№ 21610
гр. София, 26.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА
ПЕТКОВА
при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА
като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА Гражданско
дело № 20251110128174 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 237 ГПК.
Делото е образувано по искова молба предявена от В. П. Д., представляван от адв.
Д. Ф. срещу „МАКРОАДВАНС“ АД, с която са предявени при условията на обективно
евентуално съединяване установителен иск за признаване на установено спрямо ответника,
че договорът за потребителски кредит № ******* от 05.04.2024 г., сключен между страните е
нищожен поради противоречието му със закона, а при условията на евентуалност в случай
на отхвърляне на главния иск се иска да бъде признато за установено, че разпоредбата на чл.
10 от договора, предвиждаща неустойка е нищожна.
В исковата молба се твърди, че по реда на Закона за предоставяне на финансови
услуги от разстояние между ищеца в качеството му на кредитополучател и ответника в
качеството му на кредитодател бил сключен договор за потребителски кредит № ******* от
05.04.2024 г., по силата на който на ищеца са предоставени в заем 1500 лв., които той следва
да погаси на седем анюитетни вноски при фиксиран годишен лихвен процент в размер на
41%. Уговорено е, че ГПР е в размер на 49,65%. Съгласно чл. 20 от договора, ищецът следва
да осигури в срок от 3 работни дни от сключването му поръчителството на едно лице с
осигурителен доход над 1400 лв., работещо по трудов договор най-малко с 6 месеца трудов
стаж, което да няма активни експозиции в ЦКР с просрочие над 30 дни и да не е страна по
договор с „Макроадванс“ АД. В чл. 10, ал. 1 и ал. 2 от договора е уговорено, че при
неизпълнение на задължението за осигуряване на обезпечение, заемателят дължи неустойка
в размер на 10.35 лв. плюс 0,230 % от усвоения размер на кредита за първия ден на забава и
0,230 % от усвоения размер на кредита за всеки следващ ден, за който кредитът не е
обезпечен. Съгласно чл. 12 от договора, начислената неустойка се изплаща на падежната
1
дата за заплащане на всяка една от месечните погасителни вноски. В изпълнение на
договора ищецът е погасил сума в размер на 700 лв. Според ищеца договорът за кредит не
отговаря на изискванията валидност, предвидени в Закона за потребителския кредит /ЗПКр/
и се дължи единствено чистата стойност на кредита. Посочва се, че в договора не се
съдържа размерът на възнаградителната лихва, не се посочва точният размер на ГПР, нито
методиката, по която е формиран. Отделно поддържа, че неустоечната клауза е невалидна.
Моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
„МАКРОАДВАНС“ АД, подаден чрез юрисконсулт В., в който се признава иска. Счита, че
не е дала повод за завеждане на делото и не дължи разноски.
Съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 237 от ГПК за постановяване на
решение при признание на иска. Ответникът е признал иска в отговора на исковата молба, а
ищецът чрез процесуалния си представител е поискал съдът да се произнесе с решение при
признание на иска. Не са налице отрицателните предпоставки по чл. 237, ал. 3 от ГПК,
поради което и съдът, на основание чл. 237, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, постановява решението си
съобразно направеното признание на иска.
По разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, право на разноски се
поражда в полза на ищеца.
Ищецът претендира разноски за заплатена държавна такса в размер на 145, 12 лв.,
за които са представени доказателства. Претендира и разноски за адвокатско възнаграждение
по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата. Съдът намира, че че в тази хипотезата
размерът на адвокатското възнаграждение се определя от съда и той не е обвързан от
искането, ако адвокатът е посочил конкретна сума / в този см. определение № 319/09.07.2019
г. по ч.гр.д. № 2186/2019 г. по описа на ВКС, IV г.о./. Страната пък от своя страна не е
задължена да доказва, че материално затруднена, за да се присъди възнаграждение на
процесуалния й представител. С оглед ниската правна и фактическа сложност на делото и
извършените процесуални действия и като съобрази Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по С-
438/2022 г., според което посочените в Наредбата минимални размери на адвокатските
възнаграждения не обвързват съда, съдът счита, че на процесуалния представител се дължи
възнаграждение в размер на 400 лв. Делото е разгледано в едно открито съдебно заседание,
при признание на иска, събирани са само писмени доказателства, налице е обилна и
непротиворечива казуална практика на съдилищата.
Така мотивиран Софийски районен съд, 88-ми състав
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН сключения между В. П. Д., ЕГН **********, с
2
постоянен адрес ************************************** и „МАКРОАДВАНС“ АД,
ЕИК **********, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Г. С. Раковски“ №
147, ап. 14 Договор за потребителски кредит № ******* от 05.04.2024 г. като противоречащ
на закона.
ОСЪЖДА „МАКРОАДВАНС“ АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление в гр. София, ул. „Г. С. Раковски“ № 147, ап. 14 да заплати на В. П. Д., ЕГН
**********, с постоянен адрес ************************************** на основание чл.
78, ал. 1 ГПК сумата от 145.12 лв. – разноски в настоящото производство.
ОСЪЖДА „МАКРОАДВАНС“ АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление в гр. София, ул. „Г. С. Раковски“ № 147, ап. 14 да заплати на адв. Д. Л. Ф. с
личен номер № ********** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 ЗА сумата от
400 лв. – адвокатско възнаграждение за безплатно процесуално представителсто.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ на процесуалния представител на ищеца на посочения
електронен адрес.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3