№ 14537
гр. София, 14.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ВА
при участието на секретаря ЕД
като разгледа докладваното от ВА Гражданско дело № 20221110132715 по
описа за 2022 година
РЕШЕ.Е
14.12.2022 г., гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав, в открито публично
заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди и двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВА
при секретаря ЕД, като разгледа докладваното от съдия ВА гр. дело № 32715/2022 г. по
описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Подадена е искова молба от „ФИ“ ЕАД срещу Е. Г. Б., като се твърди, че ответницата
била сключила Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и
предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка № 51РКО-В-1814/17.10.2007 г. с
„ПИБ“ АД. Поддържа, че вземанията по договора са били цедирани, за което ответницата
била уведомена. Навежда доводи, че ответника не била заплатила дължими суми, както
следва: сумата от 5000,00 лева главница по договора, както и сумата от 26,39 лева –
обезтещетЕ.е за забава в размер на законната лихва за периода от 11.07.2019 г. до 29.07.2019
г. Развива съображЕ.я, че вземанията били обявЕ. за предсрочно изискуеми Излага
съображЕ.я, че е издадена заповед за изпълнЕ.е по чл. 417 ГПК, но ответницата била
възразила, поради което имал правен интерес от предявЕ.я иск. Иска да бъде признато за
1
установено, че ответницата дължи претендираните суми, както и присъждането на
деловодни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба, с който
предявЕ.те искове са оспорЕ.. Твърди, че не дължи претендираните суми, тъй като
вземанията били погасЕ. по давност, което обосновава подробно, като сочи, че не спори, че
страните са се намирали в облигационно отношЕ. по твърдЕ.я договор. Инвокира доводи, че
в случая била приложима общата 5-годишна давност, като предвид твърдЕ.ята на страните и
условията по договора, претендираните вземания били погасЕ. по давност. Поддържа, че са
ирелевантни доводите на ищеца за обявена предсрочна изискуемост. Излага съображЕ.я, че
по отношЕ.е на акцесорното вземане следвало да се приложи правилото на чл. 119 ЗЗД.
Твърди, че не е уведомена за извършената цесия, а уведомлЕ.ето изхождало от лице, което
нямало представителна власт. Поддържа, че изпълнителното дело, което било образувано от
цедента е било прекратено преди завеждане на иска, във връзка с което излага съображЕ.я
досежно цесията. Иска отхвърляне на предявЕ.те искове. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмЕ. доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
СРС, 156-ти състав е сезиран с първоначално обективно, кумулативно съединЕ.
положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 415,
ал. 1, т. 1 ГПК, във вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Спорните материални субективни права са обусловЕ. от осъществяването в
обективната действителност на следните материални предпоставки (юридически факти): 1)
наличието на валиден договор за издаване на кредитна карта и овърдрафт между ищеца и
ответника; 2) клаузите от договора да са валидни, като не са неравноправни и не
противоречат на императивните материалноправни норми; 3) клаузите от договора да са
индивидуално уговорЕ. или да не нарушават значително равновесието между страните и не
накърняват добрите нрави; 4) усвояване на парични суми по издадената кредитна карта и
предоставЕ.я овърдафт в твърдЕ.я от ищеца размер, които да не са заплатЕ. на уговорЕ.я в
договора падеж; 5) наличието на валиден договор за цесия, който да е надлежно съобщен на
ответника.
Според, постановките на т. 10б от Тълкувателно решЕ.е № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС
по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК „ При настъпило частно правоприемство легитимиран да
предяви иска е праводателят - заявител в заповедното производство, на когото съдът е
дал указанията по чл. 415, ал. 1 ГПК. Исковият процес продължава между заявителя и
ответника по правилото на чл. 226 ГПК със съответно приложЕ.е и на нормите на 226, ал.
2 и ал. 3 ГПК. В хипотезата на частно правоприемство по договор за цесия, цесионерът
няма качеството на заявител и указанията по чл. 415, ал. 1 ГПК се дават от съда на
цедента, който е легитимиран да предяви иска. С предявяването на иска е създадена
висящност на исковия процес от момента на подаване на заявлЕ.ето, към който момент
цедентът е носител на спорното право, поради което същият не предявява чужди права
пред съд. В течЕ.е на делото той е праводател на прехвърленото спорно право и
първоначална страна по смисъла на чл. 226, ал. 1 ГПК. По тези съображЕ.я искът би
могъл да се предяви и от цесионера при спазване на срока по чл. 415, ал. 1 ГПК, който и
по отношЕ.е на него тече от датата на връчване на указанията на съда на цедента. В
2
диспозитива на съдебното решЕ.е по установителния иск съдът следва да отрази
настъпилото правоприемство в страните по издадената заповед за изпълнЕ.е.“
Приложен е Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип
и предоставянето на овърдрафт по разплащателна сметка № 51РКО-В-1814/17.10.2007 г.,
сключен между „ПИБ“ АД от една страна в качеството на кредитодател, наричан още
„Банката“ и Е. Г. Б. от друга страна, в качеството на кредитополучател, наричана още
титуляр. По силата на договора банката предоставя на титуляра кредит овърдрафт по
картова разплащателна сметка – посочена в договора, и издава към нея револвираща
кредитна карта с лимит от 5000,00 лева, а титулярът се задължава да възстановява
ползваната сума, съобразно уговореното в договора.
Според уговореното в клаузата на чл. 3 от договора, срокът за ползване на
овърдрафта е до 17.10.2009 г., като същият се подновява автоматично при условията и по
реда предвидЕ. в общите условия. А съгласно чл. 6 от договора, титулярът се ползва с 45-
дневен гратисен период. В случай, че до датата на падежа титулярът погаси изцяло
дебитното салдо по разплащателната сметка, формирано до края на отчетния период,
банката не начислява лихва върху дебитното салдо.
Според правилото на чл. 20 ЗЗД, при тълкуването на договорите трябва да се търси
действителната обща воля на страните. Отделните уговорки трябва да се тълкуват във
връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор,
с оглед целта на договора обичаите в практиката и добросъвестността.
Договорът е частен диспозитивен документ, който е подписан от страните, като при
липсата на доказателства за неговата неавтентичност последният обвързва страните с оглед
обективирани в него изявлЕ.я и произтичащите от това права и задължЕ.я – арг. чл. 180
ГПК.
По правната си характеристика договорът за банков кредит, респ. предоставянето му
чрез кредитна карта, представлява двустранен, консенсуален, формален, възмезден и
комутативен договор. По силата на договора за банков кредит кредитодателят поема
задължЕ.ето да предостави на кредитополучателя уговорената по договора сума, т.е.
предоставянето на сумата не е част от фактически състав на сключването на договора, а е в
изпълнЕ.е на същия, а за кредитополучателят възниква облигационното задължЕ.е да върне
предоставената парична сума в уговорЕ.я в договора срок, ведно с договорената
възнаградителна лихва.
Следователно безспорно е установено, че между ответника и банката е било
възникнало валидно облигационно отношЕ.е по предоставяне на банков кредит чрез
кредитна карта.
Приложен е Договор за цесия от 08.06.2021 г., сключен между „ПИБ“ АД от една
страна – в качеството на цедент и „ФИ“ ЕАД от друга страна – в качеството на цесионер.
Съобразно уговореното в договора, цедентът прехвърля неотмЕ.мо на цесионера вземания
посочЕ. в ПриложЕ.е № 1 към договора, заедно с всички привилегии и други
принадлежности, включително изтеклите лихви и право на разноски.
По делото е представено извлечЕ.е стр. 1, стр. 38 и стр. 52 от ПриложЕ.е № 1 към
Договор за цесия от 08.06.2021 г., като на страницата 38 са посочЕ. вземания към ответника
– без ясно посочено основание и при разминаващи се суми с претендираните.
Настоящият съдебен състав намира, че ПриложЕ.е № 1 (л. 19-21 в кориците на
делото) няма необходимата доказателствена стойност да установи, идентичността на
претендираните вземания, доколкото очевидно не съвпадат с претенцията на ищеца – по
размер (доколкото и не може и да се установи точно какви вземания по пера са били
3
предмет на цесията, а освен това и в самото записване в приложЕ.ето е налице изтриване в
едната част, поради което същото е непълно), освен това от посоченото в приложЕ.ето не
може да се направи извод вземания възникващи от кое основания са прехвърлЕ., като в
случая е приложимо и правилото на чл. 178, ал. 2, изр. 1 ГПК, че съдът оценява
доказателствената сила на документа, в който има зачерквания, изтривания, добавки между
редовете и други външни недостатъци, с оглед на всички обстоятелства по делото. В случая
се касае за частен свидетелства документ, който се ползва с формална доказателствена сила.
