№ / .03.2019г.
гр.
Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести март през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСПИНА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТИНА
КАВЪРДЖИКОВА
ИВАНКА ДРИНГОВА
като разгледа докладваното от съдия Дрингова
въззивно гражданско дело
№ 270 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.389 и сл. от ГПК.
Въззивното
производство е образувано по въззивна
жалба вх. № 85180/27.12.2018г. на „Н. ТРАВЕЛ“ ЕООД, ЕИК 11604730, със
седалище и адрес на управление гр. Варна, район „Младост“, бул. „Владислав
Варненчик“ № 158, представлявано от М.Н., чрез пълномощника адв. А.С. от ВАК,
срещу решение № 4887 от 29.11.2018г., постановено по гр.дело № 19315/2017г. на
Варненския районен съд, ХLІІІ-ти
състав, в частите, с което въззивното дружество е осъдено да заплати на Е.Д.,
гражданин на Република Турция с ЛНЧ **********, с адрес за продължително
пребиваване в РБ в област Добрич, община Тервел, с. „Поп Гурково“, ул. „Седма“
№ 1 следните суми: 1/ 2941,11 лева
(две хиляди деветстотин четиридесет и един лева и 11 ст.), представляваща
дължимо месечно трудово възнаграждение за месеци януари 2017 година; февруари
2017 година; април 2017 година; юли 2017 година; август 2017 година и септември
2017 година, заедно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
депозиране на исковата молба в съда - 22.12.2017г., до окончателното й
изплащане, на основание чл. 128, ал. 1 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД; 2/ 1389,00 лева
(хиляда триста осемдесет и девет лева), представляваща дължимо обезщетение за
недопускане на работа от страна на работодателя за периода от 22.09.2017г. до
22.12.2017г., заедно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
депозиране на исковата молба в съда - 22.12.2017г., до окончателното й
изплащане, на основание чл. 213, ал. 2 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД; 3/ 8132,34 лева (осем хиляди сто
тридесет и два лева и 34 ст.), представляваща неплатени от работодателя пари за
служебни командировки извън страната, заедно със законната лихва върху сумата,
считано от датата на депозиране на исковата молба в съда 22.12.2017г., до
окончателното й изплащане, на основание чл. 215 КТ, вр. чл. 31 НСКСЧ и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД.
В жалбата е изложено
становище за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение. По
отношение неплатените трудови възнаграждения намира, че ищецът е разполагал с
правото да прекрати едностранно трудовото правоотношение. Сочи, че ищецът сам е
отказал да извърши редовен крус и не е недопускан до работа. Намира също, че
командировъчните следва да се изчислят пропорционално на работата в страната и
извън нея. Отправеното искане е да се отмени първоинстанционното решение и да
се постанови друго, с което да се отхвърлят исковите претенции, както и да му
се присъдят направените разноски по делото.
В срока по чл.263,
ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по жалбата, в който е
изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу постановеното
решение, което намира за правилно и законосъобразно. Моли за потвърждаване на
решението и за присъждане на направените пред въззивната инстанция съдебно
–деловодни разноски.
В съдебно заседание
на 26.03.2019г. въззиваемата страна отправя искане за допускане обезпечение на
предявените искове срещу въззивника, както и присъдените й с
първоинстанционното решение разноски, чрез налагане на запор на банкови сметки
на същия в изрично посочени банки.
Съдът,
след като прецени представените доказателства и съобрази искането с
разпоредбите на чл.389 и чл.391, ал.1 от ГПК, намира че е компетентен да се
произнесе по постъпилата молба и същата е основателна по следните съображения:
За
да се произнесе по молбата за допускане на исканото обезпечение, съдът следва
да прецени доколко предявеният иск е допустим и вероятно основателен.
Необходимо е също така да е налице обезпечителна нужда, с оглед на която да
бъде наложена исканата обезпечителна мярка.
