РЕШЕНИЕ
№ 109
гр. Перник , 09.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на десети март, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:МИЛЕНА Р. ДАСКАЛОВА
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
МАРИЕТА С. ДИНЕВА-
ПАЛАЗОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно гражданско
дело № 20211700500033 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
Образувано е по жалба от „Водоснабдяване и канализация" ООД, гр. П. против
решение № 260178/29.09.2020 г. на РС - Перник, допълнено по реда на чл. 250 ГПК с
решение № 260401/30.10.2020г., постановени по гр. д. № 6676/2019 г. на РС – Перник, в
частта за осъждане на жалбоподателя-ответник да заплати на ищеца И.А., на осн. чл. 200, ал.
1 КТ сума в размер на 8000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
причинени от професионално заболяване *********************** и на осн. чл. 200, ал. 1
КТ сума в размер на 10 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
причинени от професионално заболяване**************************, ведно със законната
лихва от ***г. до окончателното изплащане на сумата, както и в частта на разноските
присъдени в тежест на ответника.
В жалбата се поддържа, че РС не е обсъдил, че ** % нам.раб. не са вследствие само на
проф. заболявания, а на всички заболявания, посочени в процесното ЕР на ТЕЛК, като в
тези % е вкл. заболяването ***, което не е проф. и не подлежи на обезщетяване от
работодателя, и е включено заболяването ***, за което ищецът вече е получил 15000 лв.
обезщетение, съгласно решение № 1472/05.12.2018г. по гр. д. № 5426/2018г. на РС –
Перник, поради което от присъдените 18000лв. следва да се приспаднат вече платените му
1
15000лв. по цитираното решение. Остава дължима разлика от 3000 лв. – 1000 лв. за неим.
вреди от проф. заболяване *** и 2000 лв. неим. вреди от проф. заболяване ***. РС
неправилно е кредитирал с доверие св. показания на А., тъй като същите са противоречиви,
непоследователни и нелогични –заявил е, че баща му има болки в ***, но че баща му няма
проблем ***, като РС е присъдил обезщ. за неим. вреди за проф. заболяване *** от 8000 лв.
за заболяване, за което синът на ищеца дори не е забелязал, като счита обезщетението от
8000 лв. крайно завишено и прекомерно. Процесните заболявания *** и *** са често
срещани и са с нисък до незначителен интензитет на болки и страдания и не обосновава
обезщетение от 18000лв. Освен това за първото заболяване ***, което е нелечимо и
необратимо заболяване, ищецът е обезщетен със сумата от 15000 лв., съгласно решение №
1472/05.12.2018г. по гр. д. № 5426/2018г. на РС – Перник, като на фона на обезщетението за
заболяване *** от 15000лв., присъденото обезщетение от 18000лв. за *** се явява крайно
завишено и не отговаря на принципа за справедливост в чл. 52 ЗЗД. Иска се отмяна на
решението в обжалваната част от въззивната инстанция с отхвърляне изцяло на исковете,
евентуално за намаляване на присъдените обезщетения.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемият - ищец е подал отговор на жалбата, като
изразява становище за нейната неоснователност.
Против решение № 260401/30.10.2020г. по гр. д. № 6676/2019 г. на РС – Перник е
постъпила частна жалба от адв. И.В. – проц. пълномощник на ищеца, в частта му за оставяне
без уважение молбата на адвоката за изменение на определения му и присъден с решение №
260178 по същото дело, адв. възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ищеца, с
искане за отмяната му и да се постанови исканото изменение чрез присъждане на още 490
лв.
В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК ответникът по частната жалба е подал отговор, като
изразява становище за нейната неоснователност и за потвърждаване на решението в
обжалваната част.
Пернишкият окръжен съд намира при извършената по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК
служебна проверка, че обжалваното решение е валидно и допустимо – в обжалваната му
част.
Относно правилността на обжалваното решение, с оглед предмета на въззивното
производство и оплакванията във въззивната жалба, се установяват следните относими за
спора факти:
Установено е от доказателствата по делото, че ищецът е работил по трудово
правоотношение на длъжност "***" при ответника. С Решение № 1515 от 15.12.2016г. на
ТЕЛК на МБАЛ "Св. Иван Рилски“ – С. е прието, че заболяванията на ищеца
„*******************************“ имат професионален характер, като са му определени
** % т. н. работоспособност, от които ** % поради професионално заболяване /дата на
2
инвалидност – ***г./ и ** % поради общо заболяване /дата на инвалидност – ***г./ със срок
на % на намелена работоспособност и степен на увреждане - три години до *** г. Видно от
официалното удостоверяване върху експертното решение е извършено отбелязване от
компетентния за това орган - РЗИ – РКМЕ – гр. П., че същото е влязло в сила на 11.01.2017
г., , а освен това факт не е бил и спорен между страните по настоящото дело. В този смисъл
съгласно трайната и задължителна практика на ВКС, вече установеното с влязло в сила
решение на ТЕЛК за професионалния характер на заболяванията на ищеца и причинната
връзка между тях и условията на труд при работата му при ответника, не подлежат на
повторно установяване в настоящото производство.
С оглед оплакванията във въззивната жалба, спорът пред въззивната инстанция се
концентрира за размера на дължимото обезщетение. В тази връзка от заключенията на
съдебно-медицинските експертизи и медицинската документация по делото се установява,
че професионалните заболявания на ищеца са с рецидивиращ характер, като това може да се
дължи както на неблагоприятни условия на труд, климатични условия, така и без видима
причина. Професионалното заболяване
*****************************************************. Заболяването няма стадий на
развитие. Лечението на ************ е консервативно и се ползва цялата гама на
обезболяващи, нестероидни противовъзпалителни средства в зависимост от степента на
болката, щадене на ръцете, а при напредване на симптоматиката и оперативно лечение.
Заболяването не се влияе от възраст и тегло на пациента. ***********************. По
отношение на професионалното заболяване ********************. И трите професионални
заболявания, удостоверени в ТЕЛК решението са независими едно от друго и не се
повлияват едно от друго.
При определяне размера на обезщетението съгласно чл. 52 ЗЗД, настоящият въззивен
състав съобрази наличието на няколко придобити заболявания - ****************, чийто
професионален характер е установен, и комплексното увреждане на здравето на ищеца от
същите тези заболявания, обуславящи и по-голям интензитет на претърпените от него
отрицателни преживявания предвид клиничната им проява -
*************************************, в резултат на които има и затруднения в личния
живот и ежедневието. Определеният краен процент **% ТНР в това число за общо
заболяване **% ТНР и за професионално заболяване **% ТНР. Зрялата работоспособна
възраст на ищеца – ** г., със сравнително рано настъпилото ограничаване на
работоспособността, неблагоприятната медицинска прогноза на професионалните болести –
****************** и се касае за хронични заболявания и напълно излекуване не може да
се очаква. Още и периода, за който се присъждат обезщетенията, като до този момент други
не са били определяни за процесните проф. заболявания, както и съществуващите в страната
обществено-икономически условия на живот. При съвкупната преценка на тези обективно
съществуващи обстоятелства въззивният съд приема, че справедливият по смисъла на чл. 52
ЗЗД паричен еквивалент на претърпените от ищеца неимуществени вреди е в размер на 10
000 лв. за професионалното заболяване ******************, съответно – 8000 лв. за
3
професионалното заболяване *******************. С оглед на това размерът и обхватът на
присъдените от първоинстанционния съд обезщетения за неимуществени вреди съответства
на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД, и критериите по ППВС № 4/23.12.1968 г. и с
конкретно посочените по-горе характер и степен на негативните последици от
професионалните заболявания, поради което оплакването във въззивната жалба, че размерът
на обезщетенията е завишен е неоснователно.
Въззивният съд не споделя доводите на жалбоподателя, че размерът на
обезщетенията не е съобразен с процента неработоспособност за общи и проф. заболявания.
На първо място, няма как да се прави съпоставка между общото и професионалното
заболяване с оглед да се определи кое причинява повече болки, страдания, неудобства -
тоест неимуществени вреди. Определянето на процент на ТНР се прави в сравнение със
здрав човек (чл. 61 от НАРЕДБА за медицинската експертиза (обн. ДВ, бр. 36 от 14.05.2010
г., отм., бр. 51 от 27.06.2017 г., но действала при издаване на процесното решение на ТЕЛК).
Не напразно според чл.65 от Наредбата, когато освен професионално има и общо заболяване
процентът ТНР, до който води всяко от тях се определя поотделно, а общият процент, който
няма как да е по-голям от сто се определя по специална методика. Разграничаването не е
случайно, защото на обезщетяване подлежат всички вреди от професионалното заболяване,
а не само онази част, която процентно е взета предвид от медицинските органи при
определяне на крайния процент на степента на ТНР. Значение има до каква ТНР
самостоятелно (ако нямаше и общо заболяване) би довела професионалната болест. Това
съответства и на обективния характер на критерия справедливост по ЗЗД и на принципа за
интегрално обезщетяване. На следващо място, на осн. чл. 200 КТ отговорността на
работодателя се ангажира независимо от процента на настъпила в резултат на злополуката
или професионалното заболяване трайна неработоспособност, доколкото работодателят е
отговорен за всички причинени на работника вреди при и по повод изпълнение на
възложената работа.
На основание чл. 84, ал. 3, вр чл. 86 ЗЗД следва да бъдат уважени и акцесорните
искове за законната лихва върху определените обезщетения за неимуществени вреди, която
лихва е дължима от датата на установяване на професионалните заболявания от ТЕЛК -
***г., до окончателното заплащане, както е поискано от ищеца.
В обжалваната част, с решението си първоинстанционният съд е достигнал до
идентични правни изводи и краен резултат с тези на въззивния съд и следва да бъде
потвърдено. Въззивната жалба е неоснователна. Решението в останалата отхвърлителна част
е влязло в законна сила като необжалвано.
По частната жалба от адв. И.В.:
С решение № 260178/29.09.2020 г. на РС - Перник са присъдени разноски за
адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗАдв. на адвокат В. в размер на 1070 лв., след което е
4
постановено и обжалваното с частната жалба решение № 260401/30.10.2020г. на РС –
Перник, с което по реда чл. 248 ГПК е оставена без уважение молбата на адв. И.В. за
изменение на първото решение в частта за разноските и за присъждане в полза на адвоката
още 490 лв.
Разгледана по същество частната жалба е основателна.
По първоинстанционното производството са предявени два кумулативно съединени
оценяеми искове с пр. осн. чл. 200 КТ – за сумите от по 12000 лв., и съгласно чл. 7, ал. 2, т.
4, вр. чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1/2004 г. се дължи адв. възнаграждение за всеки от тях
поотделно. С оглед уважената част на предявените искове за неимуществени вреди – 10000
лв., съответно 8000лв., дължимото от ответника адв. възнаграждение на процесуалния
представител на ищеца е 830 лева, съответно 730 лв., т.е. има право на общо 1560 лв. пред
първата инстанция.
С оглед изложеното, решение № 260401/30.10.2020г. на РС – Перник следва да се
отмени в обжалваната част и вместо това ответникът бъде осъден да заплати на адв. В., в
качеството на процесуален представител на ищцата, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв.
допълнително сумата от 490 лв., представляваща възнаграждение за оказана безплатна
правна помощ в първата инстанция.
По разноските
С оглед резултата от обжалването, на жалбоподателя „Водоснабдяване и
канализация" ООД, гр. П. не се дължат разноски за въззивното производство.
Въззиваемият не претендира и не доказва разноски за въззивното производство (в
представения договор за правна защита е посочено, че му оказана безплатно адвокатска
помощ – чл. 38, ал. 1 ЗАдв.). При направено искане, на осн. чл. 38, ал. 2 ЗАдв. в полза на
адвоката на въззиваемия следва да бъдат присъдени разноски за адв. възнаграждение за
въззивното производство съобразно обжалваемия интерес в същото - 18000 лв., или в размер
на 1070лв., определен съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г., което му се дължи от
жалбоподателя изцяло предвид неоснователността на жалбата. Хипотезата на чл. 2, ал. 5 от
Наредба № 1/2004 г. е от значение единствено и само за определяне на адв.възнаграждение
за всеки от исковете поотделно в първата инстанция, но не се прилага във въззивното
производство, защото в този случай материалният интерес по Наредба № 1/2004 г. съвпада с
обжалваемия интерес, т.е. със сбора от цената на отделните искове.
В производството по чл. 248 от ГПК не се дължат нови разноски на страните с оглед
изхода на спора (включително и разноски за адв. възнаграждение), както в
първоинстанционното, така и във въззивното производство. Ето защо, независимо от
уважаване на частната жалба, съдът не присъжда разноски на жалбоподателя за
производството по чл. 248 ГПК.
5
По изложените мотиви, Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260178/29.09.2020 г., допълнено по реда на чл. 250
ГПК с решение № 260401/30.10.2020г., постановени по гр. д. № 6676/2019 г. по описа на
Районен съд – Перник, в обжалваната част.
ОТМЕНЯ решение № 260401/30.10.2020г. по гр. д. № 6676/2019 г. по описа на
Районен съд – Перник в обжалваната част, с която е оставена без уважение молбата на адв.
И.В. да бъде изменено решение № 260178/29.09.2020 г. по гр. д. № 6676/2019 г. по описа на
Районен съд – Перник, в частта за разноските, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ решение № 260178/29.09.2020 г. по гр. д. № 6676/2019 г. по описа на
Районен съд – Перник, в частта за разноските, като ОСЪЖДА „Водоснабдяване и
канализация" ООД, ЕИК *********, ***, да заплати на адв. И.Г. В. от АК - П., сл. адрес:
***, на осн. чл. 38, ал. 2 ЗАдв. допълнително сумата 490 лв. – адв. възнаграждение за
оказана безплатна правна помощ на ищцата за първата инстанция.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация" ООД, ЕИК *********, ***, да заплати
на адв. И.Г. В. от АК - П., сл. адрес: ***, на осн. чл. 38, ал. 2 ЗАдв. сумата 1070 лв. лева –
адв. възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на въззиваемата във въззивното
производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд, при
условията на чл. 280, ал. 1 и 2 от ГПК, в 1-месечен срок от връчването на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6