Р
Е Ш Е Н И Е
№ 20.07.2020 година град Стара Загора
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД – СТАРА ЗАГОРА Х ГРАЖДАНСКИ състав
На
14 юли 2020 година
В публично заседание в следния състав:
Председател: МИЛЕНА
КОЛЕВА
Секретар: ЛАЗАРИНА
ЛАЗАРОВА
Прокурор:
като разгледа
докладваното от СЪДИЯ МИЛЕНА
КОЛЕВА
гр.дело № 4267 по описа за 2019 година и за да
се произнесе, съобрази:
Предявени са обективно съединени искове
с правна квалификация чл.143 и чл.86 ал.1 от Закона за задълженията и
договорите.
Ищецът Д.Д.Г. твърди в исковата си
молба, че на 08.06.2010г. станал поръчител на Недялка Матева Василева, с ЕГН **********,
с адрес: гр. Стара Загора, кв. Три Чучура № 41, вх. А, ет. 9, aп. 113 по Анекс към потребителски
кредит № 2052 от 09.10.2008г. към „Уникредит Булбанк” АД.
Сочи, че поради обстоятелството, че ответницата Недялка
Матева Василева спряла плащанията си по кредита, той станал предсрочно изискуем
и „Уникредит Булбанк” АД се снабдил с изпълнителен лист по ч. гр. дело № 4297/2012г.
по описа на Районен съд Стара Загора, съгласно който ищецът бил осъден като
длъжник да изплати остатъка по кредита в размер на 2201,61 лева, ведно със съответната
лихва в размер на 254,20 лева и разноски в размер на 177,33 лева, както и
законната лихва върху главницата, считано от 30.07.2012г. до изплащане на
вземането.
Въз основа на изпълнителният лист „Уникредит Булбанк” АД
образували Изпълнително дело № 20127660401134 на ЧСИ Кръстьо Ангелов с район на
действие Окръжен съд Стара Загора против ищеца като длъжник по кредита.
Като длъжник по изпълнителното дело, ищецът започнал да
изплаща това задължение и към 07.02.2017г. бил изплатил сумата 4 917, 89
лева, която сума покривала изцяло дължимата сума по кредита, както и всички
лихви за забавено плащане по него и всички разноски на Частния Съдебен
Изпълнител.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди С.В.С.,
като наследник на Недялка Матева Василева да му заплати сумата от 1 100,80
лева, представляваща главница по кредита, сумата от 127.10 лева – лихви по
кредита, сумата от 88,65 лева – разноски
по ч.гр.д. № 4297/2012г. по описа на Районен съд – Стара Загора, сумата от
1092,76 лева, представляваща лихви за забавено плащане и разноски по Изпълнително
дело № 20127660401134 на ЧСИ Кръстьо Ангелов с район на действие Окръжен съд
Стара Загора, сумата от 621,04 лева, представляваща обезщетение за забава за
периода от 07.02.2017г. до 18.08.2019г., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 18.08.2019г. до окончателното изплащане на сумата, както и
да осъди Т.В.С., като наследник на Недялка Матева Василева да му заплати сумата
от 1 100,80 лева, представляваща главница по кредита, сумата от 127.10
лева – лихви по кредита, сумата от 88,65
лева – разноски по ч.гр.д. № 4297/2012г. по описа на Районен съд – Стара
Загора, сумата от 1092,76 лева, представляваща лихви за забавено плащане и
разноски по Изпълнително дело № 20127660401134 на ЧСИ Кръстьо Ангелов с район
на действие Окръжен съд Стара Загора, сумата от 621,04 лева, представляваща
обезщетение за забава за периода от 07.02.2017г. до 18.08.2019г., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 18.08.2019г. до окончателното
изплащане на сумата. Претендира за направените по делото разноски.
В законоустановения срок, на основание чл.131
от ГПК ответниците С.В.С. и Т.В.С. представят отговор, в който оспорват основателността и допустимостта на предявения иск
срещу С.С. и Т.С., като наследници на починалата им майка Недялка Матева
Василева, да заплатят
солидарно
на ищеца сумата от 4917,89 лева, представляваща изплатено парично задължение (по Изп. дело 1134/2012г. по описа на ЧСИ Кръстьо Ангелов, район на действие Окръжен съд Стара Загора), дължимо
от наследодателя на ответниците, законната лихва върху тази сума в размер на
550 лева, считано от 07.02.2017г. до завеждане на делото, както и законната
лихва до пълното изплащане на сумата, както направените разноски по делото.
Твърдят, че майка им, Недялка
Матева Василева притежавала собствено
жилище – апартамент, находящ се в гр. Стара Загора, кв. Три
чучура №41, вх. А, ет. 9, ап. 113, който апартамент, около две години преди да
почине, научили, че бил възбранен и впоследствие бил продаден от Частен съдебен
изпълнител. Твърдят също, че научили за това, защото същата напуснала
собственото си жилище и заживяла на квартира под наем от м.09.2011г. до смъртта
си, като три, четири години преди наследодателката им да напусне собствения си
апартамент, същата живеела в него,
заедно с ищеца Д.Д.Г..
От посоченият период в исковата
молба на ищеца ответниците разбират, че докато те живеели заедно, бил подписан
посочения от ищеца Анекс към потребителски кредит към „Уникредит Булбанк” АД.
Твърдят, че докато ищеца и
майка им живеели заедно, ги посещавали, но никога не били споменавали за това,
че имат изтеглен потребителски кредит.
Ответниците твърдят, че не
познавали добре ищеца, но разбирали, че същият не бил добре финансово, а и
майка им споменавала, че му помагала с пари. Напълно било възможно изтеглените
от банката пари с подписания Анекс да били изцяло усвоени от ищеца или от
двамата заедно, при съвместното им съжителство.
От изложеното в исковата
молба, не ставало ясно от коя дата Недялка Василева спряла плащанията си по
кредита, както и от коя дата ищецът започнал да плаща същия.
От приложената към исковата
молба, като писмено доказателство Заповед за парично задължение въз основа на
документ по чл.417 ГПК №
2802/01.08.2012г. било видно, че в подаденото от Заявителя „Уникредит Булбанк”
АД Заявление, същият посочил, че вземането му се основавало на счетоводен
документ, въз основа на което Договора за потребителски кредит на физическо
лице №2052/09.10.2008г. бил обявен за предсрочно изискуем.
Заявителят не посочил и цитирал
в заявлението си до Pайонен
съд Стара Загора точни данни за
твърдяната от него предсрочна изискуемост на кредита, от която да било видно,
дали било налице законовата предпоставка по чл.147,ал.1 от ЗЗД.
В извлечението от сметка,
представено в заповедното производство, също не била посочена датата на
предсрочната изискуемост на кредита.
Освен това, съгласно чл.60,
ал.2 от ЗКИ, за да породи действие предсрочната изискуемост, тя трябвало да
бъде обявена от кредитора на длъжника, като обявяването ставало чрез изрично
уведомление, че кредита станал предсрочно изискуем, което уведомление следвало
да има определено съдържание и да бъдело връчено на длъжника, за да породило
действие. В Заявлението си до Pайонен
съд Стара Загора, кредитора
„Уникредит Булбанк” АД не посочил и цитирал Уведомлението си към длъжника,
което следвало да съдържа информация за договора за кредит, дължимия му
размер-главница, лихви, непогасения остатък, за настъпила предсрочна
изискуемост и причината за предсрочна изискуемост, да било посочено кои вноски,
в какъв размер и падеж не били погасени. Да било посочено, получил ли длъжника
и кога Уведомлението.
Вземането ставало изискуемо с
неплащането или настъпването на обстоятелствата, но след като банката била упражнила правото си да направи кредита
предсрочно изискуем и обявила на длъжника предсрочната изискуемост.
Правото
на кредитора да обяви кредита за предсрочно изискуем следвало да било упражнено преди подаване на заявлението
за издаване на Заповед за изпълнение.
Ответниците считат, че банката
не изпълнила надлежно задължението си, да уведоми кредитополучателя, че обявява
кредита за предсрочно изискуем. Съгласно т. 18 от TP №4/18.06.2014г., на ВКС по тълк. дело № 4/2013 година, явяващо се задължителна за
съда практика на ВКС, предсрочната изискуемост имала действие от момента на
получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили
обективните факти, обуславящи настъпването й.
След издадената от Pайонен
съд Стара Загора Заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК,
Кредитора „Уникредит Булбанк” АД, образувал Изпълнително дело № 1134/2012г. по описа на
ЧСИ Кръстьо Ангелов. От изложеното в иска приложените към Исковата молба
писмени доказателства, не ставало ясно след смъртта на кредитополучателката
през м. 03.2016г., дали ищецът (поръчител по договора за кредит) посочил
правоприемници.
Освен това, разпоредбата на
чл.143 от ЗЗД предвиждала изискване към поръчителя да уведоми длъжника за
предприетите действия от кредитора спрямо поръчителя.
Видно от приложените с исковата
молба писмени доказателства, ищецът не ангажирал доказателства, че е уведомил
ответниците за намеренията си да заплати чуждия дълг.
В съдебната практика се
приемало, че след като се установяла смъртта на длъжника, съденият изпълнител
трябвало да укаже на взискателя да посочи правоприемници, евентуално да поискал
предприемане на изпълнителни действия спрямо наследниците на починалото лице.
Ответниците
сочат, че на практика, както и в общия граждански процес, по аргумент от чл.
230, ал.2 от ГПК, взискателят имал ангажимент да посочи кои били наследниците
на починалото лице с цел тяхното конституиране, като страни по делото и
продължаване на изпълнението срещу тях. Твърдят, че като наследници на
починалата им майка, те научили за образуваното срещу нея изпълнително дело през 2012г. с получаване на исковата молба на 10.09.2019г.
Видно било от приложеното към исковата
молба съобщение с изх. №
2894/31.01.2017г. на ЧСИ Кръстьо Ангелов, ищеца бил уведомен, че изпълнителното
дело било свършено. Ищецът не поканил ответниците да изпълнят задължението на
наследодателката си.
Ответниците считат, че същите не
са приели наследството на Недялка Матева Василева, поради което настоящият иск се явявал неоснователен и като такъв, молят съда да
бъде отхвърлен. Претендират за направените по делото разноски.
Съдът,
след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и взе предвид становищата и
доводите на страните, приема за установена следната фактическа обстановка:
Според нормата на чл.143, ал.1 ЗЗД,
поръчителят разполага с личен обратен иск срещу главния длъжник при наличието
на три условия. Първото е да е погасил дълга на главния длъжник към кредитора
чрез изпълнение. Второто е изпълнението да има погасителен ефект спрямо главния
длъжник. И третото е поръчителят да е уведомил главния длъжник, че има
намерение да изпълни или че е предявен от кредитора иск за изпълнение срещу
него. Неизпълнението на третото условие има две последици. Поръчителят губи
личния си обратен иск срещу главния длъжник в случай, че последният изпълни
задължението си към кредитора преди да е бил уведомен от поръчителя за
направеното от него плащане (чл.143, ал.2, изр.1 ЗЗД). Втората е, че ако
поръчителят е изпълнил задължението, без да е уведомил за това длъжника и без
последният да го е изпълнил, не губи обратния си иск срещу него, но трябва да
търпи възраженията на длъжника, които е могъл да направи на кредитора при
изпълнението (чл.143, ал.2, изр.2 ЗЗД). Именно поради това в задължителната си
практика по чл.290 ГПК ВКС приема, че когато кредиторът предяви вземането си
срещу поръчителя (законодателят използва термина "иск" в
материалноправното му значение на "вземане"), последният трябва да
уведоми длъжника, за да узнае възраженията му. Иначе рискува да плати недължимо
или в повече. А и длъжникът, ако не знае за извършеното плащане от поръчителя,
може да продължи да изпълнява на кредитора. Задължението на поръчителя да
уведоми длъжника е уредено, за да бъдат избегнати тези усложнения. Когато обаче
поръчителят има доверие на кредитора, той плаща на свой риск (за да избегне
разноските по делото и разноските по принудителното изпълнение) и ако
задължението е съществувало, получава регрес срещу длъжника за всичко, което е
платил със законната лихва от деня на плащането. При неуведомяване длъжникът
запазва поради това единствено възраженията си срещу кредитора, защото само тях
той може да противопостави на платилия поръчител, защото не получава никакви
права срещу него поради неуведомяването (Решение 229-2012-IV г.о. и Решение
306-2014-IV г.о.).
Видно
от Заповед № 2802/01.08.2012г. за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл.417 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 4297/2012г. по описа на
Районен съд – Стара Загора, Недялка Матева Василева и Д.Д.Г. са осъдени да
заплатят солидарно на кредитора „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД сумата от 2 201,61
лева за главница за неизплатено задължение по анекс от 08.06.2010г. към договор
за потребителски кредит на физическо лице № 2052/09.10.2008г., сумата от 254,20
лева – лихва за периода от 25.11.2011г. до 29.07.2012г. и законна лихва върху
главницата, считано от 30.07.2012г. до изплащане на вземането, както и сумата
от 177,33 лева разноски.
От приложеното по делото удостоверение
за наследници с изх. № 6143/29.10.2019г. на Община Стара Загора, се установява,
че кредитополучателят Недялка Матева Василева е починала на 07.03.2016г. и е
оставила като наследници по закон децата си, т. е. ответниците С.В.С. и Т.В.С..
Съгласно разпоредбата на чл.60,
ал.1 от ЗН наследниците, които са приели наследството, отговарят за
задълженията, с които то е обременено, съобразно дяловете, които получават, а
съгласно ал.2 наследникът, който е приел наследството по опис, отговаря само до
размера на полученото наследство.
По силата на чл.49 ЗН
приемането може да стане изрично - с писмено заявление до районния съдия, или
мълчаливо – чрез конклудентни действия – когато наследникът извърши действие,
което несъмнено предполага неговото намерение да приеме наследствено имущество.
Според ППВС № 4/64г., мълчаливо приемане е налице, когато от действието на
наследника се разбира непоколебимото му намерение да приеме наследството.
Отказът на наследство на свой ред се извършва единствено чрез писмено заявление
до районния съдия, като извършването му след като наследството вече е прието,
води до неговата недействителност, т. к. наследникът не може да се откаже от
извършеното приемане на наследството.
По делото е представено писмо с изх.№
10-11-16655/04.11.2019г. на Община Стара Загора, от което се установява, че на
03.07.2018г. недвижимите имоти, представляващи земя и сгради, находящи се в
с.Ракитница – УПИ V-
125 кв.2 и УПИ IV-
125 кв.2, са декларирани по наследство с декларация по чл.14 от ЗМДТ от Т.В.С.
в съсобственост със С.В.С. и Тотка Станкова Пировска.
Съдът намира, че декларирането на
имотите като придобити по наследство от ответниците е достатъчно да обоснове
извод, че на 03.07.2018г. ответниците са извършили действие, което несъмнено
предполага намерението им да приемат наследството и да признаят дълга, каквато
е константната практика на съдилищата в страната, ответниците са приели по
недвусмислен начин оставеното наследство от Недялка Матева Василева.
Наследствената квота на всеки от приелите наследници е 1/2 или половината от цялата
неследствена маса, включително и половината от задължението по кредита от 09.10.2008г.,
т. е. всеки един от тях отговаря разделно за 1/2 от задължението по кредита.
Приемането на наследството от ответниците е извършено преди депозиране на
отказа от наследство по настоящото дело в проведеното открито съдебно заседание
на 10.03.2020г., т. е. същия е непротивопоставим и недействителен спрямо ищеца.
С оглед гореизложеното,
съдът приема, че в качеството си на наследници ответниците са приели
наследството на майка си с факта на декларирането на имотите, останали в
наследство пред Община –Стара Загора. Предвид това извършения от тях отказ на
наследство на 10.03.2020г., който е последващ по отношение на приемането, се
явява недействителен и правните последици от него не могат да бъдат зачетени.
В
разпоредбата на чл.138 ал.1 от ЗЗД е регламентирана договорната връзка между
поръчител и длъжник. Договорът за поръчителство е съглашение между кредитор и
поръчител. Поръчителят поема задължение не към длъжника, а към кредитора на
длъжника да отговаря за изпълнение на неговото задължение.
От
приетото като доказателство по делото удостоверение с изх.№ 3886/07.02.2017г. на ЧСИ Кръстьо
Ангелов с рег.№ 766 и район на действие Окръжен съд Стара Загора, се
установява, че изпълнителното дело № 20117660401134 на ЧСИ Кръстьо Ангелов е
приключено поради напълно издължаване на сумите от Д.Д.Г., като постъпилите
суми за периода от м.август 2012г. до м.януари 2017г. са в размер на
4 917.89 лева.
С
изплащане на процесните суми изпълнителното дело е прекратено, като поръчителят
не се е възползвал от възможността, която му дава разпоредбата на чл.146 от ЗЗД
да встъпи в правата, които кредиторът има срещу длъжниците. Тези обстоятелства
не се оспорват от страните.
Видно
от първоначалното и допълнителното заключение на съдебно-икономическата
експертиза, които не са оспорени от страните и съдът възприема, като изготвени
добросъвество и компетентно, с анекс от 08.06.2010г. към договор за банков
потребителски кредит на физическо лице № 2052/09.10.2008г., подписан между
„Уникредит Булбанк“ АД и Недялка Матева
Василева, страните са уговорили дължимите суми да бъдат заплатени до
25.05.2013г. Според вещото лице, със запорно съобщение от 22.08.2012г. по
изпълнителното дело № 20117660401134 на ЧСИ Кръстьо Ангелов е наложен запор
върху трудовото възнаграждение на Д.Д.Г., получавано от „Конекс – Тива“ ООД.
Въз основа на същото дружеството е превело по изпълнителното дело сумата от
4 818,63 лева. Със запорно съобщение от 31.08.2012г. по същото
изпълнително дело е наложен запор на сметките на Д.Д.Г. в „Сосиете Женерал
Експресбанк“ АД и по изпълнитеилното дело са преведени суми в общ размер на
25,89 лева. По изпълнително дело № 20117660401134 на ЧСИ Кръстьо Ангелов Д.Д.Г.
е внесъл общо сумата от 4 844,52 лева. Размерът на обезщетението за забава
върху главницата от 4 844,52 лева за периода от 08.02.2017г. до
19.08.2019г. е 1242,09 лева.
С изпълнението
на тези чужди задължения, за ищецът е възникнало на датата на изпълнението им през
м.януари 2017г. регресното право/вземане по чл.143, ал.1 ЗЗД да иска плащането от
ответниците на сумата от общо 4 818,63 лева, която
е платил за погасяване на задълженията на наследодателя им за главница,
договорна и законна лихва на кредитора „Уникредит Булбанк“ АД по договора за кредит ( чл. 143, ал. 1 ЗЗД и Р № 74-1959-ОСГК
на ВС). В случая е без правно значение, че ищецът не е уведомил длъжника Недялка Матева
Василева и наследниците й нито за поканата на същия
кредитор до тях за плащането им, нито за погасяване на тези им задължения по
договора за кредит, преди погасяването им, защото те нито са възразили, нито по
делото има доказателства да са изпълнили същите до приключване на съдебното
дирене на кредитора. Поради това наследниците й отговарят пред ищеца за това,
което последният е платил за погасяването им ( чл. 143, ал. 2, изр. 1 ЗЗД). Неоснователно
се явява възражението по чл.143,
ал.2, изр.2 ЗЗД на процесуалния представител на ответниците за липса на
обявяване на кредита за предсрочно изискуем и обусловената от това недължимост
на платените от ищеца на кредитора „Уникредит
Булбанк“ АД суми, тъй като на 22.04.2012г. Недялка Матева Василева е получила покана от кредитора за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем.
Предвид така обсъдените
доказателства и разпоредбата на чл.143 ал.1 от ЗЗД, съдът намира, че така
предявените искове против ответниците се явяват основателни и доказани и следва
да бъдат уважени в пълен размер.С оглед разпоредбата на чл.5 ал.1 от ЗН всеки
от ответниците наследява по ½ от правата и задълженията на Недялка
Матева Василева, включени в наследството. По тези съображения, съдът приема, че
всеки от ответниците дължи на ищеца заплащането на сумата от 2 459 лева,
представляваща половината от заплатеното от ищеца във връзка с договора за
кредит.
Следва да се присъди и законна лихва върху
главницата, считано от предявяване на исковата молба в съда на 19.08.2019г. до
окончателното й изплащане, предвид петитума на исковата молба и чл.86 от ЗЗД.
На
основание чл.78 ал.1 от ГПК ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на
ищеца направените по делото разноски за заплатена държавна такса,
възнаграждение за вещо лице и възнаграждение за адвокат съразмерно с уважените
искове общо в размер на 700 лева.
Водим
от горните мотиви, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА С.В.С. ***, с настоящ
адрес:***, с ЕГН ********** да заплати
на Д.Д.Г. ***, с ЕГН **********,***, чрез адвокат Н. сумата от 2 459 лева, представляваща задължение по чл.143 ал.1
от ЗЗД във връзка с за банков потребителски кредит на физическо лице №
2052/09.10.2008г., сключен между „Уникредит Булбанк“ АД и Недялка Матева Василева, б.ж. на гр.Стара
Загора, починала на 07.03.2016г., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от датата на завеждане на иска – 19.08.2019г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Т.В.С. ***, с ЕГН **********
да заплати на Д.Д.Г. ***, с ЕГН **********,***,
чрез адвокат Н. сумата от 2 459
лева, представляваща задължение по чл.143 ал.1 от ЗЗД във връзка с за
банков потребителски кредит на физическо лице № 2052/09.10.2008г., сключен
между „Уникредит Булбанк“ АД и Недялка
Матева Василева, б.ж. на гр.Стара Загора, починала на 07.03.2016г., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на завеждане на иска –
19.08.2019г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА С.В.С. ***, с настоящ
адрес:***, с ЕГН ********** и Т.В.С. ***,
с ЕГН ********** да заплатят на Д.Д.Г. ***, с ЕГН **********,***, чрез адвокат Н.
сумата от 700 лева, представляваща
разноски по делото.
Решението
подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Окръжен съд - Стара Загора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :