О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.София,23.08.2019г.
Софийски окръжен съд, гражданско
отделение, първи въззивен състав, в закрито заседание
на двадесет и трети август две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател:
Евгения Генева
Членове:1.
Росина Дончева
2.Николай
Василев
Разгледа докладваното от Генева
ч.гр.д. № 584/2019г. на СОС и за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.278 вр.чл.390 и сл ГПК.
Образувано е по частна жалба на
„ПИБ“АД,ЕИК със седалище и адрес на
управление ***,против определение № 375/28.05.2019г. по гр.д. № 485/2019г. на РС-Самоков,с което е допуснато обезпечение на бъдещ иск
чрез спиране на изпълнението по изпълнително дело № 2018/********* на ЧСИ В. Н.
рег.№ 864 на КЧСИ, в частта му относно студио С00 с идентификатор
65231.919.144.4.26,находящо се на първия етаж от
апартаментен хотел „К.“ в гр.С., к.к.Б. с площ 30.15 кв.м ш прилежащите 7.66
кв.м от общите части на сградата,който имот бил ипотекиран за обезпечение на
вземането на банката по договор за банков кредит и банката инициирала
изпълнителното дело.Релевират се оплаквания за
неправилност на определението,тъй като бъдещият иск,за който е допуснато
обезпечението, е неоснователен.Предмет на този иск са вземания за подобрения на
имота-полезни разноски в размер на 23 000лв.,представляващи увеличената
стойност на имота, и необходими разноски в размер на 10 000 лв.за периода от
2013-2017г.Бъдещите искове били предмет на симулативен
процес между две свързани лица,целящ увреждане интересите на ипотекарния кредитор.В действителност подобренията не били
извършени,тъй като била приложена само „разписка“ за получена сума общо 10 000
лева в брой „за поддържане на общите
части на сградата и за извършване на текущи неотложни ремонтни и
възстановителни дейности в сградата“,без
отделни договори за изработка,при което сумата надхвърля минимума,за
който Законът за ограничаване на плащанията в брой допуска плащания по този
начин.“Определената гаранция от 1650 лв.била
недостатъчна за обезпечение на загубите за банката от забавяне на изпълнението.
Ответникът по жалбата Ц.Й.Й. с ЕГН **********,
- ищец по бъдещия иск-оспорва същата.Твърди,че било представено убедително
доказателство в подкрепа на исковете за необходими разноски-разписка ,според
която на 25.04.2013г. И.Ц.Й. с ЕГН **********-управител и представляващ „Т.к.Й.“
ЕООД - получил от Ц.Й.Й. с ЕГН ********** сумата 10 000 лева за извършване
на ремонтни и възстановителни дейности в сградата, в която е процесното студио, за 2013,2014,2015,2016 и 2017г.Прилага
решения на СОС за други дела,които според страната били по идентичен спор.
След преценка на данните по делото
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира жалбата процесуално допустима
като депозирана от лице с правен интерес/взискател по
изпълнителното дело,което се спира с атакуваното определение/.По същество
жалбата е основателна.
Обезпеченият по ч.гр.д.№ 485/2019г.
на РС—Самоков бъдещ иск е с ищец Ц.Й.Й. с ЕГН **********,против „А и
Л К.“ ООД,ЕИК,с предмет вземане за неоснователно обогатяване на осн.чл.177 ЗЗД,изразяващо се в необходими разноски в размер
на 10 000лв. и полезни разноски в размер на 23 000 лв. Видно от
приложения нот.акт № 46,т.първи А ,рег.№ 1288 от
18.02.2019г.,“Т. к.“Й.“ ЕООД с ЕИК с управител и едноличен собственик на
капитала И.Ц. Й. е продала на Л.Д.от р.С. апартамент С 00,представляващ
самостоятелен обект в апартаментен хотел
„К.“ ведно с със 7.66 кв.м от общите части и заедно със съответните идеал за
22 686 евро с включен ДДС,платена изцяло и в брой преди изповядване на
сделката. ни части от правото на строеж върху терена.Видно от договор за
изработка с дата 15.03.2010 г.,Л. д. е възложил на ЕООД „Т.к.Й.“ в качеството
на изпълнител извършването на „довършителни работи“ в студиото в срок до въвеждането в експлоатация на
сградата,“респективно до датата 15.03.2016г.“,при което възложителят заплаща на
изпълнителя в момента на подписване на договора еднократно сумата 23 000 лв.
и самият договор служи като разписка и изрично е потвърдено с подписи
предаването и приемането на сумата.Видно от нот.акт №
76,т.1 рег.№ 775 от 12.03.2013г.,Ц.Й.Й. е купил от Л.Д. процесното
студио за 25 000лв.,платени по банков път.На следващия ден -13.03.2013г. е
подписано „тристранно споразумение“,по силата на което се извършва“субективна новация“,както следва: възложител по договора за изработка
става И.Ц. Й.“ с ЕГН **********, а изпълнител остава „Т. к. Й.“ ЕООД
,представлявана от управителя И. Ц.Й. с ЕГН **********/л.14 и л.15 от делото на
районния съд: „След така извършената субективна новация
страни по договор за изработка са, както следва: Възложител-И. Ц.Й. ,с ЕГН **********,с
постоянен адрес ***, Изпълнител-„Т.к. Й.“ ЕООД с ЕИК,вписано в Търговския
регистър при Агенция по вписванията,със седалище и адрес на управление:***“/.На
лист 17 от гр.д. №485/2019г. се намира машинописен текст със заглавие “разписка“
без подписи, поради което не отговаря на правните критерии за
„документ“.Текстът гласи,че на 25.04.2013г. И.Ц. Й. с ЕГН ********** в
качеството си на управител и представляващ „Т.к.Й.“ ЕООД с горепосочения ЕИК и
адрес на управление е получил от Ц.Й.Й. с ЕГН ********** сумата 10 000
лв.за поддръжка на общите части на сградата, в която се намира ап. С 00 и за
извършване на текущи неотложни ремонтни и възстановителни дейности в сградата
през календарните 2013г., 2014г., 2015 г., 2016г., 2017г., наложени от
амортизирането и овехтяването на същата.На договора за изработка, тристранното
споразумение и т.н.““разписка“липсва печат на търговското дружество.Видно от
разрешение за ползване № ДК-07-СФ от 27.03.20019г.,разрешено е ползването на
апартаментен хотел „К.“ за 33
собственика, някои от които граждани на чужди държави. От обявлението за
публичната продан/л.28/ се установява,че проданта е предназначена за
удовлетворяване на вземането на „ПИБ“ АД,ЕИК; в молбата за допускане на
обезпечение Ц.Й.Й. твърди,че върху процесния имот е
учредена договорна ипотека с нотариален акт № 197,том Трети А,рег.№ 3957,д.№
573/2007г. на нотариус Б.М. в полза на ПИБ АД, с която са обезпечени вземания
на банката към продавача „Т. к. Й.“ ЕООД, ЕИК./понастоящем „А и Л К. ООД, ЕИК /
по договор за кредит между тях, отпуснат за изграждане на апартаментния хотел, в
който се намира продавания имот. Бъдещият ищец твърди,че въз основа на
изпълнителен лист от 11.04.2018г. по гр.д. № 22545/2018г. на СРС,161 състав,с
който „А и Л К.“ ООД,“В. Б.“ ЕООД,ЕИК и И.Ц. Й. с ЕГН **********, са осъдени да
заплатят солидарно на банката 952 695.45 евро главница по договор за
банков кредит № 00КР-АА-2978/30.05.2007г.,седем анекса и договор за встъпване в
дълг от 28.11.2012г., ведно със законната лихва от 04.04.2018г.,както и
37 316.21 лв. съдебни разноски, е образувано изп.д.
№ 20188640400117 на ЧСИ В.Н.,рег.№ 864 с район на действие СОС; процесното студио е описано на 20.11.2018г. и е насрочена
публична продан за периода от 28.04. до 28.05.2019г.
При съвкупна преценка на тези данни
съдът достига до извода,че бъдещите искове са вероятно неоснователни
,следователно липсват предпоставките на чл.391,ал.1от ГПК.Съображенията за това
са следните:
Привилегията по чл.177 ЗЗД за
удовлетворение от цената на продадения
имот преди ипотекарния кредитор се базира на принципа
за недопускане на неоснователно обогатяване,тъй като длъжникът ще погаси
вземането си за сметка на разноски, заплатени от собственика,който не е лично
задължен.За да е налице неоснователно обогатяване,са необходими две кумулативно
дадени условия: обогатяване на длъжника и обедняване на собственика с цената на
разноските.В случая бъдещият ищец Ц.Й.Й. не е заплатил никакви полезни разноските
са заплатени еднократно от Л. Д. на 15.03.2010г.в размер на цялата сума
23 000 лева.При положение,че Л.Д. е закупил имота за 22 686 евро, а
го е продал на Ц.Й. за 25 000 лв.
не може да се приеме,че купувачът е обеднял поради заплащане на полезните
разноски,тъй като сумата е платена от продавача изцяло преди крайния срок за
довършителните работи и преди сключване на договора за продажба.“Тристранното
споразумение „не променя това положение,защото по силата на него Ц.Й. може да
иска от изпълнителя извършване на строителните работи,но не му дължи никакви
суми.В това споразумение липсва клауза за овъзмездяване
на прехвърлянето на права от страна на Ц.Й..Не може да се приеме,че по силата
на това споразумение Ц.Й. придобива привилегията по чл.177 ГПК, тъй като
вземането възниква от момента,в който изпълнението се насочи върху имота,т.е.
когато длъжникът не погаси дълга си в срока,даден в поканата за доброволно
изпълнение,респ. от съобщението за образуване на изпълнителното дело по
чл.428,ал.2 ГПК.Л.Д. не е могъл към 13.03.2013г./датата на тристранното
споразумение/ да прехвърли на новия собственик право,което не притежава.Към
момента на насочване изпълнението върху ипотекирания имот, актуалният
собственик,който не е лично задължен-в случая Ц.Й.- би имал привилегировано
вземане само, ако е обеднял с цената на подобренията.Що се отнася до иска за
полезни разноски в размер на 10 000 лв.,той не е подкрепен с
доказателства, тъй като приложената „разписка“ е без подписи.Следва да се
отбележи,че към датата,посочена в „разписката“, е било задължително сума над 5 000лв.
да се плати по банков път.В текста изрично е посочено,че се престира
еднократно сумата 10 000 лв. за услуги, извършване през периода от 2013 до 2017г. и няма никакви
данни,обуславящи извода,че тя представлява сума от отделни престации-
конкретните дейности не са специфицирани.При липсата на доказателства гаранция
от 1650 лв. е неприемливо ниска с оглед бъдещите вреди за кредитора .
В настоящото производство не може да
бъде разглеждано твърдението за симулативен процес и
следва да се подчертае,че намеренията на жалбоподателя да докаже симулацията „в
процеса“са безперспективни.Това е така,защото той не е страна в процеса и не
може да направи главно встъпване по чл.225,ал.1 ГПК,тъй като няма право на иск
против ответника за сумата,с която се намалява обезпечението.Евентуално може да
оспори вземането по реда на чл.464 ГПК в производството по разпределението като
предяви иск против двете страни.В такъв процес те ще имат тежестта да докажат
реалното извършване на плащания,включително в брой,със счетоводни
документи-разходни касови ордери и пр.
Доводът на ответника по жалбата,че
съдът имал утвърдена практика по идентични дела, не може да бъде приет,тъй като
казусите по приложените решения се различават съществено.Бъдещите ищци по
в.ч.гр.д.№ 399/2019г. на СОС и ч.гр.д. № 445/2019г. на СОС са подкрепили
молбите си за допускане на обезпечение с договори за изработка за всяка
календарна година с цена 2000 лв.,платени от самите тях.Полезните разноски по
договорите за изработка също са извършени от тях като възложители-следователно
те реално са обеднели със сумите на полезните и необходимите разноски предвид
представените доказателства.От разрешението за ползване №
ДК-07-Сф/27.03.2009г./л.24-26/ се установява,че различните собственици са
придобили апартаментите чрез различни правни сделки: „М.К.“ ООД /бъдещ ищец по
ч.гр.д. №445/2019г. на СОС с настоящия докладчик/ е суперфициар,
а не купувач на застроен имот,което съществено променя преценката на характера
на извършените подобрения.
По изложените съображения съдът
намира,че атакуваното определение следва да бъде отменено и издадената
обезпечителна заповед-обезсилена.
Водим от горното, съдът
О
П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 375/28.05.2019г.
на РС-Самоков по ч.гр.д. № 485/2019г. и ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ молбата на Ц.Й.Й. с ЕГН ********** за допускане на обезпечение на бъдещ иск с
цена 32 600 лв. против „А и Л К.“ ООД, ЕИК,чрез спиране на изпълнението на
изпълнително дело № 20188640400117 на ЧСИ В.Н.рег.№ 864 с район СОС до
приключване на спора с влязъл в сила съдебен акт в частта му по отношение на
самостоятелен обект в апартаментен хотел „К.“,ет.0,студио С 00 с идентификатор
65231.919.144.4.26,в КК.Б.,гр.С.
ОБЕЗСИЛВА обезпечителна заповед №от
12.06.2019г., издадена по ч.гр.д. № 485/2019г. на РС -Самоков.
Въз основа на определение № 375/28.05.2019г.
Определението е окончателно.
Председател: