№
_________
гр.
Варна _____________2021
г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен
съд – Варна, VІІІ-ми състав, в публичното заседание на тринадесети
април две хиляди двадесет и първа година в състав:
Административен
съдия: ИСКРЕНА ДИМИТРОВА
при секретаря Наталия Зирковска, като разгледа докладваното от съдията
Искрена Димитрова адм. дело № 222
на Административен съд – Варна по описа
за 2021 година, за да се произнесе,
взе предвид:
Образувано
е по жалба на Б.И.Й., ЕГН: **********,***, против Заповед №
ЗСПД/Д-В/20939/29.12.2020г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“
/ДСП/-Варна, с която на основание чл.10, ал.4 от ЗСПД и чл.4 от ППЗСПД,
вр.чл.7, ал.1 от ЗСПД, му е отказана месечна помощ за детето С.Б.Й., по
заявление вх.№ ЗСПД/Д-В/20939/30.11.2020г.
Жалбоподателят
твърди нищожност на обжалваната заповед по съображения, че е издадена от лице [по заместване] без законови правомощия и
представителна власт, при неспазване на установената форма и при липса на пълни
и ясни мотиви. Алтернативно твърди незаконосъобразност на заповедта по
съображения за допуснати процесуални нарушения, неправилно приложение на
материалния закон и несъответствие с целта на закона. Конкретно твърди, че
преценката на административния орган не кореспондира с представените пред него
доказателства, както и че е извършена при неизяснени факти и обстоятелства от
значение за случая. Неправилно е посочено, че не е представил искани документи
в указания 14-дневен срок, т.к. изрично е заявил на служителя, че за периода
01.12.2019г. – 29.02.2020г. не е имал работодател и доходи, и няма как да
представи удостоверение за брутен доход. Твърди, че административният орган е
длъжен да установи тези обстоятелства служебно чрез кореспонденция с органите
на друга държава членка на Европейския съюз, а не да му вменява задължения,
които не може да изпълни, и да го лишава от полагащата му се по чл.7, ал.1 от
ЗСПД месечна помощ за дете. Твърди, че НОИ [съобразно поддържаната от него база
данни]
е бил длъжен да отговори при запитване от органа дали е получавал доходи от
чужбина. В тази връзка твърди, че е нарушен принципа за разумно, добросъвестно
и справедливо упражняване на правомощия, както и че в съответствие с чл.6, ал.1
от АПК следва да се съблюдава обективната невъзможност да представи
удостоверение за брутен доход от Белгия, поради което санкцията по чл.5, ал.2
от ППЗСПД е приложена спрямо него несправедливо. Претендира, че са нарушени
изискванията на чл.35 и чл.36 от АПК, т.к. административният орган не е изяснил
фактите и обстоятелствата от значение за случая и не е изпълнил задължението си
служебно да събере относимите за издаване на акта доказателства. Излага доводи
и за това, че в производството е допуснато съществено нарушение на
административнопроизводствените правила по смисъла на чл.146, т.3 от АПК,
изразяващо се в това, че в акта липсват ясни и законни мотиви за това от кой
орган да представи исканото удостоверение за брутен доход от Белгия и има ли
данни за реализиран такъв, поради което оспорената заповед не отговаря на
изискванията на чл.10, ал.5, пр.1 от ЗСПД и чл.59, ал.2, т.7 от АПК – отказът
да бъде мотивиран.
В
съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и поддържа жалбата. Моли
оспорената заповед да се обяви за нищожна, алтернативно – да бъде отменена като
незаконосъобразна и нецелесъобразна, като съдът реши спора по същество и
отпусне незабавно полагащата му се месечна помощ за дете по чл.7, ал.1 от ЗСПД.
Ответникът
– директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Варна, оспорва жалбата по
подробни съображения, изложени в писмен отговор С.д. № 3124/01.03.2021г. Счита
за неоснователно оплакването за нарушение на принципа за съразмерност по чл.6
от АПК, т.к. в конкретната хипотеза административният орган действа в условията
на обвързана компетентност и няма възможност за преценка, респ. за избор между
няколко възможни хипотези, по отношение на които да се преценява съразмерност.
