Решение по дело №10457/2019 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 260340
Дата: 22 февруари 2021 г. (в сила от 19 март 2021 г.)
Съдия: Ивелина Ленкова Мавродиева
Дело: 20192120110457
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 10 декември 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ 260340                                          22.02.2021 г.                                                гр. Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Бургаският районен съд                                                              ІІІ-ти граждански състав

На четвърти февруари                                         две хиляди двадесет и първа година

В публично съдебно заседание в състав

 

                                                                                       Председател: Ивелина Мавродиева

 

при секретаря Кина Киркова   

като разгледа докладваното от съдията Мавродиева

гражданско дело № *0457 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е образувано по искова молба на Етажната собственост на ****, ж.к. ****, гр. Бургас, представлявана от професионален домоуправител „А. ТТ“ ООД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ****, представлявано от ****, действащо чрез пълномощника си адвокат Т., против Л.И.М. с ЕГН**********, постоянен адрес: ***, с която се претендира осъждането му за заплащане на сумата от 168 лева, представляваща дължима главница за съответните ежемесечни консумативи за входа – хигиенист, ток за стълбището, вноска към фонд „Ремонт и обновяване“, такса-поддръжка и такса домоуправител в периода от месец март 2018 г. до месец ноември 2019 г., описани по пера за всеки от месеците, ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на исковата молба – 10.12.2019 г., до окончателното й изплащане. Моли се и за присъждане на направените по делото разноски.

            Основанията за дължимост на търсените суми се основават на твърдения, че ответникът в качеството му на собственик на самостоятелен обект и етажен собственик, следва да участва  в разходите за поддръжка и управлението им.

Правното основание на исковете е чл. 6, ал. 1, т. 8 т. 9 и т. 10 от Закона за управление на етажната собственост /ЗУЕС/.

            В срок е постъпил отговор на исковата молба от ответника, действащ чрез назначения му особен представител адвокат Х.. На първо място се излагат доводи за недопустимост на иска, които не се споделят от съда, тъй като ищец се явява Етажната собственост на ****, ж.к. ****, гр. Бургас, представлявана от професионален домоуправител „А. ТТ“ ООД, която се явява надлежно упълномощена да води делото съгласно чл. 23, ал. 4 от ЗУЕС, предвид сключения договор по чл. 19, ал. 8 от същия закон.

По същество се оспорват исковете, като се излага, че сумата от 9 лева,

претендирана като възнаграждение за професионален домоуправител за месеците март и април 2018 г. не са дължими, тъй като договорът за предоставяне на услугата е сключен след тази дата. Навеждат се и доводи за незаконосъобразността на решението на общото събрание от 09.05.2018 г., които не следва да бъдат обсъждане в настоящото производство, тъй като незаконосъобразността, а дори и нищожността на решение на общото събрание, не може да бъде установявана  безсрочно и всъщност само в срока по чл. 40, ал. 2 ЗУЕС може да се иска отмяната им, независимо дали се твърди нищожност или незаконосъобразност. След като решението не е било оспорено от етажния собственик по реда и в сроковете, предвидени в ЗУЕС, то се преклудира възможността това оспорване да бъде направено по-късно, по повод на възникнали за етажния собственик задължения въз основа на взети решения на общото събрание на етажната собственост. Твърди се и че не е ясно защо договорът е сключен  „А. ТТ“ ООД във връзка с договор за съвместна дейност трето лице, което водило до неяснота кое дружеството всъщност е страна по договора.

            Бургаският районен съд, като взе предвид исковата молба и изложените в нея факти и обстоятелства, становището на ответната страна по нея, събраните по делото доказателства и след като съобрази приложимите разпоредби на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото между страните няма спор, че ответникът е собственик на сочения  от ищеца обект – апартамент № * на ет. *, попадащ в процесната етажна собственост, което е видно и от представеното извлечение от агенцията по вписванията, видно от което ответникът е закупил процесния самостоятелен обект на 16.08.2016 г.

            С договор за предоставяне на услугата професионален домоуправител от 09.05.2018 г. процесната етажна собственост, в качеството й на възложител, е възложила на „А. ТТ“ ООД, в качеството му на изпълнител, да извършва услугата професионален домоуправител, както и да извършва дейности изброени в чл. 1 от договора, в това число и събиране на ежемесечните вноски и такси, като договорът е сключен след съответно решение на общото събрание от 09.05.2018 г. В чл. 5, ал. 2 от договора изрично е предвидено, че при точно изпълнение на услугата дружеството има право да получи договореното възнаграждение от 4 .50 лева, дължими ежемесечно от всяко домакинство.

            Представени са и справки за дължимите суми от всеки самостоятелен обект в процесния период. Видно от същите текущите месечни задължения, предвиждат събирането на суми за хигиенист, асансьор, ток, фонд „Ремонт“, фонд „Текуща поддръжка“ и по 4.50 лева такса „домоуправител“. От ответника за заявени за плащане по 1 лев месечно за фонд „Ремонт“, 1 лев за фонд „Текуща поддръжка“ и по 4.50 лева такса „домоуправител“ или по 6. 50 лева месечно в процесния период от март 2018 г. до месец ноември 2019 г., като за месец юли 2018 г. са заявени и 160 лева във фонд „ремонт“ за предвиден ремонт на покрива, а за част от периода се претендира и плащането на суми за хигиенист и за ток.

 

 

            Въз основа на така установените факти, релевантни за решаването на делото, съдът намира от правна страна следното:

            Разпоредбата на чл. 6 от ЗУЕС изброява задължения на  

 

 

 

собствениците на самостоятелни обекти, в сграда с режим на етажна собственост, сред които това да изпълняват решенията на органите на управление на етажната собственост; да заплащат разходите за ремонт, реконструкция, преустройство и обновяване на общите части на сградата, подмяна на общи инсталации или оборудване и вноските, определени за фонд "Ремонт и обновяване", съразмерно с притежаваните идеални части, както и да заплащат разходите за управлението и поддържането на общите части на сградата.

Наред с това обаче следва да се съобрази, че според чл. 11, ал. 1, т. 5 от ЗУЕС общото събрание определя размера на паричните вноски за разходите за управлението и поддържането на общите части на сградата, а съгласно чл.11, ал. 1, т. 7 от същия закон, общото събрание определя и размера на паричните вноски във фонд “Ремонт и обновяване“. Следователно, за да възникне вземане в полза на етажната собственост за тези вноски, следва да има прието решение на общото събрание, с което да се определи техният размер. Всъщност това решение на общото събрание е конститутивно и от него се поражда вземането за съответните суми, изброени по-горе. Законът действително предвижда да се заплащат вноски за поддържането на общите части, но с решението на общото събрание съответното задължение на етажния собственик да ги заплаща се концентрира върху точно определена сума и едва тогава вземанията на етажната собственост  за вноските възникват и стават изискуеми. Ето защо следва да има решение за определяне на размера  на вноските. По делото подобно решение не е представено, като в доклада на делото съдът изрично е указал на ищеца това, в това число е че не представя изискуемото от закона решение. Ето защо само на това основание искът за заявените за плащане суми за съответните фондове „Ремонт“  и „Обновяване“, разходите за хигиенист, ток и асансьор, се явява неоснователен. Представените множество таблици с размерите на дължимите суми за всеки месец не съставляват решение на общото събрание и не могат да заместят същото.

            Предвид наличието на решение на общото събрание от  09.05.2018 г. по чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗУЕС, съгласно което е взето решение  за възлагане на дейности по поддържането на общите части на сградата на юридическо или физическо лице срещу възнаграждение, и съответно същото е определено в чл. 5, ал. 2 от договора, сключен с етажната собственост, в размер на 4. 50 лева месечно, се налага извода, че искът е частично основателен само за това възнаграждението /при все че не се твърди установява неточно изпълнение от страна на дружеството/ и то за периода от 09.05.2018 г. до месец ноември 2019 г., тъй като преди датата на сключване на договора на 09.05.2018 г. липсва основание за заплащането му, а и не се твърди доказва подобна услуга, за която да се дължи евентуално възнаграждение да е предоставена в периода от месец март до 09.05.2018 г. При това се налага извода, че искът като частично основателен следва да се уважи за сумата от 93. 19 лева /по 4.50 лева за всеки от месеците в периода от юни 2018 г. до ноември 2019 г. включително плюс 3. 19 лева за периода от 09 до 31 май 2018 г./ и да се отхвърли за горницата над уважения размер до пълния заявен такъв от 168 лева.  

            При този изход на спора основателна се явява претенцията на ищеца за присъждане на направените по делото разноски и следва да се осъди ответникът  да му заплати сумата от 360. 55 лева, съобразно уважената част от иска. По отношение на възражението за липсата на доказателства за заплащане на адвокатското възнаграждение следва да се отбележи, че съгласно представения договор за правна защита и съдействие от 09.12.2019 г. уговореното такова е заплатено към момента на сключване на договора, съгласно отбелязването в същия.

            Мотивиран от горното, Бургаският районен съд

 

Р Е Ш И:

 

            Осъжда Л.И.М. с ЕГН **********, постоянен адрес: ***, да заплати на Етажната собственост на ****, ж.к. ****, гр. Бургас, представлявана от професионален домоуправител „А. ТТ“ ООД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ****, представлявано от ****, сумата от 93. 19 лв. /деветдесет и три лева и 19 ст./,  представляваща дължима главница за съответното ежемесечно възнаграждение от 4. 50 лева, дължимо съгласно чл. 5, ал. 2 от договора за предоставяне на услугата професионален домоуправител от 09.05.2018 г., сключен между етажната собственост и „А. ТТ“ ООД, въз основа на решение на общото събрание от 09.05.2018 г., ведно със законната лихва за забава върху горната сума от датата на подаване на исковата молба – 10.12.2019 г., до окончателното й изплащане, както и сумата от 360. 55 лв. /триста и шестдесет лева и 55 ст./ за направените по делото разноски, като отхвърля иска за горницата над уважения размер от 93. 19 лв. до пълния заявен размер от 168 лв., ведно със законна лихва за забава върху отхвърлената част.

            Решението може да се обжалва пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.

 

 

           

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: подпис/не се чете

Вярно с оригинала!

К.К.