Р Е Ш Е Н И Е
№ 261096,17.09.2021
г. гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД-БУРГАС, Гражданско отделение, 55-ти състав в открито съдебно заседание на четиринадесети
септември две хиляди и двадесет и първа година в състав:
Председател:
Красен Вълев
при секретаря Недялка Димитрова като разгледа
докладваното от съдия Вълев гр.д.№ 1052 по описа за 2021 г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „Първа
инвестиционна банка“ АД срещу И. Н. М., с която се моли съда да приеме за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 20 379.68 лева, формирана
както следва:
1. Непогасена главница - 18 195.16 лева;
2.Непогасена договорена лихва, начислена за
периода 20.06.2019г. - 05.08.2020г. включително, дължима на основание т. 4 от
Договора за кредит - 1 859.90
лева;
3.Наказателна лихва за периода 20.06.2019г. -
12.03.2020г. включително, дължима на основание т. 9 от Договора за кредит -
81.26 лева;
4.Непогасена лихва за периода 13.03.2020г. - 13.05.2020г.
включително -19.08 лева;
5.Непогасена наказателна лихва за периода
14.05.2020г. - 05.08.2020г. включително – 70.14 лева
6. Законна лихва за периода 06.08.2020
г.-26.08.2020 г. включително – 106.14 лева и
7. разноски по
събиране на вземането – 48 лева,
8. ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на завеждане на заявлението - 27.08.2020 г. до окончателното изплащане на
задълженията,
по отношение на които суми е издадена Заповед за
изпълнение по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. №5061/2020 г. на БРС.
Ищецът твърди, че между страните е сключен Договор
за банков кредит № 002LD-M-000312 /25.01.2018г. за сумата от 20 000.00 лева с
годишна лихва описана в т. 4 от договора за кредит, а за плащания, дължими, но
неизвършени в срок поради недостиг на авоар по разплащателната сметка на
Кредитополучателя в банката при лихва съгласно т.9 от договора за кредит. Сочи
се, че кредитът е изцяло усвоен на 29.01.2018г. по сметка с IBAN: ***, открита
на името на кредитополучателя в банката. Твърди се, че кредитополучателят е
извършвал плащания в периода 20.02.2018 г.-20.05.2019 г, а считано от 20.6.2019
г. кредитът е в просрочие за общо 434 дни към 26.08.2020г. включително.
Сочи се, че поради неплащане в срок на
задълженията по Договора за кредит, на основание т. 10.1.2, буква "а” от
Договора за кредит, на 24.06.2020г., чрез ЧСИ С.Н. - ЧСИ с район на действие
Окръжен съд гр. Бургас, с per. №*** на КЧСИ, е поставила уведомления за
неприсъствено връчване на поканите адресите на кредитополучателя и съдлъжника,
с които ги приканва в двуседмичен срок да се явят в канцеларията на съдебния
изпълнител за получаване на покани за доброволно изпълнение на задълженията по
Договора за кредит с предоставен 7 (седем) - дневен срок за изпълнение от
получаване на поканата. Тъй като кредитополучателят и солидарният длъжник не са
се явили за получаване на поканите, и след изпълнение на процедурата по чл. 47
от ТПК, съдебният изпълнител е удостоверил неприсъствено връчване на поканата
на кредитополучателя по реда на чл. 47 от ГПК и неприсъствено връчване на
поканата на съдлъжника по реда на чл. 50 от ГПК. Кредитополучателят и
съдлъжникът не са платили просрочените задължения по договора за кредит в
предоставения им срок за доброволно изпълнение, поради което банката е обявила
кредита за изцяло и предсрочно изискуем, считано от 06.08.2020 г.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответната страна е
депозирала отговор на исковата молба чрез назначения особен представител.
Оспорва се иска неоснователен и недоказан по размер.
Твърди се, че не е налице предсрочна изискуемост,
тъй като липсва формална воля за това от страна на банката и достигане на тази
воля до ответника. Поддържа се, че не са налице обективни факти, обуславящи
предсрочната изискуемост и, че банката не е уведомила надлежно длъжника, като
не са представени доказателства за връчване на поканата на длъжника. Излагат се съображения за недължимост и на
акцесорната претенция за лихва. Твърди се наличие на неравноправни клаузи в потребителски
договор, а именно такива установяващи възможност за едностранна промяна на
договорения лихвен процент от страна на банката – чл. 4.3, чл.4.5 от договора
за кредит и чл.4.4 и чл. 4.7 от ОУ.
Правната квалификация на предявените искове е чл.
79, ал. 1, предл. първо ЗЗД, чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ във вр. чл. 9 ЗПК и чл.
86 ЗЗД във вр. с чл. 422 ГПК във вр. чл. 415 ГПК.
По делото е представено копие на Договор за банков
кредит № 002LD-M-000312 /25.01.2018г., сключен между Първа инвестиционна банка“
АД- кредитодател, И. Н. М.- кредитополучател и „Голдън кумпъни проджект: ЕООД-
съдлъжник. Посочено е, че договорът се сключва при приложими Общи условия на
банката за кредити на физически лица.
Съгласно договора кредитодателят е предал на ответника
заем в размер на 20 000 лева, които последният се е съгласил да върне при
следните параметри и условия: краен срок за погасяване на кредита – 20.01.2028
г., годишна лихва от отпускането на кредита до 20.01.2019 г. – 9 %, а за останалия срок на кредита променлив
лихвен процент базиран на спестяванията на банката (СЛП)- към момента на
сключване на договора 0.4942 % увеличен с надбавка от 8.5058 %. Посочен е годишен процент на разходите – 9.55
% и обща дължима сума в размер на 30 545.78 лева.
Съгласно т. 9 плащания, дължими, но неизвършени в
срок, се отнасят в просрочие като за времето за забавата кредитополучателят
дължи обезщетение за забава – наказателна надбавка върху размер на просрочената
сума в размер на законната лихва.
Съгласно т.
10 при наличие на просрочени плащания банката има право да обяви кредита за
предсрочно изискуем при условията на раздел „Предсрочна изискуемост“ от Общите
условия.
По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза,
вещото лице по която – Г.Г. е представил писмено заключение, поддържано в
съдебно заседание и прието по делото.
Вещото лице е посочило, че общия размер на заема -20 000,00 лева е
усвоен изцяло от кредитополучателя по разплащателна сметка IBAN: ***, в т.ч. за погасяване /рефинансиране/ на предходен
заем в размер на 17 000,00 лв. Плащанията по заема към Кредитора от Кредитополучателя е следвало да бъдат
извършвани по банкова разплащателна сметка с IBAN : *** „ПИБ” ЕАД клон
Бургас.Съгласно счетоводните записвания на Банката кредитополучателят е
извършил следните погасителни вноски по дати и суми за периода от 20.02.2018.
до 20.06.2019, по счетоводни пера както следва Погасена главница от 20.02.2018
до 20.05.2019 -17 вноски в общ размер 1 804,84 лв. Посочено е, че кредита е в просрочие от 20.06.2019 до 20.07.2020,
като са просрочени общо 14 вноски по главницата.Погасени са договорни лихви от
20.02.2018 до 20.06.2019 - 18 вноски в общ размер 2 131,71 лв. Кредита е в
просрочие от 20.06.2019 до 26.08.2020, като има просрочени 14 вноски за
договорни лихви от 20.06.2019 до 20.07.2020 г. Вещото лице е посочило, че към 26.08.2020 в Банката, има следните
записани и непогасени просрочени задължения по Договора за банков кредит №
002LD-M-000312/25.01.2018 в размер на 20 000,00 лева, от които по просрочени
суми към 26.08.2020 г. в общ размер на 20 379,68 лева, по следните компоненти:
-просрочена главница -18 195,16 лв.;
-договорни лихви от 20.06.19г. до 05.08.20 г. - 1 859,90
лв.;
-наказателни лихви за забава от 20.06.19г. до 05.08.20 г.
- 81,26 лв ;
-непогасена лихва от 13.03.20 г. до 13.05.2020 г. -19,08
лв. -19,08 лв ;
-непогасена наказателна лихва от 14.05.20г. до 05.08.20
г. -70,14 лв
-законна лихва от 06.08.20/26.08.20. - 106,14 лв. ;
-съдебни разноски по събирането - 48,00 лв.
По делото е представена покана отправена от банката до ответника
за заплащане на просрочените към 28.05.2020 г. суми в размер на 1 496.24
лева- главница и 1658.80 лева- договорна лихва, като е указано, че при
неплащането им поканата се счита за уведомление по смисъла на т.10.1.2, буква
а)от ОУ за обявяване на предсрочната изискуемост на вземания по кредита.
Поканата е изпратена чрез ЧСИ С.Н., като по делото е приложено уведомление, в
което връчителят на съдебния изпълнител
е посочил следното: „Адресатът И. Н. М. е търсен на посочения по поканата адрес
на 24.06.2020 г. в 15.35 ч, но не е открит. Проведен е разговор с обитателя на
апартамент на същия етаж, който твърди, че в апартамент 9 няма такъв обитател.
В 15.40 ч. е проведен разговор с домоуправителя на входа Л.Х.. По нейни
сведения към настоящия момент ня,а обитател с имената на адресата, който живее
на адреса. Поради описаните обстоятелства е залепено уведомление на входната
врата. Уведомлението е пуснато и в пощенската кутия на ап. 9.“ Върху
уведомлението е налице констатация на съдебния изпълнител, че счита, че лицето
е редовно уведомено по реда на чл. 47 от ГПК.
Установява се от приложеното
ч.гр.д.5061/2020 по описа на БРС, че по заявление от „Първа инвестиционна
банка“ АД против И. Н. М. като кредитополучател, и “ГОЛДЪН КЪМПЪНИ ПРОДЖЕКТ“
ЕООД, като съдлъжник е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК № 2226 от 31.08.2020
г. за изпълнение на парично задължение за сумите както следва:
сумата 18 195.16 лв.
/осемнадесет хиляди сто деветдесет и пет лева и шестнадесет стотинки/,
представляваща главница, дължима по Договор за банков кредит №
002LD-M-000312/25.01.2018г. и Общите условия на Банката за кредити на физически
лица;
сумата 1 859.90 лв. /хиляда
осемстотин петдесет и девет лева и деветдесет стотинки/ – договорна лихва по
т.4 от Договора за периода 20.06.2019г. – 05.08.2020г.;
сумата 81.26 лв. /осемдесет и
един лева и двадесет и шест стотинки/ – наказателна лихва по т.9 от Договора за
периода от 20.06.2019г. до 12.03.2020г.;
сумата 19.08 лв. /деветнадесет
лева и осем стотинки/ – договорна лихва за периода от 13.03.2020г. до
13.05.2020г.;
сумата 70.14 лв. /седемдесет
лева и четиринадесет стотинки/ – наказателна лихва за периода от 14.05.2020г.
до 05.08.2020г.;
сумата 106.14 лв. /сто и шест
лева и четиринадесет стотинки/ – обезщетение за за-бавено плащане в размер на
законната лихва за периода от 06.08.2020г. до 26.08. 2020г.;
законната лихва върху
главницата, считано от 27.08.2020г. до окончателното плащане;
сумата 48 лв. /четиридесет и
осем лева/ – разноски по събиране на вземането,
както и сумите 407.59 лв.
/четиристотин и седем лева и петдесет и девет стотинки/ разноски по делото за
ДТ и 100 лв. /сто лева/ юрисконсултско възнаграждение.
При така установената
фактическа обстановка, настоящият състав на Районен съд-Бургас достига до
следните правни изводи:
Предявеният установителен иск
по чл.422 от ГПК е допустим предвид издадената в полза на ищеца заповед за
изпълнение по реда на чл.410 ГПК, която е връчена на длъжника И. Н. М. – физическо лице при условията
на чл. 47, ал. 5 от ГПК, а исковата молба е предявена в едномесечния срок по
чл.415, ал.1 от ГПК.
От представените по делото писмени доказателства се
установява, че „Първа инвестиционна банка“ АД и ответника И. Н. М. са били в облигационни
отношения, възникнали по силата на договор за потребителски кредит. Спрямо този
договор се прилагат разпоредбите на ЗПК и ЗЗП. Ответникът е усвоил изцяло
сумата от 20 000 лева, което се установи от изводите на вещото лице по
съдебно-счетоводната експертиза.
В исковата молба се твърди настъпване на предсрочна
изискуемост на кредита на 06.08.2020 г. Това твърдение остава недоказано в
производството.Съгласно установената практика с Решение №40 от 17.06.2015 г. по
т.д.№601/2014 г. на ВКС, ТК, Първо отделение, упражняването на правото на
кредитора да обяви кредита за предсрочно изискуем изисква уведомлението да е
достигнало до длъжника, като в случай, че фактическо връчване не е осъществено,
то кредиторът следва да е положил усилия за откриване на длъжника а според
Решение на Съда на Европа по дело С-327/10 от 17.11.11 г. при прилагане на
нормите на процесуалното право, националният съд трябва да изследва дали са
предприети всички действия за откриване на длъжника, изисквани от принципите на
дължимата грижа и добросъвестността. В процесния случай от приложеното
уведомление не се установява частният съдебен изпълнител да е изпълнил
процедурата по чл. 47, ал. 1-5 от ГПК. Частният съдебен изпълнител е следвало
след констатацията, че длъжникът не живее на посочения в поканата адрес да
извърши справка за постоянния му и настоящ адрес и да предприеме връчване и на
тях, да извърши справка за действащи трудови договори и осъществявана от
длъжника стопанска дейност. Липсва удостоверяване от съдебния изпълнител това
да е сторено.
Обявяването на кредита за предсрочно изискуем може да
бъде извършено в хода на исковото производство, образувано по реда на чл. 415,
ал. 1 и чл. 422, ал. 1 ГПК. Изявлението на банката за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем може да бъде инкорпорирано в исковата молба или в отделен
документ, който е представен като приложение към исковата молба. В тези случаи
изявлението поражда правни последици с връчването на препис от исковата молба с
приложенията към нея на ответника – кредитополучател, ако са налице и
предвидените в договора за кредит обективни предпоставки за загубване
преимуществото на срока. Упражняването на това потестативно право на банката и
в този смисъл настъпването на предсрочната изискуемост на кредита в хода на
исковото производство представлява факт от значение за съществуването на
претендираното право на вземане за главница и възнаградителни лихви, който
следва да бъде взет предвид от съда на основание чл. 235, ал. 3 ГПК. При
положение, че правното основание на заявената претенция е договорът за кредит,
и поради това, че решението следва да отразява материалноправното положение между
страните по делото, каквото е то към момента на приключване на съдебното
дирене, липсва основание да се отрече настъпилата в хода на исковото
производство предсрочна изискуемост на кредита./ Решение №10 от 25.02.2020 г.
по т.д. №16/2019 г. на ВКС,II ТО/ В процесния случай поканата е приложена към
исковата молба, изявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем е
инкорпорирано в исковата молба и препис е връчена на особения представител на
16.06.2021 г.
Връчването на материалноправно изявление/в случая изявление
за обявяване на кредита за предсрочно изискуем / на особения представител,
представлява надлежно уведомяване на длъжника - ответник. В този смисъл е
Решение № 198 от 18.01.2019г. по т.д. № 193/2018 на Първо т.о. ВКС Ето защо
поради връчването на препис от исковата молба на назначения по делото особен
представител, респ. на ответника на 16.06.20210 г., това е датата, на която
съдът следва да приеме, че е настъпила предсрочната изискуемост по процесния
договор за кредит.
Съобразно постановките на Тълкувателно решение № 3/2017 от 27.03.2019 г. по
тълк. д. №3/2017 г. на ОСГТК на ВКС размерът на вземането при предсрочна
изискуемост по договор за заем/кредит следва да се определи в размер само на
непогасения остатък от предоставената по договора парична сума (главницата) и
законната лихва от датата на настъпване на предсрочната изискуемост до датата
на плащането. Съдът съобразява настъпването в рамките на исковото производство
на правнорелвеантен факт по смисъла на чл. 235, ал. 3 от ГПК, а именно
настъпване на ефекта от преобразуващото право на кредитора да обяви кредита за
предсрочно изискуем. Съобразявайки този факт исковата претенция за главницата
по договора в размер на 18 195.16 лева се явява доказана по основание и
размер.
Съобразно същия тълкувателен акт на ВКС за периода до настъпване на
предсрочна изискуемост размерът на вземането се определя по действалия до този
момент погасителен план. Ето защо за периода до 16.06.2021 г. на кредитора се
дължи и възнаградителна лихва, съобразно погасителния план. Такава обаче е
претендирана само за периода от 20.06.2019г. – до 05.08.2020 г. , поради което
и тази претенция в размер на 1 859.90 лева се явява доказана по основание и
размер. Уговорената договорна лихва не е
неравноправната. Такава по смисъла на чл.3, пар.1 от Директива 93/13/ЕИО и чл.143, чл.146, ал.1 от ЗЗП е тази, която
не отговаря на изискването за
добросъвестност, създава значително неравновесие между правата и задълженията
на търговеца и потребителя и е уговорена
във вреда на потребителя. В процесния случай клаузите на чл. 4.3, чл.4.5 от
договора за кредит и чл.4.4 и чл. 4.7 от ОУ са ясни и разбираеми, като и за
процесния период не е извършвана промяна на променливия елемент на договорната
лихва.
Поради констатираното от вещото лице просрочие от 20.06.2019 г. по кредита дължима е и
уговорената в т. 9 от договора наказателна лихва в размер на законната лихва
за забава за периода от 20.06.2019г. -
12.03.2020г. в размер на 81.26 лева и за
периода от 14.05.2020г. до 05.08.2020г. в размер на 70.14 лева.
За периода от 13.03.2020г. - 13.05.2020г. следва да бъде
съобразена разпоредбата на чл. 6 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение (Oбн. - ДВ, бр. 28 от 2020 г., в сила от 13.03.2020 г.),
съобразно която за периода на извънредното положение не се начисляват лихви за
забава, поради което за сумата от 19.08 лева- непогасена лихва за периода
13.03.2020г. - 13.05.2020г. искът следва да бъде отхвърлен.
С оглед констатираната настъпила предсрочна изискуемост
едва на 16.06.2021г. законната лихва върху предсрочно изискуемата сума не се
дължи за периода от 06.08.2020 г.до 26.08.2020 в размер на 106.14 лева, така и за периода от 27.08.2020
г.- датата на депозиране на заявлението в съда до 16.06.2021 г.
Неоснователна е и претенцията за 48 лева- разноски
по събиране на вземането. Доколкото по
делото се установи, че не е извършено връчване на изявление за обявяване на
кредита за предсрочно изискуем от страна на банката чрез ЧСИ С.Н., то
разноските за незаконосъобразното провеждане на процедурата по 47 от ГПК не следва да се възлагат на ответника.
Върху главницата се дължи законна лихва от 16.06.2021 г.-
датата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, на „Първа инвестиционна
банка“ АД се следват деловодни разноски за настоящото производство, чийто
размер, съобразно основателната част от исковете, възлиза на 1752,56 лева /от
общ размер 1767,59 лева- 407,59 лева държавна такса, 200 лева- депозит за вещо
лице, 800 лева-депозит за особен представител и юрисконсултско възнаграждение в
размер на 360 лева, определено от съда по реда на чл.78, ал.8 от ГПК, вр. с
чл.37, ал.1 от ЗПрП вр. с чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната
помощ /.
Съгласно мотивите към т. 11г от ТР №4/2013 на ОСГТК на ВКС съдът, който
разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да
се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Видно от
приложените към заповедното производство доказателства частично дължимите
разноски са в размер на 404.13 лева –държавна такса/ от заплатена такава в
размер на 407.59 лева/ и 99.15 лв. – юрисконсултско възнаграждение /от
определено такова в размер на 100 лева/
Мотивиран
от гореизложеното Районен съд-Бургас
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И. Н. М., ЕГН **********,
с адрес: ***, че дължи на „Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „Драган Цанков“ №37:
- сумата от 18 195.16 лева-
непогасена предсрочно изискуема главница по Договор за банков кредит №
002LD-M-000312 /25.01.2018г.,
- сумата от 1 859.90 лева- непогасена договорена лихва за периода 20.06.2019г. -
05.08.2020г., дължима на основание т. 4 от Договор за банков кредит №
002LD-M-000312 /25.01.2018г.,
- сумата от 81.26 лева- наказателна
лихва за периода 20.06.2019г. - 12.03.2020г., дължима на основание т. 9 от
Договор за банков кредит № 002LD-M-000312 /25.01.2018г.,
- сумата от 70.14 лева -
наказателна лихва за периода 14.05.2020г.
- 05.08.2020г. , дължима на
основание т. 9 от Договор за банков кредит № 002LD-M-000312 /25.01.2018г.,
- ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 16.06.2021 г. – датата на обявяване на предсрочната
изискуемост до окончателното изплащане на задълженията, по отношение на които суми е издадена Заповед за
изпълнение по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. №5061/2020 г. на БРС, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 19.08 лева-
наказателна лихва за периода 13.03.2020г. - 13.05.2020г., дължима на основание
т. 9 от Договор за банков кредит № 002LD-M-000312 /25.01.2018г., сумата от 48 лева- разноски по събиране на вземането, сумата от 106.14 лева
- законна лихва върху главницата за периода 06.08.2020 г.-26.08.2020 г. ,както
и за законната лихва върху главницата от 28.08.2020 г. – датата на депозиране
на заявлението в съда до 16.06.2021г.
ОСЪЖДА И. Н. М., ЕГН **********, с адрес: ***, да
заплати на „Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Драган Цанков“ №37 съдебно-деловодни разноски за
производството по ч.гр.д. № 5061/ 2020 г. на БРС в размер на 503.28 лв., както и за настоящото
производство, в размер на 1752.56 лева.
Решението
подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала: НД