№ 1459
гр. Варна, 23.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Мирела Огн. Кацарска
Членове:Весела Гълъбова
мл.с. Христо Р. Митев
при участието на секретаря Петя П. П.а
като разгледа докладваното от мл.с. Христо Р. Митев Въззивно гражданско
дело № 20243100502281 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство е с правно основание чл. 258 и сл. от ГПК
Образувано е по въззивна жалба входящ с вх. № 66875/20.08.2024г. от
Община Варна, представлявана от Благомир Коцев, с административен адрес:
гр. Варна, бул. „Осми приморски полк“ № 43, против Решение №
2990/06.08.2024 г. постановено по гражданско дело № 3007 описа на Районен
съд – Варна за 2024 г., с което е осъдена на основание, чл. 49 във връзка с чл.
45 ЗЗД Община Варна, адрес: град Варна, бул. „Осми приморски полк” № 43,
представлявана от кмета Благомир Коцев да заплати на Р. Н. Н., ЕГН
**********, адрес: град Варна, бул. „Х.С.“ № *** сумата от 10 000 лева,
представляваща дължимо обезщетение за претърпени от него неимуществени
вреди, представляващи болки и страдания, психически стрес, емоционален
дискомфорт и ограничен жизнен капацитет от претърпяната средна телесна
повреда, изразяваща се в счупване на дясна патела, настъпило в резултат на
препъване на 08.12.2023 г. в необезопасена и необозначена част от подземен
кабел, стърчащ над тротоарната повърхност на бул. „Х.С.“, в района на
заведение за бързо хранене „Г.“ в посока запад – изток, на около 20 метра след
заведението ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането –
08.12.2023 г. до окончателното изплащане на сумата.
Жалбоподателят излага следните твърдения, за неправилност на
обжалваното решение: Сумата за обезщетение за неимуществени вреди е
недоказана. Размерът на обезщетението следва да репатрира действителните
1
вреди към дата инцидента.
С уточняваща молба с вх.№ 83577 от 18.10.2024г. е пояснил, че иска
пълна отмяна на решението в частта, с която е уважена претенцията от 10 000
лв., като счита съща за неоснователна и недоказана.
В срока по срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, от въззиваемата страна - Р. Н. Н.,
е постъпил отговор на въззивната жалба, в който излага аргументи за
правилност на обжалваното решение. В отговор на уточняваща молба посочва
следното: Община Варна не е изложила твърдения и мотиви в какво се състои
неправилността на обжалвания акт. Неясно е дали оспорва приетата от съда
фактическа обстановка и/или правния извод, че следва да се ангажира
отговорността на Община Варна по чл. 49 от ЗЗД. Моли съдът да потвърди
решението. Претендира разноски.
В съдебно заседание въззивникът Община Варна се представлява
юрисконсулт Б.Б., който поддържа въззивната жалба.
Въззимаемата страна Р. Н. не се явява, представлява от адв. З.Й. , които
оспорва въззивната жалба.
Производството пред ВРС е образувано по предявен осъдителен иск с
правна квалификация чл. 49 във връзка с чл. 45 ЗЗД от Р. Н. Н., срещу Община
Варна, с искане да се осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 12 000
лева, представляваща дължимо обезщетение за претърпени от него
неимуществени вреди, представляващи болки и страдания, психически стрес,
емоционален дискомфорт и ограничен жизнен капацитет от претърпяната
средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на дясна патела, настъпило
в резултат на препъване на 08.12.2023 г. в необезопасена и необозначена част
от подземен кабел, стърчащ над тротоарната повърхност на бул. „Х.С.“, в
района на заведение за бързо хранене „Г.“ в посока запад – изток, на около 20
метра след заведението ведно със законната лихва, считано от датата на
увреждането – 08.12.2023 г. до окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба ищецът излага следните твърдения:
На 08.12.2023 г. около 19.40 часа, в тъмната част на денонощието,
излезли, заедно с негов приятел, от ресторант „Г.“, находящ се в град Варна,
бул. „Х.С.“ № *** и вървели от запад на изток, посока, входа на УМБАЛ
„Света Марина“. След ресторанта има пешеходна пътека, по която предприели
пресичане като се оглеждали за коли. Непоследствено след пресичането и
стъпване на отсрещния тротоар, десният крак на ищеца се закачил на нещо
твърдо - стърчащ от тротоара кабел, поради което не можал да запази
равновесие и паднал с лице напред като при удара в земята почувствал силна
болка в дясното коляно. Не можал да се изправи и след като придружителят
му се обадил на жена му, тя дошла с колата и го отвела в спешния център на
УМБАЛ „Света Анна“, където се установило, че е получил счупване на
пателата на десния крак и му била поставена гипсова имобилизация. На
11.12.2023 г. посетил ортопед, а на 19.12.2023 г. и на 21.12.2023 г. му
извършили още два прегледа. Две седмици бил с гипсовата имобилизация, а
2
пред следващите три с ортеза. Изпитвал болка и не можел да се обслужва. Не
можел да спи нормално. 30 дни бил непрекъснато на легло и не можел сам да
се справя с ежедневните и битови потребности, с оглед на което разчитал на
помощта на съпругата си. Провел физиотерапия в доболнична помощ, но
предвид липсата на подобрения се наложило долекуване в болнични условия.
Твърди, че се движел с помощни средства, но се опасявал да не падне и затова
търсел подкрепата на друг човек. От 13.02.-20.02.2024 бил приет за лечение в
УМБАЛ „Света Марина“, където го изписали с подобрения, но въпреки това
изпитвал болки и не можел да разгъва десния си крак нормално. Това
затруднявало и движението му. Препоръчан му бил нов курс физиотерапия,
след месец. Твърди, че още е в болнични, а през месец март отново трябва да
влезе в болница. Изваден е от обичайния си жизнен ритъм, станал потиснат и
затворен. Не можел да излиза от вкъщи. Заявява, че ответникът е задължен да
поддържа тротоарите и улиците в рамките на населеното място. Претърпените
болки и страдания са в пряка причинна – връзка с бездействието на ответника
по поддръжка на улици и тротоари в изправно и безопасно състояние. Моли за
уважаване на исковата молба и присъждане на сторените в производството
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от
ответника. В него същият оспорва исковата претенция по основание и размер.
Твърди, че оспорва, че на посочената дата е съществувала неравност, както и
че същата е в причинна връзка с падането на ищеца. Заявява, че вредите не
могат да настъпят по описания начин, а и същите са резултат от невнимание
на ищеца. В условията на евентуалност, моли за намаляване на размера на
иска, като посочва, че е налице съпричиняване от страна на пострадалия.
Моли за отхвърляне на исковата претенция като неоснователна и недоказана.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца.
От представените писмени доказателства, от съдебно –медицинската
експертиза, от свидетелски показани, от становищата на страните, обсъдени
поотделно и в тяхната взаимна връзка, като приложи процесуалните правила
за доказване, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
На 08.12.2023г. между 19:30 и 20:00 часа, в тъмната част на
денонощието, ищецът заедно с А.А., били в заведение за бързо хранене „Г.“,
на бул. Х.С. № *** от което закупили храна. Излизайки от ресторанта
започнали да се движат по булеварда посока болница „ Света Марина“.
Тръгнали да пресичат неосветена улица/ без име/, по пешеходната пътека.
Пресичайки пешеходната пътека Р. Н., държал в двете си ръце, торби с
продукти. Стъпвайки на тротоара ищецът се спънал в стърчаща тръба, която
прикрива електрически кабел, и паднал на двете си колена. От удара в земята
изпитал силна болка. Свидетелят А.А. се опитал да го вдигне, обадил се е на
жената на ищеца. Тя дошла с кола и двама със свидетеля откарали Р. Н. в
болница „ Света Марина“, понеже там нямало дежурен ортопед, го закарали в
Окръжна болница“, къде бил гипсиран до областта на таза.
3
Горното се установи от свидетелските показания на А.А., които съдът
цени, като пълни ясни и непротиворечащи с останалия доказателствен
материал. И от лист за преглед на пациент с дата 08.12.2023г. от МБАЛ „ Света
Анна“ АД Варна, от който е видно, че на Р. Н. е получил травма на дясна
колянна става и му е поставена гипсова имобилизация.
От назначената по делото съдебно –медицинската експертиза се
установява следното:
В резултат на инцидента ищецът е получил счупване на дясната колянна
капачка. Кракът е имобилизиран в изправено положение в коляното до
21.12.2023 г, когато е свалена и подменена с ортеза при свито коляно 30
градуса. С поставената гипсова имобилизация може да се ходи макар и трудно
с изправен крак, след поставянето на ортезата при свито коляно от 30 гр.,
походката се подобрява. На 13.02.2024 г. ищецът е постъпил в клиниката по
рехабилитационна медици на УМБАЛ „Света Марина“. Обичайния период на
възстановява е около 4 месеца, ищецът е бил в болничен 104 дни. Към
29.05.2024 г. е било напълно възстановено движението. Не е била напълно
възстановена мускулатурата, която според вещото лице, ще се възстанови с
времето. Към 29.05.2024 г. ищецът може да ходи и спортува.
От представените четири амбулаторни листа, от 08.12.2023 г., от
11.12.2023 г., от 21.12.2023 г. и от 08.01.2024 г., се установява, че на Р. Н. Н. са
извършени на горепосочените дати медицински прегледи. От първия е видно,
че е налице болка, отток и ограничение на движението в областта на дясната
колянна става като е предприета терапия чрез гипсова имобилизация за 35
дни. От извършения преглед на 11.12.2023 г. е видно, че е продължена
терапията чрез гипсова имобилизация, а на 21.12.2023 г. е поставена
имобилизираща ортеза и на 08.01.2024 г. е продължена тази терапия чрез
имобилизация с ортеза.
Като писмено доказателство е приета лицева и профилна графии на
дясна колянна става от 19.12.2023 г. относно пациента Р. Н. Н.. От нея е видно,
че се касае за фрактура на дясна патела без дислокации на фрагменти.
От свидетелските показания на С. Н.а/ съпруга на ищеца/ които съдът,
дава вярна с оглед на това, че са пълни ясни и непротиворечат на останалите
доказателства, и от показанията на А.А., се установява следното:
След инцидента ищецът бил гипсиран от бедрото до глезена. Изпитвал
силни боли, пиел обезболяващи лекарства. Не може сам се обгрижва, поради
което бил обгрижван от свидетелката помагали й двете им малолетни деца на
9 и 12 години. Изпитвал е затруднения при заспиването, не е може да се
обръща. Изпитвал е затруднения при храненето, не е можел да стой седнал,
носили са му храна в леглото. Срещал трудности при ходенето на прегледи,
понеже имал затруднения при влизането и возенето в автомобил. Изпитвал е и
неудобства при задоволяване на хигиенните нужди. При промяна на времето
чувствал болки.
От така изложената фактическа обстановка, в съответствие с
4
приложимите към спора правни норми, съдът стигна до следните правни
изводи:
При проверка на валидността и допустимостта на обжалваното решение,
съобразно разписаните правомощия по чл. 269 от ГПК, съдът не открива
пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост. По останалите
въпроси съобрази следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 52 ЗЗД.
Основателността на иска по чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД предпоставя ищецът а
докаже при условията на главно и пълно доказване кумулативното наличие на
следните предпоставки: извършено противоправно деяние (действие или
бездействие) от лице, изпълняващо възложена му работа; причинени вреди -
имуществени или неимуществени; причинна връзка между увреждащото
деяние и настъпването на вредите, както и вина на причинителя.
В чл. 45, ал. 2 от ЗЗД е установена оборима презумпция, съгласно която
във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до
доказване на противното. Отговорността на възложителя на работата в
хипотезата на чл. 49 ЗЗД е обективна, безвиновна. В тежест на ищецът е да
установи обективните елементи от фактическия състав на деликта.
Ищецът претендира обезщетение за неимуществени вреди, настъпили от
лошото качество на тротоара между двете платна на бул. Х.С. в гр. Варна,
следователно причина за увреждането е начина на поддържането и
стопанисването на тротоара.
Съгласно § 7, ал. 1, т. 4 ЗМСМА (изм. - ДВ, бр. 49 от 1995 г., бр. 26 от
2000 г.) с влизането на закона в сила, общинските пътища, улиците,
булевардите, площадите, обществените паркинги в селищата и зелените
площи за обществено ползване преминават в собственост на общините
В чл. 31 ЗП е предвидено, че изграждането, ремонтът и поддържането на
общинските пътища се осъществяват от общините. В същото време, нормата
на чл. 167, ал. 1 ЗДвП задължава лицата, които стопанисват пътя, да го
поддържат в изправно състояние, да сигнализират незабавно препятствията по
него и да ги отстраняват във възможно най - кратък срок, като ал. 2 на същия
член регламентира правомощията на кметовете на общините във връзка със
създаването на служби за контрол, които да следят за състоянието и
изправността на пътната настилка в населените места.
С цитираните разпоредби е вменено задължение на ответника Община
Варна да поддържа улицата и тротоара към нея в изправно състояние, както и
да сигнализира незабавно за наличието на препятствие.
Установено е по делото, тротоарът на който е станала злополуката, е
собственост на Община Варна, който факт не се оспорва от общината, поради
което и тя се явява и стопанин на тротоара и следователно е задължена да го
поддържа в изправност и обезопасен.
От показанията на свидетеля А.А. е установено, че ищецът се е спънал в
5
стърчаща тръба, която прикрива електрически кабел и е паднал, в резултат на
което е получил и травма / счупване дясната колянна капачка /.Установено е
също и виновно бездействие на лицата, на които общината е възложила
поддържането на тротоара в изправност /които в случая не са изпълнили
задължението си да поддържат в изправност тротоара - общинска собственост
или да обозначат наличието на препятствие/, като за противното не са
ангажирани никакви доказателства от ответника. Установено е също, че
именно заради лошото качество на тротоара и виновното бездействие на
лицата, на които общината е възложила поддържането на тротоара в
изправност, на дата 08.12.2023 г. ищецът е получил описаната травма -
счупване на дясната колянна капачка, в резултат на което е претърпял
неимуществени вреди.
С оглед изложеното съдът намира, че са осъществени обективните
елементи от фактическия състав на деликта - вреди, противоправно поведение
и причинна връзка между противоправното поведение и вредите, което
обосновава и ангажиране на отговорността на общината за вреди, на
основание чл. 49 ЗЗД.
По отношение на размера на обезщетението за неимуществени вреди,
съдът приема следното:
Установено е, че при инцидента на 12.08.2023 г. ищецът е получила
счупване на дясната колянна капачка, обусловило трайно затруднение в
движенията на десния делен крайник за продължителен период от време.
Обичайният оздравитилен период за травми от подобен характер е около 4
месеца. Установено е също, че в резултат на получената травма ищецът е
търпял силни болки в продължителен период от време, за което е приемал и
болкоуспокояващи медикаменти. Ищецът не е била в състояние да се
обгрижва сам и се е нуждаел от чужда помощ при извършване на
елементарните ежедневни дейности, включително и за обслужване на личната
си хигиена. Установено е също, че освен силните физически болки ищецът е
търпял и психически страдания - неудобство от безпомощното си състояние, в
което се е намирал след инцидента, заради необходимостта да разчита на
грижите на други хора, макар и най-близки, за задоволяване на елементарните
си битови и хигиенни нужди, т. е., злополуката се е отразила тежко върху
обичайния начин на живот на ищецът.
Размерът на обезщетението на неимуществените вреди е ограничен от
законодателя единствено от критетия на справедливостта - чл. 52 от ЗЗД.
Съгласно задължителните за съдилищата указания по тълкуването и
прилагането на закона, дадени с ППВС № 4/1968 год. /Раздел II-ри от
Постановлението/ определянето на размера на паричното обезщетение за
неимуществени вреди следва да се извърши след отчитане на характера на
увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата при които е
извършено, допълнително влошаване на здравето, морални страдания,
осакатявания и др.
6
Съвкупната преценка на изложените по - горе факти, при отчитане на
възрастта на ищцата към момента на увреждането (41 год.) и на средното ниво
на икономическото благосъстояние на правните субекти в страната към
момента на настъпване на увреждането налага извода, че за обезщетяване на
установените неимуществени вреди ще е справедливо ищецът да получи
парично обезщетение в размер на 10 000 лева.
Поради съвпадане на правните изводи на настоящата инстанция с тези
на ВРС отразени в Решение № 2990/06.08.2024 г. постановено по гражданско
дело № 3007 описа на Районен съд – Варна за 2024 г, то следва да бъде
потвърдено, като правилно.
По разноските:
Предвид уважаването иска на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на
въззиваемия – ищец се дължат сторените за настоящата инстанция разноски,
които видно от предоставения списък на разноските и договор за правна
помощ, са в размер на сумата от 1300 лв. заплатена в брой за адвокатски
хонорар на адв. В.
По направеното възражение за прекомерност съдът намира следното:
След преценка на фактическата и правната сложност на делото, като се взе
предвид, че в настоящата инстанция не са събирани доказателства. Проведено
е само едно съдебно заседание, развило се без усложнения. Като се вземе за
ориентир, че предвидения в НМРАВ, минимален хонорар дела с материален
интерес от 10 000 лв. е в размер на 1 300 лв., съдът намира, че възражението за
прекомерност на адвокатското възнаграждение заплатено на адв. В. е
неоснователно.
Мотивиран от гореизложеното, съдът на основание чл. 271 от ГПК.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2990/06.08.2024 г. постановено по
гражданско дело № 3007 описа на Районен съд – Варна за 2024 г.
ОСЪЖДА Община Варна, с адрес: град Варна, бул. „Осми приморски
полк” № 43, представлявана от кмета Благомир Коцев да заплати на Р. Н. Н.,
ЕГН **********, адрес: град Варна, бул. „Х.С.“ № *** сумата от 1300/ хиляда
и триста/ лева представляваща сторените във въззивно гр. дело № 2281 по
описа за 2024 г. на ВОС, разноски за адвокатско възнаграждение, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му
Председател: _______________________
7
Членове:
1._______________________
2._______________________
8