Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е
№ 108/04.03.2021 г.
гр. Монтана
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Монтана, втори съдебен състав в
публично съдебно заседание на втори март през две хиляди двадесет и първа година
в състав:
Административен съдия: Соня Камарашка
при секретаря Александрина Александрова и с участието
на прокурор Галя Александрова, като разгледа докладваното от съдията
административно дело № 96 по описа
за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 276 и сл. от
Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража
/ЗИНЗС/.
Образувано е по жалба и уточнение по нея
/искане/ подадена от Т.М.Т.
с ЕГН * изтърпяващ наложено му наказание „лишаване от свобода” в ЗОЗТ
„Бойчиновци” към Затвора гр.Враца до Административен съд – Монтана за
прекратяване на действия на орган по изпълнение на наказанията, свързано с
лишаването му от възможността да подава жалби в това число такава свързана с
искането му за предсрочно освобождаване, поради което същото е породило у него
чувство на страх /влияние върху психиката му/ и незащитеност. Иска се
преустановяване на действието на Началника на Затвора гр.Враца, който да бъде
задължен да не му „изхвърля жалбите и да отправя закани към него“.
В съдебно заседание ищеца в настоящето
производство редовно призован, се явява лично доведен от органите на ОЗ
"Съдебна охрана" Монтана. Поддържа искането си по доводи изложени в него.
По съществото на делото желае жалбата му да се изпрати на ОС – Враца и да се спрат
предприетите действия спрямо него по отправени заплахи във връзка с
депозирането й.
Ответната страна– началника на Затвора –
Враца, чрез процесуалния си представител Г*** Х*** ст. юрисконсулт към Затвора
Враца, оспорва жалбата. В писмено становище излага доводи за нейната
неоснователност свързани със спазване на разпоредбите на ЗИНЗС и ППЗИНЗС. Счита,
че не е налице незаконосъобразно действие или бездействие от страна на органа
по изпълнение на наказанието, тъй като се касае до правна възможност, а не до
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието. Моли да бъде отхвърлен.
Окръжна прокуратура Монтана уведомена за
образуваното производство и конституирана на осн. чл.16, ал.1,т.3 от АПК чрез
представителя си прокурор Галя Александрова дава заключение, че искането е
неоснователно тъй като са спазени разпоредбите на ЗИНЗС и ППЗИНЗС. В подробно
писмено заключение излага доводи по съществото на искането свързани с неговата
неoснователност.
Съдът, като разгледа оплакванията, изложени в
жалбата след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и във връзка със становищата на страните, приема за
установено от фактическа страна следното:
Не се спори по делото и се установява от
приложените справки, че Т.М.Т. е постъпил в Затвора – Враца на 02.07.2019г. С
Определение по ЧНД №1246/2019г. по описа на РС – Монтана му е определено едно
общо наказание измежду наложените му по НОХД №1778/2019г. и НОХД №453/2019г. и
двете по описа на РС - Монтана в размер на най-тежкото от 1 /една/ година и 3
/три/ месеца „лишаване от свобода“, като същото на осн. чл.24 от НК е увеличено
със 7 /седем/ месеца или общо следва да изтърпи 1 /една/ година и 10 /десет/
месеца „лишаване от свобода“. На основание чл.70, ал.7 от НК е приведено в
изпълнение и неизтърпяната част от наказанието по ЧНД №674/2017г. на ОС – Враца
в размер на 3 /три/ месеца и 2 /два/ дни, което наказание е изтърпяно за
периода от 02.07.2019г. до 26.09.2019г. Началната дата за изтърпяване на
наложеното общо наказание на Т. е 26.09.2019г.
Не се спори, че по молба заведена под вх.№Из
- 4904/21.12.2020г., видно от извадката от специалната електронна книга водена
в Затвора гр.Враца на л.6 от делото, до Окръжен съд – Враца във връзка с
искането му да бъде условно предсрочно освободен от изтърпяване на останалата
част от наказанието лишаване от свобода в Окръжен съд – Враца е образувано ЧНД
№5 по описа за 2021г. в производство по реда на чл.437, ал.2 от НПК. По
образуваното частно наказателно дело пред Окръжен съд – Враца по искането на Т.
е постановено Определение №260010 от 12.01.2021г. с което молбата на осъдения Т.,
да бъде условно предсрочно освободен от изтърпяване на останалата част от
наказанието лишаване от свобода в размер на една година и десет месеца,
наложено с определение по ЧНД №1246/2019г. по описа на РС – Монтана е оставена
без уважение. Определението е съобщено в о.с.з. и е даден 7-дневен срок за
обжалване пред САС.
Видно от приложените по делото писмени
доказателства от ответника на 14.01.2021г. Т. депозирал жалба чрез ОС-Враца до
Апелативен съд – София, както и отделна молба от 14.01.2021г. чрез Началник
ЗОЗТ гр.Бойчиновци до деловодството на ОЗ гр.Враца с която поискал изходящ
номер на жалбата си.
Видно от приложената по делото докладна
записка от инспектор В*** В*** – ИСДВР в ЗОЗТ Бойчиновци е посочено, че във
всяка зона има поставена пощенска кутия в която лишените от свобода пускат
молби и жалби. Всеки ден кутиите се отварят от социален работник, като
постъпилите молби и жалби от лишените от свобода се изпращат своевременно към
Затвора гр.Враца. Като съществува и практика при конвоиране на лишени свобода
от ЗОЗТ Бойчиновци към Затвора гр.Враца молбите и жалбите лично да се пускат от
лишените от свобода в пощенските кутии поставени в Затвора гр.Враца. Конкретно
за жалбата на Т. и молбата му не излага доводи, къде е подадена и от кого е
приета.
От приложената разпечатка от специалната електронна
книга водена в Затвора гр.Враца по отношение на кореспонденцията на лишения от
свобода Т.М.Т. е видно че липсва отразяване на постъпила жалба и молба чрез ОС
– Враца до Апелативен съд – София и до Началника на Затвора – Враца за
получаване на изходящ номер на жалбата му, както от дата 14.01.2021г. така и до
подаване на искането му пред АС – Монтана с вх.№355/19.02.2021г.
С писмо рег. №910 от 24.02.2021г.
и.ф.Началник на Затвора гр.Враца посочва, че представената по делото жалба от
14.01.2021г. подадена от лишения от свобода Т. чрез Окръжен съд гр.Враца до
Апелативен съд гр.София не е заведена в информационната система по съответния
ред и не е изпратена до Окръжен съд гр.Враца, тъй като не може да се установи
кога и по какъв начин е пристигнала до Началника на затвора гр.Враца.
Междувременно по делото с отговора на
ответника изискан по реда на чл.277, ал.4 от ЗИНЗС са представени в оригинал
подадените на 14.01.2021г. от лишения от свобода Т. жалба чрез Окръжен съд гр.Враца
до Апелативен съд гр.София и молба от 14.01.2021г. чрез Началник ЗОЗТ
гр.Бойчиновци до деловодството на ОЗ гр.Враца с която е поискал изходящ номер
на жалбата си, като и на двете липсва отразен входящ номер във водената
специална електронна книга в Затвора гр.Враца.
По свои почин съдът е изпратил оригинала на
подадената жалба от лишения от свобода Т. до Окръжен съд гр.Враца за
администриране на същата с оглед обжалване на постановено Определение №260010
от 12.01.2021г. по водено ЧНД №5 по описа за 2021г. по описа на ОС – Враца до
Апелативен съд гр.София. /както е адресирана жалбата/.
По делото устно и непосредствено е изслушан
л.св. Т.М.Т. изтърпяващ наложено му наказание „лишаване от свобода” в ЗОЗТ
„Бойчиновци” към Затвора гр.Враца, заявявайки, че жалбата чрез ОС – Враца и
молбата до Началник Затвора – Враца е депозирал чрез отрядната П*** /инспектор
социални дейности и възпитателна работа/ на 14.01.2021г. Впоследствие от ИСДВР
– П*** и В*** разбрал, че жалбата не му е пусната от Началник Затвора – Враца
до Окръжен съд – Враца, както и молбата за входящ номер на жалбата. По същество
иска изпращане на жалбата му на ОС – Враца и спиране на предприетите действия
спрямо него по отправени заплахи във връзка с депозирането й.
При така изложената фактическа обстановка,
съобразно събраните по делото писмени и гласни доказателства и като взе предвид
становищата на страните съдът приема от правна страна следното:
Искането с правно основание чл. 276, ал. 1 ЗИНЗС е депозирано от активно процесуално легитимиран да го предяви, тъй като
изтърпява наказанието си лишаване от свобода в ЗОЗТ „Бойчиновци” към Затвора
гр.Враца, като действията свързани с изпращане на жалбата му на Окръжен съд гр.Враца
и спиране на предприетите действия спрямо него по отправени заплахи във връзка
с депозирането й за които се твърди, че нарушават забраната по чл.3 от ЗИНЗС са
и очевидно и обективно предстоящи, като същите съществуват, както към момента
на искането, така и при произнасяне на съда, поради което е допустимо.
Разгледано по същество е основателно по следните съображения:
Съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС, осъдените и
задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко,
нечовешко или унизително отношение. Според ал. 2 на чл.3 от ЗИНЗС, за нарушение
на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в
липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление,
проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност,
продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на
помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност.
Съгласно чл. 276, ал. 1 от ЗИНЗС, всеки лишен
от свобода или задържан под стража може да иска: по т. 1- прекратяването на
действия и бездействия на орган по изпълнение на наказанията или на длъжностно лице,
представляващи нарушение на забраната по чл. 3; по т. 2 – извършването на
действия с цел прекратяване или предотвратяване на нарушение на забраната по
чл. 3. Съгласно ал. 2 на чл.276 от ЗИНЗС липсата на изрично формулирано в
нормативен акт задължение за извършване на фактически действия не е пречка
искането по ал. 1 да бъде уважено, за да се прекрати нарушението по чл. 3.
Съгласно чл. 280, ал. 1 от ЗИНЗС, съдът се произнася с разпореждане в срока по
чл. 278, ал. 1, като съгласно ал. 2, с разпореждането съдът може да отхвърли
искането /т. 1/ или да разпореди на органа по изпълнение на наказанията или на
съответно длъжностно лице да извърши конкретни действия, с които да предотврати
или да прекрати безусловно действията или бездействията, представляващи нарушение
на чл. 3, като определи срок за това /т. 2/. Съгласно чл. 283 от ЗИНЗС, за
неуредените в тази част въпроси се прилагат съответно разпоредбите на глава
петнадесета, раздел І от АПК.
Разпоредбите на чл. 276-283 от ЗИНЗС се
прилагат само за фактически действия и бездействия на органите по изпълнение на
наказанията или на длъжностни лица, които действия/бездействия нарушават
забраната по чл. 3 по отношение на лицето, търсещо защита.
Съгласно чл. 277, ал.4 от ЗИНЗС съдът е
изискал от началника на Затвора Враца предоставяне на данни във връзка с
твърдяното бездействие по незавеждане на жалбата му и действие по неизпращане
на същата на Окръжен съд гр.Враца, с оглед съдържащото се в нея волеизявление
по обжалване на Определение №260010 от 12.01.2021г. по водено ЧНД №5 по описа
за 2021г. по описа на ОС – Враца до Апелативен съд гр.София. С постъпилия от
ответника писмен отговор се представя оригинала на депозираната жалба, без
същата да е заведена във водената специална книга в Затвора гр.Враца
/електронна/ по аргумент от чл.77, ал.1 от ППЗИНЗ, както и същата да е
администрирана и изпратена на адресата й в три дневен срок, съгл. чл.77, ал.2
от ППЗИНЗ, респективно молбата съдържаща искане за входящ номер на жалбата му
да е администриране и същия да е уведомен по нея.
Следва да се отбележи, че с оглед на
разпоредбите на чл.90, ал.1 от ЗИНЗС законодателя е гарантирал правото на
лишените от свобода да подават жалби, молби. На свой ред с разпоредбите на
чл.76 от ППЗИН - лишените от свобода имат право да кореспондират с органите на
съда, прокуратурата, Президентството, Народното събрание, министерствата,
политическите партии в страната, представителни органи, дружества, обществени
организации и средства за масово осведомяване. В изпълнение на тези разпоредби
ответникът, следва по аргумент от чл.77, ал.1 от ППЗИН да заведе подадените
молби и жалби в специална книга, в която се отбелязват датата на получаването и
изпращането, името на затворника, органът, до който са адресирани, предметът и евентуално
полученият отговор, каквито доказателства в конкретния случай липсват по делото.
От друга страна съгл. чл.77, ал.2 от ППЗИНЗ ответника е следвало след завеждане
на жалбата в три дневен срок да я изпрати на Окръжен съд гр.Враца, адресат на
същата. Вместо да стори това, както към момента на депозиране на искането на
лишения от свобода до АС – Монтана, така и в хода на производството,
незаведената жалба и молбата за получаване на входящ номер на жалбата са
изпратени в АС – Монтана с твърдения за неясни причини как се е озовала при
ответника.
Предвид горното, се установиха противоправни
фактически бездействия в нарушение на забраната по чл. 3 от ЗИНЗС изразяващи се
в други бездействия и обстоятелства водещи до уронване човешкото достойнство и
породеното чувство на страх, от страна на специализиран орган по изпълнение на
наказанията - длъжностни лица и началника на Затвора Враца, относно завеждане
на жалбата и молбата на лишения от свобода Т.М.Т. в специалната книга водена по
реда на чл.77, ал.1 от ППЗИНЗ, предвид законноустановеното право на лишения от
свобода да кореспондира с органите на съда по аргумент от чл.76 от ППЗИНЗ,
както и неспазване на законноустановения срок за изпращане на жалбата до
адресата й, съгл. чл.77, ал.2 от ППЗИНЗ, поради което искането се явява
основателно, тъй като уронват човешкото достойнство, а на свой ред според
лишения от свобода е предизвикало у него и чувство на страх, с което е нарушено
нормативно регламентирано право на ищеца.
В случая администрацията на Затвора – Враца
не е изпълнила тези си нормативни задължения, поради което искането е
основателно и следва да се уважи.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.276,
ал.1, т.1 във вр. чл. 280, ал. 2, т. 2 от ЗИНЗС, Административен съд Монтана ІІ-ри
състав,
Р А З П
О Р Е Д И:
Началника на затвора в град Враца следва да
прекрати незаконосъобразните си бездействия спрямо Т.М.Т. с ЕГН * изтърпяващ
наложено му наказание „лишаване от свобода” в ЗОЗТ „Бойчиновци” към Затвора
гр.Враца, изразяващи се в завеждане на молбата и жалбата от 14.01.2021г. на
лишения от свобода Т.М.Т. в специалната книга водена по реда на чл.77, ал.1 от
ППЗИНЗ, предвид законноустановеното право на лишения от свобода да кореспондира
с органите на съда по аргумент от чл.76 от ППЗИНЗ, както и незаконосъобразните
си бездействия, като ИЗПРАТИ жалбата от 14.01.2021г. на адресата й съгл. чл.77,
ал.2 от ППЗИНЗ в срок от ТРИ ДНИ.
Разпореждането на основание чл. 281 от ЗИНЗС
може да се обжалва с частна жалба пред тричленен състав на Административен съд
– Монтана, в тридневен срок от
съобщаването му на страните. Жалбата се разглежда по реда на глава ХІІІ от АПК и не
спира изпълнението.
На основание чл.138, ал.3 от АПК препис от разпореждането,
да се изпрати незабавно на страните по реда на чл.137 от АПК, а на ответника с
молбата и жалбата от 14.01.2021г.
Административен
съдия: