Определение по дело №650/2019 на Апелативен съд - Варна

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

№8/07.01.2020

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание на  07.01.2020      в състав :

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

 ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

 РОСИЦА СТАНЧЕВА

 

като разгледа докладваното от съдия ДОНЧЕВА в. гр. д. № 650/2019 по описа на Апелативен съд – гр. Варна, г. о., за да се произнесе, съобрази следното :

Подадена е въззивна жалба от Г.Х.С. с ЕГН ********** чрез адв. Р.Н. от АК Варна срещу решение № 86/10.07.2019 год. По гр.д. № 210/2017 год на Окръжен съд Силистра, с което е отнето в полза на държавата незаконно придобито имущество в размер на 2 047 354,40 лв. На първо място въззивникът се позовава на преклузия на правото на иск поради изтичане на едногодишния срок, предвиден в чл. 27 ал.1 от ЗОПДНПИ (отм) за извършване на проверката по чл. 21 ал.1 от същия закон. Уведомлението от ОП Силистра за привличането на въззивника като обвиняем е от 29.07.2015 год, а докладът, с който е приключила проверката е изготвен на 08.09.2017 год. Поради това счита, че съдът се е произнесъл по недопустим иск и поради това от същия порок е засегнато и решението. На второ място се посочва, че неправилно съдът е постановил отнемане на парични средства, преминали през банковите сметки на въззивника и управляваните от него дружества, които към момента на постановяване на решението не са налични. На следващо място е изразено несъгласие с мотивите, поради които съдът е приел за неоснователно възражението за погасяване на иска по давност. Въззивникът счита, че в ЗОПДНПИ (отм) не е предвидено прекъсване на давността и липсва препращане към общите правила на ЗЗД, поради което за да може да се отнеме определено имущество, съдебното решение трябва да е влязло в сила преди изтичането на 10 годишния давностен срок, считано от датата на придобиването му. На последно място е изложено оплакване за недоказаност на иска – не е установен действителния размер на разходите на домакинството, който винаги е конкретен, съобразен със стандарта на живот на проверяваните лица, а не следва да се прилага унифицирания критерий по данните от НСИ. По изложените мотиви въззивникът моли за отмяна на решението и постановяване на друго, с което искането за отнемане на имущество бъде отхвърлено. Претендира за присъждане на разноски.

Постъпила е молба от Б.Б.С. чрез адв. Р. Г. от АК Силистра, с което същата се присъединява към жалбата на Г.С.. Поддържайки доводите, изложени в нея, въззивницата допълва, че според нея изтичането на предвидения в чл. 27 ал.1 от ЗОПДНПИ (отм) срок има за последица не само погасяване правото на иск, а и на самото потестативно материално право на Държавата да търси отнемане на имуществото.

В подадения отговор от КПКОНПИ чрез процесуалния й представител Г.Г. – държавен инспектор към ТД Варна са изложени подробно възраженията относно характера на срока по чл. 27 ал.1 от закона. Направен е анализ на характера на производството в неговите две фази – досъдебна, свързана с проверката по чл. 21 ал.2 и съдебна. Подчертано е разграничението, направено от самия законодател между „проверката“ и „производството“, като ясно е дадено да се разбере, че е предвидена различна компетентност. Докато образуването и провеждането на проверката е в правомощията на териториалните звена на комисията, вземането на решение за образуване и самото образуване на производството е прерогатив на ръководния орган на комисията. Във връзка с това се подчертава, че в зависимост от резултатите от проверката, единствено комисията е компетентна да вземе решение за прекратяването й, за образуване на производство, както и за предприемане на действия по обезпечаване на иска. За извършване на посочените действия от колективния орган не е предвиден срок в закона. Според изложеното разбиране, разпоредбата на чл. 27 ал.1 от ЗОПДНПИ (отм) визира единствено срока, в който следва да се извърши проверката, но не и срока, в който следва да се инициира и развие същинското съдебно производство по отнемане на незаконно придобито имущество. Аргумент в подкрепа на тезата е извлечен и от разпоредбата на чл. 37 ал.5 ЗОПДНПИ (отм), съгласно която когато не са налице достатъчно данни, от които да се направи обосновано предположение за незаконния характер на имуществото, комисията може да върне преписката за събиране на допълнителни доказателства. По отношение на останалите доводи във въззивната жалба също са изложени подробни възражения, с позоваване на съдебна практика. Претендира се присъждане на направените разноски по делото, включително юрисконсултско възнаграждение.

Съставът на Апелативен съд Варна намира, че въззивната жалба е подадена в срок от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а присъединяването към нея е направено в срока по чл. 265 ал.1 от ГПК, поради което делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните.

Не са направени искания за събиране на нови доказатества.

 Водим от горното съдът

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

НАСРОЧВА делото за 12.02.2020 от 9,30 часа, за когато да се призоват страните чрез процесуалните им представители.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                         ЧЛЕНОВЕ: 1.                  

 

 

2.