А., чрез подаване на иск и чрез провеждане на съответно съдопроизводство срещу Г.Х.А., както и че са нужни парични средства, които да послужат за започване и провеждане на съдопроизводството и за внасяне на суми като обезпечение, и с това му е причинил имотна вреда в размер на 1 000 лева;

- на 18.07.2009 г. в град Бургас, с цел да набави за себе си имотна облага, е възбудил и поддържал заблуждение у Х.М.А., че са нужни парични средства за провеждане на вече образувано съдопроизводство срещу Г.Х.А., което е насочено към отпадане на отговорността на Х.М.А. като съдлъжник, и с това му е причинил имотна вреда в размер на 4 000 лева;

- в периода от 24.07.2009 г. до 31.07.2009 г. включително, в гр. Бургас, с цел да набави за себе си имотна облага, е възбудил и поддържал заблуждение у Х.М.А., че са нужни парични средства за продължаване на вече образувано съдопроизводство срещу Г.Х.А., провеждано с цел отпадане на отговорността на Х.М.А. като съдлъжник, като липсата на плащане на средствата би довело до забавяне на производството, и с това му е причинил имотна вреда в размер на 1 200 лева;

- на неустановена дата през м. 08/2009 г. в гр. Айтос, с цел да набави за себе си имотна облага, е възбудил и поддържал заблуждение у Х.М.А., че са нужни парични средства за продължаване на вече образувано съдопроизводство срещу Г.Х.А., провеждано с цел отпадане на отговорността на Х.М.А. като съдлъжник, както и че са нужни парични средства за внасяне на обезпечение за дългове на Г.Х.А., като липсата на плащане на средствата би довело до забавяне на съдопроизводството, и с това му е причинил имотна вреда в размер на 10 000 лева;

- на неустановена дата през м. 08/2009 г. в гр. Бургас, с цел да набави за себе си имотна облага, е възбудил и поддържал заблуждение у Х.М.А., че са нужни парични средства за продължаване на вече образувано съдопроизводство срещу Г.Х.А., провеждано с цел отпадане на отговорността на Х.М.А. като съдлъжник, както и че са нужни парични средства за довнасяне на обезпечение за дългове на Г.Х.А., като липсата на плащане на средствата би довело до забавяне на съдопроизводството, и с това му е причинил имотна вреда в размер на 5 000 лева;

- на неустановена дата през м. 09/2009 г. в гр. Бургас, с цел да набави за себе си имотна облага, е възбудил и поддържал заблуждение у Х.М.А., че са нужни парични средства за продължаване на вече образувано съдопроизводство срещу Г.Х.А., провеждано с цел отпадане на отговорността на Х.М.А. като съдлъжник, както и че са нужни парични средства за довнасяне на обезпечение за дългове на Г.Х.А., като липсата на плащане на средствата би довело до забавяне на съдопроизводството, и с това му е причинил имотна вреда в размер на 3 000 лева;

- на неустановена дата през м. 09/2009 г. в гр. Бургас, с цел да набави за себе си имотна облага, е възбудил и поддържал заблуждение у Х.М.А., че са нужни парични средства за продължаване на вече образувано съдопроизводство срещу Г.Х.А., провеждано с цел отпадане на отговорността на Х.М.А. като съдлъжник, както и че са нужни парични средства за довнасяне на обезпечение за дългове на Г.Х.А., като липсата на плащане на средствата би довело до забавяне на съдопроизводството, и с това му е причинил имотна вреда в размер на 4 500 лева;

- на неустановена дата през м. 09/2009 г. в гр. Айтос, с цел да набави за себе си имотна облага, е възбудил и поддържал заблуждение у Х.М.А., че са нужни парични средства за продължаване на вече образувано съдопроизводство срещу Г.Х.А., провеждано с цел отпадане на отговорността на Х.М.А. като съдлъжник, както и че са нужни парични средства за довнасяне на обезпечение за дългове на Г.Х.А., като липсата на плащане на средствата би довело до забавяне на съдопроизводството или до постановяване на съдебен акт, влошаващ положението на Х.М.А., и с това му е причинил имотна вреда в размер на 10 000 лева;

- на неустановена дата през м. 09/2009 г. в гр. Бургас, с цел да набави за себе си имотна облага, е възбудил и поддържал заблуждение у Х.М.А., че са нужни парични средства за продължаване и приключване на вече образувано съдопроизводство срещу Г.Х.А., провеждано с цел отпадане на отговорността на Х.М.А. като съдлъжник, както и че са нужни парични средства за довнасяне на обезпечение за дългове на Г.Х.А., като липсата на плащане на средствата би довело до забавяне на съдопроизводството, и с това му е причинил имотна вреда в размер на 3 800 лева.,

като измамата е в големи размери - престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК.

В хода на съдебното производство представителят на БРП поддържа обвиненията против подсъдимия, считайки същите за безспорно доказани, ангажира допълнителни доказателства и пледира за налагане на подсъдимия на наказания по всяко от обвиненията при условията на чл. 54 НК и при превес на отегчаващи отговорността им обстоятелства, а именно – за престъплението по чл. 206, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК да бъдат наложени наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от 8 години, което да бъде изтърпяно в затвор при определен пърноначален СТРОГ режим и наказание ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАЖНЯВА АДВОКАТСКА ПРОФЕСИЯ за срок от 11 години, а за престъплението по чл. 210, ал. 1, т. 5, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК да бъде наложено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от 6 години, което да бъде изтърпяно в затвор при определен първоначален СТРОГ режим, като на осн. чл. 23, ал. 1 НК на подсъдимия бъде определено и наложено едно общо наказание в размер на най-тежкото измежду така наложените наказания за всяко от престъпленията, а именно – общо наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от 8 години, което да бъде изтърпяно в затвор при определен първоначален СТРОГ режим и към което на осн. чл. 23, ал. 2 НК да бъде присъединено наказанието ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАЖНЯВА АДВОКАТСКА ПРОФЕСИЯ за срок от 11 години. По отношение на кумулативно предвиденото за престъплението по чл. 206, ал. 3, вр. ал. 1 НК наказание конфискация, предвид установената по делото липса на имущество на подсъдимия, прокурорът предлага това наказание да не бъде налагано. 

В хода на настоящото съдебно производство като граждански ищци по делото са конституирани пострадалите от всяко от деянията по обвиненията против подсъдимия лица – малолетните Д. И. С. с ЕГН ********** и И. И. с. с ЕГН **********, със законен представител - А.М.Х. с ЕГН **********, както и Х.М.А. с ЕГН **********, като за съвместно разглеждане в наказателното производство са приети предявените от тях против подсъдимия граждански искове, както следва:

- граждански иск от Д. И. С. чрез законния й представител А.М.Х. с ЕГН **********, за сумата от 31 500 лева, представляваща причинени от деяние на подсъдимия по чл. 206, ал. 3, вр. ал. 1 НК, ведно със законната лихва върху тази сума считано от 17.11.2009 г. до окончателното й изплащане;

- граждански иск от И. И. с. чрез законния му представител - А.М.Х. с ЕГН **********, за сумата от 31 500 лева, представляваща причинени от деяние на подсъдимия по чл. 206, ал. 3, вр. ал. 1 НК, ведно със законната лихва върху тази сума считано от 17.11.2009 г. до окончателното й изплащане;

- граждански иск от Х.М.А. за сумата от 1 000 лева, представляваща причинени от деяние на подсъдимия по чл. 210, ал. 1, т. 5, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК, ведно със законната лихва върху тази сума считано от 17.07.2009 г. до окончателното й изплащане;

- граждански иск от Х.М.А. за сумата от 4 000 лева, представляваща причинени от деяние на подсъдимия по чл. 210, ал. 1, т. 5, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК, ведно със законната лихва върху тази сума считано от 18.07.2009 г. до окончателното й изплащане;

- граждански иск от Х.М.А. за сумата от 1 200 лева, представляваща причинени от деяние на подсъдимия по чл. 210, ал. 1, т. 5, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК, ведно със законната лихва върху тази сума считано от 31.07.2009 г. до окончателното й изплащане;

- граждански иск от Х.М.А. за сумата от 10 000 лева, представляваща причинени от деяние на подсъдимия по чл. 210, ал. 1, т. 5, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК, ведно със законната лихва върху тази сума считано от 31.08.2009 г. до окончателното й изплащане;

- граждански иск от Х.М.А. за сумата от 5 000 лева, представляваща причинени от деяние на подсъдимия по чл. 210, ал. 1, т. 5, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК, ведно със законната лихва върху тази сума считано от 31.08.2009 г. до окончателното й изплащане;

- граждански иск от Х.М.А. за сумата от 3 000 лева, представляваща причинени от деяние на подсъдимия по чл. 210, ал. 1, т. 5, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК, ведно със законната лихва върху тази сума считано от 30.09.2009 г. до окончателното й изплащане;

- граждански иск от Х.М.А. за сумата от 4 500 лева, представляваща причинени от деяние на подсъдимия по чл. 210, ал. 1, т. 5, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК, ведно със законната лихва върху тази сума считано от 30.09.2009 г. до окончателното й изплащане;

- граждански иск от Х.М.А. за сумата от 10 000 лева, представляваща причинени от деяние на подсъдимия по чл. 210, ал. 1, т. 5, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК, ведно със законната лихва върху тази сума считано от 30.09.2009 г. до окончателното й изплащане;

- граждански иск от Х.М.А. за сумата от 3 800 лева, представляваща причинени от деяние на подсъдимия по чл. 210, ал. 1, т. 5, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК, ведно със законната лихва върху тази сума считано от 30.09.2009 г. до окончателното й изплащане.

Отново в хода на настоящото съдебно производство като частен обвинител по делото е конституирано пострадалото от деянията по обвинението против подсъдимия по чл. 210, ал. 1, т. 5, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК,  лице – Х.М.А. с ЕГН **********.

Конституираните по делото граждански ищци с.и – чрез законния си представител поддържат така предявените граждански искове и не ангажират доказателства, като молят гражданските искове да бъдат уважени изцяло.

Конституираният по делото граждански ищец и частен обвинител А. – лично и чрез повереника си, поддържа така предявените граждански искове, като моли гражданските искове да бъдат уважени изцяло, както и поддържа обвинението против подсъдимия за престъплението по чл. 210, ал. 1, т. 5, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК, като относно вида и размера на наказанието за това престъпление се присъединява изцяло към становището на прокурора и също не ангажира доказателства.

Подс. В. – лично и чрез защитника си ангажира доказателства и моли за постановяване на оправдателна присъда по повдигнатите му обвинения - поради несъставомерност от обективна и субективна страна на деянията по обвиненията, като счита, че в случая се касае за правоотношения между адвокат и клиенти, т.е. за граждански правоотношения, както и моли за отхвърлянето изцяло на така предявените граждански искове – като неоснователни и недоказани. 

 

ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:

След поотделна и съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Подс. В.Р.В. е роден на *** ***, живущ *** и е българин, български гражданин, с висше юридическо образование, женен, неосъждан.

Подс. В. работи като адвокат и е вписан като такъв в АК – Бургас.

І. На 11.06.2006 г. починал съпругът на свид. А.М.Х. – ИС с. и свид. А. Х. станала единствен законен представител на малолетните им деца - Д. И. С. с ЕГН ********** и И. И. с. с ЕГН **********. След смъртта на съпруга й свид. А. Х. и нейните деца заживели при родителите на последната – свидетелите М.С.М. и Е.Х.М.,***. Във връзка със смъртта на И с. и като застрахователно обезщетение, по банкова сметка *** «Банка ДСК» ЕАД, открита на името на детето Д. С. – с номер BG54STSA93000016226442, и по банкова сметка *** «Банка ДСК» ЕАД, открита на името на детето И. с. – с номер BG68STSA93000016226481, постъпили сумите от по 33 000 лева за всяко дете.

През 2006 г. свид. А. Х. се запознала със свид. Г.Б.Л. и с неговата съпруга - свид. Н.К.Л., които се заселили да живеят в гр. Камено. През 2009 г. свид. А. Х. - като законен представител на малолетните Д. С. и Ив. с., решила да закупи на децата си къщата на свидетелите Л находяща се в гр. Камено, ул. «Д № и да заживее в нея с децата. В изпълнение на това й намерение, свид. А. Х. разговаряла със свидетелите Лазови и последните се съгласили да й продадат имота за сумата от 65 000 лева.

Предвид липсата на юридически познания и опит в закупуването на недвижими имоти, свид. А. Х. решила да потърси правна помощ от подс. В. в качеството му на адвокат. Подс. В. бил известен на свид. А. Х. като адвокат, който работи и на територията на гр. Камено, и често е търсен от жителите на града за оказване на юридически услуги. За своите намерения свид. А. Х. разказала на своята сестра – свид. С.М.С.. Така на 12.05.2009 г. свид. А. Х. се свързала по телефона с подс. В. и двамата си уговорили среща по–късно на същата дата в гр. Камено. Привечер на 12.05.2009 г. свид. А. Х. и подсъдимият се срещнали в центъра на гр. Камено, като на срещата присъствала и свид. Сн. С.. По време на срещата им, свид. А. Х. обяснила на подсъдимия, че след смъртта на съпруга й, по банкови сметки на малолетните й деца са преведени суми от по 33 000 лева и че с тези суми същата желае да закупи жилище и в тази връзка иска той – като юрист и адвокат, да й съдейства при сключване на сделката и плащанията по нея. Подс. В. заявил на свид. А. Х., че ще й съдейства при сключване на имотната сделка и плащанията по нея, като я успокоил, че няма основания за притеснение. Подс. В. също така обяснил на свидетелките А. Х. и Сн. С., че на следващия ден той и свид. А. Х. трябва да посетят сградата на Съдебната палата - Бургас и от РС – Бургас да се сдобият с разрешение за изтегляне на парични суми от сметките на малолетните деца на свид. А. Х.. След така проведения между тях разговор свидетелките и подсъдимия се разделили.

На 13.05.2009 г., подс. В. и свидетелките А. Х. и Сн. С.,*** пристигнали и свидетелите Л които били уведомени за случващото се от свид. А. Х.. При срещата им в сградата на Съдебната палата – Бургас Лазови предоставили на подсъдимия копие от нотариалния си акт за придобиване на посочената къща в гр. Камено, ул. «Д» № , и скица на имота. Подсъдимият обяснил на Л, че за да бъдат изтеглени парични суми от сметките на малолетните деца на свид. А. Х., първо следва да бъде подадена молба до РС – Бургас, след което подсъдимият представил на Лизготвен от него предварителен договор за покупко–продажба на имота им в гр. Камено на  малолетните деца на свид. А. Х.. Лподписали този предварителен договор, а свид. А. Х. подписала на В. договор за правна защита и съдействие № 068663, по силата на който подсъдимият имал право да подаде молба от името на свид. А. Х. до съда по реда на чл. 73, ал. 2 СК (отм.) и да я представлява по гражданското дело. На 13.05.2009 г. подс. В. *** молба, подписана от свид. А. Х. за издаване на разрешение за изтегляне на притежаваните парични средства – по 33 000 лева, от банковите сметки на двете малолетни деца на свидетелката, с цел закупуване на жилищен имот от името на децата. По молбата било образувано частно гр. дело № 3308/2009 г. по описа на РС - Бургас. Към молбата подс. В. приложил копие от договора за правна защита и съдействие № 068663, предварителния договор за покупко–продажба с Л, удостоверение за наследници на с., удостоверения за раждане, копие от нотариалния акт за имота, предоставен му от свидетелите Л и скицата на имота, както и копия от влоговите книжки на децата на свид. А. Х.. След като депозирал посочената молба в РС - Бургас, подс. В. заявил на свидетелите Л, че могат да си заминават за гр. Камено, като допълнително ще се свърже с тях за сделката с имота им, при което Л напуснали сградата на Съдебната палата – Бургас и се завърнали в гр. Камено. На 13.05.2009 г. състав на РС – Бургас разрешил на свид. А. Х. да изтегли от банковата сметка на детето Д. С. сумата от 33 000 лева и от банковата сметка на детето Ив. с. – сумата от 33 000 лева. На същата дата подс. В. *** удостоверение № 3308/13.05.2009 г. за издаденото разрешение на основание чл. 73, ал. 2 СК (отм.). След получаване на разрешението, на 13.05.2009 г., в гр. Бургас, подс. В. и свидетелките А. Х. и Сн. С., посетили заедно клон на “Банка ДСК” ЕАД – Финансов център Бургас, находящ се на ул. “Васил Априлов” №  където подсъдимият и свид. А. Х. се приближили до банковите гишета, а свид. Сн. С. седнала близо от тях. След представяне на полученото от РС – Бургас удостоверение за издаденото разрешение по реда на чл. 73, ал. 2 СК (отм.), пред свид. С.Н.Д. – банков служител, последната запитала свид. А. Х. и подсъдимия в коя банкова сметка ***ва, изтеглени от сметките на децата. Тогава В. й казал, че сумите следва да бъдат прехвърлени в негова банкова сметка, ***. А. Х., че така тя и нейните деца ще получат по-голяма защита съобразно закона, а сключването на сделката със свидетелите Л по закупуване на техния имот и разплащанията по тази сделка, които подсъдимият заявил, че ще извършва, щели да бъдат улеснени. В. също така успокоил свид. А. Х., че сделката щяла да бъде осъществена в рамките на следващите няколко дни, а той щял да предаде преведената му сума на свидетелите Лкато цена за имота им. Доверявайки се на подс. В., свид. А. Х. подписала операционни бележки с номера 39 и 40, с които прехвърлила от посочените банкови сметки на малолетните си деца в сметка с номер 02/0000000015200530 при «Банка ДСК» ЕАД, клон – Бургас, с титуляр на сметката – подс. В., сумата от 33 000 лева, собственост на малолетното й дете Д. С., и сумата от 33 000 лева, собственост на другото й малолетно дете - Ив. с.. В операционните бележки като основание за преводите свид. А. Х. изрично посочила, че сумите се прехвърлят на подс. В. за покупка на имот. На изричен въпрос на свид. Сн. С., подсъдимият отново потвърдил, че прехвърлянето на посочените суми от сметките на децата в неговата сметка се налагало, защото така свид. А. Х. и децата й щели да получат по–голяма защита съобразно закона, а сключването на сделката със свидетелите Лазови по закупуването на техния имот и разплащанията по тази сделка щели да бъдат улеснени. След това подсъдимият и свидетелките А. Х. и Сн. С. се разделили. След като се завърнала в гр. Камено свид. А. Х. споделила на своите родители, че посочените суми са били преведени от сметките на децата й по сметка на подс. В., който щял да й съдейства във връзка с изготвянето на документите по закупуването на къщата на свидетелите Лазови и с разплащанията по сделката.

По–късно на същата дата - 13.05.2009 г., в гр. Бургас, в друг клон на “Банка ДСК” ЕАД – филиал “Александровска”, ул. “Милин камък” № 1, с номер на клона 233, подс. В. изтеглил с операционна бележка с номер 67 в брой от сметката си с номер 02/0000000015200530, сумата от 3 000 лева. С тази сума подсъдимият се разпоредил впоследствие в своя полза по наустановен начин.

Отново на 13.05.2009 г., в гр. Бургас, в клон на “Банка ДСК” ЕАД – филиал  “Фердинандова”, ул. Фердинандова № , с номер на клона 229, подс. В. изтеглил с операционна бележка с номер 64 в брой от сметката си с номер 02/0000000015200530, сумата от 15 000 лева. С тази сума подсъдимият отново се разпоредил впоследствие в своя полза по наустановен начин.

Отново по–късно на същата дата - 13.05.2009 г., в гр. Бургас, в клона на “Банка ДСК” ЕАД – финансов център, подс. В. изтеглил с операционна бележка с номер 59 в брой от сметката си с номер 02/0000000015200530, сумата от 10 000 лева. В бележката като основание за изплащане на сумата подсъдимият направил отбелязване       , че сумата е «броена за покупко продажба». С тази сума подсъдимият отново се разпоредил впоследствие в своя полза по наустановен начин.

След това на същата дата – 13.05.2009 г., в същия клон в гр. Бургас, подс. В. изтеглил с операционна бележка с номер 84 в брой от сметката си с номер 02/0000000015200530, сумата от 3 000 лева. С тази сума подсъдимият отново се разпоредил впоследствие в своя полза по наустановен начин.

На 14.05.2009 г., в клона на “Банка ДСК” ЕАД – финансов център, подс. В. изтеглил с операционна бележка с номер 20 в брой от сметката си с номер 02/0000000015200530, сумата от 34 000 лева. С тази сума подсъдимият отново се разпоредил впоследствие в своя полза по наустановен начин.

На 21.05.2009 г., в клона на “Банка ДСК” ЕАД – финансов център, подс. В. изтеглил с операционна бележка с номер 49 в брой от сметката си с номер 02/0000000015200530, сумата от 800 лева. С тази сума подсъдимият отново се разпоредил впоследствие в своя полза по наустановен начин.

Така, при отчитане наличието на такси за банковите операции, в периода 13.05.2009 г. – 21.05.2009 г. подс. В. изтеглил цялата преведена му от А. Х. сума от общо 66 000 лева.

Междувременно през м. 05/2009 г., в гр. Камено подс. В. и свид. А. Х. се срещнали със свид. Г. Л., в хода на която среща подсъдимият уверил свид. Г. Л., че в рамките на един месец ще бъде извършена окончателната сделка със свид. А. Х. по покупко–продажба на къщата на свид. Г. Л.. При тази среща подс. В. и свид. Г. Л. се уговорили последният да получи като капаро по сделката сумата от 6 500 лева.

Тъй като свидетелите Л искали да закупят жилище в гр. Бургас, същите се свързали със свид. С.Н.Н. - управител на “Н” ООД, гр. Бургас. Свид. Г. Л. и свид. Ст. Н. се уговорили първият да закупи от управляваното от втория дружество жилище в к-с “Меден рудник”, гр. Бургас, като свид. Г. Л. обяснил на свид. Ст. Н., че е сключил предварителен договор за продажба на къщата си в гр. Камено с жена от същия град и след като получи сума като капаро по този договор, ще заплати с нея на свид. Ст. Н. сума като капаро по договора за закупуване на жилището в гр. Бургас. Свид. Г. Л. също така обяснил на свид. Ст. Н., че сумата като капаро за продажбата на къщата му в гр. Камено ще му бъде изплатена от адвокат, визирайки подс. В..

На 08.06.2009 г., около обяд, в гр. Бургас, подс. В. и свидетелите А. Х. и Л посетили офиса на свид. Г.Д.С. – нотариус с район на действие РС – Бургас, рег. № 396 на Нотариалната Камара. Там свид. Г. С. удостоверила подписите на свидетелите А. Х. и Л в предварителен договор от същата дата за покупко–продажба на къщата на свидетелите Лазови в гр. Камено. В договора като краен срок за сключване на окончателната сделка и изплащане на цената по нея била посочена дата 22.07.2009 г. Подс. В. заявил, че няма в брой сумата, която следвало да бъде заплатена като капаро на свидетелите Лазови, като им обещал, че ще им я изплати по–късно. Действително в късния следобед на 08.06.2009 г. подсъдимият предал на свид. Г. Л. сумата от 3 250 лева – половината от уговорената като капаро по сделката сума от 6 500 лева. Впоследствие свид. Г. Л. от своя страна предал на свид. Ст. Н. сумата от 3 250 лева като част от уговореното между тях двамата капаро по закупуване на жилище от страна на свидетелите Л в гр. Бургас, собственост на управляваното от свид. Ст. Н. дружество. По–късно подс. В. заплатил остатъка от дължимото капаро към свидетелите Л по бъдещата сделка със свид. А. Х., а именно – заплатил сумата от 3 250 лева, която сума предал директно на свид. Ст. Н. – като дължим от свид. Л остатък от уговореното между тях и свид. Ст. Н. капаро по закупуването от свидетелелите Лазови на апартамента в гр. Бургас. При предаването на сумата подс. В. споделил на свид. Н., че паричната сума, с която свид. А. Х. щяла да закупи имота на свидетелите Л в гр. Камено е от обезщетение за смъртта на съпруга й.

Впоследствие по повод консултации по сделката между свидетелите Л и свид. А. Х., подсъдимият и те посетили и офиса на свид. К.Г.К. – нотариус с район на действие РС – Бургас, рег. № 248 на Нотариалната Камара.

През м. 07/2009 г. подс. В. заявил на свидетелите А. Х. и Л, че за сключване на окончателната сделка за покупко–продажба между тях следва да бъдат уредени сметките по регулация на притежавания от свидетелите Л имот в гр. Камено, ул. Добри Чинтулов № , който имот съгласно скицата навлизал в съседни парцели, като за неуредените сметки по регулацията на имота в гр. Камено подс. В. уведомил и свид. Ст. Н.. Във ръзка с уреждането на сметките по регулацията подс. В. и свид. А. Х. няколко пъти посещавали служба «ТСУ» при Община – Камено, където началникът на службата – свид. Д.Д.М. ги посъветвал да бъде извършено частично изменение на ПУП по отношение на имота на свидетелите Л преди сделката им със свид. А. Х.. Подс. В. уведомил свид. Г. Л.,*** следва да се инициира процедура по частично изменение на ПУП, като на 21.07.2009 г. сам превозил от к.к. «Слънчев бряг» свид. Н. Л. ***, където свидетелката подала молба за изготвяне на проект за частично изменение на ПУП. На лицето, извършило проектирането за процедурата пред Община – Камено, чрез свид. Д. М., била първоначално заплатена от подс. В. сумата от 400 лева в присъствието на свид. А. Х., а впоследствие на същото лице – отново чрез свид. Д. М., била заплатена от подсъдимия допълнителната сума от още 400 лева в присъствието на свид. Г. Л.. За провеждащата се процедура по частично изменение на ПУП подс. В. уведомил и свид. Г. С., посещавайки я в офиса й в град Бургас. На 16.10.2009 г. свид. Г. Л. *** новата скица на имота си, като дубликат от същата предал на подс. В., при което последният отново го уверил, че имотната сделка между него и свид. А. Х. ще бъде извършена до няколко дни. В тази връзка подс. В. поискал от свид. Л. последният да си открие банкова сметка, ***едства по продажбата на имота му в гр. Камено на свид. А. Х.. Свид. Л. открил своя сметка BG86UBBS80024092266720 в банка “ОББ” АД и упълномощил на 21.10.2009 г. писмено подс. В. да внесе сумата от 58 500 лева – описана в пълномощното като остатък от продажната цена на недвижимия имот на свидетелите Л в гр. Камено, в така откритата банкова сметка. ***. В. уверил свидетелите Л, че на 22.10.2009 г. ще преведе посочената сума по новооткритата сметка на свид. Г. Л.. На 22.10.2009 г. свид. Л. установил, че по сметката му в банка “ОББ” АД няма извършено плащане в негова полза.

След тази дата, през м. 10/2009 г., в гр. Бургас подс. В. заявил на свид. А. Х., че общата сума, която му била преведена от нея, е прехвърлил на дружество, което се занимавало със строителство, но уточнил, че не може да посочи на свидетелката наименованието на дружеството. Подс. В. обаче отново уверил свид. А. Х., че тя ще си получи преведената сума. 

Тъй като свид. А. Х. започнала да се притеснява от факта, че е прехвърлила на подс. В. посочената сума от общо 66 000 лева, а същевременно окончателната сделка със семейство Л за недвижимия имот на последните в гр. Камено не се осъществявала, по искане на свид. А. Х., последната и подсъдимия подписали на 10.11.2009 г. в гр. Бургас договор, по силата на който подсъдимият потвърждавал, че е получил по банков път сумата от общо 66 000 лева, собственост на малолетните деца на свид. А. Х., като сумата е била предназначена за заплащане на описания имот на свидетелите Л в гр. Камено, и се задължавал до следващия ден – 11.11.2009 г., да върне на свидетелката 59 500 лева. Подс. В. обаче не изпълнил това споразумение.

На 16.11.2009 г. подс. В. посетил дома на свид. А. Х. *** и там - в присъствието на свидетелите Л, А. Х. и родителите на последната – свидетелите М. М. и Е. М., подсъдимият заявил отново, че сумата, която му е била преведена от свид. А. Х. впоследствие е била прехвърлена от него на дружество, занимаващо се със строителни материали, но средствата на дружеството били запорирани и затова не било възможно да бъдат изтеглени. Тогава свид. Е. М. запитала подс. В. дали не могат да посетят заедно това дружество, при което подсъдимият й заявил, че това е невъзможно. Подс. В. обаче уверил свидетелите Л, А. Х.,*** и Е. М., че очаква на 17.11.2009 г. да получи парични суми от свои приятели и познати от гр. София, които не упоменал конкретно, и отново обещал, че ще преведе дължимата сума на свид. А. Х..

На 17.11.2009 г. подс. В. си уговорил среща пред клон на “Банка ДСК” ЕАД в гр. Камено със свидетелите А. Х. и Лазови под предтекст, че ще им предаде преведената му от свид. А. Х. сума. Явявайки се на срещата обаче, подс. В. им заявил, че парични средства не са постъпвали по сметката му, след което подсъдимият казал на свидетелите Ли А. Х., че ако искат могат да подадат срещу него жалби до съда или до прокуратурата, но не може да върне преведените му от свид. А. Х. суми.

На 18.11.2009 г. свид. А. Х. депозирала жалба по случая пред РП – Бургас, по повод която било образувано досъдебно производство.

Едва на 15.02.2010 г., т.е. след образуването на досъдебното производство във връзка с жалбата на свид. А. Х., подс. В. превел по сметка на тази свидетелка сумата от 3 000 лева.

Така, в периода от 13.05.2009 г. до 17.11.2009 г. подс. В. се разпоредил по неустановен начин в своя полза със сумата от общо 59 500 лева (разликата между порената му от свид. А. Х. сума от общо 66 000 лева и дадената от него от името на свид. А. Х. като капаро по предварителния договор за покупко-продажба, сключен между нея и сведетелите Л сума от 6 500 лева) собствени на малолетните деца на свид. А. Х. (по 29 750 лева на всяко от децата Д. С. и Ив. с.), като и изрично отказал на свид. А. Х. – като майка и законен представител на децата - да й върне сумата. Тези парични средства подс. В. владеел и пазел въз основа уговорките му със свид. А. Х. той да извърши от нейно име разплащанията по закупуване на недвижим имот в гр. Камено от свидетелите Л 

 

ІІ. На 04.04.2007 г. свид. Х.М.А., живущ *** в дружество “Т” АД, гр. Бургас, и лицето Г.Х.А. с ЕГН ********** сключили като съдлъжници (лицето Г. А. - като кредитополучател, а свид. Х. А. - като солидарен длъжник) договор за банков кредит № 620051/2007 г. с «Райфайзенбанк (България)» ЕАД, гр. София.

През 2009 г., поради неплащане на дължими суми по договора от страна на кредитополучателя Г. А., «Райфайзенбанк (България)» ЕАД, гр. София започнала да изпраща напомнителни писма на Г. А. и на свид. Х. А., за което последният бил уведомен от своята майка. Така свид. Х. А. научил, че кредитополучателят Г. А. не плаща задълженията си по договора за банков кредит. В началото на м. 07/2009 г., поради неплащане на дължими суми по договора от страна на кредитополучателя Г. А., по инициатива на «Райфайзенбанк (България)» ЕАД, гр. София, пред свид. Т.Г.М. – частен съдебен изпълнител с рег. № 803 и район на действие БОС, и във връзка с издаден на 02.07.2009 г. по гр. д. № 4679/2009 г. по описа на БРС изпълнителен лист за общата сума от 8 779,09 лева (главница и лихви за забава) и за сумата от 578,92 лева (разноски), било образувано изп. д. № 142/2009 г. Във връзка с така образуваното изпълнително дело, свид. Т. М. изпратила на свид. Х. А. покана за доброволно изпълнение, която съпругата на свидетеля – А Х.А., получила на 16.07.2009 г. в присъствието на свид. А.М.М. – сестра на свид. Х. А.. Съпругата на свид. Х. А. незабавно уведомила последния по телефона за получаването на поканата, който тогава се намирал на работното си място в гр. Бургас. Свид. Х. А. се досетил, че поканата от съдебния изпълнител е свързана с неплащане от страна на кредитополучателя Г. А. на суми по договора за банков кредит и силно се притеснил от започването на изпълнителни действия спрямо него, защото не искал, а и нямал възможност да изплаща чуждо парично задължение, а и съпругата му била бременна, трябвало да издържа малолетния им син, като и сам имал банков кредит. Тъй като подс. В. бил оказвал като адвокат правна помощ на свид. Е.И.Х. - приятел на свид. Х. А., последният също познавал бегло подсъдимият.

Така още на 16.07.2009 г. свид. Х. А. се свързал по телефона със свид. Е. Х., обяснил му, че се нуждае от адвокат и поискал от свид. Е. Х. да му предостави телефонния номер на подс. В.. Свид. Е. Х. предоставил на свид. Х. А. телефонния номер на подс. В., при което свид. Х. А. веднага се свързал по телефона с подсъдимия и двамата си уговорили среща по–късно в гр. Бургас. Привечер на 16.07.2009 г. подс. В. и свид. Х. А. ***, като при срещата им последният обяснил, че срещу него е започнало изпълнително производство от свид. Т. М. по повод неплащане на дължими суми по сключения договор за банков кредит от страна на кредитополучателя Г. А.. Без да възнамерява действително да окаже правна помощ на свид. Х. А., а само да се обогати имотно в негов ущърб, подс. В. потвърдил, че е адвокат и заявил на свидетеля, че ще предприеме действия за отпадане на отговорността му като солидарен съдлъжник на кредитополучателя Г. А. по договора за банков кредит с «Райфайзенбанк (България)» ЕАД, гр. София чрез подаване на иск до съда и провеждане на съответно съдопроизводство срещу Г. А.. Подс. При срещата им В. поискал от свид. Х. А. да се срещнат отново на 17.07.2009 г. и заявил на последния, че се нуждае от копие от личната му карта и от акта му за граждански брак. На 17.07.2009 г. подс. В. и свид. Х. А. *** и посетили офиса на свид. Т. М., при което свид. Х. А. представил подсъдимия на свид. Т. М. като свой адвокат, нает за да го освободи от дълга му към «Райфайзенбанк (България)» ЕАД, гр. София. В офиса на свид. Т. М. свид. Х. А. и подс. В. се запознали с образуваното изпълнително дело, като подсъдимият изготвил саморъчно от името на свид. Х. А. молба, която последният подписал - с искане изпълнението да не бъде насочвано срещу банковата сметка на съпругата му Анифе А., тъй като по същата били превеждани паричните помощи за раждането и отглеждането на малолетното им дете. По време на посещението при свид. Т. М. подс. В. неколкократно уверявал свид. Х. А., че ще предприеме нужните действия за отпадане на отговорността му като съдлъжник на кредитополучателя Г. А. по договора за банков кредит, като свид. Т. М., подс. В. и свид. Х. А. коментирали възможностите за законосъобразно прекратяване на изпълнителните действия спрямо последния. Свид. Т. М. обяснила, че ако свид. Х. А. заплати на банката дълга на кредитополучателя Г. А., то впоследствие свид. Х. А. ще може да си търси от кредитополучателя така заплатеното, но подс. В. категорично зявил пред свид. Х. А., че ще инициира провеждането на съдопроизводство. По време на разговора между тримата, подс. В. прекъснал със сходни реплики няколкото опита на свид. Т. М. да обясни на свид. Х. А., че няма нужда от провеждане на съдопроизводствени действия срещу Г. А.. Тогава - с цел да не предизвика съмнения у свид. Т. М., обвиняемият подканил свид. Х. А. по–бързо да приключат посещението си в офиса на ЧСИ, при което двамата напуснали офиса на свид. Т. М.. След като си трогнали от офиса, подс. В. заявил на свид. Х. А., че се нуждае първоначално от сумата от 1 000 лева, за да подаде иск и така да инициира провеждането на съдопроизводство срещу кредитополучателя Г. А. с цел отпадането на отговорността на свид. Х. А. по договора за банков кредит, както и за внасяне на суми по делото като обезпечение. Мотивиран от действията и от думите на подс. В., а и от факта, че последният бил адвокат, свид. Х. А. повярвал, че подсъдимият действително ще му предостави правна помощ и ще предприеме описаните от него действия за отпадане на отговорността му като съдлъжник на кредотополучателя Г. А. по посочения договор за кредит. Поради това свид. Х. А. се съгласил да даде на подс. В. сумата от 1 000 лева. В изпълнение на последното, на 17.07.2009 г. свид. Х. А. ***, взел от там сума в размер на 1 000 лева, върнал се отново в гр. Бургас и предал тази сума на подс. В. заедно с копия от личната му карта и акта за граждански брак. След това подс. В. и свид. Х. А. се разделили. С така получената сума от 1 000 лева подс. В. се разпоредил по неустановен начин.

На 18.07.2009 г. свид. Х. А. *** и решил да разбере какви действия е предприел подс. В. за отпадане на отговорността му като съдлъжник на кредитополучателя Г. А. по договора за кредит. Свид. Х. А. се свързал по телефона с подсъдимия. Тогава – отново без да има намерение действително да извършва действия с цел отпадане на дълга на свид. Х. А. по посочения договор за банков кредит, подс. В. решил да мотивира свид. Х. А. да му предаде нова парична сума. В изпълнение на последното подс. В. обяснил на свид. Х. А., че въз основа негови действия вече е образувано съдопроизводство срещу кредитополучателя Г. А., което е насочено към отпадане на отговорността на свид. Х. А. като съдлъжник. Подсъдимият обаче заявил на свид. Х. А., че за провеждане на вече образуваното съдопроизводство срещу кредитополучателя Г. А. и за отпадане на гражданската отговорност на свид. Х. А. по договора за банков кредит са нужни още 5 000 лева, които следва да бъдат внесени по делото. Силно притеснен от случващото се и мотивиран от заявеното му от подс. В., свид. Х. А. напуснал работното си място в гр. Бургас и се върнал в дома си в гр. Айтос, за да се снабди с исканата от подсъдимия сума. От дома си свид. Х. А. взел сумата от 3 500 лева, за което по телефона уведомил подс. В.. Тогава - за да мотивира допълнително свид. Х. А. да му предаде исканата парична сума и за да демонстрира готовността си за съдействие, подс. В. заявил на свидетеля, че ще му даде в заем свои 1 000 лева, ако свидетелят събере общо 4 000 лева. Подведен от заявеното от подс. В., свид. Х. А. отново се доверил на подсъдимия и решил да вземе на заем сумата от 500 лева. За целта свид. Х. А. посетил свид. Е.И.Х. и взел на заем от същия сумата от 500 лева. На 18.07.2009 г. в гр. Бургас свид. Х. А. предал на подс. В. поисканата от последния сума в размер на 4 000 лева. С така получената сума подсъдимият отново се разпоредил по неустановен начин.

Около седмица по–късно - в периода 24.07.2009 г. - 31.07.2009 г., свид. Х. А. отново се заинтересувал какви действия е предприел подс. В. за отпадане на отговорността му като съдлъжник на кредитополучателя Г. А. по договора за кредит. За целта свид. Х. А. отново се свързал по телефона с подсъдимия, при което последният решил да го мотивира да му предаде нова парична сума без действително да има намерение да извършва действия по отпадането на гражданската отговорност на свид. Х. А. по посочения договор за кредит. В изпълнение на това подсъдимият заявил на свид. Х. А., че му е нужна сумата от 1 200 лева за продължаване на вече образуваното съдопроизводство срещу кредитополучателя Г. А., провеждано с цел отпадане на отговорността на свид. Х. А. като съдлъжник, като му обяснил, че липсата на плащане на средствата би довело до забавяне на производството. Свид. Х. А. отново повярвал на заявеното от подс. В., но тъй като нямал налична сумата от 1 200 лева, свид. Х. А. се свързал със свид. С.Х.М. – съпруг на сестра му свид. А. М., и взел от него в заем сумата от 1 200 лева. Свид. Х. А. обяснил на свидетелите А. М. ***, че сумата от 1 200 лева му е нужна, за да я предаде на подс. В., който като негов адвокат, щял да я използва за съдопроизводство срещу кредитополучателя Г. А., провеждано с цел отпадане на отговорността на свид. Х. А. като съдлъжник по договора за кредит. Тази сума – 1 200 лева, в периода 24.07.2009 г. – 31.07.2009 г., свид. Х. А. предал на подс. В. при среща между двамата в гр. Бургас. На тази среща подсъдимият отново уверил свид. Х. А., че ще използва получената сума за съдопроизводството срещу кредитополучателя Г. А.. След това подс. В. се разпоредил по неустановен начин с така получената сума от 1 200 лева.

На неустановена дата през м. 08/2009 г. свид. Х. А. отново се заинтересувал какви действия е предприел подсъдимия за отпадане на отговорността му като съдлъжник на кредитополучателя Г. А. по договора за кредит и за целта отново се обадил по телефона на подсъдимия. В проведения между двамата телефонен разговор подс. В. отново решил да мотивира свид. Х. А. да му предаде нова парична сума без да има намерение да му окаже реална правна помощ. В изпълнение на това подсъдимият обяснил на свид. Х. А., че е нужна сумата от 10 000 лева за продължаване на вече образувано съдопроизводство срещу кредитополучателя Г. А., провеждано с цел отпадане на отговорността на Х. А. като съдлъжник, както и за внасяне на обезпечение за дългове на лицето Г. А.. Подс. В. също така заявил на свид. Х. А., че ако тази сума не бъде платена, то това би довело до забавяне на съдопроизводството срещу кредитополучателя Г. А.. Мотивиран от заявеното му от подс. В., свид. Х. А. решил да осигури и да предаде на обвиняемия сумата от 10 000 лева. Така, отново на неустановена дата през м. 08/2009 г., свид. Х. А. и подс. В. посетили дома на свид. С.Х.Х. ***«Димитър Захариев» № . При посещението им в дома на свид. С. Х., свид. Х. А. му обяснил, че се нуждае спешно от сумата от 10 000 лева. За да утвърди вече създадените неверни представи у свид. Х. А., подс. В. ***Х., че извършва действия по провеждане на съдопроизводство срещу кредитополучателя Г. А. с цел отпадане на отговорността на свид. Х. А. като съдлъжник по договор за кредит, но за провеждане на това съдопроизводство и за внасяне на обезпечение за дълговете на лицето Г. А. спешно са нужни 10 000 лева, като неплащането на сумата би довело до забавяне на съдопроизводството. Поради убедителността на подс. В.,***Х. предал като заем сумата от 10 000 лева на свид. Х. А., а последният незабавно и в присъствието на свид. С. Х. предал сумата от 10 000 лева на подс. В.. След получаването на сумата подсъдимият уверил свид. С. Х., че в рамките на един месец тази сума ще му бъде върната. След това свид. Х. А. и подс. В. ***Х. и се разделили. С така получената сума подс. В. отново се разпоредил по неустановен начин.

Пак на неустановена дата през м. 08/2009 г. свид. Х. А. отново се заинтересувал какви действия е извършил подс. В. за отпадане на отговорността му като съдлъжник на кредитополучателя Г. А. по договора за кредит и за целта отново се свързал с подсъдимия по телефона. При проведения между двамата телефонен разговор подс. В. отново решил да мотивира свид Х. А. да му предаде парична сума, като му създаде невярна представа, че извършва действия, свързани с провеждане на съдопроизводство срещу кредитополучателя Г. А., чиято цел е отпадане на отговорността на свид. Х. А. като съдлъжник на лицето Г. А.. В изпълнение на това подс. В. заявил на свид. Х. А., че са нужни още парични средства – сумата от 5 000 лева, за продължаване на вече образуваното съдопроизводство срещу лицето Г. А., както и за довнасяне на обезпечение за дългове на това лице, подчертавайки отново, че липсата на плащане на средствата би довело до забавяне на съдопроизводството. Свид. Х. А. отново повярвал на твърденията на подсъдимия и се свързал със свой приятел – свид. Н.М.Х., обяснявайки му, че поради спиране на плащанията от страна на кредитополучателя Г. А. по договора за кредит, спрямо него е започнало изпълнително производство. Предавайки заявеното му от подс. В., свид. Х. А. обяснил на свид. Н. Х., че му е нужна сумата от 5 000 лева, която следвало да бъде внесена от ангажирания от него адвокат – подс. В. като обезпечение по провеждано срещу лицето Г. А. производство с цел отпадане на дълга на свид. Х. А.. Свид. Н. Х. в дома си предал като заем на свид. Х. А. сумата от 5 000 лева, след което свид. Х. А. напуснал дома на свид. Н. Х., заявявайки, че незабавно ще предаде получената сума на подс. В.. Отново на неустановена дата през м. 08/2009 г. в гр. Бургас свид. Х. А. предал получената от свид. Н. Х. сума от 5 000 лева на подс. В.. При получаването на сумата подсъдимият уверил свид. Х. А., че ще използва сумата за целите на съдопроизводството срещу лицето Г. А. съобразно вече заявеното от него. С тази сума подсъдимият впоследствие отново се разпоредил по неустановен начин.

Притеснен от продължаващото изпълнително дело срещу него, на неустановена дата през м. 09/2009 г. свид. Х. А. отново се свързал с подсъдимия. И този път подс. В. решил да мотивира свид. Х. А. да му предаде парична сума, като му създаде невярна представа, че извършва действия, свързани с провеждане на съдопроизводство срещу кредитополучателя Г. А., чиято цел е отпадане на отговорността на свид. Х. А. като съдлъжник по договора за банков кредит. Подс. В. заявил на свид. Х. А., че е нужна сумата от 3 000 лева за продължаване на вече образуваното съдопроизводство срещу лицето Г. А., както и за довнасяне на обезпечение за дългове на това лице. Подсъдимият отново наблегнал пред свид. Х. А., че неплащането на исканата сума би довело до забавяне на съдопроизводството. Свид. Х. А. и този път повярвал на заявеното му от подс. В. и се свързал със със свид. Х.М. И – баща на съпругата му. Свид. Х. А. обяснил на свид. Х. Исмаил, че поради спиране на плащанията от страна на негова позната по договор за банков кредит спрямо него е започнало изпълнително производство. Предавайки заявеното му от подс. В., свид. Х. А. обяснил на свид. Х. И, че е ангажирал подсъдимият като адвокат за провеждане на съдопроизводство срещу съдлъжника му с цел отпадане на неговата гражданска отговорност, но по това съдопроизводство е нужно да бъде внесена сумата от 3 000 лева. Свид. Х. А. споделил на свид. Х. И, че вече е предал със същата цел значими парични суми на подс. В.. Въпреки, че предупредил свид. Х. А. да е внимателен във връзка с предаването на суми на подс. В., свид. Х. И се доверил на своя зет и му предал сумата от 3 000 лева в присъствието на своята съпруга и на дъщеря си. На неустановена дата през м. 09/2009 г. в гр. Бургас свид. Х. А. предал получената от свид. Х. И сума от 3 000 лева на подс. В.. При получаването на сумата подсъдимият за пореден път уверил свид. Х. А., че ще използва сумата за съдопроизводството срещу лицето Г. А. съобразно вече заявеното от него пред свид. Х. А.. С тази сума подсъдимият впоследствие също се разпоредил по неустановен начин.

Отново на неустановена дата през м. 09/2009 г. свид. Х. А. се срещнал със свид. Е. Х. и му споделил, че е предал значителни парични суми на подс. В., който му бил заявил, че сумите са нужни за внасяне на обезпечение по провеждано съдопроизводство срещу кредитополучателя Г. А., целящо отпадане дълга на свид. Х. А. по договора за банков кредит.

Пак на неустановена дата през м. 09/2009 г. свид. Х. А. се свързал с подс. В., който за пореден път решил да го мотивира да му даде парична сума, като му създаде невярна представа, че извършва действия, свързани с провеждане на съдопроизводство срещу лицето Г. А., чиято цел е отпадане на отговорността на свид. Х. А. като съдлъжник. В изпълнение на това подсъдимият заявил на свид. Х. А., че е нужна сумата от 4 500 лева за продължаване на вече образуваното съдопроизводство срещу лицето Г. А., целящо отпадане на отговорността на свид. Х. А. като съдлъжник. Подс. В. заявил на свид. Х. А., че средствата са нужни и за довнасяне на обезпечение за дългове на лицето Г. А., като отново заявил на свид. Х. А., че неплащането на сумата би довело до забавяне на съдопроизводството. Свид. Х. А. за пореден път повярвал на заявеното му от подс. В. и се свързал със свид. Е. Х., когото и посетил в дома му в с. Ясеново, Община Руен. Там свид. Х. А. обяснил на свид. Е. Х., че се нуждае от сумата от 4 500 лева, която трябва да предаде на подс. В. по повод водено от последния от името на свид. Х. А. съдопроизводство срещу лицето Г. А.. Поради приятелството си със свид. Х. А., свид. Е.Х. му заел сумата от 4 500 лева. Така, на неустановена дата през. м. 09/2009 г. в гр. Бургас свид. Х. А. предал получената от свид. Е. Х. сума от 4 500 лева на подс. В.. При получаването на сумата подсъдимият отново уверил свид. Х. А., че ще използва сумата за съдопроизводството срещу лицето Г. А. съобразно вече заявеното от него пред свид. Х. А.. С тази сума подсъдимият впоследствие също се разпоредил по неустановен начин.

Пак през м. 09/2009 г. подс. В. решил да мотивира свид. Х. А. да му предаде сума от 10 000 лева, създавайки му невярна представа, че извършва действия, свързани с провеждане на съдопроизводство срещу лицето Г. А., чиято цел е отпадане на отговорността на свид. Х. А. като съдлъжник. За целта на неустановена дата през м. 09/2009 г. подсъдимият заявил в телефонен разговор на свид. Х. А., че му е нужна новата парична сума – 10 000 лева, която следва да послужи за продължаване на вече образуваното съдопроизводство срещу лицето Г. А., целящо отпадане на отговорността на свид. Х. А. като съдлъжник по договора за банков кредит, както и за довнасяне на обезпечение за дългове на лицето Г. А.. При разговора им подс. В. отново заявил, че липсата на плащане на средствата би довело до забавяне на съдопроизводството или дори - до постановяване на съдебен акт, влошаващ положението на свид. Х. А.. По време на този разговор свид. Х. А. бил на работното си място съвместно със свид. Н. Х., като след разговора си с подс. В. свид. Х. А. - силно притеснен, споделил на свид. Н. Х. съдържанието на разговора. По-късно същия ден, свид. Х. А. превозил подс. В. и свид. Н. Х. ***, като по пътя и в присъствието на свид. Н. Х., подс. В. уверявал свид. Х. А., че сумата от 10 000 лева е изключително нужна за внасяне по съдопроизводството срещу лицето Г. А. и неплащането на сумата може да доведе до постановяване на неблагоприятен за свид. Х. А. съдебен акт. Тъй като свид. Х. А. не разполагал с исканата от подс. В. парична сума, след както се разделил със свид. Н. Х., се свързал по телефона със свой приятел – свид. М.М.М.. При разговора им свид. Х. А. ***М., че е съдлъжник по кредит, като другият длъжник е спрял плащанията по кредита, поради което и принудителното изпълнение се провеждало срещу свид. Х. А.. Свид. Х. А. разказал също така на на свид. М. М, че е ангажирал адвокат да проведе съдопроизводство срещу неговия съдлъжник, но се нуждае от 10 000 лева. Тогава свид. М. М помолил свид. Х. А. той и адвокатът му да го посетят в дома му и да му разяснят допълнително случващото се преди да реши дали да заеме на свид. Х. А. посочената сума. На следващия ден, през м. 09/2009 г., подс. В. и свид. Х. А. ***М. ***. Там, пред свид. Х. А., подсъдимият обяснил на свид. М., че сумата от 10 000 лева спешно следва да се внесе като обезпечение във връзка с провеждано срещу съдлъжника на свид. Х. А. съдопроизводство, което ще приключи до 10 дни, след което парите ще бъдат върнати. Подсъдимият подчертал, че ако сумата не бъде внесена, съдопроизводството ще приключи с неблагоприятен за свид. Х. А. съдебен акт. Това мотивирало свид. М. М. да даде в брой сумата от 10 000 лева на свид. Х. А., който от своя страна, допълнително мотивиран и от заявеното от подсъдимия на срещата, веднага и в присъствието на свид. М. М., връчил сумата на подс. В.. С тази сума подсъдимият впоследствие също се разпоредил по неустановен начин. Впоследствие свид. Х. А. ***Х., че е взел на заем сумата от 10 000 лева от свид. М. М. и че е предал същата на подс. В..

Отново на неустановена дата през м. 09/2009 г. свид. Х. А. се свързал с подс. В., опитвайки се да научи дали платените от него парични суми са довели до благоприятен изход на провежданото съдопроизводство срещу лицето Г. А.. Тогава подс. В. отново решил да мотивира свид. Х. А. да му предаде парична сума, като му създаде невярна представа, че извършва някакви действия, свързани с провеждане на съдопроизводство срещу лицето Г. А., чиято цел е отпадане на отговорността на свид. Х. А. като съдлъжник. За целта подсъдимият заявил на свид. Х. А., че е нужна сумата от 3 800 лева за продължаване и приключване на образуваното съдопроизводство срещу лицето Г. А., целящо отпадане на отговорността на свид. Х. А. като съдлъжник по договора за банков кредит, както и за довнасяне на обезпечение за дългове на лицето Г. А.. За да мотивира допълнително свид. Х. А. да му предаде исканата сума, подсъдимият подчертал, че липсата на плащане на средствата би довело до забавяне на съдопроизводството. Свид. Х. А. отново повярвал на заявеното от подс. В. и отново се свързал със свидетелите А. М. ***, от които поискал в заем сумата от 3 800 лева. След като получил сумата от 3 800 лева на заем от свид. А. М.,***, на неустановена дата през м. 09/2009 г. в гр. Бургас свид. Х. А. предал тази сума на подс. В.. Получавайки сумата подсъдимият уверил свид. Х. А., че ще я използва за съдопроизводството срещу лицето Г. А. съобразно вече заявеното от него пред свид. Х. А.. С тази сума подсъдимият също се разпоредил впоследствие по неустановен начин.

Така в периода от 16.07.2009 г. до 30.09.2009 г. в гр. Бургас и гр. Айтос свид. Х. А. предал на подс. В. обща сума в размер на 42 500 лева.

Междувременно подсъдимият убедил свид. Х. А. да си открие и банкова сметка *** «Райфайзенбанк (България)» ЕАД, гр. София, като му обяснил, че в тази сметка щели да бъдат преведени сумите, които следвало да бъдат върнати на свидетеля след приключване на съдопроизводството срещу лицето Г. А. (което според подс. В. се провеждало) и след освобождаване на внесените като обезпечения суми по това дело. Така на 09.09.2009 г. свид. Х. А., който продължавал да вярва на подсъдимия, си открил банкова сметка *** «Райфайзенбанк (България)» ЕАД, гр. София.

Отново междувременно – на 16.09.2009 г. подс. В. и свид. Х. А. посетили заедно офиса на свид. Т. М. ***, където свид. Х. А. депозирал молба да бъде вдигнат запора, наложен му върху банкова сметка, ***. При посещението им при свид. Т. М. подс. В. отново уверил свид. Х. А., че извършва действия за отпадане на дълга на последния, които действия в кратки срокове ще приключат успешно. 

През м. 10/2009 г. свид. Х. А. многократно разговарял с подс. В., искайки информация за съдопроизводството, което подсъдимият го бил уверил, че се провежда срешу лицето Г. А. с цел отпадане на дълга на свид. Х. А. по договора за банков кредит № 620051/2007 г. с «Райфайзенбанк (България)» ЕАД, гр. София. При разговорите им в този период подс. В. продължил да уверява свид. Х. А., че описаното от самия него съдопроизводство срещу лицето Г. А. се провежда и скоро ще приключи, а паричните суми, заплатени от свид. Х. А. за провеждането на това съдопроизводство ще му бъдат върнати. Подс. В. посочвал на свид. Х. А. различни причини, които уж били забавяли приключването на съдопроизводството, което го бил уверил, че провежда срещу лицето Г. А. – че документи по случая не били изпратени от гр. София, че документи за връщане на паричните суми не били подписани, и че съдията, разглеждащ съдопроизводството е забавил произнасянето си. По инициатива на подс. В., той и свид. Х. А. ***, където според подсъдимия лицето Г. А. извършвала стопанска дейност, като подс. В. обяснил на свид. Х. А., че по съдопроизводството, целящо отпадане на дълга на последния, което се провеждало срещу лицето Г. А., следвало да й се връчи призовка.

Но неустановена дата в края на м. 10/2009 г. – началото на м. 11/2009 г., в присъствието на свид. Н. Х., свид. Х. А. се свързал по телефона с подс.  В. и отново му поставил въпроси, свързани с приключването на съдопроизводството, което подсъдимият бил уверил свид. Х. А., че се провежда срещу лицто Г. А.. При този им разговор подс. В. обяснил на свид. Х. А., че следва да му бъде предадена сума от 23 000 лева, обяснявайки, че съдията, разглеждащ съдопроизводството е отказал да подпише документи, и тази сума следвало незабавно да се внесе по съдопроизводството, за да бъде освободена и върната на свид. Х. А. внесената до този момент за обезпечение сума. Силно притеснен от голямата сума, поискана му от подс. В., свид. Х. А. обяснил на подсъдимия, че му е невъзможно да намери 23 000 лева. Тогава подсъдимият започнал да уверява свид. Х. А., че съдопроизводството срещу лицето Г. А. било в напреднала фаза и щял да разговаря със съдията, разглеждащ делото.

След този разговор, на неустановена дата свид. Х. А. организирал среща с лицето Г. А.,*** в дома на свидетелите И.И.А. и М.С.А. – общи приятели на свид. Х. А. и лицето Г. А.. На срещата присъствал и подс. В.. Пред свидетелите И. А. ***, подс. В. заявил, че е инициирал провеждане на съдопроизводство срещу лицето Г. А. от името на свид. Х. А., внесъл е обезпечение и чака решение по делото.

Междувременно – до м. 10/2009 г. свид. Х. А. ***М. заетата му от последния парична сума от 10 000 лева.

До началото на м. 11/2009 г. свид. Х. А. често разговарял със свид. Т. М. по телефона, като се интересувал дали по изпълнителното дело са постъпили документи, обуславящи отпадане на неговата отговорност като длъжник по изпълнителното дело. Такива документи по делото обаче не постъпвали, за което свид. Т. М. уведомявала периодично свид. Х. А..

На 13.11.2009 г., около 09.00 часа сутринта, поради своето силно притеснение от случващото се, свид. Х. А. посетил за пореден път офиса на свид. Т. М. ***. Там свид. Х. А. поискал от свид. Т. М. да му посочи регистърния номер на делото, което подс. В. провеждал срещу лицето Г. А. за отпадане на дълга на свид. Х. А.. Тогава свид. Т. М. заявила на свид. Х. А., че не й е известно наличието на друго съдебно производство, освен изпълнителното, и му указала, че справка за образувани съдопроизводства може да получи от деловодствата на БРС и БОС. След извършена още същия ден от свид. Х. А. справка в тези регистратури, свидетелят установил, че единственото дело срещу лицето Г. А. ***/2009 г. по описа на БРС, по което бил издаден изпълнителния лист срещу лицето Г. А. и срещу самия него като съдлъжници по договора за банков кредит. Узнавайки това, свид. Х. А. се върнал в офиса на свид. Т. М., където се разплакал и разказал на свид. Т. М. за въвеждането му от подс. В. в заблуждение, че ще му съдейства за отпадане на дълга му по кредита, както и й разказал за поддържаното у него от подсъдимия заблуждение, с което подс. В. го бил мотивирал да му предаде значителни парични суми, които той бил взел на заем от близки и роднини. Свид. Х. А. споделил на свид. Т. М., че дори е бил придружаван от подс. В., когато се е налагало да иска и взема пари на заем от приятели и роднини. След разказа на свид. Х. А., свид. Т. М. го посъветвала да си потърси друг адвокат и му препоръчала услугите на адв. М.М. ***. Така, още на 13.11.2009 г. свид. Х. А. се срещнал с адв. М., който по-късно станал и негов повереник по настоящото наказателно производство. При срещата им свид. Х. А. разказал на адв. М. за действията на подс. В., след което адв. М. и свид. Х. А. заедно отново извършили справка в деловодствата на БРС и БОС и установили, че от името на свид. Х. А. няма образувани съдопроизводства срещу лицето Г. А.. Свид. Х. А. също така установил, че по откритата от него по давление на подс. В. банкова сметка ***. Тогава свид. Х. А. се свързал по телефона с подс. В. и му заявил, че е установил липсата на образувани дела срещу лицето Г. А. от негово име. При този им разговор подс. В. обяснил на свид. Х. А.,***, но е нужно да се срещнат по–късно същия ден в гр. Бургас.

По-късно същия ден - 13.11.2009 г., около 14.00 часа, свид. Х. А. *** с подс. В. и му предложил двамата да отидат до офиса на адв. М., за да се изяснят по случая, но подсъдимият му отказал и му обяснил, че всъщност съдопроизводството срещу лицето Г. А. от името на свид. Х. А. *** и няма да говори пред никой друг за делото. По искане обаче на свид. Х. А., по време на тази им среща подс. В. подписал изготвен от адв. М. запис на заповед в полза на свид. Х. А. за сумата от 43 550 лева с падеж 17.11.2009 г., след което двамата се разделили. Още на следващия ден сред срещата им, подс. В. започнал методично да търси свид. Х. А. по телефона и по време на разговорите им го убеждавал да не предприема никакви действия във връзка със случилото се. На 17.11.2009 г. в разговори по телефона подс. В. продължил да убеждава свид. Х. А. да не предприема никакви действия във връзка с описаното и поискал двамата да се срещнат на 18.11.2009 г. в гр. Бургас, където според подсъдимия свид. Х. А. следвало пред нотариус да му подпише ново пълномощно.

На 18.11.2009 г., свид. Х. А., адв. М. *** посетили заведение, находящо се на пл. “Жени Патева” в гр. Бургас, където по–късно – съгласно предварителната уговорка със свид. Х. А., дошъл и подс. В.. При идването му, първоначално подсъдимият не искал да говори пред адв. М. ***, но свид. Х. А. му заявил, че ще разговаря с него единствено пред адв. М.. Тогава последният запитал подс. В. какво пълномощно иска от свид. Х. А. да му подпише, при което подсъдимият отговорил, че този документ му е нужен, за да изтегли внесено със сумите, предадени му от свид. Х. А., обезпечение в СГС. Подс. В. също така обяснил, че получените от свид. Х. А. суми е внесъл като обезпечение (гаранция) по делото, което се провеждало от името на свид. Х. А. срещу лицето Г. А.. На изричен въпрос на адв. М. относно регистърния номер на делото по описа на СГС, подс. В. му отговорил, че този номер е у негова колега – прокурор, която ще посети и след това ще уведоми свид. Х. А. и адв. М. за номера на делото. След това подс. В. бързо напуснал заведението и не се върнал повече в него. След като го почакали известно време, свид. Х. А. се свързал по телефона с подс. В. и го уведомил, че напускат заведението и няма повече да го чакат. След като напуснали заведението, в близост до него свидетелите Х. А.,***Х. и адв. М. срещнали отново подс. В., който им обяснил, че не е успял да получи регистърния номер на делото по описа на СГС. Тогава адв. М. изразил съмнение относно достоверността на заявеното от подс. В. и посъветвал свид. Х А. да си тръгват, след което свидетелите Х. А. ***Х., и адв. М. се разделили с подсъдимия и си тръгнали.

С молба от 19.11.2009 г., входирана в РП – Бургас на 23.11.2009 г., свид. Х. А. сезирал органите на досъдебното производство за извършеното от подс. В..

Едва след образуване на досъдебното производство подс. В. предал на свид. Е. И. сумата от 2 000 лева. Това станало в присъствието на свид. Н. Х.. Впоследствие свид. Е. И. върнал сумата от 2 000 лева на свид. Х. А..

В периода 2009 г. – 2010 г. в БРС, БОС, СРС или СГС не били образувани дела с ищец или ответник свид. Х.А. и евентуално с повереник – подс. В..

В периода от 2009 г. до настоящия момент в имотното състояние на подс. В. и/или на неговите роднини – Т Т М (майка), Р В.Р. (баща), Р Й В (съпруга), РВ В. (син) и M Р.Р. (сестра), не са настъпили промени, които да бъдат свързани с така получените от подс. В. от свидетелите А. Х. и Х. А. суми.

Подс. В. и/или посочените негови роднини нямат регистрирани собствени МПС.

От своя страна подс. В. притежава ½ идеална част от дворна място в град Айтос, ведно с апартамент с площ 114.18 кв. м. на първи етаж в къща в имота, ведно с гараж, складови помещения, избени помещения, и идеална част от таванско помещение и общи части, придобити през 1994 г. чрез договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка от неговия баща. Върху имота била вписана възбрана на 08.10.2009 г. в полза на «Е ЕООД , с. Войника, Община Стралджа (като кредитор) по обезпечителна заповед от 30.09.2009 г. на ЯОС по гр. дело № 318/2009 г. (обезпечение на бъдещ иск в размер на 31 342 лева).

В хода на образуваното досъдебно производство, подс. В. бил задържан по ЗМВР въз основа на постановление на прокурор при БРП от 01.03.2010 г. до 04.03.2010г.

На 02.06.2010 г. въз основа на Заповед за изпълнение № 296/02.06.2010 г., постановена по ч.г.д. № 438/2010 г. по описа на РС – Айтос по записа на заповед, издаден в полза на свид. Х. А., бил издаден изпълнителен лист за сумата от 43 550 лева - главница, за сумата от 2 444,43 лева - мораторна лихва за периода от 17.11.2009 г. до 31.05.2010 г., ведно със законната лихва от 01.06.2010 г. до окончателното изплащане на сумата, както и за сумата от 2 920 лева – съдебно-деловодни разноски, в полза на свид. Х. А. против подс. В.. По така издадения изпълнителен лист, на 07.06.2010 г. било образувано изп. д. № 20108030400556 по описа на ЧСИ рег. № 803 на КЧСИ – свид. Т.М..  

Към настоящия момент по повод жалби на потърпевши лица против подс. В. има образувани 5 бр. полицейски преписки за измами с парични суми в големи размери, по едната от които е образувано и досъдебно производство по описа на РУП - Приморско.  

 

Описаната фактическа обстановка по пункт І от настоящите мотиви се установява по безспорен начин от събраните в хода на наказателното производство доказателства, обективирани в гласните доказателствени средства – безпротиворечивите и последователни относно горните обстоятелства, както сами по себе си, така и едни спрямо други, показания на свидетелите А. Х., Д. М., Кр. К.,***М., Е. М., Н. Л., Г. Л., Ст. Н.,***, Г. Г. ***, дадени в хода на съдебното производство /на л. 63-75, 110, 111, 132, 133, 209-211 и 245 по описа на материалите по НОХД № 1351/2011 г. на БРС/, (като показанията на свид. Д. М. – без частта им относно изявленията на подс. В. пред този свидетел защо и кому следва да се отчита подсъдимия за сделката по придобиването на имота; показанията на свид. Ст. Н. – без частта им относно датата на сключване на предварителния договор, без частта им относно предложението на подс. В. към свид. Л. и без частта им относно произхода на парите за частичното плащане по това предложение и показанията на свид. Сн. С. – без частта им относно проведената среща между подсъдимия и свидетелките А. Х. и Сн. С. ***, без частта им относно последващото ходене до БРС и без частта им относно случилото се в “Банка ДСК” ЕАД – Финансов център Бургас); приобщените по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 НПК показания на свид. Д. М., дадени в хода на досъдебното производство – в частта им относно изявленията на подс. В. пред този свидетел защо и кому следва да се отчита подсъдимия за сделката по придобиването на имота /на л. 69 по описа на материалите по НОХД № 1351/2011 г. на БРС и на л. 38 по описа на материалите от т. І на ДП № 706/2009 г. на ОД на МВР – Бургас/; приобщените по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 НПК показания на свид. Д. М., дадени в хода на досъдебното производство – в частта им относно предмета на споровете между свид. А. Х. и подс. В. /на л. 69 по описа на материалите по НОХД № 1351/2011 г. на БРС и на л. 38 по описа на материалите от т. І на ДП № 706/2009 г. на ОД на МВР – Бургас/; приобщените по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 1 НПК показания на свид. Ст. Н., дадени в хода на досъдебното производство – в частта им относно датата на сключване на предварителния договор, в частта им относно предложението на подс. В. към свид. Л. и в частта им относно произхода на парите за частичното плащане по това предложение /на л. 111 по описа на материалите по НОХД № 1351/2011 г. на БРС и на л. 14 и 15 по описа на материалите от т. ІІ на ДП № 706/2009 г. на ОД на МВР – Бургас/ и приобщените по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 1 НПК показания на свид. Сн. С., дадени в хода на досъдебното производство – в частта им относно проведената среща между подсъдимия и свидетелките А. Х. и Сн. С. ***, в частта им относно последващото ходене до БРС и в частта им относно случилото се в “Банка ДСК” ЕАД – Финансов център Бургас /на л. 133 по описа на материалите по НОХД № 1351/2011 г. на БРС и на л. 37 и 38 по описа на материалите от т. V на ДП № 706/2009 г. на ОД на МВР – Бургас/ и в част от писмените доказателства /на л. 85, 86, 88-91, 93-96, 98, 100, 156, 159, 160, 163-165, 169-179, 184-186, 203, 204, 228-230, 244 и 249-259 по описа на материалите по НОХД № 1351/2011 г. на БРС; на л. 8-21, 27-29, 41-53, 55-66, 85, 86, 88, 184-201 и 205 по описа на материалите от т. І на ДП № 706/2009 г. на ОД на МВР – Бургас; на л. 25-48, 98-106 и 109-115 по описа на материалите от т. ІІ на ДП № 706/2009 г. на ОД на МВР – Бургас; на л. 2-177 и 184-190 по описа на материалите от т. ІV на ДП № 706/2009 г.на ОД на МВР – Бургас; на л. 3-36, 43-54, 57-61, 70-73, 88, 95, 97, 119, 120, 129-146, 148-170, 181-222 по описа на материалите от т. V на ДП № 706/2009 г. на ОД на МВР – Бургас и на л. 12-100 и 166-169 по описа на материалите от т. VІ на ДП № 706/2009 г. на ОД на МВР – Бургас/.

Във връзка с анализа на гласния доказателствен материал по фактическата обстановка по пункт І от настоящите мотиви, следва да се отбележи, че съдът не кредитира дадените в хода на съдебното производство показания на свидетелите Д. М. (в частта им относно изявленията на подс. В. пред този свидетел защо и кому следва да се отчита подсъдимия за сделката по придобиването на имота), Ст. Н. (в частта им относно датата на сключване на предварителния договор, в частта им относно предложението на подс. В. към свид. Л. и в частта им относно произхода на парите за частичното плащане по това предложение) и Сн. С. (в частта им относно проведената среща между подсъдимия и свидетелките А. Х. и Сн. С. ***, в частта им относно последващото ходене до БРС и в частта им относно случилото се в “Банка ДСК” ЕАД – Финансов център Бургас), тъй като в посочените им части тези показания противоречат на дадените от същите тези свидетели в хода на досъдебното производство и надлежно приобщени към доказателствата по делото показания, като именно последните съдът счита за достоверни – тъй като същите са били дадени от свидетелите в период - по-близък до описвания такъв, а оттук – спомените и възприятията на тези трима свидетели относно действителните факти и обстоятелства - предмет на показанията, са били значително по-ясни, обективни и достоверни. В посочените им части показанията на свидетелите Д. М., Ст. Н. и Сн. С. противоречат и на останалия, описан по-горе като кредитиран от съда доказателствен материал.

Отново във връзка с анализа на гласния доказателствен материал по фактическата обстановка по пункт І от настоящите мотиви, следва да се отбележи, че съдът не кредитира и показанията на свидетелите Н. Н.,***, дадени за първи път в хода на съдебното производство по делото /на л. 211, 212 и 302 по описа на материалите по НОХД № 1351/2011 г. на БРС/, тъй като намира тези показания за недостоверни – като абсолютно противоречащи на останалия събран по делото и цитиран по-горе доказателствен материал. Макар посочените показания формално да кореспондират помежду си относно част от съдържащите се в тях факти, то от една страна сами по себе си същите са изключително противоречиви и съдържат множество алогизми, а от друга страна - съдът счита същите за необективни и предвид наличието на лични и служебни отношения между тези свидетели, подс. В. и защитника на последния в настоящото производство (видно от част от доказателствения материал по делото /на л. 265-269 и 271-281 по описа на материалите по НОХД № 1351/2011 г. на БРС/ свидетелите Н. Н. *** са осъждани, като свид. Н. Н. е осъждан два пъти за измами и защитник по две от водените против свид. Н. Н. наказателни производства е бил именно подс. В., а защитници по воденото против свид. М. А. наказателно производство са били подс. В. и настоящият защитник на последния – адв. Бл. П.). В този смисъл съдът намира за недоказано твърдението на защитата на подсъдимия за основанието, на което подс. В. е получил сумите от свид. А. Х. – съгласно договор за заем, сключен между тях. Твърдения за наличието на такъв договор обаче си съдържат само и единствено в показанията на свидетелите Н. Н.,***, които показания в тази им част са вътрешно твърде противоречиви. В некредитираните му от съда показания свид. Н. Н. твърди, че свид. А. Х. е дала на сумата на подс. В. за закупуването на имот от нейно име и за нейна сметка, и едновременно с това твърди, че след провалянето на сделката (каквото “проваляне” де факто не е имало, тъй като след сключването на предварителния договор от 08.06.2009 г. подс. В. въобще не е предприел каквито и да е други реални фактически и/или юридически действия по сключването на окончателен договор между свид. А. Х. и свидетелите Лазови за покупко-продажбата на имота, който договор е следвало да бъде сключен до 22.07.2009 г.) свид. А. Х. и подсъдимият са се “договорили” до изповядването на окончателната сделка последният “да ползва” част от парите срещу лихва. Подобен алогизъм се съдържа и в некредитираните от съда показания на свид. В. Г., който също твърди, че парите са били дадени от свид. А. Х. на подс. В. за извършването на сделката по покупко-продажба на имота на свидетелите Лазови, а същевременно твърди, позовавайки се на думите на самият подсъдим, че парите били дадени на последния да “оперира” с тях в свой интерес, т.е. “назаем”. Подобно противоречие се съдържа и в некредитираните от съда показания на свид. М. А., съгласно които е била налице уговорка между свид. А. Х. и подс. В. за извършване на услуга от подсъдимия във връзка със закупуването на къщата, именно въз основа на която уговорка свид. А. Х. е предоставила на подсъдимия процесната сума и едновременно с това се твърди, че свид. А. Х. и подсъдимия всъщност са имали “уговорка” сумата да бъде предоставена на подсъдимия като “заем”. Тук следва да се отбележи, че дори и при наличието на подобна “уговорка” за “ползване” от подсъдимия на вече  дадените му от свид. А. Х. пари до “сключването на окончателната сделка по закупуването на имота от името и за сметка на свид. А. Х., от една страна тази уговорка не замества/трансформира първоначалното основание за предоставянето на сумата (договора за поръчка), тъй като видно от самата уговорка това основание е продължило да съществува, т.е. подсъдимият е продължил да дължи изпълнение по договора за поръчка, т.е. да има задължение да сключи до 22.07.2009 г. (съгласно предварителния договор) окончателен договор по закупуването на имота или да върне парите при невъзможност да сключи такъв. Наред с това, следва съща така да се отбележи, че дори и при наличието на твърдяната само от свидетелите Н. Н.,*** “уговорка” парите да бъдат предоставени от свид. А. Х. на подсъдимия като “заем”, то последният е започнал фактически да се разпорежда с тях в свой и/или чужд (но не на свид. А. Х.) интерес – изтегляйки ги от сметката си в рамките на една седмица, още преди такава “уговорка за заем” да бъде направена. Доказателство за липсата на договор между подс. В. и свид. А. Х. за заем на предоставената от последната на подсъдимия сума от 66 000 лева, е сключеният между тях договор от 10.11.2009 г. /на л. 11 по описа на материалите от т. І на ДП № 706/2009 г. на ОД на МВР – Бургас/, в който изрично е посочено, че до 10.11.2009 г. сумата е била във владение на подсъдимия, тъй като му е била преведена от свид. А. Х. именно “за закупуване на недвижим имот…, който имот ще бъде собственост… на малолетните й деца…”, както и е посочено, че подсъдимият се задължава да изпълни “всички условия за заплащане и осъществяване на сделката за покупко-продажба…” или да върне сумата от 59 500 лева (остатък от сумата от 66 000 лева след заплащането на капарото в размер на 6 500 лева по предварителния договор от 08.06.2009 г. между свид. А. Х. и свидетелите Л), т.е. в договора от 10.11.2009 г. никъде не е посочено, че сумата е била предоставена на подсъдимия от свид. А. Х. по силата на договор за заем, сключен между тях.  

На последно място във връзка с анализа на гласния доказателствен материал по фактическата обстановка по пункт І от настоящите мотиви, следва да се отбележи, че съдът не е взел предвид показанията на свидетелите Ат. К. и Р. С., дадени в хода на съдебното производство по делото /на л. 112 и 245 по описа на материалите по НОХД № 1351/2011 г. на БРС/, както и приобщените по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2 НПК показания на свид. Ат. К., дадени в хода на досъдебното производство – в частта им относно квадратурата на имота в Република Гърция и в частта им относно това, къде са отишли подс. В. и придружителя му след края на срещата /на л. 112 по описа на материалите по НОХД № 1351/2011 г. на БРС и на л. 154 по описа на материалите от т. VІ на ДП № 706/2009 г. на ОД на МВР – Бургас/, тъй като намира, че фактите и обстоятелствата, обективирани в показанията на посочените двама свидетели са неотносими към повдигнатото обвинение по пункт І против подс. В..

 

Описаната фактическа обстановка по пункт ІІ от настоящите мотиви се установява по безспорен начин от събраните в хода на наказателното производство доказателства, обективирани в гласните доказателствени средства – безпротиворечивите и последователни относно горните обстоятелства, както сами по себе си, така и едни спрямо други, показания на свидетелите Т. М., Х. А., Е. Х.,***, А. М.,***, И. А. ***Х., дадени в хода на съдебното производство /на л. 102-110 и 210 по описа на материалите по НОХД № 1351/2011 г. на БРС/, (като показанията на свид. Н. Х. – без частта им относно разговорите, на които този свидетел е присъствал и тяхното съдържание и показанията на свид. С. Х. – без частта им относно обстоятелството дали свид. С. Х. познава лице на име М.М.); приобщените по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 НПК показания на свид. Т. М., дадени в хода на досъдебното производство – в частта им относно датата на първата среща между свид. Т. М., подс. В. и свид. Х. А., в частта им относно обстоятелствата по депозирането на конкретна молба пред свид. Т. М., в частта им относно втората среща между свид. Т. М., подс. В. и свид. Х. А. и в частта им относно периода, в който свид. Х. А. е посетил за последен път тази свидетелка /на л. 103 и 104 по описа на материалите по НОХД № 1351/2011 г. на БРС и на л. 22 и 23 по описа на материалите от т. ІІ на ДП № 706/2009 г. на ОД на МВР – Бургас/; приобщените по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 НПК показания на свид. Х. А., дадени в хода на досъдебното производство – в частта им относно датата на първата среща между свид. Т. М., подс. В. и свид. Х. А. и в частта им относно датите и периодите на даване на сумите на подс. В. /на л. 106 по описа на материалите по НОХД № 1351/2011 г. на БРС и на л. 66 и 67 по описа на материалите от т. V на ДП № 706/2009 г. на ОД на МВР – Бургас/; приобщените по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 НПК показания на свид. Н. Х. (погрешно изписан в протокола от СЗ при приобщаването им като свид. “Х.А.”), дадени в хода на досъдебното производство – в частта им относно разговорите, на които този свидетел е присъствал и тяхното съдържание /на л. 109 по описа на материалите по НОХД № 1351/2011 г. на БРС и на л. 164 по описа на материалите от т. І на ДП № 706/2009 г. на ОД на МВР – Бургас/; приобщените по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 НПК показания на свид. И. А., дадени в хода на досъдебното производство – в частта им относно проведената в дома на тази свидетелка среща и разговорите на нея /на л. 110  по описа на материалите по НОХД № 1351/2011 г. на БРС и на л. 69 по описа на материалите от т. V на ДП № 706/2009 г. на ОД на МВР – Бургас/ и в приобщените по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 НПК показания на свид. С. Х. в частта им относно обстоятелството дали свид. С. Х. познава лице на име М.М. /на л. 210 по описа на материалите по НОХД № 1351/2011 г. на БРС и на л. 162 по описа на материалите от т. І на ДП № 706/2009 г. на ОД на МВР – Бургас/ и от писмените доказателства /на л. 85, 86, 88-91, 93-96, 98, 100, 114-17, 156, 159, 163, 164, 173-179, 184-186, 203, 204, 222, 228-230, 244 и 249-259 по описа на материалите по НОХД № 1351/2011 г. на БРС и на л. 1-88 по описа на материалите по изп. д. № 2010803040556 на ЧСИ № 803 на КЧСИ (надлежно приобщено към доказателствения материал по НОХД № 1351/2011 г. на БРС); на л. 55-66, 88, 120, 121 и 205 по описа на материалите от т. І на ДП № 706/2009 г. на ОД на МВР – Бургас; на л. 53, 55, 57, 60-84, 90-95, 98-106 и 109-115 по описа на материалите от т. ІІ на ДП № 706/2009 г. на ОД на МВР – Бургас; на л. 1-141 по описа на материалите от т. ІІІ на ДП № 706/2009 г. на ОД на МВР – Бургас; на л. 2-177 и  184-190 по описа на материалите от т. ІV на ДП № 706/2009 г.на ОД на МВР – Бургас; на л. 43-54, 57-61, 70-73, 88, 95, 97, 119, 120, 129-146, 148-170, 181-222 по описа на материалите от т. V на ДП № 706/2009 г. на ОД на МВР – Бургас и на л. 12-100 и 166-169 по описа на материалите от т. VІ на ДП № 706/2009 г. на ОД на МВР – Бургас/.

Във връзка с анализа на гласния доказателствен материал по фактическата обстановка по пункт ІІ от настоящите мотиви, следва да се отбележи, че съдът не кредитира дадените в хода на съдебното производство показания на свидетелите Н. Х. (в частта им относно разговорите, на които този свидетел е присъствал и тяхното съдържание) и С. Х. (без частта им относно обстоятелството дали свид. С. Х. познава лице на име М.М.), тъй като в посочените им части тези показания противоречат на дадените от същите тези свидетели в хода на досъдебното производство и надлежно приобщени към доказателствата по делото показания, като именно последните съдът счита за достоверни – тъй като същите са били дадени от свидетелите в период - по-близък до описвания такъв, а оттук – спомените и възприятията на тези трима свидетели относно действителните факти и обстоятелства - предмет на показанията, са били значително по-ясни, обективни и достоверни. В посочените им части показанията на свидетелитеН. Х. ***Х. противоречат и на останалия, описан по-горе като кредитиран от съда доказателствен материал.

Отново във връзка с анализа на гласния доказателствен материал по фактическата обстановка по пункт ІІ от настоящите мотиви, следва да се отбележи, че съдът не кредитира показанията на свид. Н. Н., дадени за първи път в хода на съдебното производство по делото /на л. 211 и 212 по описа на материалите по НОХД № 1351/2011 г. на БРС/, тъй като намира тези показания за недостоверни – като абсолютно противоречащи на останалия събран по делото и цитиран по-горе доказателствен материал. От една страна посочените показания на свид. Н. Н. сами по себе си са изключително противоречиви и съдържат множество алогизми, а от друга страна - съдът счита същите за необективни и по изложените по-горе в настоящите мотиви при анализа на доказателствата по фактическата обстановка по пункт І съображения (наличието на лични и служебни отношения между свид. Н. Н. и подс. В. и наличието на предишни осъждания на свид. Н., вкл. и за измами). В този смисъл съдът отново намира за недоказано твърдението на защитата на подсъдимия за основанието, на което подс. В. е получил сумите от свид. Х. А. – договор за заем.

На последно място във връзка с анализа на гласния доказателствен материал по фактическата обстановка по пункт ІІ от настоящите мотиви, следва да се отбележи, че по изложените по-горе в мотивите при анализа на доказателствата по фактическата обстановка по пункт І съображения, съдът отново не е взел предвид показанията на свидетелите Ат. К. и Р. С., дадени в хода на съдебното производство по делото, както и показанията на свид. Ат. К., дадени в хода на досъдебното производство, тъй като намира, че фактите и обстоятелствата, обективирани в тези показания също са неотносими към повдигнатото обвинение по пункт ІІ против подс. В..

Във връзка с анализа на писмения доказателствен материал, събран в хода на съдебното производство по делото, съдът счита, че една част от този материал /на л. 261-263, 265-269, 271-281, 288, 290, 292, 294-301,  по описа на материалите по НОХД № 1351/2011 г. на БРС/ - цитирана частично и по-горе в настоящите мотиви, се явява относима само и единствено във връзка с достоверността на част от първичния доказателствен материал, събран по делото – анализираните вече показания на свидетелите Г. Г.,***, Н. Н.,***, Ат. К. и Р. С., и бе разгледана от съда само в този аспект.

 

ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЯТА:

І. С оглед на така приетата за установена по делото фактическа обстановка по пункт І от обвинението съдът намира, че с деянието си подс. В. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 206, ал. 3, вр. ал. 1 НК, тъй като в периода от 13.05.2009 г. до 17.11.2009 г. в гр. Бургас и в гр. Камено, Бургаска област, противозаконно е присвоил чужди движими вещи – общата сумата от 59 500 лева, от които сумата от 29 750 лева - собственост на Д. И. С. с ЕГН ********** и сумата от 29 750 лева - собственост на И. И. с. с ЕГН **********, двамата - със законен представител А.М.Х. с ЕГН **********, която сума владеел и пазел, като обсебването е в големи размери.

Безспорно е, че с внасянето й по сметката на подс. В., процесната сума от общо 66 000 лева е била предоставена във фактическата власт на подсъдимия от законния представител на децата – свид. А. Х. с конкретна цел - за закупуване/заплащане от нейно име на къщата на свидетелите Л  и на правно основание – устен договор за поръчка (съгласно уговореното между свид. А. Х. и подсъдимия) непосредствено преди превеждането на сумата. Безспорно е също така, че в периода от 13.05.2009 г. до 21.05.2009 г. включително подс. В. е изтеглил цялата преведена му от А. Х. сума от общо 66 000 лева, като само една част от нея – сумата от 6 500 лева (платени като капаро по предварителния договор между свид. А. Х. и свидетелите Л), е била използвана от подс. В. за целта, за която му е била предоставена цялата сума и съобразно основанието за предоставянето й. Безспорно е, че с останалата част от сумата – общо 59 500 лева, подсъдимият се е разпоредил в своя и/или чужда полза и не по предназначението й в периода от 13.05.2009 г. до 17.11.2009 г., като на последната дата същият изрично е отказал да върне на свид. А. Х. – като законен представител на пострадалите малолетни деца, дължимият остатък от общо 59 500 лева (въпреки изрично уговореното в този смисъл съгласно сключения между тях договор от 10.11.2009 г.). Безспорно е също така, че едва впоследствие – след като свид. А. Х. вече била сезирала БРП и против подс. В. било образувано досъдебно наказателно производство, последният върнал на свид. А. Х. сумата от 3 000 лева. Предвид безспорно установеното през м. 06/2009 г. (на 08.06.2009 г. и на неустановена друга дата през м. 06/2009 г.) плащане от подс. В. към свидетелите Л от името на свид. А. Х. на общата сума от 6 500 лева, то тази сума не следва да се третира като обсебена (тъй като е била използвана от подсъдимия съобразно уговореното между него и свид. А. Х. предназначение на предоставената на подсъдимия обща сума от 66 000 лева) и следва да се изключи от общата сума съгласно обвинението, поради което и подсъдимият следва да бъде признат за невиновен по повдигнатото му по пункт І обвинение, че обсебването е за общата сума от 66 000 лева и на осн. чл. 304 НПК следва да бъде оправдан по обвинението в тази му част.

По отношение квалификацията от обективна страна на деянието на подс. В. по пункт І от настоящите мотиви, съдът счита, че същото се явява съставомерно именно по квалифицирания състав на чл. 206, ал. 3 НК - предвид безспорно установения по делото размер на сумата - предмет на обсебването – общо 59 500 лева, тъй като към 2009 г. минималната работна заплата за страната е била 240 лева и съгласно ТР № 1/1998 г. на ОСНК на ВКС, при определяне на квалифициращите признаци “големи размери” и “особено големи размери” за различните видове престъпления, ако друго не е посочено в закона, критерият е паричната равностойност на предмета на престъплението, която трябва да надхвърля 70, съответно – 140 пъти, установената за страната минимална работна заплата – в случая това са съответно сумите 16 800 лева и 33 600 лева.

Тук следва да се отбележи, че в този смисъл извършеното през м. 06/2009 г. (на 08.06.2009 г. и на неустановена друга дата от м. 06/2009 г.) плащане от подс. В. към свидетелите Л от името на свид. А. Х. на общата сума от 6 500 лева, представляваща уговореното между свид. А. Х. и свидетелите Л капаро за покупката на имота на последните, не манифестира намерението на подс. В. да съдейства за сключването на окончателен договор за покупко-продажбата на имота, тъй като към момента на подписване на предварителния договор подсъдимият вече е бил изтеглил предоставената му от свид. А. Х. за закупуването на имота сума и е пристъпил към разпоредителни действеия с нея. Индиция за разпореждането със сумата е именно изтеглянето й от подсъдимия на различни части в рамките на една седмица без подобна уговорка да е съществувала между него и свид. А. Х., между нея и свидетелите Лазови или между последните и свид. Ст. Н..  Ето защо заплащането на сумата от 6 500 лева от страна на подсъдимия по сключения на 08.06.2009 г. между свид. А. Х. и свидетелите Лазови предварителен договор за покупко-продажба на имота на последните, както и възстановяването от подсъдимия на част от дължимата обща сума чрез връщане на свид. А. Х. на сумата от 3 000 лева след образуването на досъдебното наказателно производство против него, по мнението на съда има значение само за размера на наказателната отговорност на подсъдимия, както и за размера на гражданската му отговорност по предявените против него от малолетните деца на свид. А. Х. – чрез последната, граждански искове в настоящото производство и ще бъде разгледано именно в този аспект по-долу в настоящите мотиви.  

По отношение на правната квалификация от обективна страна на деянието на подс. В. по пункт І от настоящите мотиви, следва да се отбележи, че това деяние не може да бъде квалифицирано като такова по чл. 26, ал. 1 НК (каквато правна квалификация е възприел представителят на БРП във внесения обвинителен акт), тъй като в случая не са налице обективните признаци на такова престъпление. Във внесения обвинителен акт прокурорът е приел, че всъщност деянията на подс. В. по извършеното обсебване са две – спрямо сумата на всяко от малолетните деца на свид. А. Х.. Подобен извод (аргументиран само и единствено от обстоятелството, че се касае за суми собственост на различни лица) обаче противоречи както на описаната в обвинителния акт фактическа обстановка, така и на действително установената по делото такава - двете суми от по 33 000 лева (на всяко от децата на свид. А. Х.) чисто фактически са постъпили в банковата сметка на подсъдимия едновременно (чрез подписването и подаването от свид. А. Х. на банковите документи за превеждането им от сметките на децата в банковата сметка на подсъдимия) и с постъпването им по сметката на подсъдимия са престанали да бъдат обособени. Същевременно самото обсебване на по-голямата част – 59 500 лева, от общата сума от 66 000 лева (започнало с изтеглянето от подсъдимия на сумата на части и с разпореждането с тях) е било довършено от подсъдимия не към момента на изтеглянето на цялата сума и дори не към момента на окончателното разпореждане с част от нея, а към момента – 17.11.2009 г., на изричния му отказ да върне тази част. Ето защо съдът счита, че подс. В. следва да бъде признат за невиновен и по повдигнатото му по пункт І обвинение, че обсебването е извършено при условията на чл. 26, ал. 1 НК и на осн. чл. 304 НПК следва да бъде оправдан по обвинението и в тази му част.

По изложените по-горе в настоящите мотиви съображения – при анализа на доказателствения материал по делото по обвинението против подсъдимия по пункт І, съдът счита, че в случая не се касае за хипотеза на гражданско правоотношение (такова по договор за заем) между свид. А. Х. и подс. В., послужило като основание за предоставянето на парите от страна на свид. А. Х. на подсъдимия, каквото наличие се твърди от защитата на подсъдимия като основание, изключващо съставеморността от обективна страна на деянието на подсъдимия по основната квалификация по чл. 206, ал. 1 НК.

Съдът счита, че в случая не се касае и за деяние, съставомерно по някоя от квалификациите по чл. 217 НК (какъвто довод - при условията на евентуалност, също се въвежда от защитата на подъсимия). Действително между класическата злоупотреба с доверие (чл. 217, ал. 1 и ал. 2 НК) и присвояванията (вкл. и обсебването по чл. 206 НК) съществуват общи признаци – фактическа или разпоредителна власт на дееца върху определено чуждо имущество, но за злоупотребата с доверие по чл. 217, ал. 1 и ал. 2 НК не е необходимо някой да се облагодетелствал в резултат на причинената щета, а при присвоителните престъпления е точно обратното – при тях се стига до престъпно извличане на материална полза за дееца и/или за друг правен субект. Поради това, когато ощетяването на чуждото имущество е резултат от акт на противозаконно имуществено разпореждане в интерес на дееца и/или на всеки друг правен субект с изключение на собственика – както е в настоящия случай по пункт І от обвинението, ще е осъществено именно присвоително престъпление по чл. 206 НК, а не злоупотреба с доверие.    

От субективна страна деянието е извършено от подс. В. при форма на вината “пряк умисъл” по см. на чл. 11, ал. 2 НК (единствено възможна форма на вина при престъплението по чл. 206 НК), тъй като подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на извършеното – съзнавал е, че предметът на престъплението са чужди движими вещи (на малолетните деца на свид. А. Х.); съзнавал е, че владее/пази вещите на правно основание – договор за поръчка, и че съгласно това правно основание му е позволено да върши разпореждане с вещите само в полза на собствениците на вещите. Наред с това подсъдимият е предвиждал общественоопасните последици от престъпленето – предвиждал е, че в резултат на разпореждането вещите ще преминат в полза на самия него и/или на друг правен субект, като е съзнавал, че това излиза извън предоставените му правомощия за разпореждане с предмета на посегателството. Във волево отношение подс. В. е имал за цел именно да се разпореди противозаконно с предмета на престъплението в свой и/или в чужд интерес, т.е. искал е настъпването на общественоопасните последици за собствениците на вещите.

 

ІІ. С деянията си по пункт ІІ от обвинението подс. В. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 210, ал. 1, т. 5, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК, тъй като в периода от 16.07.2009 г. до 30.09.2009 г. в гр. Бургас и в гр. Айтос, в условията продължавано престъпление, с цел да набави за себе си имотна облага, е възбудил и поддържал заблуждение у свид. Х. А., че ще предприеме действия за отпадане на отговорността на последния като съдлъжник с лицето Г. А. по договора за банков кредит № 620051/2007 г., сключен с “Райфайзенбанк (България)” ЕАД, гр. София, чрез подаване на иск и провеждане на съответно съдопроизводство срещу Г. А., както и че са нужни парични средства, които да послужат за започване и провеждане на съдопроизводството и за внасяне на суми като обезпечение, и с това е причинил на свид. Х. А. имотна вреда общо в размер на 42 500 лева, както следва:

- в периода от 16.07.2009 г. до 17.07.2009 г. включително, в гр. Бургас, с цел да набави за себе си имотна облага, е възбудил и поддържал заблуждение у свид. Х. А., че ще предприеме действия за отпадане на отговорността на последния като съдлъжник с лицето Г. А., чрез подаване на иск и чрез провеждане на съответно съдопроизводство срещу Г. А., както и че са нужни парични средства, които да послужат за започване и провеждане на съдопроизводството и за внасяне на суми като обезпечение, и с това му е причинил имотна вреда в размер на 1 000 лева;

- на 18.07.2009 г. в гр. Бургас, с цел да набави за себе си имотна облага, е възбудил и поддържал заблуждение у свид. Х. А., че са нужни парични средства за провеждане на вече образувано съдопроизводство срещу лицето Г. А., което е насочено към отпадане на отговорността на свид. Х. А. като съдлъжник, и с това му е причинил имотна вреда в размер на 4 000 лева;

- в периода от 24.07.2009 г. до 31.07.2009 г. включително, в гр. Бургас, с цел да набави за себе си имотна облага, е възбудил и поддържал заблуждение у свид. Х. А., че са нужни парични средства за продължаване на вече образувано съдопроизводство срещу лицето Г. А., провеждано с цел отпадане на отговорността на свид. Х. А. като съдлъжник, като липсата на плащане на средствата би довело до забавяне на производството, и с това му е причинил имотна вреда в размер на 1 200 лева;

- на неустановена дата през м. 08/2009 г. в гр. Айтос, с цел да набави за себе си имотна облага, е възбудил и поддържал заблуждение у свид. Х. А., че са нужни парични средства за продължаване на вече образувано съдопроизводство срещу лицето Г. А., провеждано с цел отпадане на отговорността на свид. Х. А. като съдлъжник, както и че са нужни парични средства за внасяне на обезпечение за дългове на Г. А., като липсата на плащане на средствата би довело до забавяне на съдопроизводството, и с това му е причинил имотна вреда в размер на 10 000 лева;

- на неустановена дата през м. 08/2009 г. в гр. Бургас, с цел да набави за себе си имотна облага, е възбудил и поддържал заблуждение у свид. Х. А., че са нужни парични средства за продължаване на вече образувано съдопроизводство срещу лицето Г. А., провеждано с цел отпадане на отговорността на свид. Х. А. като съдлъжник, както и че са нужни парични средства за довнасяне на обезпечение за дългове на Г. А., като липсата на плащане на средствата би довело до забавяне на съдопроизводството, и с това му е причинил имотна вреда в размер на 5 000 лева;

- на неустановена дата през м. 09/2009 г. в гр. Бургас, с цел да набави за себе си имотна облага, е възбудил и поддържал заблуждение у свид. Х. А., че са нужни парични средства за продължаване на вече образувано съдопроизводство срещу лицето Г. А., провеждано с цел отпадане на отговорността на свид. Х. А. като съдлъжник, както и че са нужни парични средства за довнасяне на обезпечение за дългове на Г. А., като липсата на плащане на средствата би довело до забавяне на съдопроизводството, и с това му е причинил имотна вреда в размер на 3 000 лева;

- на неустановена дата през м. 09/2009 г. в гр. Бургас, с цел да набави за себе си имотна облага, е възбудил и поддържал заблуждение у свид. Х. А., че са нужни парични средства за продължаване на вече образувано съдопроизводство срещу лицето Г. А., провеждано с цел отпадане на отговорността на свид. Х. А. като съдлъжник, както и че са нужни парични средства за довнасяне на обезпечение за дългове на Г. А., като липсата на плащане на средствата би довело до забавяне на съдопроизводството, и с това му е причинил имотна вреда в размер на 4 500 лева;

- на неустановена дата през м. 09/2009 г. в гр. Айтос, с цел да набави за себе си имотна облага, е възбудил и поддържал заблуждение у свид. Х. А., че са нужни парични средства за продължаване на вече образувано съдопроизводство срещу лицето Г. А., провеждано с цел отпадане на отговорността на свид. Х. А. като съдлъжник, както и че са нужни парични средства за довнасяне на обезпечение за дългове на Г. А., като липсата на плащане на средствата би довело до забавяне на съдопроизводството или до постановяване на съдебен акт, влошаващ положението на Х.М.А., и с това му е причинил имотна вреда в размер на 10 000 лева;

- на неустановена дата през м. 09/2009 г. в гр. Бургас, с цел да набави за себе си имотна облага, е възбудил и поддържал заблуждение у свид. Х. А., че са нужни парични средства за продължаване и приключване на вече образувано съдопроизводство срещу лицето Г. А., провеждано с цел отпадане на отговорността на свид. Х. А. като съдлъжник, както и че са нужни парични средства за довнасяне на обезпечение за дългове на Г. А., като липсата на плащане на средствата би довело до забавяне на съдопроизводството, и с това му е причинил имотна вреда в размер на 3 800 лева,

като измамата е в големи размери.

От обективна страна са налице девет отделни деяния, извършени против обществените отношения, свързани със собствеността на гражданите.

Също така от обективна страна изпълнителното деяние на измамата се е осъществило чрез действие във формите – възбуждане и поддържане на заблуждение. Безспорно се установява, че за периода от 16.07.2009 г. до неустановена дата през м. 09.2009 г. включително, т.е. най-късно до 30.09.2009 г. включително, подсъдимият е възбудил и поддържал заблуждение у свид. Х. А., че ще предприеме действия за отпадане на отговорността на последния като съдлъжник с лицето Г. А. по договор за банков кредит № 620051/2007 г., сключен с “Райфайзенбанк (България)” ЕАД, гр. София, чрез подаване на иск и провеждане на съответно съдопроизводство срещу Г. А., както и че са нужни парични средства, които да послужат за започване и провеждане на съдопроизводството и за внасяне на суми като обезпечение, и с това е причинил на свид. Х. А. имотна вреда общо в размер на 42 500 лева, както следва: в периода от 16.07.2009 г. до 17.07.2009 г. включително - сумата от 1 000 лева; на 18.07.2009 г. – сумата от 4 000 лева; в периода от 24.07.2009 г. до 31.07.2009 г. включително – сумата от 1 200 лева; на неустановена дата през м. 08/2009 г. – сумата от 10 000 лева; на неустановена дата през м. 08/2009 г. – сумата от 5 000 лева; на неустановена дата през м. 09/2009 г. - сумата 3 000 лева; на неустановена дата през м. 09/2009 г. – сумата от 4 500 лева; на неустановена дата през м. 09/2009 г. – сумата от 10 000 лева и на неустановена дата през м. 09/2009 г. – сумата от 3 800 лева. Характерно за престъплението измама от обективна страна е, че деецът заблуждава пострадалия, който в резултат на това се разпорежда с вещта и тя неоснователно излиза от неговия патримониум. Изпълнителното деяние на измамата по чл. 209 НК се състои от действия, с които деецът въвежда в заблуждение и/или поддържа заблуждение у едно физическо лице, за да го мотивира да извърши имуществено разпореждане. В конкретния случай, анализирайки доказателствата по делото съдът счита, че подс. В. въобще (т.е. изначално) не е имал намерение да предприема каквито и да е фактически и/или юридически действия за отпадане на отговорността свид. Х. А. като съдлъжник с лицето Г. А. по договор за банков кредит № 620051/2007 г., сключен с “Райфайзенбанк (България)” ЕАД, гр. София, чрез подаване на иск и провеждане на съответно съдопроизводство срещу Г. А.. Независимо от последното обаче, подс. В. е възбудил, а впоследствие и поддържал заблуждение у свид. Х. А., че като негов адвокат извършва такива действия, с което е формирал у свид. Х. А. невярна представа. Именно така формираната невярна представа у свид. Х. А. вследствие на измамливите действия на подсъдимия, е мотивирала този свидетел да извърши актове на имуществено разпореждане, предоставяйки на подсъдимия различни по размер парични суми.

Както вече бе посочено по-горе в настоящите мотиви, от обективна страна подс. В. е извършил девет отделни деяния (конкретизирани по време, място, начин и обстоятелства, при които са извършени), осъществяващи поотделно състава на едно и също престъпление, през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите деяния се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите ги. Ето защо така извършените от подсъдимия отделни деяния съдът квалифицира като едно продължавано престъпление по см. на чл. 26, ал. 1 НК. Съгласно чл. 26, ал. 2 НК при продължаваното престъпление деецът следва да бъде наказан съобразно включените в престъплението деяния, взети в тяхната съвкупност и за причинения от тях общ престъпен резултат. По делото безспорно се установи, че вследствие на деветте акта на имуществено разпореждане от страна на свид. Х. А., за последния е настъпила имотна вреда общо в размер на 42 500 лева. По изложени вече по-горе в настоящите мотиви съображения във връзка с деянието по пункт І от обвинението против подс. В., съдът счита, че така причинената обща вреда на свид. Х. А. е в големи размери, което обосновава извод за наличие на квалифициращото обстоятелство по чл. 210, ал. 1, т. 5 НК по отношение на продължаваното престъпление на подсъдимия.

По делото безспорно се установи, че продължаваната измамлива престъпна дейност на подс. В. ***.  

По изложените по-горе в настоящите мотиви съображения – при анализа на доказателствения материал по делото по обвинението против подсъдимия по пункт ІІ, съдът счита, че в случая не се касае за хипотеза на гражданско правоотношение (такова по договори за заем) между свид. Х. А. и подс. В., послужило като основание за предоставянето на парите от страна на свид. Х. А. на подсъдимия, каквото «наличие» се твърди от защитата на подсъдимия. Във връзка с последното следва да се отбележи, че дори и при евентуалното наличие обаче на такова гражданско правоотношение, същото (за разлика от състава по чл. 206, ал. 1 НК) само по себе си принципно не би било основание изключващо съставомерността от обективна страна на деянието на подсъдимия по основната квалификация по чл. 209, ал. 1 НК.

Също така по изложени вече по-горе в настоящите мотиви съображения – по повод съставомерността на деянието по пункт І от обвинението против подсъдимия, съдът отново счита, че и в случая по пункт ІІ от обвинението против подсъдимия не се касае за деяния, съставомерни по някоя от квалификациите по чл. 217 НК (какъвто довод - при условията на евентуалност, също отново се въвежда от защитата на подсъдимия).

От субективна страна деянията са извършени от подс. В. при форма на вината “пряк умисъл” по см. на чл. 11, ал. 2 НК (отново единствено възможна форма на вина при престъпленията по чл. 209-213 НК), тъй като подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на извършеното – съзнавал е, че вследствие на неговото въздействие върху измамения свид. Х. А., у последния ще възникнат неправилни представи и че тези неправилни представи ще бъдат поддържани. Наред с това подсъдимият е предвиждал, че измаменото лице ще извърши актове на имуществено разпореждане и че в резултат на тези актове едно чуждо (на свид. Х. А.) имущество ще бъде увредено. Освен това подс. В. е действал с користна цел - целял е именно извличането на имотна облага за себе си, като е съзнавал неизбежността на настъпилата за свид. Х. А. имотна вреда - като последица от имущественото разпореждане.

Тук отново следва да се отбележи, че възстановяването от подсъдимия на част от дължимата обща сума чрез връщане (посредством свид. Е. Х.) на свид. Х. А. на сумата от 2 000 лева след образуването на досъдебното наказателно производство, по мнението на съда има значение само за размера на наказателната отговорност на подсъдимия, както и за размера на гражданската му отговорност по предявените против него от свид. Х. А. граждански искове в настоящото производство и ще бъде разгледано именно в този аспект по-долу в настоящите мотиви.  

 

ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЯТА:

І. За престъплението на подс. В. по чл. 206, ал. 3, вр. ал. 1 НК законът предвижда наказания ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА от 3 до 10 години и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВА по чл. 37, ал. 1, т. 6 и т. 7 НК, и евентуално – КОНФИСКАЦИЯ на част или на цялото имущество на дееца.

При определяне на наказанието на подс. В. по вид и размер, съдът съобрази от една страна високата степен на обществена опасност на дееца – същият в хода на цялото наказателно производство проявява абсолютна некритичност към извършеното по отношение на свид. А. Х. и малолетните й деца престъпление, както и съобрази, че въпреки чистото му съдебно минало, против подсъдимия има образувани полицейски преписки и досъдебно производство за други подобни деяния. Същевременно съдът съобрази и изключително високата степен на обществена опасност на самото деяние, предвид накърнените с последното обществени отношения, свързани както със засягането на имуществени права на лица в неравностойно социално-битово положение (малолетни деца – сираци), така и с подронването на доверието на клиент към адвокат и предвид отказа на подсъдимия да възстанови на пострадалите обсебената сума (възстановената от подсъдимия впоследствие сума на свид. А. Х. в размер на 3 000 лева е пренебрежително малка в сравнение с общия размер на обсебената сума от 59 500 лева). От извършването на престъплението по чл. 206, ал. 3, вр. ал. 1 НК до момента на постановяване не присъдата е изминал период от две години, през който период подс. В. – извършвайки адвокатски услуги срещу заплащане, е имал обективната възможност да възстанови обсебената обща сума или поне да направи опит за това. Очевидно обаче нито угрозата от евентуалната наказателна репресия по отношение на него – при наличието на вече образувано наказателно производство против подсъдимия, нито съзнанието, че е ощетил пострадалите лица, възползвайки се от доверието им в него и в професията, която упражнява, не са успели да променят абсолютно безкритичното отношение на подс. В. към извършеното. Горните констатации на съда относно степента на обществена опасност на дееца и деянието, изключват приложението на института на чл. 55 НК при определяне на наказанията на подс. В. за извършеното от него престъпление по чл. 206, ал. 3, вр. ал. 1 НК и обуславят налагането при условията на чл. 54 НК на наказания ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВА. При индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимия следва да се отчете и размерът на причинените от престъплението по чл. 206, ал. 3, вр. ал. 1 НК имуществени вреди, които в пъти надвишават минималната, изискуема сума, за да е налице квалифициращият признак “големи размери” (като част от правната квалификация на престъплението на подсъдимия по пункт І от обвинението). Посочените констатации на съда относно степента на обществена опасност на дееца и деянието също така мотивират съда да определи така наложените по вид наказания при превес на отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, като по мнението на съда справедливи с оглед целите на чл. 36 НК наказания по вид и размер, наложени на подс. В., се явяват наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ШЕСТ ГОДИНИ, което на осн. чл. 61, т. 2, вр. чл. 60, ал. 1 ЗИНЗС следва да бъде изтърпяно в затвор при определен първоначален СТРОГ режим, като на осн. чл. 59, ал. 1 НК при изпълнението на така наложеното наказание следва да бъде приспаднато времето, през което подсъдимият е бил задържан по ЗМВР и по НПК в хода на наказателното производство по престъпението по чл. 206, ал. 3, вр. ал. 1  НК – считано от 01.03.2010 г. до 04.03.2010 г.; както и на осн. чл. 206, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 27, ал. 1, т. 7 НК - наказание ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО да упражнява адвокатска професия за срок от ШЕСТ ГОДИНИ, тъй като управжняването на това право очевидно е абсолютно несъвместимо с извършеното от подсъдимия именно в качеството му на адвокат, престъпление по чл. 206, ал. 3, вр. ал. 1 НК. Отново с оглед целите на чл. 36, ал. 1 НК и предвид липсата на установено по делото лично имущество на подс. В., съдът счита, че в случая на този подсъдим не следва да се налага евентуално предвиденото в чл. 206, ал. 3 НК наказание КОНФИСКАЦИЯ.   

ІІ. За престъплението на подс. В. по чл. 210, ал. 1, т . 5, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК законът предвижда наказания ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА от 1 до 8 години и евентуално – съгласно чл. 210, ал. 2, вр. ал. 1, т. 5 НК, КОНФИСКАЦИЯ до ½ на имуществото на дееца.

При определяне на наказанията на подс. В. по вид и размер, съдът отново съобрази от една страна високата степен на обществена опасност на дееца – предвид абсолютната му некритичност към извършеното по отношение на свид. Х. А., както и отново съобрази, че въпреки чистото му съдебно минало, против подсъдимия има образувани полицейски преписки и досъдебно производство за други подобни деяния. Същевременно съдът отново съобрази и изключително високата степен на обществена опасност на самите деяния, предвид накърнените с последните обществени отношения, свързани както със засягането на имуществени права на пострадалото лице, така и с подронването на доверието на клиент към адвокат и предвид невъзстановяването от страна на подсъдимия на сумите – предмет на измамата (възстановената от подсъдимия впоследствие сума на свид. Х. А. в размер на 2 000 лева е пренебрежително малка в сравнение с общия размер на обсебената сума от 42 500 лева). Съдът отново констатира, че от извършване на престъплението по чл. 210, ал. 1, т. 5, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК до момента на постановяване не присъдата е изминал период от две години, през който период подс. В. – извършвайки адвокатски услуги срещу заплащане, е имал обективната възможност да възстанови на пострадалия свид. Х. А. общата сума – предмет на измамата или поне да направи опит за това. Отново очевидно обаче нито угрозата от евентуалната наказателна репресия по отношение на него – при наличието на вече образувано наказателно производство против подсъдимия, нито съзнанието, че е ощетил пострадалото лице, възползвайки се от доверието му в него и в професията, която упражнява, не са успели да променят абсолютно безкритичното отношение на подс. В. към извършеното. Горните констатации на съда относно степента на обществена опасност на дееца и деянието, отново изключват приложението на института на чл. 55 НК при определяне на наказанието на подс. В. за извършеното от него престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК и обуславят налагането при условията на чл. 54 НК на наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. При индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимия следва отново да се отчете и общия размер на причинените от престъплението по чл. 210, ал. 1, т. 5, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК имуществени вреди, които отново в пъти надвишават минималната, изискуема сума, за да е налице квалифициращият признак “големи размери” (като част от правната квалификация на престъплението на подсъдимия по пункт ІІ от обвинението). Посочените констатации на съда относно степента на обществена опасност на дееца и деянието отново мотивират съда да определи така наложеното по вид наказание при превес на отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, като по мнението на съда справедливо с оглед целите на чл. 36 НК наказание по вид и размер, наложено на подс. В., се явява наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ПЕТ ГОДИНИ, което на осн. чл. 61, т. 2, вр. чл. 60, ал. 1 ЗИНЗС следва да бъде изтърпяно в затвор при определен първоначален СТРОГ режим. Отново с оглед целите на чл. 36, ал. 1 НК и предвид липсата на установено по делото лично имущество на подс. В., съдът счита, че в случая на този подсъдим не следва да се налага евентуално предвиденото в чл. 210, ал. 2, вр. ал. 1, т. 5 НК наказание КОНФИСКАЦИЯ.  

По повод определянето на наказанията за така извършените от подс. В. две престъпления следва да се отбележи, че обстоятелството, че при извършването на престъпленията подсъдимият е действал като адвокат на пострадалите лица, налага по принцип едни още по-високи професионални и етично-морални изисквания от юридическа, а и от общочовешка гледна точка към подс. В. от страна на обществото, а оттук – обуславя и една завишена обществена критичност към личността и деянията му, която критичност съдът обективира в повишената му - като размер на наложените наказания за извършените от него като адвокат престъпления – отговорност за подронване в съзнанието на гражданите на авторитета и престижа на елитарна и хуманна професия, каквато е адвокатската. На последно място във връзка с така определените на подсъдимия наказания за извършените от него престъпления, следва да се отбележи, че при определянето на размера на тези наказания съдът бе мотивиран в голяма степен и от последната функция и цел по чл. 36 НК – тези на генералната превенция, считайки, че с оглед превенцията от бъдещи подобни престъпления, то така определените понастоящем на подс. В. по вид и размер наказания, ще окажат възпитателно и предупредително въздействие върху всички, упражняващи адвокатска професия лица.

Тъй като престъпленията по пунктове І и ІІ от настоящите мотиви са извършени от подс. В. преди за което и да е от тях да е имало влязло в сила осъждане на подсъдимия, то по отношение на наказанията, наложени на подсъдимия за тези престъпления са налице предпоставките по чл. 23, ал. 1 НК, поради което и в случая следва да бъде определено едно ОБЩО наказание в размер на най-тежкато измежду така наложените наказания за отделните престъпления, а именно – ОБЩО наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ШЕСТ ГОДИНИ, което на осн. чл. 61, т. 2, вр. чл. 60, ал. 1 ЗИНЗС следва да бъде изтърпяно в затвор при определен първоначален СТРОГ режим, като на осн. чл. 25, ал. 2 НК от срока на изтърпяване на така наложеното ОБЩО наказание следва да бъде приспадната изтърпяната – при приложението на института на чл. 59, ал. 1 НК – част (считано от 01.03.2010 г. до 04.03.2010 г.) от наказанието ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ШЕСТ ГОДИНИ, наложено на подс. В. за престъплението по чл. 206, ал. 3, вр. ал. 1  НК. На осн. чл. 23, ал. 2 НК към така определеното и наложено ОБЩО наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ШЕСТ ГОДИНИ следва да бъде присъединено наказанието ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО да упражнява адвокатска професия за срок от ШЕСТ ГОДИНИ, наложено на подс. В. за престъплението по чл. 206, ал. 3, вр. ал. 1 НК.

 

ГРАЖДАНСКИТЕ ИСКОВЕ:

І. Съдът намира, че предявеният против подс. В. от Д. И. С. с ЕГН ********** – чрез законния представител на последната - А.М.Х. с ЕГН **********, граждански иск по чл. 45 ЗЗД за сумата от 31 500 лева, представляваща причинени от престъплението на подсъдимия по чл. 206, ал. 3, вр. ал. 1 НК, имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума считано от 17.11.2009 г. до окончателното й изплащане, се явява изцяло доказан по основание, тъй като основанието на гражданският иск в наказателния процес е деянието на подсъдимия - предмет на обвинението. Когато това деяние представлява престъпление и е налице причинна връзка между съставомерното деяние и причинените на пострадалото лице имуществени вреди - както безспорно е и в настоящия случай, гражданският иск следва да бъде уважен.

Относно размера на така предявения граждански иск съдът счита, че този иск следва да бъде уважен за сумата от 28 250 лева, явяваща се разликата между предявения размер от 31 500 лева и сумата от 3 250 лева (половината от заплатеното от подсъдимия в полза на пострадалото дете Д. С. – чрез майка му свид. А. Х., капаро от общо 6 500 лева), ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 17.11.2009 г. (датата на довършването на престъплението) до окончателното й изплащане. В останалата му част – за сумата над така уважения размер от 28 250 лева и до претендирания такъв от 31 500 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 17.11.2009 г. до окончателното й изплащане, гражданският иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен, тъй като е безспорно, че сумата от 3 250 лева (половината от капарото от общо 6 500 лева) все пак е била заплатена от подсъдимия на свидетелите Л в полза на пострадалото дете Д. С..

  Съдът намира, че предявеният против подс. В. от И. И. с. с ЕГН ********** – чрез законния представител на последния - А.М.Х. с ЕГН **********, граждански иск по чл. 45 ЗЗД за сумата от 31 500 лева, представляваща причинени от престъплението на подсъдимия по чл. 206, ал. 3, вр. ал. 1 НК, имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума считано от 17.11.2009 г. до окончателното й изплащане, също се явява изцяло доказан по основание – по изложени вече по-горе съображения, и следва да бъде уважен.

Относно размера на така предявения граждански иск съдът отново счита, че този иск следва да бъде уважен за сумата от 28 250 лева, явяваща се разликата между предявения размер от 31 500 лева и сумата от 3 250 лева (половината от заплатеното от подсъдимия в полза на пострадалото дете И. с. – чрез майка му свид. А. Х., капаро от общо 6 500 лева), ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 17.11.2009 г. до окончателното й изплащане. В останалата му част – за сумата над така уважения размер от 28 250 лева и до претендирания такъв от 31 500 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 17.11.2009 г. до окончателното й изплащане, гражданският иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен – отново по изложени вече по-горе съображения.

ІІ. Съдът намира, че предявеният против подс. В. от свид. Х.М.А. с ЕГН **********, граждански иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за сумата от 1 000 лева, представляваща причинени от първото деяние от състава на престъплението по чл. 210, ал. 1, т. 5, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 17.07.2009 г. (датата на извършване на първото деяние) до окончателното й изплащане, се явява изцяло неоснователен, тъй като по делото безспорно се установи, че макар и след образуване на досъдебното производство, подсъдимият е върнал на пострадалия свид. Х. А. – чрез свид. Е. И., сумата от 2 000 лева.

Съдът намира, че предявеният против подс. В. от свид. Х.М.А. с ЕГН **********, граждански иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за сумата от 4 000 лева, представляваща причинени от второто деяние от състава на престъплението по чл. 210, ал. 1, т. 5, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 18.07.2009 г. (датата на извършване на второто деяние) до окончателното й изплащане, се явява изцяло доказан по основание, тъй като както вече бе посочено по-горе в настоящите мотиви основанието на гражданският иск в наказателния процес е деянието на подсъдимия - предмет на обвинението. Когато това деяние представлява престъпление и е налице причинна връзка между съставомерното деяние и причинените на пострадалото лице имуществени вреди - както безспорно е и в настоящия случай, гражданският иск следва да бъде уважен.

Относно размера на така предявения граждански иск съдът счита, че този иск следва да бъде уважен за сумата от 3 000 лева, явяваща се разликата между предявения размер от 4 000 лева и сумата от 1 000 лева (остатъка от върнатата впоследствие от подсъдимия на пострадалия свид. Х. А. – чрез свид. Е. И., сума от 2 000 лева), ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 18.07.2009 г. до окончателното й изплащане. В останалата му част – за сумата над така уважения размер от 3 000 лева и до претендирания такъв от 4 000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 18.07.2009 г. до окончателното й изплащане, гражданският иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен – по изложени вече по-горе съображения.

Съдът намира, че предявеният против подс. В. от свид. Х.М.А. с ЕГН **********, граждански иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за сумата от 1 200 лева, представляваща причинени от третото деяние от състава на престъплението по чл. 210, ал. 1, т. 5, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 31.07.2009 г. (датата на довършване на третото деяние) до окончателното й изплащане, се явява изцяло доказан по основание – по изложени вече по-горе в настоящите мотиви съображения относно съставомерността на деянието и причинната връзка между него и причинените на пострадалото лице имуществени вреди.

Относно размера на така предявения граждански иск съдът счита, че този иск се явява и изцяло доказан по размер и следва да бъде уважен за сумата от 1 200 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 31.07.2009 г. до окончателното й изплащане.

Съдът намира, че предявеният против подс. В. от свид. Х.М.А. с ЕГН **********, граждански иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за сумата от 10 000 лева, представляваща причинени от четвъртото деяние от състава на престъплението по чл. 210, ал. 1, т. 5, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 31.08.2009 г. (последния ден на м. 08/2009 г. – предвид неустановеността на точната дата от м. 08/2009 г. на извършване/довършване на четвъртото деяние) до окончателното й изплащане, се явява изцяло доказан по основание – по изложени вече по-горе в настоящите мотиви съображения относно съставомерността на деянието и причинната връзка между него и причинените на пострадалото лице имуществени вреди.

Относно размера на така предявения граждански иск съдът отново счита, че този иск се явява и изцяло доказан по размер и следва да бъде уважен за сумата от 10 000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 31.08.2009 г. до окончателното й изплащане.

Съдът намира, че предявеният против подс. В. от свид. Х.М.А. с ЕГН **********, граждански иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за сумата от 5 000 лева, представляваща причинени от петото деяние от състава на престъплението по чл. 210, ал. 1, т. 5, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 31.08.2009 г. (отново последния ден на м. 08/2009 г. – предвид неустановеността на точната дата от м. 08/2009 г. на извършване/довършване на петото деяние) до окончателното й изплащане, се явява изцяло доказан по основание – по изложени вече по-горе в настоящите мотиви съображения относно съставомерността на деянието и причинната връзка между него и причинените на пострадалото лице имуществени вреди.

Относно размера на така предявения граждански иск съдът отново счита, че този иск се явява и изцяло доказан по размер и следва да бъде уважен за сумата от 5 000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 31.08.2009 г. до окончателното й изплащане.

Съдът намира, че предявеният против подс. В. от свид. Х.М.А. с ЕГН **********, граждански иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за сумата от 3 000 лева, представляваща причинени от шестото деяние от състава на престъплението по чл. 210, ал. 1, т. 5, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 30.09.2009 г. (последния ден на м. 09/2009 г. – предвид неустановеността на точната дата от м. 09/2009 г. на извършване/довършване на шестото деяние) до окончателното й изплащане, се явява изцяло доказан по основание – по изложени вече по-горе в настоящите мотиви съображения относно съставомерността на деянието и причинната връзка между него и причинените на пострадалото лице имуществени вреди.

Относно размера на така предявения граждански иск съдът отново счита, че този иск се явява и изцяло доказан по размер и следва да бъде уважен за сумата от 3 000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 30.09.2009 г. до окончателното й изплащане.

Съдът намира, че предявеният против подс. В. от свид. Х.М.А. с ЕГН **********, граждански иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за сумата от 4 500 лева, представляваща причинени от седмото деяние от състава на престъплението по чл. 210, ал. 1, т. 5, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 30.09.2009 г. (отново последния ден на м. 09/2009 г. – предвид неустановеността на точната дата от м. 09/2009 г. на извършване/довършване на седмото деяние) до окончателното й изплащане, се явява изцяло доказан по основание – по изложени вече по-горе в настоящите мотиви съображения относно съставомерността на деянието и причинната връзка между него и причинените на пострадалото лице имуществени вреди.

Относно размера на така предявения граждански иск съдът отново счита, че този иск се явява и изцяло доказан по размер и следва да бъде уважен за сумата от 4 500 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 30.09.2009 г. до окончателното й изплащане.

Съдът намира, че предявеният против подс. В. от свид. Х.М.А. с ЕГН **********, граждански иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за сумата от 10 000 лева, представляваща причинени от осмото деяние от състава на престъплението по чл. 210, ал. 1, т. 5, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 30.09.2009 г. (отново последния ден на м. 09/2009 г. – предвид неустановеността на точната дата от м. 09/2009 г. на извършване/довършване на осмото деяние) до окончателното й изплащане, се явява изцяло доказан по основание – по изложени вече по-горе в настоящите мотиви съображения относно съставомерността на деянието и причинната връзка между него и причинените на пострадалото лице имуществени вреди.

Относно размера на така предявения граждански иск съдът отново счита, че този иск се явява и изцяло доказан по размер и следва да бъде уважен за сумата от 10 000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 30.09.2009 г. до окончателното й изплащане.

Съдът намира, че предявеният против подс. В. от свид. Х.М.А. с ЕГН **********, граждански иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за сумата от 3 800 лева, представляваща причинени от деветото деяние от състава на престъплението по чл. 210, ал. 1, т. 5, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 30.09.2009 г. (отново последния ден на м. 09/2009 г. – предвид неустановеността на точната дата от м. 09/2009 г. на извършване/довършване на деветото деяние) до окончателното й изплащане, се явява изцяло доказан по основание – по изложени вече по-горе в настоящите мотиви съображения относно съставомерността на деянието и причинната връзка между него и причинените на пострадалото лице имуществени вреди.

Относно размера на така предявения граждански иск съдът отново счита, че този иск се явява и изцяло доказан по размер и следва да бъде уважен за сумата от 3 800 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 30.09.2009 г. до окончателното й изплащане.

Във връзка с предявените от свид. Х. А. против подс. В. девет граждански иска и обективираните по-горе изводи на съда във връзка с тези искове, както и по повод възражението на защитника на подсъдимия за наличието на друго осъждане на подсъдимия за сумите – предмет на престъплението по чл. 210, ал. 1, т. 5, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК – това по ч.гр.д. № 438/2010 г. по описа на РС – Айтос по записа на заповед, издаден в полза на свид. Х. А. за сумата от 43 550 лева, по което осъждане вече е образувано изп. д. № 20108030400556 по описа на ЧСИ рег. № 803 на КЧСИ – свид. Т.М., съдът намира следното: 

Безспорно се установи по делото, че посоченият запис на заповед от 17.11.2009 г. е издаден именно от подс. В. и в полза на гражданския ищец по настоящото дело – свид. Х. А., за сумата от 43 55 лева. Безспорно е също така, че въз основа на така издадения запис на заповед, на 02.06.2010 г. е била издадена Заповед за изпълнение № 296/02.06.2010 г., постановена по ч.гр.д. № 438/2010 г. по описа на РС – Айтос, а след това – издаден и изпълнителен лист за сумата от 43 550 лева - главница, за сумата от 2 444,43 лева - мораторна лихва за периода от 17.11.2009 г. до 31.05.2010 г., ведно със законната лихва от 01.06.2010 г. до окончателното изплащане на сумата, както и за сумата от 2 920 лева – съдебно-деловодни разноски, в полза на свид. Х. А. против подс. В.. Безспорно е на последно място, че по така издадения изпълнителен лист, на 07.06.2010 г. е образувано и изп. д. № 20108030400556 по описа на ЧСИ рег. № 803 на КЧСИ – свид. Т.М.. 

По направените от защитника на подсъдимия в тази връзка възражения - за наличие в случая на каузално правоотношение (по твърдяния “договор за заем”), в обезпечение на което е било поето от страна на подсъдимия именно и задължението по записа на заповед, съдът намира за необходимо да отбележи, че по изложени вече по-горе в настоящите мотиви съображения, намира така твърдяното “правоотношение” за абсолютно недоказано. Още повече, че в тежест на самият подсъдим и на защитата му в хода на настоящото производство бе да докажат, че дори и при евентуалното наличие на така твърдяното от тях каузално правоотношение или пък друго такова (напр. деликтното), то е налице идентичност, т.е. връзка, между издадения запис на заповед и това правоотношение. Доказателства в тази връзка не се ангажират от подсъдимия и неговия защитник въпреки възможността за това. Видно от самият запис на заповед и издадения въз основа на него изпълнителен лист не е налице дори идентичност между сумата по записа (43 550 лева) и общата дадена от свид. Х. А. на подсъдимия сума (42 500 лева). Ето защо в случая не може да се направи какъвто и да е извод, че е налице каквато и да е идентичност между задължението на подсъдимия по издадения запис на заповед, респ. – по издадения въз основа на записа изпълнителен лист, и задължението по каузалното правоотношение между свид. Х. А. и подс. В. – независимо дали последното произтича от “договор за заем” (както се твърди от защитата на подсъдимия) или от непозволено увреждане (каквото всъщност е основанието на настоящите искове на свид. Х. А. против  подсъдимия).

 

РАЗНОСКИТЕ:

Накрая съдът се произнесе по въпроса за съдебно-деловодните разноски по делото, които възлизат на общата сума от 3 882 лева, представляваща сбор от общо дължимите държавни такси върху уважените размери на предявените от Д. С. и И. с. – чрез техния законен представител свид. А. Х., и от свид. Х.А. граждански искове против подсъдимия, които държавни такси са както следва: държавна такса в размер на 1 130 лева върху уважения размер (28 250 лева) на предявения от Д. С. граждански иск; държавна такса в размер на 1 130 лева върху уважения размер (28 250 лева) на предявения от И. С. граждански иск; държавна такса в размер на 120 лева върху уважения размер (3 000 лева) на предявения от Х.А. граждански иск; държавна такса в размер на 50 лева върху уважения размер (1 200 лева) на предявения от Х.А. граждански иск; държавна такса в размер на 400 лева върху уважения размер (10 000 лева) на предявения от Х.А. граждански иск; държавна такса в размер на 200 лева върху уважения размер (5 000 лева) на предявения от Х.А. граждански иск; държавна такса в размер на 120 лева върху уважения размер (3 000 лева) на предявения от Х.А. граждански иск; държавна такса в размер на 180 лева върху уважения размер (4 500 лева) на предявения от Х.А. граждански иск; държавна такса в размер на 400 лева върху уважения размер (10 000 лева) на предявения от Х.А. граждански иск и държавна такса в размер на 152 лева върху уважения размер (3 800 лева) на предявения от Х.А. граждански иск, които разноски - предвид признаването на подс. В. за виновен в извършването на престъпления по чл. 206, ал. 3, вр. ал. 1 НК и по чл. 210, ал. 1, т. 5, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК, на осн. чл. 189, ал.3 НПК, съдът възложи в тежест на подсъдимия.

Мотивиран от гореизложените съображения, съдът постанови присъдата.

СЪДИЯ:

 

Вярно с оригинала: К.М.