Р Е
Ш Е Н
И Е № 260009
гр. София, 23.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският окръжен съд, гражданско отделение, V-ти
първоинстанционен състав в открито съдебно заседание на 24.03.2023г. в състав:
Председател: Ивайло Георгиев
при
секретаря Велислава Карамихова, разгледа докладваното от съдия Георгиев
гражданско дело № 496 по описа на съда за 2019 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по искова молба на Комисията за противодействие на корупцията и за
отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ) срещу В.И.В. и В.Д.В..
Ищецът твърди, че с Решение №
504/03.04.2019 г. на КПКОНПИ е образувано производство за отнемане в полза на
държавата на незаконно придобито имущество въз основа на постъпило на основание
чл. 25 от ЗОПДНПИ /отм./ в ТД - С.на КОНПИ уведомление от Районна прокуратура -
гр. Г. с вх. № УВ-1385/19.09.2017 г. по описа на ТД- С.на КПКОНПИ, за това, че
с постановление от 16.08.2017 г. В.И.В. с ЕГН ********** е привлечена в качеството на обвиняем по досъдебно производство № 264
ЗМ 126/2016 г. по описа на ОДМВР- Г., пр.пр. № 751/2016 г. по описа на РП- Г.,
за това, че на 19.12.2014 г. в гр. Г., с цел да набави за себе си имотна
облага, възбудила и поддържала у И.К.И. - управител на „Б.“ ЕООД заблуждение,
че ще извърши необходимите действия по изготвянето на индивидуален проект за
кандидатстване на бенефициент „Б.“ ЕООД по програма „Хоризонт 2020" за
сумата от 13400 лева, сключвайки договори за извършване на консултантски услуги
по продажбите съответно № 42А/23.12.2014 г. и № 43А/23.12.2014 г., в качеството
си на управител на „В.К.Г." ЕООД гр. П.с „.Д." ЕООД гр. Я.с управител
Р.И. Д., с когото И. първоначално сключил съответно договори за изготвяне на
проектно предложение № 42/19.12.2014 г. и № 43/19.12.2014 г., и с това му
причинила имотна вреда в размер на 13400 лв. - престъпление по чл. 209 ал. 1 от НК, попадащо в обхвата на чл. 22, ал. 1, т. 10 от ЗОПДНПИ (отм).
С
Протокол № ТД 06-ВИ/УВ - 7567/03.10.2017 г. била образувана проверка за
установяване на значително несъответствие в имуществото на В.И.В., започнала
по реда на ЗОПДНПИ (отм.) и приключила по реда на ЗПКОНПИ на основание § 5, ал.
2 от ПЗР на същия закон.
В хода на проверката, за периода от
03.10.2007 г. до 03.10.2017г. било установено, че
проверяваното лице и свързаните с него лица участват в управлението и
собствеността на търговски дружества „Д. - 4“ ЕООД с ЕИК *****, „В.К.Г.“ ЕООД с
ЕИК *****, „В.К.Г“ ЕООД с ЕИК *****, и СДРУЖЕНИЕ „НОВА СВЕТЛИНА“ с БУЛСТАТ *****.
Била извършена и проверка на
свързаните лица, както следва:
1.
В.Д.В.,
ЕГН **********, за периода от 03.10.2008 г. до 03.10.2017 г. - съпруг на
проверяваното лице;
2.
Д.-А.
А. К. с ЕГН ********** за периода от 03.10.2007 г. до 03.10.2017г.;
3.
В.
В. В. с ЕГН ********** за периода от 09.03.2009 г. до 03.10.2017 г.;
4.
,,Д.-4“
ЕООД с ЕИК *****, за периода от 11.03.2013 г. до 03.10.2017 г.;
5.
„В.К.Г.“
ЕООД с ЕИК ***** за периода от 30.04.2010 г. до 03.10.2017г.;
6.
„В.
к.г.“ ЕООД с ЕИК ***** за периода от 28.06.2016 г. до 03.10.2017 г.
В хода на проверката било установено, че през
проверявания период В. и свързаните с нея лица са придобили, респ. са се
разпоредили със следните МПС:
1. Лек автомобил „Ауди“, модел „А4“ с per. № СО6407ВР, рама
№ WAUZZZ8DZTA227407, дата
на първа регистрация 15.04.1996 г., придобит на 13.10.2016 г. с договор за
покупко - продажба на МПС от М.Т. Т. за сумата от 1000 лв., с пазарна стойност
към настоящия момент 3500 лв., която подлежи на отнемане в полза на държавата
от В.В. и В.В. на основание чл. 142. ал. 2, т. 2, във връзка е чл. 141 от ЗПКОНПИ, тъй като не е установен законен източник на средства за придобиването
му.
2. Мотоциклет “Ямаха”, модел “МТ 03” е per. № СО1058А, рама
№ ZD0RM024000002088, дата
на първа регистрация 23.07.2007 г., придобит на 19.09.2016 г. с договор за
покупко - продажба на МПС от А. И. А. за сумата от 500 лв., с пазарна стойност
към датата на придобиване 5000 лв. На 31.10.2017 г. мотоциклетът бил отчужден
за сумата от 500 лв., като съм този момент пазарната му стойност е била 4500
лв. Ищецът твърди, че тази сума подлежи на отнемане в полза на държавата от В.В.
и В.В. на основание чл. 151 във вр. с чл. 142. ал. 2, т. 2, във връзка с чл.
141 от ЗПКОНПИ, тъй като не е установен законен източник на средства за
придобиването на мотоциклета.
Направена е справка за данъчни задължения и извършени
финансови операции от В.В. и В.В., както и за притежавани от тях банкови
влогове и депозити. За част от сумите,
внесени от (или в полза на) проверяваното лице, респ. преведени чрез системите
MoneyGram и Western Union от трети лица, ищецът счита, че подлежат на отнемане в полза на държавата,
тъй като не е установен техен законен
източник, нито основание за получаването им.
Извършена е преценка на обичайните разходи за издръжка
на домакинството на проверяваното лице за периода от 2007г. до 2017г.
Изследвани са и задграничните пътувания и престоя в
чужбина на ответницата В. и свързани с нея лица за процесния период, като са
пресметнати и разходите във връзка с тях (по Евростат).
Анализирани са платените публичноправни задължения за
периода (данъци, такси, глоби), като не е констатирано предоставяне на заеми през
проверявания период. Установено е също така, че, с изключение на притежаваните
от В.В. към 03.10.2017 г. 25 акции от емисията на „В.26 Х." АД и 13 акции
от емисията на „М." АД, останалите проверявани лица нямат вписвания в
регистъра на “Ц. д.” АД.
Извършени са справки, в резултат от които е
установено, че проверяваното лице и свързаните с него лица не притежават
плавателни и въздухоплавателни средства, нито са регистрирани в системата на
Патентното ведомство на Република България, като за тях няма вписвания за особени
залози, нито декларации за внос и износ на парични средства.
Анализирани са отпуснатите на проверяваните лица
кредити, както и тяхното погасяване, респ. предприетите действия за събиране на
вземанията.
Събрана е и информация за посочените по- горе
търговски дружества – „Д. - 4“ ЕООД с ЕИК *****, „В.К.Г.“ ЕООД с ЕИК *****, „В.К.Г“
ЕООД с ЕИК *****.
Ищецът поддържа, че В.В. и В.В.
са били уведомени за образуваното производство и са били поканени да попълнят и
представят в декларации по чл. 136 от ЗПКОНПИ, като от представените такива се
установява, че посочените в тях данни не съвпадат с установените в хода на
проверката.
Въз основа на така придобитата информация,
ищецът счита, че е налице значително несъответствие (т.е. в размер над 150000
лв. по смисъла на чл. 107, ал. 2 от ЗПКОНПИ, вр. § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ)
между финансовите възможности на проверяваното лице и придобитото от него
имущество - общо в размер на 276330,19 лв., и по години, както следва: за 2007 г. - 3054,36 лв., за 2008 г. - 2551 лв., за
2009г. - 638,64 лв., за 2010г. - 6646,05 лв.; за 2011г. - 13 089,34 лв., за 2012г.
- 51510,19 лв., за 2013г. - 50 698,54 лв., за 2014г. - 14 125,68 лв.; за 2015г.
- 34828,94 лв.; за 2016 г. - 60406,09
лв.; за 2017г. - 38781,36 лв.
При тези данни, ищецът счита, че са налице
предпоставките по чл. 141, вр. чл. 142, ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 4, както и чл. 151 от
ЗПКОНПИ и предявява искове за отнемане на
имущество на обща стойност 208597,16
лева от В.И.В. и В.Д.В., както следва:
На основание
чл. 142 ал. 2 т. 2 във връзка с чл. 141 от ЗПКОНПИ срещу В.Д.В. с ЕГН **********
и В.И.В. с ЕГН ********** – иск с
цена 3500 лв. за отнемане на лек автомобил “Ауди“, модел „А4“ с per. № СО6407ВР, рама № WAUZZZ8DZTA227407, дата на първа регистрация 15.04.1996 г., придобит на
13.10.2016г. на името на В.Д.В..
На основание
чл. 142 ал. 2 т. 1 във вр. с чл. 141 във вр. чл.151 от ЗПКОНПИ, срещу В.И.В. с
ЕГН ********** – иск за отнемане на:
- Сумата в размер общо на
1192,50 лв., представляваща вноски
на каса през 2010 г. по сметка в лева № 16426753 в „Банка ДСК“ ЕАД:
- Сумата в размер общо на 12951,05 лв., представляваща преводи чрез системата MoneyGram;
- Сумата в размер на 2 680,01 лв., представляваща вноски на каса за 2011 г. по
разплащателна сметка в лева с IBAN *** „ОББ“АД /“СИБАНК“ АД/;
- Сумата в размер на 1 000 евро с
равностойност 1 955,83 лв.. представляваща
превод към трето лице чрез системата MoneyGram в „Р.“ ЕАД;
- Сумата в размер на 500 евро с
равностойност 977,92 лв., представляваща
превод от трето лице чрез системата MoneyGram в „Р.“ ЕАД;
- Сумата в размер на 1 564,66 лв., представляваща превод от трето лице на 14.02.2014г. чрез системата Western Union в „С. Ж. Е.“АД;
- Сумата в размер на 100 евро с
равностойност 195,58 лв.. представляваща
превод към трето лице чрез системата Western Union в „С. Ж. Е.“АД;
- Сумата в размер общо на 390 евро с
равностойност 762,77 лв., представляваща
преводи от трети лица, чрез системата MoneyGram в „У.Б.“ АД;
- Сумата в размер общо на 1933,60 лв., представляваща вноски от трети лица по разплащателна
сметка в лева с IBAN *** „Ю.Б.“
АД;
- Сумата в размер общо на 474 лв., представляваща вноски на каса през 2011 г. по сметка в лева с IBAN *** „Ю.Б.“АД;
- Сумата в размер общо на 4 965,83 лв., представляваща получени преводи чрез системата Western Union в периода 2009 г. -
2017 г. от трети лица в „Ю.Б." АД;
- Сумата в
размер общо на 400 лв.,
представляваща превод към трето лице чрез системата Western
Union в „Ю.Б.” АД.
На основание
чл. 142 ал. 2 т. 4 във вр. с чл. 141 във вр. чл. 151 от ЗПКОНПИ срещу В.Д.В. с
ЕГН ********** – иск за отнемане на:
- Сумата в размер общо на 8 563,08 лв., представляваща вноски на каса в периода 2014 г. - 2017
г. по разплащателна сметка в лева с № 22045131 в ..Б.ДСК“ ЕАД (намалена с
плащания за разходи);
- Сумата в размер общо на 37 392,98 лв., представляваща вноски от трети лица в периода 2014 г.
- 2017 г. по разплащателна сметка в лева с № 22045131 в ..Банка ДСК“ ЕАД
(намалена с плащания за разходи):
- Сумата в размер на 27 000 евро с
равностойност 52 204,95 лв., представляваща
преводи от трети лица по разплащателна сметка в лева с IBAN *** „ОББ“АД /„С.“ АД/;
- Сумата в размер общо на 2 480 лв., представляваща вноски на каса по разплащателна сметка
с IBAN *** „У.Б.“АД;
Сумата в размер обшо на 1 650 евро с равностойност 3 227,12 лв.. представляваща
преводи от трети лица, чрез системата MoneyGram в „У.Б.“ АД;
- Сумата в
размер на 1 657 евро или 3 240,81 лв.,
представляваща превод към трето лице чрез системата MoneyGram
в „Р.“ ЕАД:
- Сумата в размер общо на 239 лв., представляваща вноски по разплащателна сметка в лева с
IBAN *** общо на 1 370 лв., представляваща вноски на каса по разплащателна сметка в лева с IBAN *** „Ю.Б.“ АД
- Сумата в
размер общо на 15 393,69 лв.,
представляваща вноски на каса по разплащателна сметка в лева с IBAN *** „Ю.Б.“ АД;
- Сумата в
размер общо на 5 317,91 лв.,
представляваща вноски по сметка в лева с IBAN *** „Ю.Б."АД;
- Сумата в
размер обшо на 1 200 лв.,
представляваща вноски от трети лица по Разплащателна сметка в лева с IBAN *** „Ю.Б.“ АД:
- Сумата в
размер общо на 36 513,64 лв.,
представляваща вноски на каса в „Ю.Б.“ АД
- Сумата в размер общо на 3 400,23 лв., представляваща превод към трето лице чрез системата Western Union в „Ю.Б." АД.
На основание чл. 151 във вр. с чл. 142, ал. 2 т.
2, във връзка с чл. 141 от ЗПКОНПИ срещу В.Д.В. с ЕГН ********** и В.И.В. с ЕГН
********** – иск за
отнемане на сумата 4500 лв., представляваща пазарната стойност
към датата на отчуждаването на мотоциклет "Ямаха“, модел “МТ 03” с рег. №
СО1058А, рама № ZD0RM024000002088, дата на
първа регистрация 23.07.2007г., придобит на 19.09.2016 г.
Ищецът представя
писмени доказателства и прави доказателствени искания. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът В.В. не е
депозирал писмен отговор.
В срока по чл. 131 от ГПК ответницата В.В., чрез назначения особен представител адв. В., е подала
писмен отговор, с който оспорва допустимостта и основателността на предявените
искове. Твърди, че исковата молба е нередовна и от нея не става ясно, какъв е
размерът на подлежащата на отнемане парична сума. Не било посочено и как
отговарят двамата ответници по иска за отнемане на сумата 4500 лв., представляваща пазарна стойност към датата на
отчуждаването на мотоциклет „Ямаха“, модел „МТ 03” с рег. № СО1058А. Изтъква,
че сумата 52204,95 лв. (равностойност на 27000 евро), била получена като
възнаграждение за консултантска дейност. Ищецът не бил взел предвид приходите
от получени суми по кредити, дарения и приходи от стопанска дейност. Прави
доказателствени искания.
В открито съдебно заседание ищецът се представлява от ст.
инспектор Цанова, която поддържа изцяло, ведно с измененията, предявения иск по
чл. 153, ал. 2 от ЗПКОНПИ против двамата ответници, като счита същия за основателен
и доказан. Намира за установени изискуемите по закон предпоставки за отнемане в
полза на държавата на процесното имущество. Подчертава, че В. е била привлечена
в качеството на обвиняем за престъпление по чл. 209 НК, което попада в
предметния обхват на чл. 108, ал. 1, т. 10 от ЗПКОНПИ. Позовава се на приетото
заключение по съдебно- икономическата експертиза и прави извод за наличие на
значително несъответствие по смисъла на § 1, т. 7 от ДР на ЗОПДНПИ (отм.) респ.
§ 1, т. 3 от допълнителните разпоредби на ЗПКОНПИ. Сочи, че и в двата варианта
на заключението несъответствието значително надвишава минимума от 150000 лв. Моли
съда да уважи предявения иск изцяло. Претендира разноски. Представя списък по
чл. 80 от ГПК. Представя писмени бележки, в които изразява становище по
допустимостта и основателността на иска, анализира предпоставките за неговото
уважаване и резюмира в хронологичен ред обстоятелствата по делото. Излага
съображения във връзка със законово регламентираното съдържание на понятията „незаконно
придобито имущество“, „значително несъответствие“, „нетен доход“, „имущество“,
„доходи, приходи и източници на финансиране“, „обичайни разходи“, „законен източник“ и др. Оспорва възраженията,
съдържащи се в писмения отговор на отв. В. относно сумите 4500 лв. и 27000
евро. Счита, че сочената в отговора сума от 180000 лв. – дарения от близки
роднини, е само твърдение на отв. В., наведено като довод във връзка с воденото
спрямо нея производство по отнемане на незаконно придобито имущество. Позовава
се на заключенията по съдебно- оценителната и съдебно- икономическата
експертиза, като подчертава размерите на установените значителни несъответствия
между имущество и нетен доход на ответниците в различните варианти на
експертизата. Подчертава, че към датата на образуване на проверката (03.10.2017г.)
изискуемото съгласно § 1 т. 7 от ДР на ЗОПДНПИ (отм.) за значително
несъответствие се счита такова от 150 000 лв. за целия проверяван период. Намира
за презюмирано, че когато се установи значително несъответствие, което не може
да бъде оправдано със законните източници за забогатяване, следва да се приеме,
че произходът на забогатяването е незаконен, като се позовава на Решение № 13/13.10.2012
г. по к.д. № 6/2012 г. на Конституционния съд на РБ. Сочи, че, за да
опровергае презумпцията, в тежест на ответника е да установи, че получените или
вложени през проверявания период законни приходи надвишават всичките му
установени разходи, вкл. за издръжка, или че конкретното имущество е придобито
със средства от установен законен източник – нещо, което в настоящото
производство не било осъществено. Настоява, че по делото ответниците не били
ангажирали доказателства за доходи, приходи и източници на финансиране.
Обобщава, че ответниците не са разполагали със законни средства за
придобиването на имуществото си, тъй като установеното несъответствие за целия
период от 10 години е в размер на 280 295,20 лв., което е в повече от
изискващите се в закона 150 000 лв. Моли съда да
уважи предявените искове.
В открито съдебно заседание ответникът В.В. не се
явява, не се представлява и не изразява становище.
В открито съдебно заседание ответницата В.В. не се
явява. Представлява се от назначения особен представител адв. В., който моли
съда да отхвърли изцяло предявения иск, като се съобрази с възраженията,
изложени в отговора на исковата молба и събраните по делото доказателства. Счита,
че разноските в производството следва да бъдат възложени в тежест на ищеца.
Съдът, след като прецени доводите на страните и
събраните по делото доказателства, намира за установена следната фактическа
обстановка.
С писмо от 26.09.2017г. на РП – Г. е
било изпратено на ТД на КОНПИ – гр. Враца копие от постановлението за
привличане на В.И.В. като обвиняема по пр.пр. № 751/2016г. на тази прокуратура
за вземане на мярка за неотклонение.
С протокол от 02.10.2017г. на директора
на ТД- С.на КОНПИ е образувана проверка за установяване на значително
несъответствие в имуществото на В..
В хода на проверката, на комисията е
било изпратено копие от решението на Етрополския районен съд за прекратяване на
брака между В.И.В. (тогава – К.) и А.Н.К.на 13.03.2008г.
Изискани са справки за участието на В.В.
и В.В. в търговски дружества (с годишни данъчни декларации и други счетоводни и
организационни документи), както и за извършвани от тях сделки с недвижими
имоти и моторни превозни средства.
В отделни папки са обособени отчети за
приходите и разходите и балансите на „Д.-4“ ЕООД и „В.К.Г.“ ЕООД, както и
справки за движението по банкови сметки на тези дружества и на ответниците В.В.
и В.В..
Извършена е справка за задгранични пътувания на
ответниците и на свързани с тях лица.
Приложени са справки от Регистъра на особените залози
и от Агенция „Митвници“, както и декларации по чл. 14 от ЗМДТ.
Получена е информация за изтеглени от ответниците
кредити, както и за тяхното погасяване.
С Решение № 504/03.04.2019г. КПКОНПИ е образувала
производство по ЗПКОНПИ срещу В.И.В..
В открито съдебно заседание на 30.09.2022г. е прието
заключение по СТЕ, с което е определена пазарната стойност на процесинте
моторни превозни средства, както следва:
· за мотоциклет
Ямаха XT 660 Р, рег.№ СО 1811 К към датата на продажбата му (08.06.2010 година)
– 6250,00 лв. (шест хиляди двеста и петдесет лева);
· за лек автомобил
Ауди А4, рег.№ СО 6407 ВР към датата на придобиването му (13.10.2016 г.) – 2850,00
лв. (две хиляди осемстотин и петдесет лева), респ. към настоящия момент -
2200.00 лв. (две хиляди и двеста лева);
· за мотоциклет
Ямаха МТ-03, рег.№ СО 1058 А, към датата на придобиването му (19.09.2016 г.) –
4600,00 лв. (четири хиляди и шестстотин лева), респ. към датата на
отчуждаването му (31.10.2017 г.) – 4300,00 лв. (четири хиляди и триста лева).
Прието е и заключение по СИЕ, съгласно което размерът
на законоустановените доходи, приходи или източници на финансиране за периода
от 03.10. 2007г. до 03.10. 2017г. на В.В. и за периода от 03.10.2008г. до 03.
10. 2017г. за В.В. (съпруг на проверяваното лице) е общо 286621,36лв., от
които:
·
доходи
от трудови правоотношения и ГДД на В.В.: 46489,99лв.;
·
доходи
от трудови правоотношения на В.В.: 52950,96лв.;
· доходи от
обезщетения и социални помощи на В.В.: 12036,98лв.;
· доходи от обезщетения
на В.В.: 6547,25лв.;
· доходи от
продажба на МПС на В.В.: б250,00; посочено е, че В.В. не е реализирала доходи
от продажба на МПС;
· доходи от
получени банкови кредити от В.В. и В.В.: 162342,30лв.;
· прихода от
лихви: 3,89 лв.
(Размерът на доходите, приходите или източниците на
финансиране, за периода от 03.10.2007г. до 03.10.2017г. на В.В. и за периода от
03.10.2008г. до 03.10.2017г. на В.В. по отделни източници и общо, както и по години
и с натрупване за целия период, са посочени в табличен вид на стр. 4, 5 и 6 от
заключението.)
Според заключението, размерът на извършените обичайни
и извънредни разходи за периода от 03.10.2007г. до 03.10.2017г. на В.В. и за
периода от 03.10.2008г. до 03.10.2017г. на В.В.
е 226628,26лв., от които:
·
разходи
за издръжка на семейството, съгласно данни на НСИ и Евростат: 128992,19лв.;
·
разходи
за пътувания и престой в чужбина: 40381,73лв.;
·
разходи
за лихви по кредити: 39299,27лв.;
·
разходи
за такси: 6355,93лв.;
·
разходи
за публично-правни задължения на В.В.: 10820,50лв.;
·
разходи
за публично-правни задължения на В.В.: 778,64лв.
(Размерът на извършените обичайни и извънредни
разходи, за периода от 03.10.2007г. до 03.10.2017г. на В.В. и за периода от
03.10.2008г. до 03.10.2017г. на В.В. по видове и общо, както по отделни години
и с натрупване за целия период, са посочени в табличен вид на стр. 7, 8, 9 и 10
от заключението.)
В отговор на задача № 3, вещото лице е посочило, че нетните
доходи за периода от 03.10.2007г. до 03.10.2017г. на В.В. и за периода от
03.10.2008г. до 03.10.2017г. на В.В., т.е. разполагаемият доход след
приспадането на извършените обичайни и извънредни разходи, изчислени като
разлика между общата сума на приходите по т. 1 и общата сума на извършените
обичайни и извънредни разходи по т. 2, с натрупване за целия период е в размер
на 59993,10лв., а по отделните години на исковия период – в табличен вид на стр.
11 от заключението.
Същевременно, стойността на придобитото от ответниците
имущество е в размер на 319328,27лв., по видове, както следва:
·
покупка
на моторни превозни средства от В.В.: 7450,00 лв.;
·
придобиване
на дялове / акции от В.В. и В.В.: 250 лева;
·
погасителни
вноски по кредити и кредитни карти: 180844,97 лева;
·
вноски
по банкови сметки от трети лица: ********* лева.
В табличен вид е детайлизирано придобитото от
ответниците имущество по видове и по години (стр. 11,12 и 13 от заключението).
В заключение, вещото лице е формирало извод размера на
несъответствието между нетните доходи и стойността на придобитото имущество с
натрупване за целия период в два варианта:
·
според
варианта на ищеца - 247 739,92 лв. (минус двеста четиридесет и седем хиляди,
седемстотин тридесет и девет лева, и 92 стотинки).
·
според
варианта на вещото лице - 259 335,17 (минус двеста петдесет и девет хиляди,
триста тридесет и пет лева, и 17 стотинки)
В открито съдебно заседание на 24.03.2023г. в.л. Л. е
защитил заключението си, като е обосновал, защо е приел за получен доход от В.В.
изплатеният такъв от „В.К.Г.“ ЕООД по Код 12 (за самоосигуряващи се лица),
въпреки че В. е едноличен собственик на капитала на това дружество. Пояснил е,
че договорът от 17.11.2008г. на В.
попада в проверявания период и по него реално са получени пари в рамките
на исковия период. Заявил е, че вноските по банкови сметки са елементи на паричния
поток, но не са разходи и не влияят на имуществото на ответниците. Разяснява
разликата между приходи, разходи и елементи на паричния поток по принцип и по
отношение на кредитите. В последната хипотеза сочи, че получената сума по
кредита е паричен поток, а разходите по кредита са лихви, банкови такси,
комисиони и т.н. Същевременно, погасителната вноска по кредита се включва към
имуществото, тъй като той е бил използван за придобиване на определено благо.
Изрично е подчертал, че вноските и тегленето на парични суми от банковите
сметки на ответниците не са разход, не са приход и не са елемент на паричния
поток. Същите не са били отчетени, тъй като те са вътрешно движение в
патримониума на ответниците, а като разходи се отчитат само когато биват
използвани за придобиване на имущество.
По отношение на пътуванията в чужбина вещото лице е
посочило, че под определена продължителност (20 или 30 дни) пътуването се
отчита като командировка, а над тази продължителност - като престой, т.е. дългосрочно
пребиваване извън страната.
По отношение на настояването на представителя на
ищеца, доходите по Код 12 на обща стойност 24 657,85 лева да не се включват в
частта „доходи, приходи, източници на финансиране“, вещото лице е заявило, че в
такъв случай с тази сума трябва да се увеличи още разликата (недостига), защото
намалява доходът. Описва структурата на заключението: от дохода се изважда
разхода и остава нетният доход, от който се изважда имуществото, в резултат от
което се получава разликата (в случая – минус 259 хиляди лева). Прави
изчисление, че, ако приходите по Код 12 се изключат от приходите на лицето
(съгласно настояването на представителя на КПКОНПИ), в последната колона на
стр. 14 от заключението сумата 259 335,17 лева трябва да се увеличи (в
абсолютна стойност) със сумата от колона 2, на стр. 4, табл. 1, (без за 2012г.)
която е 20 960,03 лева, в резултат на което сумата на недостига/превишението на
средства на стр. 14 (която е минус 259 335,17 лева) ще се увеличи с 20 960,03
лева, и така недостигът ще стане минус 280295,20 лева. При това, аналогична
операция може да се извърши и по отношение на първата колона от таблицата, при
което към сумата на недостига от 247 739,92 лева ще се прибавят 20 960,03 лв. и
недостигът ще стане минус 268 699,95 лева. Пояснява, че минусът означава
недостиг, т.е. разходите на ответниците са повече от приходите.
По отношение на искането на представителя на ищеца да отговори,
какъв е размерът на вноските, направени от ответниците по техни лични банкови
сметки, вещото лице заявява, че може само да се види, какво е внесено по
банковата сметка, не и откъде идва, поради което задачата е неизпълнима.
В обобщение, вещото лице сочи, че в случая разходната
част превишава приходната част, т.е. разходите плюс придобитото имущество са
повече от приходите, което разкрива нерегламентираните доходи.
С разпореждане от 23.03.2023г. съдът служебно е
изискал справка за имената на ответницата В., респ. тяхната промяна. В отговор
е постъпила справка (л. 469 от делото), от която е видно, че В.И. Велчева с ЕГН
********** е сключила граждански брак и е променила името си на В.И. К.,
считано от 25.03.2000г., а впоследствие (от 03.10.2008г.) – на В.И.В..
При така установената фактическа обстановка, съдът намира
от правна страна следното:
Предявените искове са допустими, тъй като са предявени
от надлежна страна (КПКОНПИ в качеството й на процесуален субституент на
държавата), при спазване правилата на родовата и местна подсъдност и при
наличие на правен интерес, обусловен от твърденията за установено след надлежна
проверка значително несъответствие между имуществото на ответниците и нетния им
доход през проверявания период, при повдигнато обвинение срещу ответницата В.
за престъпление по чл. 209 ал. 1 от НК, попадащо в обхвата на чл. 22, ал. 1, т. 10 от ЗОПДНПИ (отм), респ. чл.
108, ал. 1, т. 10 от ЗПКОНПИ. При това
следва да се отбележи, че такова обвинение е само повод за образуване на
проверка от страна на КПКОНПИ, като самото наказателно производство и неговият
изход нямат значение за допустимостта и изхода на производството по отнемане на
незаконно придобито имущество, тъй като, съгласно чл. 5, ал. 2 от ЗПКОНПИ, „производството
по отнемане на незаконно придобито имущество се провежда независимо от наказателното
производство срещу проверяваното лице и свързаните с него лица“, а, съгласно чл.
153, ал. 6 от ЗПКОНПИ, „не съставляват законова пречка за съществуването и
надлежното упражняване правото на иск за отнемане на незаконно придобитото
имущество в полза на държавата прекратяването на наказателното производство или
влизането в сила на присъда, с която подсъдимият е признат за невинен за
престъпления, посочени в разпоредбата на чл. 108, ал. 1 от закона“. Поради
това, фактът на прекратяване на наказателното производство срещу В.В. с
постановление от 21.12.2017г. (за което КОНПИ е уведомена с писмо вх. №
ТД05-27/05.01.2018г.), не препятства развитието на настоящото производство и не
обуславя евентуална негова недопустимост.
Основателността на така предявените искове зависи от
преценката за наличие на следните кумулативни предпоставки:
·
ответникът
да е привлечен като обвиняем за престъпление включено в обхват на изброените
чл. 108, ал. 1 от ЗПКОНПИ;
·
през
проверявания период да е налице значително несъответствие в имуществото на
проверяваното лице по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ,
·
да
е формирано основателно предположение, че придобитото от проверяваното лице
имущество е от незаконен източник по смисъла на чл. 107, ал. 2 ЗПКОНПИ;
·
имуществото
да е придобито в срока по чл. 112, ал. 3 от ЗПКОНПИ, т.е. в рамките на 10-
годишен период, предхождащ началото на проверката;
·
имуществото
да не е придобито със законен източник на средства.
Доказването на първите четири предпоставки и в тежест
на ищеца, а на петата предпоставка – в тежест на ответника.
В случая, от доказателствата по делото се установява,
че с Постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение
по ДП № 264, ЗМ № 126/2016г. на ОДМВР- Г., пр.пр. № 751/2016г. на РП- Г., срещу
ответницата В.В. е било повдигнато обвинение в извършване на престъпление по
чл. 209, ал. 1 от НК. Безспорно, престъпление с такава квалификация попада в
обхвата на чл. 22, ал. 1, т. 10 от ЗОПДНПИ (отм), респ. чл. 108, ал. 1, т. 10
от ЗПКОНПИ. При това, както се обоснова по- горе, прекратяването на
наказателното производство, за което КОНПИ е била уведомена с писмо вх. №
ТД05-27/05.01.2018г., не е пречка пред доършване на вече започналата проверка и
развиване на съдебно производство по чл. 153, ал. 1 от ЗПКОНПИ.
На второ място, видно от данните от проверката, същата
обхваща период от 03.10.2007г. до 03.10.2017г., а в настоящото производство се
релевира отнемане на имущество, придобито именно през този период, с което се
изпълнява изискването на чл. 112, ал. 3 от ЗПКОНПИ.
На трето място, от заключението по СИЕ се установява
значително несъответствие (в размер над 150000 лв. за целия проверяван период) между
придобитото имущество и нетния доход по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ. При
това съдът намира, че заключението следва да се кредитира във варианта, в който
е изготвен по преценка на експерта, а не във варианта по задачите на ищеца, тъй
като в открито съдебно заседание в.л. Л. обоснова и защити изчисленията си,
т.е. основанията, поради които е формирал именно такъв извод. Поради същите
причини не следва да се взема предвид корекцията, извършена в открито съдебно
заседание със сумите по Код 12. На последно място по този въпрос следва да се
отбележи, че, независимо от приключването на съдебното дирене преди момента на
постановяване на Тълкувателно решение № 4
от 18.05.2023 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2021 г., ОСГК, заключението по СИЕ е
фактически съобразено с него, тъй като на стр. 13 от писмения текст на
заключението, както и в открито съдебно заседание на 24.03.2023г., вещото лице
изрично е отбелязал и обосновал, че вноските по банкови сметки не са отчетени
нито като разход, нито като приход, и, съответно, не влияят на имуществото на
ответниците, а същевременно, заключението е изготвено при отчитане на
съответните компоненти (приходи, разходи, нетен доход, имущество) с натрупване
за целия проверяван период (т.е. отразява кумулативната стойност на тези
компоненти в края на периода), като ответниците не са твърдели и не доказват
обратното. Следователно, установеното от експертизата имущество е налично в
патримониума на ответниците в края на този период и не е налице основание за изключване
на част от него на основание Тълкувателно решение № 4 от 18.05.2023 г. на ВКС
по тълк. д. № 4/2021 г., ОСГК. По тези съображения, настоящият съдебен състав
приема, че несъответствието между нетните доходи и стойността на придобитото
имущество с натрупване за целия процесен период е в размер на минус
259336,17лв., т.е. то е над 150000лв. и е „значително“ по смисъла на § 1, т. 3
от ДР на ЗПКОНПИ.
Обоснованото предположение, че имуществото на
проверяваното лице е незаконно придобито по смисъла на чл. 107, ал. 2 от ЗПКОНПИ,
се обуславя от същия обективно доказан факт на значително несъответствие в
размер над 150000 лв. за целия проверяван период, което, независимо от странния
законодателен подход, води до изпълнение и на следващата кумулативно изискуема предпоставка
за уважаване на исковете.
На последно място, в мотивите към Решение № 13 от
13.10.2012 г. на КС по к. д. № 6/2012 г., е посочено, че „ако … се установи значително несъответствие,
което не може да бъде оправдано със законните източници за забогатяване, остава
логичното заключение, че произходът на забогатяването е незаконен“, като принципно
е обоснована допустимостта на доказване чрез изключване на всички други
възможности. Следователно, ако ответниците твърдят наличие на такава
възможност, т.е. законен произход на имуществото си, в тяхна тежест е да го докажат
– така, както им е указано с доклада на настоящото дело. Независимо от това, в
хода на производството ответниците не доказаха законен източник за придобиване
на процесното имущество. Поради това съдът намира исковете за доказани по
основание.
По отношение на техния размер, съдът намира следното:
От една страна, както се обоснова по- горе,
несъответствието между нетните доходи и стойността на придобитото имущество с
натрупване за целия процесен период е в размер на минус 259336,17лв.
От друга страна, ищецът претендира отнемане на
имущество на обща стойност 208597,16 лева от ответниците, т.е. по- малко,
отколкото е размерът на установения недостиг.
Същевременно, съгласно т. 2 от Тълкувателно решение №
4 от 18.05.2023 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2021 г., ОСГК, не подлежи на отнемане в полза на държавата паричната равностойност на
получените суми с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и
впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен
законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични
в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено
преобразуването им в друго имущество. С оглед така даденото тълкуване:
·
Извършените
от ответниците преводи в полза на трети лица вече не се намират в техния
патримониум, поради което не са годен обект на отнемане. Това обуславя
отхвърляне на исковете в съответната им част.
·
Независимо
че вноските от самите ответници по техни собствени банкови сметки не са нито
приход, нито разход (според в.л. Л.), те представляват част от имуществото им,
и то – такава част, която, съгласно заключението по СИЕ, е кумулирана с
натрупване за целия процесен период. Следователно, те са налични под някаква
форма в това имущество към края на проверявания период, поради което отнемането
им не би влязло в противоречие с Тълкувателно решение № 4 от 18.05.2023 г. на
ВКС по тълк. д. № 4/2021 г., ОСГК.
На последно място, съдът намира, че искът за отнемане
на сумата 4500 лв., представляваща пазарната стойност към датата на
отчуждаването на мотоциклет "Ямаха“, модел „МТ 03” с рег. № СО1058А, рама
№ ZD0RM024000002088, дата на първа регистрация 23.07.2007г., придобит на
19.09.2016 г., следва да бъде уважен частично – до размер от 4300 лв. (тъй като
това е пазарната стойност на вещта към момента на отчуждаването й съгласно
заключението на в.л. С.), а за разликата до пълния предявен размер от 4500 лв.
– отхвърлен.
С
оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответниците следва
да заплатят на ищеца направените от него разноски по делото, пропорционално на
уважената част от исковете. Разноски се установяват в размер на 110 лв. (такса
за публикуване в Държавен вестник), 5701,94 лв. (възнаграждение за особения
представител на отв. В.), 375 лв. (депозит и допълнителен депозит за
възнаграждение на вещото лице по съдебно- техническата експертиза), 1750 лв.
(депозит за възнаграждение на вещото лице по съдебно- икономическата
експертиза) и 1050 лв. (допълнителен депозит за възнаграждение на вещото лице
по съдебно- икономическата експертиза, доказателства за който са постъпили на
07.04.2023г. след приключване на устните състезания), т.е. общо 8986,94лв. В
тези разноски не следва да се включва претендираното възнаграждение на
пълномощника на ищеца по делото от 5701,94 лв., тъй като то следва да се
определи по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 25, ал. 1
и ал. 2 от Наредбата за заплащането на правната помощ, което, с оглед уважената
част от исковете, съдът определя в размер от 540 лв. Така, с оглед
съотношението между уважена и отхвърлена част от иска, ответниците следва да
заплатят на ищеца част от направените от него разноски в производството,
изчислена както следва: ((208597,16-(1955,83+195,58+400+3240,81+3400,23+200))/208597,16)*(110+5701,94+375+1750+1050) = ((208597,16-9392,45)/208597,16)*8986,94 = (199204,71/208597,16)*
8986,94 = 8986,94*0,9549732604221457=8582,29лв.
Ответниците не са претендирали разноски, поради което
съдът не дължи произнасяне по този въпрос.
На последно място, ответникът следва да заплати в
полза на съда, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, сумата от 7968,19 лв.,
представляваща държавна такса върху уважената част от исковете.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОТНЕМА в полза на Държавата, на основание чл. 142 ал. 2 т. 2
във връзка с чл. 141 от ЗПКОНПИ, от В.Д.В.
с ЕГН ********** и В.И.В. с ЕГН **********, лек автомобил “Ауди“, модел „А4“ с per. № СО6407ВР, рама № WAUZZZ8DZTA227407, дата на първа регистрация 15.04.1996 г., придобит на
13.10.2016г. на името на В.Д.В..
ОТНЕМА на основание чл. 142 ал. 2 т. 1 във вр. с чл. 141 във
вр. чл.151 от ЗПКОНПИ, от В.И.В. с
ЕГН **********:
·
Сумата в размер общо на 1192,50 лв., представляваща
вноски на каса през 2010 г. по сметка в лева № 16426753 в „Банка ДСК“ ЕАД:
·
Сумата в размер общо на 12951,05
лв., представляваща преводи чрез системата MoneyGram;
·
Сумата в размер на 2 680,01 лв., представляваща вноски на каса за 2011 г. по
разплащателна сметка в лева с IBAN *** „ОББ“АД /“СИБАНК“ АД/;
·
Сумата в размер на 500 евро (с
равностойност 977,92 лв.), представляваща превод от
трето лице чрез системата MoneyGram в „Р.“ ЕАД;
·
Сумата в размер на 1 564,66 лв., представляваща превод от трето лице на 14.02.2014г. чрез системата Western
Union в „С. Ж. Е.“АД;
·
Сумата в размер общо на 390 евро (с
равностойност 762,77 лв.), представляваща преводи от
трети лица, чрез системата MoneyGram в „У.Б.“ АД;
·
Сумата в размер общо на 1933,60
лв., представляваща вноски от трети лица по разплащателна
сметка в лева с IBAN *** „Ю.Б.“
АД;
·
Сумата в размер общо на 474 лв., представляваща вноски на каса през 2011 г. по сметка в лева с IBAN *** „Ю.Б.“АД;
·
Сумата в размер общо на 4 965,83
лв., представляваща получени преводи чрез системата Western Union в периода 2009 г. -
2017 г. от трети лица в „Ю.Б." АД;
като ОТХВЪРЛЯ иска
по чл. 142 ал. 2 т. 1 във вр. с чл. 141 във вр. чл.151 от ЗПКОНПИ за отнемане в полза на Държавата от В.И.В.
с ЕГН ********** на:
·
Сумата в размер на 1 000 евро с
равностойност 1955,83 лв.. представляваща превод към
трето лице чрез системата MoneyGram в „Р.“ ЕАД;
·
Сумата в размер на 100 евро с
равностойност 195,58 лв.. представляваща превод към
трето лице чрез системата Western Union в „С. Ж. Е.“АД;
·
Сумата в размер
общо на 400 лв., представляваща превод към трето лице чрез системата Western Union в „Ю.Б.” АД.
ОТНЕМА в полза на Държавата, на основание чл. 142 ал. 2 т. 4 във вр. с чл. 141 във вр. чл. 151 от ЗПКОНПИ от В.Д.В. с ЕГН **********:
·
Сумата в размер общо на 8 563,08
лв., представляваща вноски на каса в периода 2014 г. - 2017
г. по разплащателна сметка в лева с № 22045131 в „Банка ДСК“ ЕАД (намалена с
плащания за разходи);
·
Сумата в размер общо на 37 392,98
лв., представляваща вноски от трети лица в периода 2014 г.
- 2017 г. по разплащателна сметка в лева с № 22045131 в „Банка ДСК“ ЕАД
(намалена с плащания за разходи):
·
Сумата в размер на 27 000 евро (с
равностойност 52 204,95 лв.), представляваща
преводи от трети лица по разплащателна сметка в лева с IBAN *** „ОББ“АД /„С.“ АД/;
·
Сумата в размер общо на 2 480
лв., представляваща вноски на каса по разплащателна сметка
с IBAN *** „У.Б.“АД;
Сумата в размер обшо на 1 650 евро с равностойност 3 227,12 лв.. представляваща
преводи от трети лица, чрез системата MoneyGram в „У.Б.“ АД;
·
Сумата в размер общо на 239 лв., представляваща вноски по разплащателна сметка в лева с IBAN *** общо на 1 370 лв.,
представляваща вноски на каса по разплащателна сметка в лева с IBAN *** „Ю.Б.“ АД.
·
Сумата в размер
общо на 15 393,69 лв., представляваща вноски на каса по разплащателна сметка в
лева с IBAN *** „Ю.Б.“ АД;
·
Сумата в размер
общо на 5 317,91 лв., представляваща вноски по сметка в лева с IBAN *** „Ю.Б."АД;
·
Сумата в размер
обшо на 1 200 лв., представляваща вноски от трети лица по Разплащателна сметка
в лева с IBAN *** „Ю.Б.“
АД:
·
Сумата в размер
общо на 36 513,64 лв., представляваща вноски на каса в „Ю.Б.“ АД.
като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 142 ал. 2 т. 4 във вр. с чл. 141 във вр. чл. 151 от ЗПКОНПИ за отнемане в полза на Държавата от В.Д.В. с ЕГН ********** на:
·
Сумата в размер
на 1 657 евро (с равностойност 3240,81лв.), представляваща превод към трето
лице чрез системата MoneyGram в
„Р.“ ЕАД:
·
Сумата в размер общо на 3 400,23
лв., представляваща превод към трето лице чрез системата Western Union в „Ю.Б." АД.
ОТНЕМА в полза на Държавата, на основание чл. 151 във вр. с чл. 142, ал. 2 т. 2, във връзка с чл.
141 от ЗПКОНПИ, от В.Д.В. с ЕГН ********** и В.И.В. с ЕГН **********, сумата 4300
лв., представляваща пазарната стойност към датата на отчуждаването на
мотоциклет "Ямаха“, модел “МТ 03” с рег. № СО1058А, рама № ZD0RM024000002088, дата на
първа регистрация 23.07.2007г., придобит на 19.09.2016 г., като ОТХВЪРЛЯ така предявения иск за разликата
над 4300 лв. до пълния предявен размер от 4500 лв.
ОСЪЖДА В.Д.В. с ЕГН ********** и В.И.В. с ЕГН ********** да
заплатят на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на
незаконно придобито имущество с БУЛСТАТ ********* сумата 8582,29лв.,
представляваща част от направените от ищеца в настоящото производство разноски,
пропорционална на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА В.Д.В. с ЕГН ********** и В.И.В. с ЕГН ********** да
заплатят на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на
незаконно придобито имущество с БУЛСТАТ ********* сумата 540 лв., представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА
В.Д.В. с ЕГН ********** и В.И.В. с
ЕГН ********** да заплатят на Софийския окръжен съд с БУЛСТАТ ********* и адрес
гр. С., бул. „В.“ № 2, държавна такса, пропорционална на уважената част от
исковете, в размер на 7968,19лв.
Решението може да се обжалва пред Софийския апелативен
съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него.
Окръжен
съдия: