№ 10
гр. Габрово, 06.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Павел Неделчев
Членове:Благовеста Костова
Пламен Попов
при участието на секретаря В. Й. Венкова
в присъствието на прокурора А. Хр. А.
като разгледа докладваното от Благовеста Костова Въззивно
административно наказателно дело № 20224200600239 по описа за 2022
година
С Решение № 119 от 17.10.2022г., постановено по АНД № 239 по описа
за 2022г. на Габровски районен съд, обвиняемия К. М. К. от гр.Габрово е
признат за виновен в това ,че на 24.11.2020г. в с. Н., общ. Габрово, причинил
на М. П. М. от с. Н., лека телесна повреда, изразяваща се в контузия на
главата с клинични данни за мозъчно сътресение, линейна рана и охлузване в
лявата челно-теменна област на главата, малка рана в лявата теменна област
на главата, разместено счупване на 10-то ребро странично вляво с болков
синдром, малка рана на десния лакът, кръвонасядане на дясната
предмишница, довели до времено разстройство на здравето, неопасно за
живота, с болки и страдания за срок от около 1,5 месеца, като деянието е
извършено по хулигански подбуди - нанесъл му удари с ръце и с крака,
хвърлил М. от мостово съоръжение с височина 2,8 метра в дере в центъра на
селото, след което хвърлил и велосипеда му върху него, престъпление по
чл.131 ал.1 т.12 във вр. с чл. 130 ал.1 от НК, като съдът е освободил
обвиняемия М. от наказателна отговорност, на осн. чл.78а ал.1 от НК и му е
1
наложил административно наказание глоба в размер на 2500 лева.
На обвиняемия са възложени направените по делото разноски.
Решението е обжалвана от обвиняемия, чрез неговия защитник адв.П.
от ГАК, като неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Сочи се ,че по
делото не е доказано, че жалбоподателят е осъществил действия с които
умишлено да е нарушил телесната цялост на св.М., както и, че е осъществил
деянието по хулигански подбуди. По тези съображения се прави искане
обвиняемия да бъде оправдан. Алтернативно се прави искане обжалваното
решение да бъде изменено, като се намали размера на наложеното наказание
глоба.
В съдебно заседание жалбоподателят и неговия защитник редовно
призовани не се явяват.
Прокурорът намира обжалвания съдебен акт за законосъобразен
оспорва жалбата и споделя мотивите на РС-Габрово.
Габровски окръжен съд, след като обсъди доводите в жалбата и в
съответствие с чл.314 НПК провери изцяло правилността на атакувания
съдебен акт, констатира следното:
Първоинстанционния съдебен акт е постановен при изяснена фактическа
обстановка, която по категоричен начин се установява от показанията на
разпитаните свидетели Х. М., Х. М., М. М., В. М., Д. Б., И. А., К. К.
съпоставени с обясненията на обвиняемия и кореспондиращи със
заключението на съдебно-медицинската експертиза, Протокол за оглед на
местопроизшествие, скица и фотоалбум към него, съдебномедицинско
удостоверение, епикриза от отделение по хирургия и протокол за доброволно
предаване.
Всички доказателства са обстойно обсъдени в мотивите на
първоинстанционния съдебен акт и при преценката на същите доказателства,
въззивният съд не намери основания за промяна във фактическата обстановка
по делото. Настоящият съдебен състав изцяло споделя установената от РС-
Габрово фактическа обстановка, а именно:
Свидетелите М. и В. М. живеят в село Н., общ. Габрово и били съседи
със семейството на обвиняемия. През последните години отношенията между
свидетелят М. и обвиняемият К. било обтегнати, като повод за това били
поставените от М. М. пчелни кошери. Проблемът бил разрешен след
проведено събрание и с помощта на кметския наместник в селото- св.Б..
На 24.11.2020г. сутринта обвиняемия с личния си автомобил „Т.” с рег.
2
№ ** отишъл в имота си в село Н., като същия бил придружен от майка си –
св. Х. М.. На мястото пристигнал и брат му –св. К. К.. Двамата мъже
започнали да товарят каменни плочи от имота в автомобила на свидетеля К.
К.. В това време през оградата ги заяло кучето на свидетелите М.и, които
излезли да видят какво става.
