Решение по дело №1467/2024 на Административен съд - Пловдив

Производството по делото е по реда на чл. 203 и сл. от АПК, вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

По адм.д. № 2098/2023г. по описа на Административен съд Пловдив е постъпила искова молба от В. Т. Т., която с разпореждане от 05.07.2024г. на съдебния състав е докладвана на председателя на съда за образуване на самостоятелно производство.

Образувано е настоящото адм.д. № 1467/2024г. по описа на Административен съд Пловдив.

С разпореждане № 7171/14.08.2024г. по делото съдът е оставил исковата молба без движение, като е дал указания.

Преди и след връчване на съдебното разпореждане В. Т. е депозирала по делото уточнения на исковата молба с вх. № 13903/26.08.2024г., с вх. № 15997/04.10.2024г., с вх. № 16396/2024г., с вх. № 16394/11.10.2024г., с вх. № 16712/16.10.2024г., с вх. № 17043/21.10.2024г.

Съдът е оставил без движение исковата молба и нейните допълнения и е дал указания за отстраняване на нередовностите с разпореждане № 9441/04.11.2024г. по адм.д. № 1467/2024г.

Постъпило е уточнение на исковата молба с вх. № 19110/19.11.2024г. и вх. № 19111/19.11.2024г.

След като е направено многократно уточнение на исковата молба, съдът с Определение № 10148/21.11.2024г. по настоящото дело е приел за предмет на делото предявения иск от В. Т. Т., с [ЕГН], с адрес гр. Пловдив, [жк], [адрес], срещу Община Съединение за заплащане на обезщетение в размер на 3000 лева за причинени неимуществени вреди от оттеглен административен акт - АУЗД № 915-1/21.11.2017г. на специалист в дирекция АПИОФМПМТС при Община Съединение. Вредите се посочват, че са търпени в периода 21.11.2017г. до 13.12.2023г. Изразяват се в страх, несигурност, объркване от увреждане на неприкосновеността на личните си интереси, личен живот и работа, лична и служебна кореспонденция, притеснение от разпространение на неверни факти и твърдения. Претендира се законна лихва върху присъдената сума от датата на исковата молба/началния момент на законната лихва е уточнен в съдебното заседание от 30.01.2025г/.

Останалата част от исковата молба е оставена без разглеждане и производството в тази й част е прекратено с Определение № 10148/21.11.2024г. Прекратителната част на определението не е обжалвано и е влязло в сила.

Ответникът – Община Съединение, чрез адвокат К., оспорва исковата претенция, като неоснователна и недоказана, тъй като не е налице отменен като незаконосъобразен акт. Твърди, че актът е законосъобразен, който е оттеглен от издателя, след като е направено възражения за изтекла погасителна давност, което е признато от издателя му. Моли за решение, с което искът да бъде отхвърлен и да му се присъдят разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура - Пловдив дава заключение за неоснователност на исковата претенция.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Пред Административен съд Пловдив е образувано адм.д. № 2098/2023г.(приложено към настоящото дело) по жалба на В. Т. срещу АУЗД № 915-1/21.11.2017г. на специалист в Дирекция АПИОФМПМТС, потвърден с Решение № 2/25.07.2023г. на директор Дирекция АПИОФМПМТС при Община Съединение. Постъпила е молба от директор дирекция АПИОФМПМТС, че на основание чл. 156 от АПК оттегля оспорения АУЗД. В изпълнение на съдебните указания е постъпило изрично изявление от издателя на АУЗД, с което е направено валидно оттегляне на АУЗД № 915-1/21.11.2017г. от специалист в Дирекця АПИОФМПМТС. В съдебното заседание на 13.12.2023г. жалбоподателката В. Т. е изразила становище, че е съгласна с направеното оттегляне. Производството по това дело е прекратено.

С молба от 04.07.2024г. по адм.д. № 2098/2023г.В. Т. е заявила исковата си претенция за обезщетение, по която е образувано отделно дело – настоящото 1467/2024г. на Административен съд Пловдив.

За доказване на понесените неимуществени вреди, ищцата е ангажирала гласни доказателства. Свидетелят Б. Г. П. познава г-жа Т. от 2012г., от проведен семинар в гр. Пловдив, Панаирна палата, като знае, че имало подобен и в Община Съединение. В последствие по-често се виждали покрай културните събития в периода от 2017 г. до 06.09.2023г. Споделяла му е за големи страдания и притеснения, които е изпитала с един акт за данъци на Община Съединение, който е оспорвала през 2023 г. Свидетелят знае, че Община Съединение си е оттеглила акта. Казва, че Т. е имала притеснения и страдания, че може да бъде злоупотребено с данните й и да произтекат други проблеми с имотите, за които е въпросният акт и с фирмите, които организират тези събития и семинари. Свидетелят е имал професионални отношенията с г-жа Т. през 2012 г. – 2017г. , но му е направило впечатление състоянието й на притеснение през периода 2017 г. до 2023 г. Той като бивш служител в администрацията е убеден, че от подобно нещо няма как да произтичат злоупотреби, но не можел да й го обясни, като е била толкова притеснена. Той е разбирал, че най-голямото й притеснение е било, че в Община Съединение, където администрацията се свежда до по-малък кръг от хора, от които някой може да злоупотреби. Той се е опитвал да я успокои, че администрацията е професионална и няма как да се случи злоупотреба. Споделя пред съда, че Т. е била много засегната от Община Съединение като администрация, защото това са били хора, с които е работила, организирала е събития с тях, имала им е доверие, поради което се е чувствала още по-засегната. Той знае, че причината за тези страдания е бил актът и недължимите данъци. Тези данъци са били незаконосъобразно изискани. Като период на наблюдение на страданията на ищцата, свидетелят посочва 2017г. – 2018 г. , като те са били заради акта и заради това, че може да се злоупотреби с личните данни. Като пояснение той обяснява, че притесненията на Т. са й били от това дали администрацията или трето лице може да злоупотреби. Свидетелят прави свои изводи, че когато данните не се ползват само по преписката, за която са, би могло да се доведе до злоупотреба, което е било и опасението на г-жа Т. за тези лични данни.

При така установената фактическа обстановка, Административен съд-Пловдив, намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица.

Съгласно чл. 204, ал. 1 от АПК, за да е допустим искът по чл. 203 от АПК във вр. с чл. 1 от ЗОДОВ, е необходимо същият да е предявен след отмяна на административния акт по съответния ред.

В случая АУЗД № 915-1/21.11.2017г. от специалист в Дирекция АПИОФМПМТС, от който се твърдят настъпилите вреди, е оттеглен на основание чл. 156 от АПК от административния орган в съдебното му производство по оспорването му – адм.д. № 2098/2023г. на Административен съд Пловдив, поради което на основание чл. 204, ал. 3 от АПК, съдът намира искът за допустим. Съгласно чл. 204, ал. 3 от АПК, когато вредите са причинени от нищожен или оттеглен административен акт, незаконосъобразността на акта се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетение.

Като ответник е посочено юридическото лице – Община Съединение, представлявано от органа, от чийто оттеглен административен акт се твърдят причинените вреди в съответствие с правилото по чл. 205 от АПК, т. е. Искът е насочен към надлежен ответник и е процесуално допустим за разглеждане от настоящия административен съд по реда на чл. 203 и сл. от АПК, във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

Разгледан по същество е неоснователен по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на гражданите и юридическите лица, произтичащи от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при и по повод изпълнение на административна дейност. Исковете се разглеждат по реда на чл. 203 и сл. от АПК, към който препраща и чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ.

Основателността на иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от 3ОДОВ предполага установяването на кумулативното наличие на следните предпоставки: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината, при/или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт, действие или бездействие; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липса на някой от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата или общината по посочения ред.

В случая по делото са налице данни, че АУЗД № 915-1/21.11.2017г. от специалист в Дирекция АПИОФМПМТС, е обжалван пред горестоящия административен орган, който с Решение № 2/25.07.2023г. на директор дирекция АПИОФМПМТС, го е потвърдил, и същевременно е отписал задълженията на В. Т. Т. по същия този АУЗД, като погасени по давност.

В производството по адм.д. № 2098/2023г. на Административен съд Пловдив е бил поставен въпросът за законосъобразността на АУЗД № 915-1/21.11.2017г. от специалист в Дирекция АПИОФМПМТС по жалба на В. Т. Т.. Тъй като местните органи по приходите, са отписали по давност задълженията за местни данъци и такси на г-жа Т., то издателят на АУЗД е направил оттегляне на оспорения административен акт по реда на чл. 156 от АПК.

Съгласно чл. 156, ал. 1 от АПК при всяко положение на делото със съгласието на останалите ответници и на заинтересованите страни, за които оспореният акт е благоприятен административният орган може да оттегли изцяло или частично оспорения акт или да издаде акта, чието издаване е отказал.

Съгласно чл. 156, ал. 2 от АПК за оттегляне на акта след първото по делото заседание е необходимо съгласие и от оспорващия.

В случая в проведеното съдебно заседание на 13.12.2023г. по адм.д. № 2098/2023г. на Административен съд Пловдив е изискано съгласието на В. Т. Т., която изрично е заявила, че е съгласна с оттеглянето. Това дело е било образувано по жалба на Т. срещу АУЗД с твърдения за неговата незаконосъобразност. Изискването за изрично волеизявление на оспорващия е проява на публичното му субективно право на оспорване. Обуславя се от правото на оспорващия да определя предмета на делото и съдържанието на съдебното решение. С това се защитават интересите на оспорващия, които изискват спорът да бъде окончателно разрешен, като по този начин се предотврати възможността за издаване на нов акт със същото съдържание при същите обстоятелства. Изискването за съгласието на оспорващия по чл. 156, ал. 2 от АПК е релевантно към момента на съдебния спор – след първото по делото заседание. Тук оттеглянето на АУЗД не е направено в хипотезата на отзив по чл. 91 от АПК, съгласно която ал. 2 гласи, че „новият акт“ подлежи на оспорване. В случая оттеглянето е по чл. 156 от АПК във висящо съдебно производство. С оттеглянето на оспорения акт предметът на съдебното дело е престанал да съществува, няма административноправен спор между страните. Правните последици от оттеглянето на акта са десезиране на съда от правния спор поради липса на предмет, но не препятства възможността за предявяване на иск за вреди(арг. Определение по адм.д. № 700/2012г. на Върховен административен съд).

Предвид задължението на съда по чл. 204, ал. 3 от АПК, да се произнесе по законосъобразността на акта, то в случая съдът приема, че административен акт е издаден от компетентен орган. По делото са представени Заповед № РД-1011/05.10.2017г. на кмет на О. С. по чл. 4 от ЗМДТ (л. 37 от адм.д. № 2098/2023г.), ведно с доказателства за трудово правоотношение на С. К., от които е видно, че е налице материална и териториална компетентност на административния орган, издал АУЗД. Не се установява, да е спазен материалния закон, тъй като административният орган е заявил в съдебното производство по адм.д. № 2098/2023г. на Административен съд Пловдив, че във връзка с Определение № 2279/04.10.2023г. по адм.д. № 2098/2023г. не може да представи административната преписка по издаването му с оглед обема и периода, за който се отнася 2011-2917г. След като на основание чл. 170, ал. 2 от АПК по делото не се доказа правните и фактически основания за издаването му, то за съда следва да приеме, че е налице първата предпоставка от трите по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

В условията на кумулативност на предпоставките, следва да бъдат обсъдени другите две от сложния фактически състав, който поражда ангажиране на отговорността на ответника по предвидения специален ред на ЗОДОВ.

С оттеглянето на оспорения АУЗД и с отписване на задълженията за местни данъци и такси към Община Съединение по този акт, отпада и правният интерес на жалбоподателя от оспорването му като незаконосъобразен, тъй като последиците за него са отменен акт и основание за заплащане на данъци и такси. Г-жа Т. не дължи данъци и такси на Община Съединение по този акт. Оттеглянето е действие обратно на издаването на акт, с което административният орган едностранно прекратява разпоредените с акта права и задължения. С оглед характера на оттегления АУЗД, с него се установяват задължения за местни данъци и такси. За този акт ищцата твърди, че е породил у нея страх, несигурност, объркване от увреждане на неприкосновеността на личните си интереси, личен живот и работа, лична и служебна кореспонденция, притеснение от разпространение на неверни факти и твърдения.

В исковото производство в тежест на ищеца е да докаже твърдените от него факти и обстоятелства.

Ищецът не доказа настъпването на твърдените от него имуществени вреди - нито на посоченото основание, нито в конкретизирания размер.

Недоказани останаха претендираните неимуществени вреди. Вредоносният резултат не се презюмира, а по отношение на същия ищецът следва да проведе пълно и главно доказване, като вредите трябва да се установят с конкретни доказателства по делото, а не с общи твърдения и обяснения.

В случая твърденията за влошеното психично състояние, негативните чувства и притеснения на ищеца от издадения и после оттеглен АУЗД № 915-1/21.11.2017г. от специалист в Дирекция АПИОФМПМТС, са главно свързани с използването на личните й данни и злоупотребата с тях, от което следват негативните чувства. Тези твърдения са голословни и неподкрепени с доказателства. Липсват каквито и да е писмени доказателства относно тези обстоятелства за злоупотреба или разгласяване(което пък е без връзка с установяването на задължения по ЗМТД), което не може да бъде преодоляна само от свидетелските показания на разпитан по делото свидетел. Той посочва, че г-жа Т. е била притеснена от акта за данъци, защото ще се злоупотреби с личните й данни. Ищцата е наясно, че оспореният от нея АУЗД е оттеглен от административния орган, защото задълженията за данъци са й погасени по давност. Актът е от 21.11.2017г., но няма данни по адм.д. № 2098/2023г. на Административен съд Пловдив този акт да й е надлежно връчен, което предпоставя допустимост през 2023г. на административното й обжалване пред директора на МДТ на Община Съединение и произнасянето му с Решение № 2/25.07.2023г. С това решение задълженията й за данъци и такси към Община Съединение по този АУЗД са отписани като погасени по давност. Единствено може да се предположи, че към датата на жалбата и към директор на Дирекция АПИОФМПМТС от 14.07.2023г. г-жа Т. е била наясно, че има определени задължения за данъци и такси към Община Съединение, за които тя е упражнила правото си на обжалване по административен и последствие по съдебен ред.

Твърденията на ищцата са, че е изпитала чувство на страх, несигурност, объркване от увреждане на неприкосновеността на личните си интереси, личен живот и работа, лична и служебна кореспонденция, притеснение от разпространение на неверни факти и твърдения, всички те породени от АУЗД № 915-1/21.11.2017г. от специалист в Дирекция АПИОФМПМТС. Обосновава се в пространната искова молба, в частта, която е приета за разглеждане, че тези чувства са от обстоятелствата, че ще се злоупотреби с личните й данни. Издаден акт, с който се определят задължения за местни данъци и такси, не предполага злоупотреба с лични данни. Ищцата не доказа как издаването на акта, ще доведе до пораждане на обосновани чувства на страх и притеснение от злоупотреба с личните й данни в него. За съда остана недоказано какво вмешателство има в личната й и служебна кореспонденция от издадения и оттеглен акт. По делото няма никакви доказателства да е получавала някаква кореспонденция (лична или служебна – като за съда остана недоказано каква служебна ангажираност има ищцата), която да е била засегната от обстоятелствата по издаден АУЗД към Община Съединение.

Засягане на личните интереси на лицето са описани в исковата молба, като не се доказаха да са претърпени негативни последици от това, че има издаден АУЗД от органи по приходи към Община Съединение, с което за имоти на Т. в Община Съединение са определени данък за недвижим имот и ТБО. Дължимостта на данък и ТБО е последица от притежавани имоти в Община Съединение. По никакъв начин обаче по делото не се доказа тяхното определяне като основание и размер, да са послужили за последваща злоупотреба или да са били обект на злоупотреба, или с голяма степен на осъществяване от такава. Твърденията са описани като страхове от такава. Това обаче е от злоупотреба с лични данни. А по делото няма и не се доказва, Община Съединение да е разгласила лични данни чрез издаване на последващо оттегления АУЗД № 915-1/21.11.2017г. от специалист в Дирекция АПИОФМПМТС, което да обосновава да се намери причинно-следствена връзка между акта и тези страхове.

В случая на съда е служебно известно (тъй като настоящият съдия е бил съдия докладчик по по адм.д. № 3046/2022г. по описа на Административен съд Пловдив), което е било по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), във връзка с чл. 39, ал. 1 от Закона за защита на личните данни и е образувано по искова молба на В. Т. Т., против О. С., представлявана от кмета на Общината, гр. Съединение, с искане ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 3000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, вследствие на неправомерно разгласяване на лични данни/ЕГН и декларация по чл. 14 от ЗМДТ/, чрез изпращане на писмо с изх. № 94-Ж-15/28.07.2022г., ведно с известието за доставяне и писмо с изх. № 94-Ж-14/28.07.2022г., ведно с известие за доставяне, личните данни не са съхранени и са разгласени чрез посочените писма на кмета на Община Съединение. Искът е отхвърлен и решението е влязло в сила на 31.10.2024г.

Другите твърдени негативни изживявания на Т. са, че е изпитала притеснение от разпространение на неверни факти и твърдения. Свидетелските показания по делото не дават информация какви неверни факти и твърдения е имало за г-жа Т. (от кого и за какво), които от своя страна произтичат пряко и непосредствено от АУЗД № 915-1/21.11.2017г. от специалист в Дирекция АПИОФМПМТС.

Предвид гореизложеното съдът намира, че не е доказано по безспорен начин кумулативното наличие на всички елементи от правопораждащия фактически състав за ангажиране отговорността на Община Съединение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, за претърпени от ищеца неимуществени вреди, намиращи се в причинно-следствена връзка с оттегления АУЗД № 915-1/21.11.2017г. от специалист в Дирекция АПИОФМПМТС, поради което предявеният иск се явява недоказан и неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Още повече, че се твърди, че вредите са произтекли в периода 21.11.2017г. до 13.12.2023г., а както се посочи, ищцата е оспорила АУЗД по административен ред на 14.07.2023г., което води до извод, че тя е разбрала за акта около 01.07.2023г. и е упражнила правото на обжалване, което води и до извод, че единствено в периода 01.07.2023г. до 13.12.2023г., до оттеглянето му, тя е била известена за него и за разпорежданията по него. Ведно с това, с Решение № 2/25.07.2025г. на директор дирекция АПИОФМПМТС Т. е наясно, че Общината е отписала като погасени по давност тези задължения. Другите лични възприятия за личните данни, които общината съхранява, и за които са опасенията и страховете й, че ще се злоупотреби, не могат да се възприемат от съда като пряка следствена връзка с оттегления АУЗД № 915-1/21.11.2017г. от специалист в Дирекция АПИОФМПМТС.

При този изход от спора претенцията на ищеца за присъждане на направените по делото разноски, макар и своевременно заявена се явява неоснователна.

От страна на ответника са претендирани своевременно и са доказани в размер на 600 лева с представен договор и фактура, поради което съдът следва да ги присъди в тежест на ищеца.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 172 от АПК съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявения иск от В. Т. Т., срещу Община Съединение за заплащане на обезщетение в размер на 3000 лева за причинени неимуществени вреди от оттеглен административен акт - АУЗД № 915-1/21.11.2017г. на специалист в дирекция АПИОФМПМТС при Община Съединение, претърпени в периода 21.11.2017г. до 13.12.2023г., ведно със законната лихва върху тези суми от датата на исковата молба до окончателното изплащане.

Осъжда В. Т. Т., с [ЕГН], с адрес гр. Пловдив, [жк], [адрес], да заплати на Община Съединение разноски по делото в размер на 600 (шестстотин) лева за адвокатско възнаграждение.

Решението може да бъде обжалвано пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от уведомяване на страните.