РЕШЕНИЕ
№ 254
гр. Бургас, 08.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:МАЯ Н. СТЕФАНОВА
при участието на секретаря РАЙНА Г. ЖЕКОВА
като разгледа докладваното от МАЯ Н. СТЕФАНОВА Административно
наказателно дело № 20252120200639 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.58д и следващите от ЗАНН.
Образувано по жалба на „М. А.“ ЕООД с ЕИК ... със седалище и адрес
на управление в гр.С., представлявано от Е. Н. М., съдебен адрес в гр.Б., чрез
адв.Я. К. против наказателно постановление №006709 от 16.01.2025г издадено
от директора на Регионалната дирекция за областите Бургас, Сливен и Ямбол
със седалище в гр.Бургас към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при
Комисията за защита на потребителите, с което за нарушение на чл.68в вр.
чл.68г ал.4 вр. 68д ал.1 предложение първо от Закана за защита на
потребителите и на основание чл.210а от ЗП е наложена имуществена санкция
в размер на 2000 (две хиляди) лева.
Жалбоподателят твърди, че е налице техническа грешка при
публикуването на рекламата в сайта. Счита, че при издаването на НП
наказващият орган не е обсъдил наличието на маловажен случай по смисъла
на чл.28 от ЗАНН. Моли за отмяна на НП и присъждане на правените
разноски. Не сочи нови доказателства. Претендира разноски, без да е
представил списък на същите.
Представителят на наказващия орган счита жалбата за неоснователна и
1
моли за потвърждаване на НП. Претендират се разноски. Представя писмени
бележки.
На първо място жалбата е процесуално допустима тъй като е подадена
от легитимирано лице, посочено в НП като нарушител и в рамките на
преклузивния 14 дневен срок (лист 67 и 3 от делото) по чл.59 ал.2 от ЗАНН.
Предявена е пред материално и териториално компетентен съд.
Производството пред БРС е редовно образувано.
След поотделна и съвкупна преценка на доказателствата по делото и
направената служебна проверка, съдът, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
Не е спорно, че дружеството-жалбоподател „М. А.“ ЕООД е собственик
на с. х. „М.“ с капацитет от 17 стаи и 34 легла с адрес в гр.Б..
По повод Заповед №1654/09.08.2024г от председателя на Комисията за
защита на потребителите и в изпълнение на Програма „Лято 2024“ по спазване
изискванията на Закона за защита на потребителите и на Закона за туризма и
наредбите приети и издадени по тяхното прилагане е било наредено на
15.08.2024г да се извърши проверка на с. х. „М.“.
На 15.08.2024г в хода на проверката било установено, че в обекта се
извършва туристическа дейност „х.иерство“ на база на издадено
удостоверение за категоризация от О.-Б. с рег.№БУ-ГДП-7Т5-1Б за утвърдена
категория „две звезди“ вид и наименование на обекта „с. х.“ М.“ с дата на
издаване 19.06.2024г валидно до 18.06.2029г с капацитет 17 стаи и 34 легла.
Същото удостоверение е било поставено на видно място в рецепцията където
са намирал и ценоразпис на предлаганите услуги, като цените били точни и
ясни в лева с включено ДДС. На фасадата на сградата бил поставен рекламен
надпис „с. х. М.“. Същият надпис на латиница бил поставен и в тревната площ
пред обекта. Пред проверката с отделен констативен протокол
№2763811/15.08.2024г в офиса на КЗП РД-Бургас била направена разпечатка в
официалния сайт на търговеца .... интернет, от който било видно, че обeктът се
рекламирал в интернет пространството като „х.“ (лист 36-42).
За констатираното несъответствие бил съставен констативен протокол
№К-2763811 от 15.08.2024г (лист 32-35 от делото). Съставен бил и акт за
установяване на административно нарушение (лист 63-65 от делото). Според
2
фактическите констатации на актосъставителя относно същността и характера
на нарушението, предварителната информация, която получават
потребителите чрез сайта .... е, че видът на обекта е „х.“. Обявяването на
обекта, стопанисван като „х.“ не отговаря на обективната действителност,
според която обектът е категоризиран като „с. х.“. По този начин, според
формулираното в АУАН и НП фактическо описание на нарушението
търговецът (х.иер) въвежда в заблуждение потребителите относно вида на
туристическия обект и това би могла да повлияе при вземането на търговско
решение, което средният потребител не би взел, ако не е използвал тази
търговска практика.
В допълнение е посочено, че съгласно Наредбата за изискванията към
категоризираните места за настаняване и заведения за хранене и развлечения
и за реда за определяне на категория, като условията и реда за регистриране на
стаи за гости и апартаменти за гости, между двата вида туристически обекти
„с. х.“ (клас Б) и „х.“ (клас А) има значителна разлика в минималните
задължителни изисквания, който диапазон е от естество и да предпостави
заблуда у потребителите.
И актосъставителят и наказващият орган възприели, че предвид
използваният от все повече потребители метод, да правят своя информиран
избор чрез интернет, с поведението си търговецът въвежда в заблуждение
потребителя и е възможно той да избере този туристически обект пред оферти
за други обекти. В този контекст е отбелязано, че едва след направени разходи
по предприето пътуване и при настаняване в обекта потребителят разбира, че
ще получи туристически услуги не в „х.“, а в „с. х.“ Заблуждаващата нелоялна
търговска практика се изразява в предоставяне на невярна и подвеждаща
нелоялна търговска практика и се изразява в предоставянето на невярна и
подвеждаща информация на интернет сайта на .... относно вида на място за
настаняване чрез обявяване на обекта като „х.“ и спестяване на релевантната и
съществена информация, че същият е категоризиран като „с. х.“. Изведено е и
заключение, че прилагането на посочената нелоялна търговска практика има
за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско
решение, което средният потребител не би взел без използването на
търговската практика.
От правна страна актосъставителят квалифицирал нарушението като
3
такова по смисъла на чл.68в вр.чл.68г ал.4 вр.чл.68д ал.1 предложение първо
(съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща) от Закона за
защита на потребителя (ЗЗП).
Изрично са упоменати са датата на извършване на нарушението
15.08.2024г и място на нарушението интернет сайта .... и адреса на обекта-
гр.Б..
Контролният орган описал извършените действия и установените факти
в констативен протокол №К-2763811, който бил връчен на законния
представител на дружеството-жалбоподател на 15.08.2024г.
Въз основа на съставения акт, съдържащ горе изброените признаци на
нарушението при словесно тъждество в изложението на фактическото
съдържание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено било
издадено и обжалваното наказателно постановление №006709 от 16.01.2025г
от председателя на Комисията за защита на потребителите. Административно
нарушение било квалифицирано по идентичен материален закон–чл.68в
вр.чл.68г ал.4 вр.чл.68д ал.1 предложение първо то ЗЗП. На основание чл.210а
от ЗЗП на дружеството била наложена имуществена санкция в размер на 2000
лева. По акта били направени и писмени възражения.
НП е било връчено на законния представител на дружеството на
28.01.2025 г (лист 67 от делото) в писмо с обратна разписка.
Съдът прие за несъмнено доказана установената фактическа обстановка
въз основа на събраните в хода на делото писмени и гласни доказателства и
доказателствени средства.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните
съображения.
Настоящият състав счита, че при съставянето на акта и издаването на
НП не са били допуснати съществени нарушения на материалния и
процесуалния закон, които да обуславят отмяна на обжалвания акт. АУАН и
НП са издадени при спазване на изискванията на процесуалния закон от
компетентни органи, съгласно чл.233 ал.1 и ал.2 ЗЗП, в рамките на
законоустановените давностни срокове по чл.34 ал.1 и ал.3 от ЗАНН. В АУАН
и в НП обстойно са аргументирани всички аспекти на позицията на
контролния орган, както и по фактите относими към фактическата рамка на
4
нарушението, включително чрез прецизно пояснение относно датата и
мястото на нарушението, така и по правото досежно приложимата правно
квалификация на нарушението като това е сторено по ясен, достъпен и
разбираем начин, с максимална изчерпателност при отразяването на
фактическата установеност на всеки съставомерен признак от състава на
нарушението, доказателствата за него и правните съображения относно
нормативната корелация и в съответствие с индивидуализирана като
нарушена правна разпоредба в съответствие с изискванията на чл.42 и чл.57
ал.1 от ЗАНН. Налице е словесна и цифрова тъждественост между двата акта,
при пълноценна фактическа детайлизация при описание на нарушението,
позволяваща на нарушителя да разбере в какво е обвинен и да организира
защитата си.
Настоящият състав прима, че НП е законосъобразно от материално-
правна страна. По същество съдът счита, че от събраните по делото и описани
по-горе доказателства безспорно се установи, че на посочените в АУАН и в НП
дата и място, търговецът „М. А.“ ЕООД с ЕИК ..., предоставяйки невярна и
подвеждаща информация относно вида на място за настаняване, чрез
обявяването му като „х.“ , несъответстващо на дадената категоризация като
„с. х.“, търговецът х.иер прилага нелоялна заблуждаваща търговска практика,
с която въвежда в заблуждение потребителите относно вида на туристическия
обект и това би могло да повлияе при вземането на търговско решение, което
средният потребител не би взел, ако не е използвана тази търговска практика.
Преиначаването на основна характеристика на предлаганите услуги в
туристическия обект, правилно е интерпретирано като осъществяващо
обективния състав на нарушението по смисъла на чл.68в вр.чл.68г ал.4 вр.
чл.68д ал.1 предложение първо то ЗЗП.
По силата на императивната уредба на чл.68в от ЗЗП се забраняват
нелоялни търговски практики. Според детайлната дефиниция, възприета от
законодателя в чл.68г ал.1 от ЗЗП, търговската практика, от страна на търговец
към потребител е нелоялна, ако противоречи на изискването за
добросъвестност и професионална компетентност и ако променя или е
възможно да промени съществено и икономическото поведение на средния
потребител, когото засяга или към когото е насочена, или на средния член на
групата потребители, когато търговската практика е насочена към група
5
потребители.
Съгласно §13 т.23 от ДР на ЗЗП „търговска практика“ е всяко действие ,
бездействие, поведение, търговска инициатива или търговско съобщение,
включително реклама и маркетинг, от страна на търговец към потребител,
което е пряко свързано с насърчаването, продажбата или доставката на стока
или предоставянето на услуга на потребителите .
С посоченото в АУАН и НП външно манифестиране, съставляващо
целенасочено поднесено търговско съобщение в интернет страницата на ... ,
съставлява търговска практика, насърчаваща доставката на услуга, включваща
спестяване и преиначаване на съществено влияеща върху икономическото
поведение на средния потребител информация относно вида и
категоризацията на търговския обект.
На основание §13 т.25 от ДР на ЗЗП „Съществено изменение на
икономическото поведение на потребителите„ е използването на търговска
практика, която намалява значително способността на потребителя да вземе
информирано решение, което води до вземане на търговско решение, което
потребителят не би взел без използването на тази търговска практика. Легално
дефинирано е и понятието за „търговско решение“ в §13 т.31 от ДР на ЗЗП,
според който това е всяко решение, взето от потребител за това, дали да закупи
стока или услуга, за начина и условията на нейното закупуване, дали да
извърши цялостно или частично плащане, дали да задържи стоката, или да се
разпореди с нея, да упражни правата си, предвидени в договора по отношение
на стоката или услугата, независимо от това, дали потребителят решава да
предприеме действие или не.
С оглед адмирирания от широк кръг субекти метод за предварително
пълно или частично заплащане на туристически услуги чрез интернет
платформи, то преиначаването на информация относно класа, под който
попада обекта на настаняване, недобросъвестното афиширане на обекта
попадащ под клас А –х.и, вместо клас В-с. х., несъмнено рефлектира върху
способността на средния потребител да вземе информирано решение,
респективно води до общо намаляване на надежността и подрива авторитета
на доставчиците, предоставящи туристически услуги.
Съгласно чл.68г ал.4 от ЗЗП, нелоялни са и заблуждаващите и
агресивните търговски практики по чл.68д-68к от същия закон. Разпоредбата
6
на чл.68д ал.1 от ЗЗП, определя като заблуждаваща търговска практика, когато
съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща или когато по
някакъв начин, включително чрез цялостното й представяне, заблуждава или е
в състояние да въведе в заблуждение средния потребител, дори ако
представената информация е фактически точна относно някое от
обстоятелствата, посочени в ал.2 и има за резултат или е възможно да има за
резултат вземането на търговско решение, което той не би взел без
използването на търговската практика.
Съобразно изходните нормативни ориентири формулирани в чл.68д ал.3
от ЗЗП, заблуждаваща е и всяка търговска практика, която от целия и
фактически контекст и като се вземат предвид и всички нейни характеристики
и обстоятелства, води или е възможно да доведе средният потребител до
вземането на търговско решение, което той не би взел без използването на
търговска практика, и когато тя включва:
всяка маркетингова дейност по отношение на стока или услуга,
включително използването на сравнителна реклама, която създава объркване с
друга услуга, стока или марка, търговско наименование или друг отличителен
знак на конкурент;
неспазване на ангажиментите, поети от търговеца чрез
присъединяването му към кодекс за добра търговска практика, когато тези
ангажименти имат задължителен характер, могат да бъдат проверени и при
използването на дадена търговска практика;
Търговецът посочва, че е обвързан да спазва съдържащите се в него
правила;
В случая в кръга на безспорните факти попадат обстоятелства , че
дружеството –жалбоподател е търговец по смисъла на §13 т.3 от ЗЗП.
Разпоредбата на чл.132 ал.4 от Закона за туризма забранява надписите за
вида, наименованието и категорията на туристическите обекти.
В конкретния случай с обжалваното НП е възприета фактическата теза,
че нелоялната заблуждаваща практика е свързана с недобросъвестното
предоставяне от страна на дружеството–жалбоподател на невярна и
подвеждаща информация относно вида на процесния обект, като същият се
рекламира като „х.“ вместо съобразно действителния му статус „с. х.“.
7
Дефиницията за с. х. е дадено в §1 т.23 от ДР на Закона за туризма,,
според която „с. х.“ е сграда в архитектурен стил, съответстващ на облика на
селището и/или обвързан с историята му, с капацитет от 5 до 20 стаи за
настаняване на туристи, в която се извършва х.иерска дейност. Обектът се
стопанисва от домакини или нает персонал, които предоставят персонално
обслужване на гостите. Семейният х. има поне едно заведение за хранене и
развлечения. Обектът се стопанисва от домакини или от нает персонал, които
предоставят персонално обслужване на гостите.
В сравнително-правен аспект и на плоскостта на правните отлики на
коментираното понастоящем нарушение съгласно §1 т.17 от Закона за туризма
„х.“ е сграда или функционално свързани сгради с минимум 15 стаи за
настаняване, в която се предлагат основни и допълнителни туристически
услуги, свързани с пребиваването на туристите. За х.и изградени след
01.06.2003г и за х. в населени места или в части от тях с историческо,
архитектурно, етнографско или археологическо значение се допуска броят на
стаите да е по-малък с 20 на сто. х.ът разполага с поне едно заведение за
хранене и развлечения.
Санкционната норма на чл.210 а ЗЗП предвижда, че за нарушения на
чл.68в чл.68г чл.68ж т.1-11, 13,15,18-27 и чл.68к т.3-6 на виновните лица се
налага глоба в размер от 1000 до 30 000 лева, а на едноличните търговци и на
юридическите лица имуществена санкция в размер то 2000 до 50 000 лева. В
случая, след като е отчел критериите по чл.27 ал.2 ЗАНН наказващият орган е
приел, че справедливият размер на имуществената санкция, относим към
тежестта, правната укоримост на нарушението, съотношението на комплекса
смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства и обществената
опасност на деянието е в размер на минимума от 2000 лева, с което според
съда е гарантирал изпълненото на целите в чл.36 от ЗАНН.
Легалното определение на понятието „маловажен случай“ е дадено в
чл.93 т.9 от НК, чиито разпоредби съгласно чл.11 от ЗАНН се прилагат
субсидиарно по въпросите за отговорността. Според чл.93 т.9 от НК
„маловажен случай“ е този, при който извършеното деяние с оглед липсата
или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства представлява по–ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия вид. В
8
конкретния случай, макар действително да е установено, че нарушението е
извършено за първи път, същото е с формален характер, т.е. според неговите
иманентни нормативни характеристики законодателят изначално не е
предвидил настъпването на вредоносен резултат, то с оглед потенциалната
негова опасност до доведе чрез заблуждаващото и нелоялно търговско
рекламиране в интернет до съществена промяна в икономическото поведение
на потребителя, не може да бъде обоснован извод, че нарушението е с по-
ниска степен на обществена опасност сравнима с други нарушение от същия
вид. Афиширането на интернет реклама насочваща към различна категорийна
символика на мястото за настаняване, респективно към различен клас и
качество на предлаганите удобства и туристически услуги, при зачестяващия в
съвременната социална действителност предпочитан метод на интернет
резервации и предплащане на нощувки предпоставя извод за типично за вида
на нарушението ниво на обществено опасност .
Предвид изложеното, фактическите обстоятелства, свързани с
процесния казус, не водят до извода за маловажност по смисъла на чл.28 от
ЗАНН, като по делото не са установени обстоятелства, които да обуславят по-
ниска степен на обществена опасност.
Съгласно разпоредбата на чл.63 ал.3 от ЗАНН в съдебните производства
по обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат право на
присъждане на разноски по реда на АПК. Разпоредбата на чл.63 ал.4
предвижда, че в полза на юридическите лица или еднолични търговци се
присъжда възнаграждение в размер опреден от съда, ако те са били
защитавани от ЮК. Размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер от съответния вид дело определен по реда на
чл.37 от Закона за правната помощ. Като взе предвид, че производството по
делото е приключило в едно съдебно заседание, в което ЮК е взел участие и
същото не представлява правна и фактическа сложност, съдът намира, че
следва да бъде присъдено възнаграждение в минималния размер, предвиден в
нормата на чл.27е от Наредбата, а именно за сумата от 80 лева. По аргумент
на т.6 от ДР на АПК, разноските следва да се присъдят в полза на ЮЛ, от което
е част наказващия орган –в случая това е Комисията за защита на
потребителите със седалище в гр.София.
Мотивиран от изложеното, Бургаският районен съд, V-ти наказателен
9
състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖАДВА наказателно постановление №006709 от 16.01.2025г
издадено от директора на Регионалната дирекция за областите Бургас, Сливен
и Ямбол със седалище в гр.Бургас към Главна дирекция „Контрол на пазара“
при Комисията за защита на потребителите, с което на „М. А.“ ЕООД с ЕИК ...
със седалище и адрес на управление в гр.С., представлявано от Е. Н. М., и със
съдебен адрес в гр.Б., чрез адв.Я. К. АК-Бургас за нарушение на чл.68в вр.
чл.68г ал.4 вр. 68д ал.1 предложение първо от Закона за защита на
потребителите и на основание чл.210а от ЗЗП е наложена имуществена
санкция в размер на 2000 (две хиляди) лева.
ОСЪЖДА „М. А.“ ЕООД с ЕИК ... със седалище и адрес на управление в
гр.С., представлявано от Е. Н. М., ДА ЗАПЛАТИ на Комисията за защита на
потербителите –гр.София сума в размер от 80,00 (осемдесет) лева ,
представляваща направените пред настоящата инстанция разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Преписи от решението да се изпратят на страните на посочените в
делото адреси.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
10