Р Е
Ш Е Н И Е
гр.София
05.08.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 22 състав в публичното съдебно заседание
на осемнадесети юни през две хиляди и деветнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИЛЕНА БОГДАНОВА
при участието на секретаря
И.Коцева, като разгледа гр.д. №1521 по описа на СГС за 2018г., за да се
произнесе взе предвид следното :
Производството
е образувано по искова молба на М.Р.Я. -
Н. ЕГН ********** с адрес *** чрез адв.М. Н.-Т.от
САК, съдебен адрес *** с която е предявен иск за осъждане на ответника З. „Б.И.“
АД ЕИК ******** със седалище и адрес на управление ***, да заплати на ищцата основание чл.432 КЗ ал.1 вр. чл.477 от КЗ сума в размер на 90 000лв., частично
от 120 000лв. – представляваща застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди – болки и страдания, търпени от ПТП на 23.05.2017г., ведно
със законната лихва, считано от 02.02.2017г. – датата
на предявяване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата,
както и сумата от 14 467,50лв. - обезщетение за имуществени вреди –
сторени разноски за лекарства, медицински консумативи и лечение, ведно със
законната лихва, считано от 02.02.2018г., датата на
предявяване на исковата молба. Претендират се разноски.
В исковата молба ищцата твърди, че 23.05.2017г.
около 02.05ч. на Северна скоростна тангента – гр.София от ул.Требич към бул.Ботевградско шосе на около 200м. след
разклона за св.Кубратово като пътник в лек автомобил „Фолксваген Поло“ с рег.№********,
управляван от М.П.Н. с несъобразена скорост със състоянието на пътя, при което
последният напуска пътното платно и самокатастрофира
в земна маса, натрупана в страни от пътя. При настъпилото ПТП ищцата твърди, че
получила множество телесни наранявания, застрашаващи живота й. след инцидента
била в безсъзнание, била закарана в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ в критично състояние.
Било установено, че е получила деформирана лява подбедрица
с наличие на открити фрактури с пробиване на мускули и кожа, две отворени рани
с размери около 8см в областта на ходилото и надробявания на костите в областта
на глезена, деформирана дясна подбедрица с чувство за
хрущене и стържене при движение и функционална немощ, оточен
десен лакът с деформация, увреждане на главата и мозъка – сътресение на мозъка
със загуба на съзнание, разкъсно-контузна рана на
горна устна в ляво и дясно, контузия и хематом на гърба на носа, хематом в
областта на лява ябълчна кост, фрактура на носни
кости, фрактура на осмо ребро в ляво, счупени първи и втори горен ляв и първи
десен горни зъби. Твърди, че й били извършени сложни оперативни процедури
поради множество счупвания на горен крайник и двата долни крайника. Месец след
първоначалното болнично лечение, била приета за последваща
операция за екстракция на поставени външни фиксатори.
От получените множество травми ищцата била лишена от движение, не можела да
седи без чужда помощ, не можела да се храни сама. Четири месеца била на постелен режим. Възстановяването било бавно и болезнено,
изпитвала страх, безпокойство, тревожност.
Твърди, че по отношение на
л.а.“Фолксваген Поло“ била налице сключена застраховка „Гражданска отговорност“
при З. „Б.И.“ със застрахователна полица №BG/02/117001437975 със срок на действие от
17.05.2017г. до 16.05.2018г.
Твърди, че сезирала
застрахователното дружество с молба от 23.08.2017г. и била образувана преписка
по щета №**********, но и при изтичане на тримесечния срок липсвало
произнасяне.
Ответникът оспорва иска като неоснователен. Твърди,
че водачът на л.а. „Фолксваген Поло“ не е нарушил правилата на ЗДвП, поради
което не е възникнала отговорността на застрахователя. Прави възражение за съпричиняване с твърдение, че ищцата е била без поставен обезопасителен колан. Оспорва твърдените болки и страдания.
Оспорва размера на претендираното
обезщетение като завишен, оспорва иска за присъждане на лихва като
неоснователен.
От фактическа страна съдът приема за установено
следното.
По делото е представен Констативен протокол
за ПТП №К-333 от 23.05.2017г., за станало на същата дата около 02.05ч. ПТП в
гр.София на Северна тангента на около двеста метра след разклона за Кубратово,
където лек автомобил е самокатастрофирал. Отбелязано
е, че в резултат на ПТП е пострадала пътничката М.Я. – Н., която получила
множество травми и била настанена в болница Пирогов.
Представено е Наказателно постановление от
16.06.2017г. от СДВР, Отдел Пътна полиция СДВР, от което е видно, че водачът на
л.а.Фолксваген Поло М. Н. е бил наказан с глоба за извършено нарушение на чл.20
ал.2 от ЗДвП.
От приложената Епикриза
ИЗ №17145/2017г. се установява, че ищцата е постъпила в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“
ЕАД на 23.05.2017г. и е била изписана на 09.06.2017г. По спешност й е бил
поставен външен фиксатор на лява подбедрица,
на другите фрактури били поставени гипсови имобилизации.
Били оперирани фрактурите на крайниците, под рентгенов контрол била извършена
закрита репозиция
на фрактура. На 25.05.2017г. се установява, че е била извършена втора
операция – закрита репозиция на фрактура на фибулата, репонирали се фрагменти
и последвала стабилизация чрез I
ТЕН.
От представената Епикриза
ИЗ №24601/2017г. се установява, че М.Н. е постъпила на 20.07.2017г. и изписана
на 23.07.2017г. във Втора клиника по ортопедия и травматология Пирогов, за
оперативни процедури на таза и долния крайник със среден обем и сложност. Била
е приета в планов порядък за екстракция на метала.
Според представената Епикриза
ИЗ-2273/17г. от Национална специализирана болница за физикална
терапия и рехабилитация ЕАД ищцата е постъпила на 05.09.2017г. и е била
изписана на 12.09.2017г. за лечение, включващо рехабилитационни
процедури, поради оплаквания от болка, оток и ограничени движения на двете глезенни стави и ходила. Отразено е в епикризата,
че е налице променена стойка и походка с помощно средство, болка, оток и
ограничени движения в двете глезенни стави и ходила, хипотрофия на мускулите на двете подбедрици.
Била е изписана с дискретно подобрение.
Представени са и приети девет броя болнични
листа за временна нетрудоспособност, за периода 23.05.2017г.-16.02.2018г.
Представени са и приети като доказателства
Амбулаторен лист №309/10.08.2016г. и Амбулаторен лист №64/31.01.2018г. за
зъболечение и удостоверен зъбен статус и удостоверение за фрактури на зъбите.
Според представените и приети дванадесет броя
фактури, ведно с касови бонове към тях, за периода от 29.05.2017г. до
13.06.2017г. ищцата е сторила разноски
за отразените във всяка от тях медицински консумативи и медикаменти.
Ищцата е предявила претенция до ответника на 27.08.2017г.
за изплащане на обезщетение за претърпяна щета по полица „Гражданска
отговорност“ № BG/22/117001437975.
До изтичане на тримесечния срок ответникът не
се е произнесъл, с което обосновава правния си интерес от предявяване на иск
пред съда.
Установява се, че ответникът е застраховател
по „ГО“ по отношение на лек автомобил „Фолксваген Поло“ с рег.№******** със
застрахователна полица № BG/22/117001437975 със срок на действие от 17.05.2017г.
до 16.05.2018г.
С молба, представена в о.с.з. на 22.01.2019г.
ищцата е поискала на осн. чл.214 ал.1 от ГПК
увеличение на иска за неимуществени вреди от 90 000лв. на 120 000лв.
Съдът е допуснал исканото увеличение на 30.01.2019г. в з.з.,
след представяне на доказателства за заплатена държавна такса.
Според изслушаната по делото
съдебно-медицинска експертиза на вещото лице д-р Ц.Г. от ПТП ищцата е получила
следните травматични увреждания – контузия и множество разкъсно-контузни
рани на горната устна на устата; контузия и хематом на гърба на носа с клинични
данни за счупване на носни кости; хематом в лява яблъчна
област; сътресение на главен мозък; контузия на десен лакът със счупване на лакетния израстък на дясна лакетна
кост; открито – с две големи от по 8см рани – счупване в дисталната
част /към глезените/ на костите на лява подбедрица;
двустранно счупване на 2-3-4 пръсти след ставата им с ходилната
кост. Било е изразено съмнение за счупване на 8-мо ляво ребро, но не е
потвърдено в крайната диагноза. За увреждането на зъбите са налице данни от
преглед на 31.01.2018г., когато от стоматолог е регистрирано счупване на
коронката на първи горен десен зъб и счупване на режещи ръбове на коронки на
първи горен ляв и втори горе десен зъби. Вещото лице, отчитайки вида,
локализацията на счупванията на костите, възрастта на
ищцата и проведеното й лечение, при благоприятно протичане на оздравителния
процес сроковете за възстановяване на счупванията са
следните – при диафизарно счупване на костите на
дясната подбедрица – около 4-5 месеца; откритото
счупване на костите на лявата подбедрица е с продължителен възстановителен период
около 6-7месеца; счупване на ходилни кости и пръсти –
около 1,5 -2месеца; при счупване на лакътен израстък
средно функционално възстановяване след операция е около 2,5месеца. В случая е
налице по-продължителен период на възстановяване поради настъпили усложнения от
травмите на долните крайници- контрактури на двете глезенни стави. Вещото лице е конкретизирало, че травмите
покриват признаците на трайно затруднение на движенията на крайниците. Като
увреждания с траен и възможен постоянен характер са получените
втвърдявания на глезенните
стави на ляв и десен долен крайници с регистрирани намалени по обем движения.
Въпреки проведеното рехабилитационно лечение
възстановяването не е пълно. От разкъсно-контузните
рани са останали добре видими белези, които са за цял живот, без специализирана
козметична намеса. Вещото лице не дава категоричен отговор в експертизата дали
пострадалата ищца е била с предпазен колан в момента на ПТП, тъй като травмите
биха били получени, с оглед деформациите по автомобила, и в двата варианта – с
и без колан.
Вещото лице е изследвало направените разходи
по представените по делото фактури и заключава, че те са във връзка с
проведеното лечение.
В
о.с.з вещото лице Г. уточнява, че мозъчната травма има характер на лекостепенно мозъчно сътресение, с оглед на това, че няма
данни ищцата да е загубила съзнание напълно. Посочило е, че при постъпване в
Пирогов не е бил извършен преглед от стоматолог, това е станало на следващата
година. Вещото лице е констатирало увреждане на посочените зъби. Пояснило е че уврежданията на двете ходила на ищцата не е
било отразено в окончателната диагноза на Пирогов, изводите се правят на база епикриза, която е представена по делото, издадена от
Национална болница за физиотерапия и рехабилитация от 05.09.2017г.
Съдът е допуснал и назначил допълнителна
съдебно-медицинска експертиза, изготвена от д-р Г. като е приложен снимков
материал от представени от ищцата образни изследвания на CD. От същите се установява, че в резултат
на ПТП от 23.05.2017г. М.Н. при диагностичен процес е констатирано, че има
следните травми на долните крайници – за
левия крак – открито счупване в дисталната част
на голямопищялната кост на лява подбедрица;
многофрагментно, диафизарно
счупване в средната част на малкопищялната кост на
лява подбедрица; разместено счупване на втора, трета
и четвърта предноходилни кости на ляво ходило, близо
до ходилно-фалангеалните стави, както и косо счупване
на втора ходилна кост в близост до задно-ходилните кости; за
десния крак: многофраментно счупване на дисталната част вкл. и глезенен
израстък на голямопищялната кост на дясна подбедрица; раздробено счупване, вкл. глезенен
израстък на малкопищялната кост на дясна
подбедрица; счупване на втора, трета и четвърта предноходилни кости на дясно ходило в
близост до ставите им със задно ходилните кости с
данни и за изкълчване в областта на стави между предноходилните
и задноходилни кости.
Според изслушаната съдебно-медицинска експертиза,
изготвена от д-р Д.М. – дентален лекар, пострадалата М.Н.
е получила в резултат на процесното ПТП частични
счупвания на режещите ръбове на естествените зъбни корони на първи и втори
горни зъби в дясно и на първи горен зъб в ляво, без откриване на зъбната пулпа.
Обяснил е, че частичните счупвания имат травматичен характер и е възможно да са
настъпили при ПТП. Към момента на извършения клиничен преглед от вещото лице на
03.04.2019г. не се установяват данни за извършени стоматологични манипулации на
травмираните зъби. Заключава, че в случая се налага извършване на директни
възстановявания с фотополимерен материал.
Според изслушаната по делото Комплексна медицинска и авто
- техническа експертиза на вещите лица д-р Е.И. и инж.А.М. се установява, че
причината за настъпване на процесното ПТП е високата
скорост на движение на автомобила при намалена видимост – движение в тъмната
част на денонощието –и необозначена със съответен знак земна маса по средата на
пътното платно, разположена напречно при ремонтни дейности да спира движението.
Ударът е челно в земната маса. Автомобилът е с тотална деформация на предната
част и е бил бракуван. Поради това, че двигателят в резултат на удара се е
изместил назад към купето и арматурното табло, при което се намалява
разстоянието между пътника и таблото, могат според експертите, да се причинят
травми на пътника и с поставен обезопасителен колан.
Не дават категоричен отговор дали е била с поставен колан, но предвид данните
за сериозни външни и вътрешни деформации на процесния
автомобил при вероятна скорост на автомобила към момента на ПТП около 90км/ч,
употребата на обезопасителен колан не води до сигурен
предпазващ ефект и получаване на по-малко сериозни травми. Получените травми от
ищцата съответстват да са в резултат на процесното
ПТП.
В осз вещите лица
изразяват предположения, че след като шофьорът на автомобила не е със счупени
долни крайници най-вероятно ищцата е била без колан.
По делото са събрани и гласни доказателства.
Според разпитания пред съда свидетел М.П.Н.,
съпруг на ищцата, чийто показания съдът цени при условията на чл.172 ГПК като
взема в предвид възможната му заинтересованост от изхода на спора, по време на процесното ПТП се движел с по-висока скорост около
80-90км/ч, изведнъж на пътя видял камара пръст и не успял да реагира, като
последвал челен удар в нея. Твърди, че моторът бил влязъл в купето, като било
изкъртено и таблото. Колата била
смазана, дори и подовата част. Ищцата се возела до него на предната седалка,
била в тежко състояние, в безсъзнание. Той изпаднал в шок. Имал гръдна травма,
твърди, че съпругата му е била с поставен колан. Костта от единия й крак била
навън и шуртяло много кръв.
Според свидетелката К.И. – приятелка на ищцата,
състоянието на последната след претърпяното ПТП било много тежко, била със
счупени крака и ръка, била обезобразена, нарязана по лицето, имала счупен зъб
отпред. След изписването на ищцата от Пирогов, около четири месеца била на
легло и на инвалидна количка. Към септември месец започнала полека да става с проходилка и патерици, повече седяла на количката. Не
можела да стъпва, железа и игли стърчели от краката
й. била много зле с тях, защото и двете били счупени. След около година се
възстановила, но не напълно, продължавала да има болки. Имала белези по краката
и по горната устна.
Според свидетелката М. Н. – свекърва на
ищцата, М.Н. била в много тежко състояние след катастрофата. След изписването й
от Пирогов, тя се грижела за нея. Твърди, че около четири месеца М. била на
памперси денонощно, слагали я на инвалиден стол, за да я изкъпят и измият. След
четвъртия месец й направили операция на крака, след петия
месец я завели на раздвижване в клиника в жк Люлин.
През цялото време ищцата ревяла, изпитвала силни болки, давали й обезболяващи
лекарства, в началото се хранела със сламка. И към момента имала метални
пластини в краката, които не са й извадени. Животът й се променил, пред
инцидента ходела на народни танци, излизала на разходки, сега не можела да
ходи, поради болки. Ходела бавно, не можела да издържа на дълги разстояния.
Ходела на работа в Изи Кредит, като работи на бюро.
Не се оспорва от ответника и е видно от застрахователната полица, че
ответникът е застраховател на виновния водач за процесния
период.
При така събраните доказателства съдът приема
от правна страна следното.
Предявени са преки искове по чл.432 ал.1 КЗ
във вр.чл.477 КЗ за обезщетение от пострадало
/увредено/ лице при ПТП срещу застраховател по „ГО на автомобилистите“ на
виновния водач.
Претендираното
обезщетение произтича от следните обстоятелства: причинна връзка от виновно и противоправно деяние на лице-виновен водач при ПТП, чиято
гражданска отговорност към датата на деянието е застрахована при ответника.
Твърди се, че от деянието са настъпили неимуществени вреди /болки и страдания/
от посочените увреждания.
Прието е за безспорно между страните, че
ответникът е застраховател по „ГО на автомобилистите“ на виновния водач.
Съдът счита, че от събраните по делото
доказателства се установява противоправно поведение и
вина на М.П.Н. за процесното ПТП. Извършил е
нарушение на чл.20 ал.2 ЗДвП – при избиране скоростта на движение не се е съобразил
с атмосферните условия, релефа, условията на видимост, интензитета на движение
и др.обстоятелства, за да спре пред предвидимо препятствие или създадена
опасност за движението.
Не се доказа от ответника съпричиняване
от страна на ищцата. Според САТЕ и
комплексната медицинска и автотохеническа експретиза, и в последствие изслушването им в ОСЗ, не може
да се даде еднозначен отговор на въпроса била ли е или не с поставен обезопасителен колан ищцата по време на ПТП. Налице са
предположения в едната и другата посока и изразяване на вероятност, че може би
е била без колан, но от друга страна травмите са съответни на деформациите. Ето
защо настоящият състав, не приема доказаност на направеното
възражение за съпричиняване.
Налице е категорична практика на ВКС –
решение № 206 от 12.03.2010г. по т.д. № 35/09г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение №
98 от 24.06.2013г. по т.д. № 596/12г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 151 от
12.11.2010г. по т.д. № 1140/11г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 169 от
02.10.2013г. по т.д. № 1643/12г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. решение № 16 от
04.02.2014г. по т.д. № 1858/13г. на ВКС, ТК, І т.о. и решение № 92 ог 24.07.2013г. по т.д. № 540/12г. на ВКС, ТК, І т.о.,
според която, за да бъде намалено на основание чл.51, ал.2 ЗЗД дължимото
обезщетение, приносът на пострадалия следва да бъде надлежно релевиран от застрахователя чрез защитно възражение пред
съда, и да бъде доказан по категоричен начин при условията на пълно и главно
доказване от страната, която го е въвела. Изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да
почива на предположения, а следва да се основава на доказани по несъмнен начин
конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е
способствал за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил
неговото настъпване. Намаляването на обезщетението за вреди на основание чл.
51, ал. 2 ЗЗД е допустимо, само ако са събрани категорични доказателства, че
вредите не биха настъпили или биха били в по-малък обем, ако по време на
произшествието пострадалият е ползвал предпазен колан. В случая не може да бъде
изведена категоричност.
При доказан ФС на деликта
и недоказано съпричиняване от ищцата съдът следва да
определи справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди. При
преценка по чл.52 ЗЗД съдът преценява характера и тежестта на уврежданията,
интензитета и продължителността на болките, психическите и физически последици
настъпили в резултат на телесните увреди. Относимо
обстоятелство е и икономическата конюнктура в страната към момента на
увреждането с цел формиране на обществено-оправдана мяра за справедливост / решение № 99/08.10.2013 г. по
т.д.№ 44/2012 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО, решение № 66/03.07.2012 г. на ВКС по т.д.№
619/2011 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО/, при определяне на паричният еквивалент на
вредите. Релевантните обстоятелства, примерно посочени в ППВС № 4/1968 г.,
следва да бъдат преценени и анализирани в тяхната съвкупност /решение №
93/23.06.2011 г. по т.д.№ 566/2010 г., на ВКС, ТК, ІІ ТО; решение №
158/28.12.2011 г. по т.д.№ 157/2011 г. на ВКС, ТК, І ТО и др./, за да бъде
размерът на обезщетението надлежно обоснован респ.справедлив .
В случая като обстоятелства обосноваващи
сравнително по-висок размер на обезщетението
следва да се отчетат, получените тежки травматични увреждания, дълъг
възстановителен период и липса на възстановяване на част от травмите. Отчита
се:
- наличието на открито счупване в дисталната част на голямопищялната
кост на лява подбедрица; многофрагментно,
диафизарно счупване в средната част на малкопищялната кост на лява подбедрица;
разместено счупване на втора, трета и четвърта предноходилни
кости на ляво ходило, близо до ходилно-фалангеалните
стави, както и косо счупване на втора ходилна кост в
близост до задно-ходилните кости; за десния крак: многофраментно счупване на дисталната
част вкл. и глезенен израстък на голямопищялната
кост на дясна подбедрица; раздробено счупване, вкл. глезенен израстък на малкопищялната
кост на дясна подбедрица; счупване на втора, трета и
четвърта предноходилни кости на дясно ходило в
близост до ставите им със задно ходилните кости с
данни и за изкълчване в областта на стави между предноходилните
и задноходилни кости.
-
наложили се няколко операции, поставяне на метални елементи за фиксиране и
впоследствие премахването им;
-
бавно възстановяване – на част от травмите и липса на пълно възстановяване
обема на движение в двата глезена;
-възможност
за постоянен характер на получените втвърдявания на глезенните стави
на ляв и десен долен крайници с регистрирани намалени по обем движения.
Като обстоятелства обосноваващи сравнително
по-нисък размер на обезщетението спрямо претендираното в случая трябва да се отчете :
-
възстановяване в голяма степен на контузията и множеството разкъсно-контузни
рани на горната устна на устата; контузия и хематом на гърба на носа с клинични
данни за счупване на носни кости; хематом в лява яблъчна
област; контузия на десен лакът със счупване на лакетния
израстък на дясна лакетна кост;
-
частични счупвания на режещите ръбове на естествените зъбни корони на първи и
втори горни зъби в дясно и на първи горен зъб в ляво, без откриване на зъбната
пулпа, но могат да бъдат възстановени с фотополимерен
материал;
-
не се доказаха твърденията на ищцата за контузия на мозъка и за мозъчно сътресение, свързано със загуба на
съзнание;
-
няма категорични медицински данни за загуба на съзнание;
Като съобразява така събраните доказателства
съдът приема, че като справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди
следва да присъди сумата от 90 000 лева. За разликата до претендираните
120 000 лева искът трябва се отхвърли.
Върху обезщетението се претендира лихва за
забава от датата на депозиране на исковата молба в съда 02.02.2018г.,
от която дата съдът ще я присъди.
По отношение на имуществените вреди, съдът
намира, че същите са доказани от представените писмени доказателства,
неоспорени от ответника, в претендирания размер от 14 467,50лв.,
ведно с лихва считано от 02.02.2018г.
По разноските.
В последното съдебно заседание процесуалният
представител на ищцата е направила възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на ответника.
При този изход на спора и обстоятелството, че
ищцата е била частично освободена от заплащане на държавна такса и разноски, на
основание чл.78,ал.6 от ГПК таксата върху уважения размер на претенцията следва
да се заплати от осъдения ответник, която такса съгласно чл.1 от Тарифа за
държавните такси, които съдилищата събират по ГПК, е в размер на още 1600лв.,
платима по сметка на СГС.
На ищцата
следва да бъдат заплатени разноски в размер на 2287,50лв. съобразно уважената
част от иска.
На осн. чл.78 ал.1 ГПК ищцата следва да заплати на ответника разноски в размер на 1349лв.,
съобразно отхвърлената част от иска.
На осн. чл.38 ал.2
от ЗА вр. съгл.чл.7 ал.2 т.4 от Наредба№1/2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, ответникът следва да
заплати на адв.М. Н. от САК сумата от 2280лв./две
хиляди двеста и осемдесет/ с ДДС, адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално
представителство на ищцата.
На осн. чл.78 ал.5
от ГПК процесуалният представител на ищцата е направила възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника и моли да бъде
намалено. Същото е неоснователно, тъй като съгл.чл.7 ал.2 т.5 от
Наредба№1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
минималният размер дължим в случая е 3930лв., при доказано сторен 4000лв.,
дължим с ДДС на осн. §2а от НВРАВ. Същият размер се
претендира и от процесуалния представител на ищцата на основание същата Наредба.
Мотивиран от изложеното, СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „З.
„Б.И.“ АД ЕИК ******** със седалище и адрес на управление ***, да
заплати на М.Р.Я. - Н. ЕГН **********
с адрес *** на основание чл.432 КЗ ал.1 вр. чл.477 от КЗ сума в размер на 90 000лв./деветдесет хиляди/ – представляваща
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, търпени от ПТП на
23.05.2017г., ведно със законната лихва, считано от 02.02.2018г.
– датата на предявяване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на
сумата, както и сумата от 14 467,50лв./четиринадесет хиляди четиристотин
шестдесет и седем лева и 50ст./ - обезщетение за имуществени вреди – сторени
разноски за лекарства, медицински консумативи и лечение, ведно със законната
лихва, считано от 02.02.2018г., датата на предявяване
на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, като за разликата от
присъдения размер от 90 000лв. до претендирания размер от 120 000лв., ОТХВЪРЛЯ иска като
неоснователен.
ОСЪЖДА на осн.
чл.78 ал.6 от ГПК „З. „Б.И.“ АД ЕИК ********
със седалище и адрес на управление ***, да заплати държавна такса по сметка на
Софийски градски съд в размер на още 1600лв./хиляда и шестстотин/, платима по
сметка на СГС.
ОСЪЖДА ГПК З. „Б.И.“ АД ЕИК ******** със седалище и адрес на управление ***,
да
заплати на М.Р.Я.
- Н. разноски в размер на 2287,50лв./две хиляди двеста
осемдесет и седем лева и 50ст./ съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА на осн.
чл.78 ал.1 ГПК М.Р.Я. - Н. ЕГН **********
с адрес *** да заплати на З. „Б.И.“ АД
ЕИК ******** със седалище и адрес на управление ***, разноски в размер на 1349лв./хиляда
триста четиридесет и девет/, съобразно отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА на З. „Б.И.“ АД ЕИК ******** със седалище и адрес на управление ***, на
осн. чл.38 ал.2 от ЗА вр.
съгл.чл.7 ал.2 т.4 от Наредба№1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, да заплати на адв.М. Н. от САК сумата
от 2280лв./две хиляди двеста и осемдесет/ с ДДС, адвокатско възнаграждение за
осъществено процесуално представителство на ищцата.
Решението
може да бъде обжалвано пред Апелативен съд София в двуседмичен срок от връчване
на страните.
СЪДИЯ: