№ 80
гр. Провадия, 11.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Галя Алексиева
при участието на секретаря ПЛАМЕНА В. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от Галя Алексиева Гражданско дело №
20233130101289 по описа за 2023 година
Предявен е от „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр. Варна, бул. Владислав Варненчик № 258, „Варна Тауърс-Г“ против
М. С. М., ЕГН **********, с адрес с. *********, ул. „Стефан Караджа“ № 43А иск с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 и чл. 86, ал.1 ЗЗД да бъде прието за установено в
отношенията между страните, че в полза на ищеца съществува вземане в размер на сумите,
както следва: 936,87лева, представляваща главница за стойността на незаплатена
електроенергия по две фактури за периода от 30.01.2023г. до 28.02.2023г. за обект на
потребление с кл. № ****** и аб. № *******, находящ се в гр. *****, ул „Вичо Грънчаров“
№ 19, вх. А, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в
съда- 05.07.2023г., до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от
25,86лева, представляваща начислено обезщетение за забава за периода от падежа на всяка
фактура до 02.06.2023г., за което вземане е издадена заповед № 446/28.07.2023г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 818/2023г. на ПРС.
Ищецът основава исковата си претенция излагайки следните фактически
твърдения в исковата си молба: С ответника са в договорни отношения по продажба на ел.
енергия. Същият има качество на потребител с кл. № ****** и аб. № *******, относно обект
на потребление находящ се в гр. *****, ул „Вичо Грънчаров“ № 19, вх. А. Отношенията
между страните се регламентират от ОУ на ДПЕЕ на „Енерго- Про Продажби” АД, приети
на основание чл. 98а от ЗЕ и одобрени от регулаторния орган КЕВР. Твърди, че ответната
страна не е изпълнила договорните си задължения по чл.17, т.2 от ОУ за заплащане на
потребената ел. енергия в периода 23.12.2022г.-16.02.2023г., за остойностяване, на която са
издадени две фактури в периода 30.01.2023г.-28.02.2023г. на обща стойност 936,87лв.
Сроковете за изпълнение на това задължение се сочи да са разписани в чл. 26 ОУДПЕЕ, а
конкретно в ал.6 е предвидено, че потребителят се счита уведомен, че дължи плащане на
ползваната ел. енергия в разписаните срокове, независимо от това дали е уведомен писмено
за размера на задълженията. Съгласно чл. 38 ОУДПЕЕ при неизпълнение на задължението в
срок, потребителят дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки ден на
просрочие. За събиране на вземането си ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение по
1
чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 818/2023г. по описа на ПРС, срещу която длъжникът е
възразил в срок. С това обосновава и правния си интерес от търсената защита. Искането е за
уважаване на исковата претенция и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор от ответника. Оспорва иска
като неоснователен. Оспорва това количество ел. енергия да е доставено и реално потребено
от него. Оспорва СТИ да е било метрологично годно да измерва и отчита ел. енергията в
имота. Твърди, че никога не е получавал въпросните фактури и не е уведомяван за наличие
на процесните задължения. Счита клаузата на чл. 17, ал. 2 ОУ за нищожна като
противоречаща на добрите нрави и поради неравноправността й. Искането е за отхвърляне
на претенциите.
В проведеното открито съдебно заседание ищецът чрез процесуалния си
представител поддържа исковата молба.
Ответникът чрез процесуален представител с писмено становище поддържа
депозирания отговор.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището
на страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК.
Предмет на исковата претенция са суми, представляваща неплатени главница и лихва
за забава, дължими за потребена и неплатена ел. енергия. Правният интерес от търсената
защита се извежда от развило се предхождащо го заповедно производство по ч.гр.д. №
818/2023г. по описа на ПРС, по което е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410, ал.1
ГПК, срещу която е подадено възражение от длъжника в срока по чл. 414 ГПК.
Така очертан, предметът на спора възлага в доказателствена тежест на ищцовото
дружество да установи пълно и главно, че с ответника се намират в договорни отношения за
доставка на ел. енергия в посочения период и обект на потребление; че в качеството му
доставчик на ел. енергия е доставил посоченото във фактурите количество ел. енергия за
периода 23.12.2022г.-16.02.2023г., което е отчетено при изправност на средството за
търговско измерване и че съобразно одобрените и приети общи условия фактурираното
количество ел. енергия, съответства на доставеното и потребено количество електроенергия
съобразно редовните отчети, както и неговия размер. По претенцията за заплащане на
обезщетение за забава: наличие на главен дълг, падеж на задължението и размер на
вземането. Ответната страна следва да докаже своите правоизключващи, правопогасяващи
или други възражения срещу правото на ищеца да получи спорното вземане.
Като писмени доказателства по делото са приети Общите условия на договорите за
продажба на електрическа енергия на „Е.ОН България Продажби” АД, приети и одобрени с
решение № ОУ-061/07.11.2007г. на ДКЕВР, издадените от ищеца фактури, както следва: №
**********/30.01.2023г. за сумата от 435,08лева, № *********/28.02.2023г. за сумата от
501,79лева за обект находящ се в гр. *****, ул „Вичо Грънчаров“ № 19, вх. А с получател
Х.Б., както и справка за потреблението и извлечение от сметка към 24.10.2023г.
Между страните не е било спорно, че ответникът е собственик на процесния обект, в
който се твърди да ищецът да е доставял ел. енергия, цената на която сега се претендира от
ответника. Ответникът е оспорвал за процесния период с ищеца да са били в твърдяното
договорно правоотношение по доставка на ел. енергия в посочения обект, както и това
количество ел. енергия да е доставено, респ. потребено от него.
От ангажираните в тази връзка писмени доказателства се установява следното:
Безспорно, процесните количества ел. енергия са фактурирани на името на Х.Б.,
който се е водил за титуляр на партидата при ищцовото дружество към него момент, а не на
ответника. На 12.01.2024г. ответникът е подал заявление до ищцовото дружество за
снабдяване с ел. енергия на съществуващ обект с кл. № ******, аб. № *******, с титуляр до
2
него момент Х.Б.. Към заявлението си е представил НА за покупко- продажба от
03.05.2019г. и НА № 16.03.2022г. В отговор на това, ищцовото дружество позовавайки се на
чл. 12, т. 3 ОУ е уведомило ответника, че преди започване на продажбата на ел. енергия в
обекта, следва да бъдат погасени наличните за обекта просрочени задължения. Последващо,
с ново писмо от м.02.2024г., ответникът е уведомен, че ищецът е преразгледал искането му и
е предприел нужните действия по изпълнение на заявената от него услуга.
В чл. 4, ал.1 ОУ на дружеството понятието „потребител на енергия” се определя като
физическо лице- собственик или ползвател на имот, което ползва ел. енергия за
домакинството си. С ТР 2/17.05.2018г. на ОСГК на ВКС се прие, че ЗЕ свърза качеството на
длъжник за цената на доставена топлинна енергия с качеството на собственик на имота,
респ. носител на ограничено вещно право на ползване. В настоящия казус също е приложим
ЗЕ, доколкото той урежда договора за продажба на ел. енергия и то по сходен с този за
топлинната енергия, начин. Законът свързва качеството на задължено да плаща цената на
потребяваната ел. енергия на първо място с качеството на собственик на имота /така
решение № 205/28.02.2019г. по гр.д. № 439/2018г. на ВКС, III ГО/.
Както се посочи, по този въпрос между страните не е имало спор. Отделно от това,
този факт бива пряко установим и от подаденото от ответника на 12.01.2024г. заявление до
ищцовото дружество за промяна в титуляра на съществуваща партида, с което заявление той
е представил и документи, легитимиращи го като собственик на имота от дата предхождаща
процесния период. Ответникът не е твърдял трето лице да е имало качеството на
потребител- ползвател на доставяната в обекта ел. енергия до него момент, а само е
оспорвал наличие на валидно продажбено отношение с него за периода. За да възникне
правоотношението по покупко- продажба на ел. енергия обаче не е необходимо да се
сключва индивидуален писмен договор между потребителя и доставчика на услугата,
защото обвързаността между страните възниква по силата на закона /чл.91, ал.1 вр. чл.92, т.1
ЗЕ и чл. 97 и чл. 98а ЗЕ/. Регламентацията на договорните отношения между страните се
съдържа в ОУ на ДПЕЕЕ, издадени на основание чл. 98а ЗЕ, одобрени с решение на ДКЕВР,
като съгласно цитираната разпоредба от ЗЕ, публикуваните ОУ влизат в сила за
потребителите, които купуват електрическа енергия от крайния снабдител, без изрично
писмено приемане. Още повече, че в казуса не се касае за първоначално присъединяване на
обект, а за вече присъединен такъв.
Следователно, бидейки собственик от 2019г., ответникът има качество на потребител
и страна по договор по чл. 97, ал.1, т. 4 ЗЕ за процесния обект на потребление. В този
смисъл, без правно значение е това, кое лице е фигурирало като титуляр на партидата в
информационна система на крайния снабдител. Без значение е и че първоначално ищцовото
дружество е отказало за удовлетвори искането за промяна титуляра на партидата.
Обосновката е била с клаузата на чл. 13, т.2 ОУ – с оглед наличие на просрочени
задължения по партидата, обективен факт предвид наличието на настоящия спор.
Неоснователни са доводите за нищожност на клаузата на чл. 17, т. 2 ОУ като
неравноправна. Тя разписва задължение за плащане стойност на използвана ел. енергия,
пряко следващо и от характера на регламентацията на продажбеното правоотношение в ЗЗД.
Ако и оспорването да е имало предвид клаузата на чл. 17, т. 3 ОУ- разписваща задължение
за съобщаване на дружеството за всяка промяна в идентифициращата потребителя
информация подавана преди встъпване в правоотношението, в т.ч. промяна в
собствеността/ползвателя, то е отново неоснователно. То е въведено с оглед внасяне яснота
относно страните в правоотношението възникващо и съществуващо при ОУ, и реално
неизпълнението му не е скрепено със санкция за потребителя, така че да създава
неравнопоставеност за него.
За доказване твърденията оспорени от ответника, че СТИ в обекта е било изправно и
правилно е отчитало потреблението, по делото бе изслушано заключение на в.л. М. по
3
допусната СТЕ, което като обективно и компетентно дадено след направата на нужните
справки и неоспорено от страните, бива възприето в цялост от съда. Съобразно експертното
заключение за процесния период ел. енергията в обекта на потребление се е отчитала от
електромер от одобрен тип, преминал метрологична проверка през 2019г. и следователно в
метрологична годност към 2023г. В подкрепа на този извод е и представен констативен
протокол за неговия монтаж в обекта на 28.06.2019г. като нов и представената декларация за
съответствие от производителя от 28.01.2019г. Начислените количества за процесния период
са от редовно снети показания. Отчетеното количество ел. енергия е реално доставимо и
потребимо като касаещо зимни отчети на битов абонат.
В заключение, всички оспорвания на ответника са недоказани. Няма данни, СТИ да е
било неизправно и както в.л. е отразило, количеството ел. енергия посочено в издаваните
фактури съответства на редовните отчети на СТИ. Съобразно действащата цена за отчетните
периоди, установява се и че това количество е правилно остойностявано, а и принципно
спор по този факт не е въвеждан в предмета на спора.
Следователно, ел. енергията, за която са били издадени процесните две фактури касае
реална доставка. След като СТИ е отчитало редовна консумация на електроенергия, то
съгласно чл. 17, т.2 и чл. 26 от ОУ, потребителят заплаща стойността на консумираната ел.
енергия и дължимата сума за извършения пренос. В чл.18а от ОУ е разписано, че дължимите
от потребителя суми се съобщават на потребителя чрез фактурата, която следва да съдържа
изрично посочените в ал.2 реквизити, в това число и срок на плащане. Без значение за
възникването на задължението е обстоятелството, че ответникът не е получавал фактурите.
Това задължение на ищцовото дружество закрепено в чл. 18а ОУ за съобщаване е било
обективно невъзможно да се изпълни, след като едва през м. 01.2024г., ответникът се е
заявил като потребител, бидейки собственик на имота от 2019г.
Липсват твърдения, респ. ангажирани доказателства за плащане. Затова и искът за
главница се явява доказан по основание и размер.
Съгласно чл. 86, ал.1 ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение, длъжникът
дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Чл. 38 ОУ предвижда,
че потребителят, който не изпълни задължението си за плащане в срок, дължи обезщетение
за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден. Както се посочи, съгласно чл.
18а ОУ в издаваната от ищеца фактура, реквизит е и посочването на срок на нейното
плащане. Или, страните са договорили, че след изтичане на определения срок за плащане,
длъжникът изпада в забава /и без покана/, т.е от деня следващ този като определен за
плащане, при което дължи обезщетение в размер на законната лихва. Ищецът претендира
обезщетение за забава за периода считано от падежа на всяка фактура до 02.06.2023г. в
размер на 25,86лева.
Съдът намира, че не са нужни специални знания за изчислението на лихвата на забава
за процесния период, която е в размер на законната такава. Използвайки програма Апис
Финанси, съдът изчисли дължимата лихва за забава, както следва: 1. за главница 435,08лева
лихва за забава за периода 21.02.2023- 02.06.2023г. в размер на 14,08лева; 2. за главница
501,79лева лихва за забава за периода 21.03.2023- 02.06.2023г. в размер на 11,78лева. Общо
установеният размер на обезщетението за забава е 25,86лева за периода, което обосновава
извод за основателност на иска.
По разноските
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на поискани и доказани разноски.
Представен е списък по чл. 80 ГПК, съобразно който реализираните такива в настоящото
производство са- 100лева юк.възнаграждение, 75лева допълнителна ДТ, 300лева внесен
депозит за в.лице. На основание чл. 78, ал.8 ГПК /ДВ бр. 8/24.01.2017г/ и чл. 23, т.1 от
Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът определя юк. възнаграждение в полза на
ответника в размер на 100лева. Така, общо в полза на ищеца следва да се присъдят разноски
4
от 475лева.
Съобразно т.12 ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, следва да се присъдят в полза на
ищеца и сторените от него разноски в заповедното производство в общ размер на 75лева, от
който 25лева платена държавна такса и 50лева юк. възнаграждение.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че в полза на
ищеца „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. Варна, бул. Владислав Варненчик № 258, „Варна Тауърс-Г“ съществува
вземане срещу ответника М. С. М., ЕГН ********** с адрес с. *********, ул. „Стефан
Караджа“ № 43А в размер на сумите, както следва: 936,87лева, представляваща главница за
стойността на незаплатена електроенергия по две фактури за периода от 30.01.2023г. до
28.02.2023г. за обект на потребление с кл. № ****** и аб. № *******, находящ се в гр.
*****, ул „Вичо Грънчаров“ № 19, вх. А, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението в съда- 05.07.2023г., до окончателното изплащане на задължението,
както и сумата от 25,86лева, представляваща начислено обезщетение за забава за периода от
падежа на всяка фактура до 02.06.2023г., за което вземане е издадена заповед №
446/28.07.2023г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№
818/2023г. на ПРС, за което вземане е издадена заповед № 446/28.07.2023г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 818/2023г. на ПРС, на основание чл. 422, ал.
1 ГПК.
ОСЪЖДА М. С. М., ЕГН **********, с адрес с. *********, ул. „Стефан Караджа“ №
43А да заплати на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК ********* сумата от 475лева,
представляваща сторени съдебно-деловодни разноски пред настоящата инстанция, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА М. С. М., ЕГН **********, с адрес с. *********, ул. „Стефан Караджа“ №
43А да заплати на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК ********* сумата от 75лева,
представляваща направени в производството по ч.гр.д. № 818/2023г. по описа на ПРС,
съдебно- деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Провадия: _______________________
5