Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 10.02.2022 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, II-Е състав, в открито съдебно заседание
на двадесет и осми януари, през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
Мл. с. ЯНА ВЛАДИМИРОВА
при участието на
секретаря Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от мл. съдия Яна
Владимирова в.гр.дело № 4597 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на
глава ХХ от ГПК.
С решение № 20260907 от
25.11.2020 г. по гр.д.№ 61634/2019 г. на Софийски районен съд, III гражданско отделение, 138
състав, с което е осъден ответникът „Д.З.“ АД да заплати на ищцата Р.Ц.К. на
основание чл. 394 КЗ сумата от 1000 лв., представляваща застрахователно
обезщетение във връзка с настъпването на покрит риск по сключена по договор за
възлагане на обществена поръчка № 43 от 11.04.2018 г. групова застраховка
„Злополука и заболяване“, за която е издадена застрахователна полица №
0121180126000245, ведно със законната лихва върху главницата от датата на исковата
молба – 25.10.2019 г. до окончателното изплащане, на основание чл. 86 ЗЗД
сумата от 9,72 лв., представляващо обезщетение за забавено плащане на
главницата в размер на законната лихва за период на забава 20.09.2019 г. –
24.10.2019 г., както и направените по делото разноски.
В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК
срещу решението е подадена въззивна жалба от ответника „Д.З.“ АД, в която се
излагат съображения за неговата неправилност. Сочи се, че основанието
застрахователят да откаже изплащане на обезщетение в случая било непредставяне
на оригинал на фактура и касов бон към нея, така както страните са постигнали
съгласие във връзка с договор за възлагане на обществена поръчка и
застрахователна полица № 0121180126000245, неразделна част от него. Сочи се, че
причината застрахователят да изисква представяне на фактура и касов бон в
оригинал е за да се осигури не само реалното обезщетяване на вредите, но и с
оглед принципа на еднократност на обезщетяването. Представянето на документи в
хода на процеса не санирало пропуска такива да бъдат своевременно представени
пред застрахователя. Дубликатът на фактурата не бил оригинал и не можел да го
замести. Представеното от НАП писмо било неотносимо доказателство и също не
можело да замести необходимостта от представяне на оригиналните документи. С
тези съображения се прави искане първоинстанционното решение да бъде отменено и
да бъде постановено ново решение за отхвърляне на исковете.
В законоустановения срок
писмен отговор на въззивната жалба не е подаден от ищцата. Същата е представила
писмена защита, в която излага съображения по същество.
Софийският градски съд, като прецени събраните
по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на
атакувания съдебен акт, приема следното:
Съгласно разпоредбата
на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно
и допустимо. По същество същото е правилно и на основание чл. 272 ГПК
въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния.
В изпълнение на задълженията си да обсъди всички
доводи и възражения на страните, въззивният съд намира следното:
В решението си
първоинстанционният съд е приел за установено наличието на застрахователен
договор с твърдяното в исковата молба съдържание, сключен между Национална
агенция за приходите като възложител и „Д.З.“ АД като изпълнител за възлагане
на обществена поръчка за услуги, по силата на който ответникът е приел да
предостави застрахователна услуга по застраховане на служителите на НАП срещу
„Злополука“ и застраховка „Живот“ в пълен обем в съответствие с условията и изискванията на техническите
спецификации на поръчката – Приложение № 1, неразделна част от договора. Приел
е за установено и че ищцата има качеството застраховано лице, както и че в
срока на застрахователното покритие по договора е настъпило застрахователно
събитие, представляващо покрит риск по договора – провеждане на оперативно
лечение, обусловило временна неработоспособност за ищцата за периода от
27.06.2019 г. до 29.07.2019 г., общо 33 дни. Тези констатации на
първоинстанционния съд не са оспорени от въззивника, като въззивният съд
споделя изводите относно така установеното. Единственият довод за неправилност на решението
на първоинстанционния съд, наведен във въззивната жалба, е във връзка с
твърдяно от въззивника основание застрахователят да откаже изплащане на
застрахователно обезщетение в полза на ищцата, тъй като същата не била
представила изискуемите документи – фактура № 30004591/27.06.2019 г. и фактура
№ **********/27.06.2019 г. в оригинал, придружени със съответните фискални
бонове.
Въз основа на искане
за плащане с вх. № 310В044892 от 28.08.2019 г., подадено от Р.Ц.К., при
застрахователя е била образувана преписка № *********.
Съгласно
застрахователна полица № 0121180126000245, раздел „Специални договорености“, т.
2.2.4.4, за удостоверяване на извършени медицински разходи се представят с
разходни документи, фактури с касови бонове или фактури с касови бележки.
Договорът за застраховка е сключен при общите условия на застрахователя и
специалните условия, предвидени в самата полица. Съгласно общите условия на
застрахователя за застраховки „Злополука“ и „Заболяване“, раздел XIII, т. 59, за установяване на
основанието и размера на претенцията си застрахованият представя на
застрахователя описаните в приложение № 1 към общите условия доказателства,
свързани с установяване на съответното събитие и размера на вредите. Съгласно
т. 60 от същия раздел, застрахователят може да изиска да му бъдат представени и
други доказателства, извън тези по т. 59, необходим за установяване на
застрахователното събитие, правото на застрахователна сума или на
застрахователно обезщетение и размера на вредите. Съгласно т.1.2, раздел
„Медицински разходи“, от представения по делото документ – „Механизъм при
завеждане на претенции за изплащане на застрахователно обезщетение“, за
възстановяване на медицински разходи се представят оригинални
разходо-оправдателни документи – фактура с детайлна разбивка на стоки и услуги,
придружена с фискален бон.
Ищцата е направила
възражение, че приложение № 1 към общите условия не е било предявявано на НАП
/застраховащия/, поради което приложение намират само специалните условия,
предвидени в полицата. В тази връзка по делото е представено писмо от НАП до
застрахователя, в което се потвърждава, че „Механизъм при завеждане на
претенции за изплащане на застрахователно обезщетение“ към общите условия не е
било представено при подписване на договора. По делото не са представени
доказателства в обратния смисъл, с оглед което следва да се приеме, че
въпросният документ не е бил представен и приет от възложителя по обществената
поръчка като неразделна част от застрахователната полица или общите условия.
Представен е и
документ „Технически спецификации“, съставен от служители на НАП, с описание на
предмета и изискванията на обществената поръчка. В т. 3.1.5, раздел „Специални
условия“, от въпросния документ е посочено, че застрахователното събитие се
удостоверява с издаване на надлежни документи, които включват, но без да се
ограничават до: за удостоверяване на извършен медицински разходи, разходи за
зъболечение и разходи за погребение – разходни документи, фактури или касови
бележки. С представеното по делото техническо предложение за участие в открита
процедура за възлагане на описаната по-горе обществена поръчка застрахователят,
ответник в настоящия процес, е посочил, че приема специалните условия,
поставени от възложителя. Доколкото е налице предложение и приемане на офертата
в рамките на процедурата по проведената обществена поръчка, страните са
обвързани именно от тези спецификации на договора, които са и индивидуално
уговорени. В този смисъл са и мотивите на първоинстанционния съд.
Във връзка с изложеното
следва да се приеме, че в случая не намира приложение представеният по делото
документ „Механизъм при завеждане на претенции за изплащане на застрахователно
обезщетение“. Твърди се, че въпросният документ е част от общите условия на
застрахователя, но няма данни възложителят да е заявил писмено, че го приема,
нито се установява, че е знаел или е бил длъжен да знае за съществуването му и
условията, които същият установява.
Възражението на
застрахователя в случая касае твърдяно неизпълнение на договорно задължение от
страна на застрахования – ищцата, което според застрахователя препятства
установяване на реалния размер на вредите и създава невъзможност за прилагане
принципа на еднократност на обезщетяването. Възражението е неоснователно. На
първо място, по делото не се установява, че застраховащият – Национална агенция
за приходите, или застрахования – ищцата, са били уведомени за съществуването
на „Механизъм при завеждане на претенции за изплащане на застрахователно
обезщетение“, като няма данни същият да е бил приет писмено от застраховащия,
нито има данни съдържанието на документа да е достъпно или разгласено по начин,
който да обуславя, че застраховащият е знаел за условията във въпросния
„Механизъм“ или да е бил длъжен да ги знае. От съвкупния анализ на приетите и
описани по-горе писмени доказателства следва изводът, че страните са постигнали
съгласие медицинските разходи да се удостоверяват чрез представяне на съответни
документи – фактури, касови бонове или други, като никъде не е поставено
изискване, по което да е постигнато съгласие от двете страни, че тези документи
трябва да са „в оригинал“, още повече, че представените от ищцата пред
застрахователя фактури са заверени от болничното заведение – носят печат както
на съответното болнично заведение, така и на касата, на която е платено,
доколкото плащането е извършено в брой. По застрахователната преписка и по
делото са представени болничен лист и епикриза, от които се установява
настъпването на застрахователното събитие и проведеното лечение. При това
положение следва изводът, че разходите са реално извършени и като такива следва
да бъдат възстановени от застрахователя на основание сключения застрахователен
договор. От използвания в т. 3.1.5,
раздел „Специални условия“ от Техническите спецификации на обществената поръчка
съюз „или“ при изброяване на документите, които доказват извършване на
разходите, следва изводът, че представянето само на един от тези документи е
достатъчно за доказване на направените разходи. Дори да се приеме, че
представянето само на фактура без касова бележка или касов бон представлява
неизпълнение на договора, това неизпълнение следва да се цени с оглед всички
обстоятелства, които имат отношение към установяване на настъпилото
застрахователно събитие и реалното извършване на разходите. При съобразяване на
тези обстоятелства в случая няма съмнение в настъпване на застрахователното
обезщетение и реалното извършване на разходите. Колкото до възражението, че не
бил обезпечен принципът на еднократност на обезщетяването, същото е направено
хипотетично, без застрахователят да се е позовал на конкретни факти, които да
навеждат на извода, че ищцата е била обезщетена за вредите от настъпване на застрахователното
събитие по друг начин, още по-малко е доказал подобни обстоятелства да са
налице.
Тъй като изводите на
въззивния съд съвпадат с тези на първоинстанционния, обжалваното решение следва
да бъде потвърдено като правилно.
Така мотивиран,
Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20260907 от 25.11.2020 г. по гр.д.№
61634/2019 г. на Софийски районен съд, III гражданско отделение, 138 състав.
Решението е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване по аргумент от чл. 280, ал. 3,
т. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.