Съобразно
изложените в исковата молба обстоятелства и формулираните искания, както и посочените
и събрани доказателства, съдът намира предявения иск за допустим, а с оглед
етапа на производството следва да се приеме и вероятната им основателност.
Исковите претенции са за парични вземания, произтичащи от съществуващо между
страните трудово правоотношение, поради което обезпечителната нужда на ищеца,
сега въззиваем, се предполага. Посочената обезпечителна мярка е адекватна на
обезпечителната нужда, тъй като без нея ищецът би бил затруднен да реализира
правата, които ще произтекат от бъдещо позитивно съдебно решение.
Като неоснователно се преценя
искането за допускане на обезпечение и за направените разноски в първоинстанционното
производство. На обезпечение подлежат само бъдещи и висящи искове, но не и
присъдените разноски по проведеното съдебно производство. Отговорността за
разноските по делото е функция на основателността на предявения иск и не
съставлява самостоятелна искова претенция.
По
изложените съображения следва да се допусне налагането на запор върху банкови
сметки на въззивника в търговски банки,
в посочената от молителя поредност, до достигане размера на исковите
претенции, а именно 12462,45 лв. Искането за допускане на обезпечение на сумата
от 1263,33 лв., представляваща разноски пред първата инстанция следва да се
остави без уважение.
Воден от горното,
съдът
О
П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА
обезпечение на предявените искове от Е.Д., гражданин на Република Турция с ЛНЧ **********,
с адрес за продължително пребиваване в РБ в област Добрич, община Тервел, с.
„Поп Гурково“, ул. „Седма“ № 1 срещу „Н. ТРАВЕЛ“ ЕООД, ЕИК 11604730, със
седалище и адрес на управление гр. Варна, район „Младост“, бул. „Владислав
Варненчик“ № 158, представлявано от М.Н., за заплащане на следните суми: 1/ 2941,11
лева (две хиляди деветстотин четиридесет и един лева и 11 ст.),
представляваща дължимо месечно трудово възнаграждение за месеци януари 2017
година; февруари 2017 година; април 2017 година; юли 2017 година; август 2017
година и септември 2017 година, заедно със законната лихва върху сумата,
считано от датата на депозиране на исковата молба в съда - 22.12.2017г., до
окончателното й изплащане, на основание чл. 128, ал. 1 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД; 2/ 1389,00 лева (хиляда триста
осемдесет и девет лева), представляваща дължимо обезщетение за недопускане на
работа от страна на работодателя за периода от 22.09.2017г. до 22.12.2017г.,
заедно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата
молба в съда - 22.12.2017г., до окончателното й изплащане, на основание чл.
213, ал. 2 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД; 3/
8132,34 лева (осем хиляди сто
тридесет и два лева и 34 ст.), представляваща неплатени от работодателя пари за
служебни командировки извън страната, заедно със законната лихва върху сумата,
считано от датата на депозиране на исковата молба в съда 22.12.2017г., до
окончателното й изплащане, на основание чл. 215 КТ, вр. чл. 31 НСКСЧ и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД ЧРЕЗ НАЛАГАНЕ НА ЗАПОР
върху банковите сметки на „Н. ТРАВЕЛ“ ЕООД, ЕИК 11604730 в „Райфайзенбанк
(България)" ЕАД, „Пощенска банка“ ЕАД, „Те Дже Анкасъ – клон София“ и
„Юробанк България“ АД в посочената
последователност и до достигане
размера на сумата от 12462,45 лв. /дванадесет хиляди четиристотин шестдесет и
два лева и четиридесет и пет стотинки/.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Е.Д., гражданин на Република
Турция с ЛНЧ ********** за допускане
на обезпечение на направените разноски в първоинстанционното производство в
размер на 1263,33 лв.
Определението подлежи
на обжалване с частна жалба пред Варненския апелативен съд в едноседмичен срок,
който за молителя тече от връчването му, а за длъжника – от деня, в който му е
връчено съобщението за наложен запор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: