№ 47828
гр. София, 31.05.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Частно
гражданско дело № 20221110125875 по описа за 2022 година
Производството по делото е по чл. 410 от ГПК. Образувано е по заявление за
издаване на заповед за изпълнение на (ФИРМА), ЕИК ..., седалище и адрес на управление в
(АДРЕС), представлявано от В.К., чрез пълномощника му адв. Д.Н., АК – Г., със съдебен
адрес в (АДРЕС) Процесуалният представител на заявителя моли да бъде издадена заповед
за изпълнение в полза на търговското дружество против М. ИВ. ИВ., ЕГН **********, с
постоянен адрес в г(АДРЕС) и с настоящ адрес в (АДРЕС), за сумата от 502,74 лв.
(петстотин и два лева и седемдесет и четири стотинки), от която а) 430,16 лв. (четиристотин
и тридесет лева и шестнадесет стотинки) – главница, ведно със законната лихва върху нея от
датата на подаване на заявлението –08.04.2022 г., до окончателното изплащане на сумата и
б) 72,58 лв. (седемдесет и два лева и петдесет и осем стотинки) – лихва за периода от
01.08.2019 г. до 14.03.2022 г., както и за сумата от 325 лв. (триста двадесет и пет лева),
представляваща направени от заявителя разноски за заплащане на държавна такса и
адвокатско възнаграждение.
Твърди се в заявлението, че паричното вземане произтича от доставена, но
незаплатена топлинна енергия за периода от месец юни 2019 г. до месец юли 2021 г. за
топлоснабден имот, за който е открита партида № 19822.
Със заявлението са представени пълномощно, удостоверяващо представителната
власт на адв. Д.Н., платежен документ за внасянето на държавна такса и писмени
доказателства.
Съдът, след като се запозна със заявлението и представените с него документи,
намира искането за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение за допустимо
и основателно, предвид следните съображения:
Вземането, за което е подадено заявлението е за парична сума, исковата претенция за
която би била подсъдна на районен съд, тъй като е с цена до 25 000 лв. (чл. 104 т. 4 от ГПК).
В този смисъл искането на (ФИРМА) – СофияГ. попада в приложното поле на чл. 410 ал. 1
т. 1 от ГПК. Заявлението се разглежда от местно компетентния съд, съобразно подсъдността
по чл. 411 ал. 1 изр. второ от ГПК – настоящият адрес на лицето, срещу което се иска
издаване на заповед за изпълнение и имащо качеството на потребител, според съдържанието
на справката от Национална база данни население е в гр. София, т.е. на територията на
1
съдебния район на Софийски районен съд.
Заявлението е и основателно, тъй като отговаря на формалните изисквания на чл. 410
ал. 2 вр. чл. 127 ал. 1 и чл. 128 т. 1 и т. 2 от ГПК и не са налице отрицателните предпоставки
по чл. 411 ал. 2 от ГПК. В заявлението са посочени всички реквизити, изискуеми за
редовността на искова молба и към него са приложени документ за внесена държавна такса
и пълномощни, удостоверяващи представителната власт на адв. Д.Н., от когото изхожда
искането за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение. Според изложеното
в заявлението длъжникът има постоянен адрес на територията на Република България и от
данните по делото, не може да се направи извод, че лицето, срещу което се иска издаване на
заповед за изпълнение не е с обичайно местопребиваване на територията на страна.
Искането за издаване на заповед за изпълнение не противоречи на закона и на
добрите нрави. При служебно извършената проверка по реда на чл. 411 ал. 2 т. 3 вр. чл. 7 ал.
3 от ГПК и доколкото длъжникът има качеството „потребители“ по смисъла на пар. 1, т.
41б, б. „а“ от ДР на ЗЕ, съдът не констатира заявлението да се основава на неравноправни
каузи или да е налице обоснова вероятност за това.
С оглед така изложените доводи, съдът счита, че заявлението следва да бъде уважено,
като бъде издадена заповед за изпълнение на парично задължение в полза на (ФИРМА) – Г.
против М.И.. На заявителя следва да бъдат присъдени и съдебните разноски за заплащане на
държавна такса в размер на 25 лв. и адвокатски хонорар в размер на 300 лв.
Водим от горното и на основание чл. 411 ал. 2 от ГПК, съдът
РАЗПОРЕДИ:
УВАЖАВА заявлението на (ФИРМА), ЕИК ..., седалище и адрес на управление в
(АДРЕС), представлявано от В.К., за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение против М. ИВ. ИВ., ЕГН **********, с постоянен адрес в г(АДРЕС) и с настоящ
адрес в (АДРЕС), за сумата от 502,74 лв. (петстотин и два лева и седемдесет и четири
стотинки), дължима за доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода от месец юни
2019 г. до месец юли 2021 г. за топлоснабден имот, за който е открита партида № 19822, от
която а) 430,16 лв. (четиристотин и тридесет лева и шестнадесет стотинки) – главница,
ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението –08.04.2022 г., до
окончателното изплащане на сумата и б) 72,58 лв. (седемдесет и два лева и петдесет и осем
стотинки) – лихва за периода от 01.08.2019 г. до 14.03.2022 г., както и за сумата от 325 лв.
(триста двадесет и пет лева), представляваща направени от заявителя разноски за заплащане
на държавна такса и адвокатско възнаграждение.
ПОСТАНОВЯВА издаването на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК за уважената част от заявлението.
УКАЗВА препис от заповедта да се връчи на длъжника.
Разпореждането подлежи на обжалване, заедно със заповедта за изпълнение в
2
сроковете и по начините, указани в същата.
Препис от разпореждането да се връчи на заявителя, чрез процесуалния му
представител.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3