МОТИВИ към Присъда № 161/23.04.2018г. постановена по НОХД № 80/2018г.
по описа на РРС.
Обвинението
против подсъдимият ф.Х.Х. *** е за
това, че: За времето от 03.02.2009г. до 30.11.2017г. в гр.Разград и в с.Раковски,
общ.Разград, в условията на продължавано престъпление, чрез използване на неистински
официален документ - Експертно решение на ТЕЛК № 0155/16.01.2009г., на който е придаден
вид, че е издаден от ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ „Св.Иван Рилски-Разград“
АД, представен пред служители на Районно управление „Социално осигуряване“- гр.Разград
(понастоящем ТП на НОИ- гр.Разград) до директора на ТП на НОИ- гр.Разград, е получил
без правно основание чуждо движимо имущество - парични средства, представляващи
изплатени лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и лична социална пенсия
за инвалидност в общ размер на 22 102,42 лева, собственост на НОИ- гр.София, с намерение
да го присвои - престъпление по чл.212, ал.1 във вр.с чл.26, ал.1 от НК..
Съдебното производство срещу подсъдимия е проведено по
реда на глава 27- съкратено съдебно следствие по чл.370 и сл. от НПК, съгласно
разпореждането на съда. При предварителното изслушване подс.Х. е признал изцяло
фактите, посочени в обвинителния акт, поради което и на основание чл.372, ал.4
във вр. с чл.371, т.2 от НПК съдът е обявил, че при постановяване на присъдата
ще ползва самопризнанието му, без да събира доказателства за фактите, изложени
в обстоятелствената част на обвинителния акт. Защитникът му- адв.М.М. счита, че
делото е изяснено от фактическа и правна страна, като деянието на неговия
подзащитен е съставомерно от 01.04.2009г., а не както е повдигнато обвинението.
Моли съдът да постанови съдебен акт, с който след като признае подзащитният му
за виновен по повдигнатото му обвинение за периода от 01.04.2009г. до
30.11.2017г. да му наложи наказание към минималния размер, което да бъде
редуцирано с 1/3 и изтърпяването му да бъде отложено при условията на чл.66 от НК. Относно гражданския иск счита, че не следва да бъде уважаван за периода
преди 01.04.2009г.
Пострадалото ЮЛ- НОИ гр.София е предявило за съвместно
разглеждане граждански иск за сумата от 22 102.42 лв., представляваща
причинена имуществена вреда в резултат на престъплението, ведно със законната
лихва от датата на увреждането 30.11.2017г. до окончателното изплащане на
сумата, който е приет за съвместно разглеждане. Процесуалният им представител-
ю.к.В. поддържа така предявения граждански иск, като счита, че обвинението
срещу подсъдимия е доказано по несъмнен начин, поради което моли същият да бъде
осъден да им заплати обезщетение за причинените имуществени вреди в
претендирания размер ведно със законната лихва от датата на деликта.
Представитeлят на РРП поддържа обвинението и го счита за доказано, с
оглед на направеното самопризнание и другите събрани на досъдебното
производство доказателства. Предлага на съда да признае подсъдимия за виновен
по така повдигнатото му обвинение, като му се наложи наказание при условията на
чл.58а, ал.1 от НК, чието изтърпяване да бъде отложено по реда на чл.66, ал.1
от НК. По отношение на предявения граждански иск намира същия за основателни и
предлага да бъдат уважени в предявения размер.
Разградският районен съд, като прецени събраните и
проверени по делото доказателства и доказателствени средства, обсъдени
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Подсъдимият Ф.Х.Х. ***. Същият е български гражданин, с
основно образование, женен, неосъждан.
Същият се явил през пролетта на 2006г. пред ТЕЛК към МБАЛ-
гр.Разград, за да бъде освидетелстван и инвалидизиран по болест, тъй като страдал
от заболявания, за които представил съответни медицински документи. След като бил
прегледан от комисия на ТЕЛК към МБАЛ-гр.Разград, на подс.Ф.Х. е било издадено ЕР
№ 1000/04.04.2006г. /л.122/, с което му била определена трайна намалена работоспособност,
в размер на 80 %, като водещата диагноза е била „Др.болести на артериите и артериолите“,
със срок на инвалидността до 01.04.2009г., т.е. 3 години. Този документ бил истински.
Ha 08.06.2006г. подс.Ф.Х. се явил в сградата на РУ «Социално
осигуряване»- Разград (сега ТП на НОИ-Разград) и подал Заявление за отпускане на
лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване вх.№ 9372/08.06.2006г. /л.
116-117/ и Заявление за отпускане на социална пенсия за инвалидност вх.№
9392/08.06.2006г. /л. 120/ за отпускане на социална пенсия за инвалидност. Формулярите
били приети от св.Н. Д. В - служител при ТП на НОИ- Разград и подписани лично от
Х., след представяне на лична карта. Към заявленията подсъдимият приложил и посоченото
по-горе Експертно решение № 1000/04.04.2006г. със срок на инвалидността до
01.04.2009г., удостоверяващо заболяването му. Тъй като в експертното решение била
посочена намалена работоспособност 80 %,
св.Н.В. приела заявленията и приложеното експертно решение. В резултат на това
били отпуснати лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и социална
пенсия за инвалидност на подсъдимия.
През пролетта на 2009г. подс.Ф.Х. следвало отново да се яви
за преосвидетелстване пред ТЕЛК при МБАЛ- гр.Разград, но същият не сторил това,
а в началото на 2009г., в гр.Разград по неустановен начин се сдобил с неистински
официален документ - Експертно решение № 0155/16.01.2009г. /л.124/, на който бил
придаден вид, че е подписан от свидетелите д-р В. К. Ш - председател, д-р Р. Д.
Д., д-р М. К. М. - членове на ТЕЖ-Разград и И. М. Н - АСП.
В този неистински документ е било посочено, че подсъдимият
страдал от заболявания «Болести на артериите и артериолите», с пожизнен срок на
инвалидността и 80 % трайно намалена работоспособност.
След като се сдобил с екстпертно решение №
0155/16.01.2009г., един ден за времето от 03.02.2009г. до 06.02.2009г. подсъдимият
представил същото пред служител на РУ «Социално осигуряване»- Разград (сега ТП на
НОИ-Разград), като инкриминираното решение - Експертно решение №
0155/16.01.2009г. било приложено към подаденото от него преди това заявление през
2006г. за отпускане на пенсия за инвалидност.
С разпореждане № **********
от 06.02.2009г. /л. 102/ на подс.Ф.Х. била променена в пожизнена пенсията за инвалидност,
като му били отпуснати:
- лична пенсия за инвалидност по чл.74, ал.1 от КСО, поради
общо заболяване за намалена работоспособност от 71 до 90 на сто, считано от
01.02.2009г. в размер на 137,20 лева месечно.
- лична социална пенсия за инвалидност по чл.90, ал.1 от КСО
за намалена работоспособност от 71 до 90 на сто, считано от 01.02.2009г. в размер
на 25,45 лева месечно.
На основание горепосоченото разпореждане отпуснатата пенсия
на подс.Ф.Х. била общо в размер на 162,65 лева месечно.
Впоследствие, на няколко пъти, този размер на пенсиите е бил
увеличаван, като за конкретните суми за конкретните месеци са подробно посочени
в изготвеното заключение по назначената съдебно-счетоводна експертиза.
Парите били превеждани на подс.Ф.Х. по посочена от него банкова
сметка *** «Райфайзенбанк» АД.
Изплащането на пенсии било преустановено с Разпореждане №
2146- 16-175/23.11.2017г. /л. 103/, считано от 01.12.2017г.
За периода от 03.02.2009г. до 30.11.2017г. подсъдимият получил
неправомерно под формата на пенсии за инвалидност, общо сумата в размер на 22
102,42 лева, собственост на НОИ- гр.София, въз основа на неистинския официален документ
- ЕР № 0155/16.01.2009г.
От заключението на назначена по делото комплексна техническа
и почеркова експертиза /л.59-62/, е видно, че:
1. Подписите, положени в графите „председател“ и „членове“
под № 2 и 3 в ЕР № 0155/16.01.2009г. не са изпълнени съответно от В. К. Ш., Р. Д.
Д. и М. К. М. Подписът, положен в графа „членове“ под № 5 в ЕР №
0155/16.01.2009г. е изпълнен от И. М. Н.
2. Подписът, положен
в графа „получих решението“ в ЕР № 0155/16.01.2009г. не е изпълнен от Ф.Х.Х..
3. Отпечатъкът от печат в ЕР № 0155/16.01.2009г. вероятно
е положен с печата на ТЕЛК Разград.
4. Подписите, положени в графа „подпис“ в заявление за отпускане
налична пенсия за инвалидност поради общо заболяване с вх.№ 9372/08.06.2006г. и
в Заявление за отпускане на лична социална пенсия за инвалидност с вх.№
9392/08.06.2006г. са изпълнени от Ф.Х.Х..
От заключението по назначената по ДП съдебно-икономическа
експертиза /л.48-54/ е видно, че: за периода от 01.02.2009г. до 30.11.2017г подс.Ф.Х.Х.,
е получил суми като лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и социална
пенсия за инвалидност, размер на 22 102,42 лева. Получените суми през
м.февруари и м.март 2009г. са в размер на 162.65лв. месечно или 325.65лв. общо.
Описаната фактическа обстановка съдът намира за безспорно
установена с оглед направените самопризнания от страна на подсъдимия и предвид разпоредбата
на чл.372, ал.4 във вр. с чл.371, т.2 от НПК. Неговото самопризнание се подкрепя
и от другите, събрани на досъдебното производство доказателства, а именно- показанията
на свидетелите, съдебно-икономическа и комплексна експертизи, характеристика, справка
за съдимост и др. всички те са единни и непротиворечиви и установяват
възприетата от съда фактическа обстановка по несъмнен начин, поради което съдът
ги кредитира изцяло. Така с деянието си, при пряк умисъл, подс.Ф.Х.Х. е осъществил
от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.212, ал.1 във вр.
с чл.26, ал.1 от НК.
От обективна страна подс. Ф.Х.Х. се е ползвал от неистински официален документ - Експертно
решение № 0155/16.01.2009г. на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ „Св. Иван Рилски-
гр. Разград“ АД, на който бил придаден вид, че е подписан от д-р В. К. Ш. - за
„Председател”, д-р Р. Д. Д., д-р М. К. М. за „Членове”, а не от лицето, което действително
го било съставило. От обективна страна деянието е съставомерно за времето от
01.04.2009г. до 30.11.2017г., а не както е приел прокурора от 03.02.2009г., тъй
като предходното експертно решение № 1000/04.04.2006г., било със срок на
валидност до 01.04.2009г. и следователно до тази дата получаваните от
подсъдимия пенсии са били получавани на валидно правно основание.
Подсъдимия Ф.Х. представил документа съответно пред служители
на РУ „Социално осигуряване”- град Разград /понастоящем ТП на НОИ-град Разград/
и Дирекция „Социално подпомагане“- град Разград, в чиято фактическа власт се намирал
имущественият предмет на посегателство. Функцията на неистинския официален документ,
използван от подсъдимия, като средство при осъществяване на документната измама,
била да създаде привидно правно основание за разпореждане от страна на служителите.
В случай, че подс. Ф.Х. не е бил
представил неистинското експертно решение, то не би било налице и правно основание
за отпускането на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и лична социална
пенсия за инвалидност. Вследствие на акта на имуществено разпореждане от страна
на заблудените лица, конкретните движими вещи - парични средства за пенсии в общ
размер на 21 777.12 лева, преминали във фактическата власт на подс.
Ф.Х..
От субективна страна подс. Ф.Х. е извършил престъплението виновно, при форма на вината
пряк умисъл. Съзнавал е, че използва неистински официални документи и че отсъства
основание за разпореждане с имуществото. Той предвиждал заблуждението на измамените
лица, предвиждал акта на имуществено разпореждане като следствие от използването
на документите и това, че ще получи чуждото движимо имущество. Във волево отношение
подсъдимият е имал за цел да получи фактическата власт върху имуществения предмет
на престъплението. Наред с прекия умисъл било налице и намерение да присвои предмета
на посегателството, след като го получи.
«Документната измама» е двуактно престъпление и се състои
в заблуждаване на упражняващия фактическата власт спрямо чуждото имущество да се
разпореди с него в полза на създалия заблуждението. Престъплението е довършено в
момента на получаване на имуществото, а при периодични плащания- в момента на последното.
За посоченото време подс. Ф.Х., периодично
/всеки месец/ е получавал неправомерно въз основа на представеното от него пред
надлежните органи неистинско решение на ТЕЛК отпуснатите пенсии за инвалидност,
поради което деянието следва да се квалифицира като продължавано престъпление по
смисъла на чл.26, ал.1 от НК. В конкретния случай извършените от подсъдимия деяния
са от един и същи вид, осъществени са през непродължителен период от време, при
една и съща обстановка и при еднородност на вината.
При определяне и индивидуализиране на наказанието на
подсъдимия за това престъпление /документна измама/, съдът отчете наличието на
смекчаващи отговорността обстоятелства- чистото съдебно минало, здравословното
състояние и възрастта на същия, направените самопризнания още на ДП, а като
отегчаващо такова- високия размер на предмета на престъплението, поради което му
определи наказание при условията на чл.54 от НК в размер на минимума- 2 години
лишаване от свобода, което на основание чл.58а, ал.1 от НК намали с 1/3 и му
наложи наказание 1 година и 4 месеца лишаване от свобода. Предвид чистото
съдебно минало и възможността за постигане целите на наказанието и поправянето
на подсъдимия, съдът намира, че така наложеното наказание не следва да бъде
търпяно ефективно, а изпълнението му следва да бъде отложено по реда на чл.66,
ал.1 от НК за изпитателен срок от 3 години.
Досежно обвинението за времето от 03.02.2009г. и за
сумата от 325.65лв. подс.Х. следва да бъде признат за невинен и оправдан, тъй
като до 01.04.2009г. същият е получавал пенсия въз основа на валидно ЕР на
ТЕЛК.
По отношение на предявения граждански иск, съдът намира
същия за основателен и доказан до размера от 21 777.12 лв. Налице са
основанията за обезвреда на ЮЛ, което е претърпяло имуществена вреда в резултат
на действията на подс. Ф.Х.. Ето
защо последният следва да бъде осъден да заплати на НОИ гр.София сумата от 21
777.12 лв., представляваща обезщетение за причинените имуществени вреди в
резултат на престъплението ведно със законната лихва от 30.11.2017г. до
окончателното изплащане на сумата. В останалата част до първоначално предявения
размер гражданския иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан,
тъй като до 01.04.2009г. вкл. подс.Х. е получавал инвалидна пенсия на валидно
правно основание.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: