№ 3979
гр. *, 10.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Неделина Маринова
при участието на секретаря Мариана Ив. Маркова
като разгледа докладваното от Неделина Маринова Гражданско дело №
20253110106585 по описа за 2025 година
Производството е образувано по предявени от Г. В. Г., ЕГН **********, с адрес: град *,
ул. *, срещу Средно училище „*“, град *, Област *, бул. „*, първоначално обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ за:
- признаване на Заповед № */28.03.2025 г. на Директора на Средно училище „*“, град *,
Област *, с която е прекратено трудовото правоотношение между ищцата и ответника, на
основание чл. 328, ал. 1, т. 11 КТ, за незаконосъобразна и отмяна на същата;
- възстановяване на ищцата на заеманата от нея преди прекратяване на трудовия
договор длъжност „Заместник – директор, учебна дейност“ при Средно училище „*“, град *,
Област *.
Твърди се в исковата молба, че ищцата и ответникът са били страни по трудово
правоотношение, като в периода от 2015 г. до месец февруари 2022 г. ищцата е заемала
длъжността „Заместник - директор“ при ответника, съответно от месец февруари 2022 г. до
28.03.2025 г. - заемала длъжността „Заместник – директор, учебна дейност“.
Заявява се, че на 28.03.2025 г. на ищцата била връчена Заповед № */28.03.2025 г. на
Директора на Средно училище „*“, град *, Област *, при отказ, с която, на основание чл.
328, ал. 1, т. 11 КТ, било прекратено трудовото й правоотношение, тъй като същата не
отговаряла на изискванията за заемане на длъжността.
Сочи се от ищцата, че атакуваната заповед страда от следните пороци:
На първо място, същата е немотивирана, доколкото не съдържа посочване на конкретни
изисквания за заемане на длъжността, които са променени и на които ищцата не отговаря,
като същото нарушава правото на защита на последната.
На следващо място, не е налице фактическият състав на чл. 328, ал. 1, т. 11 КТ,
доколкото същият не касае изискванията за образование и професионална квалификация,
каквото е посоченото във връчената на ищцата нова длъжностна характеристика изискване
за „минимум V ПКС“.
Твърди се в исковата молба, че обжалваната заповед противоречи на чл. 8 КТ, като е
налице недобросъвестно упражняване на права от страна на работодателя и
1
дискриминационно отношение спрямо ищцата по признак „лично положение“. Заявява се,
че към момента на уволнението ищцата е докторант, а изискваната от работодателя за
заемане на длъжността „Заместник - директор“ „минимум V ПКС“ се явява по-ниска степен,
която освен това е ненужна. Сочи се, че при връчване на заповедта по отношение на ищцата
е упражнено насилие от страна на другия Заместник – директор.
Изложени са твърдения в исковата молба, че заповедта е издадена в нарушение на чл.
333, ал. 3 КТ – без предварително разрешение на * *, като ищцата до 31.12.2024 г. е била
председател на синдикалната организация, а след 01.01.2025 г. – редови член.
По изложените съображения се иска уважаване на предявените искове.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, в който се излагат
съображения за допустимост, но неоснователност на предявените искове.
Ответникът не оспорва, че ищцата е работила при него по трудово правоотношение,
като е заемала длъжността „Заместник - директор – учебна дейност“; че трудовият договор е
прекратен със Заповед № */28.03.2025 г. на Директора на Средно училище „*“, град *,
Област *, на основание чл. 328, ал. 1, т. 11 КТ.
Твърди се, че в рамките на своите правомощия Директорът на Средно училище „*“ е
утвърдил нова длъжностна характеристика за заеманата от ищцата длъжност, съгласно която
е въведено ново изискване – „наличие на V ПКС“. Заявява се, че длъжностната
характеристика е връчена на ищцата на 28.03.2025 г., преди уволнението, при условията на
отказ, удостоверен с подписите на двама свидетели. Сочи се, че ищцата не оспорва, че към
момента на прекратяване на трудовото правоотношение не е отговаряла на посоченото ново
изискване.
В отговора на искова молба са изложени твърдения, че въвеждането на нови
изисквания към длъжността е изцяло в компетентността на работодателя и не подлежи на
съдебен контрол. Същото представлява преценка по целесъобразност, с цел повишаване
ефективността на работата, и не е промяна в изискванията за образование и квалификация, а
допълнителна компетентност. Заявява се от ответника, че ищцата не умее да работи в
платформите на МОН, като била заявила изрично, че не желае да бъде занимавана със
същите.
Оспорва се да е налице нарушение на чл. 8 КТ при прекратяване на трудовото
правоотношение на ищцата, както и същата да е била председател и член на управителен
орган в синдикална организация, като такова обстоятелство не било отразено в нейното
досие.
По същество моли съдът да отхвърли предявените искове като неоснователни.
В проведеното открито съдебно заседание и в представени писмени бележки ищцата,
чрез процесуалния си представител, поддържа предявените искове, като излага съображения
за незаконосъобразност на уволнението, налагаща неговата отмяна и възстановяването на
ищцата на заеманата от нея преди същото длъжност. Претендира се присъждане на
сторените съдебно-деловодни разноски.
В открито съдебно заседание и в писмени бележки ответникът, чрез процесуалния си
представител, оспорва предявените искове, като навежда доводи за спазване от страна на
работодателя на всички нормативноустановени изисквания за прекратяване на процесното
трудово правоотношение с ищцата. Претендира се разноски за производството.
Съдът, като взе предвид доводите на страните, събрания и приобщен по делото
доказателствен материал в съвкупност и поотделно и като съобрази предметните
предели на исковото производство, очертани с исковата молба и отговора, на
основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установени следните фактически
положения:
Обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните, на основание чл.
146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, е, че ищцата е работила при ответника на длъжността „Заместник –
2
директор, учебна дейност“; че трудовото правоотношение между страните е прекратено със
Заповед № */28.03.2025 г. на Директора на Средно училище „*“, град *, Област *, на
основание чл. 328, ал. 1, т. 11 КТ, получена от ищцата при отказ.
Приобщено по делото е Допълнително споразумение № 63 от 16.09.2022 г. към Трудов
договор № */08.03.2016 г. между ищцата и ответника /лист 9/, както и длъжностни
характеристики за заеманата от ищцата длъжност „Заместник – директор, учебна дейност“
към момента на нейното назначаване и към момента на прекратяване на трудовото й
правоотношение.
Съгласно Заповед № */17.12.2024 г. на Директора на Средно училище „*“, град *,
Област * /лист 328/, на ищцата като „Заместник – директор, учебна дейност“ са възложени
задължения по проследяване и контролиране въвеждането на информация от учителите в
Електронен дневник за учениците от пети до седми клас.
Видно от Заповед № */28.03.2025 г. на Директора на Средно училище „*“, град *,
Област * /лист 8/, причините за прекратяване на трудовия договор между страните в
производството са, че ищцата не отговаря на изискванията за изпълнение на длъжността
„Заместник – директор, учебна дейност“.
Представени от ищцата са Удостоверение изх. № * г. /лист 22/ и Удостоверение изх. №
14/01.08.2025 г. /лист 52/, издадени от Председателя на УС на Сдружение „* *“, съгласно
които Г. В. Г. е член на последното от 23.03.2021 г. до 31.12.2024 г.; член на Синдикална
организация „Образование и наука“ към Сдружение „* *“ при работодателя от 01.12.2021 г.
до 31.12.2024 г., като в същия период ищцата е била член на ръководен изборен синдикален
орган по смисъла на пар.1, т. 6 ДР КТ на първично организационно-структурно звено,
изградено на отраслов принцип при работодателя по смисъла на чл. 333, ал. 3 КТ;
работодателят не е поискал предварително съгласие по чл. 333, ал. 3 КТ от УС на
Сдружение „* *“ за уволнението на ищцата.
Приобщено по делото в цялост е трудово досие на Г. В. Г. /листи 55 - 283/, съдържащо
Заявление от ищцата за членство в СО на КНСБ от м.12.2024 г. /лист 55/; Протокол от Общо
събрание на СО на КНСБ при ответника от 17.12.2024 г. /лист 56/, съгласно който ищцата е
приета за член на същата; Доклад от 23.01.2025 г. от инж. * до Директора на Средно
училище „*“, град *, Област *, ведно с Протокол от същата дата /лист 57 - 58/ относно
установени несъответствия в училищните планове за учебната 2024-2025 г., изготвени от
ищцата; длъжностни характеристики за длъжност „Заместник - директор“; Удостоверение №
*/12.10.2022 г. от Управител в „*“ ООД /лист 161/ за участие на ищцата в обучение на тема
„Работа с електронен дневник“.
Приобщени по делото са Годишен отчет на докторанта Г. В. Г. /лист 24 - 26/, видно от
който същата е докторант към * „*“ по програма „Управление на образованието“, както и
Удостоверение, издадено на ищцата от Асоциация на * /лист 50/, за успешно завършен
квалификационен курс „Обучение за работа с компютър /напреднали/“ в периода 30.01.2002
г. – 20.02.2002 г.
По делото са събрани гласни доказателствени средства, чрез разпит на свидетели, от
показанията на които, преценени съобразно правилото на чл. 172 ГПК, се установяват
следните обстоятелства:
Свидетелката Д. Т. Д. твърди, че в периода от 22.02.2022 г. до 24.07.2023 г. изпълнявала
длъжността „Директор“ на Средно училище „*“, град *, Област *, като в това си качество
познава ищцата и нейната работа. Заявява, че същата имала възложени задължения във
връзка с електронната платформа за изпити и прием и в други национални платформи. Сочи,
че не е имала проблеми с работата на ищцата и е приемала извършеното от нея без
забележки, както и че други колеги са се обръщали към нея за съдействие. Свидетелката
твърди, че на ищцата не е било делегирано да въвежда учебни планове, което било
задължение на другия заместник – директор. Заявява, че не е изискване за заемане на
длъжността „Заместник - директор“ наличието на специалност ИКТ.
3
Свидетелката * – на длъжност „Заместник - директор“ на Средно училище „*“, град *,
Област *, твърди, че установила несъответствие между учебните планове и Списък –
образец № 1, за което бил съставен констативен протокол, подписан и от ищцата. Заявява
обаче, че не знае кой е въвеждал учебните планове в платформата, като за същото липсва и
отразяване в последната. Сочи на случай на неизпълнение на възложени на ищцата функции
във връзка с друга система за изпити и прием, когато същата не влязла в служебната си
електронна поща и не изпратила необходимите справки в срок.
При така изложената фактическа обстановка съдът достига до следните правни
изводи:
За да бъдат уважени предявените искове, в тежест на ищцата е да установи по
несъмнен начин, в условията на пълно и главно доказване, че с ответника са страни по
учредено трудово правоотношение, което би съществувало, ако не беше незаконно
прекратено, т.е. включително валидността му.
В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по тези факти, както и да
докаже по несъмнен начин, че законосъобразно е упражнил правото си да прекрати
трудовото правоотношение с ищцата на посоченото в същата основание.
Няма спор за това, че страните по делото са били и страни по валидно възникнало
трудово правоотношение, което е прекратено, на основание чл. 328, ал. 1, т. 11 КТ.
Съгласно постановките на Тълкувателно решение № 4 от 01.02.2021 г. по т.д. № 4/2017
г. на ВКС, ОСГК, разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 11 КТ има предвид промяна на всякакви
други изисквания, но не и на тези за образование и професионална квалификация, тъй като
по отношение на тях съществува разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ. Касае се за каквито и
да са други професионални изисквания - трудов стаж, допълнителни нови знания и умения,
но без да се променят изискванията за образование и професионална квалификация, т.е.
всички останали изисквания, необходими за изпълнението на трудовата функция. Освен
това, в хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 11 КТ работодателят трябва да съблюдава разпоредбата
на чл. 333, ал. 1 КТ, която установява предварителна закрила при уволнението на
определени категории работници и служители, за да упражни законосъобразно правото да
уволни определен работник или служител.
Трайно установената съдебна практика по приложение на разпоредбата на чл. 328, ал.
1, т. 11 КТ приема, че промените в изискванията за заемане на длъжността поначало са
въпрос на целесъобразност, когато се отнасят до необходимостта да се усъвършенства
трудовият процес. Тези промени обаче трябва да са обосновани, обективно необходими за
усъвършенстване на трудовите функции и с оглед нуждите на работата, като в противен
случай работодателят действа недобросъвестно.
Във всички случаи на прекратяване на трудовото правоотношение следва да има яснота
/мотиви/ за основанието, на което се извършва, като е от значение именно основанието,
посочено в заповедта за уволнение, с оглед защитата на работника или служителя, така и
поради правните последици
В процесния случай липсват изложени каквито и да било фактически основания, въз
основа на които работодателят е прекратил процесното правоотношение. Цитирана е
единствено разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 11 КТ, а като причина за прекратяване на
трудовия договор между страните в производството е посочено, че ищцата не отговаря на
изискванията за изпълнение на длъжността „Заместник – директор, учебна дейност“. В
уволнителната заповед липсва посочване на нормативни или други актове или документи
или излагане на фактически изводи относно конкретните изисквания, на които ищцата не
отговаря, за да заема съответната длъжност.
Възприето от съдебната практика е, че ако в заповедта за уволнение вместо изрично
изложени мотиви се препраща към друг документ, същият следва да е цитиран в заповедта и
да е връчен на уволнения служител най-късно със заповедта за прекратяване на трудовото
4
правоотношение. В настоящия случай, работодателят не се е позовал на друг документ, към
който заповедта да препраща. Не следва да се счита, че такъв документ е и новата
длъжностна характеристика за изпълнение на длъжността „Заместник – директор“, тъй като
същата не е цитирана в уволнителната заповед. Дори да се приеме, че се касае до
изисквания, въведени в новата длъжностна характеристика, която е била утвърдена от
работодателя и е била връчена на ищцата в деня на уволнението /при отказ, удостоверен с
подписите на двама свидетели/, същите не са конкретно посочени в заповедта, което е
пречка служителят да упражни правото си на защита от уволнението.
Видно от новата длъжностна характеристика за длъжността „Заместник – директор,
учебна дейност“, налице е ново изискване, посочено в Раздел „Вид и равнище на
образованието“, а именно: „минимум V ПКС“. Дори и да се приеме, че именно това е
изискването, на което ищцата не отговоря, макар и същото да не е изрично посочено в
оспорената заповед нито конкретно, нито чрез препращане към длъжностната
характеристика или към друг документ, то същото не попада в хипотезата на чл. 328, ал. 1, т.
11 КТ. Съгласно чл. 55, ал. 1 от Наредба № 15 от 22.07.2019 г. за статута и професионалното
развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти, професионално-
квалификационната степен /ПКС/ се придобива въз основа на достигнато равнище на
квалификация. В този смисъл, липсата на посочената професионална квалификация от
страна на ищцата евентуално би била основание за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, но не
и на посоченото в процесната заповед основание по чл. 328, ал. 1, т. 11 КТ.
Поради изложените съображения, съдът намира, че Заповед № */28.03.2025 г. на
Директора на Средно училище „*“, град *, Област *, е немотивирана и като такава
препятства правото на защита на ищцата от процесното уволнение.
По наведеното от ищцата нарушение на чл. 333, ал. 3 КТ:
Разпоредбата на чл. 333, ал. 3 КТ предвижда, че работодателят може да уволни
работник или служител, който е член на синдикално ръководство в предприятието, на
териториален, отраслов или национален ръководен изборен синдикален орган, през времето,
докато заема съответната синдикална длъжност и до 6 месеца след освобождаването му,
само с предварителното съгласие на синдикален орган, определен с решение на централното
ръководство на съответната синдикална организация. Съгласно ал. 7 на същия текст,
закрилата по този член се отнася към момента на връчването на заповедта за уволнение.
Не е спорно между страните в производството, че по отношение на уволнението на
ищцата намира приложение визираната разпоредба, предвиждаща закрила при уволнение,
както и че предварително съгласие не е поискано от работодателя и не е дадено от
синдикален орган.
Спорният въпрос в случая е дали ищцата действително е била член на синдикално
ръководство и дали ответникът е бил уведомен за това обстоятелство.
Съществува обилна съдебна практика за това как трябва да постъпи работодателят
преди да извърши уволнение, за да преодолее евентуалната закрила на работниците или
служителите по чл. 333 КТ. Закрилата по КТ има обективен характер и затова работодателят
е този, който трябва да изиска сведения от тях дали не попадат в приложното поле на някоя
от хипотезите на текста, съответно да им укаже, че трябва да представят доказателства за
удостоверяване на това обстоятелство /в този смисъл Определение № 357 от 05.04.2016 г. по
гр.д. № 6094/2015 г. на ВКС, 4 Г.О/. Ако незнанието на работодателя за наличие на
обстоятелства, обуславящи закрила по чл. 333, ал. 3 КТ, е резултат на липса на отправено
питане до работника или служителя за наличието им, то тогава работникът се ползва от
закрилата. Закрилата по чл. 333, ал. 3 КТ има обективен характер и отпада само тогава,
когато по запитване на работодателя дали е член на синдикално ръководство, работникът
затаи истината /така Определение № 431 от 15.05.2018 г. по гр.д. № 827/2018 г. на ВКС, 4
Г.О./.
5
Съдът намира за установено от събраните по делото писмени доказателства -
Удостоверение изх. № * г. и Удостоверение изх. № 14/01.08.2025 г., че ищцата безспорно се е
ползвала от закрила при уволнение, доколкото в периода от 01.12.2021 г. до 31.12.2024 г. е
била член на ръководен изборен синдикален орган по смисъла на пар.1, т. 6 ДР КТ на
първично организационно-структурно звено, изградено на отраслов принцип при
работодателя по смисъла на чл. 333, ал. 3 КТ. Въпреки това, не бяха ангажирани в
производството от страна на работодателя доказателства да е изискал от ищцата сведения
относно това дали същата се ползва от предвидената в закона закрила при уволнение. В този
смисъл, твърдението за незнание за наличие на обстоятелства, обуславящи закрила по чл.
333, ал. 3 КТ, не изключва последната и работникът продължава да се ползва от същата.
Съгласно чл. 344, ал. 3 КТ, в случаите, когато за извършване на уволнението се изисква
предварително съгласие на инспекцията по труда или на синдикален орган и такова съгласие
не е било искано или не е било дадено преди уволнението, съдът отменя заповедта за
уволнение като незаконна само на това основание, без да разглежда трудовия спор по
същество /в този смисъл Решение № 37 от 20.05.2022 г. по гр.д. № 1879/2021 г. на ВКС, 3
Г.О./.
Във връзка с принципа за правна сигурност настоящият съдебен състав счита за
необходимо да посочи и съдебната практика на въззивните съдилищата и касасационната
инстанция по аналогични случаи на уволнени служители, заемали длъжността „Директор“
или „Заместник - директор“ синдикални дейци, членове на синдикални ръководства към „*
*“, в нарушение на чл. 333, ал. 3 КТ, без да е поискано съгласието на синдикалния орган, а
именно: Решение № 616 / 04.04.2018 г. по в.гр.д. № 574/2018 г. на ВОС /недопуснато до
касационно обжалване с Определение № 835 от 30.10.2018 г. по гр.д. № 2807/2018 г. на ВКС,
IV ГО/, Решение № 260409/20.08.2020 г. по в.гр.д. № 1222/2020 г. на ВОС /недопуснато до
касационно обжалване с Определение № 376 от 12.05.2021 г. по гр.д. № 693/2021 г. на ВКС,
IV ГО/ и Решение № 260454/26.03.2021 г. по в.гр.д. № 1087/2020 г. на Окръжен съд –
Пловдив /недопуснато до касационно обжалване с Определение № 268/06.04.2022 г. по гр.д.
№ 2960/2021 г. на ВКС, III ГО/. В мотивите на тези съдебни актове подробно е описано защо
синдикалната закрила по чл. 333, ал. 3 КТ се признава и сторените уволнения са незаконни.
Ето защо, няма причина и настоящата инстанция да се отклонява от възприетото в
посочените съдебни актове, тъй като нито е налице промяна в нормативната уредба, нито е
приемано тълкувателно решение в обратния смисъл.
По наведените от ищцата твърдения за нарушение на чл. 8, ал. 1 КТ:
При спор за законосъобразността на трудово правоотношение, на основание чл. 328, ал.
1, т. 11 КТ, съдът не може служебно да изследва дали е налице злоупотреба с право от страна
на работодателя, нито пък последният е длъжен да доказва, че е действал добросъвестно и
не е нарушил задължението си по чл. 8, ал. 1 КТ /в този смисъл Определение №
161/11.02.2016 г. по гр.д. № 3566/2015 г. по описа на ВКС, 4 ГО/. За да обоснове нарушение
по чл. 8, ал. 1 КТ, съдът преценява не доколко работодателят има обективен интерес от
промяна в изискванията за заемане на определена длъжност, а фактите и обстоятелствата,
които обосновават твърдението на ищеца за злоупотреба с право /в този смисъл Решение №
37/05.03.2019 г. по гр.д. № 3148/2018 г. по описа на ВКС, 4 ГО/.
Във връзка с горното, настоящият съдебен състав намира, че дори да се приеме
наличието на обективен интерес у работодателя за изменение на изискванията за заемане на
длъжността на ищцата /какъвто не беше установен от страна на ответника в
производството/, то твърденията на ответника в отговора на искова молба относно
причините за уволнение касаят съвсем различно основание – евентуална липса на
компютърни умения. Последните, на първо място, макар и да попадат в приложното поле на
чл. 328, ал. 1, т. 11 КТ като допълнителни знания и умения за изпълнение на трудовата
функция, не кореспондират по никакъв начин с изменението в новата длъжностна
6
характеристика относно наличието на „минимум V ПКС“. На следващо място, твърдяната от
ответника липса на компютърни умения не се установи от събраните в производството
доказателства. Напротив, от свидетелските показания на разпитаната по делото свидетелка
Д. Т. Д., изпълнявала временно длъжността „Директор“ на Средно училище „*“, град *,
Област *, се установи, че ищцата не е имала никакви затруднения при изпълнение на
служебните си задължения, включително свързани с използването на компютър, към нея са
се обръщали колеги за съдействие, като на същата не са били вменявани задължения във
връзка с въвеждането на учебни планове. Такова делегиране не се установи категорично и от
показанията на свидетелката * – на длъжност „Заместник - директор“ на Средно училище
„*“, град *, Област *, която заяви, че не знае кой е въвеждал учебните планове в
платформата, като за същото липсва и отразяване в последната. Твърденията на ответника
съдът намира за опровергани и от приобщените по делото като част от трудовото досие на
ищцата множество удостоверения за преминати курсове и обучения за повишаване на
нейната квалификация и допълнителни умения и в частност – от Удостоверение, издадено
на ищцата от Асоциация на *, за успешно завършен квалификационен курс „Обучение за
работа с компютър /напреднали/“ в периода 30.01.2002 г. – 20.02.2002 г.
С оглед на изложеното, както и при съобразяване на съдържащите се към приобщеното
по делото трудово досие на ищцата документи относно наличието на предходно уволнение
на същата, признато за незаконно от самия Директор на ответника, съответно отменено от
съда, може да се направи извод, че основният мотив за предприетото изменение на
изискванията за заемане на длъжността „Заместник – директор, учебна дейност“ е именно
уволнението на ищцата, индиция за което се съдържа и в отговора на исковата молба, в
която се излагат твърдения за допуснати от нея нарушения на трудовите й задължения. Ако
директорът на училището не е доволен от начина на изпълнение на трудовите задължения от
страна на ищцата, той може да прекрати трудовото й правоотношение, на основание чл. 328,
ал. 1, т. 5 КТ – поради липса на качества за ефективно изпълнение на работата, на основание
чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ – поради липса на образование или професионална квалификация или
на основание чл. 190 КТ – в случаите на виновно неизпълнение. Новите изисквания за
заемане на длъжността „Заместник – директор, учебна дейност“ не са установени за
подобряване на трудовия процес в училището, а единствено с цел освобождаване на ищцата.
Изменението е предприето в нарушение на императивната норма на чл. 8, ал. 1 КТ, поради
което извършеното, на основание чл. 328, ал. 1, т. 11 КТ, уволнение се явява незаконно и
следва да бъде отменено, на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.
Основателността на главния иск обуславя основателност и на акцесорния иск по чл.
344, ал. 1, т. 2 КТ - за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност.
По разноските:
С оглед изхода на спора и по двата предявени от ищцата искове, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК, в полза на същата следва да бъдат присъдени сторените от нея разноски за
производството. Претендираните и доказани такива са разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 1 350 лева.
Съдът намира за неоснователно наведеното от страна на ответника възражение за
прекомерност на претендираното от ищцата адвокатско възнаграждение. При съобразяване
на вида на предявените в производството искове, фактическата и правна сложност на
делото, събрания в рамките на същото доказателствен материал, извършените от страна на
представляващия ищцата процесуални действия, предвидените в чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба
№ 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа размери, както и
обстоятелството, че в хода на производството са проведени три открити съдебни заседания с
присъствие на процесуален представител на ищцата, настоящият съдебен състав намира, че
не е налице прекомерност на претендираното и заплатено от същата адвокатско
възнаграждение. Поради посоченото, то следва да бъде възложено изцяло в тежест на
7
ответника.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт,
по сметка на Районен съд – *, държавна такса в общ размер от 100 лева /по 50 лева за всеки
един от исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 КТ/, на основание чл. 78, ал. 6
ГПК.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ УВОЛНЕНИЕТО на Г. В. Г., ЕГН
**********, извършено със Заповед № */28.03.2025 г. на Директора на Средно училище „*“,
град *, Област *, на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.
ВЪЗСТАНОВЯВА Г. В. Г., ЕГН **********, на заеманата преди уволнението
длъжност „Заместник – директор, учебна дейност“ при Средно училище „*“, град *, Област
*, на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ.
ОСЪЖДА Средно училище „*“, град *, Област *, БУЛСТАТ: *********, с адрес:
град *, бул. „*, ДА ЗАПЛАТИ на Г. В. Г., ЕГН **********, сумата от 1 350 (хиляда триста
и петдесет) лева – разноски за адвокатско възнаграждение за настоящото производство, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Средно училище „*“, град *, Област *, БУЛСТАТ: *********, с адрес:
град *, бул. „*, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен
съд – * сумата от общо 100 (сто) лева – държавна такса за предявените в производството
искове, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - * в двуседмичен срок от
датата на обявяването му – 10.11.2025 г.
Съдия при Районен съд – *: _______________________
8