Обвиняемият К. се развикал заради кучето. Св.М. му казал да не закача
животното. Тогава обвиняемия започнал да псува и заплашва със
саморазправа М. и неговата съпруга. Двамата се прибрали в дома си и
обмисляли как да постъпят след отправените закани и обидни думи от
обвиняемия. Тогава свидетелят М. решил да отиде до кметството и да се
оплаче от случилото се на кметския наместник. Качил се на велосипеда си и
тръгнал към сградата на кметството, намираща се в центъра на селото.
Преминавайки през мост над дере в селото, свидетелят М. бил застигнат от
автомобила на обвиняемия, който спрял до него. К. К. излязъл от автомобила
си, отишъл до свидетелят М. и му нанесъл удари с ръце в областта на ръцете
и тялото и го ритнал по краката. Свидетелят М. опитал да се предпази и
вдигнал ръце, но от ударите му паднали очилата.
Размахвайки ръце свидетелят М. ударил обвиняемия. В момента в който
К. К. спрял да нанася удари на възрастния човек, обвиняемия хванал М. през
кръста и ръцете, понесъл към подпорната стена и го хвърлил в дерето. Върху
него хвърлил и велосипеда му.След това К. К. се качил се в автомобила си и
потеглил.
Свидетелят М. успял да стане и да излезе от дерето и да изтика
велосипеда си напътя. Тръгнал обратно към дома си по пътя срещнал св.М..
Двамата се обадили на сина си, свидетелят Х. М., който дошъл в селото и
откарал баща си в М.Л Габрово. Пострадалият бил приет в медицинското
заведение в отделението по хирургия и останал на лечение до 27.11.2020г.
На досъдебното производство е назначена съдебномедицинската
експертиза от заключението на която се установява, че на 24.11.2020г. М. М. е
получил следните увреждания – контузия на главата с клинични данни за
мозъчно сътресение, линейна рана и охлузване в лявата челно-теченна област
на главата, малка рана в лявата теменна област на главата, разместено
счупване на 10-то ребро странично вляво с болков синдром, малка рана на
десния лакът, кръвонасядане на дясната предмишница. Описаните
3
увреждания са довели до временно разстройство на здравето, неопасно за
живота, с болки и страдания за срок от около 1,5 месеца, представляващо лека
телесна повреда по смисъла на чл. 130 ал.1 от НК. Като механизъм на
причиняване на установените увреждания вещото лице е посочило падането в
дерето, като е възможно сред тези увреждания да има такива и от падането на
велосипеда върху пострадалия.
В обясненията си пред РС-Габрово обвиняемия К. не отрича, че е
възникнал на инкриминираната дата инцидент между него и св.М. на моста в
село Н.. Отрича да е обиждал и заплашвал М. при конфликт свързан с кучето
на пострадалия. Признава, че застигнал с автомобила си св.М. на моста и
спрял, за да го пита нещо. Твърди ,че тогава както бил стъпил на земята и
прекрачил колелото М. му нанесъл удари, спънал се в колелото и паднал в
реката.
Защитната теза на обвиняемия се подкрепя единствено от показанията на
св.Х. М..Същата е майка на обвиняемия, била е в автомобила му по време на
инкриминираното деяние и отрича да е виждала как сина и блъска или удря
пострадалия.Твърди обаче, че видяла ,че М. е хванал за дрехите
обвиняемия.Приема за достоверни твърденията на сина си ,че в този момент ,
за да се защити, той отблъснал възрастния човек и пострадалия сам паднал в
капите. Показанията на тази свидетелка в частта относно възникналия
конфликт на моста между сина и и св.М. са в противоречие както с
останалите гласни доказателства така и със заключението на съдебно-
медицинската експертиза, поради което съдът приема ,че същите са
недостоверни и не ги кредитира с доверие.
Защитната теза на подсъдимия се опровергава по безспорен и
категоричен начин от всички събрани по делото гласни доказателства. На
първо място основен източник на доказателства са показанията на св.М.,
който подробно и логично разказва хронологично какво се е случило на
инкриминираната дата. Същият е възрастен човек/ на 76 години/ за когото
кметския наместник твърди, че не влиза в конфликти с хората в селото. В
обясненията си св.М. твърди ,че без причина, обвиняемият го засякъл с
автомобила си на моста, той слязъл от колелото и тогава К. му нанесъл удари
с ръце в главата. Пострадалият се опитвал да се предпази с ръце и да отвърне
на ударите.тогава обвиняемият го хванал през кръста и го хвърлил в дерето, а
4
върху него и колелото и си тръгнал.Тези показания на св.М. кореспондират с
показанията на св.М., която посрещнала съпруга си на пътя, видяла
състоянието му и разговаряла с него.За състоянието на св.М. свидетелства и
неговия син Х. М., който по молба на родителите си го откарал в болницата.
