РЕШЕНИЕ
№ 7673
гр. София, 06.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИВАНКА П. БОЛГУРОВА
при участието на секретаря НАДЯ СТ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ИВАНКА П. БОЛГУРОВА Гражданско дело
№ 20211110148541 по описа за 2021 година
Предявени са установителни искове с правно основание чл.422,
ал.1 ГПК, вр.чл.79,ал.1,пр.1 ЗЗД,вр.чл.149 ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът „Топлофикация София” ЕАД е подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу СТ. Н. Р. за заплащане на
сумите, както следва: сумата от 1 537,10 лв., представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2018г.-м.04.2020г. за
топлоснабден имот – ап.67, находящ се в гр. София, ....., ведно със законната
лихва от 04.06.2021г. – датата на депозиране на заявлението до окончателното
изплащане, сумата от 174,37 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2019г.-
12.05.2021г., сумата от 52,82 лв., представляваща такса за услугата, дялово
разпределение за периода м.05.2018г.- м.04.2020г., ведно със законната лихва
от 04.06.2021г. – датата на депозиране на заявлението до окончателното
изплащане, както и за сумата от 9,98 лв. – мораторна лихва, начислена върху
вземането за дялово разпределение за периода 01.07.2018г.-12.05.2021г., за
които суми е издадена заповед за изпълнение от 22.06.2021г. по ч.гр.д. №
31823/2021г. по описа на СРС, 77-ми състав. След постъпило възражение по
реда на чл. 414 ГПК са предявени установителни искове за вземанията,
предмет на издадената заповед за изпълнение.
Ищецът твърди, че е доставил на ответника топлинна енергия по силата на
общи условия, приети на основание Закона за енергетиката. Твърди, че
ответникът е ползвал енергията, като за процесния период не е заплатил
дължимата цена. Моли съда да установи вземанията така, както са предявени
в заповедното производство. Претендира разноски.
1
В срока по чл. 131 ГПК ответникът СТ. Н. Р. оспорва предявените искове.
Оспорва наличието на облигационна връзка между страните по договор за
доставка на топлинна енергия, количествата и стойността на доставената
такава. Прави възражение за изтекла погасителна давност на вземанията.
Моли съда да отхвърли изцяло предявените искове. Претендира разноски.
Третото лице помагач на страната на ищеца „Бруната“ ООД не оспорва
исковете.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
По исковете по чл.422, ал.1 ГПК вр.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр.чл.149 ЗЕ:
В тежест на ищеца е да установи, че по силата на облигационно
отношение с ответника, съществувало към процесния период, е престирал
/доставил е топлинна енергия за отопление и/или подгряване на вода/ и за
ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в
претендирания размер.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже
положителния факт на погасяване на дълга.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция
след 17.07.2012г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот,
който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода
или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен
газ за домакинството си, т.е. лице, което ползва на вещно или облигационно
право на ползване. По делото е представен нотариален акт от 05.05.1993 г. по
н.д. №1867/1993 г. на Ксения Белазелкова – първи нотариус при Софийски
районен съд /л.15-16 от делото/, по силата на който Недялко Стефанов Р.
прехвърля на своя син СТ. Н. Р. собствения си недвижим имот – апартамент
№67, находящ се в гр. София, ж.к. „Красно село“ бл. 220, вх. Г, ет.5 /сега ж.к.
Красно село, кв. Борово/ срещу задължението на приобретателя за издръжка и
гледане на прехвърлителя, като Недялко Стефанов Р. е запазил вещното право
на ползване на имота до края на живота си. С молба от 28.05.1993г.
ответникът е поискал откриването на партида на негово име за процесния
имот, с което още тогава е било учредено облигационно правоотношение с
ищеца. От изготвената справка в НБД /л.77 от делото/ се установява, че
Недялко Стефанов Р. е починал на 27.12.2014 г., с което и вещното право на
ползване се е погасило /чл. 59, ал. 1 ЗС/, поради което съдът приема, че през
исковия период ответникът е бил собственик на процесния недвижим имот. В
качеството на титуляр на правото на собственост, ответникът е и страна по
облигационното отношение за доставка на топлинна енергия до
топлоснабдения имот. Договорът касае обект с абонатен № 70992.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема,
съответстващ на претендираната цена, е прието заключение на комлексната
съдебно-техническа и счетоводна експертиза, съгласно което количеството
2
топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва чрез
т.нар. общ топломер, монтиран в абонатната станция. Показанията се отчитат
ежемесечно. На ответника е начислявана топлинна енергия за отопление от
три броя отоплителна тела в имота с монтирани топлинни разпределители, за
една щранг лира, за топла вода съобразно показанията на един водомер и за
сградна инсталация на пълен отопляем обем. Технологичните разходи са
приспаднати за сметка на ищеца. Отчетените стойности са потвърждавани от
потребителите чрез подписване на документите за главен отчет.
С оглед на изложеното съдът приема, че за процесния имот на ответника е
доставяна топлинна енергия съобразно уговореното, като количеството на
доставената енергия е измервано коректно. Следва да се даде отговор на
въпроса, какво е количеството потребена енергия, за което се дължи
заплащане на цена.
Доколкото купувачът дължи цената на реално потребената енергия, то при
определяне дължимата цена следва да се вземат предвид не стойностите на
прогнозния дял /по фактури/, а тези, които се формират в резултат от
изравняване, т.е. сумите по изравнителните сметки, поради което за
определяне размера на дължимата цена, съдът ползва данните на
експертизата, според която стойността на потребената топлинна енергия за
процесния период е в размер от 1 521,94 лв.
С отговора на исковата молба ответникът е релевирал възражение за
погасяване на дълга за главницата за топлинна енергия по давност, което
съдът намира за неоснователно по следните съображения:
Съгласно разясненията, дадени с ТР №3/2011г. по тълк. дело №3/2011г. на
ОСГТК на ВКС, понятието „периодични плащания” по смисъла на чл.111,б.
„в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за
предаване на пари или други заместими вещи, имащи един правопораждащ
факт, чието падеж настъпва през предварително определени интервали от
време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми
без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. В
този смисъл и по аргумент от чл.155 и чл.156 ЗЕ вземанията на
топлофикационното дружество съдържат всички гореизброени признаци,
поради което са периодични плащания по смисъла на чл.111, б.„в” ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД давността започва да тече
от момента на изискуемостта на вземането, а ако е уговорено, че вземането
става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който
задължението е възникнало. Срокът в настоящия случай е бил прекъснат с
подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК
на 04.06.2021г., от която дата установителният иск се счита предявен – арг.
чл. 422, ал. 1 ГПК и чл. 116, б. „б“ ЗЗД, като в периода 13.03.2020г. –
20.05.2020г. същият е спрял да тече на основание чл. 3, т. 2 от Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
решение на Народното събрание от 13.03.2020г., и за преодоляване на
3
последиците, във връзка с § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето (обн. ДВ,
бр. 44/2020г., в сила от 14.05.2020г.), поради което вземанията на ищеца,
станали изискуеми преди 28.03.2018г., са погасени по давност.
По отношение на предявените вземания са приложими новоприетите
Общи условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016г. на КЕВР.
Съгласно чл.33,ал.1 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Следователно, задължението за м.05.2018г.
(най-старото от периода) не е погасено по давност – за този месец
задължението е станало изискуемо на 15.07.2018г., като тригодишната
погасителната давност за него, започнала да тече от падежа на основание чл.
114, ал. 1 ЗЗД, изтича на 22.09.2021г. (с добавяне на два месеца и 7 дни в
периода 13.03.2020г. – 20.05.2020г., през които давността е спряла да тече),
т.е. след подаване на заявлението по чл. 410 ГПК на 04.06.2021г.
С оглед изложеното, искът е основателен за сумата от 1 521,94 лв., до
който размер следва да бъде уважен и отхвърлен до пълния предявен размер
от 1 537,10 лв.
Настоящият съдебен състав намира, че следва да бъде уважен и искът за
заплащане на цената на услугата дялово разпределение, тъй като по делото са
ангажирани писмени доказателства, че услугата е извършвана в процесния
период. По делото се установява, че за исковия период м.05.2018г.-
м.04.2020г. начислената цена за предоставената услуга дялово разпределение
на топлинна енергия е в размер на 52,82 лв., поради което и искът се явява
изцяло основателен. Възражението за изтекла погасителна давност по
отношение на това вземане е неоснователно по изложените по-горе
съображения.
По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на акцесорните искове предполага наличие на главни
задължения и забава в погасяването на същите.
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия
консумирана през периода от м.05.2018г.-м.04.2020г., са приложими новите
Общи условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на
КЕВР. Съгласно чл. 32, ал. 1 и ал. 2 от ОУ от 2016г., месечната дължима сума
за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото
разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от Наредбата за
топлоснабдяването /по прогнозно количество/, се формира въз основа на
определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за
периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача, а
месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в
която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 73 от Наредбата
/на база реален отчет/, се формира въз основа на определеното за него реално
количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се
издава ежемесечно фактура от продавача. В ал. 3 на чл. 32 от ОУ от 2016г. е
4
предвидено, че след отчитане на средствата за дялово разпределение и
изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за
отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и
фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2 клиентите
са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а съгласно ал. 4 на чл. 33
продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва
само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал.
2. Доколкото от представените по делото доказателства се установява, че на
ответника е начислявана топлинна енергия по прогнозен дял, приложим е чл.
32, ал. 3 от ОУ. Спрямо общата фактура по чл. 32, ал. 3 от ОУ за 2018г. и
2019г., обаче разпоредбата на чл. 33, ал. 4 от ОУ е неприложима, тъй като
отчитането на ИРРО, изготвянето на изравнителната сметка и издаването на
общата фактура за тези периоди е настъпило след предвидения в ОУ от 2016г.
45-дневен срок за плащане. С оглед изложеното и при липса на възможност да
се приложи уговореното и предвид разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД,
ответникът изпада в забава след покана, каквато ищецът не твърди и не
доказва да е отправил.
По отношение иска за лихва върху сумата за дялово разпределение,
последният се явява неоснователен по съображенията, изложени във връзка с
обезщетението за забава в размер на законната лихва върху главницата за
цената на ползваната топлинна енергия.
Предвид изложеното, исковете за лихви са неоснователни и следва да
бъдат отхвърлени.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на
разноски има ищецът, съобразно уважената част от исковете в размер от
599,98 лв. за настоящото производство – за държавна такса, депозит за вещи
лица и юрисконсултско възнаграждение, както и разноски по заповедното
производство в размер от общо 75,87 лв. – за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът претендира разноски, но не е представил доказателства да е
сторил такива.
Същевременно съдът констатира, че ответникът не е внесъл определения
от съда депозит в размер от 300 лв. по допуснатата СГЕ, като
възнаграждението е платено от бюджета на съда, поради което и същото
следва да бъде възложено в тежест на страните съобразно уважената и
отхвърлената част от исковете - ответникът следва да бъде осъден да заплати
разноски в размер от 266,26 лв. по сметка на СРС, а ищецът в размер на 33,74
лв.
Така мотивиран, съдът
5
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал.1 ГПК, че СТ.
Н. Р., ЕГН, **********, дължи на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК
*********, сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК
от 22.06.2021г. по ч.гр.д. № 31823/2021г. по описа на СРС, 77-ми състав, както
следва:
– на основание чл.79,ал.1,пр.1 ЗЗД,вр.чл.149 ЗЕ – сумата от 1521,94 лв.,
представляваща цена за доставена топлинна енергия за топлоснабден имот,
находящ се в гр. София, .........., абонатен № ........., за периода 01.05.2018г.-
30.04.2020г., ведно със законна лихва от 04.06.2021г. до погасяването;
– на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ – сумата от 52,82 лв.,
представляваща цена на извършена услуга дялово разпределение за периода
01.05.2018г.-30.04.2020г., ведно със законна лихва от 04.06.2021г. до
погасяването,
като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ за цена за
доставена топлинна енергия до пълния предявен размер от 1 537,10 лв., иска
по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 174,37 лв., представляваща мораторна лихва
върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2019г.-12.05.2021г.,
както и иска по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 9,98 лв., представляваща
мораторна лихва върху цената на предоставената услуга дялово
разпределение за периода 01.07.2018г.-12.05.2021г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК СТ. Н. Р., ЕГН **********, да
заплати на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, сумата от 75,87
лв., представляваща разноски в заповедното производство по чл. 410 ГПК
по ч.гр.д. № 31823/2021г. по описа на СРС, 77-ми състав, както и сумата от
599,98 лв., представляваща разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 77 ГПК „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК
*********, да заплати по сметка на Софийски районен съд разноски в размер
от 33,74 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 77 ГПК СТ. Н. Р., ЕГН, **********, да
заплати по сметка на Софийски районен съд разноски в размер от 266,26 лв.
Решението е постановено при участието на „Бруната“ ООД като помагач
на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6