№ 1511
гр. София , 17.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на втори ноември, през две хиляди и двадесета година в следния
състав:
Председател:Диана Коледжикова
Членове:Камелия Първанова
Димитър Мирчев
като разгледа докладваното от Диана Коледжикова Въззивно гражданско
дело № 20201000502467 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 7099 от 20.10.2019 г. по гр. д. № 15881/2013 г. на
Софийски градски съд ЗК „Лев Инс” АД, София е осъдено на основание чл.
432, ал.1 от КЗ да заплати на Д. И., Р. Р., М. М., Л. М., Е. М., Д. М., В. М. и Г.
М. обезщетение за неимуществени вреди, търпени от Е. В. Р. от смъртта на Л.
Щ., настъпила на 27.08.2017 г. – сумата 100000 лева, ведно със законната
лихва от 01.11.2017 г.
Със същото решение ответникът е осъден да заплати на адв.Н. Д.
възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ на ищците в размер
3033,10 лева.
С определение № 7392 от 14.04.2020 г. е отхвърлена е молбата на ЗК
„Лев Инс“ АД за изменение на решението в частта за разноските относно
присъждането на адвокатско вързнаграждение.
1
Ответникът обжалва с въззивна жалба решението в осъдителната част
над 50000 лева. Твърди се прекомерност на определеното обезщетение поради
нарушение на материалния закон, необоснованост, както и поради отхвърляне
на възражението за съпричиняване вредоносния резултат от страна на
починалия. Претендира се присъждане и на деловодни разноски.
Въззиваемите оспорват въззивната жалба.
В производството се разглежда и частната жалба на ЗК „Лев Инс” АД
срещу определението от 14.04.2020 г., постановено по реда на чл.248, ал.1 от
ГПК, срещу която е постъпило възражение от адв.Д..
Софийският апелативен съд, за да се произнесе, съобрази следното:
Първоинстанционното производство е имало за предмет предявен от Е.
В. Р. против ЗК „Лев Инс” АД иск с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ за
обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Л. Щ., настъпила на
27.08.2017 г. в резултат на ПТП. Ищцата, майка на починалия, претърпяла
неимуществени вреди – емоционален стрес, загуба на подкрепа, тревожност и
отчуждение. Ищцата поддържала с починалия близки отношения, разчитала
на неговата подкрепа. Внезапната му загуба причинила душевни страдания
и скръб.
За обезщетение на тези неимуществени вреди претендира сумата по 290
000 лева със законната лихва от 01.11.2017 г.
Ответникът е оспорил исковете. Направено е възражение както за
прекомерност на размера на претендираното обезщетение, така и за
съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, изразяващо се в
внезапно навлизане на пътното платно и пресичане на пътя на необозначено
място при наличие на пешеходна пътека в близост, и без да се съобрази с
приближаващите се МПС.
Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл.
269 ГПК, след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост
на обжалваното решение и обсъди доводите на страните и събраните по
делото доказателства съобразно посочените от жалбоподателя основания за
неправилност на първоинстанционния акт, прие следното:
2
Обжалваното решение е валидно, а в обжалваната част – допустимо.
Въззивната и частната жалби са подадени от надлежна страна в
законоустановения за обжалване срок срещу подлежащи на инстанционен
контрол съдебни актове, поради което са процесуално допустими.
Съобразявайки оплакванията на жалбоподателя /чл.269, изр. второ от
ГПК/ и становището на въззиваемите, и след преценка на доказателствата по
делото, Софийски апелативен съд намира следното:
Пред настоящата инстанция се спори за наличието на съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалия, както и за справедливия
размер на обезщетение, което би овъзмездило първоначалната ищца за
претърпените от нея болки и страдания от смъртта на Л. Щ.. В частта, с която
ответникът е осъден да заплати обезщетение в размер на 50000 лева,
решението е влязло в сила и формира сила на пресъдено нещо относно
наличието на основание за ангажиране отговорността на ответника.
Фактическата обстановка, възприета от първоинстанционния съд е
направена след задълбочен анализ на приетите доказателства и се възприема
от настоящата инстанция при условията на чл.272 от ГПК.
Съдът намира за неоснователно направеното от застрахователя
възражение за съпричиняване поради пресичане на необозначено място.
Липсват доказателства и за внезапно навлизане на пешеходеца на пътното
платно, както и за несъобразяването му с приближаващия автомобил.
Установено е, че автомобилът е бил на разстояние между 62 м. и 105 м. в
момента на предприемане на пресичането от Щ.. Непредвидимостта на удара,
на която се позовава застрахователят, не е вследствие действията на
пешеходеца, а на несъобразената с пътната обстановка скорост, с която е
управлявал водачът И.. Неоснователно е оплакването досежно възприетия от
първоинстанционния съд извод, че действията на пешеходеца не са в
причинна връзка с ПТП поради възможност на водача да спре преди мястото
на удара. Този извод на съда е обоснован със заключението на вещото лице по
втората автотехническа експертиза, направено след анализ на механизма на
ПТП.
Неправилно е разбирането, отразено в жалбата на застрахователя, че
причиняването на вредата и причинната връзка на действията на водача са
3
отречени в случай, че се установи предотвратимост на удара от гледна точка
действията на пешеходеца. При причиняване на увреждане действията на
пострадалия са основание за намаляване отговорността на дееца, само ако са
в причинна връзка с настъпване на вредоносното събитие. В случая от
значение е обстоятелството, че независимо от действията на пешеходеца
(пресичане на необозначено място или пресичане на пешеходната пътека)
водачът на автомобила е имал техническа възможност да спре преди мястото
на удара и да предотврати настъпването на ПТП, но не го е направил.
За да се отговори на въпроса има ли принос пострадалият за настъпване
на ПТП, следва да се установи дали при пресичане от него на обозначената
пешеходна пътека, би било предотвратено настъпването на ПТП при
установените действия на водача. Установените от автотехническите
експертизи обстоятелства сочат на извода, че ПТП се дължи на поведението
на водача на МПС, независимо от обстоятелството, че пострадалият е
предприел пресичане на пътното платно на необозначено място (на 1,08 м.
встрани от наличната пешеходна пътека), и следователно липсва причинно-
следствена връзка между неговото поведение и осъществения противоправен
резултат, която да обуслови извод за съпричиняване като предпоставка за
приложение на разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Съпричиняване е налице в
случаите, в които поведението на пострадалия, независимо дали формално се
явява в противоречие със законови разпоредби, регулиращи движението по
пътищата, е допринесло за вредоносния резултат, т.е. е налице доказана
причинна връзка между поведението му и настъпилите вредоносни
последици. Липсата на установена причинност, дори при доказано негово
противоправно поведение, изключва наличието на съпричиняване. В този
смисъл решение № 167 от 27.10.2016 г. по т. д. № 1599/2015 г., I т. о. на ВКС;
определение № 233 от 17.04.2018 г. по т.д. № 2780/2017 г., II т.о. на ВКС.
Пресичането встрани от пешеходната пътека не представлява
обуславящо вредите поведение на пострадалия, доколкото е установено, че
автомобилът е приближил пешеходната пътека, сигнализирана с пътен знак, с
висока скорост – 63,5 км/ч, установено чрез второто заключение по
автотехническата експертиза. Скоростта, с която автомобилът се е движил
преди ПТП (преди да започне спиране, констатирано по оставените спирачни
следи), е била 63,5 км/ч, а към момента на удара 62,42 км/ч. Пресичането е
4
предприето от пешеходеца на пешеходната пътека, но поради движение косо
през нея, около средата на пътното платно той се отклонил и в момента на
удара е бил на 1,08 метра от очертанията . Едва след първоначалния удар
водачът е започнал спиране, като оставените спирачни следи започват точно
от мястото на удара, на около един метър от началото на пешеходната пътека.
Пешеходецът е получил смъртоносни увреждания при удар от автомобила,
движещ се с 62,42 км/ч, следователно при удар върху пешеходната пътека
уврежданията биха били също толкова тежки. Ето защо съдът приема, че
вредоносният резултат би настъпил и при преминаване на пострадалия през
пешеходната пътека, затова следва да се направи извод за липса на принос на
пострадалия в причиняване на вредоносния резултат.
Съпричиняването се преценява с оглед действителната скорост на
автомобила, а не с оглед разрешената максимално допустима скорост. Това е
така, защото приносът следва да е конкретен, за да се зачете.
Посочените във въззивната жалба други основания за съпричиняване
не са били надлежно въведени в процеса от ответника като обстоятелства, на
които основава възражението си, поради което не следва да се обсъждат.
Правилен е изводът в обжалваното решение за липса на съпричиняване
вредоносния резултат от страна на пострадалия Маринов.
При определянето размера на обезщетенията за неимуществени вреди
настоящият състав съобрази следните обстоятелства, установени по делото от
писмените доказателства и от показанията на свидетеля Д. Щ.: възрастта на
починалия (49 години), родствената връзка с ищцата - син; отношенията на
близост и взаимност между ищцата и починалия -живеели в едно село,
поддържали близки отношения. Л. Щ. живеел в дома на баща си и втората му
съпруга, не бил женен, нямал деца. Той бил с умерена олигофрения и
глухонемота. След смъртта му ищцата плачела. От значение за размера на
справедливото обезщетение са и обществено-икономическите условия в
страната към настъпване на вредата.
Неимуществените вреди са неизмерими в пари, поради което и
следващото се за тях обезщетение се определя на принципа на
справедливостта при обсъждане на всички конкретни обективно
съществуващи обстоятелства от значение за размера им. При определяне
5
размера на дължимите обезщетения, които са адекватни на претърпените от
ищците неимуществени вреди, съдът обсъди и оцени в пълен обем
съществувалите приживе между ищцата и починалия близки
взаимоотношения; възрастта му; тежките преживявания от смъртта.
Отчитайки всички тези обстоятелства и разпоредбите на чл.51, ал. 1 и чл.52 от
ЗЗД, настоящият състав намира, че сумата 100000 лв. би обезщетила
първоначалната ищца Еленка Райкова за претърпените неимуществени вреди.
Неоснователни са оплакванията във въззивната жалба за
несправедливост на определеното от първоинстанционния съд обезщетение.
Същото е съобразено както с конкретните вреди, така и с икономическата
конюнктура към момента на настъпването им и със съдебната практика по
сходни казуси.
По частната жалба на ЗК “Лев Инс” по чл.248, ал.3 от ГПК. Жалбата е
неоснователна. За да възникне правото на адвоката на възнаграждение в
хипотезата на безплатно оказана адвокатска помощ и съдействие,
предпоставките са две: да е оказана безплатно адвокатска помощ на лице,
попадащо в някоя от посочените в закона категории лица и в съответното
производство насрещната страна да е била осъдена за разноски. В случая и
двете предпоставки са налице – обстоятелството, че ищците са материално
затруднени лица, е установено чрез сключените договори; адв.Д. е
предоставил правна помощ в първоинстанционното производство и ответното
дружество е осъдено да заплати на ищците обезщетение по заявената
претенция. Минималните адвокатски възнаграждения по дела с определен
интерес се определят съобразно интереса по делото. Възнаграждението е
правилно определено.
Поради пълно съвпадение между крайните изводи на въззивната
инстанция с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение и
определението по чл.248, ал.1 от ГПК следва да бъдат потвърдени.
При този изход на спора пред въззивната инстанция страните не си
дължат разноски.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
6
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 7099 от 20.10.2019 г. и определение от
14.04.2020 г., постановени по гр. д. № 15881/2013 г. на Софийски градски
съд.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7