Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 371 10.03.2021
година гр. Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският административен съд, четиринадесети състав, на осемнадесети
февруари две хиляди и двадесет и първа година в публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА
РАДИКОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ЗЛАТИНА БЪЧВАРОВА
2.
АТАНАСКА АТАНАСОВА
при секретаря С.А., в присъствието на прокурора Дарин
Христов, като разгледа докладваното от съдията Атанасова касационно административно
наказателно дело № 185 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по
реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН и е образувано по
повод жалбата на С.М.М. с ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, със съдебен
адрес:***- партер, офис № 2, адв. С.К., против решение № 260598/17.12.2020 г.,
постановено по АНД № 3887/2020 г. по описа на Районен съд- Бургас, в частта, с която е потвърдено наказателно
постановление № 19-0769-006873 от 09.04.2020 г., издадено от началник на група
в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР- Бургас, досежно наложеното наказание за
нарушение по чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП.
В жалбата са наведени
доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение, поради нарушение на
закона, съставляващо касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 от НПК. В нея
се сочи, че при формиране на изводите по съществото на спора не е взето предвид
обстоятелството, че е образувано досъдебно производство за същото деяние и в
нарушение на чл. 33, ал. 2 от ЗАНН административнонаказателното производство не
е прекратено от наказващия орган. Наведени са доводи за неспазване на установените в чл. 34 от ЗАНН
срокове, като се сочи, че регистрацията на автомобила е служебно прекратена на
26.06.2018 г., а деянието е осъществено на 16.12.2019 г. Отбелязано е, че
собственикът се уведомява едва след прекратяване на регистрацията. Посочено е също,
че автомобилът е регистриран, има регистрационни табели, а това, че е служебно
прекратена неговата регистрация, е известно само на контролните органи. По
същество се иска отмяна на решението и на потвърденото с него наказателно
постановление.
В съдебното заседание
процесуалният представител на касатора поддържа жалбата. Не сочи нови
доказателства. Моли за отмяна на решението и на наказателното постановление,
като излага подробни съображения за тяхната незаконосъобразност.
Ответникът по
касационната жалба не изпраща представител, редовно уведомен. Не заявява
становище по жалбата. Не сочи нови доказателства.
Прокурорът от Окръжна
прокуратура- Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Жалбата е подадена от
надлежна страна в законоустановения срок и е процесуално допустима. При разглеждането
и́ по същество, съдът намира за установено следното:
С решението, предмет на касационната
проверка, е потвърдено наказателно постановление № 19-0769-006873 от 09.04.2020
г., издадено от началник на група в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР- Бургас, в
частта, с която на основание чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП е наложено на
касатора С.М.М. административно наказание глоба в размер на 200 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, за нарушение по чл. 140,
ал. 1 от ЗДвП. В мотивите на съдебното решение е прието, че наказателното
постановление е издадено от компетентен орган, оправомощен със Заповед №
8121з-515/14.05.2015 г. на министъра на вътрешните работи, а АУАН е съставен от
териториално и материално компетентно лице от службите за контрол, предвидени в
ЗДвП- младши автоконтрольор, овластен за това с нормата на чл. 189, ал. 1 ЗДвП.
Прието е, че нарушенията са индивидуализирани в степен, позволяваща на
нарушителя да разбере в какво е обвинен и срещу какво се защитава и не са
налице формални предпоставки за отмяна на НП, а извършването на деянията е
установено по изискуемия от процесуалния закон несъмнен начин.
От данните по делото е видно, че на 16.12.2019 г.,
около 14.35 часа в гр. Бургас, ж.к. „Зорница“ до бл. 33, в посока УМБАЛ-
Бургас, касаторът С.М.М. е установен да управлява моторно превозно средство-
лек автомобил марка „Форд“ с рег. № А 78 85 МВ. Описаното превозно средство е
собственост на лицето Е.И.Д.с ЕГН ********** по силата на договор за
покупко-продажба от 30.04.2018 г., сключен с Георги Маринов Димов, но не е
регистрирано по надлежния ред в срока, установен с Наредба № I-45 от 24.03.2000
г., поради което на 26.06.2018 г. регистрацията му е прекратена служебно на
основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП. С обжалваното наказателно постановление е
наложено административно наказание за управление на нерегистрираното превозно
средство.
Според настоящия съдебен състав доводите в касационната
жалба за нарушение на чл. 33, ал. 2 от ЗАНН са неоснователни. От данните по
делото е видно, че за деянието, описано в наказателното постановление, е
издадено постановление от 23.03.2020 г. на прокурор при РП- Бургас за отказ да
се образува досъдебно наказателно производство и следователно не са налице
основания за прекратяване на административнонаказателното производство.
Неоснователно е също възражението за неспазване на установените в чл. 34 от ЗАНН срокове, доколкото касаторът е наказан за деяние, извършено на 16.12.2019
г., а наказателното постановление е издадено на 09.04.2020 г., т.е. в указания
с нормата преклузивен срок.
Съгласно нормата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП по
пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни
средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен
номер, поставени на определените за това места. Според чл. 3, ал. 1 от Наредба
№ I-45 от 24.03.2000 г. моторните превозни средства и ремаркетата се
регистрират в срок до един месец от придобиване на собствеността или оформянето
на вноса (постоянен или временен) от съответния митнически орган. При
неизпълнение на това задължение по отношение на регистрирано пътно превозно
средство в двумесечен срок от придобиването му, регистрацията се прекратява служебно
на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП. В случая управляваният от касатора автомобил
не е регистриран по надлежния ред при придобиването му от Е.И.Д.. Това обстоятелство без
съмнение е известно на последния, доколкото именно негово е задължението да
представи превозното средство и необходимите документи в определения срок за
регистрация, съгласно нормата на чл. 4, ал. 1 от Наредбата, а последиците от
неизпълнение са уредени в нормата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП- регистрацията се
прекратява служебно, след изтичане на двумесечен срок от придобиване на
автомобила, като административният орган няма задължение да информира
собственика за това. По отношение на касатора С.М. обаче няма данни, нито дори
твърдения, да е информиран от за прекратената регистрация. При тези данни и
доколкото регистрационните табели на автомобила не са свалени, не би могло да
се приеме, че същият съзнателно управлява нерегистрирано превозно средство.
Горните обективни данни по недвусмислен начин сочат липса на представи в
съзнанието му относно обстоятелствата, относими към съставомерните признаци на
нарушението по чл. 175, ал.3, предл. 1 от ЗДвП. Ето защо съдът приема, че
деянието е субективно несъставомерно, а издаденото наказателно постановление-
незаконосъобразно в тази част. Обжалваното решение, с което е потвърдено
наказателното постановление за това нарушение, е неправилно и следва да се
отмени в тази част, като вместо него се постанови друго за отмяна на
наказателното постановление в съответната част.
С оглед формирания извод за основателност на жалбата, на
основание чл. 143, ал. 1 от АПК следва да се присъдят на жалбоподателя
поисканите разноски по делото за двете съдебни инстанции, съразмерно с
уважената част от жалбата. Доколкото с първоинстанционното решение са присъдени
разноски в размер на 26.08 лева, с настоящия съдебен акт следва да бъде
присъден остатъкът над този размер до общия размер на разноските, възлизащ на
200 лева (наказателното постановление е частично потвърдено от РС- досежно
нарушението по чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, поради което искането за
присъждане на разноските за адвокатско възнаграждение в пълния им размер от 300
лева за двете съдебни инстанции не може да бъде уважено). Постановеният от БРС
съдебен акт не е обжалван и е влязъл в сила в частта за разноските, присъдени
на ответната страна, поради което в тази част същият не е предмет на
касационната проверка.
Мотивиран от горното, Бургаският административен съд, четиринадесети
състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение №
260598/17.12.2020 г., постановено по АНД № 3887/2020 г. по описа на Районен
съд- Бургас, в частта, с която е
потвърдено наказателно постановление № 19-0769-006873 от 09.04.2020 г.,
издадено от началник на група в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР- Бургас, в
частта му, с която на основание чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП е наложено на С.М.М.
с ЕГН ********** административно наказание глоба в размер на 200 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, за нарушение по чл.
140, ал. 1 от ЗДвП, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ наказателно
постановление № 19-0769-006873 от 09.04.2020 г., издадено от началник на група
в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР- Бургас, в частта, с която на основание чл.
175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП е наложено на С.М.М. с ЕГН **********
административно наказание глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 6 месеца, за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОДМВР- Бургас
да заплати на С.М.М. с ЕГН ********** сумата от 173.92 лева (сто седемдесет и
три лева и деветдесет и две ст.), представляваща разноски по делото.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.