№ 46
гр. П. , 13.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П. в публично заседание на двадесет и пети юни, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Илиана Г. Димитрова Васева
Членове:Борислав Ал. Илиев
Венцислав Г. Петров
при участието на секретаря Петя Кр. Борисова
като разгледа докладваното от Венцислав Г. Петров Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20215200600310 по описа за 2021 година
Производството е въззивно, по реда на глава 21-ва от НПК.
Делото е образувано по въззивна жалба на адв. Ч.Ч., в качеството на защитник на Б.С.
Б. – С., родена на 12.09.1960 г. в гр. П., и А.А.А. Е. С., роден на 20.05.1960 г. в Й. по
НЧХД № 1968/2019 г. по описа на РС - П., с която се сочи, че постановената присъда
по НЧХД № 1968/2019 г. на РС - П. е незаконосъобразна и необоснована. Въз основа на
направените в жалбата доводи и възражения е формулирано искане за отмяната на
присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимите да бъдат оправдани и
съответно отхвърлени предявените срещу тях граждански искове.
В съдебно заседание повереникът на тъжителя адв. Л. моли въззивната жалба да се
остави без уважение, с оглед на което да бъде потвърдена присъдата на РС - П. като
правилна и законосъобразна, излагайки подробни съображения.
Защитникът на подсъдимите адв. Ч. изцяло поддържа доводите, развити във възивната
жалба. В съдебно заседание развива множество различни съображения за
необоснованост и неправилност на атакувания съдебен акт. В обобщен вид
застъпваната защитна теза се основава на превратно установена фактическа
обстановка, за обосноваването на която първоинстанционният съд неправилно е
кредитирал доказателствената стойност на наличните по делото доказателствени
източницци.
Окръжният съд съобрази следното:
С Присъда № 260017/15.03.2021 г., постановена по НЧХД № 1968/2019 г. на РС - П.,
подсъдимите Б.С. Б. - С. и А.. А.. С. са признати за виновни в това, че на 23.08.2019 г. в
с. Ю., област П., в съучастие като съизвършители, са казали нещо унизително за честта
1
и достойнството на Т. Б. М., в негово присъствие, а именно „*****", „лъжци" и „****",
отправени едновременно към него и съпругата му Л.С. Б. - М.а - престъпление по чл.
148, ал. 1, т. 1 вр. чл. 146, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК вр. чл. 54 и чл. 57, ал. 2 от НК,
поради което А.С. е осъден на глоба в размер на 3 000 лева, платима в полза на
бюджета на съдебната власт, и на обществено порицание, което да се изпълни чрез
залепване на присъдата на видно място в кметство с. Ю., за срок от един месец, а на
основание чл. 78а, ал. 1 от НК Б.С. Б. - С. е освободена от наказателна отговорност за
извършеното от нея престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1 вр. чл. 146, ал. 1 вр. чл. 20, ал.
2 от НК, като й е наложено административно наказание глоба в размер на 1 000 лева,
платима в полза на бюджета на съдебната власт.
Със същата присъда подсъдимият А.С. е признат за виновен в това, че по същото време
и на същото място е причинил на Т. Б. М. лека телесна повреда, изразяваща се в болка,
поради което и на основание чл. 130, ал. 2 вр. чл. 54 и чл. 57, ал. 1 от НК същият е
осъден на глоба в размер на 100 лева, платима в полза на бюджета на съдебната власт.
На основание чл. 23, ал. 1 от НК на подсъдимия А.С. е определено и наложено едно
общо най-тежко наказание, а именно глоба в размер на 3 000 лева, платима в полза на
бюджета на съдебната власт.
На основание чл. 23, ал. 2 от НК към определеното най-тежко наказание глоба в
размер на 3 000 лева е присъединено наказанието обществено порицание, което да се
изпълни чрез залепване на присъдата на видно място в кметство с. Ю., за срок от един
месец.
С присъдата подсъдимите Б.С. Б. - С. и А.С. са осъдени да заплатят солидарно на Т. Б.
М. сумата от 1 500 лева, представляваща обезщетение за причинените с
престъплението по чл. 148, ал. 1, т. 1 вр. чл. 146, ал. 1 от НК неимуществени вреди,
ведно със законната лихва от датата на увреждането - 23.08.2019 г. до окончателното
плащане, като гражданският иск за разликата до претендираните 3 000 лева е
отхвърлен като неоснователен.
Осъден е А.С. да заплати на Т. Б. М. сумата от 500 лева, представляваща обезщетение
за причинените с престъплението по чл. 130, ал. 2 от НК неимуществени вреди, ведно
със законната лихва от датата на увреждането - 23.08.2019 г. до окончателното
плащане, като гражданският иск за разликата до претендираните 1 000 лева е
отхвърлен като неоснователен.
С присъдата подсъдимите Б.С. Б. - С. и А.С. са осъдени на основание чл. 189, ал. 3 от
НПК да заплатят в полза на бюджета на съдебната власт държавна такса по уважения
граждански иск от 1 500 лева, а именно по 30 лева всеки един от тях, а само
подсъдимият А.С. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт държавна такса от
50 лева по уважения граждански иск за 500 лева.
Осъдени са подсъдимите Б.С. Б. - С. и А.С. да заплатят на Т. Б. М. сторените по делото
съдебно-деловодни разноски за заплатени държавни такси от по 13.50 лева всеки един
от тях.
Пазарджишкият окръжен съд, след като обсъди доводите на страните, доказателствата
по делото и при цялостната проверка на обжалваната присъда, в съответствие с чл. 314
2
от НПК, намира въззивната жалба за процесуално допустима, подадена в срок от
легитимирано лице, а разгледана по същество си за неоснователна, по следните
съображения:
Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка,
която по категоричен начин се установява от събраните по делото гласни, писмени и
веществени доказателства, обсъдени подробно в мотивите на присъдата. Въз основа на
анализа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, първоинстанционният съд е приел следната фактическа обстановка, която
напълно се споделя от настоящия въззивен състав:
Подсъдимата Б.Б. е сестра, а нейният съпруг - подс. А.ед С., е съответно зет на
съпругата на тъжителя М. – св. Л. Б.-М.а.
Отношенията между двете семейства били изключително влошени от години по повод
спорове за наследствен имот – къща с дворно място, находящ се в с. Ю., обл.
Пазарджишка.
На 23.08.2019 г., вечерта около 20:00 часа, св. Л. Б.-М.а била сама в двора на къщата в
с. Ю., а съпругът й – тъжителят М., бил отишъл с велосипед до магазин в селото. В
този момент в къщата били и двамата подсъдими, които тръгвали да се прибират за гр.
П.. На тръгване обаче, подс. Б.Б. нападнала сестра си, като й нанесла няколко удара,
обидила я, успяла да я повали на земята, при което скъсала и презрамката на горната й
дреха /за това деяние подс. Б.Б. била осъдена с присъда по НЧХД № 1967/2019 г. на
ПзРС, влязла в сила на 03.06.2020 г., за престъпление по чл. 130, ал. 2 и чл. 148, ал. 1, т.
1 във вр. с чл. 146, ал. 1 от НК – л. 175 от делото/. Веднага след това двамата
подсъдими излезли на улицата и се качили в семейния им автомобил. Св. Л. Б.-М.а се
опитала да се свърже по телефона със съпруга си, но той не приел обаждането. Тогава
позвънила на кмета на селото – св. С.К., като потърсила съдействие от него. НезА.авно
след това св. Л. Б.-М.а излязла на улицата и застанала пред автомобила на
подсъдимите, препречвайки пътя му, като им казала да останат на място, защото щяла
да извика полиция. Те пък й казвали да се махне и че не може да ги спира.
В този момент тъжителят Т.М. се прибирал към дома си с велосипеда, като минал
покрай дома на техния съсед – св. Н.Н., отстоящ на около тридесет метра от техния
дом. Св. Н. бил на улицата и правел нещо по автомобила си, като двамата с М. се
поздравили, а последният продължил. Достигайки до съпругата си и виждайки, че е с
разкъсана дреха М. извикал към Н. за помощ, казвайки, че бият съпругата му. Св. Н.
тръгнал към тях, а М. слязъл от велосипеда си и го опрял отстрани. М. приближил към
автомобила на подсъдимите. В този момент от шофьорското място слязъл подс. А.ед С.
и се насочил към него. Нарекъл го *** и му нанесъл удар с ръка, който попаднал в
главата му отляво, около слепоочието и тила. Веднага след това хванал с ръце М. около
врата, а последният хванал ръцете му, за да препятства други удари. В този момент св.
Н. бил на около два метра от тях и като ги достигнал застанал странично между
двамата с гръб към тъжителя, като със своите ръце обгърнал отгоре и долу ръцете на
двамата държащи се, с което препятствал възможността да си нанасят удари. След
това, държейки ги започнал да им говори да се успокоят. След около 2-3 минути
подсъдимият и тъжителят се пуснали от захватите си, като подс. А.ед С. отишъл и
седнал на шофьорското място на автомобила си.
3
Междувременно подс. Б.Б. също била слязла от автомобила и през цялото време
обиждала тъжителя и съпругата му, наричайки ги *****, ****. Подс. А.ед С. също ги
наричал ***** и ****. Н. от обидените не отвърнал с обида на подсъдимите.
В този момент на място пристигнал с велосипед кметът на селото – св. С.К.. Спрял и
слязъл от колелото, като подпрял на стойка непосредствено пред автомобила на
подсъдимите. След това попитал присъстващите какво се случва, опитвайки се да
успокои ситуацията. С тези си действия обаче предизвикал гнева и словесната агресия
на подс. Б.Б.. Тя го нарекла *** и го питала какво иска от тях и защо е пристигнал.
След това подсъдимата С. извикала към съпруга си „сгази го, смачкай го“, а подс. А.ед
С. потеглил с автомобила си. Св. К. отскочил настрани, за да не бъде блъснат, след
което велосипедът му бил прегазен с предната част на автомобила и попаднал под
предната му броня. Подс. А.ед С. спрял автомобила и излязъл от него, като двамата със
съпругата си продължили да нанасят обиди към тъжителя и неговата съпруга, както и
към св. К..
В този момент св. Н. извадил мобилния си телефон и започнал да снима видеоклип.
След това подсъдимата казала на съпруга си да се качи на колата и да върне назад.
Тъжителят М. и св. К. стоели отстрани на автомобила, като в близост до тях била и
подсъдимата. М. споделил на К., че подс. А.ед С. го ударил преди това по главата, а
подсъдимата веднага след това казала на тъжителя „По главата те удари, ***“.
Подс. А.ед С. върнал автомобила малко назад, при което освободил прегазения
велосипед на св. К.. Подсъдимата С. взела велосипеда от земята и го захвърлила в
страни от пътя, като продължила да крещи и обижда присъстващите наричайки ги
„*****“ и „с ***** ще се разправям само“. Св. К. неколкократно й казал „спокойно“, а
тя направила коментар „…ти като си кмет, та какво“. Тъжителят в този момент
позвънил на тел. 112, за да съобщи за случилото се, като едновременно това отвърнал
на коментара й с думите „Ти като си луда, всичко ли ти е позволено“. Подсъдимата С.
отвърнала „Всичко ми е позволено“. Възмутен от поведението й К. й заявил „*******“,
при което подс. С. казала отново „***, ***** такива“. Св. К. я репликирал с думите
„Ще видим кой е *** след туй“, а тя посочила с ръка назад и казала „Ей ги, зад теб са“,
очевидно визирайки тъжителя М. и неговата съпруга. Подс. А.ед С. спрял с
автомобила на кръстовище, отстоящо на около 10-15 метра от мястото, на което било
прегазено колелото. В този момент св.К. се бил свързал с оператора на тел.112 и
започнал да съобщава какво се случило. Подсъдимата С. пък започнала да крещи, че
всичко било лъжа, след което се опитала да издърпа телефона му, но не успяла. След
това се качила в автомобила и със съпругът й потеглили за гр.П.. Междувременно св.
Л. Б.-М.а също била подала сигнал на тел.122 с оплакване, че е бита.
На място пристигнал и дежурен автопатрул на РУ- П., в чиито състав били свидетелите
Д.Г. и Г.К.. Те отрА.отили случая като взели обяснения от присъстващите и оформили
докладна записка.
Късно вечерта на инкриминираната дата, тъжителят М. посетил спешния кА.инет в
„МБАЛ П.“ АД с оплакване от световъртеж и главоболие от нанесен му побой. Той бил
прегледен и било констатирано наличие на повърхностна травма на окосмената част на
главата.
На 26.08.2019г. тъжителят М. посетил Амбулатория за специализирана извънболнична
4
медицинска помощ по съдебна медицина в гр.П., където бил освидетелстван от
съдебен лекар, който му издал медицинско удостоверение.
От приетото като писмено доказателство по делото медицинско удостоверение №
34/26.08.2019 г., издадено от д-р Петко М. се установява, че при извършения преглед
на тъжителя, по кожата на окосмената част на главата в ляво слепоочнотилно е
констатирано бледосинкаво овално кръвонасядане с размери 2/2 см. Съдебният лекар е
категоричен в издаденото СМУ, че това увреждане е резултата от действие на твърд
тъп предмет и отговаря по време и начин да е получено така, както твърди пострадалия
– удър с юмрук. Констатираното увреждане е причинило на пострадалия болка по
смисъла на чл. 130, ал. 2 от НК.
За да възприеме така отразената фактическа обстановка, първоинстанционният съд се е
позовал на показанията Л. Б.-М.а, Н.Н., С.К., частично от показанията на Д.Г. и Г.К.,
както и от приетите по делото писмени и веществени доказателства, сред които
флашпамет, съдържащ видеозапис направен с мобилен телефон от св. Н. и 2 бр.
компактдиска, съдържащи аудиозаписите на подадените сигнали на РЦ 112- К. от
свидетелите К. и Л. Б.-М.а.
В конкретния казус, настоящият съдебен състав счита, че първоинстанционният съд на
основата на така установената фактическа обстановка, при решаване на въпросите има
ли извършено деяние, извършено ли е то, от кои подсъдими е извършено, както и
относно вината и правната квалификация, правилно и законосъобразно се е позовал на
събраните по делото гласни доказателства, и на онези писмени и веществени такива,
които им кореспондират. Като е дал вяра именно на показанията на Л. Б.-М.а, Н.Н. и
С.К., първоинстанционният съд е достигнал до изводи, които са единствено възможни
и обосновани по начин, че всеки друг извод в противовес на направените от съда, е
невъзможен. Както вече се посочи, така оформената доказателствена съвкупност, на
която се е позовал районният съд, е подложена на внимателен анализ и оценка. Всички
доказателствени източници и фактите, които се възпроизвеждат с тях, са оценени,
както по отделно от гледна точка на тяхната безпристрастност и обективна
доказателствена стойност, така и в тяхната взаимна връзка и логическа обусловеност.
Прави впечатление, че първоинстанционният съд е положил съзнателни усилия да
преценя обективно доказателствената стойност на анализираните от него гласни
доказателства с оглед тяхната евентуална заинтересованост от изхода на делото. В тази
насока правилно са анализирани показанията на св. Л. Б.-М.а и Н.Н.. Показанията на
тези свидетели имат предопределящо значение относно релевантните за случая факти с
оглед правилното установяване на фактическата обстановка и произтичащите от нея
правни изводи. Тези свидетели в установената по делото последователност са
участвали като очевидци, макар и по различно време и в различна роля в хода на
цялата инкриминирана ситуация и от показанията на същите, се установяват най-
важните обстоятелства от предмета на доказване, свързани с времето и мястото на
извършване на деянието, участвалите в неговото изпълнение лица, механизмът и
последователността на събитията, както и настъпилият краен резултат досежно
изречените обидни изрази от двамата подсъдими по адрес на тъжителя М., както и
нанесената му телесна повреда от подс. С.. В тази връзка правилни са изводите на
първоинстанционния съд, че визираните доказателствени средства са взаимно
допълващи се, достатъчно детайлни, хронологични и обективни, тъй като всеки един
от тези двама свидетели пресъздава факти, които непосредствено е възприел в хода на
5
развиващите се пред очите му събития и в зависимост от положението, в което се е
намирал, както и поредността на пристигането си, и динамиката на случващото се.
Нещо повече, логическата очевидност на фактите, които посочените свидетели
възпроизвеждат е изведена и по пътя на формалната логика чрез съпоставителен
анализ на съществуващите между тях несъответствия. Действително при стриктното
съпоставяне между показанията на цитираните свидетели, могат да се открият известни
разминавания, но те не са останали незА.елязани от първоинстционния съд. Напротив,
това е инициирало съда да положи всички възможни процесуални усилия в търсене и
установяване на обективната истина по делото и най-вече за установяване на
релевантните за предмета на делото факти. В мотивите си първоинстанционният съд е
дал достатъчно ясен, убедителен и обоснован отговор, защо приема, че установените
несъответствия в показанията на св. Л. М.а и Н.Н., са несъществени. Това е така и
според настоящия въззивен състав, тъй като друго обяснение извън предложеното от
районния съд е невъзможно, доколкото св. Н. е категоричен, че е чул думите „*****“ и
„****“, както и че е чул подсъдимия С. да нарича тъжителя „***“, което в крайна
сметка напълно съответства и на инкриминираните с тъжбата изрази. Досежно
твърдяното от св. Л. Б. –М.а, че е видяла как подсъдимият С. нанася юмручен удар в
главата на съпруга й, следва да се отбележи, че и тук не е налице изолираност на
нейните показания или някакво съществено разминаване с показанията на св. Н..
Напротив, както правилно е констатирал първоинстанционният съд, в тази им част
показанията на двамата свидетели се намират помежду си в съотношение на взаимно
допълване. В тази връзка верни и убедителни са съображенията на съда, че ако св. Н.
беше недобросъвестен, нищо не му е пречило да каже, че освен замахване е видял и
попадащ върху тъжителя М. удар.
По-нататък, съвсем обосновано първоинстаниционният съд е поставил фактите, които
се възпроизвеждат от посочените двама свидетели и в частност от св. Н. като
основополагащо начало на цялостна верига от доказателства, всяко от които е
обективно свързано с основния факт и е от такова естество, че обсъдено във връзка с
всички останали, съставлява едно хармонично цяло. Така, веднага след анализа на
показанията на свидетелите Н. и Л. М.а, районният съд преминава към анализ и оценка
на приетите като писмени доказателства по делото – лист за преглед на пациент в
спешно отделение на „МБАЛ П.“ № 018480/23.08.19г., в който е констатирана и
посочена като диагноза „повърхностна травма на окосмената част на главата“, както и
от СМУ № 34/26.08.2019 год., с което е констатирано телено увреждане - бледосинкаво
овално кръвонасядане с размери 2/2 см по кожата на окосмената част на главата в ляво
слепоочнотилно.
В идентичен смисъл и логическа последователност са анализирани показанията на св.
С.К.. От този свидетел категорично се установява, че след като пристигнал на мястото
на инцидента, тъжителят М. му е споделил, че бил ударен по главата от страна на
подсъдимия С.. На практика показанията на този свидетел косвено потвърждават
показанията на посочените по-горе свидетели и имат контролен характер по
отношение на тяхната достоверност. Освен това този свидетел също е чул и възприел
изричаните и от двамата подсъдими обидни изрази. Не на последно място във веригата
от взаимно допълващи се доказателства, първоинстанционният съд е подложил на
правилен анализ приетата като веществено доказателство флашпамет, съдържаща
видеозапис на част от инцидента, направен с мобилен телефон от св. Н., което от своя
страна придава завършеност и правдивост на цялата система от факти, на които се е
6
позовал районният съд, за да обоснове крайните си изводи досежно авторството,
квалификацията и обстоятелствата, при които е извършено престъплението.
Видно от приложеното като доказателство по делото СМУ, независимо, че е съставено
три дни по-късно, описаните травматични увреждания – по кожата на окосмената част
на главата в ляво слепоочнотилно бледосинкаво овално кръвонасядане с размери 2/2
см е резултат от действие на твърд тъп предмет и отговаря по време и начин да е
получено така, както твърди пострадалия – удър с юмрук, което е причинило на е
причинило на пострадалия болка по смисъла на чл.130 ал.2 от НК.
От друга страна, съдът обосновано е преценил, че изолирани от доказателствената
съвкупност остават обясненията на подсъдимите подсъдимите Б. СТ. Б. и А.. А.. С.,
относно твърденията им, че на инкриминираната дата инцидент с физическо насилие
над тъжителя М. не е имало, както и че след пристигането на тъжителя М. не са
отправяли обиди, както към него, така и към съпругата му. В тази насока са изложени
убедителни съображения чрез съпоставка на същите твърдения през призмата на
противоречията им с останалите събрани по делото гласни, писмени и веществени
доказателства. На базата на така извършените съпоставителен анализ и оценка досежно
доказателствената стойност на посочените доказателствени източници, решаващият
извод, направен от районния съд, че обясненията на подсъдимите са напълно
опровергани от останалите доказателства и доказателствени средства, изцяло се
споделя от настоящата съдебна инстанция, поради което не е необходимо същите
мотиви отново да бъдат преповтаряни. По аналогичен начин, чрез задълбочен
съпоставителен анализ, районният съд е изложил обосновани съображения защо на
приема за достоверни твърденията на подсъдимите, а именно: че след пристигането
си Тъжителя М. също им ******** си, като има казал, че са ***** и че няма да ходят
никъде; че подсъдимият С. излязъл ******о му, но в този момент М. замахнал да го
удари, при което горният се предпазил с ръка и така бил изкълчен палецът му; че
след пристигането на св. К., подсъдимият С. не е е ********, както и че подс.Б.Б. не
е отправяла още обиди към сем.М.и и св.К.; че св К. след като слязъл от велосипеда
сам го хвърлил, *****, след което К. ****** и да вика нещо от рода на
„*************.
В случая и настоящият въззивен състав, след внимателен анализ, дава само отчасти
вяра на изложеното от подсъдимите, но го приема в останалата му част за защитна
версия, която се опровергава от останалите доказателства, събрани по делото. В тези
обяснения прозира двояката им правна природа на основно гласно доказателствено
средство, но така също и на такова, чрез което лицето упражнява в пълен обем правото
си на защита. В тази насока на мисли, достоверността им следва да бъде установена
при спазване на общите правила относно гласните доказателствени средства и при
съблюдаване на дефинитивните правила за оценка на доказателствата. Настоящият съд
приема цитираните по-горе твърдения за достоверни в частта, касаеща времето и
мястото на пререканието и присъствието на свидетелите Н. и К.. От друга страна,
житейски нелогично е първо тъжителят М., а след това и св. К. независимо един от
друг да правят опити да спрат автомобила на подсъдимите някак си безпричинно и не
по друг начин, а като хвърлят велосипедите си под гумите му. Нелогично звучи и да е
възможно изкълчане на палец при защитна реакция от удар, насочен към главата, като
е по-вероятно изкълчването на пръста да е в резултат на неадекватно нанасяне на удар.
Житейски нелогично е и в развоя на създалата се конфликтна ситуация подсъдимите
7
да не са изрекли нито една обида към М.и и К., водени единствено от желанието да се
приберат с автомобила си към П.. Индиция за това са и последващите кадри от
направения видеоклип с телефона на св. Н..
В тази връзка не може да се отрече, че в тази си част твърденията на подсъдимите не
следва да получат кредит на доверие, което и според настоящата инстанция е
правилният извод, както предвид очевидната им изолираност, така и с оглед тяхната
логическата несъвместимост с обсъдените по-горе доказателствени материали, които
като система от факти категорично и безпротиворечиво разкриват верността и
логическата очевидност на изведените от съда крайни фактически и правни изводи.
С оглед на изложеното до тук, настоящият съдебен състав счита, че в конкретния
случай първоинстанционният съд като е основал присъдата си върху посочените по-
горе доказателства, които в своята съвкупност съставляват система от факти, свързани
помежду си в хармонично цяло с главния факт, е достигнал до изводи, които са
единствено възможни и изключващи всички останали.
По изложените от защитата възражения, въззивният съд прие следното:
Неоснователно е възражението на адв. Ч., че първоинстанционният съд като е дал вяра
на показанията Л. М., Н. Н., С.К., както и на видеозаписа от мобилния телефон,
направен от свид. Н. и разпечатката от телефон 112, е установил по превратен начин
релевантната по делото фактическа обстановка въз основа на неправилно кредитирани
свидетелски показания. Напротив, в мотивите на районния съд не е изведен нито един
извод по фактите и доказателствата, който да не почива на събраните и приобщени по
делото гласни, писмени и веществени доказателства. В тази връзка следва да се
отбележи, че вътрешното убеждение на първоинстанционния съд е правилно изградено
на основата на всички събрани по делото доказателствени материали, обсъдени по
отделно и в тяхната цялост. В мотивите си съдът подробно и обосновано е посочил кои
доказателства приема за установени и въз основа на кои доказателствени източници.
Изложени са и съответни убедителни съображения кои от доказателствените
източници съдът не възприема, след като са обсъдени съдържащите се в тях обективни
несъответствия, изведени на основата на направения задълбочен анализ на тяхната
доказателствена стойност, ориентирана изцяло в подкрепа на изградената защитна теза
на подсъдимите.
Неоснователни са изложените твърдения, че възведените в тъжбата фактически
положения не отговарят на възпреитата в присъдата фактическа обстановка. В
разпоредбата на чл. 81, ал. 1 от НПК са регламентирани изискванията към
съдържанието на тъжбата, с подаването на която се поставя началото на наказателното
преследване на обвиненото лице за престъпление от частен характер, като в настоящия
случай изложеното от тъжителя М. в неговата тъжба покрива тези изисквания. В
конкретния случай, посочените в нея обстоятелства са очертали надлежно рамката на
производството и предмета на доказване по делото. Те са установени от събраните по
делото доказателства по изискуемия от закона начин, за което районният съд, както
вече нееднократно се посочи, е изложил подробни съображения. Тези съображения
няма причини да не бъдат споделени, защото се основават на задълбочен и прецизен
доказателствен анализ на всички източници на правнорелевантни факти по делото.
Така посочените данни, според настоящият състав, съдържат в себе си достатъчно и
недвусмислено описание на фактическите обстоятелствата, при които е извършено
8
твърдяното престъпление. След като частният тъжител е конкретизирал времето,
мястото и начина на извършване на престъплението, което претендира, че е извършено
спрямо него, това е достатъчно за да се приеме, че тъжбата отговаря на изискванията
на чл. 81, ал. 1 НПК.
Необоснована за настоящия съд остана аргументацията за наличие на три
последователни скандала по отношение на обвинението за обида с произтичащото от
това, според защитата, смесване на инциденти с идентични фактически състави по
приключили дела. Както вече се посочи, производството пред първата инстанция е
протекло при ясно очертан предмет на доказване с точно определени време-
пространствени граници на инкриминираното в тъжбата събитие, в което са изложени
съответните идентифициращи фактически обстоятелства за ролята на всеки един от
посочените в него участници, поради което за настоящия въззивен състав по никакъв
начин не стои въпросът да изследва дали е допуснато процесуално нарушение,
произтичащо от наличието на фактическа идентичност между същите участници по
други дела, доколкото е допустимо при една и съща фактическа обстановка
процесуалните роли на участвалите в нея лица да бъдат напълно различни. В случая
първоинстанционния съд се е произнесъл по конкретно обвинение, основано на
конкретна фактическа обстановка спрямо конкретни лица с индивидуализирани по
време, място и начин на извършване деяния.
По отношение на възражението за общо изречените обидни думи „*****, *****“ без
индивидуализиране на конкретното лице, за което да са адресирани, следва да се
отбележи, че дори и при беглия прочит на събраните по делото доказателства няма
съмнение кой е техният адресат. За пълнота е редно да се отбележи, че съдебната
практика прима, че е налице съставомерност и в случаите, когато съществува
принципната възможност за възприемане на обидната проява без да е необходимо
засегнатото лице на всяка цена да присъства на мястото, където са изказани обидните
думи, като за тази цел е необходимо същите да са възприети от него, което по
настоящето дело и по-конкретно по отношение на тъжителя М. е факт, който не буди
никакво съмнение.
Настоящия въззивен състав намира за неоснователни и напълно голословни
твърденията, че при съпоставката на приетите по делото телефонни разпечатки и
показанията на свидетелите Л. М.а, Н. Н. и С.К. е налице интерпретиране на
фактическата обстановка в полза на обвинението. Напротив, обратното е вярно, тъй
като всеки обективен и безпристрастен прочит на тези доказателства не би могъл да
доведе до извод за опорочено интерпретиране на доказателствата в полза на частното
обвинение или пък да остави място за тълкуване по начин, който да се различава от
предложения от първоинстанционния съд доказателствен анализ и оценка не само на
посочените доказателства, но и на цялата приобщена по делото доказателствена
съвкупност.
Настоящия съдебен състав не приема аргументите на адв. Ч. в насока недоказаност на
обвинението за нанесената на тъжителя М. телесна повреда предвид наличните
разминавания в показанията на свидетелите и приложената по делото медицинска
документация с оглед на обстоятелството дали същата е нанесена при удар във врата
или е резултат от причинено увреждане на лява слепоочна кост. В тази насока
първоинстанционният съд е изложил надлежно мотиви, че разминаванията в
показанията на св. Л. М.а и св. Н. се дължат на изминалото време от инцидента до
9
момента на свидетелстването им като в крайна сметка е приел, че е налице удар в
главата от страна на подс. С., който се доказва и от приетите по делото като писмени
доказателства – лист за преглед на пациент в спешно отделение на „МБАЛ П.“ №
018480/23.08.19г., в който е констатирана и посочена като диагноза „повърхностна
травма на окосмената част на главата“, както и от СМУ № 34/26.08.2019 год. Що се
отнася до направеното оспорване на доказателствената стойност на приложената по
делото медицинска документация, следва да се отбележи, че както съдебно-
медицинското удостоверние, а така също и амбулаторните листове са изготвени по
повод искане на тъжителя, поради което и няма как да не бъдат приети за нарочни
документи. Дали това е било единствено и само с цел подкрепа с доказателства на
настоящето производство е въпрос, който не стои на дневен ред, тъй като по такъв род
дела се изготвят именно такъв вид документи, но както беше посочено и по-горе,
същите са не само в корелация помежду си, но и не са изолирани от заявеното като
механизъм на причиняване на телесната повреда от показанията на св. Н., К. и Л. М.а, а
също и от обективираното в медицинското удостеверение. Медицинското заключение е
изготвено от вещо лице, което освен това е обективно, всестранно и пълно, както и
плод на специални знания в областта на медицината.
Няма характера на съществено процесуално нарушение, което да наложи отмяна и
връщане на делото на първата съдебна инстанция, обстоятелството, че
първоинстанционния съд не е обсъдил приетото по делото медицинско заключение за
причинените увреждания на подсъдимата Б. С., тъй като в случая не са налице данни за
приложението на иснтитута на реторсията, а и принципно е недопустимо смесването
на качеството "подсъдим" с качеството на "частен тъжител". Това са противоположни
страни, които имат противоположни права. В производствата от наказателно-частен
характер е недопустимо пострадалия (т.е. тъжителя) да бъде разпитван като свидетел,
защото именно пострадалият е "господаря" на обвинението, а подсъдимият има право
да дава обяснения, при това каквито намери за добре с оглед възприетата от него
защитна позиция.
Правилно в мотивите си съдът не е коментирал показанията на полицейските
служители, доколкото тяхното пристигане значително време след като е приключил
инцидента, за който са повикани, прави показанията им неотносими към предмета на
доказване по делото. Същите и се разминават с обективни факти по делото - напр. св.
К. заявява, че не си спомня дали някой е бил с разкъсана дреха (а това очевидно е св. Л.
М.а, видно от видеото от флашпаметта).
С оглед на изложеното неоснователни се явяват претенциите за приложението на чл. 9,
ал. 2 от НК. Приложението на тази разпоредба изисква преценка дали деянието е
толкова малозначително, че не е обществено опасно или пък обществената му
опасност е явно незначителна. Въззивният съд намира, че в случая че не са налице
предпоставки за приложение на чл. 9, ал. 2 НК и в подкрепа на този извод следва да се
има в предвид, че от събраните по делото доказателства става ясно, че леката телесна
повреда е резултат от ескалиращо през годините напрежение по повод имотните
спорове между двете семейства, както и че телесната повреда, нанесена на подс. М. е в
присъствието на съпругата му, съпроводена е публично изречени обиди и ругатни,
като осъществяването й е следствие от желанието на подсъдимия за физическа
саморазправа с тъжителя. Тези обстоятелства водят до извод, че не са налице
предпоставките за прилагане на разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК, тъй като са налице
10
множество деяния, различни по своя характер и степен на обществена опасност при
това извършени от различни лица, което пък изключва и възможността в конкретния
случай да се приеме, че всяко едно от инкриминираните деяния не е общесвеноопасно
или че неговата обществена опасност е явно незначителна.
С оглед на гореизложеното, въззивния съд, приема, че от страна на първата инстанция
правилно и обосновано е приел, че от обективна и субективна страна подсъдимите Б.
СТ. Б. и А.. А.. С., са осъществили престъпния състав на престъпление по чл.148 ал.1,
т.1 във вр. с чл.146 ал.1 и с чл.20 ал.2 от НК, като на 23.08.2019г., в с. Ю., обл.П., в
съучастие като съизвършители, са казали нещо унизително за честта и достойнството
на Т. Б. М., в негово присъствие, а именно изразите „*****“, „лъжци“ и „****“,
отправени едновременно към него и съпругата му Л.С. Б. – М.а, като обидите са
нанесени публично.
Правилно и обосновано районния съд е очертал обективния признак на престъпното
деяние по чл.130, ал.2 от НК, а именно, че на 23.08.2019г., в с. Ю., обл.П. подс. А.. А..
С. е причинил на Т. Б. М. лека телесна повреда, изразяваща се в болка. Субективният
елемент от състава на така извършеното престъпление правилно е определен, а
именно: деянието е извършени виновно с форма на вината - пряк умисъл - чл. 11, ал. 2
от НК.
Първоинстанционният съд, при определяне на наказанието се е съобразил със степента
на обществена опасност на конкретно извършеното от страна на подсъдимите
престъпление, както и неговата степен на обществена опасност.
Правилно е наложено административно наказание глоба за извършеното
престъпление от подс. Б. Б. – С. по чл.148 ал.1, т.1 във вр. с чл.146 ал.1 и във вр. с чл.20
ал.2 от НК, с приложение разпоредбата на чл.78а от НК.
Правилно при определяне на наказанието на подс. А.. А.. С. първоинстанционният съд
е съобразил, че за извършените от него две престъпления, при условията на идеална
съвкупност по смисъла на чл.23 ал.1 от НК, разпоредбата на чл.78а ал.1 от НК е
неприложима, предвид зА.раната по чл.78а ал.7 от НК. При това положение
законосъобразно районният съд е приел, че за престъплението по чл.148 ал.1, т.1 във
вр. с чл.146 ал.1 и във вр. с чл.20 ал.2 от НК, следва да му бъде наложено наказание
глоба в размер на три хиляди лева, както и кумулативно предвиденото наказание
обществено порицание, което да се изпълни чрез залепване на присъдата на видно
място в кметството на с.Ю. за срок от един месец.
За престъплението по чл. 130, ал. 2 НК съдът правилно е приел, че на подс. А.ед С.
следва да бъде наложено наказанието по третата алтернатива, а именно глоба в размер
на 100 лева.
Правилно на основание чл. 23, ал.1 от НК съдът е определил едно общо най-тежко
наказание, а именно глоба в размер на 3000 лв., платима в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на Районен съд-П. като на основание чл.23 ал.2 от НК, към
определеното общо най-тежко наказание съдът е присъединил наказанието обществено
порицание, което да се изпълни чрез залепване на присъдата на видно място в кметство
с. Ю., за срок от един месец.
11
Определеният размер на предявените от тъжителя М. против подсъдимите граждански
искове, е постановен в един справедлив размер, като същите са съобразени с
изискването на чл.52 от ЗЗД. В случая, първата инстанция е изложила подробни
мотиви, които се споделят от въззивната инстанция.
Правилно на основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът е осъдил подсъдимите Б. Б. – С. и
А.ед С. да заплатят в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд -
П. 4% ДТ върху размера на уважения граждански иск от 1500лв, а именно такса в
размер на по 30 лева за всеки един от тях, а само подсъдимия А.. А.. С. да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - П. ДТ върху размера
на уважения граждански иск от 500 лв. – такса в размер на 50 лева.
Правилно подсъдимите са били осъдени да заплатят на частния обвинител и
граждански ищец Т.М. сторените съдебно-деловодни разноски за заплатени ДТ за
образуване на производство и съдебни удостоверения в размер на по 13.50 лева за
всеки един от тях.
При направената служебна проверка, съгласно разпоредбата на чл.314, ал.1 от НПК,
настоящият съдебен състав не констатира, допуснати съществени процесуални
нарушения, даващи основания за нейната отмяна като незаконосъобразна.
С оглед на гореизложеното, постановената присъда на РС- П., като правилна и
законосъобразна следва да се потвърди, а въззивната жалба, на защитника на
подсъдимите да се остави без уважение.
По изложените съображения и на основание чл.338 от НПК, Пазарджишкия окръжен
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 260017/15.03.2021 г., постановена по НЧХД №
1968/2019 г. на РС - П..
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12