Твърди, че заповедта е издадена от компетентен орган, в писмена форма, при липса
на допуснати процесуални нарушения и при правилно приложение на материалния
закон. Сочи, че разпоредбите на ЗСПД и ППЗСПД обвързват отпускането на месечна
помощ за дете до завършване на средно образование със средномесечния доход на
член от семейството за предходните 12 месеца, като за целта към заявлението
кандидатстващите следва да удостоверят – декларират, пълния размер на брутните
си доходи. Моли жалбата да се отхвърли като неоснователна.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от
фактическа страна, следното:
С
вх.№ ЗСПД/Д-В/20939 от 30.11.2020г. жалбоподателят подал до директора на
Дирекция „Социално подпомагане“ – Варна заявление-декларация за отпускане на
месечни помощи за отглеждане на дете до завършване на средно образование, но не
повече от
20-годишна възраст по чл.7 от ЗСПД, за детето С.Б.Й..
Към
заявлението представил 2бр. удостоверения за брутен доход за предходни 12
месеца: с изх.№ 1/08.11.2020г.,
издадено от „Е.К.“ ЕООД за получени доходи в периода м.април 2020г. – м.юни
2020г. и с изх.№ 9/10.04.2020г.,
издадено от „А.С.“ ЕООД за получени доходи в периода м.април 2019г. – м.ноември
2019г.
Във
връзка с подаденото заявление, с e-mail на
социален работник (без видна дата на изпращане и дата на получаване - л.9),
жалбоподателят бил уведомен, че от ДСП-Варна са установили, че има издадено
удостоверение за получаване на семейни помощи за деца от Белгия и получава
обезщетение за безработица от НОИ на база представени документи за осигуряване
в чужбина, поради което за да се определи правото му на достъп до исканата
помощ, е необходимо да представи и пред [ДСП-Варна]
легализирани
документи от Белгия: до кога е имал осигуряване; документи за брутен доход в
периода 01.11.2019г. до месеца на пребиваване; за периода и размера на
изплащаните месечни помощи за деца от друга държава на ЕС. На основание чл.5,
ал.1 от ППЗСПД е предоставен 14-дневен срок за отстраняване на неизправностите
по заявлението и изпращане на липсващите документи.
С
уведомление, връчено на 30.11.2020г., на основание чл.5, ал.1 и ал.2 от ППЗСПД
на жалбоподателя било указано в 14-дневен срок да представи бележка за доход от
Белгия за периода от м.12.2019г. до м.02.2020г.
Със
Заповед № ЗСПД/Д-В/20939/29.112.2020г. началникът
на отдел „Закрила на детето“ към ДСП-Варна – в условията на заместване
съгласно Заповед № 0301-РД01-0407/23.12.2020г. на директора на ДСП-Варна – на
основание чл.10, ал.4 от ЗСПД, чл.4 от ППЗСПД, вр.чл.7, ал.1 от ЗСПД, чл.5,
ал.2 и чл.17, ал.3 от ППЗСПД отказал предоставянето на исканата месечна помощ, т.к.
в указания 14-дневен срок жалбоподателят не е представил удостоверение за
брутен доход от Белгия за периода 01.12.2019г. до 20.09.2020г. – обстоятелство,
което било установено съгласно извършена служебна справка в НОИ.
В
хода на съдебното производство ответната страна е представила и като
доказателства са приети: Удостоверение изх.№ Сз-Д-Вн-17-1-5/160 от
11.07.2019г. на директора на ДСП-Варна, издадено на жалбоподателя за
послужване пред социалните власти в Белгия, в уверение на това, че съгласно
ЗСПД е получавал месечна помощ на основание чл.7 за детето си С.Б.Й., в размер
на 40лв. месечно до 31.10.2018г., [както
и че]
подпомагането е
прекратено считано от 01.11.2018г; Справка изх.№ 031-00-9511/15.06.2020г.
от НОИ за изплатено парично обезщетение за безработица, според която на
жалбоподателя са извършени плащания по чл.54б, ал.1 от КСО за периода
м.01.2020г. – м.06.2020г; Писмо изх.№ 0301-99-00-0674/09.03.2021г. [до социалните власти в Белгия], с искане за попълване на формуляр Е
411 за Б.И.Й..
От
страна на жалбоподателя са представени и като доказателства са приети: Заповед
№ 055/08.11.2019г. на „А.С.“ ЕООД за прекратяване на трудов договор
№ 134/19.09.2019г. на основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ, считано от
08.11.2019г; Модел 8
№ 2020/12307 от 21.02.2020г. на длъжностно лице по гражданско състояние на
гр.Антверпен, потвърждаващ, че лицата Б.И.Й. и С.Б.Й., са отписани от
регистрите на гр.Антверпен на 21.02.2020г; Декларация Limosa
(Документ
L 1)
№24911 8057 0689 1004,
подадена на 10.06.2019г. за период на заетост 10.06.2019г. –
30.09.2019г., за служител Б.И., белгийски ид.№ 72.12.11-571-16, [изпратен] от дружество „Б.С.“ ЕООД, белгийски
клиент – JT.renovation,
място на назначение – Хаарщраат № 6, община Антверпен; Заявление от
25.01.2019г. за издаване на декларация за регистрация до Кралство Белгия,
община Антверпен (отдел „Чуждестранни граждани“) на Б.Й.;
2 бр.
бордни карти за полет от Брюксел до София на
23.02.2020г. на Б.Й. и Сиан Й..
При
така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата
е подадена от надлежна страна, в срока по чл.149, ал. от АПК, вр.чл.10, ал.6 от
ЗСПД, поради което е ДОПУСТИМА.
Разгледана
по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Неоснователни са оплакванията в жалбата за нищожност
на обжалваната заповед поради това, че е издадена от неоправомощено длъжностно
лице, при липса на мотиви и неспазване на установената форма. Обжалваната
заповед е издадена на основание разпоредбата на чл.10, ал.4 от ЗСПД, според
която семейните помощи за деца се отпускат със заповед на директора на Дирекция
„Социално подпомагане“ или упълномощено от него лице. В случая Заповед №
ЗСПД/Д-В/20939/29.12.2020г. е издадена от А.Р.К.– началник на отдел „Закрила на
детето“ към ДСП-Варна, която със Заповед № 0301-РД01-0407/23.12.2020г. на
директора на ДСП-Варна е оправомощена за периода от 29.12.2020г. – 31.12.2020г.
– поради отсъствие на [титуляра] вкл. поради ползване на платен годишен отпуск, да
изпълнява функциите на Директор на Дирекция „Социално подпомагане“ – Варна.
Обжалваната заповед е издадена в писмена форма и
съдържа правните и фактически основания за постановения отказ, с което
изискването за мотивиране по чл.59, ал.2, т.4 от АПК и чл.10, ал.5 от ЗСПД е
изпълнено.
Следва да се има предвид, че задължението за
мотивиране представлява съществено изискване за форма, което трябва да се
различава от въпроса за обосноваността на мотивите, свързан със законността по
същество на оспорения акт. Мотивите трябва да са съобразени с естеството на
съответния акт и по ясен и недвусмислен начин да излагат съображенията на
административния орган, който го издава, така че да дадат възможност на
засегнатите/заинтересованите от акта лица да се запознаят с основанията за
налагане на съответната мярка, а на съда - да упражни ефективен контрол за
законосъобразност. В случая това изискване е спазено, като административният
орган е изложил съображенията за постановяването на отказ – непредставяне в
указания 14-дневен срок на удостоверение за брутен доход от Белгия за периода
01.12.2019г. до 29.02.2020г.. Наличието на мотиви за обстоятелствата, относими
към изпълнението на условията за отпускане на помощта по чл.7, ал.1 ЗСПД, обосновава
извод, че обжалваната заповед отговаря на изискванията за форма.
Основателни обаче са оплакванията за допуснати
процесуални нарушения в хода на административното производство, които са
съществени и са основание за отмяна на постановения отказ.
Производството е започнало по заявление на
жалбоподателя вх.№
ЗСПД/Д-В/20939 от 30.11.2020г. за отпускане на месечна помощ по чл.7, ал.1 от
ЗСПД за детето С.Б.Й..
Съгласно чл.2, ал.1 ЗСПД семейните помощи по закона
са еднократни и месечни, като една от регламентираните месечни помощи е помощта
за отглеждане на дете до завършване на средно образование, но неповече от
20-годишна възраст – чл.2, ал.3, т.2 ЗСПД. Съгласно чл.7, ал.1 ЗСПД, [месечните помощи по чл.2, ал.3, т.2 ЗСПД] се предоставят на семействата, които отговарят на
условията по чл.4а и живеят постоянно в страната, при условие че детето
отговаря [на
изискванията по чл.7, ал.1, т.1-5]. Съгласно чл.4а, ал.1 ЗСПД право на семейни помощи по
чл.2, ал.3, т.2 имат семействата със средномесечен доход на член от семейството
за предходните 12 месеца, по-нисък или равен на дохода, определен за целта в
закона за държавния бюджет на Република България за съответната година, но не
по-малък от предходната година.
Съгласно чл.3, ал.1 от ППЗСПД в
заявлението-декларация за отпускане на семейни помощи по чл.7 и 8 ЗСПД лицата
декларират брутните доходи на семейството, получени за последните 12 календарни
месеца, предхождащи месеца, през който е подадено заявлението.
Съгласно чл.17, ал.1 ППЗСПД месечните помощи за
отглеждане на дете до завършване на средно образование, но не повече от
20-годишна възраст, се отпускат въз основа на подадено заявление декларация по
образец, утвърден от министъра на труда и социалната политика. Към заявлението
декларация се прилагат следните документи, в случаите, в които ДСП не може да
получи информацията по служебен път: 1/ удостоверение за брутните месечни
доходи на семейството за последните 12 календарни месеца, предхождащи месеца,
през който е подадено заявлението декларация; 2/ […] 5/ копие от
влязло в сила решение на съда за допускане на развод между съпрузите – само в
случаите, в които ДСП не може по служебен път да получи информация за съдебното
решение; 6/ […] 7/ служебна бележка, издадена от личния лекар на
детето, а при липса на избор на личен лекар – от регионалната здравна
инспекция, удостоверяваща, че всички задължителни имунизации и профилактични
прегледи съобразно възрастта и здравословното състояние на детето са извършени;
8/ […] – чл.17, ал.3 от ППЗСП.
Съгласно чл.5, ал.1 от ППЗСПД в случаите, когато е
прието заявление декларация с нередовни или липсващи документи, на лицето се
дава 14-дневен срок за отстраняване на допуснатите нередовности. Когато в срока
по ал.1 лицето не отстрани нередовностите, директорът на дирекция „Социално
подпомагане“ или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за отказ
на исканата помощ, която се съобщава писмено на лицето.
В конкретния случай жалбоподателят е приложил към
заявлението за отпускане на помощта всички изискуеми и относими към случая
документи по чл.17, ал.3 ППЗСП, в т.ч. удостоверения за доход, издадени от „Е.К.“
ООД – за периода м.април-м.юни 2020г.и от „А.С.“ ЕООД – за периода м.април
2019г. – м.ноември 2019г.
От страна на ответника не са ангажирани безспорни доказателства във връзка с констатацията
на социалния работник в e-mail, изпратен
на жалбоподателя, за това, че в релевантния период по чл.4а ЗСПД – предходните
12 месеца, е получавал семейни помощи за деца от Белгия, респ. че е получавал
обезщетение за безработица от НОИ на база документи за осигуряване в чужбина.
С Определение № 337/09.02.2021г. съдът е указал на
ответника, че не сочи доказателства за тези обстоятелства, като в тази връзка
са представени Удостоверение
изх.№ Сз-Д-Вн-17-1-5/1160 от 11.07.2019г., издадено от ДСП и Справка от
Регистъра на обезщетенията за болест, майчинство и безработица, издадена от НОИ
за изплатено на жалбоподателя обезщетение за безработица по чл.54б, ал.1 КСО за
периода м.януари 2020г. до м.юни 2020г.
Действително по делото са събрани доказателства за
това, че в периода след прекратяване на подпомагането по чл.7 ЗСПД считано от
01.11.2018г. жалбоподателят е пребивавал законно и е полагал труд в Кралство
Белгия. В този смисъл са приетите по делото заявление за регистрация до Община
Антверпен от 25.01.2019г., както и декларация Limosa (електронен формат на декларация за командироване
– акроним на „Landenoverschrijdend Informatiesysteem ten behoeve van
MigratieOnderzoek bij de Sociale Administratie“ (трансгранична информационна
система, предназначена за проучване на миграцията за целите на социалната
администрация) с № 24911 8057 0689 1004 от 10.06.2019г. за период на
заетост 10.06.2019г. – 30.09.2019г. Безспорно е установено по делото и че
считано от 21.02.2020г. жалбоподателят е отписан от регистрите на гр.Антверпен
и на 23.02.2020г. заедно с детето са напуснали Кралство Белгия.
В периода, за който длъжностното лице от ДСП-Варна е
изискало информация за брутния доход на жалбоподателя от Белгия – 01.12.2019г.
до 29.02.2020г., жалбоподателят действително е пребивавал в Белгия (до
23.02.2020г.), но неправилно в негова тежест е възложено задължението да
ангажира доказателства за реализираните от него доходи в този период.
Следва в тази връзка да се има предвид, че
прилагането на схемите за социално осигуряване на заети лица и членове на
техните семейства, които се движат в рамките на Общността са регламентирани с
Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета от 14 юни 1971г. За да се гарантира
свободното движение на работниците в рамките на Съюза, като се утвърждава
принципът на равното им третиране с оглед различните национални
законодателства, в дял II от
Регламент № 1408/71 е установена система за координиране, отнасяща се до
определянето на законодателството или законодателствата, приложими по отношение
на заетите и самостоятелно заетите лица, които при различни обстоятелства
упражняват правото си на свободно придвижване. Както приема СЕС в Решение от 26
февруари 2015г., De Ruyter,
С-623/13, т.34 и т.35 и в Решение от 19 септември 2019г. по обединени дела F.van den Berg, Giesen и Franzen, С-95/18 и С-96/18, точки 50 и 51, тази система от
стълкновителни норми е завършена, вследствие на което законодателите на
държавите членки са лишени от правомощието да определят по свое усмотрение
обхвата и условията за прилагане на националното си законодателство, що се
отнася до лицата, които са подчинени на същото, и до територията, в рамките на
която националните разпоредби пораждат своето действие. В това отношение чл.13,
пар.1 от Регламент 1408/71 предвижда, че лицата, за които се прилага този
регламент, са подчинени на законодателството само на една-единствена държава
членка, поради което е изключена всякаква възможност за припокриване на
национални законодателства.
Установената система за координиране в областта на
социалното осигуряване, задължава компетентните органи на държавите членки да
обменят служебно информация, което в областта на семейните обезщетения
(детските надбавки) се осъществява посредством формуляр Е 411, утвърден на
основание чл.76 от Регламент № 1408/1971г. от Административната комисия за
социална сигурност на работници мигранти, създадена на основание чл.81, буква
а) от Регламента.
Съгласно т.1, буква б) от Решение № 147 от 10
октомври 1990г. на Административната комисия относно прилагането на чл.76 от
Регламент № 1408/1971, в случай на съмнение или когато съществува увереност, че
дадена професия (или дейност, третирана като такава по смисъла на Решение №
119), даваща право на семейни обезщетения в държавата по пребиваване на
членовете на семейството, се упражнява, компетентната институция може временно
да преустанови изплащането на семейните обезщетения. Тя незабавно изисква от
институцията по мястото на пребиваване на членовете на семейството, информация
относно правото на семейни обезщетения в съответствие с формуляр Е 411.
В този смисъл, а и в изпълнение на задължението по
чл.36, ал.1 от АПК – доказателствата да се събират служебно от административния
орган – неправилно в процесното производство е възложено в тежест на
жалбоподателя да представя документ за обстоятелства (реализиран доход), настъпили
на територията на друга държава членка.
От формална страна заявлението-декларация на
жалбоподателя за отпускане на помощ по чл.7, ал.1 ЗСПД е редовно, т.к. съдържа
изискуемата информация съгласно формата по чл.17, ал.1 от ППЗСПД и към същото
са приложени изискуемите по чл.17, ал.3 от ППЗСПД документи. В случай че
административният орган е имал съмнения или увереност, че жалбоподателят е
получавал и други доходи/помощи в релевантния за преценката на случая период, е
бил длъжен да установи този факт служебно – в който смисъл е уточнението в
разпоредбата на 17, ал.3 от ППЗСПД – към заявлението да се прилагат документи
само за обстоятелствата, които не могат да бъдат установени по служебен път.
След като в случая се касае за информация, която
административният орган може да установи служебно, при това информацията по
формуляр Е 411 се обменя само между компетентните институции на държавите
членки, неправилно е извършена преценка, че заявлението е нередовно по смисъла
на чл.5, ал.1 от ППЗСПД, респ. неправилно след изтичане на предоставения
14-дневен срок е приложена санкцията по чл.5, ал.2 от Правилника.
Видно от представените от ответната страна писмени
доказателства, формуляр Е 411 за събиране на информация за жалбоподателя е
изготвен на 09.03.2021г. – след постановяване на отказа и след като съдът е
задължил ответника да представи доказателства във връзка с констатацията за
получени доходи в чужбина. Следвало е това искане до компетентните власти в Кралство
Белгия да бъде отправено в рамките на висящото административно производство,
като при необходимост – производството по заявлението се спре на основание
чл.54, ал.1, т.5 от АПК, а не да се прилага чл.5, ал.2 от ППЗСПД и се
постановява отказ.
По така изложените съображения обжалваната заповед
следва да се отмени, а преписката да се върне на директора на ДСП-Варна за ново
разглеждане и произнасяне по заявлението на жалбоподателя с вх.№ ЗСПД/Д-В/20939 от 30.11.2020г.
за отпускане на месечна помощ по чл.7, ал.1 от ЗСПД за детето С.Б.Й., при
спазване на указанията в мотивите на настоящото решение.
Независимо
от изхода на спора, разноски на жалбоподателя не следва да се присъждат т.к. не
са поискани.
Водим
от горното, Варненският административен съд, VIII-ми състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед №
ЗСПД/Д-В/20939/29.12.2020г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“
/ДСП/-Варна, с която на основание чл.10, ал.4 от ЗСПД и чл.4 от ППЗСПД,
вр.чл.7, ал.1 от ЗСПД, на Б.И.Й., ЕГН: **********,*** е отказана месечна помощ
за детето С.Б.Й. по заявление вх.№ ЗСПД/Д-В/20939/30.11.2020г.
ВРЪЩА преписката на директора на Дирекция
„Социално подпомагане“ – Варна за ново
разглеждане и произнасяне по заявлението на Б.И.Й., ЕГН: **********с вх.№ ЗСПД/Д-В/20939 от 30.11.2020г.
за отпускане на месечна помощ по чл.7, ал.1 от ЗСПД за детето С.Б.Й., при
спазване на указанията в мотивите на настоящото решение.
Решението
съгласно чл.10, ал.6 от ЗСПД е окончателно.
Административен
съдия: