№ 440
гр. София, 04.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в закрито
заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Теменужка Симеонова
Членове:Хрипсиме К. Мъгърдичян
Божидар Ив. Стаевски
като разгледа докладваното от Теменужка Симеонова Въззивно гражданско
дело № 20211100512369 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 07.07.2021 г. по гр.д. № 18886/21 г., СРС, ГО, 76 с-в е
осъдил на основание чл. 226, ал. 1, т. 2 от КТ, С.п. на Р.Б., ЕИК ****, гр. София,
ул. ****, представлявана от Ц.Ц. да заплати на ЕЛ. Д. Д., ЕГН **********, с
адрес: гр. София, ж.к. ****, със съдебен адрес: гр. София, пл. ****, чрез
адвокат Й. Д., сумата от 930 лева, обезщетение за неполучено такова от АСП
за периода от 27.11.2020г. до 21.12.2020г. (във връзка с издадената служебна
бележка изх. № 08- 23-54/22.12.2020г.) и сумата от 200 лева, неимуществени
вреди, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 02.04.2021г.
до окончателното им изплащане, като е отхвърлил иска за горницата до
пълния предявен размер от 1 395 лева, имуществени вреди, както и за периода от
22.03.2021г. до 01.04.2021г., и за горницата до пълния предявен размер от 5 000 лева,
неимуществени вреди, като неоснователен. Осъдил е на основание чл. 78, ал. 3,
ал. 8 и ал. 1 от ГПК, ЕЛ. Д. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. **** и
съдебен адрес: гр. София, пл. ****, чрез адвокат Й. Д. да заплати на С.п. на
Р.Б., ЕИК ****, гр. София, ул. ****, представлявана от Ц.Ц. сумата от 65,71
лв. сторени деловодни разноски, съобразно отхвърлената част от исковете и
направена компенсация. Осъдил е на основание чл.77 от ГПК, С.п. на Р.Б., ЕИК
1
****, гр. София, ул. ****, представлявана от Ц.Ц. да заплати по сметка на
СРС сумата от 50 лв. дължима държавна такса.
Решението е обжалвано с две въззивни жалби:
С въззивна жалба вх. № 25123785/27.07.2021 г. от ответника С.п. на Р.Б.,
ЕИК ****, с адрес: гр. София, ул. ****, представлявана от председателя Ц.Ц.,
чрез пълномощника юрисконсулт А.Г. в частта, в която са уважени исковите
претенции с мотиви, изложени в жалбата. Твърди се, че съдът правилно е
посочил в решението си, че работодателят, извън хипотезите на прекратяване
на ТПО и връщане на трудовата книжка, няма задължение да комуникира с
работника, но въпреки всичко е уважил исковата молба. Сочи се, че от
началото на обявеното в страната извънредно положение, а в последствие
извънредна епидемична обстановка, в Сметната палата е въведена
дистанционна форма на работа, като на директорите на дирекции и
началниците на отдели е възложено да изготвят графици с оглед
безпроблемното функциониране на съответните структурни звена.
Присъствената форма на работа е възстановена за периода юни-септември
2020 г., като със заповеди № 255/23.10.2020 г., № 257/27.10.2020 г. и №
285/27.11.2020 г. на председателя на сметната палата във връзка с повишения
брой заболели от Covid-19 и предприетите ограничителни мерки в страната,
отново на служителите на Сметната палата е въведена дистанционна форма на
работа до 31.01.2021 г., включително. С докладна записка с вх. № 08-23-
41/26.10.2020 г. началникът на отдел „Човешки ресурси“ е предложил
въвеждането на дистанционна форма на работа за всички служители на
отдела, част от които е и ищцата, предвид, че спецификата на дейността
позволява работа на график. Очертаният с исковата молба процесен период
обхваща времето от 27.11.2020 г. до 21.12.2020 г., в който служителят Е.Д.
през този период е в поискан от самата нея продължителен, непрекъснат
отпуск с начален момент 23.07.2020 г. и към днешна дата, а именно: считано
от 20.10.2020 г. до 29.10.2020г. е заявено от ищцата и разрешено от
работодателя ползването на платен отпуск, считано от 30.10.2020 г. до
30.11.2020 г. е заявено и разрешено ползване на неплатен отпуск, считано от
01.12.2020 г. до 20.01.2021 г. е заявено и разрешено ползване на неплатен
отпуск. Обобщава се, че след 23.07.2020г. до настоящия момент, повече от
година Е.Д. не е на работа, няма нито един присъствен ден поради
последователно и непрекъснато ползване на платен годишен отпуск, неплатен
годишен отпуск и отпуск заради временна неработоспособност, като през
периода, отразен в служебната бележка-месец декември 2020 г., ищцата е
била в неплатен годишен отпуск по нейно желание. В случая възможността за
полагане на труд дистанционно е съществувала, т.е. работодателят е осигурил
необходимите условия, но поради изричното желание на ищцата трайно да
бъде в отпуск/месеци преди процесния период/, реално не е имала как да
осъществява не само работа в дистанционна форма, но изобщо, тъй като по
време на какъвто и да е отпуск служителят е изцяло освободен от
2
задължението си да престира труд. Съдът е приел, че нито една от издадените
заповеди не е доведена до знанието на ищцата, но няма специална
регламентация за връчване на заповедта по чл.120 б КТ, като издадените
заповеди не са персонални за всеки служител, поради което уведомяването не
е персонално, а в оперативен порядък. В случая не е налице вписване на
неверни данни от страна на работодателя, тъй като текстът „работодателят е
предоставил възможност за работа дистанционно от вкъщи“ е верен и като
доказателство са представените по делото заповеди на председателя на
Сметната палата и докладна записка на началника на отдел „Човешки
ресурси“ и съпътстващи документи, приложени по делото. Тези официални
удостоверителни документи са с обвързваща съда материална
доказателствена сила.
Текстът „служителката се намира в непрекъснато отсъствие, считано от
23.07.2020 г.“ също не съдържа неверни данни.
Следователно, липсва основен елемент от фактическия състав на чл.226,
ал.1, т.2 от КТ и не е доказано по делото ответникът да е отразил невярно
факти и обстоятелства в служебна бележка с изх. № 08-23-54/22.12.2020 г.
Самият съд е отбелязал, че ищцата не е проявила интерес за
намеренията на работодателя си, тъй като е нелогично да искаш да работиш,
но да не предприемаш действия в този смисъл.
Моли съда да постанови решение, с което да отмени процесното,
досежно присъдените имуществени вреди в размер на 930 лв. и
неимуществени вреди от 200 лв., като в останалата част решението да бъде
оставено в сила. Претендира разноски за настоящата инстанция.
Въззиваемата ЕЛ. Д. Д., ЕГН **********, чрез пълномощника по делото
адвокат Й. Д. оспорва въззивната жалба.
С въззивна жалба вх. № 25119826/19.07.2021 г. от ищцата ЕЛ. Д. Д., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, ж.к. ****, чрез пълномощника адвокат Й. Д.,
със съдебен адрес: гр. София, пл. **** в частта, в която съдът е отхвърлил
иска на присъденото обезщетение за неимуществени вреди по чл.226, ал.1, т.2
КТ за сумата над 200 лв. до претендираните 5 000 лв., като моли да бъде
постановено ново решение, с което искът за обезщетение за неимуществени
вреди да бъде уважен в пълния претендиран размер. Претендира разноски за
настоящата инстанция. Твърди се, че би следвало да бъде присъдено
обезщетение в пълния претендиран размер с оглед поведението на
работодателя, който е отговорна държавна институция, разполагаща със
служители и експертен потенциал. Ищцата изрично е уведомила работодателя
с молба от 27.01.12021 г. вх. № 08-23-4 за допуснатата грешка и е помолила
3
неверните данни да бъдат коригирани, но не е получила съдействие и
разбиране от него. Заявява, че психическата травма от подобни действия е по-
дълбока именно поради факта, че ищцата полага сама грижи за двете си
непълнолетни деца и това обстоятелство е известно на работодателя и на
лицата, които са оформили съдържанието на процесната служебна бележка.
Въззиваемата страна С.п. на Р.Б., ЕИК ****, с адрес: гр. София, ул. ****,
представлявана от председателя Ц.Ц., чрез пълномощника юрисконсулт А.Г.
оспорва тази въззивна жалба.
СГС намира, че и двете въззивни жалби са подадени в срока по чл.259,
ал.1 от ГПК от надлежна страна, поради което са процесуално допустими.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта-в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно, не е постановено в нарушение на
правните норми, които уреждат условията за валидност на решенията-
постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в
необходимата форма и с определено съдържание, от което може да се извлече
смисъла му. Ето защо, съдът следва да се произнесе по неговата правилност.
От фактическа страна:
Предявен е иск с правно основание чл.226, ал.1, т.2 КТ.
Ищцата ЕЛ. Д. Д., ЕГН ********** твърди, че работила в ответното
учреждение С.п. на Р.Б., че работодателят е издал служебна бележка изх. №
08-23-54/22.12.2020г. с невярно съдържание. Ето защо, моли съда да осъди
ответника да й заплати обезщетение в размер от 1 395 лева за претърпени
имуществени вреди, изразяващи се в неполучена социална помощ по чл. 16
б от ППЗСП, поради вписани неверни данни в издаден документ- служебна
бележка изх. № 08-23-54/22.12.2020г. (периодите са от 27.11.2020г. до
21.12.2020г. и от 22.03.2021г. до 01.04.2021 г.), ведно със законовата лихва,
както и обезщетение за неимуществени вреди-търпените страдания, в
резултат от вписани неверни данни в служебна бележка изх. № 08-23-
54/22.12.2020г., в размер от 5 000 лева, ведно със законовата лихва.
Ответникът С.п. на Р.Б. оспорва иска, като неоснователен, като твърди,
че издадената служебна е с вярно съдържание.
От фактическа страна:
По делото е безспорно, че страните са били в ТПО, като ищцата е
заемала длъжността „старши експерт-организация на атестирането и
4
обучението на персонала“ в отдел „човешки ресурси“, че месечното й
трудово възнаграждение е в размер на 680 лв., че на 22.12.2020г. е издадена
процесната служебна бележка, в която е описан размерът на последното й
изплатено трудово възнаграждение-324,32 лева, че в бележката е посочено, че
служителката е в непрекъснато отсъствие, считано от 23.07.2020 г., че няма
право на платен отпуск и че не получава компенсации или обезщетения.
Отбелязано е още, че „работодателят е предоставил възможност за работа
дистанционно от вкъщи“.
Относно обстоятелство, посочено в служебната бележка, че служителят
Е.Д. е била в продължителен, непрекъснат отпуск с начален момент
23.07.2020 г., по делото са депозирани молби от ищцата и заповеди на
работодателя, от които е видно, че считано от 20.10.2020 г. до 29.10.2020г. е
заявено от ищцата и разрешено от работодателя ползването на платен отпуск,
считано от 30.10.2020 г. до 30.11.2020 г. е заявено и разрешено ползване на
неплатен отпуск, считано от 01.12.2020 г. до 20.01.2021 г. е заявено и
разрешено ползване на неплатен отпуск.
Ищцата е подала заявление –декларация с вх. № ЗСП/Д-С-СК/41 от
11.01.2021 г. до ДСП-Сердика за отпускане на помощ, но със заповед №
ЗСП/Д-С-СК/41/ 02.02.2021 г. на директора на ДСП-Сердика, такава и е била
отказана с мотива, че на основание чл.16 б, ал.1, т.1 от ППЗСП лицето може
да извършва дистанционно работата от вкъщи. Работодателят е депозирал
Заповеди от № 255/23.10.2020г., № 285/27.11.2020г. и 285/27.11.2020г.,
следствие от докладна от 26.10.2020г. на началника на отдел „Човешки
ресурси“ за предоставена възможност за дистанционна работа на служители
от сметката плата, като в списъка на лицата, които трябва да работят от вкъщи
е посочено и името на ищцата. Ситуацията е била такава до 31.01.2021 г.
Видно от болничен лист от 26.01.2021 г., за периода от 21.01.2021г. до
15.02.2021 г. ищцата била в отпуск по болест с диагноза „атипична лицева
болка“.
От показанията на свидетелката Становева се установява, че ищцата
работела в сметната палата от доста години, като първоначално много се
гордеела с работата си, но впоследствие, от няколко години нещата се
променили. Последната година преживяла много силен стрес и разочарование
от случващото се. За последните месеци депресията й се засилила вследствие
на финансовите й затруднения. Ищцата много желаела да работи от вкъщи.