Формалната доказателствена сила както на официалните, така и на частните документи, се
отнася до факта на писменото изявлЕ.е и неговото авторство – чл. 180 ГПК. За разлика от
официалния свидетелстващ документ, частният свидетелстващ документ няма материална
доказателствена сила, освен ако съдържа неизгодни за издателя му факти, в който случай
има силата на извънсъдебно признание. Това обаче не означава, че частният свидетелстващ
документ няма никаква доказателствена стойност. Доказателствената стойност на частните
свидетелстващи документи се преценява от съда по вътрешно убеждЕ.е с оглед на всички
обстоятелства по делото – така РешЕ.е № 136 от 14.05.2015 г. на ВКС по гр. д. №
6554/2014 г., IV г. о., ГК; РешЕ.е № 88 от 23.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4766/2013 г., III
г. о., ГК. Когато по делото не са сочЕ., респ. не са събрани други доказателствЕ. средства и
вземанията са оспорЕ., то това е достатъчно, за да съдът да направи извод, че твърдЕ.ят факт
не се е осъществил пълно и главно в обективната действителност. Нещо повече, извадката
от документ на който страната основава вземането си е допълнителна индиция за
приложЕ.ето на чл. 178, ал. 2 ГПК, което е индикация за съда за евентуално скриване на
неизгодни за страната факти, доколкото същата предоставя на страна избирателно
възможността писменото доказателствено средства да бъде преценено в цялост,
включително и с оглед останалите събрани по делото доказателствЕ. средства.
На следващо място съдът, намира, че следва да обсъди и направеното възражЕ.е за
давност.
Прието и неоспорено е заключЕ.ето на ССчЕ от което се установява, че с кредитната
карта са извършвани плащания и теглЕ.я за периода от 22.10.2007 г. до 09.07.2010 г., които
са в общ размер на 34438,43 лева, която включва главница, възнаградителни, мораторни
лихви и неустойки. Изяснено е, че общо заплатЕ.те суми от ответницата за периода
05.11.2007 г. до 16.12.2013 г. са в общ размер на 12165,00 лева, като оставали общо дължими
суми от 22273,43 лева. Изяснено е, че неизплатената главница по договора е в размер на
5000,00 лева, а дължимата мораторна лихва за периода от 11.07.2019 г. до 29.07.2019 г. е в
размер на 26,39 лева.
Съдът, като извърши преценка на заключЕ.ето на ССчЕ, съобразно правилото на чл.
202 ГПК намира, че следва да го кредитира, тъй като е изготвено обективно, компетентно и
добросъвестно. Вещото лице е отговорило изчерпателно на поставЕ.те задачи, като по
делото липсват доказателства, че експертът е заинтересован от изхода на правния спор или е
недобросъвестен.
Настоящото производство е образувано при условията на чл. 422 ГПК, поради което с
оглед уредената фикция в посочената норма, настоящият иск се счита предявен от
30.07.2019 г. – датата на подаването на заявлЕ.ето за издаване на заповед за изпълнЕ.е. При
това положЕ.е с оглед приложЕ.е на нормите на чл. 115, б. „ж“ ЗЗД и чл. 116, б. „б“ ЗЗД от
този момента давността се счита спряна и прекъсната.
На първо място трябва да се посочи, в случая приложима е общата погасителна
давност, която е 5-годишна – арг. чл. 110 ЗЗД. При договор за банков кредит се касае за
единно вземане, чието изпълнЕ.е е разсрочено на части – така РешЕ.е № 161/08.02.2016 по
дело №1153/2014 на ВКС, ТК, II Т.О.; РешЕ.е № 261 от 12.07.2011 г. по гр. д. № 795 от
2010 г., ІV Г. О., ГК; РешЕ.е № 28 от 05.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 523/2011 г., III Г.
О., ГК; РешЕ.е №582/21.12.2010г. по гр.д. 1384/2009г. на IV г.о. на ВКС; РешЕ.е №
4
147/23.07.2012г. по гр.д. 627/2011г. на III г.о. на ВКС; РешЕ.е №90/31.03.2014г. по гр.д.
6629/2013г. на IV г.о. на ВКС . Тоест, предвид момента на предявяването на иска всички
вземания преди 30.07.2014 г. са погасЕ. по давност.
С оглед извършеното тълкуване на договора, съдът достига до извод, че принципно в
същия е бил уговорен прекратителен срок – до 17.10.2009 г., доколкото в представЕ.те по
делото доказателства – процесния договор няма клауза в противен смисъл, а общите условия
към договора макар и да предвижда продължаване на договора (отделен е въпроса, че по
делото са представЕ. различни общи условия от страна на заявителя в заповедното
производство и от ищеца в настоящото производство), то следва да се вземе предвид
кредитирано заключЕ.е на ССчЕ – тъй като изискуемостта на вземанията е свързана с
погасителната давност – арг. чл. 114 ЗЗД. А с оглед граматическото, систематичното и
телеологическото тълкуване на клаузите на чл. 6, чл. 7 и чл. 8 от договора, трябва да се
направи извод, че след изтичане на гратисният 45- дневен период, съответните вземания по
договора са били станали дължими, като съдът отчита и факта, че по делото ищецът не е
ангажирал доказателства за приложимите към договора общи условия, за да евентуално при
тълкуването на договора да може да се направи извод в друга насока. Тоест, след изтичането
на 45-дневният срок е настъпвала изискуемостта за съответната главница и акцесрони
вземания към нея (договорни възнаградителна лихви, мораторни лихви и мораторни
неустойки). Но дори да се приеме, че договорът не е бил под прекратителния срок
17.10.2009 г., то последното усвояване от страна на ответника, с оглед заключЕ.ето на ССчЕ
е 09.07.2010 г. Именно с настъпването на изискуемостта, правилото на чл. 114, ал. 1 ЗЗД
свързва започването на течЕ.е на давностният срок, като в случая предвид посоченото по-
горе следва, че вземанията са погасЕ. по давност. В тази насока трябва да се отбележи, че
вземанията за договорна възнаградителна лихва, мораторна лихва и мораторна неустойка
(неправилно именувана наказателна лихва) са акцесорни вземания с оглед главното вземане
– за усвоЕ.те суми по договора за кредитна карта. А според, правилото на чл. 119 ЗЗД с
погасяването на главното вземане се погасяват и произтичащите от него допълнителни
вземания, макар давността за тях да не е изтекла.
Тоест, в случая претенциите на ищеца са погасЕ. по давност и следва да бъдат
отхвърлЕ. в цялост.
При този изход на правния спор с правна възможност да претендира разноски
разполага само ответника. Последният е поискал присъждането на деловодни разноски, като
е доказал, че действително е сторил такива, поради което и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
следва да му се присъди сумата от 580,00 лева, представляващи заплатено адвокатско
възнаграждЕ.е за първоинстанционното производство.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявЕ.те искове от „ФИ“ ЕАД, ЕИК: .............., със седалище и адрес
на управлЕ.е: гр. .................., ет. 6 срещу Е. Г. Б., ЕГН: **********, със адрес: гр.
...................., за признаване за установено на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 415, ал.
1, т. 1 ГПК, във вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Е.
Г. Б., ЕГН: ********** дължи на „ФИ“ ЕАД, ЕИК: .............., сумата от 5000,00 лева,
представляващи неизплатена главница по Договор за издаване на револвираща
международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка
№ 51РКО-В-1814/17.10.2007 г. – сключен с „ПИБ“ АД, вземанията по който договор са
цедирани от „ПИБ“ АД на „Фротекс Интернешънъл“ ЕАД с Договор за цесия от 08.06.2021
5
г. и ПриложЕ.е № 1 към договора за цесия, както и сумата от 26,39 лева, представляващи
обезщетЕ.е за забава в размер на законната лихва за периода от 11.07.2019 г. до 29.07.2019
г., за които суми е издадена Заповед за изпълнЕ.е на парично задължЕ.е по чл. 417 ГПК от
27.09.2019 г. по ч. гр. д. № 44105/2019 г. по описа на СРС, II Г. О., 156-ти състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „ФИ“ ЕАД, ЕИК: .............. да заплати на Е.
Г. Б., ЕГН: **********, сумата от 580,00 лева, представляващи заплатено адвокатско
възнаграждЕ.е за първоинстанционното производство.
РЕШЕ.ЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщЕ.ето до страните пред
Софийският районен съд с въззивна жалба.
Препис от решЕ.ето да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6