№ 15211
гр. София, 07.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20241110129134 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК.
Образувано е по искова молба на „Т.С.“ ЕАД срещу Г. Й. Г., с която са
предявени обективно кумулативно искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от
ГПК, във вр. с чл. 59, ал.1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че Г. Й.
Г. дължи на „Т.С.“ ЕАД сумата 2964,57 лева - главница, представляваща стойност
на доставка на топлинна енергия за стопански нужди за имот в ************, за
периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от 22.11.2023 г.
до изплащане на вземането, и сумата 606,44 лева - мораторна лихва за периода
от 01.07.2021 г. до 14.11.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.дело № 64215/2023 г. по описа
на СРС.
Твърди се, че ответникът e потребител на топлинна енергия за стопански
нужди на посочения имот. Според Закон за енергетиката се изисквало сключване
на писмен договор за доставка на топлинна енергия, което задължение
ответникът не изпълнил. Поддържа се, че поради липсата на облигационна
връзка през процесния период ответникът се обогатил неоснователно и дължи да
върне това, с което за сметка на ищеца се обогатил-стойността на доставена
топлинна енергия. Претендира се право на обезщетение по чл. 86 от ЗЗД.
Ответникът, чрез особен представител, оспорва исковете. Поддържа, че
доказателствата не установяват връзка между имота и посочения абонатен номер
и сумите са начислявани за друг; измервателните уреди не са отчитали реално
потребеното количество топлинна енергия, а радиатори няма и липсва
потребление; оспорва, че доставката е за стопански нужди и ответникът следва
да се счита като битов клиент; навежда възражение за изтекла давност.
Третото-лице помагач „Т.С.“ ЕООД на страна на ищеца намира исковете за
основателни и представя писмени доказателства.
Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по
делото доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235,
ал. 2 ГПК, по свое убеждение намира за установено от фактическа и правна
1
страна следното:
От Нотариален акт за продажба на недвижими имоти №16 от 05.11.2004г.,
т. V дело №782/2004г. на Нотариус с рег. №43, се установява, че Г. Й. Г.
придобива правото на собственост върху процесния магазин №11. Имотът е
предназначен за задоволяване на стопански нужди, а не битови, жилищни, по
арг. от чл. 38, ал.2 от ЗУТ и пар. 1а от ТЗ. Това определя и вида на
правоотношението – договор за продажба на топлинна енергия за стопански
нужди.
Приетата съдебна техническа експертиза, ценена по реда на чл. 202 от
ГПК, установява, че имотът, който се намира в сграда в режим на етажна
собственост, е присъединен към топлопреносната мрежа.
Между страните не е сключен договор за продажба на топлинна енергия
за исковия период в предвидената в чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ писмена форма, поради
което помежду им не е възникнало валидно облигационно отношение за
продажба на топлинна енергия за небитови нужди.
Без значение по отношение на ищеца е обстоятелството дали ответникът
лично и фактически ползва имота, тъй като отговорността по чл. 59 от
ЗЗД произтича от факта на собственост между ответника по отношение на
процесния имот и присъединяването към топлопреносната мрежа (вж. Решение
№ 4832/ 23.07.2025. г. по в. гр. д № 1638/2024 г. на СГС и др.). Не се твърди и не
се доказва за процесния период ответникът да е лишен от възможността да
ползват собствения имот поради предоставянето му на трети лица, и съобразно
житейските и опитни правила, приема, че той е този, който е имал възможността
реално да ползва имота и доставяната в него топлинна енергия. Същевременно,
дали се е ползвал от възможността да обитава имота е ирелевантно; относимо е,
че дори да не си служи пряко и неспосредствено с вещта, има достъп до нея.
Съгласно § 1, т. 43 от ДР на ЗЕ, потребител на енергия или природен газ за
стопански нужди, респ. небитов клиент, е физическо или юридическо лице, което
купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара
за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или
природен газ за небитови нужди. Продажбата на топлинна енергия за стопански
нужди се извършва въз основа на писмен договор при общи условия, сключен
между топлопреносното предприятие и потребителя, съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3
ЗЕ. Не се установи друго- наличието на писмено съглашение между тях, съдът
намира, че между тях липсва облигационно правоотношение по договор за
покупко-продажба на топлинна енергия, поради което за ищцовото дружество не
съществува правно основание, съобразно изискванията на закона, въз основа на
което да претендира договорна отговорност за неплащане цената на доставката, а
когато няма на разположение друг иск, приложима е хипотезата на чл. 59, ал.1 от
ЗЗД. Липсата на писмено съглашение не представлява пречка за приложението
на института на неоснователното обогатяване и не изключва задължението на
ответника да заплати доставената топлинна енергия до процесния имот.
Правният мир не допуска неоснователно имуществено разместване и
облагодетелстване на определен правен субект за сметка на друг, без да е налице
правно основание. Една от проявните форми на неоснователното обогатяване по
смисъла на чл. 59 от ЗЗД е служенето с чужди блага без основание. В настоящия
случай се изразява в спестяване на разходи, които обогатилият се ответник е
трябвало да понесе-заплащане на доставката за топлинна енергия, а
обедняването е пропуска да бъдат придобити имуществени блага от ищеца,
който не е получил продажната цена за реалното потребено количество топлинна
енергия.
За предявеното парично вземане за неоснователно обогатяване е
2
приложима общата петгодишна погасителна давност по чл. 110 от ЗЗД. В
случаите на първия фактически състав на чл. 55, ал. 1 и чл. 59, ал. 1 ЗЗД
погасителната давност започва да тече от деня на получаването на престацията -
01.05.2021 г., съгласно т. 7 от Постановление № 1/ 28.05.1979 Г., Пленум на ВС.
Искът за съществуване правото на парично вземането, удостоверено в оспорена
заповед за изпълнение, се смята предявен от момента на подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, по арг. от чл. 422, ал. 1 от
ГПК, когато спират да текат давностните срокове, на осн. чл. 116, б. б от ЗЗД -
22.11.2023г. Предвид това вземането не е покрито с давност и възражението на
ответника за това е неоснователно.
От заключение на съдебна техническа експертиза се изяснява, че
топлинна енергия за отопление на имот и за битово горещо водоснабдяване за
имота е начислена при условията на неосигурен достъп или служебно, на база, а
тази отдадена от сградна инсталация, съобразно установения отопляем обем от
258 куб.м. или 2390,757 квтч., като доставката възлиза общо на 2952,26 лв. за
общо 25122,597 квтч.
Правилата за служебен отчет поради неосигурен достъп, съгласно
Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването и ОУ на ищеца, са
приложими в случай, че между страните съществува договорно правоотношение
за доставка на топлинна енергия. По делото не се твърди и не се установява
облигационна договорна връзка, поради което ответникът не е обвързан от тях и
дължи само това, с което реално се е обогатил за сметка на ищеца - реално
доставено количество топлинна енергия. Изложеното дава основание на съда да
приеме, че за ищецът не е възникнало вземане за стойността на топлинна енергия
за отопление на имот и за битово горещо водоснабдяване, начислени при
условията на неосигурен достъп. Ответникът обаче дължи стройността на
топлинната енергия отдадена от сградна инсталация. С Решение от 5 декември
2019 г. по съединени дела С -708/17 и С725/17 Съдът на Европейския съюз (СЕС)
прие, че в българската правна уредба, която задължава собствениците на
апартамент в сграда-етажна собственост, присъединена към система за
централно отопление, да участват в разходите за топлинна енергия за общите
части на сградата и за сградната инсталация, въпреки че индивидуално не са
поръчвали доставката на отопление и не го използват в своя апартамент, не
противоречи на правото на ЕС и в частност на правата на потребителите и
регулацията за нелоялните търговски практики. Напротив, следва сметките за
използваната топлоенергия в тези общи части да се изготвят индивидуално за
всеки собственик на обект в сградата, като се изчисляват пропорционално на
отопляемия обем на неговия апартамент. Съдът, като взе предвид изчисленията
на вещото лице по СТЕ, съдът съобразно правомощието си по чл. 162 от ГПК,
приема, че ответникът се е обогатил без основание за сметка на ищеца,
спестявайки разходите за заплащане на топлинната енергия, отдадена от
сградната инсталация на сградата, в която е разположен имотът, със сумата
280,94 лева, до който размер се явява основателен искът по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, а
до пълния предявен размер като неоснователен следва да се отхвърли.
Търсеното парично задължение за главница е дължимо и изискуемо, и като
законна последица от това се дължи поисканата законна мораторна лихва от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното изплащане на вземането.
Акцесорният иск за лихва за забава е неоснователен. При така
ангажираните писмени доказателства от ищеца не се установи, че е отправена и
достигнала покана за плащане на главното задължение до длъжника, за да се
счита, че е в забава за плащането на главното вземане.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът трябва
3
да заплати на ищеца сторените съдебни разноски, съразмерно на уважената част
от исковете. С оглед разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 4/2013 г.
на ОСГТК на ВКС, в настоящото производство подлежи на реализация и
отговорността за разноски в рамките на заповедното производство, за което
компетентен да се произнесе е исковия съд. Ищецът има право на разноски за
сумата общо 130,03 лв. за исково и за заповедно производство за платени
държавни такси , възнаграждение на вещи лица, особен представител-адвокат на
ответника и юрисконсулт. На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. чл. 37 от
ЗПП, юрисконсултското възнаграждение е определено от Съда в предвидения
минимален размер по чл. 25 и чл. 26 от НЗПП.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Г. Й. Г., с ЕГН:**********, дължи на
„Т.С.“ ЕАД, с ЕИК:***********, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 59,
ал.1 от ЗЗД, сумата 280,94 лева – главница, представляваща стойност на
доставена топлинна енергия за стопански нужди, ползвана без правно основание,
за имот ************, за периода периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г., ведно
със законна лихва от 22.11.2023 г. до изплащане на вземането, за която сума е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по
ч.гр.дело № 64215/2023 г. по описа на СРС; като иска по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД над
уважения размер от 280,94 лева до пълния предявен размер от 2964,57 лева, и
иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата 606,44 лева - мораторна лихва за периода от
01.07.2021 г. до 14.11.2023 г. – ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Г. Й. Г., с ЕГН:**********, дължи на „Т.С.“ ЕАД, с
ЕИК:***********, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, сумата 130,03 лева –
съдебни разноски по ч. гр. дело № 64215/2023 г. и гр.дело № 29134/2024 г., и
двете по описа на СРС.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач „Т.С.“
ЕООД на страната на „Т.С.“ ЕАД.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4