От правна страна:
Съгласно чл. 226, ал. 1, т. 2 и ал. 3 от КТ, работодателят и виновните
длъжностни лица отговарят солидарно за вредите, причинени на работника
или служителя поради: 2. вписване на неверни данни в издадените
документи. Обезщетението по ал. 1 обхваща всички вреди, претърпени от
работника или служителя, включително и неимуществените. Обезщетението
по ал. 2 е в размер на брутното му трудово възнаграждение от деня на
прекратяването на трудовото правоотношение до предаване на трудовата
5
книжка на работника или служителя.
По иска по чл.226, ал.1, т.2 вр. ал.3 се дължи обезщетение за
имуществените вреди, които работникът /служителят е претърпял,
включително ползите, които е пропуснал, те представляват правата му, които
са засегнати в резултат от вписване на неверни данни в издадените от
работодателя (от негови служители) документи и се изразяват в стойността, с
която е намалено неговото имущество. За определянето на обезщетението
следва да се установят засегнатите в причинна връзка от вписването на
неверни данни права и тяхната парична равностойност, с която е намалено
имуществото на работника.
Само в хипотезата на чл.226, ал.2 КТ размерът на обезщетението, което
е винаги за имуществени вреди, е законово определен в чл.226, ал.3, изр. 2
ГПК, чл.226, ал. 2 КТ- в размер на брутното трудово възнаграждение от деня
на прекратяване на трудовото правоотношение до предаване на трудовата
книжка, поради което не е необходимо и нарочното им доказване, освен ако
възникне спор. Тази уредба не е относима към фактическите състави по
чл.226, ал.1, т.1 и т.2 КТ. (в този смисъл- решение № 73 от 13.03.2014 г. по
гр.д. № № 1372/2011 г. на ВКС, Г.К., ІV Г. О., постановено по реда на чл.290
ГПК). В настоящия казус ищцата се е позовала на неверни данни вписани в
издадената служебна бележка изх. № 08- 23-54/22.12.2020г. и по-специално в
отбелязването, че „работодателят е предоставил възможност за работа
дистанционно от вкъщи“. Именно това е довело до отказ за отпускане на
помощ със заповед № ЗСП/Д-С-СК/41/ 02.02.2021 г. на директора на ДСП-
Сердика, като мотива за отказа е, че на основание чл.16 б, ал.1, т.1 от ППЗСП
лицето може да извършва дистанционно работата от вкъщи.
Съгласно чл.16 б ППЗСП, право на месечна целева помощ при обявено
извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка имат
семейства с деца до 14-годишна възраст, когато: 1. двамата или единият от
работещите родители, или родител, отглеждащ сам дете, не може да
извършват дистанционна работа от вкъщи и нямат възможност да ползват
платен отпуск или не получава парично обезщетение за временна
неработоспособност. Според ал.7 от посочената правна норма, размерът на
помощта се определя за всеки месец поотделно съобразно броя на дните, в
които в училището/детското заведение са въведени ограничения във връзка с
извънредното положение или извънредната епидемична обстановка, но не
повече от броя на дните, в които са изпълнени разпоредбите на ал. 1
В конкретния казус е безспорно обстоятелството, че със заповеди №
255/23.10.2020 г., № 257/27.10.2020 г. и № 285/27.11.2020 г. на председателя
на сметната палата във връзка с повишения брой заболели от Covid-19 и
предприетите ограничителни мерки в страната, на служителите на Сметната
палата е въведена дистанционна форма на работа до 31.01.2021 г.,
включително. С докладна записка с вх. № 08-23-41/26.10.2020 г. началникът
на отдел „Човешки ресурси“ е предложил въвеждането на дистанционна
6
форма на работа за всички служители на отдела, част от които е и ищцата,
предвид, че спецификата на дейността позволява работа на график.
Очертаният с исковата молба процесен период обхваща времето от 27.11.2020
г. до 21.12.2020 г., в който служителят Е.Д. през този период е в поискан от
самата нея продължителен, непрекъснат отпуск с начален момент 23.07.2020
г. и към днешна дата, а именно: считано от 20.10.2020 г. до 29.10.2020г. е
заявено от ищцата и разрешено от работодателя ползването на платен
отпуск, считано от 30.10.2020 г. до 30.11.2020 г . е заявено и разрешено
ползване на неплатен отпуск, считано от 01.12.2020 г. до 20.01.2021 г. е
заявено и разрешено ползване на неплатен отпуск. В този смисъл текстът в
служебната бележка „служителката се намира в непрекъснато отсъствие,
считано от 23.07.2020 г.“ не съдържа неверни данни.
Следва да бъде установено дали е верен текстът „работодателят е
предоставил възможност за работа дистанционно от вкъщи“.
Съгласно чл. 120 б. (Нов - ДВ, бр. 28 от 2020 г., в сила от 13.03.2020 г.)
(1) (Доп. - ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.) Работодателят може
при обявено извънредно положение или обявена извънредна епидемична
обстановка да възлага на работника или служителя без негово съгласие да
извършва временно надомна работа и/или работа от разстояние. В този
случай се изменя само мястото на работа, без да се променят другите условия
по трудовия договор. Ал. (2) Промяната по ал. 1 се извършва със заповед на
работодателя, в която се определят условията по чл. 107в, ал. 2 и/или чл.
107и, ал. 2.
Настоящата инстанция намира, че удостовереното в текста от работодателя е
вярно и като доказателство за това са представените по делото заповеди на
председателя на Сметната палата и докладна записка на началника на отдел
„Човешки ресурси“ и съпътстващи документи. Дали тези заповеди на
председателя на Сметната палата са доведени до знанието на ищцата и
въобще дали работодателят е имал такова служебно задължение е
обстоятелство ирелевантно за предмета на спора, поради което не е
подлежало на изследване. Търсените от ищцата вреди от работодателя не
могат да бъдат подведени по този текст.
Изводът е, че липсва основен елемент от фактическия състав на чл.226,
ал.1, т.2 от КТ и по делото не е доказано ответникът да е отразил невярно
факти и обстоятелства в служебна бележка с изх. № 08-23-54/22.12.2020 г.
На основание чл.271, ал.1, изр. I1 ГПК първоинстанционното решение
следва да бъде отменено в частта, в която са присъдени разноски от 930 лв.
имуществени вреди и 200 лв. неимуществени вреди, както и в частта на
присъдените разноски и вместо него постановено друго, с което да бъдат
отхвърлени предявените искове.
В необжалваната част решението е влязло в сила.
При този изход на спора ищцата дължи на ответника разноски за
7
първата инстанция за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., а
за въззивната инстанция в размер общо на 150 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение от 07.07.2021 г. по гр.д. № 18886/21 г., в частта, в
която СРС, II ГО, 76 състав, е осъдил на основание чл. 226, ал. 1, т. 2 от КТ,
С.п. на Р.Б., ЕИК ****, гр. София, ул. ****, представлявана от Ц.Ц. да заплати
на ЕЛ. Д. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. ****, със съдебен адрес:
гр. София, пл. ****, чрез адвокат Й. Д., сумата от 930 лева, обезщетение за
неполучено такова от АСП за периода от 27.11.2020г. до 21.12.2020г. (във
връзка с издадената служебна бележка изх. № 08- 23-54/22.12.2020г.) и сумата
от 200 лева, неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху
главниците, считано от 02.04.2021г. до окончателното им изплащане, както и
в частта на присъдените разноски, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 226, ал. 1, т. 2 от КТ,
предявен от ЕЛ. Д. Д., ЕГН ********** срещу С.п. на Р.Б., ЕИК **** за осъждане
на С.п. на Р.Б., ЕИК ****, гр. София, ул. ****, представлявана от Ц.Ц. да
заплати на ЕЛ. Д. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. ****, със
съдебен адрес: гр. София, пл. ****, чрез адвокат Й. Д., сумата от 930 лева,
обезщетение за неполучено такова от АСП за периода от 27.11.2020г. до
21.12.2020г. (във връзка с издадената служебна бележка изх. № 08- 23-
54/22.12.2020г.) и сумата от 200 лева, неимуществени вреди, ведно със
законната лихва върху главниците, считано от 02.04.2021г. до окончателното
им изплащане.
ОСЪЖДА ЕЛ. Д. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. ****, чрез
пълномощника адвокат Й. Д., със съдебен адрес: гр. София, пл. **** да
заплати на С.п. на Р.Б., ЕИК ****, с адрес: гр. София, ул. ****, представлявана
от председателя Ц.Ц., чрез пълномощника юрисконсулт А.Г. направените
разноски за първата инстанция в размер на 100 лв., а за въззивната инстанция
в размер на 150 лв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание
Председател: _______________________
8
Членове:
1._______________________
2._______________________
9