Р Е Ш Е Н И Е
260262/4.6.2021г.
гр. Шумен
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд Шумен, IX-ти състав, в публично заседание проведено на десети
май, две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Районен
съдия: Димитър Димитров
при секретаря Татяна Тодорова като разгледа докладваното
от съдията-докладчик ГД № 2074/2020 г., по описа на съда, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от “А1
България“ ЕАД против Р.Р.Х. ***, с която по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415,
ал. 1 ГПК, са предявени, в условията на първоначално, обективно, кумулативно
съединение, положителни, установителни искове, с правно основание, както
следва:
-чл. 226 ЗЕС вр. чл. 298, вр. чл. 288 ТЗ, вр. чл. 79,
вр. чл. 71 ЗЗД и цена 164.77 /сто шестдесет и четири лева и седемдесет и седем
стотинки/ лева – възнаграждения за предоставени на ответника мобилни,
абонаментни, съобщителни услуги с телефонни номера: **********, **********,
**********, **********, **********, **********; мобилен интернет към телефонен
номер **********; пакетна, абонаментна услуга (пакет) фиксиран интернет „Мтел
Нет 101000446635“ и телевизия „Мтел ТВ 21000446634“;
-чл. 205 вр. чл. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 71 ЗЗД и цена 1
162.08 /хиляда сто шестдесет и два лева и осем стотинки/ лева - предсрочно
изискуеми вноски по Договори за продажба на изплащане на: телевизор „Telefunken
T32TX287D Net+TV30,50 Ext 23 м.“; апарат „SAM Galaxy J5 Gold+Pspd48KTrio MAT 25
23 м.“; апарат „iPhone6s 16GB Space Grey MAT 70 23 м.“ и апарат „Пак HuaweiP9liteDSBI+Band+Smartband
MNP MAT 25 23 м.“;
-чл. 86, ал. 1 ЗЗД и цена 403.95 /четиристотин и три
лева и деветдесет и пет стотинки/ лева – обезщетение в размер на законната
лихва върху сумата от 1326.85 лв., за периода от 04.02.2017 г. до 24.03.2020 г.
поради прекратяване на Договор № М 4617498/26.06.2015 г. с рамков характер;
-чл. 92 ЗЗД и цена 2
332.58 /две хиляди триста тридесети два лева и петдесет и осем стотинки/ лева -
неустойки за предсрочно прекратяване на: Договора за мобилна услуга с
телефонен номер **********, в размер на 49,50 лева; Договора за мобилна услуга
с телефонен номер ********** в размер на 87.30 лева; Договора за мобилна услуга
с телефонен номер ********** в размер на 299.85 лева; Договора за мобилна
услуга с телефонен номер ********** в размер на 123.75 лева; Договора за
мобилна услуга с телефонен номер **********, в размер на 174,96 лв.; Договора
за мобилна услуга с телефонен номер **********, в размер на 59,97 лв.; Договора
за предоставен „мобилен интернет“ към телефонен номер **********, в размер на
49,95 лв.; Договора за интернет услуга в пакета с номер 101000446635, в размер
на 28,47 лв.; Договора за телевизионна услуга в пакета с номер 201000446634 в
размер на 66,48 лв.;
Ищецът обосновава исковата си претенция твърдейки, че
с ответника сключили
рамков Договор № *********/11.09.2015 г.,
при Общи
условия за предоставяне, чрез подписване
на допълнителни договори и/или приложения, на електронни съобщителни услуги
(мобилни услуги за SIM карти с телефонни номера, телевизия, интернет и пр.) и
продукти (апарати) на изплащане. На това основание на
ответника били предоставени: с Приложение № 1/11.09.2015 г. – мобилни,
абонаментни, съобщителни услуги с телефонен номер **********, при месечна
абонаментна такса в размер на 9,90 лв., с ДДС, за срок от 24 м. или до
11.09.2017 г.; с Приложение № 1/16.06.2016 г. – мобилни, абонаментни,
съобщителни услуги с телефонен номер **********, при месечна абонаментна такса
в размер на 6,99 лв., с ДДС, за срок от 24 м. или до 16.06.2018 г.; с
Приложение № 1/16.06.2016 г. – мобилни, абонаментни, съобщителни услуги с
телефонен номер **********, при месечна абонаментна такса в размер на 9,90 лв.
с ДДС (8,25 лв. без ДДС), за срок от 24 м. или до 16.06.2016 г.; с Приложение №
1/16.06.2016 г. – мобилни, абонаментни, съобщителни услуги с телефонен номер
**********, при месечна абонаментна такса в размер на 23,99 лв., с ДДС, за срок
от 24 м. или до 16.06.2016 г.; с Договор от 16.06.2016 г. ищецът продал на
ответника, в пакет c мобилна услуга с телефонен номер ********** по Приложение
№ 1/16.06.2016 г., апарат „Пакет SAM Galaxy J5 Gold+Pspd48KTrio MAT 25 23 м.“,
на изплащане за срок от 23 месеца, при първоначална и 23 месечни вноски, всяка
от 10,50 лв.; с Приложение № 1/05.09.2016 г. – мобилни, абонаментни,
съобщителни услуги с телефонен номер **********, при месечна абонаментна такса
в размер на 69,99 лв. с ДДС (58,32 лв. без ДДС), за срок от 24 м. или до
21.05.2017 г.; с Приложение № 1/05.09.2016 г. - пакетна абонаментна услуга
(пакет): фиксиран интернет (Мтел Нет 101000446635) и телевизия (Мтел ТВ
21000446634), при месечна абонаментна такса от 37,99 лв., с ДДС (31,65 лв. без
ДДС); с Приложение № 1/09.09.2016 г. – мобилни, абонаментни, съобщителни услуги
с телефонен номер **********, при месечна абонаментна такса в размер на 19,99
лв. с ДДС (23,99 лв. без ДДС), за срок от 24 м. или до 09.09.2016 г.; с Договор
от 09.09.2016 г. ищецът продал на ответника, в пакет c пакетна услуга за
фиксиран интернет (Мтел Нет 101000446635) и телевизия (Мтел ТВ 21000446634), телевизор
„Telefunken T32TX287D Net+TV30,50 Ext 23 м.“, на изплащане за срок от 23
месеца, при първоначална и 23 месечни вноски, всяка от 8,98 лв.; с Договор от
09.09.2016 г. ищецът продал на ответника, в пакет c мобилна услуга с телефонен
номер ********** по Приложение № 1/05.09.2016 г., апарат „iPhone6s 16GB Space
Grey MAT 70 23 м.“ на изплащане за срок от 23 месеца, при първоначална и 23
месечни вноски, всяка от 33,96 лв.; с Договор от 13.09.2016 г. ищецът продал на
ответника, в пакет c мобилна услуга с телефонен номер ********** по Приложение
№ 1/09.09.2016 г., апарат „Пак HuaweiP9liteDSBI+Band+Smartband MNP MAT 25 23
м.“, на изплащане за срок от 23 месеца, при първоначална и 23 месечни вноски,
всяка от 11,98 лв..
Плащането
на предоставените услуги следвало да се извършва в срок от 15 дни след издаване
от мобилният оператор на месечна фактура - чл. 26.4 от ОУ, като при просрочие
вземането ставало изискуемо - чл. 26.5 от ОУ.
Поради
неплащане в срок на две последователни месечни вноски договорите били
прекратени, като на името на ответницата били начислени общо 1 326,85 лв., по
фактури, както следва: за мобилни, съобщителни услуги, през периода от
19.01.2017 г. до 20.02.2017 г., общо 164.77 лева, по фактура №
*********/19.01.2017 – 131.83 лв. и фактура № *********/20.02.2017 – 32.94 лв.;
за предоставени стоки на изплащане, през периода от 19.01.2017 г. до 20.03.2017
г., общо 1162.08 лева, по фактура № *********/19.01.2017 – 65.42 лв. и фактура
№ *********/20.02.2017 – 65.42 лв., както и месечните вноски, дължими до края
на срока по съответния договор: фактура № *********/20.03.2017 – за общо
1031.24 лв. и лихва 310.80 лв., както следва: по Договор от 09.09.2016 г. за апарат
„iPhone6s 16GB Space Grey MAT 70 23м.“ - 17 оставащи месечни вноски по 33,96
лв. = 577,32 лв.; по Договор от 09.09.2016 г. за апарат „Пак
HuaweiP9liteDSBI+Band+Smartband MNP MAT 25 23м“ - 12 месечни вноски по 11,98
лв. = 143,76 лв.; по Договор от 16.06.2016 г. за апарат „Пакет SAM Galaxy J5
Gold+Pspd48KTrio MAT 25 23м“ - 15 месечни вноски по 11,98 лв. = 157,50 лв.
такси от по 19,99 лв., считано за периода от 23.02.2017 г. до 16.06.2018 г.
За
предсрочното прекратяване на другите договори били начислени неустойки, за
което била издадена сметка № *********/23.02.2017 г., както следва: по Договора
за предоставен „мобилен интернет“ към телефонен номер **********, в размер на
49,95 лв., като сбор на 15 месечни такси от по 3,33 лв., за периода от
23.02.2017 г. до 16.06.2018 г.; по Договора за мобилна услуга с телефонен номер
**********, в размер на 174,96 лв., като сбор на 3 месечни такси от по 58,32
лв.; по Договора за мобилна услуга с телефонен номер **********, в размер на
59,97 лв., като сбор на 3 месечни такси от по 19,99 лв.; по Договора за
пакетна, интернет услуга в пакета с номер 101000446635, в размер на 28,47 лв.,
като сбор на 3 месечни такси от по 9,49 лв.; по Договора за телевизионна услуга
в пакета с номер 201000446634 в размер на 66,48 лв., като сбор на 3 месечни
такси от по 22,16 лв.
Ищецът подал Заявление и по реда на чл. 410 ГПК, било
образувано ЧГД № 643/2020 г., по описа на РС Шумен, като срещу ответника била
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение.
Моли да бъде постановено решение, с което да бъде
признато за установено по издадената Заповед за изпълнение, наличието на
парично вземане за сумите: 1 326.85 лв. – неплатени възнаграждения; 403.95 лв.
– мораторна лихва върху сумата от 1 326.85 лв., за периода от 04.02.2017 г. до
24.03.2020 г.; 2 332.58 лв. - неустойки, ведно със законната лихва върху
вземането, считано от 31.03.2020 г. до окончателно плащане. Претендира разноски
в
заповедното и исковото производства.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата, уведомена лично на
07.01.2021 г., отказала да получи книжата, не е подала писмен отговор на
исковата молба, не е изразила становище по допустимостта и съществото на
предявените искове; по обстоятелствата, на които се основават; не е изложила
възражения срещу исковите претенции и обстоятелствата, на които същите се
основават, както и не е посочила доказателствата и конкретните обстоятелства, които
ще доказва с тях, не е представила писмени доказателства, с които разполага. На
основание чл. 133 ГПК и предвид липсата на данни по делото, че пропускът се
дължи на особени непредвидени обстоятелства, по смисъла на цитирания текст,
съдът приема, че ответникът е загубил възможността да упражни тези си права в
хода на предстоящото разглеждане на спора.
В проведеното по делото съдебно заседание ищецът
поддържа исковата молба. Ответницата не се явява и не се представлява.
Съдът, като взе предвид представените по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
от фактическа страна следното:
От Договор
№ *********/11.09.2015 г. /л. 28/ сключен при Общи
условия за взаимоотношенията между оператора „А1 България“ (Мобилтел) ЕАД и
абонатите на обществени мобилни наземни мрежи по стандарти GSM, UMTS и LTE /л. 7-27/,
се установява, че страните се споразумели ищецът да предостави на ответника
пакет електронни, съобщителни услуги и продукти. С Допълнение към Приложение № 1/11.09.2015 г. към Договор № *********/11.09.2015 г. /л. 34/ и с Допълнение към
Приложение № 1/16.06.2016 г. към Договор № *********/11.09.2015 г. /л. 37/, както и с Допълнение
към Приложение № 1 към Рамков договор № *********/05.09.2016 г. /л. 59/, абонатът
е декларирал, че е запознат, съгласен е и са му предоставени приложимите през
съответния период Общи условия на
оператора.
От
Приложение № 1/11.09.2015 г. /л. 30/ се установява, че на ответника са
предоставени мобилни, абонаментни, съобщителни услуги с телефонен номер
**********, при месечна абонаментна такса в размер на 9,90 лв., с ДДС, за срок
от 24 м. или до 11.09.2017 г..
От
Приложение № 1/16.06.2016 г. /л. 32/ се установява, че на ответника са
предоставени мобилни, абонаментни, съобщителни услуги с телефонен номер
**********, при месечна абонаментна такса в размер на 6,99 лв., с ДДС, за срок
от 24 м. или до 16.06.2018 г.;
От
Приложение № 1/16.06.2016 г. /л. 43/ се установява, че на ответника са
предоставени мобилни, абонаментни, съобщителни услуги с телефонен номер
**********, при месечна абонаментна такса в размер на 9,90 лв. с ДДС (8,25 лв.
без ДДС), за срок от 24 м. или до 16.06.2018 г.;
От
Приложение № 1/16.06.2016 г. /л. 35/ се установява, че на ответника са
предоставени мобилни, абонаментни, съобщителни услуги с телефонен номер
**********, при месечна абонаментна такса в размер на 23,99 лв., с ДДС, за срок
от 24 м. или до 16.06.2016 г.;
От Договор № *********/16.06.2016 г. /л. 39/, Гаранционна
карта /л. 41/ и Приемо-предавателен протокол /л. 42/ се
установява, че в пакет c мобилна услуга с телефонен номер ********** по
Приложение № 1/16.06.2016 г., на ответника е продаден апарат „Пакет SAM Galaxy
J5 Gold+Pspd48KTrio MAT 25 23 м.“, на изплащане за срок от 23 месеца, при
първоначална и 23 месечни вноски, всяка от 10,50 лв..
От
Приложение № 1/05.09.2016 г. /л. 46/ и Списък на телевизионни програми /л. 50/,
се установява, че на ответника е предоставена пакетна абонаментна услуга
(пакет): фиксиран интернет (Мтел Нет 101000446635) и телевизия (Мтел ТВ 21000446634),
при месечна абонаментна такса от 37,99 лв., с ДДС (31,65 лв. без ДДС), за срок
от 24 м. или до 05.09.2018 г.;
От
Приложение № 1/05.09.2016 г. /л. 56/ се установява, че на ответника са
предоставени мобилни, абонаментни, съобщителни услуги с телефонен номер
**********, при месечна абонаментна такса в размер на 69,99 лв. с ДДС (58,32
лв. без ДДС), за срок от 24 м. или до 05.09.2018 г.;
От
Приложение № 1/09.09.2016 г. /л. 65/ се установява, че на ответника са
предоставени мобилни, абонаментни, съобщителни услуги с телефонен номер
**********, при месечна абонаментна такса в размер на 19,99 лв. с ДДС (23,99
лв. без ДДС), за срок от 24 м. или до 09.09.2018 г.;
От Договор № *********/09.09.2016 г. /л. 51/, Гаранционна
карта /л. 53/, Приемо-предавателен протокол за закупено крайно устройство /л.
54/
и Погасителен план /л. 55/, се установява, че на ответника е продаден,
телевизор „Telefunken T32TX287D Net+TV30,50 Ext 23 м.“, на изплащане за срок от
23 месеца, при първоначална и 23 месечни вноски, всяка от 8,98 лв.;
От Договор № *********/09.09.2016 г. /л. 60/, Погасителен
план /л. 62/, Гаранционна карта /л. 63/ и
Приемо-предавателен протокол за закупено крайно устройство /л. 64/, се
установява, че в пакет c мобилна услуга с телефонен номер ********** по Приложение
№ 1/05.09.2016 г., на ответника е продаден апарат „iPhone6s 16GB Space Grey MAT
70 23 м.“, на изплащане за срок от 23 месеца, при първоначална и 23 месечни
вноски, всяка от 33,96 лв.;
От Договор № *********/13.09.2016 г. /л. 68/, Погасителен
план /л. 69/, Гаранционна карта /л. 70/ и
Приемо-предавателен протокол за закупено крайно устройство /л. 70/, се
установява, че в пакет c мобилна услуга с телефонен номер ********** по
Приложение № 1/09.09.2016 г., на ответника е продаден апарат „Пак HuaweiP9liteDSBI+Band+Smartband
MNP MAT 25 23 м.“, на изплащане за срок от 23 месеца, при първоначална и 23
месечни вноски, всяка от 11,98 лв..
От Фактура № **********/19.01.2017 г. /л. 71/ се
установява, че за отчетен период
16.12.2016 г. - 15.01.2017 г., като задължение на ответника са начислени общо
197.25 лева, от които: стойност на мобилни, съобщителни услуги - 131.83
лв. и вноски за предоставени стоки на изплащане – 65.42 лева.
От Фактура № *********/20.02.2017 г. /л. 73/ се установява, че за отчетен период 16.01.2017
г. - 15.02.2017 г., като задължение на ответника са начислени общо 197.25 лева,
от които: стойност на мобилни, съобщителни услуги - 131.83 лв. и вноски за
предоставени стоки на изплащане – 65.42 лева.
От фактура
№ *********/20.03.2017 г. /л. 76/ се
установява, че за отчетен период 16.02.2017 г. - 15.03.2017 г., като задължение
на ответника са начислени общо 1031.24 лв. - вноски за предоставени стоки на изплащане
От Сметка № **********/23.02.2017 г. /л. 78/ се
установява, че на ответника е начислена неустойка в размер на 49,50 лева. От
Сметка № **********/23.02.2017 г. /л. 79/ се установява, че на ответника е
начислена неустойка в размер на 87,30 лева. От Сметка № **********/23.02.2017
г. /л. 80/ се установява, че на ответника е начислена неустойка в размер на
123,75 лева. От Сметка № **********/23.02.2017 г. /л. 81/ се установява, че на
ответника е начислена неустойка в размер на 349,80 лева. От Сметка №
**********/23.02.2017 г. /л. 82/ се установява, че на ответника е начислена
неустойка в размер на 174,96 лева. От Сметка № **********/23.02.2017 г. /л. 83/
се установява, че на ответника е начислена неустойка в размер на 716,24 лева.
От Сметка № **********/23.02.2017 г. /л. 84/ се установява, че на ответника е
начислена неустойка в размер на 59,97 лева. От Сметка № **********/23.02.2017
г. /л. 85/ се установява, че на ответника е начислена неустойка в размер на
248,86 лева. От Сметка № **********/23.02.2017 г. /л. 86/ се установява, че на
ответника е начислена неустойка в размер на 200,00 лева. От Сметка №
**********/23.02.2017 г. /л. 87/ се установява, че на ответника е начислена
неустойка в размер на 28,47 лева. От Сметка № **********/23.02.2017 г. /л. 88/
се установява, че на ответника е начислена неустойка в размер на 100,00 лева.
От Сметка № **********/23.02.2017 г. /л. 89/ се установява, че на ответника е
начислена неустойка в размер на 127,25 лева. От Сметка № **********/23.02.2017
г. /л. 90/ се установява, че на ответника е начислена неустойка в размер на
66,48 лева.
Въз основа на Заявление рег. № 5232/31.03.2020 г., по
реда на чл. 410 ГПК, било образувано ЧГД № 643/2020 г., по описа на РС Шумен в
полза на ищеца срещу ответника е издадена Заповед № 275/21.04.2020 г. за
изпълнение на парично задължение в общ размер 4 063.38 лева, от които 1 326,85лева
– сума дължима по Рамков договор за електронни съобщителни услуги и продукти на
изплащане, ведно със законната лихва върху сумата от 31.03.2020 г. до
окончателно плащане; 404.95 лева – мораторна лихва върху 1326,85 лева за
периода от 04.02.2020 г. до 24.03.2020 г.; 2332.58 лева – неустойка, както и
82.37 лева – държавна такса и 446.66 лева – адвокатско възнаграждение.
Представени са и други неотносими към предмета на
правния спор писмени доказателства.
Въз основа на събраните по делото доказателства,
преценени по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, като съобрази доводите на
страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, съдът
намира за установено от правна страна следното:
От писмените доказателства еднозначно се установява, че
по инициатива на ищеца, по реда на чл. 410 ГПК, е образувано заповедно
производство - ЧГД № 643/2020 г., по описа на РС Шумен; че в негова полза е
издадена Заповед № 275/21.04.2020 г. за изпълнение на парично задължение в
претендирания общ размер от 4 063.38 лева. Съдът констатира, че по издадената
Заповед за изпълнение на парично задължение, длъжникът не е подал възражение,
по реда на чл. 414, ал. 1 ГПК, тъй като не е намерен на своя постоянен и
настоящ адрес. От справка на НАП е установено, че към 30.07.2020 г. няма
регистриран валиден трудов договор и заповедният съд не е успял да му връчи
книжата по месторабота, поради което е дал възможност на заявителя да подаде
иск по чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415 ГПК, който е предявен в едномесечния срок по
чл. 415, ал. 1 ГПК. Въз основа на така установеното съдът намира исковите
претенции, предявени по реда на чл. 422, ал. 1 вр. 415, ал. 1 ГПК, за
допустими.
Основателността на претенциите, по исковете за реално
изпълнение, с правно основание чл. 226 ЗЕС вр. чл. 298, вр. чл. 288 ТЗ, вр. чл.
79, вр. чл. 71 ЗЗД, за непогасени суми по Договори за предоставени мобилни електронни
съобщителни услуги и продукти чрез телефонни
номера, по общо правило, е предпоставено от установяване, при условията на
пълно и главно доказване от ищеца: че с ответника са се намирали във валидни
облигационни правоотношения; че действително е извършил за сметка на доверителя
възложени действия, както и изискуемост на претендираните вземания за
възнаграждения – пълно и главно. В тежест на ответника е да установи, че
задължението му е погасено - пълно и главно.
От приетите по делото Договор № *********/11.09.2015 г., както и Приложенията към същия,
доколкото
подписите на потребителя не са оспорени
по предвидения в закона ред, съдът намира за еднозначно установено, че са налице договорни правоотношения между ищеца -
доставчик и ответника - абонат, при Общи условия на оператора „А1 Българи“
(Мобилтел) ЕАД, по силата на които ищецът е поел задължение да предоставя на
ответника мобилни, електронни съобщителни услуги за определени срокове. Ищецът
е предприятие предоставящо електронни съобщителни мрежи и/или услуги, по
смисъла на ЗЕС, а ответникът притежава качеството „абонат на електронни
съобщителни услуги” по смисъла на пар. 1, т. 1 ДР на ЗЕС. Съгласно разпоредбата
на чл. 298 ТЗ търговски договор е възможно да се сключи при предварително
установени от едната страна Общи условия, които на практика съдържат клаузите
на договора. Следователно на ответника, в качеството на физическо лице, от
предприятие предоставящо електронни съобщителни мрежи и/или услуги, са
предоставени далекосъобщителни услуги при предварително установени от едната
страна Общи условия, които съгласно чл. 226, ал. 3 ЗЕС са неразделна част от
индивидуалния договор между предприятието и абоната. Предпоставка за валидност
на Договор при предварително установени от едната страна Общи условия е
приемане на същите от насрещната страна, тъй като установените от търговеца,
предлагащ стоки или услуги, Общи условия стават задължителни за другата страна,
само ако тя заяви писмено, че ги приема. В разпоредбата на чл. 298, ал. 2 ТЗ
законодателят е предвидил допълнително изискване - за предаване на Общите
условия на насрещната страна по договора, когато за действителността на
договора има изискване за писмена форма, тъй като в противен случай те няма да
имат действие за нея. Възможно е законодателно предвиждане и на допълнителни
изисквания за валидност на Договор при Общи условия, поради което при
произнасяне по такива спорове следва да се съобразява не само предвидените в ТЗ
общи правила относно сключването на такива търговски сделки, но и специфичните
правила за регулиране на определени отношения между търговци - доставчици на
стоки или услуги и абонати. От приетите по делото Допълнение към Приложение №
1/11.09.2015 г. към Договор № *********/11.09.2015
г.; Допълнение към Приложение № 1/16.06.2016 г. към Договор № *********/11.09.2015 г. и Допълнение към Приложение №
1 към Рамков договор № *********/05.09.2016 г., се установява, че абонатът изрично е декларирал, че е запознат, а с
подписа си
е удостоверил, че е съгласен с
приложимите през съответния период Общи условия на дружеството – ищец. Следователно страните са се
намирали във валидни облигационни правоотношения. Съгласно чл. 22 и сл. от
Общите условия на дружеството - ищец, представляващи неразделна част от
съответния договор и приложими спрямо абонати на ищеца, страните са договорили,
че дружеството - оператор има право да получава абонамент, който се плаща от
потребителя всеки месец, както и цена за ползвани услуги, като периодът на
отчитане е на ежемесечна база. Съгласно чл. 26 и сл. от Общите условия за
ползваните услуги операторът издава на името на абоната ежемесечно фактура на
определена дата, а неполучаването на фактурата не освобождава абоната от
задълженията да я плати съгласно определения срок. При наличието на тези
доказателства се налага извода, че ищецът действително е извършил за сметка на
доверителя възложени действия. При така създадената между страните облигационна
обвързаност срещу предоставените услуги, чрез обществена съобщителна мрежа,
задължение на потребителя е да плаща възнаграждени, поради което претендираните
в настоящото производство суми, за потребени мобилни телефонни услуги, чрез
обществена далекосъобщителна мрежа, е следвало да бъдат платени от абоната в 15
дневен срок от издаване на фактура – чл. 26, т. 5 от Общите условия. Абонатът –
ответника не е представил доказателства за погасяване на задълженията в срок.
От представените
от ищеца доказателства следва да се
приеме
за установено, че
абонатът е спрял плащанията преди изтичане сроковете на тези договори от което
следва, че същите са прекратени едностранно от оператора по силата на чл. 6.3
от Договор № *********/26.06.2015 г. и чл. 6.3 от
Договор № *********/09.03.2016 г.
Следователно исковете, с правно основание чл. 226 ЗЕС вр. чл. 298, вр. чл. 288 ТЗ, вр. чл. 79, вр. чл. 71 ЗЗД - неплатени възнаграждения по предоставени на
ответника услуги, чрез мобилен номер ********** за периода от 11.09.2015 г. до 11.09.2017 г.; чрез мобилен номер ********** за периода от 16.06.2016 г. до 16.06.2018 г.; чрез мобилен номер ********** и мобилен
интернет към телефонен номер ********** за
периода от
16.06.2016 г. до 16.06.2016 г.; чрез
мобилен номер 08856222740 за
периода от
16.06.2016 г. до 16.06.2018 г.; фиксиран
интернет (Мтел Нет 101000446635) и телевизия (Мтел ТВ 21000446634) за периода от 05.09.2016 г. до 05.09.2018 г.; чрез мобилен номер ********** за периода от 05.09.2016
г. до 05.09.2018 г.; чрез мобилен номер ********** за периода от 09.09.2016 г. 09.09.2018 г.,
следва да бъдат уважени в претендираните размери от общо 164.77 /сто шестдесет и четири лева и седемдесет и седем
стотинки/ лева.
Основателността на претенцията по иска, с правно основание чл. 205 вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл.
71 ЗЗД, е предпоставена от установяване, при условията на пълно и главно
доказване от ищец, че страните са се намирали във валидни облигационни
правоотношения и е предал вещите предмет на Договори за продажба на изплащане, че законосъобразно е
прекратил предсрочно тези Договори, както и изискуемост и размер на исковите
претенции. В тежест на ответника е да установи, че задължението му за плащане
на цената по Договорите за продажба на изплащане /в случая вноските/ е погасено
- пълно и главно, както и всички евентуално наведени от него положителни
твърдения за факти, като правоизключващи и правопогасяващи възражения, от които
черпи благоприятни за себе си правни последици.
От приетите по делото Договор № *********/16.06.2016
г., Гаранционна карта и Приемо-предавателен протокол; Договор №
*********/09.09.2016 г., Гаранционна карта, Приемо-предавателен протокол; Договор № *********/09.09.2016 г., Гаранционна карта
и Приемо-предавателен протокол; Договор № *********/13.09.2016 г., Гаранционна
карта и Приемо-предавателен протокол, предвид, че подписите на ответника не
са оспорени по предвидения в закона ред, съдът
намира за еднозначно
установено, че „Мобилтел“ ЕАД, му е
продал на изплащане: апарат „Пакет SAM Galaxy J5 Gold+Pspd48KTrio MAT 25 23 м.“,
телевизор „Telefunken T32TX287D Net+TV30,50 Ext 23 м.“, апарат „iPhone6s 16GB
Space Grey MAT 70 23 м.“ и апарат „Пак HuaweiP9liteDSBI+Band+Smartband MNP MAT
25 23 м.“, на вноски съгласно Погасителни планове към договорите. Доколкото сроковете на договорите са по 23 месеца следва, че са
изтекли както следва: Договор № *********/16.06.2016 г. - на 16.05.2018 г.,
Договор № *********/09.09.2016 г. - на 09.08.2018 г., Договор №
*********/09.09.2016 г. - на 09.08.2018 г., Договор № *********/13.09.2016 г. -
на 13.08.2018 г., поради което изследване дали продавачът е прекратил
законосъобразно същите не се налага. Купувачът - ответник не установи, че
задължението му за плащане на цената е погасено. От приетите по делото и
неоспорени фактури, издадени съобразно приетите от ответната страна Общи
условия на дружеството – оператор, се установява, че ищецът е начислил като
задължение на ответника по тези четири договора общо 1 162.08 /хиляда сто
шестдесет и два лева и осем стотинки/ лева. Сумата не е оспорена в 6 м. срок след
издаване на съответната фактура по реда на чл. 26.6 от същите общи условия,
поради което искът следва да бъде уважен в претендирания размер.
Относно претенциите с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за присъждане на обезщетение в размер на законна лихва върху неплатени суми
начислени поради прекратяване на Договорите за предоставени мобилни електронни
съобщителни услуги и Договорите за продажба на изплащане, за периода от 04.02.2017 г.
до 24.03.2020 г..
На първо място претенциите са акцесорни, поради което
основателността им е обусловена от обуславящите искови претенции по чл. 226 ЗЕС
вр. чл. 298, вр. чл. 288 ТЗ, вр. чл. 79, вр. чл. 71 ЗЗД и по чл. 205 вр. чл.
чл. 79, ал. 1, вр. чл. 71 ЗЗД, които както бе посочено по – горе, са
основателни. На второ място претенциите са договорни - съгласно т. 27.1 от Общи
условия на дружеството – оператор, в случай на частично или цялостно неплащане
на указаната във фактурата сума в срока за плащане, абонатът дължи лихва в
размер на 10 % годишно за всеки ден закъснение, следователно се основава на
валидна клауза от договор, предвид, че общите условия обвързват абоната. На
трето място съдът намира, че доколкото падежите на всяко месечно плащане са
определени в издадените от оператора фактури следва, че са настъпили предпоставките
за плащане на претендираните обезщетения т. е вземанията за плащане са изискуеми поради
настъпили падежи. Размерите на
претенциите е договорен като 10 % годишно за всеки ден закъснение върху
указаните във фактурите суми, поради което подлежи на преценка за
неравноправност, предвид, че абонатът е потребител по смисъла на ЗЗП. В
практиката на ВКС се приема, че сделки, при които икономически слаби участници
в оборота се третират неравноправно, са противоречащи на добрите нрави. В този
смисъл уговорка за лихва, многократно превишаваща размера на законната лихва, е
нищожна, като нарушаваща принципа за справедливост и добрите нрави, тъй като се
създава възможност за неоснователно обогатяване. Така, че уговорка за лихва
надвишаваща трикратния размер на законната лихва е противна на добрите нрави.
Размерът на законната лихва е определен с ПМС № 426/18.12.2014 г., в сила от
01.01.2015 г. и се равнява на ОЛП на БНБ плюс 10 % пункта. Към момента на
сключване на договора ОЛП на БНБ е бил 0,00 % и е в същия процент към
приключване на съдебното дирене, най-високата стойност, която би имала
законната лихва за периода на действие на договора от момента на сключването му
е 10,00 %. Доколкото договорената мораторна лихва не надвишава трикратния
размер на законната лихва, следва че не е неравноправна, поради което, предвид
законосъобразното прекратяване на Договор № М 4617498/26.06.2015 г. с рамков
характер, исковете за присъждане на обещетение в размер на законната лихва
върху обуславящите искови претенции в общ размер 1326.85 лв., за периода от
04.02.2017 г. до 24.03.2020 г., следва да бъдат уважени в
претендираните размери от общо 403.95
лева.
Основателността на исковете за неустойка, с правно основание чл. 92 ЗЗД и обща цена 2 332.58 /две хиляди
триста тридесети два лева и петдесет и осем стотинки/ лева - неустойки за
предсрочно прекратяване на: Договора за мобилна услуга с телефонен номер **********, в
размер на 49,50 лева; Договора за мобилна услуга с телефонен номер ********** в
размер на 87.30 лева; Договора за мобилна услуга с телефонен номер ********** в
размер на 299.85 лева; Договора за мобилна услуга с телефонен номер **********
в размер на 123.75 лева; Договора за мобилна услуга с телефонен номер
**********, в размер на 174,96 лв.; Договора за мобилна услуга с телефонен
номер **********, в размер на 59,97 лв.; Договора за предоставен „мобилен
интернет“ към телефонен номер **********, в размер на 49,95 лв.; Договора за
интернет услуга в пакета с номер 101000446635, в размер на 28,47 лв.; Договора
за телевизионна услуга в пакета с номер 201000446634 в размер на 66,48 лв., е предпоставено от установяване, при условията на
пълно и главно доказване от ищец: наличие на валиден договор /клауза от договор/
за неустойка; размер на неустойката; настъпването на предпоставките за плащане
на неустойка т.
е че вземането за плащане на неустойка е изискуемо - било поради настъпил
падеж, било след покана за плащане, т. е че ответникът е изпаднал в забава от
твърдения момент. Ответникът следва да
докаже всички евентуално наведени от него положителни твърдения за факти, като
правоизключващи и правопогасяващи възражения, от които черпи благоприятни за
себе правни последици.
Договорните клаузи, на които ищецът е начислил
неустойки поради предсрочно прекратяване на процесните договора са: чл. 5.3.1 от Приложение № 1/11.09.2015 г. към
Договор № *********/11.09.2015 г., за
пакетна услуга /пакет/ по тарифен план „Мтел мобилен интернет Сърф 2 г.“ чрез
мобилен номер **********; чл. 6.3.1 от Приложение № 1/16.06.2016 г. към Договор № *********/16.06.2016 г. за пакетна услуга /пакет/ по
тарифен план „Мтел безкрай ХS 2016 2 г.“ чрез мобилен номер **********; чл.
5.2.2 от Приложение № 1/16.06.2016 г. към Договор № *********/16.06.2016 г. за пакетна услуга /пакет/ по
тарифен план „Мтел безкрай ХL 2016 2 г.“ чрез мобилен номер **********; чл.
5.3.1 от
Приложение № 1/16.06.2016 г. към
Договор № *********/16.06.2016 г., за
пакетна услуга /пакет/ по тарифен план „Мтел мобилен интернет Сърф S 4G 2 г.“
чрез мобилен номер **********; чл. 6.3.1 от Приложение № 1/05.09.2016 г. към Договор № *********/05.09.2016 г. за пакетна услуга /пакет/ по
тарифен план „Мтел Неm и телевизия Мтел ТВ; чл. 6.3.1. от Приложение № 1/05.09.2016 г. към Договор № *********/05.09.2016 г. за пакетна услуга /пакет/ по
тарифен план „Мтел безкрай 3ХL 2016 2 г.“ чрез мобилен номер **********; чл.
6.3.1. от Приложение № 1/09.09.2016 г. към Договор № *********/09.09.2016 г. за пакетна услуга /пакет/ по
тарифен план „Мтел безкрай ХL 2016 2 г.“ чрез мобилен номер **********. Според
посочените клаузи ако абонатът наруши задълженията си по договора в това
число и ако достъпа до мрежата бъде спрян или Договорът бъде прекратен в
рамките на срока на ползване операторът има право да получи неустойка в размер
на всички стандартни месечни абонаментни такси /без отстъпки/ дължими до
изтичане на определения срок за ползване.
Съгласно правната
доктрина неустойката е договорно съглашение или нормативно предварително
определена отговорност за обезпечение на вредите от неизпълнението, без да е
нужно те да се доказват. Като клауза,
уговорена в съответния договор, неустойката е проявление на принципа на
автономия на волята в частното право /чл. 9 ЗЗД/. По своята
правна същност неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като
обезщетение за вреди от неизпълнението - с
неустойката страните предварително уговарят размера на обезщетението, което ще
следва да плати неизправната страна в случай, че не изпълни своите задължения,
без да е необходимо да се доказва размера на вредите. Съглашението за неустойка
има акцесорен характер – т. е. касае се акцесорно задължение, чието възникване
е обусловено от изискуемостта на главното задължение, което може да няма
договорен източник, но не може да е естествено - следва да е правно. С оглед
акцесорния характер, неустоечната клауза би била действителна само при
действителност на главното задължение, чието изпълнение е обезпечено. От друга
страна при предявен иск за присъждане на неустойка клаузата, на която се
позовава ищецът подлежи на служебна преценка за спазването на добрите нрави по
смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД. Добрите нрави не са писани,
систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи принципи или
произтичат от тях. Добрите нрави са морални норми, на които законът е придал
правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с
тази на противоречието на договора със закона (чл. 26, ал. 1 ЗЗД). Накърняване
на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД е налице, когато се
нарушава правен принцип, който може и да не е законодателно изрично формулиран,
но спазването му е проведено чрез създаване на други разпоредби от действащото
право. Такива са принципите: 1/на справедливостта; 2/на добросъвестността в
гражданските и търговските отношения и 3/на предотвратяване несправедливото
облагодетелстване намерили израз в отделни правни норми /чл. 20 ЗЗД, чл. 289,
чл. 302 и чл. 307 ТЗ и др./. В тази връзка, въпросът за накърняването на
добрите нрави по отношение на уговорена неустойка, за да не се превърне в средство
за неоснователно обогатяване, следва да бъде решен чрез комплексна преценка не
само на съдържанието на договорната клауза, но и при отчитане на други фактори,
като свободата на договаряне, равнопоставеността между страните, функциите на
неустойката, както и възможността неизправният длъжник сам да ограничи размера
на неизпълнението. Следователно условията и предпоставките за нищожност на
клаузата за неустойка в хипотезата „накърняване на добрите нрави“, произтичат,
както от нейните функции, така и от принципа за справедливост в гражданските и
търговските правоотношения. Законодателят придава правна значимост на
накърняването на добрите нрави с оглед защита на обществените отношения като
цяло, а не само поради индивидуалния интерес на конкретен правен субект. В
разпоредбата на чл. 92, ал. 1 ЗЗД, която е диспозитивна, се посочват функциите
на неустойката: обезпечаваща изпълнението на задължението и обезщетяваща
вредите от неизпълнението или ще е налице неравностойност на насрещните
задължения по договора. Следователно договорната клауза за неустойка би могла
да е нищожна, като нарушаваща принципа на справедливостта и създаваща условия
за неоснователно обогатяване, когато вследствие на плащането ще излезе извън
обезпечителните или обезщетителните си функции, които са й придадени от
страните. От друга страна, според указанията в ТР № 1/15.06.2010 г., ТД №
1/2009 г., т. 3, ОСТК, неустойката следва да се приеме за нищожна на основание
чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД тогава, когато единствената цел, за която е уговорена,
излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. В
този смисъл освен посочените от закона обезпечителна и обезщетителна функции,
по волята на страните, неустойката може да изпълнява и санкционна /наказателна/
функция, особено когато се касае за сделки между търговци. Неустойката има
санкционна /наказателна/ функция в случаите, при които уговореният размер
надхвърля вредите от неизпълнението. Посочено е, че преценката за нищожност се
прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора при
съблюдаване и на примерно изброените критерии като: естеството и размера на
обезпеченото с неустойка задължение; обезпечаването на задължението с други,
различни от неустойката, правни способи; съотношението между размера на неустойката
и очакваните вреди от неизпълнението, както и вида на уговорената неустойка и
вида на неизпълнението, за което е предвидена. С оглед вида на договорното
неизпълнение, съществува доктрина, изцяло възприета и съобразена в съдебната
практика, съгласно която, според различни критерии, неустойката може да бъде:
компенсаторна; при разваляне на договор по реда на чл. 88 ЗЗД; зачетна или
мораторна. В този смисъл един от видовете неустойки е компенсаторната.
„Компенсаторна“ е неустойка, която се претендира вместо изпълнение, като служи
за основа и при частичното неизпълнение. Следователно така формулирана исковата
претенция за неустойка е „компенсаторна“ - претендира се поради неизпълнение на
задължението за плащане в срок на изискуемо парично задължение. Относно
възможността наред с иск за реалното изпълнение на паричното задължение и на
обезщетението за забавата му, на кредитора да бъде присъдена и договорна
неустойка за неизпълнение в Решение № 123/17.11.2010 г., ТД № 698/09 г., т. 2,
II т. о. на ВКС, е посочено, че когато договорената неустойка е компенсаторна,
в единовластна преценка на кредитора е да иска или реално изпълнение, заедно с
обезщетение за вредите по общия ред, или уговорената за пълното неизпълнение на
длъжника компенсаторна неустойка. Предвид, че в настоящия случай по реда на чл.
422 ГПК ищецът е предявил положителни установителни искове за реално
изпълнение, с правно основание 226 ЗЕС вр. чл. 298, вр. чл. 288 ТЗ, вр. чл. 79,
вр. чл. 71 ЗЗД и с правно основание чл. 205 вр. чл. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 71 ЗЗД, както и за обезщетение в размер на законна лихва върху неплатени суми
начислени, за периода от 04.02.2017 г. до 24.03.2020 г., с правно основание чл.
86 ЗЗД, за които парични вземания по ЧГД № 643/2020 г., по описа на РС Шумен,
срещу ответника е издадена Заповед № 275/21.04.2020 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, то клаузите за компенсаторна неустойка в Приложение
№ 1 към отделните договори между страните, поради предсрочно прекратяване на
Договор № М 4617498/26.06.2015 г. с рамков характер, са нищожни на основание
чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД като накърняващи добрите нрави, поради противоречие на
основния принцип за справедливост и добросъвестност в облигационните отношения
и предявените искове подлежат на отхвърляне като неоснователни.
Относно разноските:
Ищецът е направил искане за присъждане на разноски
като е представил Списък по чл. 80 ГПК /л. 134/ за сторени такива в общ размер
1916.14 лева, от които 529.03 лева – по заповедното производство и 1387.11 лв.
- по исковото производство, като има право на такива съобразно уважената част
от предявените искове, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Съобразно даденото
разрешение в ТР № 3/2014 г., т. 12, ОСГТК на ВКС, съдът следва да се произнесе
с осъдителен диспозитив и по дължимостта на разноските в заповедното
производство. Предвид изхода на спора на ищеца следва да бъде присъдена сума в
общ размер 816.18 (осемстотин и шестнадесет лева и осемнадесет стотинки) лева,
от която 225.34 лв. - в заповедното и 590.84 лв. - в исковото производства, платима по
банкова сметка ***: ***, BIC: ***, Банка:
„Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
Признава за установено, по реда на чл. 422, вр. 415 ГПК, по отношение на „А1 България” ЕАД, с ЕИК № ***, седалище и адрес на управление: гр. София, район
„Илинден“, ул. „Кукуш“ № 1, че Р.Р.Х., с ЕГН ********** и адрес: ***, дължи на
ищеца сумата 164.77 /сто шестдесет и четири лева и седемдесет и седем стотинки/
лева - възнаграждения за предоставени мобилни, абонаментни, съобщителни
услуги с телефонни номера: **********, **********, **********, **********,
**********, **********; мобилен интернет към телефонен номер **********;
пакетна, абонаментна услуга (пакет) фиксиран интернет „Мтел Нет 101000446635“ и
телевизия „Мтел ТВ 21000446634“, платима по банкова сметка ***: ***, BIC: ***, ТБ: „Райфайзенбанк (България)“
ЕАД, за която по образувано ЧГД № 643/2020 г., по описа на РС – Шумен, срещу
ответницата е издадена Заповед № 275/21.04.2020 г., за изпълнение на парично
задължение, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 31.03.2020 г.
/датата на подаване на Заявление по чл. 410 ГПК/ до окончателно плащане, на
основание чл. 226 ЗЕС вр. чл. 298, вр. чл. 288 ТЗ, вр. чл. 79, вр. чл. 71 ЗЗД.
Признава за установено, по реда на чл. 422, вр. 415 ГПК, по отношение на „А1 България” ЕАД, с ЕИК № ***, седалище и адрес на управление: гр. София, район
„Илинден“, ул. „Кукуш“ № 1, че Р.Р.Х., с ЕГН ********** и адрес: ***, дължи на
ищеца сумата 1 162.08 /хиляда сто шестдесет и два лева и осем стотинки/ лева –
предсрочно изискуеми вноски по Договори за продажба на изплащане на: телевизор „Telefunken
T32TX287D Net+TV30,50 Ext 23 м.“; апарат „SAM Galaxy J5 Gold+Pspd48KTrio MAT 25
23 м.“; апарат „iPhone6s 16GB Space Grey MAT 70 23 м.“ и апарат „Пак
HuaweiP9liteDSBI+Band+Smartband MNP MAT 25 23 м.“, платима по банкова сметка ***: ***, BIC: ***, ТБ: „Райфайзенбанк (България)“
ЕАД, за която по образувано ЧГД № 643/2020 г., по описа на РС – Шумен, срещу
ответницата е издадена Заповед № 275/21.04.2020 г., за изпълнение на парично
задължение, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 31.03.2020
г. /датата на подаване на Заявление по чл. 410 ГПК/ до окончателно плащане, на
основание чл. 205 вр. чл. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 71 ЗЗД.
Признава за установено, по реда на чл. 422, вр. 415 ГПК, по отношение на „А1 България” ЕАД, с ЕИК № ***, седалище и адрес на управление: гр. София, район
„Илинден“, ул. „Кукуш“ № 1, че Р.Р.Х., с ЕГН ********** и адрес: ***, дължи на
ищеца сумата 403.95 /четиристотин и три лева и деветдесет и пет стотинки/ лева
– обезщетение в размер на законна лихва върху сумата от 1326.85 лв., за периода
от 04.02.2017 г. до 24.03.2020 г. поради прекратяване на Договор № М
4617498/26.06.2015 г. с рамков характер, платима по банкова сметка ***: ***, BIC: ***, ТБ: „Райфайзенбанк (България)“
ЕАД, за която по образувано ЧГД № 643/2020 г., по описа на РС – Шумен, срещу
ответницата и е издадена Заповед № 275/21.04.2020 г., за изпълнение на парично
задължение, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 31.03.2020
г. /датата на подаване на Заявление по чл. 410 ГПК/ до окончателно плащане, на
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Отхвърля предявеният, по реда на чл. 422, вр. 415 ГПК,
от „А1 България” ЕАД, с ЕИК № ***, седалище и
адрес на управление: гр. София, район „Илинден“, ул. „Кукуш“ № 1, срещу Р.Р.Х.,
с ЕГН ********** и адрес: ***, иск с правно основание чл. 92 ЗЗД за признаване като установено между страните, че
ответницата дължи на ищеца, сумата 2 332.58 /две хиляди триста тридесети два лева
и петдесет и осем стотинки/ лева - неустойки за предсрочно прекратяване на: Договора за
мобилна услуга с телефонен номер **********, в размер на 49,50 лева; Договора
за мобилна услуга с телефонен номер ********** в размер на 87.30 лева; Договора
за мобилна услуга с телефонен номер ********** в размер на 299.85 лева;
Договора за мобилна услуга с телефонен номер ********** в размер на 123.75
лева; Договора за мобилна услуга с телефонен номер **********, в размер на
174,96 лв.; Договора за мобилна услуга с телефонен номер **********, в размер
на 59,97 лв.; Договора за предоставен „мобилен интернет“ към телефонен номер
**********, в размер на 49,95 лв.; Договора за интернет услуга в пакета с номер
101000446635, в размер на 28,47 лв.; Договора за телевизионна услуга в пакета с
номер 201000446634 в размер на 66,48 лв.,
за която по образувано ЧГД № 643/2020 г., по описа на РС – Шумен, срещу
ответнизата и е издадена Заповед № 275/21.04.2020 г., за изпълнение на парично
задължение, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 31.03.2020
г. /датата на подаване на Заявление по чл. 410 ГПК/ до окончателно плащане,
като неоснователен.
Осъжда Р.Р.Х., с ЕГН ********** и адрес: ***, да плати
на „А1 България” ЕАД, с ЕИК № ***, седалище и
адрес на управление: гр. София, район „Илинден“, ул. „Кукуш“ № 1, сумата 816.18
(осемстотин и шестнадесет лева и осемнадесет стотинки) лева, разноски, от която
225.34 лв. - в заповедното и 590.84 лв. - в исковото производства, съразмерно
уважената част от исковете, платима по банкова сметка ***: ***, BIC: ***, Банка: „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните,
заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчване на страните, основание чл. 259, ал. 1 ГПК.
След влизане в сила на решението, приложеното ЧГД № № 643/2020 г., по описа на РС-Шумен, да се върне в състава,
ведно с препис от настоящото решение.
Районен
съдия:…………………