№ 54
гр. Ловеч, 13.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на пети
юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА
Членове:ПЛАМЕН ПЕНОВ
РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ
при участието на секретаря ХРИСТИНА ХРИСТОВА
в присъствието на прокурора Д. Т. Д.
като разгледа докладваното от МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20234300600227 по описа за 2023
година
за да се произнесе, съобрази:
С присъда № 22/15.06.2022 г. по НОХД № 888/21 г., РС-Ловеч е
признал подсъдимия А. А. С., с ЕГН **********, за виновен в това, че на
04.08.2021 г. около 10. 45 часа сутринта в гр.Ловеч, на ул. „****“ №4, в
апартамент на трети етаж, държи без надлежно разрешително, издадено от
органите по чл.16 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и
прекурсорите /ЗКНВП/ и в нарушение на чл. 30 от същия закон,
високорисково наркотично вещество - канабис /марихуана/, съгл. Приложение
№1 към чл. 3, ал. 2, т. 1 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и
прекурсорите - с тегло 6.796 грама, със съдържание на активнодействащ
компонент тетрахидроканабинол 14.73 %, на стойност 40.78 лева, поради
което и на основание чл. 354а, ал. 3, пр. 2, т. 1, пр. 1 от НК го осъдил на една
година и два месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 2 500. 00 лева,
която да заплати в полза на държавата по сметка на съдебната власт.
1
Съдът на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложил изпълнението на така
наложеното наказание лишаване от свобода на А. А. С. за срок от три години
от влизане на присъдата в сила.
Съдът на основание чл. 25, ал.1 във връзка с чл. 23, ал. 1 от НК е
определил на подсъдимия А. А. С. едно общо най-тежко наказание по
настоящото дело и НОХД №791/2021 г. по описа на ЛРС от една година и два
месеца лишаване от свобода.
Съдът на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложил изпълнението на така
определеното общо най-тежко наказание лишаване от свобода на А. А. С. за
срок от три години от влизане на присъдата в сила.
Съдът на основание чл. 25, ал. 2 от НК е приспаднал от така
определеното общо най-тежко наказание изтърпяната част от наказанието по
НОХД №791/2021 г. по описа на ЛРС.
Съдът на основание чл. 23, ал. 3 от НК е присъединил към така
определеното общо най-тежко наказание лишаване от свобода на А. А. С. и
наказанието глоба в размер на 2 500. 00 лева, която да заплати в полза на
държавата по сметка на съдебната власт.
Съдът на основание чл. 53, ал. 1, б. „а“ от НК е отнел в полза на
държавата веществените доказателства - части от черен полиетиленов плик и
станиол, приложени към досъдебното производство, лист 43, които след
влизане на присъдата в сила да бъдат унищожени.
Съдът на основание чл. 189, ал. 3 от НПК е осъдил подсъдимия А. А.
С. да заплати по сметка на ОД на МВР - Ловеч разноските по досъдебното
производство в размер на 251.79 лева и по сметка на ЛРС сумата от 34.37
лева, представляща разноски по делото.
Пред настоящата инстанция е постъпила въззивна жалба от адв. Й.,
защитник на А. А. С., с която моли да се отмени атакуваната присъда и да се
постанови нова присъда, с която да бъде признат за невиновен и оправдан за
престъплението, за което е осъден.
Защитата излага, че постановената присъда е неправилна, тъй като
съдът е приел фактическа обстановка, която не отговаря на обективната
действителност и е подкрепена единствено от свидетелски показания на
служители на МВР, които са се намирали там по повод на службата си. Адв.
2
Й. застъпва тезата, че обвинението не е доказано по несъмнен начин и
извършването на деянието от подсъдимия почива на предположения.
В съдебно заседание представителят на ОП-Ловеч даде становище да
се постанови решение, с което да се потвърди присъдата на първата
инстанция.
В съдебно заседание възззивникът се явява лично и с адв. Й., като
молят да се постанови решение, с което да се уважи въззивната жалба по
изложените в нея аргументи.
Настоящата инстанция, като съобрази постъпилата жалба, становищата
на страните, заявени пред нас и събраните по делото доказателства, намира за
установено следното:
А. А. С. живее в гр.Ловеч, на ул. „****“ №4, в апартамент на трети
етаж, собственост на М. С.а, негова баба. Той е управител на „**** ООД
Ловеч и към месец април 2021 г. е неосъждан.
На 04.08.2021 г. сутринта С. посетил РУ на МВР гр. Ловеч във връзка с
извършвана проверка по жалба.
Междувременно, в управлението постъпила оперативна информация,
че в обитаваното от него жилище се държат наркотични вещества. След
приключване на беседата със С., служителите свидетелите Р.Д.М., Ц. А. Б. и
И.Р.И. - разузнавачи в Сектор „Криминална полиция“ при РУ-Ловеч, го
придружили до дома му, за да проверят сигнала. Пред самия жилищен блок
св. И. попитал въззивника има ли в жилището наркотични вещества и С.
отговорил, че има малко трева. С. бил притеснен и напрегнат. Свидетелите и
С. се качили заедно до апартамента на третия етаж и въззивникът отключил
входната врата. В жилището нямало никой и едно голямо куче се нахвърлило
върху посетителите. С. влязъл в стаята, която се намирала срещу входната
врата на апартамента, с цел да затвори кучето, но се заключил от вътрешната
страна на стаята. Свидетелят И. И. се досетил, че може да изхвърли
наркотичните вещества, за които имали оперативна информация. Той влязъл
веднага в съседната стая, на която била отворена вратата към терасата.
Свидетелят И. излязъл на терасата и видял как С. се е надвесил над прозореца
и разкъсва черно полиетиленово пликче, от което изпаднала суха зелена
тревиста маса върху земята, в близост до жилищния блок. Въззивникът
забелязал, че св. И. И. го гледа, докато изхвърля сухата тревиста маса, бързо
3
се прибрал в стаята и отключил вратата. Свидетелите М. и И. останали в
апартамента, за да извършат проверка на помещенията. Св. Ц. Б. слязъл пред
блока, където паднали изхвърлените от С. топчета зелена тревиста маса, за да
запази местопроизшествието. Те уведомили дежурната следствено -
оперативна група.
При извършен оглед на местопроизшествие на тротоарните плочки,
под втори прозорец, били открити парчетата зелена суха тревиста маса,
заедно с части от разкъсания черен полиетиленов плик. Те били иззети по
надлежния ред и предадени за експертиза.
От заключението на вещото лице И.П. по физико-химическа
експертиза на л. 26-28 от досъдебното производство, се установява, че сухата
растителна маса по наличието на канабиноиди /тетрахидроканабинол/ се
определя като коноп /канабис, марихуана/, с тегло общо 6.796 грама и със
съдържание на активно действащ компонент ТНС /тетрахидроканабинол/ -
14.83%. Тетрахидроканабинолът е поставен под контрол в Списък I –
„Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради
вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и
ветеринарна медицина" по чл. 3, ал. 2, т.1 от ЗКНВП.
По делото е установено, че стойността на наркотичното вещество е
40.78 лева.
От писмо изх. №66-00-814/13.08.2021 г. на Министерство на
здравеопазването се установява, че министърът на здравеопазването не е
издавал на А. А. С. разрешение за дейности с наркотични вещества по реда на
ЗКНВП.
Тази инстанция споделя така установената фактическа обстановка от
РС-Ловеч, като кореспондираща на събраните по делото писмени, гласни и
веществени доказателства.
Жалбата е неоснователна.
Правилен и обоснован е извода на съда, че А. С. е осъществил от
обективна и субективна страна признаците от състава на престъплението по
чл. 354а, ал. 3, пр. 2, т. 1, пр. 1 от НК, като на 04.08.2021 г. около 10.45 часа
сутринта в гр.Ловеч, на ул. „****“ №4, в апартамент на трети етаж, държи без
надлежно разрешително, издадено от органите по чл. 16 от Закона за контрол
4
върху наркотичните вещества и прекурсорите /ЗКНВП/ и в нарушение на чл.
30 от същия закон, високорисково наркотично вещество - канабис
/марихуана/, съгласно Приложение №1 към чл. 3, ал. 2, т. 1 от Закона за
контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите - с тегло 6.796 грама,
със съдържание на активнодействащ компонент тетрахидроканабинол
14.73%, на стойност 40.78 лева.
От обективна страна С. е осъществил изпълнитлното деяние, като е
държал високорисковото наркотично вещество - канабис /марихуана/. Налице
е „държане“ от С. на предмета на престъплението, т. е установена фактическа
власт върху високорисково наркотично вещество - канабис /марихуана/,
съгласно Приложение №1 към чл. 3, ал. 2, т. 1 от Закона за контрол върху
наркотичните вещества и прекурсорите - с тегло 6.796 грама, със съдържание
на активнодействащ компонент тетрахидроканабинол 14.73%, на стойност
40.78 лева.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства следва извод,
че е налице държане на предмета на престъплението от въззивника. Видът на
наркотичното вещество, съдържание на активно действащ компонент ТНС
/тетрахидроканабинол/ - 14.83%. и теглото му се установяват от заключението
на вещото лице И.П. по физико-химическа експертиза на л. 26-28 от
досъдебното производство. С. не е имал надлежно разрешително по чл. 16 от
Закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите и в нарушение
на чл. 30 от същия закон е държал наркотичното вещество. Марихуаната е
наркотично вещество, което е включено в Приложение № 1 към чл. 3, т.1 -
списък 1 - „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото
здраве поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в
хуманната и ветеринарната медицина от Наредба за реда за класифициране на
растенията и веществата като наркотични, приета с ПМС № 293 от 2011 год.
на основание чл. 3, ал. 2 и ал. 3 от ЗКНВПУ.
От субективна страна, деянието е извършено от С. при пряк умисъл по
смисъла на чл. 11, ал. 2, пр. 1 от НК, като е съзнавал е общественоопасния
характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и
е искал настъпването на тези последици.
Неоснователен е довода на защитата, че постановената присъда е
неправилна, тъй като съдът е приел фактическа обстановка, която не отговаря
5
на обективната действителност и е подкрепена единствено от свидетелски
показания на служители на МВР, които са се намирали там по повод на
службата си. Адв. Й. застъпва тезата, че обвинението не е доказано по
несъмнен начин и извършването на деянието от подсъдимия почива на
предположения.
Този довод е бил направен и пред първата инстанция, обсъден от нея и
правилно е отхвърлен като неоснователен в мотивите на присъдата. РС-Ловеч
е обсъдил целия събран доказателствен материал е направил верен извод, че
обвинението срещу С. е доказано по безспорен и несъмнен начин, така както
изисква НПК, и деянието, извършено от него, осъществява признаците от
състава на престъплението по чл. 354а, ал. 3, пр. 2, т. 1, пр. 1 от НК. За да
направи този извод, съдът е дал вяра на показанията на свидетелите Б., М. и
И., изложил е мотиви, поради които ги е кредитирал. Настоящата инстанция
споделя изложените съображения и не следва да ги преповтаря. Показанията
на тези свидетели кореспондират с писмените доказателства по делото-
протокол за оглед и фотоалбум. Тези гласни и писмени доказателства
съответстват и на веществените доказателства по делото - наркотично
вещество, черен полиетиленов плик и станиол. По изложените мотиви съдът
отхвърля аргумента на защитата, че обвинението срещу С. е изградено на
предположения и присъдата почива само на показанията на св. И..
Въззивната инстанция приема, че правилно е определен вида и
размера на наказанието на С..
В НК за престъплението по чл. 354а, ал. 3, пр. 2, т. 1, пр. 1 от НК е
предвидено наказание от една до шест години лишаване от свобода и глоба
от две до десет хиляди лева. Съдът е осъдил въззивника на наказание една
година и два месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 2 500 лева,
която да заплати в полза на държавата по сметка на съдебната власт. Така
наложените наказания са определени от РС-Ловеч при преобладаващи
смекчаващи вината обстоятелства. Съдът е отчел като отекчаващо вината
обстоятелство високата обществена опасност на деянието, а като смекчаващи
вината обстоятелства е съобразил чистото съдебно минало на С. и
сравнително малкото количество на предмета на престъплението. Като
смекчаващо вината обстоятелство следва да се цени и факта, че работи.
Присъдата е правилна и в тази й част и не е налице основание за намаляване
6
на размера на наложените наказания на С.. Пред настоящата инстанция не се
излагат възражения от С. и адв. Й. по отношение на вида и размера на
определените наказания на въззивника.
Съдът на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложил изпълнението на така
наложеното наказание лишаване от свобода на А. А. С. за срок от три години
от влизане на присъдата в сила.
Правилно съдът на основание чл. 25, ал.1 във връзка с чл. 23, ал. 1 от
НК е определил на подсъдимия А. А. С. едно общо най-тежко наказание в
размер на една година и два месеца лишаване от свобода по настоящото дело
и НОХД №791/2021 г. по описа на ЛРС. Със Споразумение №116/16.09.2021
година, одобрено по НОХД №791/2021 година на ЛРС, С. е бил признат за
виновен в извършване на 11.03.2021 година на престъпления по чл. 354а, ал.
3, пр. 2, т. 1 пр. 1 и по чл. 354в, ал. 1, пр. 2 от НК, като на основание чл. 23,
ал. 1 от НК му е било наложено общо най-тежко наказание в размер на 7
/седем/ месеца лишаване от свобода, изпълнението на което на основание чл.
66 ал.1 от НК е било отложено за срок от три години. Налице са
предпоставките на чл. 25, ал. 1 във връзка с чл. 23, ал. 1 от НК за определяне
на общо най - тежко наказание на С. по двете дела, тъй като деянията са
извършени преди да е имало влязла в сила присъда, за което и да било от тях.
В съответствие с разпоредбата на чл. 23, ал. 3 от НК съдът е
присъединил към така определеното на С. общо най-тежко наказание в
размер на една година и два месеца лишаване от свобода лишаване от свобода
и наказанието глоба в размер на 2 500. 00 лева, която С. следва да заплати в
полза на държавата по сметка на съдебната власт.
Въззивната инстанция намира, че така наложените наказания са
справедливи, съответстват на обществената опасност на деянието и на дееца и
чрез тях ще бъдат постигнати целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК.
Съобразно разпоредбата на чл. 53, ал. 1, б. „а“ от НК съдът е отнел в
полза на държавата веществените доказателства - части от черен
полиетиленов плик и станиол, приложени към досъдебното производство,
лист 43, които след влизане на присъдата в сила, следва да бъдат унищожени.
В съответствие с разпоредбата на чл. 189, ал. 3 НПК, съдът е осъдил А.
А. С. да заплати по сметка на ОД на МВР - Ловеч разноските по досъдебното
производство в размер на 251.79 лева и по сметка на ЛРС сумата от 34.37
7
лева, представляваща разноски по делото.
Ловешкият окръжен съд приема, че следва да се потвърди присъда №
22/15.06.2022 г. по НОХД № 888/21 г. на РС-Ловеч.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 338 от НПК, Ловешкият
окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖАВА присъда № 22/15.06.2022 г. по НОХД № 888/21 г. на
РС-Ловеч.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8