РЕШЕНИЕ
№50/11.02.2020г.,
гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на шестнадесети януари, две хиляди и двадесета година, в състав:
Съдия: Ива Байнова
при секретаря Дорета Атанасова……………………………………..и в присъствието на прокурор...........………………………………………………...........................като разгледа докладваното от съдия Байнова Адм. дело №885 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.64, ал.6 от ЗЕ, вр. с чл.210, ал.3 от ЗУТ, вр. с чл. 215, ал.2 от ЗУТ.
Образувано е по жалба на М.М.М. ***, подадена чрез пълномощник, против Решение по точка 1 от Протокол № 31/04.09.2018г. на Комисия по чл.210 от ЗУТ, назначена със Заповед на Кмета на Община Хасково, в частта му по т.23, с което е определено еднократното обезщетение за сервитут за право на прокарване и преминаване на трасе на въздушна линия 400kV и площадки на ел. стълбове в землището на с. П., общ. Хасково за строеж: „ВЛ 400kV п/ст „Марица Изток“ (Република България) – п/ст „Неа Санта“ (Република Гърция) на територията на Община Хасково, през имот 73.2, в размер на 323 лева.
Оспорващият счита изготвената оценка за определяне на обезщетение за материално незаконосъобразна, а конкретното обезщетение за несправедливо. Моли за отмяна на атакуваното решение като след изготвяне на ново заключение за справедлива пазарна стойност за размера на дължимото обезщетение, да се измени същото съгласно новата оценка. Претендира разноски по делото.
Ответникът - Община Хасково, чрез процесуален представител, оспорва жалбата и моли за оставяне в сила на решението като се вземе предвид оценката, изготвена в административното производство. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Алтернативно прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. В тази връзка излага съображения, че делото няма никаква правна сложност и няма пречка адвокатското възнаграждение да бъде намалено под предвидения минимум.
Заинтересованата страна - „Електроенергиен Системен Оператор“ ЕАД - София, в представено чрез процесуален представител писмено становище, счита жалбата за неоснователна. Моли оспореното решение, като правилно и законосъобразно, да бъде потвърдено.
Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
Съгласно Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №139, том IV, рег. №3906, дело №538/2015г., Р. К. И.и Ж.Г.И. са продали на М.М.М. свои собствени недвижими имоти, сред които и нива от 3,340 дка, пета категория, местност З., представляваща имот №073002 по плана за земеразделяне на с. П. ЕКНМ 57042, общ. Хасково, обл. Хасково, при посочени граници (съседи).
Не се спори между страните, че със Заповед № РД-02-15-20/09.03.2018г. на МРРБ, обн. ДВ бр. 25/20.03.2018г., е одобрен ПУП-ПП за обект „Нова въздушна електропроводна линия (ВЛ) 400 кV п/ст „Марица-изток“ (Република България) – п/ст „Неа Санта“ (Република Гърция) на територията на Република България, в землища в различни общини в Област Хасково и Област Кърджали, подробно описани в заповедта, сред които и землището на с. П., както и че с Решение №584 от 18.07.2016г. на Министерски съвет на Република България линейният енергиен обект е обявен за национален и за такъв с национално значение.
Няма данни и не се твърди Заповед № РД-02-15-20/09.03.2018г. на МРРБ да е била обжалвана в законоустановения 14 –дневен срок от обнародването ѝ в ДВ, поради което същата е влязла в сила след изтичането му.
Видно от Регистър на засегнатите имоти в землище на с. П. (ЕКАТТЕ 57042), общ.Хасково, обл.Хасково, от сервитут на електропровод ВЛ 400 kV – Окончателен проект, във връзка с дейност „Проучвания и прединвестиционни дейности за българската част на проект „Междусистемна връзка между Марица Изток 1 и Неа Санта“, площта, заета от сервитута на имот № 73.2, представляващ ниви /орна земя/, категория V, в местността „З.“, с обща площ на имота 3.340 дка, собственост на М.М.М., е 0.719 дка.
Видно от Протокол №31/04.09.2018г., комисията, назначена със Заповед № 240/17.02.2011г., Заповед №104/13.01.2014г. и Заповед №1387/12.11.2015г. на Кмета на Община Хасково (представени по делото), е заседавала на 04.09.2018г., като с решение по т.1 от дневния ред е определен размер на еднократното обезщетение относно сервитута за право на прокарване и преминаване на трасе на въздушна линия 400kV и площадки на ел. стълбове в землището на с.Подкрепа, община Хасково, през поземлени имоти – частна собственост на физически и юридически лица, за строеж „ВЛ 400kV п/ст „Марица Изток“ (Република България) – п/ст „Неа Санта“ (Република Гърция), на територията на община Хасково“, с възложител „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД, измежду които поземлени имоти е и този, собственост на жалбоподателя. Комисията е посочила, че площта на сервитута на засегнатите имоти – частна собственост на физически и юридически лица, находящи се в землището на с.Подкрепа, общ. Хасково, съгласно одобрения със Заповед № РД-02-20/09.03.2018г. на Министъра на Регионалното развитие ПУП – ПП, е съгласно регистъра на засегнатите имоти, както и че съгласно чл.64, ал.6 от Закона за енергетиката, определянето на обезщетенията се извършва по чл.210 и чл.211 от ЗУТ или по взаимно съгласие на страните с оценка от лицензиран оценител.
Комисията в т.1 от решението си е приела пазарните оценки за определяне размера на еднократното обезщетение относно сервитута на поземлени имоти в землището на с.Подкрепа съгласно изготвена експертна пазарна оценка от лицензиран оценител Е.А. К. (рег.№ ********* от 11.02.2015г.). Под т.23 в списъка към т.1 от решението, за поземлен имот № 73.2, собственост на М.М.М., с площ на сервитута от 0.719 дка, комисията е определила стойността на обезщетението в размер на 323 лева.
С писмо изх.№ 53 Е-450-2 #31/20.06.2019г. оспореното решение на Комисията е съобщено на М.М.М., като писмото е получено на 26.06.2019г. лично от лицето, видно от известие за доставяне с баркод ИД РS 6300 00ZMST W.
Жалбата на М.М.М. срещу решението в оспорената му част е подадена чрез Община Хасково на 08.07.2019г., където е заведена с рег.инд. 94 М-3672-8 от същата дата.
Към административната преписка е приложена експертна оценка, изготвена от лицензиран оценител Е. А. К.(л.22-л.31), видно от която предмет на оценка са били имоти , различни от този на жалбоподателя с №57042.73.2.
Представена е и експертна оценка, изготвена от лицензиран оценител Е. А. К.(рег.№ ********* от 11.02.2015г.), използвана от комисията при определяне на справедливата пазарна стойност на паричното обезщетение при учредяване на сервитутно право върху поземлен имот № 73.2, местност З., собственост на М.М.М. (л.102-л.117). Видно от същата, приложените подходи и методи на оценка са сравнителен подход, метод на пазарните аналози, метод на пазарните множители, приходен подход, метод на пряката капитализация, като са използвани данни от Служба по вписванията – Хасково, данни от научни трудове в областта на оценката на имоти, данни от НСИ, данни от ОДЗ-Хасково и информация от сайтове с обяви за продажба на имоти, относително сходни с оценяваните.
По искане на оспорващия по делото е назначена съдебно - оценителна експертиза, която да даде заключение относно справедливата пазарна стойност на дължимото обезщетение за правото на прокарване и преминаване на въздушна електропроводна линия през процесния поземлен имот, собственост на жалбоподателя. В отговор на поставения въпрос вещото лице е посочило, че пазарната стойност на обезщетението за сервитутно право с ограничителен режим относно имот №073002 по документ за собственост и №57042.73.2 по кадастрална карта, с площ 3.340 кв.м. и площ на сервитута 0,719 дка , се определя на 954 лв. Видно от заключението, тази стойност е определена при използване на два метода – сравнителен метод (пазарни аналози) и приходен метод (поземлена рента) като са използвани аналози на извършени продажби от Община Хасково през 2017-2018г. в съседно землище – на с.Стамболийски, поради липса на продажби в землището на с.Подкрепа с прилагане на съответните корекционни коефициенти. Експертизата е приета без оспорване от страните.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена срещу годен за обжалване административен акт, от надлежна страна - собственик на имота, предмет на решението в оспорената му част, чиито права и законни интереси са засегнати, в срока по чл.215, ал.4 от ЗУТ, и с оглед гореизложеното е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна.
Оспорваният административен акт е издаден от компетентен колективен орган, поименно назначен със Заповеди на Кмета на Община Хасково, съобразно предоставените му със закона правомощия.
Решението е издадено в необходимата форма, надлежно подписано от всички членове на комисията, в състава, определен в заповедите на Кмета на Община Хасково и при спазване на реквизитите на съдържанието, посочени в чл.59, ал.2 от АПК. Същото е мотивирано, тъй като в него се съдържат както правните, така и фактическите основания за издаването му.
Спазени са съществените административнопроизводствени правила при издаването на обжалвания административен акт, регламентирани в ЗУТ, ЗЕ и АПК.
Оспорваният административен акт обаче е издаден в противоречие с материално правните разпоредби на Закона за енергетиката (ЗЕ).
Съгласно
чл.64, ал.1 от ЗЕ (в редакцията, действаща към момента на издаване на
оспореното решение), при разширение на съществуващи и
при изграждане на нови въздушни и подземни електропроводи, на надземни и
подземни хидротехнически съоръжения за производство на електрическа енергия,
топлопроводи, газопроводи, нефтопроводи и нефтопродуктопроводи в полза на
лицата, които ще изграждат и експлоатират енергийния обект възникват сервитути.
По смисъла на ал.2 на чл.64 от същия н. а. (в съответната редакция) сервитутите биват: право на преминаване на хора и техника в полза на лицата по ал.1; право на прокарване на въздушни и подземни електропроводи, на надземни и подземни хидротехнически съоръжения за производство на електрическа енергия, топлопроводи, газопроводи, нефтопроводи и нефтопродуктопроводи в полза на лицата по ал.1; ограничаване в ползването на поземлени имоти, прилежащи към енергийните обекти. Според ал.4 (в редакцията, действаща към момента на издаване на оспореното решение) от същата разпоредба сервитутите по ал.2 възникват, когато: 1.има влязъл в сила подробен устройствен план, с който се определя местоположението на съответните имоти и 2. титулярят на сервитута изплати еднократно обезщетение на собственика на имота, върху който е възникнал сервитутът, и на носителите на други вещни права върху засегнатия имот, а съгласно ал.6 (в редакцията, действаща към момента на издаване на оспореното решение) определянето на размера на обезщетенията по тази глава се извършва по реда на чл.210 и 211 от Закона за устройство на територията или по взаимно съгласие на страните с оценка от лицензиран оценител.
Не е спорно по делото, че „Нова въздушна електропроводна линия“ /ВЛ/ 400 кV п/ст „Марица изток“ (Република България) – п/ст „Неа Санта“ (Република Гърция) представлява енергиен обект по смисъла на §1, т.23 от ДР на ЗЕ. Не е спорно също, че трасето на този обект преминава през посочения поземлен имот с №73.2, находящ се в местност З., землището на с.Подкрепа, общ.Хасково, както и страните не спорят и относно сервитутната площ, определена за частта от имота на оспорващия, попадаща в трасето на електропроводната линия.
Спорът се свежда до определения от органа размер на
обезщетението за възникналото сервитутно право и дали същият е съобразен със
справедливата пазарна стойност.
С решението, в оспорената му част, Комисията, назначена със Заповед № 240/17.02.2011г., Заповед №104/13.01.2014г. и Заповед №1387/12.11.2015г. на Кмета на Община Хасково, е възприела изцяло експертната оценка, изготвена от Е. А. К., като е приела пазарната цена на сервитута с площ 0.719 дка, минаващ през имот №73.2, землище с. П., да е в размер на 323 лева.
Съдът намира, че при постановяване на решението си, комисията неправилно е приложила материалния закон, което е довело до неправилно определяне размера на еднократното обезщетение на собственика на процесния имот, върху което е възникнал сервитутът. Съображенията за това са следните:
Според правилото на чл.210, ал.1 ЗУТ, размерът на обезщетението, в т.ч. и за предвидения сервитут, следва да бъде определен от компетентната комисия по пазарни цени. В съдебната практика е утвърдено разбирането, че пазарни цени са тези, съответстващи на действителната цена на имота и са установени при сделки, извършени през процесния относим период, за имоти със сходно местоположение и характеристики. Приложими при определяне размера на обезщетението са и въведените с чл.65, ал.1 от ЗЕ, критерии: площта на чуждия поземлен имот, включена в границите на сервитута, срока и видовете ограничения на ползването, както и справедливата пазарна стойност.
В случая експертът в административното производство е дал становище за справедлива пазарна стойност на паричното обезщетение при учредяване на сервитутното право върху засегнатите имоти общо за цялото землище на с.Подкрепа. В табличен вид е определил справедлива пазарна стойност на сервитутното право за всеки конкретен имот съгласно формулата,посочена в т.12 от оценката (л.102-л.117). При изчисленията за Сзем (справедливата пазарна стойност на земята, заета от сервитутната ивица) , оценителят е използвал среден пазарен множител, определен въз основа на пазарните множители за 21бр. имоти в различни землища, без да обоснове по какви критерии е избрал именно тези имоти. Не става ясно също защо при определяне на Ссерв (справедливата пазарна стойност на сервитутното право), обуславяща тази на паричното обезщетение, експертът е приел коефициент КСп равен на 0.85.
Предвид горното, съдът намира, че експертна оценка, дадена в административното производство не следва да се кредитира, като я намира за необоснована.
Възприетата от органа експертна оценка се опровергава от приетото по делото заключение по назначената съдебно - оценителна експертиза, изготвено от вещо лице – оценител на недвижими имоти, земеделски земи и трайни насаждения, която съдът кредитира като компетентна, обективна и безпристрастно дадена. Вещото лице подробно е обосновало заключението си, обяснило е методологията, по която работи, включително е посочило в табличен вид документи за наличната пазарна информация за действително осъществени сделки със земеделски земи преобладаващо от същата категория в землище с. Стамболийски, поради липса на продажби в землището на с. П..
Съдът намира, че дадената със заключението по съдебно-оценителната експертиза оценка е определена в съответствие с чл. 210, ал. 1 от ЗУТ и чл. 65, ал. 1 от ЗЕ – по пазарни цени, като са приложени сравнителен метод (пазарни аналози) и приходен метод (поземлена рента), и тази оценка следва да бъде възприета изцяло. Така приложените от вещото лице методи дават възможност да се определи справедливата пазарна оценка на частта от имота, която попада в границите на сервитута като са съобразени и видовете ограничения на ползването съобразно чл.65, ал.1 от ЗЕ и срока на ограничението.
Като е приела, че дължимото еднократно обезщетение, изчислимо по реда на чл.210 от ЗУТ в полза на собственика на имот №73.2, землище с. П., общ. Хасково, с площ на имота 3,340 дка и на сервитута 0.719 дка е в размер на 323 лева, комисията по чл.210, ал.1 от ЗУТ е постановила материално незаконосъобразен акт по причина, че определената стойност не съответства на действителната пазарна цена. Това налага изменение на решението в обжалваната му част и увеличаване на определената цена от 323 лева на 954 лева.
С оглед изхода на спора, на основание чл.143, ал.1 от АПК, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят своевременно поисканите и направени по делото разноски, които се доказват в размер на 810.00 лв., от които: 10.00 лв. внесена държавна такса, 200.00 лв. депозит за вещо лице и 600.00 лв. заплатено в брой възнаграждение за един адвокат, съгласно договор за правна защита и съдействие от 01.07.2019г.
Според настоящия състав, така поисканите разноски, с оглед разпоредбата на чл.8, ал.2, т.1 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и предвид обема на осъщественото процесуално представителство , не са в прекомерен размер и не се налага същите да бъдат редуцирани.
Водим от гореизложеното и на основание чл.172 ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Решение на Комисията по чл.210 от ЗУТ при Община Хасково, взето по точка 1 от Протокол №31/04.09.2018 г., в частта му на т.23, касаеща поземлен имот № 73.2 в землището на с. П., общ.Хасково, с площ на сервитута 0.719 дка като
УВЕЛИЧАВА определената за този имот стойност на обезщетение от 323 лева на 954 лева (деветстотин петдесет и четири) лева.
ОСЪЖДА Община Хасково да заплати на М.М.М. ***, направените по делото разноски в размер на 810.00 (осемстотин и десет) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: