№ 10
гр. Варна, 09.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
седми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Дарина Ст. Маркова
Членове:Даниела Д. Томова
Даниела Ил. Писарова
при участието на секретаря Ели К. Тодорова
като разгледа докладваното от Даниела Д. Томова Въззивно търговско дело
№ 20223001000544 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. №264706/01.08.2022г. по описа на
ВОС на „АЦМ” ЕООД, ЕИК *********, седалище град Варна, подадена чрез
пълномощник адвокат М. Д., ВАК, срещу решение №260059/14.07.2022г. на
Варненски окръжен съд, постановено по т.д. №1062/2019г. по описа на ВОС.
С обжалваното решение предявеният от ищеца – настоящ жалбоподател
„АЦМ” ЕООД, ЕИК *********, иск с правно основание чл.694, ал.2, т.1 ТЗ за
установяване, че вземането му в размер на 100 693,07 лева, предявено и
прието в производството по несъстоятелност на длъжника „САНО И ПИ СИ”
ЕООД (в несъстоятелност), ЕИК *********, с поредност по чл.722, ал.1, т.1
от ТЗ, следва да бъде удовлетворявано съразмерно с вземането на кредитора
„Търговска банка Д” АД от сумите, постъпили от осребряване на имоти,
представляващи обезпечение на вземането на банката по договор за кредит №
1712.1113/14.12.2013г., е отхвърлен като неоснователен.
Основното оплакване е за неправилност на решението поради превратно
тълкуване и приложение на закона, противоречие на съдебната практика по
1
приложението му, съвременната правна теория, както и българската правна
традиция и история. Като прави тълкуване на нормите на чл.155 и чл.74 ЗЗД,
позовавайки се и на съдебна практика по тяхното приложение в контекста на
разпоредбите на чл.722 ТЗ (с конкретно посочени съдебни решения), както и
на правната теория, в т.ч. и при действието на ЗЗД (отм.), въззивникът
обосновава извод, че при частична суброгация удовлетворяването на
вземанията на първоначалния и суброгиралия се кредитор трябва да бъде
съразмерно, а не поредно както неправилно е приел първоинстанционния съд.
Иска от въззивния съд да отмени обжалвания съдебен акт и да
постанови ново решение по същество на спора, с което претенцията му да
бъде уважена.
Насрещните по въззивната жалба страни - ответникът „САНО И ПИ
СИ” ЕООД (в несъстоятелност) и синдикът В. Л. Б., не са подали отговори в
срока по чл.263 ГПК.
В проведеното от въззивния съд открито съдебно заседание, в което е
даден ход по същество, въззивникът „АЦМ” ЕООД представлявана по
пълномощие от адвокат М. Д., ВАК, заявява, че поддържа подадената
въззивна жалба и обоснованите в нея аргументи и моли за отмяна на
обжалваното с нея решение и уважаване на предявения иск.
Въззиваемата страна „САНО И ПИ СИ” ЕООД (в несъстоятелност) и
синдикът на дружеството не са взели участие. В молба, подадена преди
заседанието, пълномощникът на синдика адвокат Х. Х. е изложил доводи за
неоснователност на въззивната жалба.
За да се произнесе по същество на предявената въззивна жалба,
съдът взе предвид следното от фактическа и правна страна:
Исковото производство е образувано по предявен в хипотезата на
чл.694, ал.2, т.1 ТЗ иск на „АЦМ” ЕООД, ЕИК *********, седалище град
Варна за установяване, че вземането му в размер на 100 693,07 лева,
предявено и прието в производството по несъстоятелност на длъжника
„САНО И ПИ СИ” ЕООД (в несъстоятелност), ЕИК *********, с поредност
по чл.722, ал.1, т.1 от ТЗ, следва да бъде удовлетворявано съразмерно с
вземането на кредитора „Търговска банка Д” АД от сумите, постъпили от
2
осребряване на имоти, представляващи обезпечение на вземането на банката
по договор за кредит №1712.1113 от 14.12.2013 година.
Между страните не е налице спор по основните факти. Същите са и
надлежно установени в процеса.
С нотариален акт №57 от 17.12.2013г., том ІІ, рег. №4104, дело
№222/2013г. на нотариус с рег. №537, трети за кредитното правоотношение
по договор за кредит №1712.1113/14.12.2013г. лица -Б. К. и Ц. К., са
предоставили обезпечение, учредявайки ипотека върху собствени недвижими
имоти, сред които и апартамент №1, с идентификатор 10135.2558.131.1.1,
находящ се в жилищна сграда в гр. Варна, ул. „Ген. Колев” №102 (със стар
административен адрес ул. „Ген. Колев” №92), ведно с прилежащото му
избено помещение и идеални части от общите части на сградата и от правото
на строеж. Впоследствие с нотариален акт за покупко-продажба №78 от
06.08.2015г., том І, рег. №2902, дело №61/2015г. на нотариус с рег. №484,
ищецът „АЦМ” ЕООД е придобил правото на собственост върху няколко
недвижими имота на продавачите Боян и и Ц. К., сред които и апартамент
№1, с идентификатор 10135.2558.131.1.1.
Поради неизпълнение на задълженията по договор за кредит
№1712.1113/14.12.2013г. от страна на длъжника „Сано и Пи Си” ЕООД,
кредиторът „Търговска Банка Д” АД пристъпил към принудително
изпълнение въз основа на издаден му по реда на чл.418, във вр. с чл.417, т.2
ГПК изпълнителен лист. След проведена в хода на образувано изпълнително
дело №20168070400557 публична продан на ипотекиран недвижим имот -
апартамент №1, идентификатор 10135.2558.131.1.1., с постановление за
възлагане от 09.03.2018г. същият бил възложен на купувач за сумата 105 101
лева. Въз основа на съставеното от съдебния изпълнител разпределение от
23.03.2018г., влязло в сила на 26.03.2018г., за удовлетворяване на взискателя -
кредитор „Търговска Банка Д” АД била разпределена сумата 100 693,07 лева.
С решение №763 от 20.11.2017г. по т.д. №1282/2016г. на Варненски
окръжен съд е открито производство по несъстоятелност на длъжника „Сано
и Пи Си” ЕООД, ЕИК *********. С Решение №401/23.05..2018г. дружеството
е било обявено в несъстоятелност като управителните органи са с прекратени
правомощия и търговската дейност е прекратена.
С молба вх. №12831/24.04.2019г. ищецът „АЦМ” ЕООД предявил
3
вземане срещу несъстоятелния ответник в размер на 105 101 лева,
произтичащо от претърпяно принудително изпълнение върху имот - негова
собственост, ипотекиран от трети лица за дълг на несъстоятелния търговец по
договор за Б. кредит №1712.1113/14.12.2013г. Първоначално вземането не е
било прието от синдика.
По възражение на кредитора по реда и в срока по чл.690 от ТЗ, с
определение №2217/14.06.2019г. съдът по несъстоятелността е допуснал
включване в списъка на приети вземания на вземането на „АЦМ” ЕООД, но в
размер на 100 693,07 лв., съответстваща на сумата, погасена чрез изплащане
на взискателя „Търговска Банка Д” АД след публичната продан на
ипотекирания имот - апартамент №1, с идентификатор 10135.2558.131.1.1,
проведена по изп.д. №№557/2016г. на ЧСИ Н. Денчева. Съдът изрично е
посочил, че това вземане е с ред по чл.722, ал.1, т.1 ТЗ за сума, която би
постъпила като остатък от осребрен имот от масата на несъстоятелността
след удовлетворяване на прието вземане на кредитора „Търговска Банка Д”
АД, обезпечено с ипотека по НА №57 от 17.12.2013г., евентуално - в реда по
чл.722, ал.1, т.8 ТЗ за суми постъпващи от други активи от масата на
несъстоятелността.
С Определение №2222/14.06.2019г. съдът по несъстоятелността е
одобрил допълнителен списък на приети, предявени в срока по чл.688, ал.3
ТЗ, включващ вземания на суброгиращ се в права, приети в Първи списък на
вземания към длъжника „Сано и Пи Си” ЕООД, кредитор „АЦМ” ЕООД,
ЕИК *********, съобразно уваженото му възражение. Определението е
обявено в Търговския регистър по партидата на длъжника на 17.06.2019
година.
Настоящата искова молба е подадена на 01.07.2019г., т.е. в
преклузивния срок по чл.694, ал.6 ТЗ, и е допустима
Спорът, пренесен и във въззивното производство, е правен и се свежда
до определянето на съдържанието и последиците на настъпилата по силата на
чл.155 от ЗЗД суброгация на приобритателя на ипотекирана в полза на
кредитор недвижима собственост за обезпечаване на чужд дълг. Въззивникът
„АЦМ” ЕООД излага доводи за неправилност на първоинстанционното
решение, с които оспорва като неправилно даденото в това решение
4
тълкуване на суброгацията. Тълкуването на правилото на чл.155 ЗЗД, които
дава въззивникът във въззивната жалба и моли да бъде подкрепено от
въззивния съд, се свежда до правото на суброгиращия се кредитор да изисква
съразмерно удовлетворяване от сумите, постъпили от продажбата на другите
обезпечения на дълга, за осребяването на които е осребрена ипотекираната
собственост, придобита от суброгиращия се кредитор.
Това тълкуване не съответства на целите и задачите, които
законодателят възлага на имуществените гаранции, обезпечаващи плащането
на дълг. Дадената в чл.149 - чл.155 ЗЗД уредба на ипотечното
правоотношение има за задача да отговори на въведения с чл.133 от ЗЗД
критерий за “законни основания за предпочитане”, при наличието на който не
се прилага общото правило за обща обезпеченост и равни права на
удовлетворяване на кредиторите на длъжника. В този контекст правната
уредба на ипотечното правоотношение извежда, на първо място, специалното
законово основание, при което ипотекираното имущество служи за
привилегировано удовлетворяване на ипотекирания кредитор. На следващо
място, нормата на чл.154 ЗЗД брани привилегията, с която ипотекарния
кредитор се ползва по силата на ипотечния договор, за всяка една сума, която
постъпва въз основа на плащане на обезщетение за настъпили вреди или
отчуждаване за държавни или общински нужди на ипотекирания имот.
Определяйки обективните и субективни измерения на уредената в
чл.155 суброгация, законодателят отново запазва привилегията на
ипотекарния кредитор, като насочва правата на суброгиращия се въз основа
на принудителното изпълнение спрямо ипотекирания имот собственик към
длъжника по обезпечения с ипотека дълг и следните две категория лица -
поръчителите по този дълг; лицата, които по-късно от него са придобили от
длъжника собствеността на други вещи, заложени или ипотекирани за същото
задължение.
Така определените в повелителен ред предметно съдържание и
субективен обхват на правото на суброгация не подлежи на разширително
тълкуване още повече до правоприлагане, което води до отпадане на
възникналата за обезпечения кредитор привилегия по силата на учредените за
обезпечаване на дълга други ипотеки и залози. Кредиторът по един такъв
обезпечен дълг и след продажбата на процесния недвижим имот запазва
5
привилегиите, с които се ползва по силата на чл.136, ал.1, т.1 и т.3 от ЗЗД по
отношение на всички други ипотеки и залози, учредени за обезпечаване на
неговото вземане. С други думи, погасяването на ипотеката с принудителното
изпълнение върху процесния ипотекиран имот няма правопогасяващ ефект
спрямо другите обезпечителни права на частично удовлетворения ипотекарен
кредитор. Тяхното ограничаване въз основа на чл.155 ЗЗД би било прилагане
на закона противно на неговия смисъл и би обезсмислило като изложи на
риск правата на обезпечения с ипотека и залог кредитор от това да бъде
принуден да търпи съразмерно, наред със суброгиращото по чл.155 ЗЗД трето
лице, удовлетворяване на вземането си от вече предоставените му
обезпечения. От една страна, едно такова тълкуване противоречи на принципа
за правна сигурност, чиято цел е обезпечените кредитори да планират и
контролират степента на риска, който поемат според стойността на
обезпеченията, при които предоставят в заем своите ресурси. От друга страна,
от икономическа и правна страна липсва разумно основание правното
положение на лицето, което се е съгласило с риска при придобиването на
ипотекирания имот за чуждо задължение да претърпи принудително
изпълнение върху този имот, да бъде компенсирано от позицията на
“споделяне” на ипотечните и заложни права на кредитора, в чиято полза е
осъществено изпълнение, чрез продажбата на тази ипотечна собственост.
Подобна “щедрост” е съвършено чужда на чл.155 ЗЗД.
Ето защо на поставения от въззивника въпрос, отнасящ се до
тълкуването на чл.155 ЗЗД, следва се отговори, че суброгацията не води до
конкуренция в правата на обезпечения със залог и други ипотеки кредитор,
докато не бъде удовлетворено неговото вземане. Това положение не се
променя от факта, че обезпеченото вземане на ипотекарния кредитор подлежи
да удовлетворяване в откритото за главния длъжник производство по
несъстоятелност. Нормата на чл.722, ал.1, т.1 от ТЗ (която норма е
процесуална, а не материална) не въвежда изменение в дадената в ЗЗД уредба
на ипотечното правоотношение, нито дава основание за съразмерно
удовлетворяване на суброгиралото се по чл.155 от ЗЗД лице за сметка на
другите залози и ипотеки, които обезпечават вземането на кредитора, който е
получил частично удовлетворяване на това свое вземане посредством
принудителното изпълнение върху процесния ипотекиран имот.
По изложените по-горе съображения настоящият въззивен съдебен
6
състав намира първоинстанционното решение за правилно и като такова
същото следва да бъде потвърдено. Въззивната жалба е неоснователна и се
оставя без уважение.
От ответника – насрещна по въззивната жалба страна не са
претендирани разноски и такива не се присъждат.
Въз основа на изложените мотиви и на основание чл.271 от ГПК,
въззивният Варненски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260059/14.07.2022г. на Варненски
окръжен съд, постановено по т.д. №1062/2019г. по описа на ВОС.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Върховен касационен съд
на Р. България с касационна жалба, подадена в едномесечен срок, считано от
датата на връчване на препис от същото на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7