№ 4274
гр. С., 11.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ
при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. БАРАКОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ Гражданско дело
№ 20221110140803 по описа за 2022 година
Предявени са искове от Д. Д. В., ЕГН: **********, адрес: с. Р., община
В. Т., ул. „Х. С.“ № 1, срещу Министерство на здравеопазването на Република
България, адрес: гр. С., пл. „СВ. Н.“ № 5, и „Център за психично здраве-С.“
ЕООД, ЕИК: ********, седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „С.“ №
309, по чл. 109 ЗС за осъждане на всеки от ответниците да предостави достъп
на ищеца, включително с леки, лекотоварни и товарни превозни средства,
строителна техника, съоръжения и строителни работници до поземлен имот
№ ********* по КККР на гр. С., находящ се в гр. С., ул. „В. Р.“ № 25, за
реализиране правото на възстановяване на погиналата постройка –
едноетажна жилищна сграда, цялата с площ от 600 кв. м и с полезна площ от
570 кв. м, находяща се в същия имот, чрез реализиране на правото й на
строеж върху същия имот.
Твърди, че притежава право на строеж върху процесния поземлен имот,
представляващ държавна собственост с предоставени права на управление на
Министерство на здравеопазването въз основа на акт за публична държавна
собственост от 01.09.2014 г., в който акт е отбелязано, че ищецът има горното
право на строеж, каквото притежавал и „Център за психично здраве-С.“
ЕООД. Съгласно нотариален акт за продажба на недвижим имот от 15.03.2010
г. ищецът придобил едноетажна жилищна сграда в процесния имот, която
представлявала дървена постройка върху стоманобетонов фундамент с
дървен покрив, но същата в резултат на пожар на 31.12.2019 г. погинала и от
нея останал само фундаментът и комините, изградени от ниво на терена.
Описва различни действия, които е предприела във връзка с възстановяване
на постройката – изпращане на нотариални покани, молби до главния
1
архитект на Столична община, район „Сердика“ за издаване на виза за
проучване и проектиране, които останали без резултат. С Решение от
10.10.2021 г. по адм.д. № 6076/2020 г. на АССГ, 35-ти състав била отменена
Заповед от 29.05.2020 г. на началника на СГКК - гр. С., с която е одобрено
изменение в КККР на гр. С., одобрени със Заповед от 23.11.2011 г. на изп.
директор на АГКК и била нанесена ищцовата постройка.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК Министерство на здравеопазването е
подало отговор на исковата молба, в който я оспорва като неоснователна, тъй
като не е ограничавал достъпа до имота по никакъв начин.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК „Център за психично здраве-С.“ ЕООД
оспорва иска бланкетно, като твърди, че не е възпрепятствал ищецът да
реализира правото си на строеж. Сочи, че е получил две нотариални покани
от ищеца, на които не е отговорил, тъй като не е собственик на земята, нито е
уведомен по надлежния ред за разрешеното строителство. Признава, че
сградата, за която ищецът се легитимира с нотариален акт, е погинала при
пожар.
Съдът, като обсъди събраните доказателства и доводите на
страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Не се спори между страните и се установява от Нотариален акт за
продажба на недвижим имот от 15.03.2010 г. и Нотариален акт за поправка на
нотариален акт от 17.03.2022 г., както е отбелязано и в Акт за публична
държавна собственост № *****/01.09.2014 г., че ищецът е придобил дървена
барака на процесния адрес със застроена площ от 600 кв. м и полезна площ от
570 кв. м, ведно с правото на строеж върху урегулирания поземлен имот,
върху който е построена бараката. От показанията на свид. К., който заявява,
че е пълномощник на ищеца, които показания съдът цени като житейски
логични и правдоподобни като съответстващи на останалия доказателствен
материал, а и от показанията на свид. П. се установява, че на 31.12.2019 г.
бараката погинала в резултат на пожар и останал само стоманенобетонен
фундамент, както сочи и вещото лице В. Д. в молба от 11.01.2024 г. В тази
връзка е неоснователен доводът на ответното министерство, че ищецът
твърдял, че притежавал едноетажна жилищна сграда, което било в
противоречие с обстоятелството, че преди погиването й в нея имало бездомни
хора, което обстоятелство е неотносимо към правото на собственост на ищеца
на правото на строеж върху процесния поземлен имот.
Не се спори между страните и се установява от Акт № ***** от
28.10.2014 г. на областния управител на област С. град, че върху имота, върху
който е изградена погиналата постройка, са разположени „Специализирана
болниза за активно лечение на пневмо-фтизиатрични заболявания – С.
област“ ЕООД, представляваща лечебно заведение със 100 % държавно
участие в капитала на дружеството, тоест с принципал ответното
министерство, „Център за психично здраве - С.“ ЕООД - лечебно заведение
със 100 % държавно участие в капитала на дружеството, както и
2
„Многопрофилна болница за активно лечение „Света Анна““ – лечебно
заведение с над 51 % държавно участие.
С приложено по делото Решение от 01.10.2021 г. по адм.д. № 6076/2020
г. на АССГ по жалби на двамата ответници е отменена Заповед № 18-
4555/29.05.2020 г. на Началника на Служба по геодезия, картография и
кадастър – С., с която заповед е изменен кадастралната карта и регистри на
гр. С. и е нанесена процесната постройка.
Междувременно с нотариални покани, към които приложил мотивирано
предложение за обособяване на самостоятелен вход, връчени на ответниците
на 13.05.2021 г., ищецът поискал достъп до поземления имот, върху който се
намирала погиналата постройка, за да я възстанови, но ответният център не
отговорил на поканата, а ответното министерство отказало достъп, тъй като
все още не било постановено горепосоченото решение по адм.д. № 6076/2020
г. на АССГ.
След влизането в сила на същото решение на 03.11.2021 г. видно от
отбелязването върху решението, на 05.01.2022 г. двамата ответници получи
повторни нотариални покани от ищеца да му осигурят достъп до имота, но
ответният център не отговор, а ответното министерство отговорило в писмо
от 12.01.2022 г. и от 07.02.2022 г., че за обособяване на нов вход към имота
ищецът следва да представи мотивирано предложение, ведно с обяснителна
записка и виза за проектиране на сградата.
Поради това съдът счита за правдоподобни показанията на свид. К., че
ответниците отказвали да осигурят достъп до имота на ищеца, за да
възстанови погиналата постройка, но не дава вяра на показанията на свид. П.,
че не получили покана за осигуряване на достъп до имота от страна на ищеца,
нито пречели по някакъв начин на този достъп до имота, след като на две
нотариални покани, надлежно получени от управителя на ответния център,
същият ответник не отговорил, нито предприел конкретни действия относно
създаване възможност на ищеца да възстанови изгорялата постройка.
Неоснователен е доводът в устните състезания на ответния център, че същият
не бил собственик на процесния имот, който бил публична държавна
собственост, след като в Акт № ***** от 28.10.2014 г. на областния управител
на област С. град изрично е отбелязано, че ответният център има учредено
право на строеж върху имота, имайки предвид и показанията на свид. К., че
охраната на входа на процесния имот, където първо се намира ответният
център, отказвала да го допусне дори и с камион във връзка с осъществяване
на дейности по възстановяване на погиналата постройка.
От неоспорено от страните заключение на съдебно-техническа
експертиза, което съдът цени като компетентно и обективно изготвено, както
и от прието по делото копие на кадастрален план, и от приложената към
заключението комбинирана скица на вещото лице се установява, че
погиналата постройка се е намирала до входа на процесния поземлен имот, в
който са разположени, а непосредствено до нея са разположени, включително
3
и понастоящем ответният център и т.н. Белодробна болница или „Областен
диспансер за пневмо-фтизиатрични заболявания“, както и сграда с
идентификатор *********.12.
Според устното изложение на вещото лице по чл. 200, ал. 2 ГПК няма
възможност да бъдат осигурени 3 м отстояние по цялото протежение между
двете сгради, изобразени на скицата-приложение към заключението, с оглед
местоположението на погиналата постройка, нанесена с идентификатор
********* и сграда с идентификатор *********.12, тъй като по този начин ще
се затвори основната пътека за подход към сградите в дворното място. В
заключението изрично е разчертана скица-приложение по т. 2 от
заключението, където в оранжев цвят с оразмеряване е показано
прилежащото сервитутно отстояние, необходимо за обслужване и
възстановяване на погиналата постройка с останал стоманенобетонен
фундамент.
Предвид изложеното, следва уважаване на исковете срещу двамата
ответници, имайки предвид, че същите не са осигурили достъп за
възстановяване на имота, макар и след връчването тям на по две нотариални
покани, включително са възпрепятствали достъпа до имота чрез служителите
си по охрана, както сочи свид. К., която охрана според свид. Палавееев се
състои от двама охранители от ответния център и двама служители от т.н.
Белодробна болница.
По разноските
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има
право на разноски от 4613 лв., от които 80 лв. – държавна такса, 10 лв. – такса
за издаване на съдебни удостоверения, 15 лв. – държавна такса по частната
жалба, въз основа на която е образувано в.ч.гр.д. № 9901/2023 г. на СГС, 1008
лв. – депозит за съдебно-техническа експертиза, както и 3500 лв. – адвокатско
възнаграждение съгласно представени два договора за правна защита и
съдействие и платежни документи към тях.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 109 ЗС Министерство на здравеопазването на
Република България, адрес: гр. С., пл. „СВ. Н.“ № 5, и „Център за психично
здраве-С.“ ЕООД, ЕИК: ********, седалище и адрес на управление: гр. С.,
бул. „С.“ № 309, да предоставят достъп на Д. Д. В., ЕГН: **********, адрес: с.
Р., община В. Т., ул. „Х. С.“ № 1, включително с леки, лекотоварни и товарни
превозни средства, строителна техника, съоръжения и строителни работници
до поземлен имот № ********* по КККР на гр. С., находящ се в гр. С., ул. „В.
4
Р.“ № 25, за реализиране правото на възстановяване на погинала постройка –
едноетажна жилищна сграда, цялата с площ от 600 кв. м и с полезна площ от
570 кв. м, находяща се в същия имот, чрез реализиране на правото й на
строеж върху същия имот, съгласно определеното прилежащо сервитутно
отстояние от 404 кв. м, необходимо за обслужване и възстановяване на
постройката, оцветено с оранжев цвят и оразмерено в скица-приложение
към заключението на съдебно-техническата експертиза, находящо се на л.
151 по делото, а именно като същото отстояние обхваща и четирите
страни и е оразмерено с допустимите 3 линейни метра от три страни и 2
линейни метра от една страна, с вход-изход, обозначен с две червени
стрелки на същата скица-приложение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Министерство на
здравеопазването на Република България, адрес: гр. С., пл. „СВ. Н.“ № 5, и
„Център за психично здраве-С.“ ЕООД, ЕИК: ********, седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. „С.“ № 309, да заплатят на Д. Д. В., ЕГН: **********,
адрес: с. Р., община В. Т., ул. „Х. С.“ № 1, сумата от 4613 лв. - разноски по
делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5