РЕШЕНИЕ
гр. София, 06.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II-Б въззивен състав, в публично
съдебно заседание на двадесет и седми май през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
мл. съдия СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ
при секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното
от младши съдия Спасенов в.гр.дело № 13535
по описа за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 343752 от 20.02.2018 г., постановено по гр.дело № 39218/2015
г. по описа на СРС, ГО, 45 с-в, ответникът Агенция „П.И.”, БУЛСТАТ *******е
осъден да заплати на ищеца „Д.з.” АД, ЕИК *******сумата от 8827,42 лева /осем
хиляди осемстотин двадесет и седем лева и четиридесет и две стотинки/,
представляваща регресно вземане по щета № 164358/2010 г., във връзка с ПТП,
настъпило на 10.05.2010 г. на път II 79,21+200 км., в района на гр. Болярово,
ведно със законната лихва, считано от 07.07.2015 г. до окончателното изплащане
на вземането, както и сумата от 1100,73 лева /хиляда и сто лева и седемдесет и
три стотинки/, мораторна лихва върху главницата, за периода от 15.04.2014 г. до
06.07.2015 г., като предявените от ищеца „Д.з.” АД, ЕИК *******срещу ответника
Агенция „П.И.”, БУЛСТАТ *******искове са отхвърлени, както следва: по иска за
главница за разликата над уважената част от 8827,42 лева до пълния предявен
размер от 11 167,31 лева и по иска за мораторна лихва за разликата над
уважената част от 1100,73 лева до пълния предявен размер от 1395,61 лева.
С решението и по предявения по реда на чл. 219, ал. 3 ГПК обратен иск третото лице-помагач ДЗЗД Пътища Бургас със съдружник Т.Г.Х.,
ЕИК *******е осъдено да заплати на Агенция „П.И.”, БУЛСТАТ *******сумата от
8827,42 лева /осем хиляди осемстотин двадесет и седем лева и четиридесет и две
стотинки/, представляваща регресно вземане по щета № 164358/2010 г, във връзка
с ПТП, настъпило на 10.05.2010 г. на път II 79,21+200 км., в района на гр.
Болярово, ремонтиран от ДЗЗД „Пътища Бургас“ във връзка с неизпълнение на
договор от 02.12.2008 г., с който е възложена обществена поръчка за
рехабилитация на път от Републиканската пътна мрежа, а именно път Е-79 Елхово –
Бургас от километър 0+000 до километър 86+200 с дължина 86,20 км., ведно със
законната лихва, считано от 24.09.2015 г. до окончателното изплащане на
вземането, като исковете предявени от Агенция „П.И.”, БУЛСТАТ *******са
отхвърлени, както следва: по иска за главница за разликата над уважената част
от 8827,42 лева до пълния предявен размер от 11 167,31 лева; по иска за
мораторна лихва върху претендираната главница от 11 167,31 лева – изцяло.
С решението първоинстанционният съд е разпределил и
отговорността за разноски в производство пред себе, съобразно изхода на спора,
като:
- на основание чл. 78, ал. 1 ГПК е осъдил Агенция „П.И.”,
БУЛСТАТ *******, да заплати на „Д.з.” АД, ЕИК *******сумата от 1128,14 лева
/хиляда сто двадесет и осем лева и четиринадесет стотинки/, представляваща
сторени от ищеца разноски в производството.
- на основание чл. 78, ал. 3 ГПК е осъдил „Д.з.” АД, ЕИК
*******да заплати на Агенция „П.И.”, БУЛСТАТ *******сумата от 106,97 лева /сто
и шест лева и деветдесет и седем стотинки/, представляваща сторени от ответника
разноски в производството.
- на основание чл. 78, ал. 3 ГПК е осъдил ДЗЗД Пътища
Бургас със съдружник Т.Г.Х., ЕИК *******да заплати на Агенция „П.И.”, БУЛСТАТ *******сумата
от 106,97 лева /сто и шест лева и деветдесет и седем стотинки/, представляваща
сторени от ищеца по обратния иск разноски в производството.
Решението е постановено при участието на трето лице
помагач на страната на ответника - „Т.Г.Х.” АД, ЕИК *******.
Срещу първоинстанционното решение е подадена в
законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба вх. №
5052839/29.03.2018 г. от ищеца по главния иск „Д.з.” АД, ЕИК *******, с която
решението се обжалва в частта, с която предявените срещу Агенция „П.И.”,
БУЛСТАТ *******осъдителни искове са отхвърлени. В жалбата се излагат
съображения, че неправилно първоинстанционният съд е определил размерът на
обезщетението, дължим от ответника по главния иск. В тази връзка се поддържа,
че стойността определена от районния съд не съответства на действителната
стойност на вредата по смисъла на чл. 273, ал. 2 КЗ /отм./ и чл. 203, ал. 2 КЗ
/отм./. Моли се отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната му част и
за постановяване на друго, с което претенциите на „Д.з.” АД, ЕИК *******срещу
Агенция „П.И.”, БУЛСТАТ *******да бъдат уважени изцяло. Претендират се
разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на
въззивната жалба от страна на ответника по главния иск Агенция „П.И.”, БУЛСТАТ *******.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на
въззивната жалба от страна на третото лице-помагач на страната на ответника по
главния иск - „Т.Г.Х.” АД, ЕИК *******. В отговора се излагат съображения за неоснователност
на въззивната жалба на „Д.з.” АД, ЕИК *******и се моли за оставането ѝ
без уважение, респективно за потвърждаване на решението в обжалваната от „Д.з.” АД, ЕИК *******част.
Срещу първоинстанционното решение, е подадена в законоустановения
срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба вх. № 5052663/28.03.2018 г. от
ответника по главния иск Агенция "П.И.", с която същото се обжалва в
частта, с която предявените от „Д.з.”
АД, ЕИК *******срещу Агенция „П.И.”, БУЛСТАТ *******осъдителни искове са
уважени. В жалбата се излагат съображения за неправилност, незаконосъобразност
и необоснованост на първоинстанционното решение в обжалваната му част. Поддържа
се, че наличието на пясък по процесния
участък от пътя не означава, че именно той е причина за настъпване на
застрахователното събитие. Посочва се, че безспорно се установило по делото, че
процесния пътен участък е бил в ремонт и движението по него е било с
ограничение на скоростта на движение от 40 км/ч, поради което се налагало
извод, че Агенция „П.И.” е осъществила задължението си да осигурява
поддържането на републиканските пътища в условия безопасни за пътуващите по тях.
Излагат се твърдения, че в конкретния случай критичната скорост на завоя,
където е реализирано процесното ПТП, е скоростта, при която едно МПС може да
премине без да поднесе, като в тази връзка се посочва, че при движение със
скорост от 40 км/ч. не би следвало да настъпи ПТП. В тази връзка се навеждат
съображения, че за да изгуби контрол над процесния автомобил, водачът е
управлявал МПС със скорост над разрешената от 40 км/ч. Навеждат се твърдения,
че от събраните по делото доказателства се е установило наличието на груба
небрежност при действията на водача ма застрахованото МПС за настъпване на
вредоносния резултат, тъй като същият не е съобразил поведението си с
конкретната пътна обстановка и с действията си е станал причина за изпадане на
автомобила в безконтролно състояние. В тази връзка се посочва, че
застрахователят изрично е уговорил в Общите условия по договора за застраховка
„Автокаско“, че няма да отговаря за вреди, причинени в резултат на виновно
поведение или груба небрежност от страна на застрахования, поради което не е
следвало да заплаща застрахователно обезщетение, тъй като не е било настъпило
застрахователно събитие.
Моли се за отмяна на първоинстанционното решение в
обжалваната част и за постановяване на друго такова, с което претенциите на
ищеца по главния иск „Д.з.” АД, ЕИК *******да бъдат отхвърлени изцяло.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на
въззивната жалба от страна на „Д.з.” АД, ЕИК *******.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната
жалба от страна на третото лице-помагач на страната на ответника - „Т.Г.Х.” АД,
ЕИК *******. В отговора се излагат съображения за основателност на въззивната
жалба на Агенция „П.И.”, БУЛСТАТ *******и се моли за нейното уважаване.
Срещу първоинстанционното решение, е подадена в
законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба вх. №
5052165/28.03.2018 г. от ответника по обратния иск Т.Г.Х. АД, ЕИК *******, с
която се обжалва първоинстанционното решение в частта, с която е уважен
предявеният от Агенция „П.И.”, БУЛСТАТ *******срещу „Т.Г.Х.” АД, ЕИК *******обратен
иск за сумата от 8827,42 лева, както и в частта, с която са уважени главните
искове предявени от „Д.з.” АД, ЕИК *******срещу Агенция „П.И.”, БУЛСТАТ *******.
Жалбоподателят поддържа, че по делото не се установява
наличието на причинна връзка между извършеното ПТП и отговорността на АПИ,
респективно отговорността на третото лице помагач за настъпилите вреди. Излагат
се съображения, че процесното ПТП е реализирано вследствие на въздействие на
водача върху уредите за управление на автомобила, който е напуснал пътното
платно вдясно, където се е ударил в предпазна ограда. Посочва се, че пътния
участък, където е реализирано процесното ПТП е бил надлежно маркиран и
сигнализиран с пътни знаци, указващи, че пътят е в ремонт. В тази връзка се
посочва, че водачът е бил длъжнен да очаква възникването на опасност и е
следвало да кара с повишено внимание и съобразена скорост. Поддържа се, че в
конкретния случай е налице допусната от водача груба небрежност, във връзка с
което се посочва, че застрахователят изрично е уговорил в Общите условия по
договора за застраховка „Автокаско“, че няма да отговаря за вреди, причинени в
резултат на виновно поведение или груба небрежност от страна на застрахования,
поради което не е следвало да заплаща застрахователно обезщетение, тъй като не
е било настъпило застрахователно събитие.
Поддържа се, че от събраните по делото доказателства не
се установява неизпълнение на договорното задължение от страна на Т.Г.Х. АД,
изразяващо се в непочистване от пясък на участък от пътя по време на ремонтните
дейности на път II-79 при км 21+2, обходен път на град Болярово, както и че именно поради
такова неизпълнение на задълженията на изпълнителя по договорно споразумение от
02.12.2008 г. е настъпила вредата на моторното превозно средство, обект на
застрахователния договор.
Моли се за отмяна на първоинстанционното решение в
обжалваните части.
В проведеното по настоящото дело открито съдебно
заседание въззивникът – ищец по главния иск
„Д.з.” АД, ЕИК *******не изпраща представител.
В проведеното по настоящото дело открито съдебно
заседание въззивникът – ответник по главния иск и ищец по обратния иск - Агенция
„П.И.”, БУЛСТАТ *******не изпраща представител.
В проведеното по настоящото дело открито съдебно
заседание процесуалният представител на въззивника ответник по обратния иск - „Т.Г.Х.”
АД, ЕИК *******– адв. Д., моли за постановяване на решение, с което да бъде
оставена без уважение въззивната жалба подадена от „Д.з.” АД и да бъдат уважени
въззивните жалби, подадени от Агенция „П.И.” и „Т.Г.Х.” АД.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт,
намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от
легитимирано да обжалва лице и срещу акт, който подлежи на инстанционен
контрол, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Атакуваното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо.
Решението на СРС е правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от
това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и
следното:
По иска с правно основание чл. 213, ал. 1 КЗ /отм./:
За уважаване на предявения иск по чл. 213, ал. 1 КЗ и респ.
за ангажиране гаранционно-обезпечителната отговорност на ответника Агенция
"П.И." ищецът следва да докаже по безспорен начин съществуването на
валидно застрахователно правоотношение с увреденото лице и заплащането на
застрахователно обезщетение на същото /настъпване на суброгацията по чл. 213 КЗ/, както и наличие на визираните в чл. 49 ЗЗД предпоставки по отношение на
ответника: противоправно поведение на лица /изпълнители на работа/ при или по
повод изпълнението на възложена от ответника работа /без да се установява
конкретното лице- изпълнител/, настъпили вреди и причинна връзка между
противоправното поведение /изразяващо се в случая в бездействие/ и вредите.
Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД доказване на виновно поведение не е
необходимо.
Безспорно се установява от събрания по делото доказателствен
материал, в това число
застрахователна полица № 121409006902 от 09.10.2009 г., че към момента на настъпване на
ПТП - 10.05.2010 г. между ищеца и
собственика на увредения лек автомобил марка "БМВ", модел „545”, с рег. № ******е съществувало валидно
застрахователно правоотношение по застрахователна полица за застраховка „Бизнес
Каско“.
От приобщените към
доказателствения материал по делото протокол за ПТП № 1087837/10.05.2010 г. и писмо
на ОД на МВР – Ямбол от 02.08.2010 г. се установява, че на 10.05.2010 г. описаното МПС е претърпяло ПТП
движейки се на път II-79 в района на гр. Болярово, като по време на движение по пътен
участък в ремонт навлязъл в замърсен участък от пътното платно, като водачът
изгубил контрол над превозното средство, в резултат на което се ударил в
предпазна ограда вдясно по посока на движението към гр. Бургас, в резултат на
което по автомобила се получили деформации по предна маска, броня и двата
предни фара. Видно от представеното по делото писмо на ОД на МВР – Ямбол от
02.08.2010 г. процесния пътен участък е бил сигнализиран със съответните пътни
знаци за извършване на ремонт на пътното платно, като движението в този участък
е разрешено за преминаване на МПС при съответното ограничение на скоростта, за
което били поставени съответните знаци.
Така установените по-горе обстоятелства се подкрепят и
от показанията на разпитания в хода на съдебното дирене пред първата инстанция
свидетел И.Г.С.. От показанията на същия категорично се установява, че лично е
посетил процесното ПТП и е възприел наличието на пясък върху платното за
движение, разрешено за шофиране и преминаване на моторни превозни средства. Показанията
възпроизвеждат непосредствени възприятия, безпротиворечиви са и следва да бъдат
кредитирани, тъй като напълно се подкрепят от събраните писмени доказателства –
опис-заключение по щета от 11.05.2010 г., приемо-предавателни протоколи за
предаване на МПС на сервиз за извършване на ремонт и за предаване на МПС след
извършен ремонт, както и от категоричното заключение на съдебната-автотехническа
експертиза относно вида на вредите, които са настъпили именно в причинна връзка
с описания механизъм на ПТП.
По делото е представена и приета като доказателство
експертиза по щета № 164358 по застрахователна полица № 121409006902, от която
се установява, че размерът на обезщетението дължимо от застрахователя е в
размер на 11 152,48 лева.
Представено е и е прието като доказателство по делото
платежно нареждане от 19.08.2010 г., в което се сочи, че ищецът е наредил да се
преведе по сметка на собственика на процесното МПС - л.а. БМВ 545, рег. № А
6464 ВК, сумата от 11 152,48 лева.
От изготвената, неоспорена от страните и приета по делото
допълнителна САТЕ, се установява, че стойността на вредата от процесното ПТП,
респективно стойността на ремонта на МПС по средни пазарни цени възлиза на
сумата от 8827,42 лв. с ДДС.
При тези факти въззивният съд намира, че въззивникът
ищец е възстановил вредата в натура - чл. 209 КЗ, което е сурогат на
изплащането на застрахователно обезщетение. Следователно ищецът е изпълнил
задължението си по чл. 208 КЗ, поради което в негова полза е възникнало на
основание чл. 213 КЗ суброгационно право срещу причинителя на вредата, респ.
срещу неговия възложител.
Преценката в съвкупност на Протокола за ПТП, писмо от ОД
на МВР – Ямбол, свидетелските показания на свидетеля С.и заключението на СТЕ
обуславя доказателствения извод, че на 10.05.2010 г. в на път II-79 в района на
гр. Болярово, поради наличието на замърсен участък от пътното платно, водачът
на процесния лек автомобил изгубил контрол над превозното средство, в резултат
на което се ударил в предпазна ограда вдясно по посока на движението към гр.
Бургас, от което е бил увреден застрахованият автомобил.
По отношение на размера на дължимото обезщетение следва
да се отбележи, че законът се интересува от стойността на вредите по средната
им пазарна стойност към момента на настъпването им /чл. 208, ал. 3 КЗ – отм./,
а това обстоятелство е доказано с цененото от съда заключение по съдебната-автотехническа
експертиза. Щом вещото лице сочи, че детайлите на лек автомобил марка "БМВ",
модел „545”, с рег. № ******са увредени и се нуждаят от подмяна, то заплащането
на стойността им е дължимо. Обезщетението трябва да съответства на това, което
увреденият следва да разходва, за да възстанови предхождащото увреждането
състояние. Следователно меродавни са средните пазарни цени, по които това
възстановяване може да се извърши, включително цените на нуждаещите се от
подмяна части. В частност установено е въз основа на цененото заключение на
вещото лице по първоначалната съдебно-автотехническа експертиза, че стойността
на ремонта по средни пазарни цени възлиза на 8827,42 лв.
Въззивникът - ищец е направил разходи за възстановяване
на вредата в размер на 8827,42 лв., респективно до този размер е встъпил на
основание чл. 213 КЗ в правата срещу въззивникът - ответник.
По отношение претендираните с въззивната жалба от ищеца
по главния иск 15 лева, представляващи разноски за определяне на обезщетението,
настоящият съдебен състав намира, че същото е неоснователно. Действително
застрахователят има право да получи наред с разходите за възстановяване на
вредата и обичайните
разноски по щетата, каквито са и тези за определяне размера на обезщетението.
От друга страна, обаче, от ищеца по главния иск „Д.з.” АД не са представени
доказателства, нито за извършването на такива разноски, нито за техния размер,
предвид което и искането му се явява неоснователно.
Възражението на Агенция „П.И.“ – ответник по главния иск,
че не дължи плащане на обезщетение поради настъпване на вредите в резултат на
проявена от страна на водача на застрахования автомобил при настъпване на
произшествието, груба небрежност, съставлявляваща изключен от застрахователното
покритие риск, е неоснователно.
Действително съгласно т. 11.11 на приложимите към
застрахователната полица общи условия застрахователят не покрива щети по
застрахованото МПС, когато същите са настъпили в резултат на груби нарушения от
страна на неговия водач на правилата за движение на МПС.
В същото време съгласно приетите по делото писмени и
гласни доказателства досежно механизма на възникване на пътнотранспортното
произшествие се установява, че същото се дължи на загуба на контрол върху
управлението на лекия автомобил, поради попадане на последния в замърсен
участък от пътното платно, в резултат на което автомобилът се е отклонил вдясно
от направлението на движение по пътната лента и е последвал удар върху
предпазната мантинела.
Гражданското право различава две форми на вина – умисъл
и небрежност, като за разлика от наказателното право, българският граждански
закон не разграничава пряк и евентуален умисъл, респ. съзнавана и несъзнавана
непредпазливост. Критерий за обосноваване на конкретната форма на вина в
отделния случай е наличието на знание у лицето, въпросът за ангажирането на
чиято отговорност представлява интерес, за противоправния характер на
поведението му, както и за отношението му към това поведение и неблагоприятните
последици на същото за увредения. В този смисъл умисъл е налице, когато
съществува знание за възникване на противоправните последици и се желае тяхното
настъпване, респ. лицето се отнася безразлично към тях, докато небрежността се
свързва с неполагане на дължимата грижа от негова страна. Що се отнася до
отделните степени на обективната форма на вината в решение № 184 от 24.02.2016
г. по т. д. № 3092/2014 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС е прието, че небрежността в
гражданското право се състои в неполагане на дължимата грижа съгласно един
абстрактен модел – модела на поведението на определена категория лица (добрия
стопанин) с оглед естеството на конкретната дейност и условията на
осъществяването ѝ. Грубата небрежност се отличава от обикновената по
степен и представлява засилена форма на вина, изразяваща се в неполагане на
дължима грижа, но според различен абстрактен модел – грижата, която би положил
и най-небрежният човек, ангажиран в осъществяването на съответната дейност при
подобни условия, неполагане на значително по-елементарна степен на загриженост
– в този смисъл решение № 348/11.10.2011 г. по гр. д. № 387/2010 г. на ВКС, ГК,
ІV г. о.
