Присъда по дело №1798/2020 на Районен съд - Пазарджик

НОХД № 1798/2020 год.
МОТИВИ:

Обвинението срещу подс. С. Н. Р., ЕГН ********** е за престъпление
по чл.354а, ал.3, т.1 от НК затова, че на 17.03.2020г. в гр.Пазарджик, без
надлежно разрешително по чл.7 от Закона за контрол върху наркотичните
вещества и прекурсорите е държал в себе си високорисково наркотично
вещество - растителна маса с нето тегло 0.074 грама, съдържащо веществото
MDMB- 4-en-PINACA /Метил2-1 /5 -флуоропентил/-1 Н-индиазол-3 -
ил/форма-мидо/-3,3 - диметилбутаноат.
Представителят на прокуратурата поддържа обвинението, като пледира
за осъждане и наказване по предвидения в закона начин.
Подсъдимият не се явява лично в съдебно заседание. Производството е
проведено в негово отсъствие с участието на служебен защитник. Последният
излага съображения относно това, че деянието на подсъдимия е
малозначително по смисъла на чл.9 ал.2 от НК, но алтернативно пледира и за
преквалификация по чл.354а ал.5 от НК.
Съдът обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване разпоредбата на чл.301 от
НПК, като прие за установено от фактическа страна следното:
Към инкриминираната дата подсъдимият не притежавал надлежно
разрешително за придобИ.е и държане на наркотични вещества по смисъла на
чл.7 от ЗКНВП.
Пак към инкриминираната дата той бил освобождаван от наказателна
отговорност по реда на Глава ХХVІІІ от НПК и осъждан, както следва:
С Решение по АНД № 1634/2008г. на Пловдивския РС, влязло в сила на
06.01.2009г., бил признат за виновен в извършване на престъпление по
чл.354а ал.5 във вр. с ал.3, т.1 от НК, като на основание чл.78а ал.1 от НК е
бил освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно
наказание глоба в размер на 500 лева.
Това наказание не било изпълнено. Видно от справката с изх. №
1609/21г. на ДСИ при ПзРС, за събирането на глобата от 500 лева бил издаден
изпълнителен лист, който с възлагателно писмо на РС-Пловдив с изх. №
32748/06.11.2018 година бил изпратен на ДСИ при ПзРС, след което с
постановление от 09.11.2018г. било образувано изп. дело № 1052/2018г. По
изп. дело са били изпращани няколко ПДИ, които не са били връчвани поради
неоткрИ.е на длъжника.
1

