Р Е Ш Е Н И Е
гр. ***, 01.07.2016 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
***ският
районен съд, ІІ гр. състав, в публичното заседание на първи юни през две хиляди и шестнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА
ДИЛОВА
при секретаря ***, като разгледа докладваното от
съдията Дилова гр. дело № 1152 по описа
за 2016 год. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Постъпила е искова молба от *** *** против *** ***, в която се твърди че ответникът е образувал изпълнително дело № 97/2009г. по описа на ЧСИ ***, по което са извършени следните изпълнителни действия- връчена е призовка за доброволно изпълнение от 12.05.2009г. и е наложена възбрана върху недвижим имот собственост на длъжника. Твърди се, че през м. януари 2015г. изпълнителното дело е било прекратено на осн. чл. 433 ал.1 от ГПК и след това на 28.12.2015г. по същия изпълнителен лист е образувано ново изп. дело 943/2015г. Твърди се, че на 08.02.2016 г. му е връчена покана за доброволно изпълнение. Твърди, че вземането е погасено по давност, тъй като последното изпълнително действие по изп.д. 97/2009г. е извършено на 12.05.2009г.-възбрана върху недвижим имот в с.***. Твърди се, че взискателят не е поискал в продължение на две години друго изпълнително действие и то се е прекратило по силата на закона на 12.05.2011г.Твърди се, че от последното изпълнително действие е започнала да тече нова давност, която е пет години и е изтекла на 12.05.2014г.
Ответникът в срока по чл. 131 от ГПК е представил писмен отговор, в който оспорват предявения иск. Твърди, че погасителната давност не е изтекла и ищецът дължи сумите по изп. лист, поради което прави искане да се отхвърли предявения иск и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.
Съдът, като прецени събраните по
делото писмени доказателства и съобрази доводите на страните, намира за
установено следното:
Видно от представеното копие от изп.дело № 97/2009г. по описа на ЧСИ *** е,
че по молба на *** на 11.05.2009г е образувано изпълнително дело срещу ***.
Видно от представеното копие от изпълнително дело е, че изпълнителния лист е издаден на 30.04.2009г. по ч.гр.д. 1811/2009г. по
описа на ПлРС за сумата 20 000 лв, ведно със законната лихва, считано от
20.03.2009г., както и за сумата 405 лв представляваща направени по делото
разноски.От представеното по делото писмо до ПП КАТ *** е видно, че на
11.05.2009г. ЧСИ е изпратил писма за налагане на запор върху МПС собственост на
длъжника по изпълнителното дело, както и
че е извършена справка за притежавани
от ищеца недвижими имоти и МПС.Видно от доказателствата е, че ЧСИ на
12.05.2009г е изпратил писмо и до Агенцията по вписванията с искане да се впише
възбрана върху недвижим имот собственост на длъжника. Видно от представената по
делото покана за доброволно изпълнение е, че съдия изпълнителя е разпоредил на
08.09.2010г. да бъде залепено уведомление и да бъде изпратено запорно съобщение
до Агенцията по вписванията за налагане на запор върху дружествен дял на
ищеца.Видно от приложеното по делото съобщение е, че взискателя- ответник по
делото е бил уведомен, че изп. дело се
прекратява на осн. чл 433 ал.1 т.8 от
ГПК .От представената по делото молба е видно, че на 28.12.2015г. взискателят е поискал да му бъде върнат
оригинала на изпълнителния лист по делото.Видно от представения по делото
протокол е, че на 28.12.2015г. оригиналът на изпълнителния лист е върнат на
ответника по делото.По делото е представена молба от ответника до ЧСИ ***, от
която е видно че на 18.12.2015г. е образувано ново изпълнително дело.Видно от
приложената по делото покана за доброволно изпълнение е, че длъжникът е бил
уведомен на 08.02.2016г.
Предявеният
отрицателен установителен иск има своето правно основание в разпоредбата на
чл.124 от ГПК вр. чл. 110 от ЗЗД. Така предявеният иск е процесуално допустим. Съгласно
разпоредбата на чл. 110 и сл. от ЗЗД с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. Съгласно чл. 116, б. "в" ЗЗД давността
се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на
вземането.Давността се прекъсва с предприемането на изпълнително действие в
рамките на определен изпълнителен способ. В ТР. 2/2013г. на ВКС е посочено, че не са изпълнителни действия и
не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и
връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото
състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа
и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от
дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др., както и ако в хода
на принудителното изпълнение длъжникът изрично признае вземането, признанието
прекъсва давността съгласно чл. 116, б. "а" ЗЗД. ВКС в ТР 2/2013г.
изрично е посочил, че при образувано
изпълнително производство давността се прекъсва многократно - с предприемането
на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително
действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен
изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да
го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с
предприемането на всяко действие за принудително изпълнение.Ищецът няма нужда
да поддържа висящността на исковия процес, но трябва да поддържа със свои
действия висящността на изпълнителния процес като внася съответните такси и
разноски за извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от
него изпълнителен способ (извършване на опис и оценка, предаване на описаното
имущество на пазач, отваряне на помещения и изнасяне на вещите на длъжника и
др.), както и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и
прилагането на нови изпълнителни способи. Нова давност започва да тече и с
предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. В изпълнителния
процес давността не спира, защото кредиторът може да избере дали да действа (да
иска нови изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен), или да не
действа.Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание
чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. В доктрината и съдебната практика е трайно установено
разбирането, че прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар.
"перемпция" настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може
само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи
осъществяването на съответните правно релевантни факти. Без правно значение е дали съдебният
изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога
ще направи това. Прекратяването на изпълнителното производство става по право,
като новата давност е започнала да тече от предприемането на последното по
време валидно изпълнително действие. От приложеното изпълнително дело е видно,
че след 08.09.2010г., когато е постъпила молба за налагане на запор върху дружествен дял на
длъжника и съдия изпълнителя с разпореждане от 08.09.2010г. е наложил запор
върху дружествения дял на ищеца в *** взискателят не е поискал извършване на
изпълнителни действия срещу длъжника-ищец в настоящото производство. Следователно на 08.09.2012г. изпълнителното производство се е
прекратило на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК поради т. нар.
"перемпция" по силата на закона, а съдебният изпълнител с постановление от 28.12.2015г. е прогласил в
постановление вече настъпилото прекратяване.
Вземането по записа на заповед се погасява с изтичането на
тригодишен давностен срок съгласно чл.531, ал.1 ТЗ.
Тъй като вземането не е установено със съдебно решение, съдът намира че
в случая вземането се погасява с тригодишна давност, която е изтекла на
08.09.2015г. По делото не са
представени доказателства, а и в отговора не се съдържат такива твърдения че
ответникът е предприел действия които прекъсват давността през периода
08.09.2012-08.09.2015г, изпълнителното производство по изп.д.№ 943/2015г е образувано на
28.12.2015г., поради което съдът приема че е налице правопогасяващ факт, който е довел до погасяване на изпълняемото право. Вземането е погасено по давност и предявения
установителен иск е основателен и доказан и следва да бъде уважен.
С
оглед изхода на делото съдът намира, че ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца сумата 1300 лв представляваща направени по делото разноски.
По
изложените съображения ***ският районен съд
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника *** ЕГН ********** *** А, че ищецът *** ЕГН ********** *** не дължи сумата от 20 000
лв., представляваща задължение по запис
на заповед, за което е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. 1811/2009г. по
описа на ПлРС поради погасяването на задължението по давност.
ОСЪЖДА на
осн.чл. 78 ал.1 от ГПК *** ЕГН ********** *** да заплати на *** ЕГН ********** *** сумата 1300 лв представляваща
направени по делото разноски.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ***ския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: