Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Татяна Събева | |
С решение № 158/17.3. 2014 г. по гр.д. № 2243/2013 г. на ГОРС е отхвърлен предявения от „Т. Ф. С. „ Е. / „ТФС” Е./ гр.С., иск против В. Х. М., за приемане за установено, че ответницата дължи на дружеството съгласно заповед за изпълнение на парично задължение № 2463/18.10.2013 г. по ч. гр.д. № 1928/2013 г. на ГОРС сумата 756.64 лв.,представляваща неиздължение по Договор за паричен кредит „Т.” от 29.6. 2006 г., ведно със законната лихва върху тази сума,считано от датата на завеждане на заявлението 18.10.2013 г. до окончателното изплащане, заедно със сумата 701.82 лв.,представляваща договорна лихва за забава по чл. 5 от договора за периода 21.10.2008 г.-30.9. 2013 г., както и сумата 221 лв. представляваща такса по обслужване на кредита. Дружеството е осъдено да заплати на ответницата 655 лв. разноски по делото. Недоволно от решението е останало дружеството, което го обжалва изцяло и твърди ,че същото е неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Моли да бъде отменено изцяло със законните последици. Твърди ,че районният съд неправилно е приел, че дължимата главница представлява периодично плащане по смисъла на чл. 111 б.”в” от ЗЗД. Твърди се, че налице договор за кредит,който е разновидност на кредита за заем, като не налице договореност за периодични плащания, а са налице частични плащания по договора.Твърди се ,че е неправилен извода на районния съд, че направените доброволни частични плащаÝия на дълга от ответницата не представляват прекъсвания на дълга, тъй като плащанията не са периодични плащания. Моли да се отмени решението на ГОРС и да се уважи иска,заедно с разноските пред двете инстанции. По въззивната жалба е постъпил отговор от В. Х. М., в който се твърди ,че обжалваното решение е валидно,допустимо и правилно.Твърди се ,че решението също е обосновано и законосъобразно. Твърди се ,че правилно районният съд е приел,че претенираните суми са погасени поради изтичане на тригодишната давност. Твърди се ,че исковите суми не са дължими и поради това ,че са заплатени на жалбоподателя, въпреки че последният не е представял на кредитополучателя актуална информация за размера на дълга,.Твърди се, че договора е прекратен поради изтичане на срока-29.6. 2008 г. и действията на жалбоподателя са недобросъвестни.Подкрепят се изводите на районния съд. Моли да се потвърди обжалваното решение и се претендират разноски пред виззивната инстанция. Великотърновският окръжен съд като се запозна с оплакванията в жалбата и отговора и събраните по делото доказателства приема за установено следното: Районният съд е постановил обжалваното решение по повод исковата молба на „Т. Ф. С. „ Е. / „ТФС” Е./ гр.С., против В. Х. М., с искане да се приеме за установено, че ответницата дължи на дружеството съгласно заповед за изпълнение на парично задължение № 2463/18.10.2013 г. по ч. гр.д. № 1928/2013 г. на ГОРС сумата 756.64 лв.,представляваща неиздължение по Договор за паричен кредит „Т.” от 29.6. 2006 г., ведно със законната лихва върху тази сума,считано от датата на завеждане на заявлението 18.10.2013 г. до окончателното изплащане, заедно със сумата 701.82 лв.,представляваща договорна лихва за забава по чл. 5 от договора за периода 21.10.2008 г.-30.9. 2013 г., както и сумата 221 лв. представляваща такса по обслужване на кредита. Ответницата е оспорила изцяло иска, че не дължи плащане, тъй като е изплатила задължението си, дори е надплатила дължимото,както и че не е получавала информация от дружеството за размера на дължимите вноски. Твърди ,че договорът е изтекъл и е прекратен на 29.6. 2007 г. и освен това е изтекла тригодишна погасителна давност за исковите суми. За да постанови решението си, съдът е събрал достатъчно доказателства и подробно ги е анализирал, включително и заключение на експертизата. В тази връзка правилно е приел, че между страните по делото е сключен Договор за паричен кредит „Т.” от 29.6. 2006 г., като подробно са разгледани и клаузите на същия, както и общите условия. В тази връзка правилно е прието ,че договорът е прекратен на 29.6. 2008 г. поради изтичане на срока. Спорните въпроси в случая са налице ли е прекъсване на давността съгласно чл. 116 ЗЗД по отношение на вземането и приложима ли е тригодишната погасителна давност. В тази насока съдията е изложил подробни съображения, които напълно се споделят от настоящия съдебен състав. Правилно е приел районния съд, че са налице периодични плащания по смисъла на закона- в тази насокаТР № 3/18.05.2012 г. на ВКС по ТД № 3/2011 г. ОСГК. . Тези периодични задължения за предаване на пари произтичат от един и същи правопораждащ факт - процесния Договор за предоставяне на кредит-Т., като са налице и падежи за изпълнение на тези периодични задължения, като размерите на плащанията са определяеми съгласно разпоредбите на процесния договор, общите условия към този договор, ценовите листи и конкретните усвоявания на суми от разрешения кредитен лимит. Тези плащания не са еднакви по размер и зависят от изложеното по-горе, като след изтичане на гратисния период се дължат посочените лихви. Относно прекъсването на давността въззивният съд също споделя становището на районния съд и подробните съображения, изложени от съдията, както и извода на последния ,че погасителната давност не е прекъсната. В тази връзка въззивният съд споделя и крайният извод на съдията, като на основание чл. 272 от ГПК препраща към мотивите на първоинстационния съд. ¤о изложените съображения оплакванията на жалбоподателя са неоснователни, а обжалваното решение е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено. При този изход на спора жалбоподателят следва да заплати на ответника по жалбата разноски по делото сумата 400 лв., представляваща заплатен адвокатски хонорар пред настоящата инстанция. Водим от изложеното съдът Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА решение № 158/17.3. 2014 г. по гр.д. № 2243/2013 г. на ГОРС. ОСЪЖДА „Т. Ф. С. „ Е. / „ТФС” Е./ гр.С.,ЕИК .., район Л.., бул.”Ч. В.”№ .. да заплати на В. Х. М., ЕГН * от г.Г.О., ул.”Ю.Г.”№.....сумата 400 лв., представляваща заплатен адвокатски хонорар пред настоящата инстанция. Решението е окончателно ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |