№ 16292
гр. София, 10.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:РАЙОНЕН СЪДИЯ
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА Т. ЕРМЕНКОВА
като разгледа докладваното от РАЙОНЕН СЪДИЯ Гражданско дело №
20211110147434 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от „*******************”
ЕАД срещу „***********“ ЕООД, с която са предявени кумулативно обективно съединени
искове, както следва: иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1
ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ за признаване за установено спрямо ответника съществуването на
вземане на ищеца за сумата в общ размер на 1099,47 лева – главница, от която сумата
1066,47 лева, представляваща стойността на доставена топлинна енергия за стопански
нужди през периода от 01.06.2018 г. до 30.04.2020 г., и сумата 33 лева, представляваща
стойността на услугата дялово разпределение за периода от 01.05.2018 г. до 29.02.2020 г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; иск с правно основание
чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответника
съществуването на вземане на ищеца за сумата в общ размер на 208,87 лева, представляваща
лихва за забава върху главницата за периода от 01.07.2018 г. до 17.06.2021 г.
В исковата молба се твърди, че на 01.01.2018 г. между страните бил сключен договор
за продажба на топлинна енергия за стопански нужди № 37153/***********. Ответникът
„***********“ ЕООД бил потребител на топлинна енергия за стопански нужди по смисъла
на § 1, т. 43 ДР ЗЕ, поради което за него били приложими всички нормативни актове в
областта на енергетиката. За процесния период били в сила Общи условия за продажба на
топлинна енергия за стопански нужди от „*******************“ ЕАД на потребители в гр.
София, приети с Решение по Протокол № 23/03.08.2007 г. на Съвета на директорите на
„*******************“ ЕАД и одобрени с Решение № ОУ-033/08.10.2007 г. на ДКЕВР, в
сила от 08.10.2007 г. Съгласно чл. 40, ал. 1 от Глава Четвърта „Заплащане на топлинната
1
енергия“ на Общите условия клиентите били длъжни да заплащат месечните дължими суми
за топлинна енергия в срок до 20-о число на месеца, следващ месеца на доставката, след
получаване на издадена от продавача данъчна фактура. Ответникът ползвал доставената от
ищеца топлинна енергия до следния топлоснабден имот, а именно: ************ (офис №
15Б), находящ се в гр. София, бул. „***************, абонатен № ***********, през
периода от 01.06.2018 г. до 30.04.2020 г., но не бил заплатил цената на същата.
Топлоснабденият имот се намирал в сграда в режим на етажна собственост, за която бил
сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с
„*****************” ЕООД. През отоплителния сезон ищцовото дружество начислявало
прогнозни месечни вноски, а в края били изготвяни изравнителни сметки от фирмата,
извършваща дяловото разпределение, на база реален отчет на уредите за дялово
разпределение. За имота на ответника били издадени изравнителни сметки, което
означавало, че сумите за топлинна енергия за този имот били начислени по действителен
разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в него. За
вземанията си ищцовото дружество депозирало заявление за издаване на заповед за
изпълнение, което било уважено и била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 05.07.2021 г. по ч. гр. д. № 37238 по описа за 2021 г. на
Софийски районен съд, Второ гражданско отделение, 60 състав. Ответникът възразил в
срока по чл. 414 ГПК, което наложило предявяването на настоящите искове от ищеца. Ето
защо моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявените искове.
Претендира направените по делото разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника „***********“
ЕООД за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по същата чрез адв.
А. Д.. Процесуалният представител оспорва изцяло предявените искове по основание и по
размер. Възразява, че за процесния имот имало сключен договор за наем с трето за спора
лице – наемател, който като негов реален ползвател следвало да заплати задълженията за
топлинна енергия. Прави възражение за погасяване на вземанията на ищеца по давност. Ето
защо моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявените искове.
Претендира направените по делото разноски.
Третото лице – помагач „*****************” ЕООД не изразява становище по
предявените искове.
В съдебно заседание ищецът „*******************” ЕАД, редовно призован, се
представлява от юрк. Т. Процесуалният представител поддържа исковата молба. В хода на
устните състезания юрк. К. моли съда да постанови решение по уважение на исковата
претенция като основателна и доказана по размер. Претендира направените по делото
разноски, за които представя списък по чл. 80 ГПК.
В съдебно заседание ответникът „***********“ ЕООД, редовно призован, не изпраща
представител.
Третото лице – помагач „*****************” ЕООД, редовно призовано, не изпраща
представител.
2
Съдът, след като прецени по вътрешно убеждение събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на
страните, приема за установено следното.
Видно от приложено по делото удостоверение, издадено от Агенция по вписванията,
ищцовото дружество е търговец с предмет на дейност производство на топлинна енергия,
пренос на топлинна енергия, производство на електрическа и топлинна енергия и други
дейности, обслужващи основните такива.
На 23.03.2017 г. между „**********“ ЕООД, в качеството му на наемодател, и
ответното дружество, в качеството му на наемател, бил сключен договор за наем на
недвижим имот, по силата на който наемодателят предоставял на наемателя за временно и
възмездно ползване следния свой собствен недвижим имот, а именно: ************ (офис
№ 15Б), находящ се в гр. София, бул. „***************, срещу възнаграждение, определено
в договора. Договорът бил сключен за срок от 6 години. Видно от писмо, изпратено от
наемодателя до наемателя, след исковия период договорът за наем бил прекратен
предсрочно на основание чл. 3, ал. 5 от спогодбата, считано от 30.10.2020 г.
В качеството си на наемател на процесния апартамент, на 15.09.2017 г. ответникът
подал до „*******************“ ЕАД заявление за сключване на договор при общи
условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди за ************, находящ се
в гр. София, бул. „***************, при пълен отопляем обем на имота от 121 куб. м.
Предложението било прието и на 01.01.2018 г. между страните бил сключен договор №
37153/***********. От същия се установява, че през процесния период между ищеца, в
качеството му на продавач, и ответника, в качеството му на купувач, съществували валидни
облигационни отношения по продажба на топлинна енергия за стопански нужди при общи
условия. По силата на сключения между страните договор продавачът продавал топлинна
енергия с топлоносител гореща вода на купувача за топлоснабдявания имот, а именно: ап.
43, находящ се в гр. София, бул. „***************, абонатен № ***********, код на
******************, а купувачът се задължавал да я заплаща по еднокомпонентна цена,
определена по предвидения в Закона за енергетиката ред. Срокът на договора бил пет
години, считано от 01.01.2018 г. Същият бил прекратен предсрочно след като собственикът
на имота подал до „*******************“ ЕАД заявление рег. № ************** г. за
сключване на договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди по отношение
на процесния апартамент.
Не се оспорва обстоятелството, че преди исковия период сградата, в която се намира
процесният имот, била присъединена към топлоснабдителната мрежа и започнало
ползването на топлинна енергия за отопление и битово горещо водоснабдяване. От
приложените по делото Договор за дялово разпределение на топлинна енергия между
клиенти в сграда – етажна собственост от 20.09.2017 г., сключен между
„*****************” ЕООД и етажната собственост, и протокол от общото събрание на
етажните собственици от 28.08.2017 г. се установява, че отношенията по топлоснабдяването
3
на сградата на бул. „*************** съществували още към 2017 г.
Видно от представения по делото протокол, общото събрание на етажните собственици
в сградата на бул. „*************** взело решение за сключване на договор с
„*****************” ЕООД за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна
енергия. Изготвеният като приложение към посочения протокол списък на етажните
собственици съдържа подпис за наемодателя – „**********“ ЕООД за процесния имот. Въз
основа на взетото решение от Общото събрание, на 20.09.2017 г. между етажната
собственост на бул. „***************, в качеството на възложител, и „*****************”
ЕООД, в качеството му на изпълнител, бил сключен договор за извършване на услугата
дялово разпределение на топлинна енергия между отделните клиенти в сградата – етажна
собственост. Обстоятелството, че през процесния период услугата дялово разпределение
била извършвана от „*****************” ЕООД, е констатирано и от вещите лица,
изготвили съдебно-техническата (т. 2 от заключението) и съдебно-счетоводната (задача № 2)
експертизи.
Видно от приложените по делото 2 броя формуляри за отчет и 2 броя индивидуални
изравнителни сметки за топлинна енергия за периодите 01.05.2018 г. – 30.04.2019 г. и
01.05.2019 г. – 30.04.2020 г., в процесния имот през исковия период топлинна енергия била
начислена за отопление на имот по данни от един индивидуален апартаментен топломер, за
сградна инсталация и за битово горещо водоснабдяване по данни от един водомер.
Посоченото обстоятелство се потвърждава и от заключението на изслушаната съдебно-
техническа експертиза.
Приети са като доказателства по делото Общи условия за продажба на топлинна
енергия за стопански нужди от „*******************” АД на потребители в гр. София,
приети с Решение по Протокол № 23 от 03.08.2007 г. на Съвета на директорите на
„*******************“ ЕАД и одобрени с Решение № ОУ-033/08.10.2007 г. на ДКЕВР.
Съгласно изрично направено в сключения между страните договор за продажба на топлинна
енергия за стопански нужди изявление, с подписването му ответникът приел общите
условия и се е съгласил същите да се прилагат за всички случаи, неуредени в договора.
Съгласно чл. 40, ал. 1 от общите условия купувачът бил длъжен да заплаща месечните
дължими суми за топлинна енергия в срок до 20-о число на месеца, следващ месеца на
доставката, след получаване на издадена от продавача данъчна фактура. Купувачът имал
право да предявява възражение да начислената сума за топлинна енергия в 15-дневен срок
след срока за плащане. Подадените възражения след изтичане на срока не се разглеждали
(чл. 40, ал. 2 от общите условия). Съгласно чл. 49, ал. 1 от общите условия при неизпълнение
в срок на задълженията си да заплаща фактурираните суми за топлинна енергия, на
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД купувачът дължал обезщетение в размер на законната лихва от
деня на забавата до деня на постъпване на дължимата сума по сметката или в касите на
продавача. Купувачът изпадал в забава по предходната алинея от първия работен ден след
изтичане на срока за плащане (чл. 49, ал. 2 от общите условия).
Допусната е по искане на ищеца съдебно-техническа експертиза. Заключението на
4
вещото лице е прието от съда и не е оспорено от страните. Същото е изготвено след
запознаване с приложените по делото документи и други такива, предоставени на вещото
лице от ищеца и от подпомагащата страна, както след извършен оглед на място в процесния
имот. От заключението се установява, че от ТР „Земляне“ била представена справка за
потребената топлинна енергия през периода от 01.06.2018 г. до 30.04.2020 г. в сградата в
режим на етажна собственост, измерена в кВтч. Данните от общия топломер се отчитали
ежемесечно към 24 часа на последния ден от месеца съгласно нормативните правила. От
отчетените стойности били приспаднати т. нар. „технологичните разходи” или „загуби в
абонатната станция”, тъй като същите били за сметка на ищцовото дружество. Установено е,
че размерът на технологичните разходи бил съответстващ на нормативните изисквания. За
разликата били издадени фактури за всеки месец и същата следвало да се заплати от
потребителя. Вещото лице установило по представените от „*****************” ЕООД
формуляри за отчет, че за процесния имот била разпределяна топлинна енергия за отопление
на имот по данни от индивидуален топломер, за сградна инсталация и за битово горещо
водоснабдяване по данни от един водомер, като абонатът осигурявал достъп за проверка и
отчет на уредите за измерване. Вещото лице установило, че топлинната енергия за сградна
инсталация била изчислена съгласно методиката, определена в т. 6.1.1. от приложението към
чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 за топлоснабдяването (отм.) и в зависимост от пълния
отопляем обем на процесния имот – 121 куб. м. Количествата топлинна енергия за
подгряване на битова вода били изчислени съгласно т. 5.2 от приложението към чл. 61, ал. 1
от Наредба № 16-334 за топлоснабдяването (отм.). За исковия период от ищеца ежемесечно
били изготвяни фактури за дължимите суми за доставената топлинна енергия по прогнозни
данни за потребление, като общата сума по фактури в размер на 1084,43 лева не включвала
просрочени суми от периоди преди процесния. Изравняването на сумите от третото лице –
помагач за абонатен № *********** било извършено съгласно действащите през съответния
период цени на топлинната енергия и възлизало общо на -37,27 лева (за получаване) за
целия исков период. Вещото лице установило, че сумата за топлинна енергия за имота,
ползван от ответника, била определена съгласно изискванията на действащата нормативна
уредба и актуални цени на топлинната енергия за периода. Измерването на потребеното
количество топлинна енергия в сградата в режим на етажна собственост през процесния
период било извършвано от общ топломер за търговски цели. Общият топломер в
абонатната станция бил обект на метрологичен контрол и първоначална и последващи
периодични проверки от лицензирани лаборатории през м. 07.2017 г., м. 05.2019 г. и м.
08.2021 г. Резултатът от проверките бил, че уредът е технически изправен. Съдът намира, че
заключението на вещото лице е пълно, ясно, обосновано и не възниква съмнение относно
неговата правилност, поради което го възприема изцяло.
Допусната е по искане на ищеца и съдебно-счетоводна експертиза. Заключението на
вещото лице е прието от съда и не е оспорено от страните. От същото се установява, че няма
данни за извършени от ответника плащания на претендираните от ищеца суми. Според
заключението общата стойност на изравнителните сметки за процесния период била в
размер на -37,27 лева и представлявала сума за получаване. Вещото лице установило, че от
5
изравнителните сметки за връщане нямало погасени задължения на ответника извън
процесния период. Стойността на потребената топлинна енергия с включени изравнителни
сметки за исковия период възлизала на 1063,47 лева. Дължимите такси за дялово
разпределение за процесния период били в общ размер на 33 лева. Вещото лице изчислило,
че законната лихва върху претендираната главница, считано от първия ден след срока за
плащане на всяко задължение до 17.06.2021 г., била в размер на 202,65 лева – върху сумата
за топлинна енергия и 6,22 лева – върху стойността на услугата за дялово разпределение.
Съдът намира, че заключението на вещото лице е пълно, ясно, обосновано и не възниква
съмнение относно неговата правилност, поради което го възприема изцяло.
По делото са представени и други писмени доказателства, неотносими към настоящия
спор.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи.
Релевираните по делото правоотношения между страните са нормативно регулирани от
разпоредбите на Закона за енергетиката (обн. ДВ, бр. 107 от 09.12.2003 г.), Наредба № 16-
334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (отм.), Общи условия за продажба на топлинна
енергия за стопански нужди от „*******************” АД на потребители в гр. София,
приети с Решение по Протокол № 23 от 03.08.2007 г. на Съвета на директорите на
„*******************“ ЕАД и одобрени с Решение № ОУ-033/08.10.2007 г. на ДКЕВР.
По иска с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл.
149 и сл. ЗЕ:
От представения по делото договор № 37153/*********** се установява, че през
процесния период между страните съществували валидни облигационни отношения за
доставка на топлинна енергия за стопански нужди до процесния имот. Със сключването му
ответното дружество приело да купува топлинна енергия от ищеца срещу задължението да
заплаща нейната цена, определена по предвидения в Закона за енергетиката ред.
Неоснователни се явяват възраженията, наведени в отговора на исковата молба, че
отговорен за натрупаните задължения за топлинна енергия били наемателят (неизвестно
трето за спора лице), на който ответникът бил преотдал под наем процесния имот. Въпреки
разпределената доказателствена тежест ответното дружество не представи каквито и да било
доказателства, установяващи изложените в отговора на исковата молба твърдения. Освен
това страна в облигационните отношения с ищеца е именно „***********“ ЕООД, което е
поело задължението да заплаща стойността на доставената до процесния имот топлинна
енергия. При наличие на сключен между страните договор за продажба на топлинна енергия
с ясно уредени задължения на всяка от тях, обстоятелството от кой реално се ползва имотът
е напълно ирелевантно за настоящия спор.
Доколкото по делото няма данни, а и твърдения, между страните да е бил сключено
писмено допълнително споразумение, отразяващо предложени от ответника и приети от
ищеца специални условия (чл. 150, ал. 3 ЗЕ), то към договорното отношение между тях се
6
прилагат публично известни общи условия от 2007 г., предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР. Т.е. законът урежда определен вид договори при
публично известни общи условия, чието съдържание е типизирано без практическа
възможност за индивидуално разискване на договорните клаузи. По силата на този договор
за продажба на топлинна енергия за небитови нужди ищцовото дружество, в качеството си
на продавач, имало задължение през процесния период да доставя топлинна енергия до
имота, ползван от ответника. Ответното дружество, в качеството му на купувач, се
задължило да заплаща реално доставената му топлинна енергия по определена цена и по
начин и в сроковете, посочени в действащите общи условия.
Разпоредбата на чл. 156, ал. 1 ЗЕ урежда принципа за заплащане на реално доставената
топлинна енергия до границата на собственост на съоръженията, измерена със средства за
търговско измерване, собственост на топлопреносното предприятие. Съгласно чл. 156, ал. 2,
т. 2 ЗЕ в сгради – етажна собственост тази граница е последната спирателна арматура преди
разпределителната мрежа на сградните инсталации. Това означава, че законът гарантира на
топлопреносното предприятие правото да получи цената на реално доставената до
абонатната станция на сградата – етажна собственост топлинна енергия. А съгласно
разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинна енергия в сградата – етажна
собственост се извършва по система за дялово разпределение чрез средствата за търговско
измерване на количеството топлинна енергия в абонатната станция, индивидуални
разпределители или топломери, общ водомер за битово горещо водоснабдяване и
индивидуални водомери за топла вода. Общото консумирано количество топлинна енергия в
сграда – етажна собственост, присъединена към една абонатна станция, се разпределя за
горещо водоснабдяване и за отопление (чл. 140а ЗЕ). Топлинна енергия за отопление на
сграда – етажна собственост се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за
отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Всеки потребител на топлинна енергия по смисъла
на закона дължи, от една страна, заплащането на топлинната енергия за отопление на своя
имот и топлинна енергия за загряване на консумираната от него вода за битово горещо
водоснабдяване. От друга страна, потребителят дължи и част от топлинната енергия,
отдадена от сградната инсталация, и топлинната енергия за отопление на общите части на
сградата, изчислена пропорционално на отопляемия обем на неговия имот по проект (чл.
143, ал. 5 ЗЕ).
В сключения договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди страните са
уговорили количеството топлинна енергия, чиято стойност купувачът следвало да заплаща,
да се определя по системата за дялово разпределение. От представените по делото
доказателства се установява, че подпомагащата страна „*****************” ЕООД била
избрана от потребителите в сградата – етажна собственост на бул. „*************** да
извършва услугата дялово разпределение на общо събрание, проведено на 28.08.2017 г.
Установи се още, че дължимата от потребителите месечна сума за топлинна енергия била
определена въз основа на прогнозна месечна консумация и действащата за съответния
7
период цена на топлинната енергия. След отчитане на средствата за дялово разпределение и
изготвяне на изравнителната сметка от ФДР, ищцовото дружество издавало данъчни
дебитни и кредитни известия за разликата между прогнозното и действително потребеното
количество топлинна енергия в процесния имот. Заключението на вещото лице, изготвило
съдебно-техническата експертиза е, че сумата за топлинна енергия за процесния имот,
ползван от ответното дружество, била определена съгласно действащата към момента
нормативна уредба и актуални цени на топлинната енергия, като не е нужно да се
преповтарят направените по-горе фактически изводи в тази насока. Експертизата е
извършена от лице с необходимите за случая специални знания. Изчисленията на ФДР
относно дължимата от „***********“ ЕООД сума за топлинна енергия през процесния
период според вещото лице са правилни. Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването (отм.) урежда техническите правила за извършването на дялово
разпределение на топлинна енергия в сгради – етажна собственост, но приложението на тези
правила не е от компетентността на съда, тъй като изисква специални знания в областта на
науката и техниката, каквито същият не притежава. Именно поради това беше назначена и
съдебно-техническа експертиза и доколкото по делото липсват доказателства, които да
поставят под съмнение правилността на изводите на вещото лице, съдът намира, че следва
да кредитира заключението му изцяло. Не бяха събрани доказателства за нарушаване на
Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (отм.) при определяне на
дължимата от ответника сума за топлинна енергия или пък за отопляем обем на имота,
различен от този, използван от ФДР. Ответното дружество не ангажира доказателства, че се
е възползвало от предвиденото рекламационно производство и е оспорило извършените от
подпомагащата страната изчисления в предвидените срокове.
Въз основа на изложеното дотук настоящият съдебен състав приема за безспорно
установено, че през исковия период ответникът потребил топлинна енергия за небитови
нужди, чиято стойност дължи на ищцовото дружество, поради което предявеният иск е
установен в своето основание. При определянето на размера на вземането на ищеца по реда
на чл. 162 ГПК съдът взе предвид следното. От начислените суми за прогнозно потребление
трябва да се приспаднат сумите по изравнителните сметки за възстановяване и платените от
потребителя суми, а да се прибавят сумите по изравнителните сметки за доплащане. Следва
да бъде уточнено още, че се касае за изравнителни сметки само от исковия период. В тази
насока от заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че от
изравнителните сметки нямало погасени стари задължения на ответника и нямало добавени
суми от предходни периоди.
Освен това настоящият съдебен състав счита, че в размера на вземането на ищеца не
следва да се включва сумата за услугата дялово разпределение. Посочената услуга се
извършва не от ищеца, а от третото лице – помагач по силата на сключен с етажната
собственост договор. За съда остава неясно на какво основание ищецът претендира
заплащане на стойността на извършената услуга от потребителите и то в своя полза.
Съгласно чл. 149б, ал. 3 ЗЕ в договора по ал. 1 услугата дялово разпределение се извършва
8
от и за сметка на доставчика самостоятелно или по сключен от него договор с лице,
регистрирано по реда на чл. 139а ЗЕ.
На следващо място следва да бъде разгледано възражението на ответника за
погасяване на вземанията на ищеца по давност. В Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012
г. по т. д. № 3/2011 г., ОСГТК ВКС е прието, че по отношение на претендирана главница,
представляваща стойност на доставена топлинна енергия, е приложима уредената в чл. 111,
б. „в” ЗЗД тригодишна давност. Съгласно чл. 116, б. „б”, предл. 1 ЗЗД давността се прекъсва
с предявяване на иск. А съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК искът за съществуване на вземането се
смята предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, когато е спазен срокът по чл. 415, ал. 4 ГПК. В настоящия случай заявлението е
подадено на 25.06.2021 г. Следователно, тригодишната давност е изтекла за вземанията,
чиято изискуемост е настъпила преди 25.06.2018 г. От представените по делото фактури се
установява, че задължението за първия месец от исковия период, а именно за месец юни
2018 г., е станало изискуемо на 30.07.2018 г. Следователно, претендираните вземания за
периода от 01.06.2018 г. до 30.04.2020 г. не са погасени по давност, поради което
направеното в тази насока възражение в отговора на исковата молба е неоснователно.
От заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че начислените
суми за прогнозно потребление (съгласно фактурите) за периода от 01.06.2018 г. до
30.04.2020 г. са общ размер на 1084,43 лева. Към тази сума следва да бъде прибавена
изравнителната сметка за доплащане, която съгласно същото заключение възлиза на 30,47
лева, и да бъде приспадната тази за възстановяване, която възлиза на -67,74 лева. От
заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява че през исковия период
няма извършвани от ответника текущи плащания. Така общият размер на задължението за
главница възлиза на 1047,16 лева, до който искът по чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ се явява основателен и следва да бъде уважен, ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
в съда до окончателното изплащане на дължимата сума. За разликата над уважения размер
от 1047,16 лева до пълния предявен размер от 1099,47 лева искът като неоснователен следва
да бъде отхвърлен.
По иска с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Мораторната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД има обезщетителна функция за вредите на
кредитора от забавата при изпълнение на парично задължение. Обезщетението в размер на
законната лихва е функционално обусловено от главния дълг, поради което същото се
присъжда върху признатата за основателна претенция за главницата. Съгласно чл. 86, ал. 1
ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на
законната лихва от деня на забавата. Срокът за погасяване на месечните дължими суми към
ищцовото дружество е определен в чл. 40, ал. 1 от общите условия – 20-о число на месеца,
следващ месеца на доставката, след получаване на издадена от продавача данъчна фактура.
В тази връзка в отговора на исковата молба е направено изрично възражение, че нито
изготвените от ищеца кредитни известия, нито издадените през исковия период фактури са
9
му били връчени. Представените по делото фактури не съдържат подпис на получател, като
страна на ищеца не бяха ангажирани доказателства, установяващи връчване на счетоводните
документи на ответното дружество. Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да
установи фактите, на които основава своите искания или възражения. Страната, която носи
доказателствената тежест за определен факт, следва да проведе пълно и главно доказване на
този факт, т. е. да установи по несъмнен начин осъществяването му в обективната
действителност. Настоящият съдебен състав намира, че в случая ищецът не доказа, че е
поставил ответника в забава, като му е връчил издадените през процесния период фактури.
При тази доказателствена съвкупност за съда възниква правото и задължението да приложи
последиците от недоказването, а именно да приеме за ненастъпила тази правна последица,
чийто юридически факт е недоказан. След като ищецът не установи дали и кога ответникът
е изпаднал в забава по отношение на главницата за топлинна енергия, то следва и
единственият възможен извод, че същият не дължи заплащане на мораторна лихва върху
нея. Поради изложените по-горе съображения лихва за забава върху сумата за дялово
разпределение не следва да се начислява.
С оглед изложеното предявеният иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86,
ал. 1 ЗЗД се явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен изцяло.
По отношение на разноските:
Процесуалният представител на ищеца е направил искане за присъждане на
направените съдебни разноски и на юрисконсултско възнаграждение, като е представил
списък по чл. 80 ГПК. В заповедното производство ищцовото дружество е извършило
разноски в общ размер на 76,17 лева, от които 26,17 лева за внесена държавна такса и 50
лева за юрисконсултско възнаграждение. Посочените разноски не са оспорени от ответника,
а и същите са в минимален размер. В исковото производство разноските са следните: 73,83
лева за довнесена държавна такса, 400 лева за депозити за вещи лица и 100 лева за
юрисконсултско възнаграждение, изчислено съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от
24.01.2017 г.), вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ. С оглед изложеното, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК
и предвид приетото в т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. №
4/2013 г., ОСГТК, ВКС, ответникът „***********“ ЕООД следва да бъде осъден да заплати
на ищцовото дружество „*******************“ ЕАД сумата в общ размер на 490,20 лева,
представляваща направените в заповедното и в исковото производство съдебни разноски за
внесена държавна такса и депозити за вещи лица и юрисконсултско възнаграждение
съразмерно с уважената част от исковете.
Ответникът е поискал присъждане на направените разноски, но по делото няма
доказателства за реалното извършване на такива.
Воден от горното, съдът:
РЕШИ:
10
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ, че съществува вземане на „*******************” ЕАД,
ЕИК *********, представлявано от изпълнителните директори А.С.А. и Е.И.Е., със
седалище и адрес на управление гр. София, район „*********************, срещу
„***********“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от управителя С.И.М., със седалище
и адрес на управление гр. София, район ************************“ № 10, вх. Б, ет. 3, ап.
11, за сумата 1047,16 (хиляда четиридесет и седем лева и 16 ст.) лева, представляваща
стойността на доставена топлинна енергия за стопански нужди през периода от 01.06.2018 г.
до 30.04.2020 г. до следния топлоснабден имот, а именно: ************ (офис № 15Б),
находящ се в гр. София, бул. „***************, абонатен № ***********, ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
в съда – 25.06.2021 г. до окончателното изплащане на дължимата сума, което вземане е
предмет на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 05.07.2021 г.,
издадена по ч. гр. д. № 37238 по описа за 2021 г. на Софийски районен съд, Второ
гражданско отделение, 60 състав, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над
уважения размер от 1047,16 лева до пълния предявен размер от 1099,47 лева.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „*******************” ЕАД, ЕИК *********,
представлявано от изпълнителните директори А.С.А. и Е.И.Е., със седалище и адрес на
управление гр. София, район „*********************, срещу „***********“ ЕООД, ЕИК
*********, представлявано от управителя С.И.М., със седалище и адрес на управление гр.
София, район ************************“ № 10, вх. Б, ет. 3, ап. 11, иск с правно
основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо
ответника съществуването на вземане на ищеца за сумата в общ размер на 208,87 лева,
представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 01.07.2018 г. до 17.06.2021 г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, „***********“ ЕООД, ЕИК
*********, представлявано от управителя С.И.М., със седалище и адрес на управление гр.
София, район ************************“ № 10, вх. Б, ет. 3, ап. 11, да заплати на
„*******************” ЕАД, ЕИК *********, представлявано от изпълнителните
директори А.С.А. и Е.И.Е., със седалище и адрес на управление гр. София, район
„*********************, сумата 490,20 (четиристотин и деветдесет лева и 20 ст.) лева,
представляваща направените в заповедното и в исковото производство съдебни разноски за
внесена държавна такса и депозити за вещи лица и юрисконсултско възнаграждение
съразмерно с уважената част от исковете.
Решението е постановено при участието на „*****************” ЕООД, ЕИК
*********, представлявано от управителя Е.И.Ж.Н., със седалище и адрес на управление гр.
София, район „**************”, ул. „Голо бърдо” № 26, вх. В, ет. 1, ап. 43, като трето лице-
помагач на страната на ищеца „*******************” ЕАД по предявените от него искове.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК на страните да се връчи препис от решението.
11
Заверен препис от решението да се приложи по ч. гр. д. № 37238 по описа за 2021 г. на
Софийски районен съд, Второ гражданско отделение, 60 състав.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12