Решение по дело №626/2021 на Районен съд - Разград

Номер на акта: 298
Дата: 25 ноември 2021 г. (в сила от 13 декември 2021 г.)
Съдия: Константин Петров Косев
Дело: 20213330200626
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 18 октомври 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 298
гр. Разград, 25.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесет и пети
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:КОНСТАНТИН П. КОСЕВ
при участието на секретаря ПЕНКА В. ТОЦЕВА
в присъствието на прокурора Данислав Димитров Николов (РП-Разград)
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН П. КОСЕВ Административно
наказателно дело № 20213330200626 по описа за 2021 година
РЕШИ:
ПРИЗНАВА обвиняемия ИСМ. ДЖ. АЛ., ЕГН ********** от с. Хърсово, общ.
Самуил, обл. Разград за ВИНОВЕН в това, че на 09.11.2017г., в гр.Разград, потвърдил
неистина в писмена декларация от 09.11.2017г., приложена към Заявление с вх.№
4929/09.11.2017г. за издаване на документ за самоличност на български гражданин -
свидетелство за управление на МПС, като е посочил в нея, че обичайното му пребиваване
(повече от 185 дни през последните 12 последователни месеца) не е в друга държава -
членка на Европейския съюз, подадена по силата на закон - чл.151, ал.5 от Закона за
движение по пътищата: «Свидетелство за управление на моторно превозно средство се
издава на лица, които са установили обичайното си пребиваване в Република България», за
което обстоятелство подписват декларация» пред орган на властта - Началник сектор
„Пътна полиция“ при ОДМВР-гр.Разград, чрез служителя Т. И. Г. - системен оператор в
сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-гр.Разград, за удостоверяване на истинността на
посочените обстоятелства, а именно, че обичайното му пребиваване е в Република България
- престъпление по чл. 313, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 78а, ал. 1 от НК ГО
ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност и му НАЛАГА административно наказание
ГЛОБА в размер на 1000.00 (хиляда) лева.
ОСЪЖДА обвиняемия ИСМ. ДЖ. АЛ., ЕГН ********** да заплати по сметка на
ОДМВР Разград сумата от 90.00 лв. (деветдесет лева) направени разноски на досъдебното
производство.
1
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране в 15 дневен срок от днес пред
Окръжен съд гр. Разград.

Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
2

Съдържание на мотивите

Мотиви към Решение №298/25.11.2021г., постановено по НАХД №626/2021г. по описа на
Разградския районен съд .
Разградска районна прокуратура е внесла постановление по реда на чл.375 от НПК срещу
обвиняемия ИСМ. ДЖ. АЛ. от с. Хърсово, Община Самуил за това, че на 09.11.2017г., в гр.Разград,
потвърдил неистина в писмена декларация от 09.11.2017г., приложена към Заявление с вх.№
4929/09.11.2017г. за издаване на документ за самоличност на български гражданин - свидетелство
за управление на МПС, като е посочил в нея, че обичайното му пребиваване (повече от 185 дни
през последните 12 последователни месеца) не е в друга държава - членка на Европейския съюз,
подадена по силата на закон - чл.151, ал.5 от Закона за движение по пътищата: «Свидетелство за
управление на моторно превозно средство се издава на лица, които са установили обичайното си
пребиваване в Република България», за което обстоятелство подписват декларация» пред орган на
властта - Началник сектор «Пътна полиция» при ОДМВР-гр.Разград, чрез служителя Т. И. Г. -
системен оператор в сектор «Пътна полиция» при ОДМВР-гр.Разград, за удостоверяване на
истинността на посочените обстоятелства, а именно, че обичайното му пребиваване е в Република
България - престъпление по чл.313, ал.1 от НК. С постановлението се предлага обвиняемия да бъде
освободен от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК, като му бъде наложено
административно наказание.
В заседанието пред РРС представителят на РРП поддържа съдържащото се в
постановлението обвинение срещу обвиняемия.
Обвиняемият, редовно призован, не се явява в заседанието по делото. Защитникът му
моли за налагане на минимално наказание.
Разградският районен съд, след преценка на доводите на страните и събраните по
делото доказателства, констатира от фактическа страна следното:
Обвиняемият ИСМ. ДЖ. АЛ. е роден на 29.06.1996г. в гр. Исперих. Има регистриран
настоящ адрес в с. Хърсово, обл. Разград. Същият е неженен, не е осъждан. Налагано му е
административно наказание по реда на чл.78а от НК, но настоящото деяние е извършено преди
влизане в сила на решението по предходното дело.
Обвиняемият И.А. напуснал Р България през 2014г. и се установил да живее и работи
при майка си във ФРГ. През м.август 2017г. обвиняемият се върнал в Р България и се записал на
курс за водач на МПС. На 23.10.2017г. обвиняемият А. издържал успешно изпита за водач на
МПС. Във връзка с придобиване на СУМПС, на 09.11.2017г. обв.А. лично подал на гише
„Квалификация“ в ОДМВР- Разград, сектор „ПП“ чрез св.Т. Г. необходимите документи, сред
които и писмена декларация, приложена към Заявление с вх.№ 4929/09.11.2017г. за издаване на
документ за самоличност на български гражданин - свидетелство за управление на МПС, като е
посочил в нея, че обичайното му пребиваване (повече от 185 дни през последните 12
последователни месеца) не е в друга държава - членка на Европейския съюз. Въпросната
декларация е подадена по силата на закон - чл. 151, ал.5 от Закона за движение по пътищата:
«Свидетелство за управление на моторно превозно средство се издава на лица, които са
установили обичайното си пребиваване в Република България», за което обстоятелство подписват
декларация» пред орган на властта - Началник сектор «Пътна полиция» при ОДМВР-гр.Разград. В
декларацията обвиняемият собственоръчно декларирал, че обичайното му пребиваване /повече от
185 дни през всяка календарна година/ не е в друга държава - членка на Европейския съюз. След
това подписал декларацията в графата „Декларатор”. Декларираните обстоятелства не отговаряли
на истината, тъй като обичайното му пребиваване било във ФРГ, а не в Р България, както посочил
в декларацията.
От заключението на назначената по делото графическа експертиза е видно, че:
Саморъчният подпис в графа „подпис“ в декларация от 24.11.2017г., във вр.с чл.151, ал.5 и ал.7 от
ЗДвП е изпълнен от ИСМ. ДЖ. АЛ..
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства –
показанията на разпитани свидетели от досъдебното производство, назначената експертиза,
писмените доказателствени материали. В разпита си на досъдебното производство обвиняемият
също е заявил, че се признава за виновен. В крайна сметка съдът намира, че фактическата
1
обстановка по обвинението е доказана по несъмнен начин.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът направи следните
правни изводи: С деянието си обвиняемият И.А. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл.313, ал.1 от НК, тъй като на 09.11.2017г., в гр.Разград, потвърдил
неистина в писмена декларация от 09.11.2017г., приложена към Заявление с вх.№
4929/09.11.2017г. за издаване на документ за самоличност на български гражданин - свидетелство
за управление на МПС, като е посочил в нея, че обичайното му пребиваване (повече от 185 дни
през последните 12 последователни месеца) не е в друга държава - членка на Европейския съюз,
подадена по силата на закон - чл.151, ал.5 от Закона за движение по пътищата: «Свидетелство за
управление на моторно превозно средство се издава на лица, които са установили обичайното си
пребиваване в Република България», за което обстоятелство подписват декларация» пред орган на
властта - Началник сектор «Пътна полиция» при ОДМВР-гр.Разград, чрез служителя Т. И. Г. -
системен оператор в сектор «Пътна полиция» при ОДМВР-гр.Разград, за удостоверяване на
истинността на посочените обстоятелства, а именно, че обичайното му пребиваване е в Република
България. Обвиняемият е декларирал съзнателно /с пряк умисъл/ невярно обстоятелство в
писмена декларация пред орган на властта. Става дума именно за обстоятелство, което се явява
предпоставка за издаване на СУМПС по смисъла на чл.151, ал.5 от ЗДвП и относно което
обстоятелство в тази връзка обвиняемият е следвало да посочи истината, съобразно нормативното
изискване.
При определяне на наказанието на обвиняемият И. А., съдът намира, че са налице
предпоставките за освобождаването му от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК с
налагане на административно наказание, тъй като за извършеното от него умишлено престъпление
се предвижда наказание лишаване от свобода до три години или глоба, обвиняемият не е осъждан.
Към момента е освобождаван от наказателна отговорност по този ред, но деянието по настоящото
дело е извършено преди влизането в сила на решението по предходното освобождаване, т.е. към
момента на настоящото деяние не е бил освобождаван от наказателна отговорност по този ред.
Деянието не е свързано с причиняване на имуществени вреди. Чл.78а от НК предвижда
административно наказание глоба от 1000 до 5000 лв. Съдът като отчита, че обвиняемият явно не е
лице с висока обществена опасност, признал е виновността си, намира, че наказанието му следва
да се определи в размер равен на минималния, а именно 1000лв, като този размер на санкцията
според съда в случая е достатъчен за поправянето му.
С оглед изхода на делото обвиняемият следва да бъде осъден и за разноските по същото.
Мотивиран така съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:














2



3