Р Е Ш Е Н И Е
Номер Година 03.12.2014
Град КАРЛОВО
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски Районен съд втори граждански състав
На двадесет и четвърти ноември две хиляди и четиринадесета
година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЛИЧЕВА-ГУРГОВА
Секретар: И.П.
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 513 по описа за 2014
година
и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по установителен иск по чл. 422 от ГПК във връзка с чл.
415 от ГПК, предявен от „Г.” ЕООД, ***,
представлявано от управителя Н.И.Г., чрез процесуален представител адвокат
И.Х.К.,***, съдебен адрес: гр. П., ул.
‘‘***” № **. ет. *, а г. *, с който се иска да бъде признато за установено по отношение на „Л.” ООД, ***, представлявано от управителя Х.Л.Л. че има вземане
спрямо него в размер на 3 240 лева - главница, представляваща стойността
на предоставената от ищеца на ответника услуга за прахово боядисване на 450
кв.м. поцинкована ламарина,
Претендира и законната
лихва върху посочената сума от датата на депозиране на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение чл. 410 от ГПК
в съда до окончателното й изплащане.
Претендира и направените в производството разноски.
Ищеца твърди, че между него от една страна
като изпълнител и ответника „Л.“’ ООД като възложител, бил сключен договор за
предоставяне на услуга, по силата на който ответникът е възложил, а ищецът е
изпълнил услугата /прахово боядисване на 450 кв.м. поцинкована ламарина, при
единична цена в размер на 6 лева за кв.м. без ДДС и обща цена 2 700 лева без
ДДС, или 3 240 лева с вкл. ДДС/.
Договорът бил материализиран в приложената
към исковата молба фактура № 835/05.07-2013 г., издадена от дружеството-ищец.
Възложената от ответника работа била извършена от ищцовото дружество, същата
била предадена на ответника и приета от
последния без забележки. Уговорено било плащането да бъде извършено по банков
път, с платежно нареждане, по посочена във фактурата банкова сметка. ***а
ответното дружество веднага след съставянето й и е осчетоводена в ищцовото
дружество, включена е в дневниците за продажби и в справката декларация по ДДС
за данъчен период месец юли 2013г.
До настоящия момент, въпреки отправените
неколко кратни искания от страна на ищеца, ответникът не му бил заплатил
договорената цена на предоставената услуга, поради което пълната стойност на
задължението по приложената фактура, в размер на 3 240 лева с вкл. ДДС, била
дължима изцяло.
С оглед на това, ищецът депозирал пред
Карловски районен съд заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по реда на чл. 410 от ГПК, с искане да бъде издадена заповед против
ответника, за осъждането му да заплати на ищцовото дружество посочената по-горе
сума в размер на 3 240 лева, на посочено основание. В рамките на ч.гр.д. №
185/20Нг. районния съд издал исканата заповед като разпоредил длъжникът „Л.“
ООД да заплати на „Г." ЕООД сумата от 3 240 лева - главница, ведно със
законната лихва върху сумата от датата на депозиране на заявлението в съда до
окончателното й изплащане, както и направените разноски в заповедното
производство.
На 28.03.2014г. ответникът депозирал
възражение против издадената заповед за изпълнение на парично задължение по
цитираното заповедно производство, с което твърдял, че не дължал претендираните
от ищеца парични суми. Възражението не било обосновано с никакви твърдения за
причините, поради които ответникът считал задължението за недължимо.
С оглед депозираното възражение против
заповедта за изпълнение по ч.гр.д. № 185/2014г. по описа на КРС, за ищеца бил
налице правен интерес от предявяване на настоящия иск, за да бъде установено с
влязло в сила решение съществуването на вземането, за което в негова полза била
издадена заповед по реда на чл. 410 от ГПК.
Ответника не депозира отговор на исковата
молба в срок по делото. В открито съдебно заседание ответната страна, чрез
процесуалния и представител адв. Д. изразява становище по предявената искова
претенция, заявявайки, че същия е неоснователен и оспорва изложената фактическа
обстановка.
От събраните по делото
доказателства, които прецени поотделно и
в тяхната съвкупност, при спазване
разпоредбите на чл. 235 ГПК, съдът прие
за установено следното:
Предявеният иск е допустим по
отношение на претендираната главница, тъй като е заведен в едномесечния срок от
получаване на съобщението, изпратено до заявителя „Г.” ЕООД, ***, че е постъпило възражение от длъжника „Л.” ООД, ***.
Представени са в заверен препис Фактура № 835/05.07.2013г.; Извлечение от аналитичен регистър на сметка
703/1 „Прахово боядисване’’ и сметка 453/2 „продажби” на ищеца за периода
01.07.201 Зг.-31.07.2013г.; Дневник за продажбите на ищеца за периода 07/2013
г.; справка-декларация за ДДС на ищеца за данъчен период 07/2013 г.;
Уведомление за приемане на СД на ищеца за данъчен период 07/2013 г.; Извлечение
от аналитичен регистър по клиенти относно задълженията на ответника, от които
се установява, че между страните са съществували договорни задължения във
връзка с извършване на услуга – прахово боядисване, по която ищеца е
изпълнител, а ответника възложител. Установява се, че във връзка с извършената
услуга е била издадена представената Фактура № 835/05.07.2013г. от ищеца и
същата е била осчетоводена по надлежния ред.
Ответната страна в открито съдебно заседание представя Фактура № 825 от
20.06.2013 г. за сумата от 5 581,20 лева и Преводно нареждане от
28.06.2013 г. за плащане на същата сума,
като заявява, че тази фактура фактически материализира отношенията между
страните във връзка с прахово боядисване на
900 кв. м. поцинкована ламарина извършено от ищеца по делото.
По делото е изслушано заключение на
вещото лице Р.М. по допусната съдебно - счетоводна експертиза. Същото е прието
по делото като обективно, безпристрастно и пълно, неоспорено от страните. От същото се установява, че: Фактура № 835/05.07.2013 г., издадена от
ищцовото дружество на стойност 3 240,00 лева с ДДС е осчетоводена в
ищцовото дружество „Г.” ЕООД, ***, в сметка 411 „Клиенти“, като приходът от
продажба на услуги 2 700 лева е показан в Аналитичен регистър на сметка
703/1 „Прахово боядисване за периода 01.07.2013 г. – 31.07.2013 г., а разчета с
ДДС в размер на 540,00 лева е показан в Аналитичен регистър на сметка 453/2
„Продажби“ за периода 01.07.2013 г. – 31.07.2013 г. Същевременно Фактура №
835/05.07.2013 г. не е осчетоводена в в ответното дружество „Л.” ООД, ***. Същата
фактура е включена в дневниците за продажби на ищцовото дружество и в справката
– декларация на ищеца по ЗДДС, но не е включена в дневниците за покупки на
ответното дружество
От показанията на свидетеля А.Д.Г., съпруга на управителя на „Г.” ЕООД, ***, се установява, че Фактура №
835/05.07.2013 г. била издадена във връзка с извършена услуга прахово
боядисване в полза на ответното дружество. Боядисаната ламарина и фактурата
били предадени на шофьор на фирма „Л.” ООД, като от поръчващата фирма не направили
възражение. В последствие се обадили на съпруга и като казали, че тъй като
имали възражение по предходно боядисване, но тогава не възразили, затова сега
нямало да платят тази фактура. Твърди, че уточнението за боядисването и
по-точно от коя страна да бъде извършено такова ставало по телефона със съпруга
и. В последствие върнали една от ламарините за повторно боядисване от другата
страна. Твърди, че при първоначалното изпращане на ламарината, на същата не е
било направено отбелязване за страната от която да се боядиса.
От показанията на свидетеля Л. Х. Л.,
организатор производство в „Л.” ООД, се установява, че същия бил запознат с
поръчката към „Г.” ЕООД. Твърди, че ламарината била доставена в тяхната база за
боядисване, като било отбелязано с маркер страната, която трябвало да бъде
боядисана била изпратена на ищеца. След като ламарината била върната боядисана
се установило, че била боядисана от обратната страна. Твърди, че след като
констатирали грешката се обадил лично на управителя Г. и помолил да бъде отстранена грешката.
Говорили за минимална цена евентуално, но той казал че ще помисли. Твърди, че
след това ламарината била боядисана от правилната страна, закарали я на обекта
и след това дошла фактурата изпратена по техния шофьор. Твърди, че Фактура №
835/05.07.2013 г. била издадена за сбъркания детайл и която била боядисана
втори път. Твърди, че страната която трябвало да бъде боядисана била отбелязана
с черен маркер с „Х“.
Въз основа на така установената и възприета
фактическа обстановка, съдът изграждайки вътрешното си убеждение, прави
следните изводи от правна страна:
Между страните по делото е
съществувало облигационно отношение, по силата на неформално сключен договор за
изработка, с който страните са се договорили
изпълнителя да извърши прахово
боядисване на метална ламарина.
Основното задължение на
изпълнителя като страна по договора за изработка е да изпълни възложената му
работа, съобразно поръчката на възложителя, и да му я предаде, а основното
право – правото на възнаграждение за извършената и приета работа. Основните
задължения на възложителя се свеждат до задължението да приеме извършената
съгласно договора работа и до задължението да заплати на изпълнителя възнаграждение
за приетата работа, а правата му – до право да откаже приемане на работата,
която не съответства на поръчката му, до правата по чл.265 от ЗЗД – при
отклонения от поръчката, до правото на отказ от договора при наличие на
предпоставките по чл.268 от ЗЗД.
В хода на делото се установява,
че между страните не е спорно обстоятелството, че между тях е бил налице
договор за изработка – извършване на
прахово боядисване.
С оглед естеството на договора,
съдът намира, че в тежест на изпълнителят по него е да докаже точността на
изпълнението – във времево, количествено и качествено отношение.
По делото не се представя приемо –
предавателен протокол за извършената работа, не се и твърди такъв да е бил
изготвен. От показанията на свидетелите на двете страни се установява, че е
налице извършване на услугата прахово боядисване повече от веднъж. Ищцовото
дружество твърди, че процесната Фактура
№ 835/05.07.2013 г. е била издадена за работа извършена и приета без
възражение, а ответната страна възразява в съдебно заседание, че се касае за
грешка при извършването на съответната услуга от ищеца и по тази причина
отказва плащането и.
Съгласно разпоредбата на чл. 265 от ЗЗД,
ако при извършване на работата изпълнителят се е отклонил от поръчката, или ако
изпълнената работа има недостатъци, поръчващият може да иска: поправяне на
работата в даден от него подходящ срок без заплащане; заплащане на разходите,
необходими за поправката, или съответно намаление на възнаграждението. Ако
отклонението от поръчката или недостатъците са толкова съществени, че работата
е негодна за нейното договорно или обикновено предназначение, поръчващият може
да развали договора.
Ответната страна не представи доказателства да
се е възползвала от тези си права при предаване на извършената работа.
Показанията на свидетеля Л. Л.
дадени непосредствено пред съда, не изясняват кой период касае сбърканата
поръчка и дали за същата е издадена и процесната Фактура № 835/05.07.2013 г. Свидетелят сам заявява, че е имало повече от
една поръчка за прахово боядисване към ищцовото дружество „Г.” ЕООД, а същото
се установява и от представено писмено доказателство – Аналитичен регистър,
Сметка 411 Клиенти от 01.07. 2013 г. до 31.07.2013 г.
Ето защо и с оглед представените по делото писмени и гласни доказателства
съдът намира, че изпълнителят е изпълнил възложената работа точно и в срок, и
следва да уважи исковата претенция в размера, в който ищеца претендира същата –
3 240,00 лева, представляващи стойността на извършена от ищеца услуга –
прахово боядисване на 450 кв. м. поцинкована ламарина.
Следва да се признае за установено
дължимостта на законна лихва върху сумата 3 240,00 лева, считано от датата
на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК - 21.02.2014 г., по ч. гр. д.
№513/2014 г. на КРС, до окончателното издължаване.
По отношение
на разноските:
В хода на заповедното производство заявителят „Г.” ЕООД,
е направил разноски в размер на 304,80 лева от които 64,80 лева за държавна такса и 240,00 лева
за адвокатско възнаграждение и същите са
залегнали в заповедта за изпълнение. Съобразно т. 12 от ТР № 4/2014 г.
разноските, сторени в заповедното производство, включително когато не изменя
разноските по издадената заповед за изпълнение, следва да се присъдят с решението по исковото производство, като съдът
се произнася с осъдителен диспозитив. Предвид уважаването на иска, в полза на
ищеца следва да се присъдят сторените в заповедното производство разноски, така
както същите са залегнали и в заповедта за изпълнение.
А на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца
следва да се присъдят и направените в хода на настоящото производство разноски,
които за
ищеца са в общ размер на 644,80 лева, от които
64,80 лева за държавна такса, 120,00 лева за възнаграждение на вещо лице и
460,00 лева за адвокатски хонорар.
С оглед на горното, съдът
Р Е Ш
И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на „Л.” ООД, ***, представлявано от управителя Х. Л.Л. чрез
процесуалния представител адвокат Д.Д., че „Г.” ЕООД, ***, представлявано от управителя Н.И.Г., чрез
процесуален представител адвокат И.Х.К.,***, съдебен адрес: гр. П., ул. ‘‘***” № ** ет. *, а г. *, има вземане спрямо него в размер на:
3 240,00(три хиляди двеста и четиридесет)лева,
представляващи стойността на извършена от ищеца услуга – прахово боядисване на
450 кв. м. поцинкована ламарина съгласно Фактура № 835/05.07.2013 г., ведно със законна лихва върху
главницата от 3 240,00 лева, считано от датата на подаване на заявлението
по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. №185/2014 г. на КРС - 21.02.2014 г., до
окончателното издължаване.
ОСЪЖДА „Л.” ООД, ***, представлявано от управителя Х. Л.Л. чрез процесуалния
представител адвокат Д.Д., да заплати на „Г.”
ЕООД, ***, представлявано от управителя Н.И.Г., чрез процесуален
представител адвокат И.Х.К.,***, съдебен
адрес: гр. П., ул. ‘‘***” № 36. ет. *, а г. *, сумата от 304,80(триста и четири
лева и 80 ст.) лева разноски по
направени в хода на заповедното производство, развило се по ч.гр.д. № 513/2014 г. по описа на КРС.
ОСЪЖДА „Л.” ООД, ***, представлявано от управителя Х. Л.Л. чрез процесуалния представител
адвокат Д.Д., да заплати на „Г.” ЕООД, ***, представлявано от управителя
Н.И.Г., чрез процесуален представител адвокат И.Х.К.,***, съдебен адрес: гр.
П., ул. ‘‘***” № **. ет. *, а г. *, сумата
от 644,80 (шестстотин
четиридесет и четири лева и 80 ст.)лева разноски направените в хода на настоящото исково
производство.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
П.В.