№ 24
гр. Стара Загора , 25.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IX-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на единадесети май, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Росен Чиликов
като разгледа докладваното от Росен Чиликов Административно наказателно
дело № 20215530201013 по описа за 2021 година
Обжалвано е наказателно постановление № 24 – 002925
от 22.03.2021 година на Директора на дирекция „ Инспекция
по труда „ град Стара Загора.
Жалбоподателят недоволен от наложеното му
имуществена санкция моли съда да я отмени. Мотивира се че
не е извършено административно нарушение, неправилно е
приложен материалния закон.
В с.з. чрез адвокат Д. поддържа жалбата и моли съда да
отмени наказателното постановление.
Въззиваемата страна чрез юрисконсулт М взема
становище, че жалбата е неоснователна и моли съда да
потвърди наказателното постановление, като претендира и за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
1
От събраните по делото доказателства установени с
доказателствени средства – писмени, показанията на
свидетелите – преценени по отделно и в тяхната съвкупност и
като извърши цялостна проверка на акта за установяване на
административно нарушение и наказателното
постановление,след обсъждане становищата на страните
съдът приема за установено следното :
Жалбата е подадена в срок и от субект имащ право на
жалба, поради което и на основание чл. 59, ал. 2 ЗАНН съдът
приема, че жалбата е допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Административно-наказващият орган в
обстоятелствената част на наказателното постановление е
приел за установено, че „ Кубин БГ „ ООД в качеството си на
работодател – ЮЛ – е приел чужденец – гражданин на трета
държава / Република Турция/ Б.Ш роден на 30.01.1988 г. със
служебен № от регистъра на НАП ********** да предоставя
работна сила в град Стара Загора на 27.02.2020 г. без
съответното разрешение или регистрация в Агенцията по
Заетостта.
2
Описаната фактическа обстановка се установява от
показанията на св. Б.Г. / актосъставител / справка за актуално
състояние; товарителница от 31.03.2021 година; АУАН №24-
002927/22.02.2021 година; пълномощно; писмо от Агенция по
заетостта изх. №1010-24741/27.01.2021 година; трудов
договор №00000502/29.12.2020 година; справка от НАП изх.
№24388203060163/29.12.2020 година; допълнително
споразумение №00000077/26.01.2021 към трудов договор
№00000502/29.12.2020 година; удостоверение за регистрация
изх. №2400772003739905/29.12.2020 година; длъжностна
характеристика; служебна бележка №502/01.01.2021 година;
копие на лична карта; заповед за командировка
№12/01.12.2020 година; списък на командировани за месец
декември 2020 година; опис на представените документи
„Кубин БГ“ ООД; справка от информационна система на ИА
„ГИТ“; писмо от ДИТ Стара Загора до ИА „ГИТ“; писмо от
дирекция за международна трудова миграция с изх.
№21002758/20.01.2021 година с приложен списъка на
чуждестранните лица; справка актуално състояние от
Търговския регистър представена от адв. Д.;
При така посочената фактическа обстановка, която се
потвърждава по несъмнен и безспорен начин от цитираните
доказателствени средства административно-наказващият
орган правилно и законосъобразно е приел, че е нарушен чл.
75 А, ал. 2 от ЗТМТМ и е наложил имуществена санкция в
3
размер на 3 000 лева.
Жалбоподателят „ Кубин БГ „ ООД има качеството на
работодател по смисъла на параграф 1 т. 1 от КТ.
В конкретния случай към момента на деянието /
27.02.20 г. , когато работникът е постъпил на работа/ лицето
Б.Ш / както и други лица / е продоставял работна сила /
наемен труд / за другиго -„ Кубин БГ „ ООД с всички
елементи от съдържанието на трудовото правоотношение /
чл. 66, ал. 1 КТ/. Основание за този извод дават следните
обстоятелства :
Полагането на наемен труд/предоставянето на работна
сила / от страна на работник за работодател – изпълнявана е
трудова функция / длъжностна характеристика/, сключен е
трудов договор, регистриран в НАП / трудов договор справка
от НАП за приети и отхвърлени уведомления/, бил е включен
в производствения процес, предоставяне на оръдия на труда
от работодателя, Определено е място на работа, Определен
характер на работа / трудов договор, Заповед за
командироване, длъжностна харакстеристика/ , трудът се
предоставя от работника възмездно – срещу възнаграждение/
трудов договор, споразумение /.
Следователно при наличието на всички елементи от
4
съдържанието на трудовото правоотношение и при
предоставяне на работната сила от страна на работника за
жалбоподателя съдът приема, че се касае за трудови
правоотношения между работник и работодател.
Работникът обаче се явява гражданин на трета държава
по смисъла на параграф 1 т. 4 от ЗТМТМ – не е български
гражданин или гражданин на държава членка на ЕС, или
гражданин на държава страна по споразумението за ЕИП, не
е гражданин на Швейцария , а е гражданин на Република
Турция /удостоверение за регистрация от ТД на НАП/.
Това обстоятелство – гражданин на трета държава –
налага изискването работникът да постъпи на работа след
съответното разрешение или регистрация в Агенцията по
Заетостта.
Видно от Справка / писмо/ № 10-10-24741 /27.01.21 г. на
Агенция по заетостта не е издавано разрешение и липсва
регистрация за работника, който е гражданин на трета
държава.
Работодателят и жалбоподател в настоящото
производство не се е съобразил с тези свои задължения и не е
5
изпълнил абсолютната и безусловна забрана за допускане до
работа на работник гражданин на трета държава без
съответното разрешение или регистрация в Агенцията по
Заетостта, с което е нарушил чл. 75 А, ал. 2 ЗТМТМ .
Нарушението по чл. 75 А, ал. 2 ЗТМТМ е от
категорията на формалните административни нарушения – в
състава му не са обхванати съставомерни обществено опасни
последици, съставомерен резултат. Същото е било извършено
към момента на постъпване на работа на работника
30.12.2020 година и всички последващи действия не могат да
го заличат.
Административното нарушение е извършено от
работодател имащ качеството на ЮЛ, поради което АНО е
обективна и въпросът за вината не подлежи на обсъждане.
Възражението, че работникът Б.Ш е съдружник в „
Кубин БТ „ ООд не променя направените изводи и не
освобождава работодателя от задълженията му по чл. 75 а, ал.
2 ЗТМТМ.Същият не е управител на дружеството, а
съдружник, което не създава пречка да се сключи трудов
договор между него и дружеството, в което е съдружник,
което е и сторено видно от приложения трудов договор. При
сключването на трудовия договор за работодателя и
6
жалбоподател в настоящото производство остават всички
задължения посочени по-горе.
Възраженията в жалбата и доразвити в писмената
защита са неоснователни.
Събраните писмени и гласни доказателствени
средства из цяло кореспондират по между си, не съдържат
никакво противоречие, взаимно се допълват, което ги прави
убедителни. Те водят до единствено възможния извод
относно посочената фактическа обстановка и доказват по
несъмнен и безспорен начин фактическия състав на
административното нарушение, което прави възраженията за
недоказаност из цяло неоснователни.
Не може да възприеме тезата, че съставят на чл.75 А,
ал. 2 ЗТМТМ е за допустителство.Това административно
нарушение е от категорията на формалните, както бе
посочено по-горе и обхваща състав за неизпълнение на
задължение от страна на работодател – да приема на работа
чужд гражданин след разрешение или регистрация в
Агенцията по заетостта.
7
Видно от самият АУАН същият е съставен в
присъствието на един свидетел, на когото са посочени трите
имена, ЕГН и адрес.В случая административното нарушение
е установено въз основа на официални документи и
актосъставителят съгласно чл. 40, ал. 4 ЗАНН е имал
възможност да го състави и без свидетел.В този смисъл съдът
приема, че са спазени разпоредбите на чл. 40 и чл. 42 т. 7
ЗАНН.
АУАН е съставен и връчен непосредствено след
съставянето му на пълномощник на нарушителя, с което са
спазени изискванията на чл. 40 и чл. 43 ЗАНН.
Претендираните до тук пороци в АУАН и отхвърлени
от съда не са от категорията на съществените процесуални
нарушения и сами по себе си по силата на чл. 53, ал. 2 ЗАНН
не могат да обосноват опорочаване на наказателното
постановление и отмяната му.
В обстоятелствената част на наказателното
постановление и на АУАН са изложени всички факти и
обстоятелства релевантни за състава на административното
нарушение , с което е удовлетворено изискването на
законодателя в чл. 57, ал. 1 т. 5 ЗАНН и чл. 42 т. 3,4
ЗАНН.Административното нарушение е конкретизирано по
8
време, място, начин на извършването му.
Административно-наказващият орган няма задължението
изрично да обсъжда в наказателното постановление налице
ли са предпоставките на чл. 28 ЗАНН, когато няма основание
за отпадане на АНО на това основание, какъвто е и
настоящият случай.
При така установеното и доказано административно
нарушение административно-наказващият орган не е имал
алтернатива за приложението на имуществената санкция по
чл. 75 А, ал. 2 ЗТМТМ.
Същата е наложена при превес на смекчаващите
вината обстоятелства като са съобразени всички
обстоятелства съгласно чл. 27, ал. 2 ЗАНН, съобразена е
санкцията с тежестта на нарушението, с обществената
опасност и с целите на чл. 12 ЗАНН.
Няма основание за намаляване на наложената
имуществена санкция.Същата е определена значително под
средния размер при превес на смекчаващите обстоятелства, в
близост до минимума, но не в абсолютния минимум, което е
правилно.
При индивидуализацията на имуществената санкция
9
следва да се отчетат и редица отегчаващи обстоятелства
даващи основание имуществената санкция да се определи
над минималната .
Извършеното административно нарушение е
свързано с трудовото законодателство и е с международен
елемент. То засяга не само българското законодателство, но и
международните актове по които РБ е страна. Спазването на
изискванията на ЗТМТМ е гаранция за защита правата на
работника и регулатор на трудовата миграция.
Следователно всички тези обстоятелства дават
основание да се приеме, че извършеното административно
нарушение в никакъв случай не е с ниска степен на
обществена опасност, а напротив – със завишена.
Този извод мотивира съда да приеме, че
имуществената санкция е правилно индивидуализирана и
няма основание за изменението и чрез намаляване.
Изложените обстоятелства свързани с обществената
опасност на нарушението не дават основание да се приеме, че
може да се приложи и чл. 28 ЗАНН. Извършеното
10
административно нарушение не е с по-ниска или
незначителна обществена опасност , а със завишена, поради
което приложението на чл. 28 ЗАНН ще доведе до
неоправдан либерализъм , което е недопустимо.
При извършената служебна проверка съдът не
констатира допуснати съществени процесуални нарушения.
По изложените съображения жалбата се явява
неоснователна, а наказателното постановление следва да се
потвърди.
Направеното искане от процесуалния представител на
въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение е основателно.
Съгласно 63, ал. 5 ЗАНН във вр. с чл. 37, ал. 1 ЗПП
във вр. с чл. 27 е от Наредбата за заплащане на правната
помощ и чл. 143, ал. 3 АПК с оглед фактическата и правна
сложност на делото, в полза на въззиваемата страна следва да
се определят и присъдят разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 90 лева, които да се заплатят от
жалбоподателя, поради неоснователност на жалбата.
11
Водим от горните мотиви съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 24 –
002925 от 22.03.2021 година на Директора на дирекция „
Инспекция по труда „ град Стара Загора, с което е наложена
имуществени санкции в размер на 3 000 / ТРИ ХИЛЯДИ /
лева на „ Кубин БГ „ 0ОД, със седалище и адрес на
управление град Стара Загора, ул. „ Цар Симеон Велики ” №
157 ЕИК № ********* и съдебен адрес – град Стара Загора,
ул. „ Ген. Столетов „ № 111, етаж 1 / адв. П. Д./.
ОСЪЖДА „ Кубин БГ „ 0ОД, със седалище и адрес на
управление град Стара Загора, ул. „ Цар Симеон Велики ” №
157 ЕИК № ********* да заплати на ИА Дирекция „
Инспекция по труда“ град Стара Загора разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 90 /
ДЕВЕТДЕСЕТ / лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Административен съд град Стара Загора в 14 дневен срок от
съобщението на страните.
12
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
13