Р Е Ш Е Н И Е
Номер 26 12. 03. 2021 година град
Търговище
В И М Е Т
О НА Н А Р О Д А
Административен съд
Търговище
на девети март 2021 година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА
ЦВЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА ТОДОРОВА
АЛБЕНА СТЕФАНОВА
Секретар: СТОЯНКА ИВАНОВА
Прокурор: ВАСИЛ АНГЕЛОВ
Като разгледа докладваното от съдия докладчика Кр.Тодорова
КНАХД № 28 по описа за 2021 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава ХІІ от
АПК във вр. с чл. 63, ал.2 от ЗАНН.
Постъпила е касационна жалба от ТД на
НАП Варна, чрез гл.ю.к. М.Д. против Решение № 32/ 28.01.2021
г., на ТРС постановено по АНД № 20203530200964 по описа
за 2020 г. на ТРС, с което е било изменено Наказателно
постановление № 539938-F563563 от 07.10.2020 г., издадено от Началник отдел
„Оперативни дейности“ - Варна в Централно управление на НАП, с което на „Сити
Контрол и Каруош” ЕООД гр. Търговище, представлявано от А.Х. А., ЕИК *********,
за нарушение на чл. 3, ал. 8 във вр. с чл. 7, ал. 1 от Наредба Н18/13.12.2006
г. на Министерство на финансите на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС е наложено
административно наказание - имуществена санкция в размер на 3000 лева, като на
основание чл. 185, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗДДС е намален размера на
имуществената санкция от 3000 на 500 лева.
В касационната жалба се поддържа, че
решението е неправилно поради противоречието му с материалния закон и
процесуалните правила, съставляващо касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 и
т.2 НПК приложим на осн. чл.63, ал.1 ЗАНН. Основните доводи са
свързани с неправилно квалифициране на нарушението от решаващият съд по чл.185,
ал.2 ЗДДС. Моли за отмяна на атакувания акт. В с.з. взема становище чрез процесуалният
представител като поддържа жалбата. Претендира ю.к. възнаграждение.
Ответната страна оспорва жалбата чрез а..
Н.В.. Не претендира разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура гр.
Търговище дава заключение за неоснователност на касационната жалба,
предвид законосъобразността на въззивното решение.
Съдът, намира касационната жалба за
процесуално допустима, като подадена в
преклузивния 14-дневен срок, от страна с правен интерес, за която решението е
неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.
Разгледана по същество на основанията
посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и
съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната
жалба е неоснователна.
При извършване преценка по прилагането на
материалния закон въз основа на фактите, установени от въззивната инстанция в
обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема
от правна страна следното:
Предмет на съдебен контрол пред въззивната
инстанция е било Наказателно
постановление № 539938-F563563 от 07.10.2020 г., издадено от Началник отдел
„Оперативни дейности“ - Варна в Централно управление на НАП, с което на „Сити
Контрол и Каруош” ЕООД гр. Търговище, представлявано от А. Х. А., ЕИК
*********, за нарушение на чл. 3, ал. 8 във вр. с чл. 7, ал. 1 от Наредба
Н18/13.12.2006 г. на Министерство на финансите на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС е наложено административно наказание - имуществена санкция в размер на 3000
лева.
След анализ на съвкупния доказателствен
материал е прието, че на 29.07.2020 г. в 16.00 часа
служители на НАП установили, че в обекта стопанисван от
ответната по касация страна вляво от клетка за измиване № 6, е поставен автомат
– прахосмукачка на самообслужване, включен в електрическо захранване и
оборудван с механизъм за приемане на монети, без на него да е монтирано и
въведено в експлоатация фискално устройство, вградено в автомат на
самообслужване (ФУВАС). Установила се
сумата от 107 лева. Била извършена справка в системата на НАП, от която се
установило, че на адреса, и въобще в от дружеството към момента на извършване
на справката, няма регистрирани ФУВАС. При така установените факти
проверяващите приели, че „Сити Контрол и Каруош” ЕООД, като задължено лице по
чл. 3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, не е изпълнило задължението си да
монтира, въведе в експлоатация и регистрира в НАП ФУВАС от датата на започване
на дейността си. Съставен бил АУАН № F563563 за нарушение на чл. 3, ал. 8 във
вр. с чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ и НП.
Въз основа на акта Началникът на отдел
„Оперативни дейности“ - Варна в ЦУ на НАП издал Наказателно постановление, за
нарушение на чл.3, ал.1 във вр. с чл.3, ал.8 във вр. с чл.7, ал.1 от Наредба №
Н-18 /13.12.2006г. на МФ и на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС наложил на
търговеца имуществена санкция в размер на 3000 лева.
Съотнасяйки установената фактическа
обстановка към релевантната правна уредба, въззивната инстанция e приела,
че АУАН и НП са съставени/издадени от компетентни органи в кръга на
техните правомощия. Както АУАН, така и НП са издадени по предвиденият от закона
ред и форма и съдържат всички необходими реквизити.
При преценка
на материалната законосъобразност на оспореното наказателно постановление,
съдът е аргументирал, че безспорно е извършено нарушение на чл.7, ал.1 във вр.
с чл.3, ал. 8 от Наредба № Н-18 /13.12.2006г. на МФ, което е наказуемо на
основание чл.185, ал.2 от ЗДДС. Съдът е приел, че в хода на
административно-наказателното производство не е установено, че нарушението е
довело до неотразяване на приходи, което обстоятелство е квалифицирано като
елемент от състава на нарушението, поради което е обосновал, че наказанието
следва да бъде определено в размерите по ал.1 на чл. 185 от ЗДДС на основание
чл. 185, ал.2, изр. 2 от същия закон и е изменил наказателното постановление в
частта на наложената санкция.
Тези изводи
по приложението на материалния закон не могат да бъдат споделени. Редакцията на
нормата на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС сочи на извод, че при констатирано нарушение
на изискванията на Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане
на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства,
административно-наказващият орган не е длъжен да установи някакъв конкретен
размер на неотразените доходи, за да приложи нормата на чл. 185, ал. 2, изр.
първо от ЗДДС. Нарушението по чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г.,
изразяващо се в липсата на въведено в експлоатация фискално устройство за
търговския обект с изградена дистанционна връзка с НАП, е от такова естество,
че по дефиниция води до неотчитане на приходи и само по изключение – няма
такава последица. Приложението на чл. 185, ал. 2, изр. първо от ЗДДС не изисква
в НП и АУАН да се сочи и респ. установява, че нарушението е довело до
неотразяване на приходи, тъй като това не е елемент от състава на нарушението.
В този смисъл и решение от 26.08.2020 г. на АдмС - Русе по к. а. н. д. № 228/2020
г. По тези съображения съдът приема, че правилната правна квалификация на
нарушението, както е приел и наказващият орган, е по чл. 185, ал. 2, изр. първо
от ЗДДС.
По изложените съображения съдът приема, че решението
на районния съд е неправилно и следва да бъде отменено, на основание чл. 221,
ал.2 от АПК във връзка с чл. 63 от ЗАНН. При осъществяване на правомощията си
по чл. 222, ал.1 от АПК и въз основа на фактите, установени от районния съд,
настоящият съдебен състав съобрази следното: От формална страна наказателното
постановление е издадено от компетентен орган,
в изпълнение на функциите му и в него се съдържат всички изискуеми от
закона реквизити. В хода на административно-наказателното производство не са допуснати
съществени процесуални нарушения, като наказателното постановление съответства
на материалния закон, по изложените по-горе съображения. Наложеното наказание е
в законоустановения минимален размер. Липсата на основания за приложението на
чл. 28 от ЗАНН е подробно аргументирана от РС и затова съображенията в тази
насока не следва да се преповтарят.
Оглед изхода на делото следва да се постави
претенцията за присъждане на разноски на касационния жалбоподател в минимален
размер за юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, в
съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски
по реда на Административнопроцесуалния кодекс. На основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ. Съгласно чл. 37, ал.1 от ЗПП, заплащането на правната
помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в
наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. За защита по дела по ЗАНН
в чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ е предвидено
възнаграждение от 80 лв. до 120 лв. При тази правна рамка съдът приема, че
претенцията за заплащане на разноски за юрисконсулт в размер на 80лв. е
основателна и следва да бъде уважена.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2 от АПК
във връзка с чл. 63 от ЗАНН, Административен
съд – Търговище,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №
32/ 28.01.2021 г., на ТРС постановено по АНД № 20203530200964
по описа за 2020 г. на ТРС, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 539938-F563563 от 07.10.2020 г., издадено от Началник отдел
„Оперативни дейности“ - Варна в Централно управление на НАП, с което на „Сити
Контрол и Каруош” ЕООД гр. Търговище, представлявано от А. Х. А., ЕИК *********,
за нарушение на чл. 3, ал. 8 във вр. с чл. 7, ал. 1 от Наредба Н18/13.12.2006
г. на Министерство на финансите на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС е наложено
административно наказание - имуществена санкция в размер на 3000 лева.
ОСЪЖДА„Сити Контрол и Каруош” ЕООД гр.
Търговище, представлявано от А.Х. А., ЕИК ********* да заплати на НАП – София сумата от 80 лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.