Решение по дело №866/2009 на Районен съд - Ловеч

 

                    Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                гр.Ловеч, 26.11.2009 год.                       

          

           В    И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

                                                                                                                                                                                     

ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, първи състав в публично заседание на тридесети септември две хиляди и девета година, в състав :

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ХРИСТОВ

 

при участието на секретаря Н.Б., като разгледа докладваното от съдията НАХ дело № 866 по описа за 2009 година, за да се произнесе, съобрази следното :

 

          Производство по реда чл.59 и сл. от ЗАНН.

С наказателно постановление № 1964 от 29.05.2009 г. на Началника на РУ на МВР – Ловеч е наложено на К.Д.М. ***, административно наказание на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП – глоба в размер на 250 лева и лишаване от правото да управлява МПС за срок от 3 месеца, както и на основание Наредба № І-1959 на МВР са му отнети 12 контролни точки, за извършени от него нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.

Недоволен от постановлението останал жалбоподателят, който го е обжалвал в срок. Моли да бъде отменено наказателното постановление като незаконосъобразно, тъй като е издадено в нарушение правото му на защита. Излага, че не става в кое населено място е извършил нарушението, тъй като не е посочено към коя административно-териториална единица на Р България принадлежи то. Сочи, че в никой нормативен акт не е посочено, че е забранено да се движи със 110 км/ч в населено място. Изтъква доводи, че никъде в акта не е посочено дали работи и какво, с оглед индивидуализацията на наложеното наказание. Сочи, че са нарушени разпоредбите на чл.42, т.4, т.5 и т.6 от ЗАНН, които нарушения са съществени и са довели до издаването на НП, което е в противоречие с материални и процесуален закон. Излага доводи и че техническото средство с което е засечена скоростта не е било технически изправно и не отговаряло на изискванията на Закона за измерванията, тъй като не е било от одобрените типове средства за измерване към 08.05.2009 година.

В съдебно заседание, редовно призован, се явява лично. Пледира за отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно и поддържа изложените в жалбата аргументи. Излага и че никъде не е имало поставено ограничение на скоростта за 50 км/час.   

Въззиваемата страна, редовно призовани, не изпращат представител и не изразяват становище по делото. Писмено, в придружителното писмо молят жалбата да бъде оставена без уважение и се потвърди наказателното постановление. 

От събраните по делото писмени и веществени доказателства и от показанията на свидетелите Е.П.К. и Б.Т.Х., както и от изложеното в жалбата и в съдебно заседание, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На 08.05.2009 г., жалбоподателят М. управлявал лек автомобил „Опел Вектра” с рег.№ ОВ 02-90 АХ в посока гр.Летница, Ловешка област. Навлязъл в града откъм с.Асеновци, Плевенска област и започнал да се движи по бул.”България”. Малко след като подминал кръстовището с ул.”Никола Петков” бил спрян за проверка от служители на РПУ – Ловеч – свидетелите Е.К. и Б.Х.. Те обяснили на жалбоподателя, че се е движел с превишена за населено място скорост и му показали техническото средство, с което тя била засечена – радар ТR-4 с № 128, показващ скорост от 110 км/ч. Показали му и точната дата и час, в който засекли скоростта – 08.05.2009 г. в 10.16 часа. Свидетелят К. съставил на жалбоподателят М. АУАН № 1964/08.05.2009 година (бланков № 044132). По съставеният акт жалбоподателят не е вписал възражения и го подписал. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН също не е представил писмени такива.

Въз основа на акта за нарушение било издадено обжалваното наказателно постановление, като описаната в акта фактическа обстановка изцяло била отразена и в него. Наказващият орган преценил, че с действията си жалбоподателят М. нарушил разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП и му наложил предвидената в чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП санкция.

От тази фактическа обстановка и разглеждайки жалбата от правна страна съдът прие следното :

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна и е допустима.

Атакуваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, въз основа на АУАН, съставен от оправомощено за това лице, съгласно Заповед № Із-189/08.02.2007 г. на Министъра на вътрешните работи.

АУАН и наказателното постановление съдържат предвидените в чл.42 и съответно чл.57 от ЗАНН задължителни реквизити и не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на наказателното постановление на това основание. В тази връзка не може да бъде кредитирано възражението, че при съставяне на акта са нарушени разпоредбите на чл.42, т.4, т.5 и т.6 от ЗАНН. Актосъставителят изчерпателно е описал извършеното нарушение, посочвайки всички обстоятелства касаещи съставомерните признаци на вмененото на жалбоподателя М. нарушение. Въз основа на тях, правилно е индивидуализирал и нарушената законова разпоредба – чл.21, ал.1 от ЗДвП. Действително в АУАН не е посочено какво работи нарушителят, но съдът счита, че това не е съществено процесуално нарушение, което до такава степен да опорочава административно-наказателното производство, че да прави издаденото НП незаконосъобразно. На практика обстоятелството работи ли жалбоподателят и какво е без значение при определяне на наказанието, тъй като приложимата санкционна норма от ЗДвП предвижда точно фиксирано наказание, без минимум и максимум и при положение, че нарушението е безспорно установено, наказващия орган няма възможност да съобрази санкцията с имотното положение на нарушителя.   

Фактите от наказателното постановление съдът прие за установени изцяло въз основа на приложения по делото акт за административно нарушение и показанията на свидетелите К. и Х.. Независимо, че първият е актосъставител, а втория негов колега, то показанията им са обективни, последователни и непротиворечащи, независимо от изминалия период от време, поради което съдът ги кредитира изцяло. И двамата са категорични, че са спрели за проверка жалбоподателят на бул.”България” в гр.Летница, т.е. в населено място, както и че той е управлявал автомобила с превишена за населено място скорост. В тази връзка не може да бъде споделено възражението на жалбоподателят, че е липсвал пътен знак, който да въвежда ограничение на скоростта от 50 км/ч. В случая такъв не е необходим, тъй като това ограничение е въведено от закона – чл.21, ал.1 от ЗДвП, която разпоредба е категорична, че в населено място максимално разрешената скорост на движение е 50 км/час. Жалбоподателят е правоспособен водач и безусловно следва да знае това обстоятелство и в тази връзка недоумение буди довода му, че в никой нормативен акт не пише, че е забранено в населено място да се движи със 110 км/час. Съвсем ясно е, че след като закона въвежда максимална скорост от 50 км/ч в населено място, то всяка друга скорост над тази е превишена и в крайна сметка води до нарушаване на чл.21, ал.1 от ЗДвП.

Показанията на разпитаните по делото свидетели се подкрепят, както от представената схема на установъчните пунктове на територията на гр.Летница /л.10/ относно мястото където е бил спрян за проверка жалбоподателя, така и от разпечатката от паметта на техническото средство радар ТР – 4 с № 128 /л.7/, от която е видно, че на дата 08.05.2009 г. в 10.16 часа е била засечена скорост на автомобил от 110 км/час. Последното обстоятелство се установява и от ангажираната като доказателство докладна записка за деня, изготвена от двамата свидетели /л.12/. Всички тези доказателства, обсъдени в тяхната съвкупност, водят до единствения извод, а именно, че жалбоподателят М. е извършил посоченото в акта и наказателното постановление нарушение. В тази връзка следва да се има предвид, че видно от протокола на Лабораторията за метрологична проверка към ДНСП – София от 28.05.2008 г., техническото средство, с което е била измерена скоростта е било преминало успешно последваща проверка на годността, със срока на валидност до 28.05.2009 г. /л.11/, т.е. скоростта от автомобила на жалбоподателя е била засечена от годно и изправно техническо средство. Във връзка с изложеното, не могат да бъдат кредитирани като основателни направените от жалбоподателя възражения относно валидността и годността на използваното в случая техническо средство за измерване. 

Необходимо е да се отбележи, че техническото средство „Трафик радар ТР – 4” съставлява средство за измерване по смисъла на § 1, т.27 от ДР на Закона за измерванията, тъй като е техническо средство, което има метрологични характеристики и е предназначено да се използва за измервания самостоятелно или свързано с едно или повече технически средства. Вярно е, че скоростомер „Трафик радар”, тип ТР 4, е бил вписан в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване (който регистър е публичен), със срок на валидност до 22.04.2007 година. Но съгласно разпоредбата на чл.30, ал.5 от ЗИ, когато срока на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип и безспорно такъв е случая с използвания скоростомер. Същият е преминал, както се посочи по-горе последваща проверка в лицензирана за това лаборатория за проверка на СИ при ГД „Полиция” – София. Вярно е, че проверката е извършена от специалисти от лаборатория, която е в системата на МВР, а не от трета независима страна за проверките, съгласно изискванията на ЗИ и легалната дефиниция дадена в § 1, т.30 от закона. Но видно от заповеди № А-О-11/13.10.2003 г. и № А-О-37/20.07.2007 г. на Председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор /л.8-9/, Генерална дирекция „Полиция” – София е била оправомощена да извършва първоначална и последваща проверка на средства за измервания, измежду които е и скоростомер „Трафик радар”, тип ТР 4. Заповедите са издадени на основание чл.50, ал.1 и ал.2 от ЗИ и във връзка с чл.11, ал.2 от Наредбата за реда за оправомощаване на лица за проверка на средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол. Тези заповеди не са отменени, като незаконосъобразни по надлежния ред, поради което към момента на последващата проверка на радар ТР 4 с № 128 (28.05.2008 г.), заповедите са пораждали права и лабораторията е била надлежно оправомощена.

Предвид изложеното, съдът намира, че при изпълнени изискванията на посочените по-горе нормативни актове, техническото средство „Трафик радар ТР 4” с рег.№ 128, с която е била засечена скоростта на жалбоподателя М., е било годно средство за измерване на скорост, съответно представената разпечатка от него е годно веществено доказателство в настоящето производство.

Доводите на жалбоподателя, че радарен скоростомер ТР-4 не е годно средство за измерване, не намират опора и в ЗДвП. Съгласно разпоредбата на чл.165, ал.2, т.6 от ЗДвП, при изпълнение на функциите си по този закон, съответните служители могат да използват технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на превозното средство. Тази разпоредба е в сила от 2004 г. и до момента не е отменяна. Граматическото тълкуване на текста води до извода, че законодателят е регламентирал два вида средства за измерване на скоростта, защото двата вида са свързани със съюза „или”, а не „и” и следователно, уточнението след запетаята „…заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на МПС”, поставена след съществителното „системи” се отнася само за системите, а не и за техническите средства, какъвто е ТР-4, които не регистрират регистрационния номер на автомобила, но регистрират датата, точния час на нарушението и измерената скорост. По същият начин следва да се тълкува граматически и разпоредбата на чл.189, ал.7 от ЗДвП, според която снимките, видеозаписите и разпечатките, изготвени с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на МПС, са веществени доказателствени средства в административно-наказателния процес. Тези разпоредби регламентират общо техническите средства и системи, които служат за установяване на нарушенията по ЗДвП, а не само нарушенията на ограниченията на скоростта. Затова и не може да се прави извод, че закона урежда само втория вид системи като годно средство за установяване на този вид нарушения по ЗДвП. Ето защо, настоящият състав счита, че след изменението на ЗДвП от 2007 г. (ДВ, бр.51/2007 г.), не се изключва използването и на другите технически средства за измерване на скоростта, каквито са радарите ТР-4, щом те са от одобрен тип и са преминали задължителна последваща проверка, което ги прави годно средство за измерване съгласно Глава ІV от Закона за измерванията, наред със системите заснемащи и записващи и регистрационния номер на МПС.

АУАН е съставен съобразно разпоредбите на ЗДвП и на ЗАНН и съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП има доказателствена сила до доказване на противното. Не без значение е и че съставения АУАН е бил надлежно предявен на водача и той го е подписал без възражения. В хода на съдебното следствие се събраха достатъчно писмени и гласни доказателства, които съпоставени и анализирани поотделно, помежду си и с разпечатката от радара, установяват по безспорен и категоричен начин, че именно автомобила управляван от жалбоподателя се е движел с посочената в НП превишена за населено място скорост.

При издаването на наказателното постановление няма допуснати процесуални нарушения или такива касаещи квалификацията на деянието, законовата разпоредба, която е нарушена, както и административнонаказателната разпоредба, въз основа на която е наложена санкция на жалбоподателя.

С оглед на това съдът счита, че наказанието е законосъобразно наложено и приема посочените в акта фактически констатации за реално отразяващи случилото се и постановлението следва да бъде потвърдено.  

          Наложеното на жалбоподателят наказание е съгласно предвиденото в разпоредбата на чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП – глоба в размер на 250 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца. Видно от представената справка за нарушител, жалбоподателя е имал преди това и други санкции за нарушения по ЗДвП, но дори и без такива, размера на санкцията не може да бъде намален, тъй като е точно фиксиран в закона и няма предвидени минимум и максимум на наказанията. Що се отнася до възражението за отнетите контролни точки, то правилно наказващия орган е отнел 12 такива на основание Наредба № І-1959 на МВР, която е действащ нормативен акт и в чл.4, ал.1, т.14 предвижда отнемане на контролни точки в такъв размер.

          Предвид така изложените съображения съдът счете, че подадената от К.Д.М. жалба против наказателното постановление № 1964/29.05.2009 г. на Началника на РУ на МВР – Ловеч е неоснователна и постановлението следва да се потвърди.  

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът

 

 

                  Р   Е   Ш   И   :

    

 

    ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 1964 от 29.05.2009 г. на НАЧАЛНИКА НА РУ на МВР – ЛОВЕЧ, с което е наложено на К.Д.М. ***, ЕГН : ********** административно наказание – глоба в размер на 250 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП и са отнети 12 контролни точки на основание Наредба № І-1959 на МВР, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

   

    Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Ловеч в 14 дневен срок от съобщението до страните.

 

   

                            РАЙОНЕН СЪДИЯ :