При това положение е несъмнено, че за освобождаването на лицето от
наказателна отговорност по горецитираното АНД и наказването му по
административен ред с глоба в размер на 500 лева е настъпила реабилитация
по право. Това е така, защото давността за изпълнението на наказанието глоба
по силата на чл.82 ал.1, т.5 от НК е била двегодишна и е започнала да тече,
считано от влизане на решението в сила - 06.01.2009г., като е изтекла на
06.01.2011 година, защото не е била спирана или прекъсвана по никакъв
начин. Образуването на изпълнителното производство за събирането на
глобата е станало чак през 2018г., т.е. след като вече отдавна давността за
изпълнението на това наказание е изтекла. Очевидно е, че това производство
е било образувано незаконосъобразно и прави неприложима разпоредбата на
чл.82 ал.5 от НК.
След изтичането на давността за изпълнението на наказанието глоба на
06.01.2011 година това наказание е станало неизпълняемо. От този момент е
започнал да тече реабилитационният срок по чл.86 ал.1, т.3 от НК, който е
една година и който е изтекъл на 06.01.2012г., като на тази дата за лицето е
настъпила реабилитация по право, досежно освобождаването от наказателна
отговорност по посоченото по-горе АНД.
Отделно от това, от справката за съдимост на Р. с присъда по НОХД №
2171/2011г. на Пловдивския РС, влязла в сила на 29.04.2011г., лицето е било
осъдено за престъпление по чл.354а ал.3, т.1 от НК и по чл.290 ал.1 от НК,
като на основание чл.23 ал.1 от НК му е определено и наложено едно общо
най-тежко наказание от осем месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване
е било отложено за изпитателен срок от три години. На основание чл.23 ал.3
от НК към наказанието ЛС е било присъединено и наказание глоба в размер
на 1000 лева.
Наказанието ЛС не е била изпълнявано ефективно по реда на чл.68 ал.1
от НК, а наказанието глоба не е било изпълнено.
Видно от справката с изх. № 18604/28.05.21г. на ЧСИ П. И. при
Пловдивски РС, за събирането на глобата от 1000 лева бил издаден
изпълнителен лист на 16.05.2011г., който с възлагателно писмо на РС-
Пловдив бил изпратен на посочения ЧСИ, след което с постановление от
15.05.2018г. било образувано изп. дело № 20188210401034. По изп. дело не са
били извършвани никакви действия, след което на 08.03.2021г. то е било
прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.
При това положение е несъмнено, че за осъждането на лицето с
наказанието глоба в размер на 1000 лева е настъпила абсолютна
реабилитация, защото веднъж вече е настъпила реабилитация по право и за
втори път това не може да се случи. Това е така, защото давността за
изпълнението на наказанието глоба по силата на чл.82 ал.1, т.5 от НК е била
двегодишна и е започнала да тече, считано от влизане на присъдата в сила -
2

29.04.2011г., като е изтекла на 29.04.2013 година, защото не е била спирана
или прекъсвана по никакъв начин. Образуването на изпълнителното
производство за събирането на глобата е станало чак през 2018г., т.е. след
като вече отдавна давността за изпълнението на това наказание е изтекла.
Очевидно е, че това производство е било образувано незаконосъобразно и
прави неприложима разпоредбата на чл.82 ал.5 от НК.
След изтичането на давността за изпълнението на наказанието глоба на
29.04.2013 година това наказание е станало неизпълняемо. От този момент е
започнал да тече реабилитационният срок по чл.88а ал.1 от НК във вр. с чл.82
ал.1, т.5 от НК, който е две години и който е изтекъл на 29.03.2015 година.
Както се посочи и по-горе обаче, по НОХД № 2171/2011г., освен на
глоба, лицето е било осъдено и на ЛС – условно. За това осъждане също е
настъпила абсолютната реабилитация по чл.88а ал.1 във вр. с ал.3 от НК и във
вр. с чл.82 ал.1, т.4 от НК. Това е така, защото изпитателният срок е изтекъл
на е започнал да тече, считано от влизане на присъдата в сила - 29.04.2011г.,
като е изтекъл на 29.04.2014 година. От този момент е започнал да тече
реабилитационният срок по чл.88а ал.1 от НК във вр. с чл.82 ал.1, т.4 от НК,
който е пет години, защото наложеното наказание ЛС е било до три години, и
който е изтекъл на 29.03.2019 година. Именно в този момент за Р. е настъпила
и абсолютна реабилитация за осъждането му по второто цитирано дело, след
като преди това е настъпила реабилитация по право за освобождаването му от
наказателна отговорност по реда на Глава ХХVІІІ от НПК.
На 17.03.2020г. подс. С.Р. бил в гр.Пазарджик, като държал в себе си
синтетичен наркотик. Около 11:30 часа, св.К.У. - полицай в РУ МВР
Пазарджик извършил рутинна проверка на подсъдимия, знаейки че е лице от
криминалния контингент и употребява наркотици. В хода на проверката подс.
Р. заявил че държи в себе си наркотично вещество, което нарекъл „билка“ и
което е в джоба на анцуговото му долнище. Изразил желание да предаде
наркотика доброволно. След това бил отведен в ПУ „Изток“, където предал
наркотичното вещество, а именно 1 брой прозрачно полиетиленово топче
съдържащо суха зелена листна маса.
Извършен бил оглед на веществено доказателство, от който станало
ясно, че същото представлява топче, съдържащо суха зелена листна маса,
като при тест веществото реагирало на синтетичен канабиноид, а при
измерване с везна се установило, че е 0.11 грама.
По този повод било отпочнато настоящото наказателно производство.
От заключението на приетата химическа експертиза, което съдът цени
като компетентно, безпристрастно и неоспорено от страните се установява, че
представената за изследване листната маса представлява растителна маса с
нето тегло на обекта 0.074 грама и съдържа веществото /Метил2-1 /5 -
флуоропентил/-1 Н-индиазол-3 -ил/форма-мидо/-3,3 - диметилбутаноат,
3

познато под синонима MDMB-4-en-PINACA.
Идентифицираното вещество представлява ново психоактивно
вещество /НПВ/ и спада към групата на т.н синтетични канабиноиди.
Веществото е химичен аналог на веществото диметилбутаноат, познато под
синонима 5F MDMB - PINACA, поставено под контрол и включено в
Приложение №1 към чл.3, т.1 Списък I от Наредбата за реда за
класифициране на растенията и веществата като наркотични, като вещество с
висока степен на риск за общественото здраве.
В хода на разследването в ДП процесното наркотично вещество не
било остойностявано, но всъщност това не е било и задължително, доколкото
конкретната стойност на наркотика не е определяща за обективната
съставомерност, на което и да е деяние от описаните в чл.354а от НК по
принцип.
Горната фактическа обстановка съдът възприе изцяло от обясненията
на подсъдимия от ДП, приобщени към доказателствения материал чрез
прочитането им по реда на чл.279 от НПК, показанията на св. У.,
заключението на химическата експертиза, а също и от писмените
доказателства, инкорпорирани в доказателствения материал.
Съдът кредитира изцяло събраните по делото доказателства, т.к. те са
непротиворечиви и взаимно се допълват, като по безспорен начин очертават
гореописаната фактическа обстановка. Поради непротиворечивост на
събраните по делото доказателства не се налага техният подробен анализ.
При така установената фактическата обстановка, с поведението си
подс. Р. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл.354а ал.5 във вр. с ал.3, т.1 от НК, като на 18.12.2019г.
в гр.Пазарджик, без надлежно разрешително, което се изисква по закон /чл.7
от ЗКНВП/, е държал в себе си високорисково наркотично вещество –
MDMB- 4-en-PINACA /Метил2-1 /5 -флуоропентил/-1 Н-индиазол-3 -
ил/форма-мидо/-3,3 - диметилбутаноат, като деянието представлява
маловажен случай.
Съдът счита, че в конкретния случай подсъдимия не е извършил
престъпление по повдигнатото му обвинение с ОА, т.е. по основния състав на
чл.354а ал.3, т.1 от НК за държане на наркотични вещества. Предвид данните
за вида и количеството на наркотичното вещество, подробно описано по-горе
/по-малко от една десета от грама/, както и предвид наличието на други
смекчаващи обстоятелства – чисто съдебно минало /изложиха се подробни
съображения за настъпилата реабилитация/, пълни самопризнания, оказано
съдействие на полицейските и разследващите органи /доброволно е признал,
че държи и предал наркотика/, изразено критично отношение към стореното,
както и тежкото материално положение и имотно състояние, очертават
престъплението като такова с по-ниска степен на обществена опасност в
4

сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид и сочат
маловажен случай на деянието по смисъла на чл.93 т.9 от НК. Преценката по
този въпрос се извършва на основата на фактическите данни по делото,
отнасящи се до начина на извършване на деянието, вида и стойността на
предмета му, вредните последици, данните за личността на дееца и всички
други обстоятелства, които имат значение за степента на обществена
опасност и моралната укоримост на извършеното.
В конкретния случай деянието се е изразило в придобИ.е и държане на
синтетичен наркотик с нето тегло 0.074 грама, което като количеството е
малко и би могло да послужи за изработването, респ. изпушването на една
цигара, и то като се размесва с тютюн. Не може да не се отчита и
установената в хода на разследването цел на държането на наркотика – не за
разпространение, а за лична употреба от подсъдимия. При това положение и
щом предназначението на наркотика е било за лична употреба, като
доказателствата по делото не извеждат друга съставомерна специална цел, то
това сочи на по-ниска степен на засягане на правнозащитения обект –
обществените отношения, свързани с опазване на здравето на гражданите.
Посочените до тук обстоятелства указват на наличието на общите
положения разписани в нормата на чл.93, т.9 от НК, тъй като в своята
съвкупност (механизъм на осъществяване на деянието, вида, количеството и
стойността на предмета му, вредните последици, данните за личността на
дееца и другите смекчаващи отговорността обстоятелства), те указват на по-
ниска степен на обществена опасност в сравнение с обичайната за
престъпленията от този вид.
В този смисъл е и практиката на ВКС на Р България /виж Решение №
69/2010 год. по н.д. № 684/2010 год., Решение № 529/2010 год. по н.д. №
615/2010 год. по описа на ВКС, Решение № 19 от 30.01.2008 г. на ВКС по кас.
д. № 616/2007 г., II н. о., Решение № 253 от 11.06.2009 г. на ВКС по н. д. №
241/2009 г., I н. о., НК, Решение № 8 от 4.02.2020 г. на ВКС по н. д. №
1168/2019 г., I н. о., НК, и много др. подобни/.
Настоящият съдебен състав не намира да са налице условията на чл. 9,
ал. 2 от НК, т. е. извършеното от подсъдимия не може да бъде преценено като
„малозначително“, тъй като в конкретния казус предмета на престъплението,
макар и пренебрежимо малък като количество, все пак съставлява синтетичен
наркотик, който е значително по-вреден за здравето в сравнение например с т.
нар. „мека дрога“, каквато е марихуаната. При това положение искането на
защитата за оправдаване на дееца на горепосоченото основание не може да
бъде удовлетворено.
С оглед на гореизложеното подсъдимия беше признат за виновен не по
първоначално повдигнатото му обвинение, а по по-леко наказуемия
привилегирован състав по чл.354а ал.5 във вр. с ал.3, т.1 от НК, т.е. за
5

държане на наркотици, представляващо маловажен случай.
Деянието е извършено умишлено, с оглед разпоредбата на чл.11 ал.2 от
НК при пряк умисъл, т.к. подсъдимият е съзнавал обществената опасност на
деянието, доколкото е бил наясно, че държи наркотик и няма издадено
разрешение за това, предвиждал е общественоопасните му последици и пряко
е целял настъпването им.
Умисълът на подсъдимият е обхващал обстоятелствата, че упражнява
фактическа власт върху наркотично вещество по описания по-горе начин и от
вид и със съдържание, описани по-горе, и без надлежно разрешение за това.
При определяне и индивидуализация на наказанието, което следва да се
наложи на подсъдимия, съдът съобрази разпоредбата на чл.36 от НК –
относно целите и тези на чл.54 и следващите от НК – относно неговата
индивидуализация.
Обществената опасност на деянието е относително ниска с оглед вида и
количеството на държаното наркотично вещество.
Подс. Чолаков е със сравнително завишена степен на обществена
опасност, макар и да не е осъждан към момента на деянието, т.к. е бил
реабилитиран, той все пак е негативно охарактеризиран по местоживеене, а и
като цяло в обществото.
Като причини за извършване на деянието съдът отчете ниското
правосъзнание на подсъдимия, незачитането на установения в страната
правов ред, свързан с контрола и разпространението на наркотични вещества.
Съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства, пълните
самопризнания, включително и предпроцесните такива, оказано съдействие
на полицейските и разследващите органи, изразено критично отношение към
стореното, младежка възраст и добрите характеристични данни за
подсъдимия, както и чистото съдебно минало. Отегчаващо отговорността
обстоятелство – негативните характеристични данни.
При това положение съдът намира, че понастоящем са налице
предпоставките за приложението на чл.78а ал.1 от НК.
За престъплението по чл.354а ал.5 във вр. с ал.3, т.1 от НК се
предвижда като най тежко наказание глоба до 1000 лева, а както вече се
посочи подсъдимият е пълнолетен, не е осъждан и не е освобождаван от
наказателна отговорност по реда на раздел ІV глава VIII от общата част на НК
- реабилитиран, т.к. за предишното му освобждаване по този ред и
предишното осъждане са изтекли реабилитационните срокове по чл.86 и
чл.88а от НК, като съображения се изложиха по-горе, и от деянието не са
причинени имуществени вреди.
6

