Р Е Ш Е Н И Е
№ 21.09. 2020 г. гр.Търговище,
В ИМЕТО НА НАРОДА
Търговищкият окръжен съд, гражданско отделение
На четиринадесети септември 2020 година
в открито съдебно заседание, в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТИХОМИР ПЕТКОВ
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕН СТОЙЧЕВ
ТАТЯНА ДАСКАЛОВА
Секретар Анатолия А.,
Като разгледа докладваното
от съдията Т.Даскалова,
В.гр.дело № 199, по
описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Предмет на проверка е решение № 218 от 15.06. 2020 г., по гр.д. № 2275/ 2019
г. на РС–Търговище, с което е допусната
съдебна делба между А.З. и И.З.,***, на
недвижим имот, намиращ се в същото село, с площ от 735 кв.м., ведно с
построените в него къща и стопански сгради, за който имот е отреден УПИ XX-237, в кв. 30 по плана на селото, при
равни квоти.
Срещу решението е постъпила жалба от ответника И.З., чрез адвокат Н.С..
Излагат се съображения за необоснованост на решението, което е довело и до
неговата неправилност. Основното възражение е това, че имотът е придобит по
давност. Не било истина, че ищцата се е връщала в имота, който е бивша СИО.
Винаги ответникът е твърдял, че ищцата 20 години не се е връщала в имота, а
ищцата не е претендирала за своята идеална част 19 години. Свидетелите на
ищцата били излъгали. В съд.зас. жалбата се поддържа, като се иска отмяната на
решението и постановяване на ново, с което претенцията за делба да бъде
отхвърлена.
В законния срок ищцата е подала отговор на жалбата чрез адвокат А.М. ***. Оспорват
се изложените в жалбата съображения, като се споделят всички доводи на съда,
изложени в мотивите. За да придобие имота по давност, ответникът е трябвало да
упражни действия от такъв характер, с които по явен и недвусмислен начин да
показва, че отрича владението на съпругата си. Напротив, осъществените от
ответника действия недвусмислено говорели, че той е бил със съзнанието за
общност на правата. Това личало и от отговора на исковата молба. Моли се
решението да бъде потвърдено. В съд.зас. отговорът се поддържа, като адв. М. се позова освен това и на правилото на чл.
115, ал. 1, б.“в“ от ЗЗД, че по време на брака давност между съпрузите не тече.
Иска се и присъждане на направените по делото разноски.
Съдът намира, че решението е валидно и процесуално допустимо, а по същество
е правилно. На основание чл. 272 от ГПК, въззивният съд препраща към мотивите
на РС–Търговище по отношение на установените факти и правните изводи.
В допълнение съдът излага и допълнителни съображения.
Искът за делба на недвижимия имот в с. Голямо Ново, се основава на това, че
същият е бил закупен от страните по време на брака, без писмен договор и с
изтичането на 10 годишна давност двамата съпрузи са го придобили в собственост.
Парите за имота били дадени от сестрата на ищцата. Имат издаден нот.акт по
обстоятелствена проверка през 1989 г. На 28.06. 2018 г. бракът между страните е
бил прекратен и решението е влязло в законна сила на 09.11. 2018 г. Делбата е
поискана при равни квоти между бившите съпрузи, тъй като не можели доброволно
да се поделят.
Ответникът е оспорил иска, като посочва, че имотът бил придобит от него
преди брака и заплатен от него изцяло. Бракът бил сключен през месец ноември
1981 г., като само ответникът е признат за собственик по давностно владение.
Освен това към момента била изтекла и давност от 20 години в полза на съпруга.
Двамата били разделени от много години, като ищцата живеела в Турция и само по
2-3 пъти годишно си идвала в България, като не е посещавала имота.
Действително, правото на собственост по отношение на процесния имот е признато
с нот. акт, от 27.06. 1989 г., възникнало на основание давностно владение, по
реда на чл. 483 от ГПК. За собственик е признат ответникът. Бракът между
страните е сключен на 20.11. 1981 г. Прекратен е през 2018, г., с влязло в сила
решение от 09.11. 2018 г. В исковата молба по делото за развод, ищцата е
твърдяла, че двамата са заминали за Турция в началото на 1999 г. с цел трайно установяване
там. Съпругът й се завърнал в България обаче още същата година, поради
носталгия. Две-три години по-късно двамата провели разговор къде и как ще
живеят, но не се разбрали дали да бъдат заедно. Така той останал тук, а тя
продължила да живее е работи в Турция, като се връщала периодично в България.
Били във фактическа раздяла от 18 г. В становището си по иска за развод,
ответникът не е желаел съдът да допуска такъв, като е посочил, че се е
завърнал, защото имал много сериозен проблем и едва не загинал в Турция.
Взаимоотношенията между съпрузите били добри и през 2017 г. той изпратил на
жена си документите за къщата в с. Голямо Ново. Никога не били говорили да се
разделят и развеждат.
От разпита на свидетелите се установява, че страните са заживели на
съпружески начала през 1976 г., като през 1977 се е родило първото им дете.
През 1979 г. закупили и процесния имот, като в този период и двамата работели
като овчари, а след това И. като тракторист, а А. като работник в консервената
промишленост. През 1989 г. тръгнали за
Турция, като продали имота, но се върнали и пак изкупили къщата, като тогава
направили и голям ремонт. Преди това обаче няколко месеца живели на квартира.
Винаги, когато ищцата се връщала от чужбина, тя отсядала в къщата си.
Тези факти се установяват от писмените доказателства, показанията на свидетелите
в по-голямата им част, обясненията на страните в съд.зас.
При така установените факти, съдът прави следните изводи: На първо място по
отношение на това кога и как е възникнало правото на собственост за процесния
имот.
Независимо от показанията на свидетелите и признанията на страните, че
имотът е бил продаден през 1989 г. и след това отново изкупен, по делото не са
представени писмени доказателства, които да установяват тези факти. Правото на
собственост чрез сделка се губи и възниква, когато прехвърлянето се осъществява
с нотариален акт. При липсата на подобни доказателства, съдът приема, че всички
взаимоотношения с купувача са се основавали на предварителни договори или устни
уговорки, като имотът реално не е бил прехвърлен.
От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че страните
са заживели в имота, който са закупили пак с предварителен договор или по устна
уговорка, през 1979 г. Тогава първото им дете е
било родено и те са живеели като семейство при родителите на ответника. Т.е.
страните са установили своето владение по време на фактическото си съжителство
като съпрузи и в имота е живяло цялото семейство. Владението е било упражнявано
заедно и в по-голямата си част то е осъществявано от страните като съпрузи.
Затова съдът приема, че към 1989 година имотът е придобит по давност от двамата
съпрузи, а не само от ответника. Владението им е било упражнявано съвместно,
като и двамата са считали имота за свой. В случая, нотариусът в производството
по обстоятелствена проверка е установил владението на единия, но съдът
установява и владението на ищцата. Т.е. към 1989 г. имотът е придобит по
давност от двамата, в режим на СИО.
Още същата година обаче това владение е било прекъснато, след продажбата на
имота и опита за напускане на страната. И двамата са опразнили къщата с целия
си багаж, но планираното емигриране не се е осъществило. Страните заживяват на
квартира и едва няколко месеца по-късно си връщат имота. Т.е. владението е било
прекъснато, но няма данни за изгубване на правото на собственост, което към
края на месец юни 1989 г. вече е било възникнало.
Със заминаването на страните в Турция в началото на 1999 г., връщането на
ответника в България и след трайното установяване само на ищцата и едното дете
в чужбина след 2000 г., съвместното владение на имота като СИО не се
прекратява. В имота остава да живее постоянно ответникът, а ищцата периодично
се завръща в България и отсяда в имота. Ответникът не е демонстрирал пред нея
по какъвто и да е начин някаква промяна в намеренията си, че счита имота само
за свой. Още повече сам той е признал, че е изпращал документи за имота на
съпругата си през 2017 г. Всички доводи, които бяха изложени от адвокат С. и от
самия ответник в съдебно заседание са неоснователни, защото посочените от тях
действия, не доказват промяна в намеренията на съпруга по отношение държанието
на имота само като свой и тотално отричане правата на ищцата.
Отделно от това, бракът между страните е бил прекратен едва през 2018 г., а
ответникът дори изобщо не е искал развод. След като имотът е придобит в СИО,
няма как единият от двамата съпрузи да го придобие по давност, защото според
чл. 115, б.“в“ от ЗЗД, давност между съпрузите не тече. Следователно, дори и
след развода ответникът да е започнал да държи имота като свой, с предявяване
на иска се прекъсва и давността, ако се приеме, че изобщо е започнала да тече,
а това не е така.
В заключение: имотът е бил придобит от страните в съсобственост, при
условията на СИО, по давност, през 1989 г. По време на брака давност между съпрузите
не тече и няма как единият да придобие такъв имот по давност, за сметка на
другия, докато бракът не бъде прекратен. След като бракът е бил прекратен, е
изминала само 1 години оттогава, до подаване на исковата молба за делба. Няма
как, дори и да е започнал да тече давностен срок след прекратяването на брака,
имотът да се придобие по давност, защото не е изтекъл предвиденият в закона 10
годишен срок. Това, че ищцата не е живее в имота, не я лишава от правото й на
собственост, както мисли ответникът. За взаимоотношенията, които възникват
между двамата съсобственици по повод плащането на данъците и поддръжката на
имота, страните имат възможност да ги уредят по друг ред, но тези факти не
променят правата в собствеността на имота.
Решението е правилно и следва да бъде потвърдено.
На въззиваемата страна следва да се
присъдят направените разноски. За тях има представени доказателства за сумата
от 975 лв., внесени по сметката на адвоката.
По
изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 218 от 15.06. 2020
г., по гр.д. № 2275/ 2019 г. на РС–Търговище, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА И.М.З. ***, ЕГН **********, да заплати на А.А.З. ***, представлявана
от адв. А.М. ***, сумата от 975 лв., направени по делото разноски.
Решението може да се обжалва, в едномесечен срок от съобщаването му на
страните, пред ВКС, при наличие на основанията по чл. 280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.