В настоящия случай се установява, че застрахователното
събитие – пътнотранспортното произшествие с лекия автомобил, довело до
увреждането му не е настъпило в резултат на поведението на водача, а на
наличието на замърсен участък от пътното платно, а именно пясък оставен на
платното във връзка с извършвания към процесната дата ремонт на пътния участък.
Предвид горното, обстоятелства, налагащи извод за проявена от водача груба
небрежност при управление на катастрофиралия лек автомобил, по делото не се
установяват.
Предвид изложеното съдът приема, че процесното събитие
представлява покрит застрахователен риск, непопадащ в обхвата на изключението
по т. 11.11 от Общите условия на застраховката, с оглед на което в тежест на
застрахователя е възникнало задължение за заплащане на застрахователно
обезщетение, възлизащо в размер на действителната стойност на претърпяната
щета.
При тези факти въззивният съд намира, че искът с правно
основание чл. 213 КЗ е основателен.
Правилно първоинстанционният съд е установил и размера
на дължимата лихва за забава върху главницата с оглед падежите на задължението
и периода на забавата.
Предвид основателността на претенциите по главните искове, първоинстанционният съд правилно се е произнесъл и по предявените при
условията на евентуалност искови претенции на подпомаганата страна „Агенция П.И.”
срещу подпомагащата страна „Т.Г.Х.” АД.
От приобщеното към доказателствения материал по делото договорно
споразумение от 02.12.2008 г., сключено между страните по обратния иск, по
делото се установява, че на ответника е възложена обществена поръчка за
рехабилитация на път от Републиканската пътна мрежа, а именно: път II-79 Елхово
- Бургас от километър 0+000 до км.86+ 200, с дължина 86,2 км. Договорът е
сключен за срок от 24 месеца, което означава, че е бил в сила към датата на
ПТП. Съгласно чл. 17.1 от ОУ към договора изпълнителят трябва да обезщети
възложителя по отношение на щети, произтичащи от изпълнението и завършването на
обекта. Съгласно т.4.23 от ОУ по време на изпълнението изпълнителят трябва да
поддържа площадката свободна от всички излишни препятствия и трябва да
складира, разчиства и премахва всички излишни материали, съоръжения, отпадъци,
които вече не са необходими. По делото се установи, че пътният участък, който е
бил в ремонт е бил неразчистен от пясък от страна на ответника по обратния иск,
което се е оказало препятствие при движението и е довело до настъпване на
застрахователното събитие. Установи се и наличието на причинна връзка между
поведението на ответното дружество, изразяващо се в неизпълнение на задължението
за разчистване и премахване от площадката всички отпадъци, които вече не са
необходими и настъпване на процесното ПТП, доколкото причина за последното е
именно наличието на замърсен участък /пясък/ на платното за движение, довело до
загуба върху контрола на увреденото от ПТП превозно средство. Предвид горното
претенцията по обратния иск се явява доказан по основание. По отношение на
размера, видно от цитираните по-горе общи условия на договорно споразумение от
02.12.2008 г. между страните по същото е уговорено, че изпълнителят следва да
обезщети възложителя по отношение на всички щети, произтичащи от изпълнението и
завършването на обекта. В конкретния случай доказаният размер на щетите,
претърпени от възложителя по договорно споразумение от 02.12.2008 г. е 8827,42
лева.
Изводите на двете съдебни инстанци съвпадат. Решението на
СРС, 45
състав следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Решението в необжалваните части е влязло в сила, поради
което съдът не дължи произнасяне по тях.
По отношение на разноските:
С оглед изхода от настоящия спор право на разноски имат всички
страни в производството. Искане за присъждането на такива е направено от страна
на „Д.з.” АД и „Агенция П.И.” до приключване на последното заседание пред
настоящата съдебна инстанция, като същевременно са представили и доказателства
за извършени разноски пред въззивния съд.
Третото лице – помагач на страната на „Агенция П.И.” и
ответник по обратния иск - „Т.Г.Х.” АД, не е направило искане за присъждане на
разноски пред настоящата съдебна инстанция, поради което и такива не следва да
му бъдат присъдени.
Въззивникът –
ищец по главния иск „Д.з.” АД е представил доказателства за извършени разноски
пред настоящата съдебна инстанция, а именно за заплатена държавна такса за
разглеждане на жалбата от въззивната инстанция в размер на 52,69 лева.
На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК /изм. – ДВ бр.8/2017/,
вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП вр. чл. 25 от Наредба за заплащането на правната помощ
въззивникът – ищец по главния иск има право на възнаграждение, тъй като е бил защитаван от
юрисконсулт пред въззивната инстанция. В този смисъл и като съобрази фактическата
и правна сложност на делото, както и обстоятелството, че действията на пълномощника се
изразяват единствено в подаване на
въззивна жалба срещу първоинстанционното, то размерът на това
възнаграждение, следва да бъде определен на 200,00 лева. Предвид горното и съобразно
изхода на спора в полза на „Д.з.” АД следва да бъде присъдени разноски за
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение във въззивната инстанция в
размер на 179,78 лева, като на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът по
главния иск „Агенция П.И.” следва да бъде осъден да заплати в полза на „Д.з.”
АД горепосочената сума.
Въззивникът – ответник по главния иск „Агенция П.И.” е
представил доказателства за извършени разноски пред настоящата съдебна
инстанция, а именно за заплатена държавна такса за разглеждане на жалбата от
въззивната инстанция в размер на 185,36 лева.
На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК /изм. – ДВ бр.8/2017/,
вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП вр. чл. 25 от Наредба за заплащането на правната помощ
въззивникът – ответник по главния иск има право на възнаграждение, тъй като е
бил защитаван от юрисконсулт пред въззивната инстанция. В този смисъл и като
съобрази фактическата и правна сложност на делото, както и обстоятелството, че
действията на пълномощника се изразяват единствено в подаване на въззивна жалба
срещу първоинстанционното, то размерът на това възнаграждение, следва да бъде
определен на 200,00 лева. Предвид горното и съобразно изхода на спора в полза
на „Агенция П.И.” следва да бъде присъдени разноски за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение във въззивната инстанция в размер на 80,82 лева,
като на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът по главния иск „Д.з.” АД следва да
бъде осъден да заплати в полза на „Агенция П.И.” горепосочената сума.
Предвид така разпределената отговорност за разноски в
настоящото въззивно производство и след компенсация, разноски следва да се
присъдят само на „Д.з.” АД в размер на 98,96 лева.
На осн. чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК решението не подлежи
на касационно обжалване.
Воден от горното, Софийски градски съд, ГО, II-Б въззивен
състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 343752 от 20.02.2018
г., постановено по гр.дело № 39218/2015 г. по описа на СРС, ГО, 45 с-в.
ОСЪЖДА Агенция „П.И.“, със седалище и
адрес на управление *** да заплати на „Д.з.” АД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление:*** на основание чл. 78, ал. 1 вр. чл. 78, ал. 8 ГПК сумата
от 98,96 лева, представляваща разноски за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение във въззивното производство.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач
„Т.Г.Х.” АД, ЕИК *******.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.