Показанията на пострадалия кореспондират и със заключението на съдебно-
медицинската експертиза изготвена от вещото лице д-р К.. Същият е
установил ,че пострадалия е имал травматични увреждания по главата, които
може да са получени от нанесените му удари.Констатираното счупване на
ребро от своя страна може да е получено в следствие на падането.
От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства се
установява по безспорен и положителен начин, че обвиняемия К. е
осъществил както от обективна така и от субективна страна при форма на
вина пряк умисъл престъплението по чл.131, ал.1, т.12 пр.първо във вр. с
чл.130, ал.1 от НК.
Въззивната инстанция намира за доказано по безспорен и категоричен
начин ,че като му нанесъл удари и го хвърлил през моста, обвиняемия К. К. е
причинил лека телесна повреда на М. М.. Настоящият съдебен състав споделя
изводите на РС-Габрово ,че телесното увреждане на М. е причинено от
обвиняемия по хулигански подбуди. Решаващият съд е изложил задълбочени
мотиви в тази насока, като е отговорил на всички възражения на защита и
настоящият съдебен състав не счита за нужно да ги преповтаря. Мотивите
към първоинстанционната присъда са съобразени както с трайната практика
на ВКС, така и правната доктрина обосноваваща причиняване на телесни
увреждания по хулигански подбуди.
От доказателствата по делото се установява ,че М. и К. са съседи в с.Н. и
на инкриминираната дата по повод лая на кучето на М. обвиняемия започнал
да му отправя псувни и заплахи.Това поведение на обвиняемия само началото
към ескалиралата по-късно агресия от негова страна към възрастния човек.
Виждайки ,че М. кара колело по моста, обвиняемия без причина му сякъл
пътя, спрял и му нанесъл побой. С действията си обвиняемия К. грубо
нарушава нормите на обществото като демонстрира явно незачитане на
същите. Обвиняемият е сравнително М.д мъж, който без да бъде провокиран
нанася побой на един възрастен мъж, който неможе да се защити адекватно и
да отвърне на нападението му. От тази гледна точка съдът приема
5
поведението на К. К. за изключително арогантно и в пълен разрез както с
моралните така и със законовите норми.
По изложените съображения настоящият съдебен състав приема за
правилно и законосъобразно решението на първоинстанционния съд да
признае обвиняемия за виновен в това да е осъществил както от обективна
така и от субективна страна състава на престъплението по чл.131 ал.1 т.12
пр.първо във вр. с чл.130, ал.1 от НК и на основание чл.78а от НК да го
освободил от наказателна отговорност като му е наложил административно
наказание глоба.
За извършеното престъпление законът предвижда наказание до три
години лишаване от свобода. Обвиняемият не е осъждан за престъпление от
общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на
чл.78а от НК и от деянието му не са причинени имуществени вреди. Налични
са предпоставки на чл.78а от НК за освобождаване на К. К. от наказателна
отговорност и налагане на административно наказание.
Първоинстанционният съд е наложил на обвиняемия административно
наказание глоба в размер на 2500.00 лева, като е отчел наличните смекчаващи
и отегчаващи вината обстоятелства, а именно ниската степен на обществена
опасност на дееца и високата степен на обществена опасност на конкретното
деяние насочено към причиняване на телесно увреждане на един възрастен
човек, тежестта на уврежданията му и необходимия с оглед на възрастта на
пострадалия по продължителен период на възстановяване. Несъстоятелно е
възражението на защитата за съобразяване размера на наложената глоба с
имотното състояние на обвиняемия, тъй като този факт е неотносим към
размера на наказанието.
Въззивният съд счита ,че този размер на глобата, определен при лек
превес на смекчаващите вината обстоятелства ще постигне целите както на
генералната , така и на личната превенция.
При извършената служебна проверка на обжалваното решение , на
основание чл.314 от НПК, въззивният съд не установи при постановяването
му да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които
да водят до неговото отменяване.
Водим от гореизложеното и на основание чл.337 ал.1 т.1 от НПК съдът
6
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло РЕШЕНИЕ № 119 от 17.10.2022г.,
постановено по АНД № 374 по описа за 2023г. на Районен съд-Габрово.
Решението не подлежи на касационно обжалване или протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7