РЕШЕНИЕ
№ 241
гр. Пазарджик, 12.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Камен Г. Гатев
при участието на секретаря Росица Караджова
като разгледа докладваното от Камен Г. Гатев Административно наказателно
дело № 20215220201285 по описа за 2021 година
за да се произнесе,взе предвид следното:
С жалбата си срещу Наказателно постановление №13 - 002849 от
11.08.2021г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.П.,
жалбоподателят „В.Г.“ " ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление гр. П., ул.“М.Д.“ №**, представлявано от управителя В.А. К.
твърди , че не е извършил описаното нарушение, като постановлението е
издадено в нарушение на материалния и процесуален закон. Молбата е да
бъде отменено обжалваното постановление. Сочи доказателства и претендира
разноски.
В съдебно заседание жалбата се поддържа чрез адв. П.П..
Ответникът Д”ИТ” Пазарджик , чрез юрисконсулт Т. оспорва
подадената жалба и изразява становище за неоснователност. Сочи
доказателства и претендира разноски.
Районният съд, като се запозна с оплакванията, изложени в жалбата и
след като прецени събраните по делото доказателства,по отделно и в
1
съвкупност, взе предвид следното:
На „В.Г. " ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр.
П., ул.“М.Д.“ №**, представлявано от управителя В.А. К. е съставен от
св.Ф.А. АУАН №13 - 002849 от 25.05.2021г. и съответно е издадено
обжалваното постановление за това, че в качеството на работодател по §1т.1
ДР КТ, при извършена проверка на 13.05.2021г. около 10.30ч. в обект –
строителна площадка за изграждане на кофраж на перваз на ограда, намиращ
се на пътя гр.Пазарджик, - с.Бошуля, преди моста на р.Тополница /вдясно/,
землище на с.Драгор, местност Татарекин, ПИ №23457.5.665, е заварено
лицето А.З. Д., ЕГН ********** да извършва трудова дейност на
строителната площадка,като „общ работник“ – подготовка за кофраж за
изливане на бетон, без да е уредил отношенията по предоставяне на работна
сила като трудови, ,като не е сключил трудов договор в писмена форма.По
време на проверката завареното да работи лице първоначално отказва да
попълни и подпише предоставената му от проверяващите декларация на
основание чл.402 КТ, но впоследствие я попълва, като със същата декларира
елементи на трудово правоотношение с дружеството.
Нарушението е извършено на 13.05.2021г. в землището на с.Драгор и
установено на 17.05.2021г. при проверка на фирмената документация,
представена от пълномощник на управителя на дружеството.С това е нарушен
чл.62ал.І във вр. с чл.1ал.ІІ КТ.
Наложена е на „В.Г. " ЕООД имуществена санкция в размер на
1500лв.,на основание чл.416ал.V КТ във връзка с чл.414ал.ІІІ КТ, за
нарушение на чл.62ал.І във вр. с чл.1ал.ІІ КТ.
Съдът, при съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, от
фактическа страна прие за установено следното:
На 13.05.2021г. около 10.30ч. св.Ф.А., гл.инспектор в ДИТ Пазарджик,
заедно с колегата си Г.Й. извършили проверка по спазване на трудовото
законодателство в обект – строителна площадка за изграждане на кофраж на
перваз на ограда, намиращ се на пътя гр.Пазарджик - с.Бошуля, преди моста
на р.Тополница /вдясно/, землище на с.Драгор, местност Татарекин, ПИ с
идентификатор №23457.5.665.На място заварили да работят четирима
работника, облечени в анцузи, между които и св.Ал. Д..След като
служителите на ДИТ се легитимирали, поискали от работниците да попълнят
2
декларации, но те отказали да сторят това, докато не дойде шефа им.След
около 10 минути дошло лице, с имена АТ. КР., който заявил, че е баща на
управителя на „В.Г.“ и казал на работниците да попълнят предоставените им
декларации.Така св.Ал. Д. попълнил Декларация по чл.402 КТ, в която
отбелязал, че работи във „В. В.Д“ ООД, на „Бошулско шосе“, като „общ
работник“ , на 8 часов работен ден, два почивни дни – събота и неделя, при
възнаграждение – 30лв. надник.Всички работници казали, че работят за „В.“,
като тримата работници не са заявявали, че работят за св.Ал. Д. .
Впоследствие, при документната проверка на 17.05.2021г. в ДИТ
Пазарджик , чрез пълномощник на управителя на дружеството бил
представен Договор от 05.05.2021г.,сключен между В.А. К., ЕГН **********,
в качеството на поръчващ и А.З. Д., ЕГН **********, в качеството на
изпълнител.По силата на чл.1 от този договор изпълнителят се е задължил да
изработи с материали, инструменти и по проект на възложителя перваз на
ограда с височина 40см. и дебелина 18см. на ПИ с идентификатор
№23457.5.665, а именно да изгради кофраж.
Резултатите от проверката – на място и документална, инспекторите А.
и Й. обективирали в Протокол № ПР 2115489/18.05.2021г.,в който по т.8
отразили процесното нарушение.Протоколът е връчен на 21.05.2021г. на
адв.П.П., в качеството му на пълномощник на „В.Г.“ ЕООД с адвокатско
пълномощно №003112.
Видно от удостоверение за актуално състояние на „М.Г.“ ЕООД от
15.09.2021г. и Справка в търговския регистър , същото е с ЕИК ЕИК *****,
т.е . както на „В.Г. " ЕООД.“М.Г.“ се представлява от управителя С.М..
Последният, видно от пълномощно с нотариална заверка на подписите
от 17.08.2021г. на Нотариус Б.Огнянова е упълномощил адв.П.П. да
представлява дружеството, включително пред всички държавни и общински
органи.
По делото се приеха Отчет за приходите и разходите за 2016г.“ на „В.
В.Д.“ ООД, ЕИК *****, 2бр. декларации за отчетната 2017г. и 2018г. на В. К.,
в качеството на управител на „В. В.Д.“ ООД, ЕИК *****, Декларация по
чл.38ал.9т.2 от Закона за счетоводството на В. К., в качеството на управител
на „В. В.Д.“ ООД, ЕИК ***** ,за отчетната 2019г., които са в смисъл, че
представляваното дружество не е осъществявало дейност по смисъла на
3
§1т.30 ДР ЗС.
Тази фактическа обстановка Съдът възприе при съвкупна преценка
показанията на свидетелите Ф.А. и Ал. Д., както и относимите писмени
доказателствени средства.
Съдът кредитира изцяло показанията на св.Ф.А., тъй като макар и да е
актосъставител, няма причина за съмнение в обективността на показанията
му.При това те кореспондират и с констатациите по Протокол № ПР
2115489/18.05.2021г.,в който по т.8 е отбелязано процесното
нарушение.Съвпадат и с показанията на св.Ал. Д., доколкото същия заяви , че
при проверката от ДИТ е установено, че св.Д. и още три лица работят, като
разхвърлят пръст, като тези три лица не работят за св. Д. – „не съм бил нито
началник, нито бригадир на тези момчета“.
Св.Д. даде още показания,на които Съдът също дава вяра. Заяви св.Д.,
че след проверката от служителите на ДИТ адв.П. му поискал личната карта,
за да пуснат някакъв договор, след което св.Д. подписал нещо.В този аспект
и св.А. посочи, че по време на проверката на място не ес представили никакви
граждански договори, а това станало, когато вече се пишел АУАН.
Св.Д. посочи още, че трябвало да разхвърлят пръст ,като А. /К./ им
плащал всеки ден, и на последния ден дошла инспекцията. АТ. КР. с някакви
камиони докарвали пръст, чакъл и те разкарвали с колички и
лопати.Започвали работа в 9ч сутринта и работили до към 15, 16, 17ч., като
работил тази работа 3 дни.
От фактическа страна Съдът не споделя изложеното в жалбата в
смисъл, че между св. А.З. Д. и собственика на процесния ПИ В. К. /
управител на дружеството/ , е имало сключен договор за изработка по чл.258
ЗЗД, като св.Д. е можел да ползва и подизпълнители/ помагачи, които което
обстоятелства изключват наличието на трудово отношение между страните.
В тази насока Съдът намира, че цитираният Договор от
05.05.2021г.,сключен между В.А. К., ЕГН **********, в качеството на
поръчващ и А.З. Д., ЕГН **********, в качеството на изпълнител, е
антидатиран.
Св. Д. ясно заяви, че едва след проверката от служителите на ДИТ
адв.П. му поискал личната карта, за да пуснат някакъв договор, след което
4
св.Д. подписал нещо.Проверката е била на 13.05.2021г. и явно процесния
Договор от 05.05.2021г. е оформен след тази дата, с цел представянето пред
ДИТ Пазарджик.на следващо място, този договор е и нищожен, тъй като св.Д.
въобще не е разбрал какво подписва.Отделно, не е наемал подизпълнители /
останалите трима работници/, за да изпълни поръчката.Освен това, този
договор, ако е бил наличен към момента на проверката на 13.05.2021г., е било
логично лицето АТ. КР. поне да уведоми проверяващите, че има такъв
договор, което не е сторено.Докато св.А. посочи, че по време на проверката
на място не се представили никакви граждански договори, а това станало,
когато вече се пишел АУАН.
Показателно е и заявеното от св.А., че заварените работници
първоначално отказвали да попълнят декларации, но след пристигането на
шефа – в тяхното лице това е бил АТ. КР., те са попълнили декларациите.Т.е
. включително и св.Д. са действали с идеята, че изпълняват разпореждане и е
дадено съгласие от шефа/ началника, а такова възприятие е характерно за
правотношение, в което едната страна е именно работодател.
При възприетите фактически обстоятелства, от правна страна Съдът
намира следното:
Производството е по реда на чл.59 и следв. от ЗАНН. Жалбата е
процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирано лице в срока по
чл.59ал.ІІ ЗАНН. По същество Съдът намира жалбата за неоснователна, по
следните съображения:
Съдът намира, че не са допуснати съществени процесуални нарушения
в производството по издаване на процесните АУАН и НП, включително
твърдените от жалбоподателя.Същите са издадени от компетентни органи и в
кръга на техните правомощия, при спазване формалните изисквания на
ЗАНН.
Неоснователен е доводът за непосочване на определени обстоятелства в
Протокол за проверка № ПР 2115489/18.05.2021г. Първо, началото на
административнонаказателното производство се поставя със съставянето на
АУАН и второ, този протокол е подписан от упълномощения адв.П.П. без
възражения, включително няма данни да са постъпили такива и срещу
дадените предписания.
Несъстоятелен е довода за допуснати нарушения при съставяне на
5
процесния АУАН – поради това, че едно и също лице сее подписал като
свидетел при извършване на нарушението и при съставяне на АУАН.Няма
процесуална забрана това да бъде едно и също лице.
По делото не се установи и доводът в жалбата, че по време на
документалната проверка в ДИТ Пазарджик на 17.05.2021г. на дружеството
не била дадена възможност да представи документи относно това, че никога
не е имало дейност.
Такива документи се представиха и приеха в настоящия процес.Следва
да се отбележи, че Отчет за приходите и разходите за 2016г.“, 2бр.
декларации за отчетната 2017г. и 2018г. и Декларация по чл.38ал.9т.2 от
Закона за счетоводството на В. К., за отчетната 2019г., които са в смисъл, че
представляваното дружество не е осъществявало дейност по смисъла на
§1т.30 ДР ЗС, се отнасят за период, който е ирелевантен за настоящия процес
– 2016г до 2019г.Освен това се отнасят и до субект с различна
правоноорганизационна форма - „В. В.Д“ ООД, докато настоящето
постановление е издадено срещу „В.Г.“ ЕООД.
По същество, от правна страна, съобразно чл. 1 ал. 2 КТ и чл. 61 ал. 1
КТ, отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат като
трудови правоотношения, а съгласно чл. 62 ал. 1 от КТ, трудовият договор се
сключва в писмена форма.
Съдържанието на трудовото правоотношение е описано в разпоредбата
на чл. 66 ал. 1 от КТ – работно време, работно място, наименование на
длъжността, срок на трудовия договор, основно и допълнително
възнаграждение, продължителност на работния ден или седмица .
Част от характеристиките на трудово правоотношение се установяват от
попълнената декларация от св.Ал. Д. – работно време, работно място ,
длъжност.Тези елементи да характерни за трудовото правоотношение, за
разлика например от договора за изработка, при който изпълнителят се
задължава да извърши работата на свой риск, при предварително уточнени
условия и по своя преценка за времето на извършване на работата.
Следва да се отбележи, че Кодексът на труда предвижда сключването и
на срочен трудов договор , до завършване на определена работа –чл. 68, ал. 1
т. 2 КТ. Извършваната работа от св.Ал. Д. има белезите на трудов договор и
всъщност прикрива съществуващо трудово правоотношение.
6
Ето защо от правна страна в настоящият случай жалбоподателят „В.Г.“
ЕООД е допуснал нарушение на чл.62ал.1 във вр. с чл.1ал.2 КТ. Наказващият
орган законосъобразно е наложил имуществена санкция от 1500лв. в
минимален размер, по чл.414ал.3 КТ.
Следва да се отбележи още, че този тип нарушения са често срещани в
практиката на работодателите, поради което е необходим интензивен контрол
и санкция за недопускането им.Настоящият случай не може да бъде
определен като маловажен.Поради това Съдът счита, обжалваното
наказателно постановление следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода от делото, Съдът намира за основателна претенцията на
процесуалния представител на наказващия орган за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 63ал. 3 от ЗАНН. Пред
въззивната инстанция наказващият орган е представляван от юрисконсулт,
който е направил своевременно искане за присъждане на разноски.
Юрисконсултско възнаграждение следва да бъде присъдено в полза на
Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" гр. София, доколкото
Дирекция "Инспекция по труда"- Пазарджик е структурно звено към ИА и
няма статут на самостоятелно юридическо лице..
Възнаграждението следва да бъде определено съгласно разпоредбата на
чл. 37 от Закона за правната помощ, съгласно която заплащането на правната
помощ е съобразно с вида и количеството на извършената дейност и се
определя от наредба на МС по предложение на НБПП.
В случая за защита в производство по ЗАНН, според чл. 27е от Наредбата
за заплащането на правната помощ се предвижда възнаграждение от 80 до
150 лева.
Настоящото производство се разгледа в четири съдебни заседания, с
разпит на двама свидетели, като същото не е с голяма правна и фактическа
сложност, поради което следва да се присъди минималния размер на
юрисконсултско възнаграждение, а именно 100 лева, който ще отговоря на
осъщественото процесуално представителство.
Воден от горното и на основание чл.63ал.2т.5 ЗАНН Пазарджишкият
районен съд
7
РЕШИ:
Потвърждава Наказателно постановление №13 - 002849 от
11.08.2021г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.П, с което на
„В.Г.“ " ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр. П.,
ул.“М.Д.“ №**, представлявано от управителя В.А. К. е наложена
имуществена санкция в размер на 1500/ хиляда и петстотин/ лв.
Осъжда „В.Г.“ " ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление гр. П., ул.“М.Д.“ №**, представлявано от управителя В.А. К. да
заплати на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда " гр.София ,
разноски в размер на 100 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Пазарджишкия административен съд в 14 дневен срок от съобщението на
страните за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
8