Няма съмнение в правната теория и практика, че горепосочените
реабилитационни срокове са приложими не само за осъдените на наказание
по наказателния кодекс, но и за освободените от наказателна отговорност по
реда на Глава ХХVІІІ от НПК. Върховната съдебна инстанция в Р България е
имал повод да каже следното: „Реабилитацията заличава осъждането и
отменя за в бъдеще последиците, които законите свързват със самото
осъждане. По отношение на лицата, освободени от наказателна отговорност
по Глава осма на НК, разпоредбите на чл. 85 - 88а НК не се прилагат, защото
те не се считат за осъждани. Същите обаче не могат да бъдат поставени в по-
тежко положение от осъдените на глоба по Наказателния кодекс, поради
което с Постановление № 7/1985 г. на Пленума на ВС е изрично указано, че
спрямо тях може повторно да бъде приложен институтът на чл. 78а НК, ако
при съблюдаване на изискванията на чл. 86, ал. 1, т. 3 НК е изтекъл
предвиденият едногодишен срок от изпълнение на наложената парична
санкция“ /виж Решение № 171 от 10.04.2009 г. на ВКС по н. д. № 151/2009 г.,
III н. о., НК/.
В Тълкувателно решение № 2 от 28.02.2018 г. на ВКС по т. д. № 2/2017
г. на ОСНК пък е казано, че: „Правото на повторно освобождаване от
наказателна отговорност на основание чл. 78а от НК е признато в т. 4 от
ППВС № 7/85 г., като се приема, че възниква след изтичане на една година от
изпълнение на наложеното административно наказание. Съображенията са в
смисъл, че лицата, по отношение на които вече е приложен чл. 78а от НК, са
неосъждани и не следва да бъдат поставяни в по-тежко положение от
осъдените на глоба по НК, за които след изтичане на срока по чл. 86, ал. 1, т.
3 от НК настъпва реабилитация и възможност за повторно освобождаване от
наказателна отговорност по този ред. В постановлението не е разгледана
хипотезата на неизпълнено административно наказание глоба, наложено на
основание чл. 78а от НК поради изтекла давност, но няма пречка при
допълнителното тълкуване да се приложи същият подход. Поначало
освобождаването от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание е институт, в чийто обхват попадат случаите с по-ниска степен на
обществена опасност на деянието и дееца в сравнение с тези, при които
глобата е наложена като наказание по смисъла на чл. 37, ал. 1, т. 4 от НК.
Изхождайки от тази принципна позиция, съдът е длъжен да съблюдава
лицата, неизплатили глоба, наложена им като административно наказание, да
не бъдат поставяни в по-неблагоприятно положение от лицата, неизплатили
глоба, наложена им като углавно наказание, включително и при преценка на
предпоставките за повторно освобождаване от наказателна отговорност по
реда на чл. 78а от НК. След като осъдените, чието наказание глоба не е
изпълнено поради изтекла давност, могат да бъдат реабилитирани, то те могат
да бъдат и освободени от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание. Фактът на неизтърпяване на наказанието в този
случай не съставлява отрицателна предпоставка по чл. 78а, ал. 1, б.“б“ от НК,
поради което не би следвало да е такава и за неосъжданите, но вече
7

освобождавани от наказателна отговорност по същия ред. С оглед
възприетото в т. 1 на настоящото решение приравняване на неизпълнимото
поради изтекла давност наказание с изтърпяно такова следва да се приеме, че
необходима предпоставка за повторно освобождаване от наказателна
отговорност на основание чл. 78а от НК е последователното изтичане на
давността за изпълнение на глобата и едногодишния срок. Доколкото глобата,
налагана на основание чл. 78а от НК, представлява административно
наказание, давностните срокове, с изтичане на които се погасява
възможността за принудителното й изпълнение, са уредените в ЗАНН“.
В началото на настоящото изложение съдът изложи подробни
съображения защо е настъпила реабилитация за Р., които не намира за нужно
да преповтаря.
Предвид всичко казано до тук това и като отчете наличните смекчаващи
и отегчаващи отговорността обстоятелства, според относителната им тежест,
съдът на основание чл.78а ал.1 във вр. с ал.5 от НК счете, че на подс.Р., след
като бъде освободен от наказателна отговорност, следва да бъде наложено
административно наказание глоба в размер на 500 лева, което е съответно на
извършеното и с което ще се постигнат целите на наказанието.
При определяне размера на глобата съдът съобрази наличните
смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, а също семейното
положение, материално и имотно състояние на извършителя.
Тук е мястото да се посочи, че според настоящия съдебен състав няма
пречка в настоящият казус административното наказание глоба да бъде
определено под минималния размер предвиден в чл.78а ал.1 от НК, а именно
под 1000 лева. Действително посочената правна норма предвижда, че при
освобождаване от наказателна отговорност се предвижда налагане на
административно наказание – глоба в размер от хиляда до пет хиляди лева.
Видно от разпоредбата на чл. 78а ал.5 НК обаче: „Когато за извършеното
престъпление е предвидено само глоба или глоба и друго по-леко наказание,
административното наказание не може да надвишава размера на тази глоба”.
По аргумент от противното, приложимият размер следва да бъде съобразен
именно със санкцията, предвидена в съответната разпоредба от Особената
част на НК. Този извод следва и от принципното съображение, застъпено и в
Постановление № 7 от 04.11.1985 г. по н. д. № 4/1985 г., Пленум на ВС, че
третирането на освободените от наказателна отговорност лица с налагане на
административно наказание, не може да бъде по-неблагоприятно от
третирането на осъдените на наказание по чл.37 от НК. Следователно в
конкретния случай приложима се явява санкцията на чл.354а ал.5 НК,
предвиждаща налагането на глоба в размер до хиляда лева. По аргумент от
разпоредбата на чл.47 ал.1 от НК, нейният размер не може да бъде по-малък
от 100 лева и поради това, при определянето на наказанието на подсъдимия
съдът съобрази, че размерът на глобата следва да бъде преценен в границите
8

между 100 и 1000 лева, при което определи наказанието глоба да е в размер
от 500 лева.
При този изход от делото и на основание чл.189, ал. 3 от НПК съдът
осъди подсъдимия да заплати сторените по делото разноски в размер на
102.00 лв. за СХЕ, платими по сметка на ОДМВР-Пазарджик, а на НБПП-
София да заплати разноските за участието на сл. защитник в ДП в размер на
200.00 лв., които са били платени от бюрото за правна помощ като адвокатски
хонорар на адв.В.Г. с Решение № ПЗ-20-987/22.01.2021 година.
По тези съображения съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

9

Номер на акта:	25
Дата:	31 май 2021 г. (в сила от 1 юли 2021 г.)
Съдия:	Димитър Бишуров

Дело:	20205220201798
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	7 декември 2020 г.

Присъда по дело №1798/2020 на Районен съд - Пазарджик

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите