Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. К., 09.07.2019 год.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Районен
съд-К., гражданско отделение в публично заседание Н.08.07.2019 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЙКО НЕЙКОВ
при
секретаря Детелина Димитрова като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 3302 по описа З.2018 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Гражданско дело
№ 3302/2018 г. по описа на Районен съд-К. е образувано по предявен иск от „А.ЗА
С.НА В." ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***,
офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано поотделно
от изпълнителните директори Н.Т.С. и М.Д.Д. чрез пълномощника
юрисконсулт Ц.П. против К.М.Л., с ЕГН **********, с адрес: *** с правно основание чл. 415 ГПК с цена на
иска 1 074,44 лева.
Ищецът, чрез
процесуалния си представител сочи, че на 09.03.2018 г. било подписано
Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания,
/цесия/ от 16.01.2015 г., между „Микро Кредит“ АД, с ЕИК ********* и „А.з.с.н.в.“
ЕАД с ЕИК *********, по силата на които вземането на „Микро Кредит“ АД, срещу
ответника К.Л., произтичащо от Договор за стоков кредит № *******, било
прехвърлено в собственост н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД, ведно с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви на дружеството –
кредитор.
Сочи, че било
изпратено по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД уведомление за извършената цесия от
страна на „Микро Кредит“ АД, посредством Български пощи с известие за
доставяне, което писмо се върнало в
цялост с отбелязване „Непотърсена пратка“. Изпратено било и второ уведомление
за извършената цесия, но писмото се върнало
в цялост, тъй като получателят не бил намерен на адреса.
Сочи, че на 30.05.2017
г. „Микро Кредит“ АД сключило с К.М.Л. договор за кредит CrediGо № *******,
като му предоставили кредит в размер на 1 500,00 лева. Същият се задължил да
върна кредита заедно с договорената лихва на 9 месечни вноски, всяка по 182,83
лева. Твърди, че заемополучателят се съгласил да сключи застраховка „Защита“ ,
като застрахователната премия била определена на 675,00 лева, които ответникът
се задължил да заплати на 9 вноски по
75,00 лева, всяка.
Сочи, че била
начислена и лихва за забава в размер на 49,97 лева.
Твърди, че
ответникът не заплатил изцяло паричния заем, като до момента погасил сумата от
1 296,00 лева.
Моли съда да
постанови съдебен акт, по силата на който да признае за установено, че К.М.Л., ЕГН ********** дължи н. „А.з.с.н.в.“
ЕАД следните суми: 691,13 лева – неизплатена главница по договор за заем
CrediGо № *******/30.05.2017 г.; 33,34 лева – договорна лихва от 30.11.2017 г.
до 28.02.2017 г.; 300,00 лева – застрахователна премия от 30.11.2017 г. до
28.02.2018 г.; 49,97 лева – лихва за забава от 01.12.2017 г. до датата на
подаване на заявлението в съда.
Претендира за
разноски.
В срока за
отговор по чл. 131 ГПК е постъпил писмен
отговор от назначения особен представител на ответника. Сочи, че искът е
допустим и основателен. Не оспорва
сключения договор за кредит, както и че
ищцовото дружество е изкупило задължението съгласно Рамков договор за покупко
продажба и прехвърляне на вземания.
Моли съда при постановяване на съдебното решение да има
предвид частичното плащане от страна на ответника на сумата от 1 296,00 лева.
Съдът намира, че
исковата молба е редовна, представените доказателства са допустими, относими и
необходими за решаване на спора.
В тежест на
ищеца е да докаже изложените в исковата молба твърдения, както и съществуването
на вземането си по основание и размер.
В тежест на
ответника е да докаже, че не дължи процесната сума.
Съдът приема за
безспорно между страните обстоятелството, че на 30.05.2017 г. е сключен договор
за стоков кредит между К.М.Л. като кредитополучател и „Микро Кредит“ АД като
кредитодател.
От
фактическа страна, съдът приема за установено следното:
Не се спори по делото, а това се
установява и от приложеното към настоящото частно гр. дело № 2471/2018 г. по
описа на РС-К., че по отношение на К.М.Л., въз основа на заявление от 02.10.2018 г. от заявителя „А.з.с.н.в.“ ЕАД ***, е била издадена
заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК за сумите, които са предмет на
настоящото производство, като същата е
връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Съдът е указал на
заявителя, че може да предяви иск за вземането си, като в указания срок същият
е завел настоящия иск.
Ищецът е представил по делото заверено
копие от Договор за заем CrediGo № ******* от
дата 30.05.2017 г., сключен между „Микро кредит“ АД, ЕИК *********, гр. София,
като кредитор и ответника в настоящото
производство – К.М.Л.,
като кредитополучател с постоянен адрес ***. От договора за паричен заем е
видно, че кредиторът е отпуснал паричен заем в размер на 1500,00 лева. Срокът за връщане на кредита бил
9 месеца, с ГПР в размер на 49,58 %.
От представената по делото
Застрахователна полица за застраховка „Защита“ № МС32014******* е видно, че
ответникът е сключил застраховка към „Уника Живот“ АД със застрахователен
посредник „Микро кредит“ АД със застрахователна сума 1 500,00 лева,
застрахователна премия 675,00 лева и срок на застраховката 9 месеца.
Ищецът „А.з.с.н.в.“ ЕАД *** е представил заверено
копие от Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от дата 16.01.2015
г., сключен между „Микро кредит“ АД като цедент или продавач и „А.з.с.н.в.“ ЕАД *** като цесионер или
купувач, Анекс № 1/16.01.2015 г. и Анекс № 3/16.01.2015 г. към същия договор, по силата на които титуляр на вземанията по
договора за паричен заем, предмет на настоящото производство, става „А.з.с.н.в.“ ЕАД ***.
В представеното по делото приложение на позиция с № 278 е посочен кредита на
ответника К.Л..
Представено е пълномощно, с което законният
представител на „Микро кредит“ АД упълномощава ищцовото дружество да уведоми от
името на „Микро кредит“ АД всички длъжници по вземания по кредити, които „Микро
кредит“ АД е цедирал с горе цитирания Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от дата 16.01.2015 г., за
извършената цесия съгласно чл. 99 от ЗЗД.
По делото процесуалният представител на
ищеца сочи, че в изпълнение на задължението си по чл. 99, ал. 3 ЗЗД бил
направен опит чрез изпращане на писмено уведомление да се уведоми длъжника за направеното
прехвърляне, но пратката се върнала в цялост. В този смисъл в исковата молба
ищецът моли уведомлението за цесията да бъде връчено на ответника заедно с
исковата молба.
Въз основа на така установената по
делото фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск е за установяване на
вземане с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК.
За ищеца е налице правен интерес от
установяване съществуването на вземането му, тъй като издадената заповед за
парично задължение срещу ответника не му е връчена.
Искът е допустим, подаден от и
срещу надлежно активно и пасивно легитимирани страни, имащи правен интерес от
образуване и водене на настоящото дело.
Поради допустимостта на иска, съдът следва да разгледа
спора по същество.
В настоящото производство в тежест на ищцовата страна
бе при условията на пълно и главно доказване да установи и докаже
съществуването на оспореното вземане, за което е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК.
По делото не се спори, че ответникът е
сключил Договор за заем CrediGo № ******* от
дата 30.05.2017 г. с „Микро кредит“ АД, гр. София, като кредитор за сумата от 1 500,00 лева при условия,
описани в приложения договор з.паричен заем.
По-късно между „Микро кредит“ АД и „А.за с.н.в.“ ЕАД
*** бил подписан Договор з.продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от дата 16.01.2015
г., с който задължението на ответника е прехвърлено н. „А.за с.н.в.“ ЕАД *** от
приложеното Приложение.
Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 4
от ЗЗД, задължение на цедента е да
съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне за вземането, което уведомяване
има за цел да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на неговото
задължение. Доколкото прехвърленото вземане е възникнало от правоотношение
между длъжника и стария кредитор /цедента/, законодателят е въвел изискването
именно старият кредитор да съобщи за прехвърляне на вземането. Логично
законодателят е счел, че само това
уведомяване ще създаде достатъчна сигурност за длъжника и ще обезпечи точното
изпълнение на задълженията му – спрямо лице, което е легитимирано по смисъла на
чл.75, ал.1 от ЗЗД. Правно релевантно за действието на цесията е единствено
съобщението до длъжника, извършено от цеденета /стария кредитор/, но не и
съобщението извършено от цесионера /новия кредитор/.
Прехвърлянето има действие спрямо трети
лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от
предишния кредитор.
Видно от практиката на ВКС по реда на чл.290 от ГПК в Решение №123
от 24.06.2009 г. по т.д.№12/09 г. на ІІ т.о. и Решение № 3 от 16.04.2014 г. по
т.д.№1711/13 г. на І ТО, уведомление изходящо от цедента, но приложено към
исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника с получаването на същата,
съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл.99, ал.3, прил.първо от ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание
чл.99, ал.4 от ЗЗД, какъвто не е настоящият случай.
Дори и съдът да приеме упълномощаването
за изрично, то не е налице надлежно уведомяване на длъжника. Няма доказателства
по делото, той да го е получил.
Ответникът по настоящото дело е представляван от назначен особен представител
по реда на чл.47, ал.6 от ГПК, без самият ответник да е получил лично копие от
исковата молба и от уведомлението /при условие, че се приеме, че изхожда от
надлежно упълномощена страна/ за извършената цесия, т.е не е спазено изискването
на чл.99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД – цесията не е породила действие в отношенията
между новия кредитор и длъжника.
Процесуалното
представителство може да произтича от закона /в случаите на изрично уредено
законно представителство/ или от договор, а представителството чрез особен
представител, макар и регламентирано от специална правна норма /чл.47,
ал.6 от ГПК/, не е законово, тъй като произтича от акт на съда, при
осъществяване на определените за това предпоставки – в т.см. т.6 от
Тълкувателно решение №6/06.11.2013 г. по тълк.д.№6/2012 г. на ВКС, ОСГТК/.
Назначеният от съда особен представител не упражнява свои процесуални права, а
тези на страната, която представлява / т.см. т.7 от Тълкувателно решение
№6/06.11.2013 г. по тълк.д.№6/2012 г. на ВКС, ОСГТК/, от което следва, че
особеният представител не е нито законов, нито договорен представител и не може
да приема адресирани до представляваното лице /в случая ответника/
материално-правни изявления на трети лица, каквото безспорно е уведомяването на
длъжника от стария кредитор по чл.99, ал.3 от ЗЗД за сключения договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, а и след като особеният представител не е осъществил
контакти с ответника, то последният като длъжник не може да се счита за
уведомен за цесията чрез особения представител.
При тези данни следва, че извършеното с Договор
за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от дата 31.10.2017 г., прехвърляне
на вземания няма действие по отношение на длъжника – ответник, тъй като з.извършеното
прехвърляне не му е съобщено по предвидения от закона ред и затова ищецът „А.за
с.н.в.“ ЕАД *** няма качеството на кредитор или правата на ищеца в качеството
на цесионер по договора са непротивопоставими на ответника.
Предвид гореизложеното главният иск по
чл.422, ал.1 от ГПК, следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
С
оглед изхода на делото, съдът присъжда в тежест на ищеца сумата в размер на 305,00
лева, представляваща възнаграждение за особения представител по делото на
ответника, определено по реда на чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1 от 09.07.2004г. з.минималните
размери на адвокатските възнаграждения. Същата е изплатена с разходен касов
ордер на особения представител.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „А.за с.н.в.“ ЕАД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление:***,
офис сграда Лабиринт, ет. 2,
офис 4, представлявано от Н. Т. С.и М.Д.Д. срещу К.М.Л.,
ЕГН **********,*** иск с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 от ГПК с цена на иска 1 074,44 лева /хиляда седемдесет и
четири лева и 44 стотинки/ за
установяване на вземане за сумата от: сумата 691,13 лева главница, представляваща задължение по договор
за заем CrediGo№ *******, сключен между „Микро Кредит“ АД и К.М.Л. на
30.05.2017 г.; 33,34 – договорна лихва от 30.11.2017 г. до 28.02.2018 г.;
300,00 лева – застрахователна премия от 30.11.2017 г. до 28.02.2018 г.; 49,97 лева – лихва за забава от 01.12.2017 г.
до 01.10.2018 г. и законна лихва върху главницата, считано от 01.10.2018 г. до
изплащане на вземането, по ч.гр.д. № 2471/2018 г. на Районен съд-К., като неоснователен и недоказан.
Решението
може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му пред Окръжен съд С..
След влизане в сила на решението, препис от
него да се приложи по ч.гр.д.№ 2471/2018 г. по описа на РС-К..
Районен съдия