№ 80
гр. Севлиево, 04.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на седми април
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ВЯРА ПЕТРАКИЕВА
при участието на секретаря Виктория М. Драголова
като разгледа докладваното от ВЯРА ПЕТРАКИЕВА Гражданско дело №
20224230100619 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл.422 ГПК.
В исковата молба на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ООД против Ц.
С. Ц. /депозирана чрез юрисконсулт Й. М./ се излага, че искът се предявява с връзка
със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена в
производство по ЧГД № 242/2022 г. по описа на Районен съд - Севлиево. Твърди се, че
между страните е сключен договор за паричен заем № *** от 18.12.2019 г. между „***“
ООД /като заемодател/ и Ц. С. Ц. /като заемател/. На 01.02.2021 г. с договор за цесия
вземанията по договора били прехвърлени в полза на ищеца от „***“ООД. За
извършената цесия длъжникът бил уведомен от „***“ ООД, чрез ищеца като
пълномощник. По силата на сключения договор за паричен заем заемодателят
предоставил на заемателя сума в размер на 2500,00 лв., като заемателят се задължил да
върне сума в размер на 5059,95 лв., включваща договорна лихва и такса за експресно
разглеждане, разделена на 15 месечни погасителни вноски, всяка в размер на 337,33 лв.
По договора за паричен заем ответникът извършил плащания в общ размер на 479,00
лв. Към датата на депозиране на исковата молба дължимата сума по договора била,
както следва: главница в размер на 2369,09 лв., договорна лихва в размер на 639,65 лв.
за периода от 17.01.2020 г. до 12.03.2021 г., както и лихва за забава в размер на 300,81
лв. за периода 13.03.2021 г. – 22.02.2022 г.
Претендира се в исковата молба да се признае за установено съществуването на
описаните по - горе вземания, както и присъждане на направените по делото разноски.
На ответника са редовно връчени препис от исковата молба и приложенията към нея по
1
реда на чл.47 ал.5 от ГПК, а на същия на осн. чл.47 ал.6 ГПК е назначен особен
представител – адв. И. Г., на когото са връчени препис от исковата молба и
приложенията към нея.
В срока по чл. 131 ГПК особения представител е депозирал писмен отговор, в който е
взел становище за неоснователност и недоказаност на предявения иск, с твърдения за:
Неполагане на подпис от страна на Ц. С. Ц. върху приложената към исковата молба
тарифа на „***“ ООД; Непрехвърляне на процесното вземането на „АКПЗ“ ООД от
„***“ ООД и несъобщаване за извършената цесия на длъжника.
В открито съдебно заседание ищецът, чрез писмено становище на упълномощения
юрисконсулт Х. А., поддържа предявения иск. Ответницата, чрез писмено становище
на назначения й особен представител И. Г., поддържа изразеното в писмения отговор
становище.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства съдът намира
следното за установено от фактическа страна и правна страна:
Със заявление вх.№862/01.08.2022 г. ищецът е поискал издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК срещу ответника.
Със заповед №133/01.03.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК,
постановена по ч.гр.д. №242/2022 г. по описа на Районен съд - Севлиево, е разпоредено
ответникът да заплати на ищеца следните суми:
2369,09 лв. – главница по Договор за паричен заем № *** от 18.12.2019 г.; сумата
639,65 лв., представляваща договорна лихва за периода от 17.01.2020 г. до 12.03.2021
г.; сумата от 300,81 лв. - мораторна лихва за периода от 13.03.2021 г. до 22.02.2022 г.,
ведно със законната лихва от 01.03.2022 г. до окончателното плащане на
задължението, както и за направени разноски, представляващи на 66,19 лв. – държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение в размер 200 лв. - държавна такса.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47 ал.5 ГПК,
поради което на основание чл.415 ал.1 т.2 ГПК на заявителя е указано да предяви иск
относно вземането си срещу длъжника. В указания на заявителя срок е предявен
настоящият иск.
Въз основа на изложеното в исковата молба, както и въз основа на събраните по делото
доказателства, се установява следното от фактическа страна:
На 18.12.2019 г. между „***“ООД /като заемодател/ и ответника Ц. С. Ц. /като
заемател/ е сключен договор за паричен заем Viva Standard 30 №***, по силата на
който: Страните са се съгласили на заемателя да бъде предадена в собственост сумата
от 2500,00 лв., която да бъде върната при следните условия - размер на погасителната
вноска от 337,33 лв., в която са включени част от дължимите главница, лихва и такса за
експресно разглеждане; срок на заема – 15 месеца; брой вноски – 15; дати на плащане
2
на всяка от погасителните вноски – месечно от 17.01.2020 г. до 12.03.2021 г.; фиксиран
годишен лихвен процент по заема – 40,32%; общ размер на всички плащания с
включена такса за експресно разглеждане 5059,95 лв., като същият е сбор от общия
размер на заемната сума и общите разходи по кредита; годишен процент на разходите
на заема – 49,50%. В чл.3 ал.2 от договора е уговорено, че с подписването му
заемателят удостоверява, че е получил заемната сума от заемодателя, като договорът
има силата на разписка за предадена, съответно получена сума.
На 01.12.2016 г. е сключен Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ между „***“ООД и „Агенция за контрол на просрочени задължения“ООД, въз
основа на който на 01.02.2021 г. е подписано приложение №1 от същата дата, с което
вземанията по договор за паричен заем Viva Standard 30 №*** от 18.12.2019 г. са
прехвърлени на ищеца.
С писмено пълномощно „***“ООД е упълномощило "Агенция за контрол на
просрочени задължения“ООД с правото да уведоми от негово име всички длъжници по
всички вземания на дружеството, цедирани съгласно Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 01.12.2016 г. Подписано е от „***“ООД и потвърждение за
сключената цесия.
Към исковата молба по делото е приложено уведомително писмо от „***“ООД /чрез
пълномощник „Агенция за контрол на просрочени задължения“ООД/, адресирано до
Ц. С. Ц. и съобщаващо за извършената цесия.
От заключението на допуснатата по делото съдебно-икономическа експертиза,
изготвено от вещото лице В. Г. В., се установява, че по сключения между „***“ООД и
ответника договор за кредит има непогасени задължения, както следва: за главница – в
размер на 2369,09 лв.; за договорна лихва в размер на 639,65 лв. за периода 17.01.2020
г. – 12.03.2021 г. Лихвата за забава за периода 13.03.2021 г. - 22.02.2022 г. е в размер на
300,81 лв.
При гореустановеното от фактическа страна съдът намира от правна страна
следното:
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът намира за доказано и
установено по делото, че на 18.12.2019 г. между „***“ООД /като заемодател/ и
ответника Ц. С. Ц. /като заемател/, е сключен договор за паричен заем Viva Standard 30
№***, вземанията по който са били редовно прехвърлени чрез договор за цесия от
„***“ООД в полза на ищеца „Агенция за контрол на просрочени задължения“ООД /по
силата на Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания/цесия от 01.12.2016
г. и приложение №1 към него от 01.02.2021 г./. Прехвърлянето е породило правно
действие по отношение на длъжника, независимо от обстоятелството, че за него не му
е било съобщено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК. Към исковата молба, инициирала образуване на настоящото съдебно
3
производство, е приложено уведомително писмо за извършеното прехвърляне на
вземанията, което е достигнало до длъжника /чрез назначения му особен представител/
и представлява надлежно съобщаване на цесията съгласно чл.99 ал.3 ЗЗД, като този
факт следва да бъде съобразен от съда, на основание чл.235 ал.3 ГПК.
По силата на сключения договор, ответникът е получил в заем сумата от 2500,00 лв.,
която се е задължил да върне ведно с договорна лихва - на 15 броя месечни
погасителни вноски, всяка от които в размер на 337,33 лв., последната от които
дължима на 12.03.2021 г. Към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение - 01.03.2022 г. срокът за изпълнение на задълженията на ответника като
заемател е изтекъл, но непогасени от него са останали вземанията за сумите, както
следва: за главница в размер на 2369,09 лв. и договорна лихва в размер на 639,65 лв. за
периода 17.01.2020 г. – 12.03.2021 г. Лихвата за забава върху тях за периода 13.03.2021
г. - 22.02.2022 г. е в размер на 300,81 лв. За тези суми е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 ГПК в производството по ч.гр.д. №242/2022 г. по
описа на Районен съд – Севлиево, поради което предявеният във връзка с тези суми
установителен иск с правно основание чл.422 ГПК се явява изцяло основателен и
доказан.
По изложените по-горе съображения съдът намери за неоснователни възраженията в
писмения отговор, направени от назначения на ответника особен представител – адв.
И. Г., че договорът за цесия не е произвел действие спрямо ответника – поради
ненадлежното му съобщаване. Съобщаването е извършено в съответствие с
разпоредбата на чл.99 ал.4 ЗЗД от цедента „***“ООД, чрез пълномощник „Агенция за
контрол на просрочени задължения“ООД, като по делото е представено
пълномощното, въз основа на което това е сторено, поради което е правно валидно и е
произвело действие.
Не отговаря на действителното положение соченото в писмения отговор
обстоятелство, че приложение №1 от 01.02.2021 г. към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания/цесия от 01.12.2016 г. не е подписано между страните по
него. Подписи на продавач и купувач в приложението са положени електронно от
представляващите двете дружества – Д.Д. /за продавач/ и Я.Я. /за купувач/. В
приложението фигурира и договора за кредит на името на ответника.
С оглед изложеното по-горе, съдът намира, че следва да се признае за установено
съществуване на следните вземания на ищеца към ответника, както следва: СУМАТА
от 2369,09 лв. /две хиляди триста шестдесет и девет лева и 09 ст./ – главница по
Договор за паричен заем № *** от 18.12.2019 г.; СУМАТА от 639,65 лв. /шестстотин
тридесет и девет лева и 65 ст./, представляваща договорна лихва за периода от
17.01.2020 г. до 12.03.2021 г.; СУМАТА от 300,81 лв. /триста лева и 81 ст./ - мораторна
лихва за периода от 13.03.2021 г. до 22.02.2022 г., ведно със законната лихва от
4
01.03.2022 г. до окончателното плащане на задължението, за което е издадена заповед
№ 133/01.03.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, постановена
по ч.гр.д. №242/2022 г. по описа на Районен съд - Севлиево, на основание чл.422 ГПК.
Относно разноските:
С оглед изхода на делото и направеното искане от ищеца, ответникът следва да бъде
осъден да му заплати направени разноски в заповедното производство,
представляващи 66,19 лв. – държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в
размер на 200,00 лв.
С оглед изхода на делото, направеното искане от ищеца и представения от него списък
по чл.80 ГПК, ответникът следва да му заплати сумата от 668,57 лв. - направени
разноски в настоящото исково производство. Разноските по делото включват ДТ в
размер на 78,57 лв., възнаграждение за особен представител в размер на 240,00 лв. и
възнаграждение за вещо лице в размер на 350,00 лв. Ответникът следва да заплати и
юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 200,00 лв., предвид
фактическата и правна сложност на делото, както и обема и вида на извършените от
юрисконсулта процесуални действия.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Ц. С. Ц., с ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес: гр. Севлиево, ул. „*** №30 ет.3 ап.8 /с назначен особен
представител адв. И. Г./, че дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА
ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Оборище, ул. „Панайот Волов“ №29 ет.3, представлявано
от И.Ц.К. и Я.Б.Я./, следните суми: СУМАТА от 2369,09 лв. /две хиляди триста
шестдесет и девет лева и 09 ст./ – главница по Договор за паричен заем № *** от
18.12.2019 г.; СУМАТА от 639,65 лв. /шестстотин тридесет и девет лева и 65 ст./,
представляваща договорна лихва за периода от 17.01.2020 г. до 12.03.2021 г.;
СУМАТА от 300,81 лв. /триста лева и 81 ст./ - мораторна лихва за периода от
13.03.2021 г. до 22.02.2022 г., ведно със законната лихва от 01.03.2022 г. до
окончателното плащане на задължението, за което е издадена заповед №
133/01.03.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, постановена по
ч.гр.д. №242/2022 г. по описа на Районен съд - Севлиево, на основание чл.422 ГПК.
ОСЪЖДА Ц. С. Ц., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: гр. Севлиево, ул.
„*** №30 ет.3 ап.8 /с назначен особен представител адв. И. Г./, да заплати на
„АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Оборище, ул.
5
„Панайот Волов“ №29 ет.3, представлявано от И.Ц.К. и Я.Б.Я., направени разноски в
заповедното производство, представляващи 66,19 лв. /шестдесет и шест лева и 19 ст./ –
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 200,00 лв. /двеста лева
и 00 ст./.
ОСЪЖДА Ц. С. Ц., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: гр. Севлиево,
ул. „*** №30 ет.3 ап.8 /с назначен особен представител адв. И. Г./, да заплати на
„АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Оборище, ул.
„Панайот Волов“ №29 ет.3, представлявано от И.Ц.К. и Я.Б.Я., сумата от 668,57 лв.
/шестстотин шестдесет и осем лева и 57 ст./- направени разноски в настоящото исково
производство, както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 200,00 лв. /двеста
лева/.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Габрово в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________
6